Решение по дело №64/2022 на Окръжен съд - Благоевград

Номер на акта: 36
Дата: 12 април 2022 г.
Съдия: Ангелина Бисеркова
Дело: 20221200900064
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 16 март 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 36
гр. Б., 12.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – Б., ПЕТНАДЕСЕТИ СЪСТАВ, в закрито заседание
на дванадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Ангелина Бисеркова
като разгледа докладваното от Ангелина Бисеркова Търговско дело №
20221200900064 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е с правно основание чл.25 от ЗТРРЮЛНЦ, вр. с Глава XXI Обжалване на
определенията, от ГПК.
Образувано е по жалба, подадена от СТ. Г. В., ЕГН **********, гр.Б., жк „А.М.“, бл.22,
вх.А, ет.3, ап.9, избран за председател на Сдружение с нестопанска цел „Д.Р.М.Б.Ж.К.Т.“
против отказ № 20220307110109/08.03.2022г. на длъжностното лице по вписванията при
Агенция по вписванията, Търговски регистър, по заявление вх. №
20220307110109/07.03.2022 г. за вписване на първоначална регистрация на Д.Р.М.Б.Ж.К.Т.“.
Жалбоподателят релевира доводи за незаконосъобразност на атакувания отказ поради
необоснованост на извода на длъжностното лице по регистрацията, че заявените за вписване
обстоятелства не кореспондират с приетия на учредителното събрание устав. Счита за
необоснован, неправилен и противоречащ на закона извода, че целите и средствата на
сдружението са в противовес със забраната на чл.44, ал.2 от Конституцията на Република
България. Твърди, че целите, които си е поставило сдружението, са съответни на едно
демократично общество. Счита отказа за политически.
С гореизложеното обосновава искане за отмяна на атакувания отказ и за вписване на
обстоятелствата по заявление вх. № 20220307110109/07.03.2022 г. Претендира съдебни
разноски.
В подаден отговор по делото, Агенцията по вписванията, действаща чрез юрисконсулт,
излага подробни съображения за неоснователност на жалбата. Поддържа теза, че правилно и
в съответствие със закона длъжностното лице по регистрацията е отказало исканото
вписване. С посоченото обосновава искане за потвърждаване на отказа и оставяне на
1
жалбата без уважение. Претендира съдебни разноски в размер 300 лева, представляващи
юрисконсултско възнаграждение. Заявява възражение за прекомерност на претендираните
от жалбоподателя разноски.
Окръжен съд-Б., след като обсъди доводите на жалбоподателя и събраните по делото
доказателства, прави следните фактически и правни изводи:
Със заявление № 20220307110109/07.03.2022 г., подадено от СТ. Г. В., ЕГН **********,
гр.Б., жк „А.М.“, бл.22, вх.А, ет.3, ап.9, избран за председател на Сдружение с нестопанска
цел „Д.Р.М.Б.Ж.К.Т.“ е поискано вписване на първоначална регистрация на
Д.Р.М.Б.Ж.К.Т.“. Към заявлението са приложени писмени доказателства.
На 08.03.2022 година по заявлението е постановен отказ за вписване на заявеното
обстоятелство. Длъжностното лице по регистрацията е приело, при проверката в обхвата по
чл.21 от ЗТРРЮЛНЦ, че не е пропуснат документ или неплатена държавна такса, поради
което в случая не е приложима разпоредбата на чл.22, ал.5 от ЗТРРЮЛНЦ. По отношение
на заявените за вписване органи на дружеството – Управителен съвет и Общо събрание, е
прието, че същото не кореспондира с приетия на учредителното събрание устав, съгласно
който е предвидено и съществуването на председател на сдружението и секретар-касиер
като органи с определени функции и правомощия /чл.8 и чл.9 от устава/. По отношение на
целите на сдружението, дефинирани в чл.2, ал.1 от Устава и средствата /чл.2, ал.2/ е прието,
че не съответстват с поставените от законодателя изисквания за дейност в частна полза по
смисъла на чл.2, ал.1 от ЗЮЛНЦ, каквато е приета в чл.1, ал.3 от Устава на сдружението.
Същите са в противовес на забраната, залегнала в чл.44, ал.2 от Конституцията на Република
България.
Настоящият съдебен състав намира жалбата за допустима – подадена в преклузивния срок
по чл.25, ал.1 от ЗТРРЮЛНЦ, срещу подлежащ на обжалване акт и изхожда от
легитимирано лице-заявител пред Агенция по обжалвания отказ.
По същество жалбата е неоснователна. Съображения:
Неоснователно е възражение на въззивника относно извода на длъжностното лице по
регистрацията, че заявените за вписване органи на сдружението – Управителен съвет и
Общо събрание, не кореспондира с приетия на учредителното събрание устав. Видно от
текста на представения със заявлението учредителен акт, са предвидени като органи с
определени функции и правомощия председател и секретар-касиер /чл.8 и чл.9 от Устава/,
каквито обстоятелства не е поискано да бъдат вписани с процесното заявлението. От това
следва, че заявлението не е съобразено с изискването на чл.18 ал.1 от ЗЮЛНЦ, който
определя като подлежащи на вписване обстоятелства, относно юридическите лица с
нестопанска цел, органите, имената на членовете на управителния съвет, имената и
длъжностите на лицата, представляващи юридическото лице с нестопанска цел.
