Р Е Ш Е Н И Е
№ 260092
гр.Кюстендил,11.02.2021 год.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Кюстендилският
районен съд,гражданска колегия,първи състав, в открито съдебно заседание на
двадесет и седми януари две хиляди и двадесет и първа година в състав
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНДРЕЙ РАДЕВ
при
участието на съдебния секретар - протоколист ЯНКА АНГЕЛОВА, като разгледа докладваното
от съдия РАДЕВ гр.д.№ 1214/2020 год.,за да се произнесе, взе предвид следното:
В.Т.А., ЕГН:
**********,***, съдебен адрес ***, партер, офис 16, чрез адв. Й.С.Л. – П. и
адв. Г. С. Х. е предявила против „БЪЛГАРИЯ ЕР“
АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул.
„Брюксел“ № 1, осъдителни искове за заплащане на конкретно посочени суми,
претендирани че се дължат от ответника като превозвач за неизпълнение на
договорни задължения, ведно със законната лихва върху всяка сума, считано от
датата на предявяване на исковете до окончателното изплащане на сумите, както и
на сторените по делото разноски, както и на суми, представляващи обезщетение за
претърпени от ищцата неимуществени вреди като резултат от неизпълнението на
договорните задължения на ответника.
Ответникът не взима становище по
исковите претенции,прави възражение за евентуална прекомерност на платеното от
ищеца адвокатско възнаграждение.
КРС, след като обсъди при усл.на
чл.235, ал.2 и 3 ГПК събраните по делото доказателства и доводите и възраженията
на страните, приема за установено следното:
Ищцата закупила Електронен билет №
6232404007946 за полет FB437,обслужван от ответното ТД, от летище
София, терминал 2 до летище Франкфурт, Германия, без прекачване,
планиран по разписание на 09.12.2019 год. с час за излитане 11.05 часа и час на
пристигане 12.40 часа, като за същия полет закупила и електронен билет за
домашен любимец - билет № 6232404007946С1. Няма доказателства, оборващи
твърденията на ищцата, че е била уведомена от ответника на 07.12.2019 год. за
анулирането на полета и премаршрутирането му на 14.12.2019 год. от летище
София, терминал 2 до летище Франкфурт, Германия, с полет за FB437 с начален час на излитане 06.00 и час на пристигане 7.25 часа, за
уведомяването й на 08.12.2019 год. в 11.54 часа че премаршрутиряният полет е
отменен, като и че е било предложено премаршрутиране за по-ранна дата -
09.12.2019 год. с начален час на излитане 14.20 часа и час на пристигане 15.45
часа, като се установява от електронен билет № 6232404024086 за полет LH1427 на авиокомпания „Луфтханза“, че същият е издаден на името на ищцата. Ищцата
не спори, че последният полет е осъществен, като твърдението й, че е заплатила
допълнителна сума за билет за домашният си любимец, поради това че такава опция
не се включвала в предоставения й билет за премаршрутираният полет, не се
подкрепят от доказателствата. Не се спори между страните, че разстоянието между
двете летища София и Франкфурт е равно, или по-малко от 1500 км. За завръщането
си в РБългария ищцата закупила електронен билет № 6232404078110 за сумата от
191,52 лв. за полет FB438 от летище Франкфурт, Германия, без прекачване, до
летище София,терминал 2, планиран по разписание
на 16.03.2020 год. с час за излитане 13.40 часа и час на пристигане
17.00 часа, като няма доказателства оборващи твърдението на ищцата, че едва при
пристигането й на летище Франфурт с придружаващия я А.З.С., който също бил
закупил билет за този полет,те били уведоми за отмяната на полета, като им бил
предложен алтернативен полет /премаршрутиране/ на 28.03.2020 год. с час на
излитане по разписание 08.40 часа и час на пристигане 12.00 часа, че не им било
предложено настаняване в хотел за сметка на превозвача, както и превоз между
летището и мястото за настаняване. Ищцата признава,че тя и придружаващото я
лице отказали премаршрутирания полет, поради това че им бил неудобен. От
експертно решение на ТЕЛК при МБАЛ „Д-р Н.Василиев“АД-Кюстендил,№
1293/05.06.2018 год., се установява, че ищцата е със 100% намалена работоспосбност
с чужда помощ за срок от 3-три години с водеща диагноза „множествена склероза“.
