Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.
Варна, 27.07.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 19-ти състав, в
открито съдебно заседание, проведено на първи юли две хиляди и двадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: КРИСТИАНА КРЪСТЕВА
при
участието на секретаря Даниела Божкова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 18213 по описа за 2019година на Варненски районен съд, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
образувано по предявени от Д.М.Д.,
ЕГН ********** с адрес *** срещу ОД
на МВР гр. Варна с адрес гр. Варна, ул. **** иск с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР, да бъде осъден ответникът да му заплати сумата /след допуснато изменение в
размера на претенцията по чл. 214 ГПК с протоколно определение от о.с.з. от
01.07.2020г./, от общо 1828,60лева, представляваща незаплатено допълнително възнаграждение за положен
извънреден труд за периода 01.11.2016г.-
31.10.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на исковата молба - 04.11.2019г. до окончателното изплащане на
задължението.
Исковата претенция се
основава на следните фактически твърдения: Ищецът е полагал труд по служебно
правоотношение възникнало с ответника, на длъжност младши оперативен дежурен в V-то РУ ОД на МВР - Варна в периода 01.11.2016г. - 31.10.2019г. В този
период е работил на 12часови смени, в т.ч. за времето от 22ч. до 06ч., при
сумирано изчисляване на работното време. На основание чл. 178, ал.1, т. 3 ЗМВР
към основното месечно възнаграждение на държавните служители се заплащат и
допълнителни възнаграждения за извънреден труд. Нормалната продължителност на
работното време е 8часа дневно и 40часа седмично при 5-дневна работна седмица -
чл. 187 ЗМВР. На основание чл. 187, ал. 3 ЗМВР работното време на държавните
служители в МВР работещи на смени се изчислява сумирано за тримесечен период.
Работата извън редовното работно време се компенсира с възнаграждение за
извънреден труд за отработени до 70часа на отчетен период. Твърди, че за процесния период е положил нощен труд, които часове
подлежат на преобразуване към дневен такъв, за което се дължи допълнително
възнаграждение за така положения своеобразен извънреден труд. Посочва, че за процесния период е действала Наредба №
8121з-776/29.07.2016г. на министъра на вътрешните работи уреждаща реда за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на
дежурството, времето за отдих и почивките на държавните служителите. В
Наредбата се сочи да липса регламентиране преобразуването на часовете нощен
труд в дневни, за разлика от предходно действалата. Затова счита, че приложение
следва да намерят общите законови разпоредби на трудовото законодателство и в
частност чл.9 от Наредбата за структурата и организацията на РЗ при сумирано
изчисляване на работното време регламентираща нощните часове да се превръщат в
дневни с коефициент равен на отношението между нормалната продължителност на
дневното и нощното работно време установени за подневно
отчитане на работното време, т.е 1.143. Твърди, че в периода 01.11.2016г. -
31.10.2019г. е положил общо 1680часа нощен труд, който преизчислен към дневен
води до извънреден труд от 1920,24часа, което изчислено на база основното
месечно възнаграждение и увеличено с 50% съгласно чл. 187, ал. 6 ЗМВР възлиза в
размер на исковата сума. Молбата е за уважаване на исковата претенция, ведно
със законната лихва от подаване на исковата молба и присъждане на разноски.
Ответникът е депозирал писмен отговор в срока по чл. 131 ГПК. Искът се оспорва по основание и размер. Не оспорва, че
ищецът за посочения период е полагал труд при него по служебно правоотношение,
заемайки длъжност мл.оперативен дежурен в ОДЧ към Пето РУ при ОД на МВР Варна.
Потвърждава, че ищецът е работил на смени, в т.ч. е полагал нощен труд,
определени в заповед № 365з-3139/31.08.2016г. относно разпределение на
работното време на държавните служители в ОДМВР Варна. Счита, че в случая
приложение следва да намери единствено специалния закон - ЗМВР и издадените въз
основа на него подзаконови нормативни актове, предвид спецификата на полаганата
работа от полицейските служители в МВР. Още повече, че в чл. 179, ал. 4 ЗМВР
изрично е посочено, че извън допълнителните възнаграждения по ал.1 и по чл.