Неоснователно е и възражението на въззивника по отношение доводите на длъжностното
лице по регистрацията относно целите и средствата на сдружението. Този извод напълно се
споделя от настоящия съдебен състав.
Заявеното в устава на сдружението като средство за постигане на основните му цели,
поставянето, съответно разрешаването и работата на сдружението за това разрешаване на
проблемите на македонско етническо малцинство, е в явно противоречие с действащият в
държавата обективен правов ред, съответно с установения и произтичащ от него обществен
такъв в Република България.
Конституцията на Република България прокламира правото на свободно сдружаване като
основно конституционно право на личността, същевременно въвежда ограничения на
свободата на сдружаване. Така с чл.44, ал.2 от Конституцията на Република България
2
гражданите не могат чрез сдружаване да извършват дейност, насочена към суверенитета,
териториалната цялост и единството на нацията, към разпалване на расова, национална,
етническа и религиозна вражда, към нарушаване на правата и свободите на гражданите;
забраняват се организации, които създават тайни и военизирани структури или се стремят
да постигнат целите си чрез насилие. В случая, от чл.2, ал.1 на Устава се установява, че
основните цели на сдружението са защита на правата и законните интереси на македонците,
репресирани по време на комунистическия режим заради тяхното македонско самосъзнание
и самоопределение, както и заради дейността им в защита на правата и свободите на
македонците в България /т.1/; опазване и популяризиране на македонско културно и
историческо наследство /т.2/ и спазване и защита на човешките и имуществени права на
македонски бежанци и техни потомци /т.3/, а измежду конкретните средства за тяхното
постигане в чл.2, ал.2 от Устава са посочени съхраняване, развиване и предаване на
поколенията на историческата истина по македонския въпрос и работа за неговото решаване
в съответствие с идеите на ЕС, съхраняване, възстановяване и изграждане на паметници,
свързани с македонското минало и наследство, работа за решаване на въпросите за
възмездяване на бежанците и техните наследници за изоставеното, отнето имущество по
родните им места, организиране и изнасяне на лекции, беседи и доклади за миналото на
македонския народ, организиране на регионални македонски събори, осигуряване
записването, съхраняването и популяризирането на македонското фолклорно богатство,
организиране митинги и демонстрации в рамките на закона, организиране на събирането,
публикуването и съхраняването на спомени, документи, др.материали, свързани със съдбата
на репресираните македонци в България, жертви на комунистическия терор, оказване на
юридическа и друга помощ на репресираните македонци в България, жертви на
комунистическия терор и техните наследници в България, за получаването на предвидените
в закона обезщетения. В чл.4, ал.2 от Устава е предвидено, че сдружението поставя
проблемите на репресираните македонци и на македонско етническо малцинство пред
съответните български институции и международни организации и действа за тяхното
решаване.
Така формулираните цели и средства за тяхното постигане определеният сдружението като
защитаващо накърнени права и интереси на етническо малцинство в Република България,
каквото обективно не съществува като обособена или друга утвърдена група от хора,
притежаващи религиозна, езикова, културна или друга характеристика, отличаващи ги от
останалата част от населението в страната. С оглед на което чрез афиширане на такова
малцинство чрез организация-сдружение с нестопанска цел, предназначена да
удовлетворява техни специфични потребности, по същество не цели защита на правата им,
доколкото те не са различни от тези на останалите граждани, а култивиране сред определена
част от българските граждани на различно етническо самосъзнание, каквото не е било
формирано по естествен исторически път, а оттам е насочено срещу единството на нацията,
за което разпоредбата на чл.44, ал.2 от Конституцията на Република България установява
изрична забрана. Наред с това съдът счита, че в Устава сдружението е формулирало и
политически цели, свързани с установяването на дейност, присъща на политическа партия,
което по смисъла на чл.12, ал.2 от Конституцията на Република България е недопустимо.
С оглед на изложеното жалбата се явява неоснователна, а обжалвания отказ - правилен и
законосъобразен, и като такъв следва да се потвърди.
С оглед изхода на делото основателно е искането на Агенция по вписванията за присъждане
на разноски. В този смисъл съдът следва да осъди жалбоподателя да заплати на Агенция по
вписванията , на основание чл.25, ал.6 от ЗТРРЮЛНЦ във вр. с чл.78, ал.3 от ГПК във вр.с
чл. 23, ал.1, т.5 от наредбата за правната помощ съдебни разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 80.00 лева.
РЕШИ:
3
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА отказ № 20220307110109/08.03.2022г. на длъжностното лице по
вписванията при Агенция по вписванията, Търговски регистър, по заявление вх. №
20220307110109/07.03.2022 г. за вписване на първоначална регистрация на
„Д.Р.М.Б.Ж.К.Т.“.
ОСЪЖДА СТ. Г. В., ЕГН **********, гр.Б., жк „А.М.“, бл.22, вх.А, ет.3, ап.9, избран за
председател на Сдружение с нестопанска цел „Д.Р.М.Б.Ж.К.Т.“да заплати на Агенция по
вписванията сумата от 80.00 /осемдесет/ лева, представляваща юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в едноседмичен срок от
съобщаването му на страните.

Съдия при Окръжен съд – Б.: _______________________
4