Горната фактическа обстановка се
установява и доказва от посочените доказателства.
Въз основа на така
установеното от фактическа страна, от правна съдът намира следното:
По допустимостта:
Като страна-членка на Европейския съюз, на територията на Република
България действа Регламент (ЕС) №
261/2004 на Европейския Парламент и на
Съвета относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците
при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети. Съгласно чл. 288, ал. 2 от
Договора за функциониране на ЕС (ДФЕС)
Регламентът е акт с общо приложение. Той е задължителен в своята цялост и се
прилага пряко във всички държави-членки. Регламентът има силата на закон и може
да се прилага от съда на държавата-членка пряко без да е нужно неговото
транспониране във вътрешното законодателство.
За полети от една държава членка до друга държава членка, осъществявани по
силата на договор, сключен с един въздушен превозвач, който е опериращият
въздушен превозвач, иск за обезщетение съгласно регламента може да се предяви
по избор на ищеца пред националния съд, който е компетентен по отношение на
мястото на излитане или мястото на пристигане, посочено в договора за превоз,
при прилагане на Регламент (ЕО) №
1215/2012 на Европейския парламент и на
Съвета ("Брюксел I"). Съгласно член 4, параграф 1
от Регламент "Брюксел I"
пътниците си запазват възможността да предявят иска пред съдилищата по
местоживеене на ответника (седалището на въздушния превозвач) – в този смисъл
т. 8. 1 от дадените от Комисията тълкувателни насоки за приложението на Регламент (ЕО) №
261/2004.
В случая, полетите са от РБългария до РГермания и обратно, които са
страни-членки на ЕС, поради което ищцата има правото да предяви иск именно в
Република България, където се намира седалището на въздушния превозвач
"България ЕР" АД. Ищцата има качеството на потребител по сключен договор
за въздушен превоз с "България ЕР" АД, като същата е предявила своите
искове пред надлежния родово компетентен съд РС-Кюстендил по нейния постоянен
адрес, с оглед качеството й на потребители по смисъла на чл. 113 от ГПК.
Предвид горното съдът приема, че
исковете са процесуално допустими.
По основателността:
Досежно претенцията на ищцата за заплащане
на обезщетение за вреди в размер на по 250-двеста и петдесет евро за всеки един
от отменените полети и за премаршрутирането им, с твърдения за причинени
неудобства от неизпълнени в срок договорни задължения за осъществяване на
въздушен превоз на пътници по маршрути София - Франкфурт, Германия и Франкфурт,
Германия-София, в т.ч. и за отмяната на полет FB437 на 14.12.2019 год.
Съдът
намира, че е сезиран с осъдителни искове с правно основание чл. 7, § 1, б. "а" Регламент № 261/2004, във вр. чл. 65 ЗГВ, както и чл. 5
§ 1, б. „в“ Регламент № 261/2004.
Спорното материално притезателно право е обусловено от проявлението в
обективната действителност на следните
материални предпоставки (юридически факти): 1) да е налице валидно сключен
договор за въздушен превоз на
пътници; 2) да е налице закъснение на полета над допустимото в Регламент №
261/2004, респ. отмяна на полета и
неспазване на установените в 5 § 1, б. „в“ Регламент № 261/2004 изисквания, като 3)
разстоянието на полета е до 1500,00 км.
Относно първата
предпоставка, съдът намира следното: по
делото се установява, че между ищцата и "България ЕР" АД е бил
сключен валиден договор за въздушен превоз на пътници, съгласно чл. 65 от ЗГВ, по силата на който превозвачът "България ЕР" АД се е
задължил да превози ищцата от гр. София до гр. Франкфурт, и от последния град
до гр. София срещу заплащане на превозна цена. Облигационното правоотношение
между страните се установява от представените по делото самолетни билети, които
представляват форма за доказване на сключения договор за превоз съгласно на
изричната разпоредба на чл.