178, ал. 1 ЗМВР, на държавните служители се изплащат и други възнаграждения в
случаи определени със закон или акт на МС. Действаща за периода е Наредба №
8121з-776/29.07.2016г., в която се сочи, че липсва разпоредба регламентираща
преизчисляване на нощния труд в дневен. В този смисъл оспорва приложимостта на
Наредбата за структурата и организацията на РЗ излагайки правни доводи за това.
Позовава се и на писмо от МТСП от 29.08.2011г., с което са дадени тълкувания
относно преизчисляването на дневния и нощен труд. Сочи да липсва основание за
трансформиране на нощния в дневен труд и определяне на извънреден такъв.
Твърди, че положеният от ищеца нощен и извънреден труд са били заплатени, като
вид допълнителни възнаграждения. Искането е за отхвърляне на претенциите и
присъждане на разноски.
След съвкупна преценка на събраните по делото
писмени и гласни доказателствата, съобразявайки приложимия закон и становището
на страните, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Предявен е иск с
правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187,
ал. 5, т. 2 ЗМВР.
Касае се за трудово
възнаграждение, което работодателят дължи на работника за положен от него
извънреден труд. При така определения фактически състав на правото и съобразно
разпределението на доказателствената тежест, за
успешното провеждане на иска, ищецът е следвало да докаже, че е в служебно
правоотношение с ответника, като в периода 01.11.2016г.- 31.10.2019г. е полагал труд на смени; основанието, от което
произтича вземането му и размер на дължимото възнаграждение за положения труд;
падеж на задължението за плащане на допълнителното възнаграждение за труда.
Провеждане на това доказване възлага на ответника доказателствена
тежест по установяване изпълнение на задължението за заплащане на положения по
правоотношението труд.
Между страните е нямало
спор, поради което и на основание чл. 146, ал.1, т. 3 и т. 4 ГПК са били
обявени за безспорни и ненуждаещи се от доказване по следните факти: 1./че
между страните е съществувало служебно правоотношение в периода 01.11.2016г. -
31.10.2019г., по което ищецът е заемал длъжност мл.оперативен дежурен в ОДЧ към
Пето РУ при ОД на МВР Варна; 2./ че в периода 01.11.2016г. - 31.10.2019г.
ищецът е работил на 12-часови смени.
Спор между страните по фактите, няма.
Спорният въпрос е изцяло правен и той се свежда до това дали към настоящото
служебно правоотношение, предвид специфичния статут на държавните служители в
МВР регламентиран от специалния закон - ЗМВР и издадените въз основа на него
подзаконови нормативни актове, са приложими общите разпоредби на трудовото
законодателство предвиждащи преизчисляване на нощният труд в часове дневен
труд, умножавайки го с коефициент 1.143 и следва ли резултатът от изчислението
да се счита за извънреден труд, респ. да се начисли и изплати такъв.
В чл. 187,
ал. 3 ЗМВР е разписано, че работното време на държавните служители се изчислява
в работни дни - подневно, а за работещите на 8-, 12-
или 24- часови смени- сумирано за тримесечен период. Съгласно ал. 5 на същия
закон работата извън редовното работно време се компенсира с допълнителен
платен годишен отпуск за работата в работни дни и с възнаграждение за извънреден
труд за работата в почивни и празнични дни- за служителите на ненормиран
работен ден; и с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на
тримесечен период- за служителите, работещи на смени. Нормите предвиждат
компенсиране на работата извън редовното работно време с възнаграждение за
извънреден труд за служителите на смени. Съгласно чл. 187, ал. 3 ЗМВР в редакцията на ДВ бр.14/20.02.2015г.
работното време на държавните служители работещи на 8-, 12- или 24- часови
смени се изчислява сумирано за едномесечен период. С ДВ бр. 81/14.10.2016г. чл. 187, ал. 3 ЗМВР е изменен и в
актуалната си редакция предвижда, че работното време на държавните служители
работещи на 8-, 12- или 24- часови смени се изчислява сумирано за тримесечен
период. За исковия период 07.11.2016г. до 30.09.2019г. отчитането се извършва
на тримесечие /чл.187, ал.3 изр.1 ЗМВР ДВ бр.81/14.10.2016г./.
Съгласно чл. 176 ЗМВР брутното месечно
възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно
възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Последните са регламентирани в чл. 178 ЗМВР и сред тях в ал.1, т. 3 е и това за
извънреден труд. А в чл. 179, ал.1 ЗМВР е регламентирано допълнително
възнаграждение за полагане на труд през нощта от 22,00часа до 6,00часа.
