№ 1174
гр. Перник, 10.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Лора Р. Стефанова
при участието на секретаря Д. Ст. Дрехарска
като разгледа докладваното от Лора Р. Стефанова Гражданско дело №
20221720103424 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по иск с правна квалификация чл. 415, във връзка с чл.
410 от ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, във вр. с чл. 9 от ЗПК.
Образувано е по искова молба, подадена от „Сити Кеш“ ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Славянска №
29, ет. 7, представлявано от Н.П.П. - управител против Д. С. Р., ЕГН
********** от гр. ************
Ищецът твърди, че при спазване на всички изисквания на Закона за
потребителския кредит, между него и ответницата е сключен договор за
паричен заем № *********** от ********* г. Съгласно клаузите му, той, в
качеството си на кредитор е предоставил на ответницата – кредитополучател,
сумата от 3000 лв., която последната се е задължила да върне, ведно с
договорна фиксирана годишна лихва от 30 %, на седмични вноски, както
следва: 3 вноски от по 17.50 лв. и 35 вноски от по 95.01 лв. Определена е
датата на първо плащане – 23.02.2021 г., а падежът на всяка седмична вноска
е уговорено да бъде във вторник. Общата сума за плащане от
кредитополучателя по договора е 3377.85 лв.
Ищецът твърди, че с ответницата са постигнали съгласие, тя да
предостави обезпечение на кредита под формата на поръчителство или
банкова гаранция. Сочи, че това задължение не е изпълнено, поради което е
начислена неустойка по чл. 8 от Договора, в общ размер от 2018.15 лв.,
платим на седмични вноски, представляващи част от погасителната вноска,
както следва: 3 вноски от по 124.50 лв. и 35 вноски от по 46.99 лв.
Ищецът сочи, че ответницата е погасила първите 14 вноски и частично
15-тата вноска/1 лв. от същата/, в общ размер на 1989.00 лв. и е останала
дължима сумата от общо 2180.46 лв., представляваща главница и 145.77 лв. –
1
договорна лихва за периода ********* г. – 09.11.2021 г.
Сочи, че падежът на 15-тата вноска е бил на 01.06.2021 г. и от
следващият ден ответникът е изпаднал в забава, като дължимото обезщетение
за забава за периода от 01.07.2021 г. до 01.03.2022 г. е в размер на 184.43 лв.
Твърди, че за посочените вземания е подал заявление за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение срещу ответницата по реда на
чл. 410 от ГПК. Въз основа на него е образувано ЧГД № 3424/2022 г. по описа
на ПРС и издадена исканата заповед. Сочи, че в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК
ответницата е депозирала възражение срещу.
Искането към съда е да признае за установено по отношение на
ответницата, че му дължи сумата от 2180.46 лв., представляваща невърната
главница по договор за паричен заем № ***********/********* г., ведно с
договорна лихва в размер от 145.77 лв. за периода от ********* г. до
09.11.2021 г., обезщетение за забава в размер на 184.43 лв. за периода
01.07.2021 г. – 01.07.2021 г., както и законната лихва върху главницата,
считано от подаване на заявлението – 23.03.2022 г. до окончателното
плащане, за които вземания е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК по ЧГД № 1392/2022 г. по описа на Районен
съд – Перник.
Заявена е претенция за присъждане на направените разноски в
заповедното и исковото производство.
Исковата молба с приложенията е връчена на ответницата. В срока по
чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор. Производството е по иск с правна
квалификация чл. 415, във връзка с чл. 410 от ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1 от
ЗЗД, във вр. с чл. 9 от ЗПК.
Образувано е по искова молба, подадена от „Сити Кеш“ ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Славянска №
29, ет. 7, представлявано от Н.П.П. - управител против Д. С. Р., ЕГН
********** от гр. ************
Ищецът твърди, че при спазване на всички изисквания на Закона за
потребителския кредит, между него и ответницата е сключен договор за
паричен заем № *********** от ********* г. Съгласно клаузите му, той, в
качеството си на кредитор е предоставил на ответницата – кредитополучател,
сумата от 3000 лв., която последната се е задължила да върне, ведно с
договорна фиксирана годишна лихва от 30 %, на седмични вноски, както
следва: 3 вноски от по 17.50 лв. и 35 вноски от по 95.01 лв. Определена е
датата на първо плащане – 23.02.2021 г., а падежът на всяка седмична вноска
е уговорено да бъде във вторник. Общата сума за плащане от
кредитополучателя по договора е 3377.85 лв.