66 от ЗГВ. От представените
билети се установяват всички реквизити на сключения неформален договор –
имената на страните-пътника и въздушния превозвач, предмета на договора-начална
точка и крайната дестинация, началната дата и час на двата полета FB 437 и FB
438, продължителността им, номер на резервация и др. Представените билети не са оспорени от "България ЕР" АД,
същият не отрича възникналата договорна връзка с ищцата, поради което съдът
приема този факт за доказан пълно и главно.
На следващо място, по
силата на чл.5,т.1,б.в от Регламента всеки пътник при отмяна на полет има право
на обезщетението по чл.7, освен ако превозвачът не докаже изпълнението на
изискванията на подточки от една до трета на регламента/освен ако не са:i) информирани за отмяната минимум две седмици
преди началото на полета по разписание; или ii) информирани за отмяната между
две седмици и седем дни преди началото на полета по разписание и им е
предложено премаршрутиране, което им позволява да заминат не по-късно от два
часа преди началото на полета по разписание и да достигнат техния краен пункт
на пристигане за по-малко от четири часа след времето за пристигане по
разписание; или iii) информирани за отмяната по-малко от седем дни преди
началото на полета по разписание и им е предложено премаршрутиране, което им
позволява да заминат не по-късно от един час преди началото на полета по
разписание и да достигнат техния краен пункт на пристигане за по-малко от два
часа след времето за пристигане по разписание./ Нормата
на чл.7 от регламента предвижда изплащане на обезщетения в лимитирани размери
от 250, 400 и 600 евро за посочените полетни разстояния и хипотези като опериращия
въздушен превозвач не е длъжен за изплаща обезщетение по член
7, ако може да докаже, че отмяната е причинена от извънредни
обстоятелства, които не са могли да бъдат избегнати, дори да са били взети
всички необходими мерки (в настоящия казус ответната страна не сочи проява на
такива обстоятелства, а още по-малко доказа наличието на такива). Досежно
тежестта на доказване във връзка с въпроса дали и кога пътникът е бил
информиран за отмяната на полета същата лежи върху опериращия въздушен
превозвач, който не проведе обратно доказване, поради което съдът намира, че
фактите са се осъществили съобразно посоченото в исковата молба.
При тези правни постановки, съдът
намира, че претенцията за по 250 евро представляващи обезщетение съответно за
премаршрутиран полет FB 437 от опериращия превозвач „България Ер“ АД от летище София,
Терминал 2, до летище Франкфурт, планиран по разписание на 09.12.2019 г. с час
за излитане 11:05 часа и час на пристигане 12:45 часа, заменен с полет LH1427с дата 09.12.2019 г. с начален час за излитане
14:20 часа и с час на пристигане 15:45 часа, ведно със законната лихва от
датата на депозиране на настоящата искова молба до окончателното изплащане на
задължението, както и обезщетение за
отменен полет FB 438 от летище Франкфурт Германия, без
прекачване, до летище София, терминал 2, планиран по разписание на 16.03.2020
г. с час за излитане 13:40 часа и с час на пристигане 17:00 часа, ведно със
законната лихва от датата на депозиране на настоящата искова молба до
окончателното изплащане на задължението са основателни и доказани и следва да
бъдат уважени.
От представените писмени
доказателства се установява, че ищцата е закупила самолетен билет за полет на
ответната авиокомпания за датата 09.12.2019 год. от летище София, терминал 1,
до летище Франкфурт, РГермания, който е бил с начален час 11.05 часа, като
същата признава неизгодното за нея обстоятелство, че и е било предложено
премаршрутиране, като в краен резултат полетът се е осъществил в деня на
първоначалния, но в по-късни часове и на излитане и кацане, като съответно
закъснението е с повече от два часа и за часа на излитане и за този на кацане
(при до 1500 км разстояние на полета по наличието което обстоятелство не се
спори). Отделно налице са и изискванията на регламента за дължимост на
обезщетението за отменен полет FB 438 от летище Франкфурт, Германия, без прекачване до летище София
Терминал 2, доколкото по делото се установи, че за отмяната на процесния полет
ищцата е била уведомена в деня на провеждането му (при пристигане на летище
Франкфурт), като предложеното й премаршрутиране не отговаря на изискванията в
подт. iii) на чл. 5 от Регламента, доколкото същото е за
близо 2 седмици след датата по разписание (за 28.03.2020г., при дата по
разписание 16.03.2020 г.).