До изм. на ал. 2 на чл. 179 ЗМВР с ДВ бр. 97/05.12.2017г., условията и редът за
изплащане на възнаграждението за нощен труд се определя със Заповед на
министъра на вътрешните работи, а след изменението с Наредба на министъра на
вътрешните работи се определят условията и реда, а техният размер- с негова
заповед. В ал. 4 на чл. 179 е
разписано, че на държавните служители се изплащат и други възнаграждения в
случаи, определени със закон или с акт на Министерския съвет за държавните
служители от МВР.
В чл. 187, ал. 9 ЗМВР е
предвидено, че редът за организацията и разпределянето на работното време, за
неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън
редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за
държавните служители се определят с Наредба на министъра на вътрешните работи.
Така, за процесния период от 01.11.2016г.- 31.10.2019г. действаща е била Наредба № 8121з- 776 от
29.07.2016г. /обн., ДВ, бр. 60/02.08.2016г., в сила от
02.08.2016г., отменена с решение № 16766/10.12.2019г. по адм.д.
№ 8601/2019г. на ВАС, петчленен състав/ издадени от Министъра на
вътрешните работи. На основание чл. 195 АПК обаче Наредбата, като подзаконов
нормативен акт се счита за отменена от
деня на влизане в сила на съдебното решение, т.е от 10.12.2019г. Наредбата урежда реда за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство,
времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на
вътрешните работи. Текста на чл. 3, ал. 3 предвижда, че при работа на смени е
възможно полагането на труд и през нощта между 22,00часа и 6,00часа, като
работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов
период. В Наредба № 8121з- 776 от 29.07.2016г. в сила от 02.08.2016г. няма
изрично предвидено основание за преизчисляване на положения от ищеца нощен труд
с коефициент 1.143. Такава е имало в чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-
407/ 11.08.2014г./ ДВ, бр. 69/19.08.2014г., в сила от 19.08.2014г., отм., бр.
40/02.06.2015г., в сила от 01.04.2015г./. Липсата на изрична норма не може да
се тълкува като законово въведена забрана за преизчисляване на положените от
служителите в МВР часове нощен труд в дневен, а представлява празнота в
уредбата на реда за организацията и разпределянето на работното време, за
неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време,
режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в
Министерството на вътрешните работи. Затова и приложение за така неуредения
въпрос следва да намери общото трудово законодателство. Приемането на обратното
би означавало служителите на МВР да бъдат поставени в това отношение в по-
неравностойно положение спрямо останалите работниците полагащи труд по трудови
правоотношения по КТ. Не може да се приеме като аргумент това да не е така и
обстоятелството, че на служителите от МВР им се следват пък допълнителни
привилегии от специалния ЗМВР, доколкото те се следват именно от специфичните
условия на полагания от тях труд. В чл. 9, ал. 2 от Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата е предвидено, че при сумирано
изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с
коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и
нощното работно време, установени за подневно
отчитане на работното време за съответното работно място, който възлиза на 1.
143. В заключение налага се извод, че
исковата претенция е доказана в своето основание.
По отношение на размера й, съдът
съобрази неоспореното от страните и кредитирано от съда заключение по ССчЕ. От него и съобразно поясненията и направени от в.л.
при изслушването му, се установява, че след приравняване на нощните часове
отработени от ищеца в дневни и след отчитане на ползван отпуск за временна
неработоспособност и платен годишен отпуск, размерът на допълнителното
възнаграждение за положен извънреден труд след преизчисляване с коефициент
1,143 от 258,55часа възлиза на сумата от 1828,60лева, което не е заплатено на ищеца. Размерът е
определен при отчитане на ползвани
отпуск за временна неработоспособност и платен годишен отпуск от ищеца,
съобразно разрешението дадено с ТР 8/2013г. на ОСГК на ВКС. По отделните периоди същото е, както следва: 111,44лева за периода
м.01.11-31.12.2016г.; 106,22лева за периода 01.01-31.03.2017г.; 134,57лева за
периода 01.04-30.06.2017г.; 148,69лева за периода 01.07-30.09.2017г.; 134,51лева за периода
01.10-30.12.2017г.; 143,81лева за периода 01.01-31.03.2018г.; 186лева за периода
01.04-30.06.2018г.; 152,16лева за
периода 01.07-30.09.2018г.; 143,73лева за
периода 01.10-31.12.2018г.; 195,36лева за периода 01.01- 31.03.2019г.;
130,24лева за периода 01.04 - 30.06.2019г.; 176,75лева за периода 01.07-
30.09.2019г. и 65,12лева за периода 01.10.2019г.-31.10.2019г. Следователно
исковата претенция е доказана и в размера, в който е била заявена.