Ищецът твърди, че с ответницата са постигнали съгласие за
обезпечаване на кредита, тя да предостави обезпечение под формата на
поръчителство или банкова гаранция. Сочи, че това задължение не е
изпълнено, поради което е начислена неустойка по чл. 8 от Договора, в
размер в общ размер на 2018.15 лв., платима на седмични вноски и
представляващи част от погасителната вноска, както следва: 3 вноски от по
124.50 лв. и 35 вноски от по 46.99 лв.
Ищецът сочи, че ответницата е погасила първите 14 вноски и частично
15-тата вноска/1 лв. от същата/, в общ размер на 1989.00 лв. и е останала
дължима сумата от общо 2180.46 лв., представляваща главница и 145.77 лв. –
2
договорна лихва за периода ********* г. – 09.11.2021 г.
Сочи, че падежът на 15-тата вноска е бил на 01.06.2021 г. и от
следващият ден ответникът е изпаднал в забава, като дължимото обезщетение
за забава за периода от 01.07.2021 г. до 01.03.2022 г. е в размер на 184.43 лв.
Твърди, че за посочените вземания е подал заявление за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение срещу ответницата по реда на
чл. 410 от ГПК. Въз основа на него е образувано ЧГД № 3424/2022 г. по описа
на ПРС и издадена исканата заповед. Сочи, че в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК
ответницата е депозирала възражение срещу нея
Искането към съда е да признае за установено по отношение на
ответницата, че му дължи сумата от 2180.46 лв., представляваща невърната
главница по договор за паричен заем № ***********/********* г., ведно с
договорна лихва в размер от 145.77 лв. за периода от ********* г. до
09.11.2021 г., обезщетение за забава в размер на 184.43 лв. за периода
01.07.2021 г. – 01.07.2021 г., както и законната лихва върху главницата,
считано от подаване на заявлението – 23.03.2022 г. до окончателното
плащане, за които вземания е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК по ЧГД № 1392/2022 г. по описа на Районен
съд – Перник.
Заявена е претенция за присъждане на направените разноски в
заповедното и исковото производство.
Исковата молба с приложенията е връчена на ответницата. В срока по
чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор. С него се поддържат направените
с възражението по чл. 414 от ГПК оспорвания. Твърди се че договорът за
паричен заем е нищожен, поради неизпълнение на изискванията на чл. 10 и
чл. 11 от Закона за потребителския кредит, а именно – да е написан с размер
на шрифта не по малък от 12, да е посочен срока, методиката за изчисляване
на референтрия лихвен процент, размера на включените в месечната
погасителна вноска суми, сумата с която се намалява целия дълг след всяка
вноска, годишния процент на разходите, да съдържа погасителен план. Сочи
се, че неспазването на посочените изисквания обосновава нищожност на
целия договор на основание чл. 22 от ЗПК.
Ответникът оспорва действителността и на клаузата за неустойка, като
сочи, че предвид начина и на уговаряне същата има функция, различна от
предвидените в закона. Твърди, че целта и е по-високи по размер плащания от
заемателя, а не гарантиране изпълнението на задълженията му по договора.
Прави се извод за нищожност на същата поради противоречие с добрите
нрави с оглед високия и размер.
Твърди се, че извършените от ответницата плащания са погасили
изцяло задължението и за връщане на заетата сума.
Искането към съда е да отхвърли предявения иск, като неоснователен.
Заявена е претенция за присъждане на разноски.
В съдебно заседание ищецът, редовно призован, не се е явил и не е
изпратил представител.
В съдебно заседание ответникът, поддържа отговора. Оспорва
предявения иск. Искането към съда е да отхвърли иска. Претендира
присъждане на адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна правна
помощ.
3
Съдът като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, взе
предвид наведените от страните доводи и обсъди събраните доказателства,
намери следното:
Искът е предявен от надлежно процесуално легитимирана страна.
Правният интерес от воденото му се установява от приложеното ЧГД №
1392/2022 по описа на Пернишки районен съд. От него е видно, че със заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 830/23.03.2022 г.,
ответникът е осъден да заплати на ищеца спорното вземане. В срока по чл.
414, ал. 2 от ГПК срещу заповедта е подадено възражение. Искът е предявен в
преклузивния срок по чл. 415, ал. 4 от ГПК.
Разгледан по същество искът е частично основателен.
Съдът като обсъди приетите по делото писмени доказателства, в
съответствие с чл. 12 от ГПК и чл. 235, ал. 2 от ГПК, намери за установено
следното:
Не се спори между страните и е видно от представения договор за
потребителски кредит № *********** към искане № 054262, сключен на
********* г., че ответникът е получил в заем от ищеца сумата от 3000 лв./чл.
4/. Съгласно чл. 3 от договора ответникът се е задължил да върне заетата
сума, ведно с договорна лихва с фиксиран лихвен процент от 30% на общо 38
седмични вноски, първите 3 броя от които в размер на по 17.50 лв. и
следващите 35 броя - в размер на по 95.01. лв., с първо плащане на 23.02.2021
г., падеж – всеки вторник и последно плащане на 09.11.2021 г. Годишният
лихвен процент на разходите е 35.43 %. Общата сума за плащане по кредита е
3377.85 лв.
В чл. 6 от договора страните са се съгласили, че заемът ще бъде
обезпечен с представена от кредитополучателя банкова гаранция или с
поръчител, който отговаря на чл. 23 от Общите условия /има осигурителен
доход общо най-малко 7 пъти минималната работна заплата за страната; не е
поръчител по друг кредит, сключен с кредитора; не е кредитор по погасени
договори за кредит, сключени с кредитора; няма кредити към банки или
финансови институции със статус различен от „редовен“, представи бележка
от работодателя си за получавания доход/.
Съгласно чл. 8 от договора срокът за представяне на обезпечението е
тридневен, считано от сключването му. За неизпълнение на това задължение е
предвидена неустойка в абсолютен размер на 2018.15 лв., платима на общо 38
броя седмични вноски, първите три от които в размер на 124.50 лв., а
останалите 35 броя – в размер на 46.99 лв.
Няма спор по делото, че ответницата не е изпълнила задължението си по
чл. 6 от договора. Страните не спорят и относно обстоятелството, че в
изпълнение на договорните си задължения, последната е заплатила на ищеца
сумата от общо 1989.00 лв., представляваща пълно погасяване на първите 14
броя вноски и 1.00 лв. от 15-вноска.
При така установените факти, от правна страна, съдът намира следното:
Спорни между страните са въпросите отговаря ли процесният договор
за кредит на императивните изисквания на ЗПК, съответно клаузата за
неустойка съответства ли на добрите нрави.
Ищецът е финансова институция по смисъла на чл. 3, ал. 1, т. 3от ЗКИ,
поради което може да отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез
4
публично привличане на влогове или други възстановими средства.
Ответникът е физическо лице, което при сключване на договора, е действало
извън рамките на своята професионална дейност. Следователно страните
имат качество, съответно на потребител и на кредитор по смисъла на чл. 9, ал.
3 и ал. 4 от ЗПК.
Сключеният между тях договор е договор за потребителски кредит по
смисъла на чл. 9, ал. 1 от ЗПК, поради което валидността му се преценява с
оглед разпоредбите на ЗПК.
Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал.
1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т. 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за
потребителски кредит е недействителен. Съответствието на договора на
цитираните разпоредби следва да е налице към момента на сключването му.
Нарушението на която и да е от императивните разпоредби, има за последица
– недействителност на целия договор – чл. 22 от ЗПК Последиците от нея са
уредени в чл. 23 от ЗПК – заемателят дължи връщане само на чистата
стойност на кредита, но не и на лихвата и другите разходи.
Настоящият състав намира, че процесният договор за потребителски
кредит не отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Според
цитираната разпоредба договорът трябва да съдържа годишния процент на
разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към
момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид
допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите
по определения в приложение № 1 начин.
Според чл. 19, ал. 1 от ЗПК, годишният лихвен процент изразява
общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви,
други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв
вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/,
изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.
Годишния процент на разходите се изчислява по специална формула
чрез която се осигурява информация на потребителя как е образуван размерът
му и каква е общо дължимата сума по договора. В него трябва да са включени
всички разходи на кредитополучателя, пряко свързани с кредитното
правоотношение.
Процесния договор за потребителски кредит не отговаря на посочените
изисквания, тъй като в него са посочени единствено абсолютните стойности
на годишния лихвен процент и годишния процент на разходите. Липсва ясно
разписана методика на формиране годишния процент на разходите по кредита
/кои компоненти точно са включени в него и как се формира същият от 35.43
%/. Не се съдържа информация и за начина на изчисление на фиксирания
годишен лихвен процент и отношението му към годишния процент на
разходите. По този начин потребителят е поставен в невъзможност да разбере
какъв реално е процентът на оскъпяване на ползвания от него финансов
продукт.
Налице е и друго нарушение, тъй като посоченият в договора годишен
процент на разходите от 35.43 % не съответства на общата сума на
плащанията от 5396.00 лева. Това е така, тъй като още при самото му
сключване, е предвидено уговорената в чл. 8 неустойка в размер на 2018.15
лв. да се плаща разсрочено във времето, заедно с месечните вноски.
Въведеното изискване за предоставяне на обезпечение, чрез поръчителство
5
или банкова гаранция, съдържа изначално поставени ограничения и
конкретно определени параметри, които – предвид и изключително краткия
срок, в който следва да се предоставят – тридневен от сключване на договора,
на практика правят задължението неизпълнимо. Срокът е твърде кратък – за
потребителя се създава значително затруднение, както относно физическо
лице – поръчител, така и относно банковата гаранция, за учредяването на
която се изисква набавяне на документи, одобрение и други, т.е. все действия,
за които са нужни технологично време и чуждо съдействие. При това
положение и изначалното предвиждане на неустойката да се кумулира към
погасителните вноски, следва извод, че тя води единствено до скрито
оскъпяване на кредита, като излиза изцяло извън присъщите й функции.
Непредоставянето на обезпечение не води до претърпяване на вреди за
кредитора, който е бил длъжен да оцени кредитоспособността на длъжника,
съответно - риска при предоставяне на заема към сключване на договора, като
съобрази и възможностите за предоставяне на обезпечение. Включена по този
начин към погасителните вноски, неустойката всъщност се явява добавък към
възнаградителната лихва и представлява сигурна печалба за заемодателя. Ето
защо и поради липса на част от задължителните реквизити на т. 10 на чл. 11
ЗПК, договорът се явява недействителен.
За горният извод е без значение дали кредиторът действително е
начислил неустойка и е претендирал плащането и, тъй като преценката за
спазване изискванията на ЗПК се прави към момента на възникване на
кредитното правоотношението.
Отделно - посочването само с цифрово изражение на процента ГПР не е
достатъчно, за да се считат спазени законовите изисквания. Целта на
цитираната разпоредба на чл. 11, т. 10 ЗПК е на потребителя да се предостави
пълна, точна и максимално ясна информация за разходите, които следва да
стори във връзка с кредита, за да може да направи информиран и
икономически обоснован избор дали да го сключи.
Поради това в договора трябва да е посочено не само цифрово какъв
годишен процент от общия размер на предоставения кредит представлява
ГПР, но изрично и изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които
длъжникът ще направи и които са отчетени при формиране на ГПР.
Поставянето на кредитополучателя в положение да тълкува всяка една от
клаузите в договора и да преценява дали тя създава задължение за
допълнителна такса по кредита, невключена в ГПР, противоречи на
изискването за яснота, въведено с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК .Липсата на
разбираема и недвусмислена информация в договора по см. на чл. 11, т. 10
ЗПК, е възможно да заблуди средния потребител относно цената и
икономическите последици от сключването му. Същевременно - посочването
на по нисък от действителния ГПР, представлява невярна информация
относно общите разходи по кредита и следва да се окачестви като нелоялна и
заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал. 1 от ЗЗП. Това
от своя страна означава, че клаузата за общия размер на сумата, която следва
да плати потребителят, е неравноправна по смисъла на чл. 143 от ЗЗП и влече
недействителност на договора в неговата цялост.
С оглед изложеното, съдът приема, че поради неспазване на посочените
изисквания, договорът за потребителски кредит е недействителен. Затова
следва да се приложат последиците, предвидени в чл. 23 от ЗПК, а именно
потребителят – ответник дължи връщане само на чистата стойност по
6
кредита, но не и лихви или други разходи.
Няма спор, че кредитополучателят е заплатил сумата от общо 1989 лв.
Предвид недължимостта на уговорените договорна лихва и неустойка, то с
тази сума е погасена съответната част от главницата от 3000 лв. Следователно
ответникът дължи на ищеца заплащане на още 1011 лв. До този размер
предявеният иск е основателен и следва да се уважи. За разликата над тази
сума до пълната претендирана от 2180.46 лв., както и за сумите от 145.77 лв.
– договорна лихва за периода от ********* г. до 09.11.2021 г. и 184.43 лв. –
обезщетение за забава за периода от 01.07.2021 г. до 01.03.2022 г., исковете са
неоснователни и следва да се отхвърлят.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК двете
страни си дължат разноски, съразмерно с уважената, респективно – с
отхвърлената част от исковете. В полза на ищеца следва да се присъдят 31.74
лв. – разноски в заповедното производство, съразмерно с уважената част от
исковете и 80.08 лв. – разноски в исковото производство, съразмерно с
уважената част от исковете/20.08 лв. – държавна такса и 60.00 лв. –
юрисконсултско възнаграждение/.
Ответникът не е направил разноски, поради което такива не следва да
му се присъждат.
На основание чл. 38, ал. 2, във вр. с ал. 1 от ЗА, във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 1,
във вр. с ал. 7 от Наредба № 1/2004 г. /редакция ДВ бр. 68 от 31.07.2020 г./ в
полза на адвокат Д. М. следва да се присъди адвокатско възнаграждение за
оказаната от нея безплатна правна помощ на ответницата в заповедното и в
исковото производство, съразмерно с отхвърлената част от исковете, а
именно – по 180 лв. за всяко от производствата или общо 360 лв.
Мотивиран от изложеното, Районен съд – Перник
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено на основание чл. чл. 415, във връзка с чл. 410
от ГПК, във вр. с чл. 9, във вр. с чл. 23 от ЗПК, че Д. С. Р., ЕГН **********
от гр. ************ДЪЛЖИ на „Сити Кеш“ ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Славянска № 29, ет. 7,
представлявано от Н.П.П. - управител сумата от 1011.00 лв. /хиляда и
единадесет лева/, представляваща част от главница по недействителен
договор за потребителски кредит № *********** към искане № 054262,
сключен на ********* г., ведно със законната лихва върху нея, считано от
датата на подаване на заявлението – 23.03.2022 г. до окончателното плащане,
за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
ЧГД № 1392/2022 г. по описа на Районен съд – Перник, като ОТХВЪРЛЯ иска
за разликата над тази сума до пълния предявен размер на главницата от
2180.46 лв., както и исковете за договорна лихва за периода от ********* г.
до 09.11.2021 г. в размер на 145.77 лв. и за обезщетение за забава за периода
от 01.07.2021 г. до 01.03.2022 г. в размер на 184.43 лв., като неоснователни.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК Д. С. Р., ЕГН **********
от гр. ************ДА ЗАПЛАТИ на „Сити Кеш“ ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Славянска № 29, ет. 7,
представлявано от Н.П.П. - управител сумата от 31.74 лв./тридесет и един
лева и седемдесет и четири стотинки/, представляваща разноски в
7
заповедното производство, съразмерно с уважената част от исковете и 80.08
лв./осемдесет лева и осем стотинки/, представляваща разноски в заповедното
производство, съразмерно с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал. 2, във вр. с ал. 1 от ЗА, във вр. с чл.
7, ал. 2, т. 1 и ал. 7 от Наредба № 1/2004 г. „Сити Кеш“ ООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Славянска № 29, ет. 7,
представлявано от Н.П.П. ДА ЗАПЛАТИ на адвокат Д. С. М. при Адвокатска
колегия – Перник, със служебен адрес: ************* сумата от 180 лв./сто и
осемдесет лева/, представляваща адвокатско възнаграждение за
предоставената безплатна правна помощ на длъжника в заповедното
производство, съразмерно с отхвърлената част на исковете и 180.00 лв. /сто и
осемдесет лева/, представляваща адвокатско възнаграждение за
предоставената безплатна правна помощ на ответника в исковото
производство, съразмерно с отхвърлената част от исковете.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен
съд – Перник в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЛЕД влизане в сила на решението, заверен препис от същото, ведно с
ЧГД № 1392/2022 г. по описа на Пернишки районен съд ДА СЕ ВЪРНЕ на
съответния съдебен състав.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
8