По отношение на дължимостта на законната лихва, съдът намира, че длъжникът
"България ЕР" АД дължи на общо основание законната лихва върху всяка
една главница от 250.00 евро от датата на исковата молба до окончателното
заплащане на тези суми, тъй като присъждането на такава лихва се явява законна
последица от предявените основателни искови претенции.
Що се отнася до претенцията за заплащане на сума от 250 евро,
представляваща обезщетение за отменен полет FB 437 за дата 14.12.2019 г. с начален час за излитане 6:00
часа и час на пристигане 7:25 часа от летище София, Терминал 2 до летище
Франкфурт, Германия на превозвача „България Ер“ АД, ведно със законната лихва
от датата на депозиране на настоящата искова молба до окончателното изплащане
на задължението, съдът счита същото за недължимо поради следното. За отмяната
на процесния полет с дата по разписание 14.12.2019 г. ищцата е била уведомена
на 8.12.2019 г., т.е. 6 дни преди датата по разписание. Поради което за да е
налице недължимост на обезщетението следва да са изпълнени останалите
предпоставки от подт. iii на чл. 5 от Регламента,
а именно: на ищцата да
е предложено премаршрутиране, което й позволява да замине не по-късно от един
час преди началото на полета по разписание и да достигне крайния пункт на
пристигане за по-малко от два часа след времето за пристигане по разписание. В
настоящия случай посоченото изискване е изпълнено, доколкото предложеното
премаршрутиране е дори за по-ранна дата, а именно – 09.12.2019г., на която дата
ищцата сама твърди, че премаршрутирания полет се е осъществил. При тези съображения посочената
претенция следва да бъде оставена без уважение.
По отношение на претендираното от ищцата допълнително обезщетение за
причинени неимуществени вреди в размер на по 500,00 лв.:
В чл. 12 от
Регламент (ЕО) № 261/2004 г. изрично е
посочено, че регламентът не засяга правата на пътника за допълнително
обезщетяване. Следователно отговорността на въздушния превозвач не е лимитирана
до размера на обезщетенията, посочени в чл. 7 от Регламента, като всеки пътник,
който е претърпял вреди над този размер има право да получи допълнително
обезщетение по общия ред.
В случая обаче, по делото не бяха ангажирани каквито и да е доказателства в
подкрепа на твърдените от ищцата за изживени негативни емоции, стрес и
дискомфорт, представляващи неимуществени вреди, които да се дължат на описаното
поведение на ответната страна. По делото се доказа влошеното здравословно
състояние на същата, посредством предствената медицинска документация, но не и
търпените вследствие неизпълнените договорни задължения от ответното дружество
негативни емоции, които да са в пряка причинно-следствена връзка с това
поведение. В този смисъл, разпределяйки доказателствената тежест в процеса
съдът изрично е указал на ищцата, че за сочените от нея обстоятелства,
обосноваващи дължимостта на обезщетението за неимуществени вреди в завишен
размер, същата не е ангажирала доказателства, като това й процесуално поведение
на бездействие е продължило и в хода на производството като не са направени
своевременно доказателствени искания (напр. събиране на гласни доказателствени
средства), които да обосноват претенцията в тази й част. Предвид изложеното
съдът ще отхвърли исковете за присъждане на суми от по 500,00 лв.
представляващи неимуществени вреди вследствие неизпълнението от ответната
страна на договорните й задължени, възникнали по повод процесните полети като неоснователни и недоказани.
Досежно претенцията за сума от 50 евро и сума от 191,52 лв., представляващи
заплатени но неизползвани самолетни билети съответно за домашен любимец по
отменен полет FB 437 от София до
Франкфурт и за ищцата по отменен полет FB 438 – от Франкфурт до София, съдът намира следното:
В чл. 8 от Регламент
261/2004 г. е въведено правото на пътника да поиска възстановяване
на пълната стойност на билета на цената, на която е купен, за част или части от
неосъществения път и за част или части от вече осъществения път, ако полетът
повече не изпълнява предназначението си по отношение на първоначалния план за
пътуване или да избере предложеното му от превозвача премаршрутиране съгласно
изискванията на регламента.
Така, по
отношение на първата сума от 50,00 евро, съдът намира същата за недължима, доколкото
както се установи по делото, като краен резултат по
отношение на първия отменен полет премаршрутиране е било осъществено, като
ищцата не спори, че полет LH1427 на авиокомпания „Луфтханза е бил
осъществен. От друга страна обаче липсват представени от същата доказателства
за заплатена от нея допълнителна сума за билет на домашния й любимец поради
липса на такава опция в предоставения й билет за премаршрутирания полет. Така, съдът намира, че заплатената сума от 50,00 евро за домашен
любимец е била разходвана за същия с премаршрутирания полет, поради липса на
проведено доказване за противното.
Що се отнася до втората сума обаче (такава в размер на 191,52 лв. –
главница за неизползван билет за отменен полет FB 438 от летище Франкфурт, Германия, без прекачване до
летище София, Терминал 2) съдът намира иска за основателен и доказан, с оглед
установената по делото фактическа обстановка, а именно – заплатена сума в
посочения размер (спр. л. 22 от делото), както и липса на оспорване от
ответната страна досежно отмяната на процесния полет и предложеното от същия
премаршрутиране за близо 2 седмици по-късно от датата на отменения полет
(16.03.2020 г. и новопредложена дата – 28.03.2020), поради което и отказът от
съгласие с предложеното премаршрутиране ( по което обстоятелство ответната
страна не спори) е извършен правомерно и добросъвестно доколкото не са
изпълнени от ответното дружество залегналите в акта на вторичното общностно
право изисквания досежно премаршрутирането на полети и условията съпътстваща
тази дейност в контекста на незасягане правата на насрещната страна, а именно
пътника. Отказът от предложеното премаршрутиране като отрицателен факт, не
подлежи на доказване от страната, която го твърди, а от насрещната такава –
ответника в настоящото, който не изложи никакви правоизключващи възражения, а
още по-малко – доказа такива.
По разноските:
С оглед изхода на спора ответникът следва да заплати на ищцата разноските
за настоящото производство съобразно уважената част от исковата претенция.
Ангажирани са доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение от 600,00
лв. С оглед фактическата и правна сложност на спора, предмет на делото,броят
предявени искове-практически седем ,съобразено и с чл.2,ал.5 и чл.7,ал.2 от
Наредба № 1 за минималните размер на адвокатските възнаграждения, съдът намира
стореното възражение за прекомерност на платеното от ищцата адвокатско
възнаграждение на процесуалния й представител за неоснователно.Съдът като
съобрази левовата равностойност на 1 евро / Централен курс на БНБ-1.95583 лв. за
1 1 евро/,изчисли че общо са предявени исткове за сумата от 2756.18 лв.,като
уважената част от тях е за сумата от 1169.43 лв.,което представлява 42.43 % от
общо предявените.При това положение на ищцата се следва такъв процент от
разходите,или общо сумата от 254.58 лв. На ответната страна също се следват
разноски съобразно отхвърлената част от претенцията, но искане в този смисъл не
е било заявено, а и няма данни за реализирани такива. Ответната страна отделно
следва да бъде осъдена да заплати и дължимата се за производството държавна
такса съобразно уважената част от исковата претенция, от заплащането на която
първоначално ищцовата страна е освободена на осн. чл. 83, ал.2 от ГПК.Практически са уважени три от исковете,държгавната такса по които е 50.00
лв.,или общо дължима д.т от 150.00 лв.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „България Ер“ АД, ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Брюксел“ № 1 ДА ЗАПЛАТИ НА В.Т.А.,
ЕГН: **********,*** сумите, както следва:250 /двеста и петдесет/ евро –
обезщетение за премаршрутиран полет FB 437 от опериращия превозвач „България Ер“ АД от летище
София, Терминал 2, до летище Франкфурт, планиран по разписание на 09.12.2019 г.
с час за излитане 11:05 часа и час на пристигане 12:45 часа, заменен с полет LH1427с дата 09.12.2019 г. с начален час за излитане 14:20 часа и с час на
пристигане 15:45 часа, ведно със законната лихва от датата на депозиране на настоящата
искова молба до окончателното изплащане на задължението; 250 /двеста и петдесет/евро – обезщетение за отменен полет FB 438 от летище Франкфурт Германия, без прекачване, до летище София,
терминал 2, планиран по разписание на 16.03.2020 г. с час за излитане 13:40
часа и с час на пристигане 17:00 часа, ведно със законната лихва от датата на
депозиране на настоящата искова молба до окончателното изплащане на
задължението; 191,52 /сто деветдесет и
един и петдесет и два/лева – главница, представляваща неизползван билет за
отменен полет FB 438 от летище Франкфурт, Германия, без прекачване, до
летище София, Терминал 2, планиран по разписание на 16.03.2020 г. с час за
излитане 13:40 часа и с час на пристигане 17:00 часа, ведно със законната лихва
от датата на депозиране на настоящата искова молба до окончателното изплащане
на задължението.
ОТХВЪРЛЯ КАТО
НЕОСНОВАТЕЛНИ предявените
от В.Т.А., ЕГН: **********,***
против „България Ер“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, бул. „Брюксел“ № 1 ,да бъде осъдено да и
заплати сумите както следва: 250 /двеста и петдесет/ евро –
обезщетение за отменен полет FB 437 за дата 14.12.2019 г. с начален час за излитане 6:00 часа и час на
пристигане 7:25 часа от летище София, Терминал 2 до летище Франкфурт, Германия
на превозвача „България Ер“ АД, ведно със законната лихва от датата на
депозиране на настоящата искова молба до окончателното изплащане на
задължението; 50 /петдесет/евро –
главница, представляваща неизползван билет за домашен любимец № 6232404007946C1 по отменен полет FB437 от опериращия превозвач
„България Ер“ АД от летище София, терминал 2, до летище Франкфурт, планиран по
разписание на 09.12.2019 г. с час за излитане 11:05 часа, ведно със законната
лихва от датата на депозиране на настоящата искова молба до окончателното
изплащане на задължението; 500
/петстотин/ лева – обезщетение за преживени негативни емоции, свързани с
премаршрутиране и отмяна на полет FB437 от опериращия
превозвач „България Ер“ АД от летище София, Терминал 2 до летище Франкфурт,
планиран по разписание на 09.12.2019 г. с час на излитане 11:05 часа и час на
пристигане 12: 45 часа; 500
/петстотин/лева – обезщетение за неимуществени вреди във връзка с отменен
полет FB438 от летище Франкфурт, Германия, без прекачване, до
летище София, Терминал 2, планиран по разписание на 16.03.2020 г., с час за
излитане 13:40 часа и с час на пристигане 17:00 часа, ведно със законната лихва
от датата на депозиране на настоящата искова молба до окончателното изплащане
на задължението.
ОСЪЖДА „България Ер“ АД, ЕИК: *********, със седалище
и адрес на управление гр. София, бул. „Брюксел“ № 1 ДА ЗАПЛАТИ НА В.Т.А., ЕГН: **********,*** ,сумата от 254.58 /двеста петдесет и четири и петдесет и
осем/лева ,представляваща сторените в производството разноски съразмерно
уважената част от исковите претенции.
ОСЪЖДА „България Ер“ АД, ЕИК: *********, със седалище
и адрес на управление гр. София, бул. „Брюксел“ № 1 ДА ЗАПЛАТИ НА в полза на Държавата, по бюджета на
съдебната власт, чрез сметката на Районен съд- Кюстендил, държавна такса в размер на 150.00 лв. /сто и петдесет /лева,както и 5,00
/пет/лв. в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – гр. Кюстендил в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните чрез връчване на преписи.
РАЙОНЕН СЪДИЯ