Предвид изложеното, като съобрази ангажираните
доказателства съдът приема, че извънредният труд след преобразуване на нощния в
дневен такъв с коефициент 1.143 не е начислен и изплатен на ищеца, поради което
претенцията следва да бъде уважена в пълен размер, ведно със законната лихва от
датата на депозиране на исковата молба – 04.11.2019г. до окончателното
изплащане на задължението, така както е било поискано.
Съгласно чл. 78, ал. 4 ГПК ответникът има право на разноски и при прекратяване на делото. Видно от
протоколно определение от 01.07.2020г. и на осн.
чл.214 ал.1 ГПК съдът е допуснал изменение в размера на предявените иск чрез
намаляване размера на исковата претенция, като за разликата над 1828,60лева е
прекратил производството, на основание чл. 233 ГПК, поради отказ от предявения иск над този размер. Ето защо съдът приема, че действително молителят има право да иска
присъждане на разноските досежно прекратената част на
иска. В настоящото производство ответникът Областна дирекция на МВР – гр. Варна
е представляван от юрисконсулт Богдана Йорданова, видно от депозирания отговор
на исковата молба и приложеното към същия пълномощно. В отговора на исковата
молба е направено изрично искане за присъждане на разноски, в това число и юрисконсултско възнаграждение. Предвид посоченото, съдът
приема, че от общо дължимото юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лв., определено по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната
помощ, отчитайки действителната правна и фактическа сложност на делото, в полза
на ответника следва да бъде присъдена сумата 90,21лв., на основание чл. 78, ал. 4 ГПК, съразмерно с прекратената
част от първоначално предявения иск.
На
основание чл. 83, ал. 1, т. 1 ГПК, ищецът е освободен от заплащане на ДТ, като
предвид основателността на исковете, ответникът следва да бъде осъден да
заплати по сметка на ВРС направените в производството разноски за ДТ от
73,14лева и 150депозит за вещо лице, общо в размер от 223,14лева.
На основание чл. 78, ал.
1 ГПК ищецът има право на поискани и доказани разноски. Представен е списък по
чл. 80 ГПК, съобразно който реализираните такива в настоящото производство са
240лева платено адв. възнаграждение по договор за
правна защита и съдействие от 01.07.2020г.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ОД на МВР гр. Варна с
адрес гр. Варна, ул. **** ДА ЗАПЛАТИ
на Д.М.Д., ЕГН ********** с адрес *** сумата от 1828,60лева, представляваща незаплатено допълнително възнаграждение за положен
извънреден труд за периода 01.11.2016г.-
31.10.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на исковата молба - 04.11.2019г. до окончателното изплащане на
задължението, на основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр.
чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР.
ОСЪЖДА ОД на МВР гр. Варна с адрес гр. Варна, ул. **** ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Районен съд Варна в полза на бюджета на
съдебната власт сумата в размер на 223,14лева,
представляваща разноски за дължима
държавна такса и депозит за вещо лице, на основание чл.78, ал.6 ГПК и чл.1 от
Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
ОСЪЖДА ОД на МВР гр. Варна, с адрес гр. Варна, ул. **** ДА ЗАПЛАТИ на Д.М.Д., ЕГН ********** сумата от 240лева, представляваща съдебно - деловодни разноски направени в първоинстанционното производство за платено адв. възнаграждение, на основание чл. 78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА Д.М.Д., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ
на Областна дирекция на МВР - Варна, с адрес гр. Варна, ул. „Цар Калоян“ № 2
сумата от 90,21лв, представляваща
сторените в настоящото производство съдебно-деловодни разноски, съразмерно с
прекратената част от първоначално предявения иск, на осн.
чл.78, ал.4 вр. ал.8 ГПК.
Решението
подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок, считано от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: