Р Е Ш Е Н И Е
№ 40
гр. Бургас, 12.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД гр. Бургас, осемнадесети състав, в публично заседание на шестнадесети декември, две хиляди
двадесет и първа година, в състав:
Председател: М. Николова
при секретар Гергана Славова, като разгледа докладваното от
съдия Николова административно дело № 1796/2021 год., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и следващите от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.215, ал.1 от Закона
за устройство на територията /ЗУТ/.
Образувано е по жалба на С.К.Б., ЕГН: **********, с адрес:
***, чрез адвокат Н.Д. *** против Заповед № 20/27.05.2021 год. на Кмета на
Община С., с която е постановен отказ да се изработи проект за частично
изменение ПУП-ПР на с. Драчево, Община С., одобрен със заповед
№75/23.09.1992г., на улична регулация, на проектна улица с О.Т. 135-136, за
достъп до УПИ XVI-*** и УПИ XVII-*** кв.25, отредени за нискоетажно, индивидуално, жилищно
застрояване.
В жалбата се твърди, че с молба вх. № Н - 94-00-52/
20.11.2020 г. С.К.Б. е инициирала производство по изменение на действащ
кадастрален и регулационен план на с. Драчево от Кмета на Община С., като в
молбата е посочила и правното основание за това. Предвид липсата на произнасяне
в срок е подадена жалба до Административен съд - Бургас, образувано е
административно дело № 222/2021 год. по описа на съда, по което е постановено
Решение за отмяна на мълчалив отказ. Кмета на Община С. е продължил да
бездейства, поради което е било инициирано и производство по чл.304 от АПК.
Впоследствие е била издадена и обжалваната заповед, която се оспорва като
неправилна и незаконосъобразна, постановена в противоречие с материалноправните
и процесуалноправните норми. Иска се от съда, да отмените оспорения акт и да
върнете преписката на органа със задължителни указания по прилагането на
закона. Иска се и присъждане на разноски.
В съдебно
заседание, жалбоподателят,
редовно призован, се явява лично и се представлява от процесуален представител,
който поддържа жалбата и ангажира доказателства – съдебно-техническа
експертиза. Моли за постановяване на решение, с което жалбата да бъде уважена.
Депозира и писмени бележки.
Ответната
страна - Кмета на Община С., редовно призован, в съдебно заседание се представлява от процесуален представител,
който оспорва жалбата, като намира издадения административен акт за законосъобразен, правилно
обоснован, издаден при спазване на всички процесуални правила и норми.
Заинтересованата
страна А.Р.П., редовно призован, не се явява, не изпраща процесуален представител.
Заинтересованите
страни К.С.О., О.Ч.О. и С.Ч.О., се представлява се от адв.Р.Р., който моли
жалбата на Б. срещу заповедта на кмета да бъде оставена без уважение, като
намира заповедта за законосъобразна, правилна и мотивирана. Счита, че
производството е по искане на основание чл.135, ал.5 от ЗУТ - кметът да нареди
да се изработи служебно проект на изменение на действащия ПУП, като
съобразявайки се с искането, кметът е издал заповедта, която е съобразена със
съдебната практика, закона и с необходимостта да бъдат уведомени, изслушани и
да дадат съгласие заинтересованите лица. Намира преписката, която е образувана
по повод молбата и приложените документи от страна на молителя и настоящ
жалбоподател за непълна, поради което счита, че издадена заповед е правилна.
Депозира писмени бележки и моли за присъждане на разноски.
По делото е представена административната преписка
по издаване на оспорения акт, както и допълнително изискани писмени
доказателства.
Допусната и изготвена е съдебно-техническа експертиза, по искане на жалбоподателя Б..***, осемнадесети
състав, след преценка на събраните по делото доказателства и като взе предвид
становищата на страните, намира за установено следното от фактическа страна:
Производството пред административния орган е започнало по
повод подадена молба вх. № Н-94-00-52/20.11.2020 година по описа на Община С.
от С.Б., чрез адвокат Д., като Б. е посочена като собственик на недвижим
имот, находящ се в село Драчево, община С., наследен от баща й К.Д.Г.. В
Молбата е описано, че приживе баща й, съгласно нотариален акт № 198, т. И, дело
1157 от 1984 година е признат за собственик на дворно място от 1090 кв.метра,
образуващо урегулиран парцел VIII-204 в квартал 20 по
плана на село Драчево, обл. Бургаска, целият урегулиран съдържащ 1230 кв.м,
ведно с построената в имота двуетажна паянтова сграда. По действащият
кадастрален и регулационен план на с. Драчево, одобрен със Заповед № 75/23.09.1992
г. е настъпила промяна в кадастралната и регулационна граници между бивш парцел
VIII-204, кв. 20 /сега IХ-360/
и бивш парцел Х-204 /сега IX-359 и ХIХ-359/ като
между тях има улица с ширина 3,5 метра за достъп до парцел XVI-***. В молбата е описано, че проектираната улица разделя на две
части наследствения имот на госпожа Б. и го обезценява, а теренът, отреден за
улица, никога не е бил отчуждаван. Цитирани са разпоредби от ЗТСУ и от ЗУТ, въз
основа на които е направено твърдение, че уличната регулация по ЗТСУ няма
отчуждително действие, а срокът по чл.208 от ЗУТ е преклузивен и е изтекъл.
Поискано е, на
основание чл.134, ал.2, т.1 от ЗУТ да се отпочне процедура за изменение на
действащия кадастрален и регуационен план, като бъде премахната улицата
разделяща имота на две и същият отново се върне в старите си граници. Поискано
е да се наредите да бъде изработен служебно проект за изменение на действащият
ПУП, на основание чл.135, ал.5 от ЗУТ
Предвид
липсата на произнасяне в срок по така депозираната молба е подадена жалба до
Административен съд - Бургас, като е образувано административно дело № 222/2021
год. по описа на съда, по което е постановено Решение за отмяна на мълчалив
отказ.
След
получаване на преписката, на 27.05.2021 год. е изготвено становище от Главния
архитект на общината, на осн. чл.135, ал.4, т.1 от ЗУТ, адресирано до Кмета на
Община С..
На
същата дата - 27.05.2021 год. е издадена и оспорената Заповед. В заповедта е
посочено, че се издава: „На осн. чл.135 ал.3 от ЗУТ и във връзка със заявление
вх. Н-94-00-52 /20.11.2020г., адвокат Н.Д., пълномощник на С.К.Б., като
наследник на К.Д.Г., собственик и заинтересовано лице по смисъла на чл.131 от ЗУТ, на УПИ IX-360 в кв.25, отреден за нискоетажно,
индивидуално, жилищно застрояване, по действащия ПУП-ПР на с. Драчево Община С.,
одобрен със заповед №75/23.09.1992г., за допускане частично изменение ПУП-ПР на
улична регулация, на проектна улица с О.Т. 135-136, по чл.134, ал.2, т.1, във
връзка с чл.208 от ЗУТ, по становище на ОЕСУТ на Община С. в протокол
№7/10.12.2020г., във връзка с влязло в сила съдебно решение на Административен
съд - Бургас № 440/22.03.2021г. и становище на гл.архитект на Община С. от
27.05.2021г.”. Със Заповедта е отказано изработването на проект за частично
изменение ПУП-ПР на с.Драчево Община С., одобрен със заповед №75/23.09.1992г.,
на улична регулация, на проектна улица с О.Т. 135-136, за достъп до УПИ XVI-*** и УПИ XVII-*** кв.25, отредени за нискоетажно,
индивидуално, жилищно застрояване. Посочени са следните мотиви за отказа: 1.
Към заявлението не са приложени документи, от които да се прецени правото на
собственост върху претендираната проектна улица с о.т. 135-136; 2. Не са
приложени документи, удостоверяващи съгласието на заинтересованите собственици
засегнати от евентуална промяна на УПИ IX-360,
XVI- ***и ХУП-*** в
кв.25; 3. За УПИ XVI- *** в кв.25, това е единственият достъп до улица
премахването на която би било в противоречие е §5 т.11 от Допълнителните
разпоредби на ЗУТ; 4.Не са изпълнени изискванията на чл.135, ал.2 от ЗУТ, който
изисква към заявлението да се приложи скица - предложение за исканата промяна.
В хода
на съдебното следствие е допусната и изготвена съдебно-техническа експертиза, по искане на жалбоподателя Б., като същата е приета без оспорване от
страните. Видно от
заключението на вещото лице и уточненията, направени в проведеното съдебно
заседание, имотът, северно от УПИ XVI-***и XVI-*** в кв.25 е УПИ *** и е
собственост на О.Ч.О.. В имота представляващ УПИ *** няма улица, която да е
южна граница на имота и да завършва в УПИ XVI-***.
При
така изложените фактически данни, които се подкрепят от приложените по делото
писмени доказателства, съдът достигна до следните правни изводи:
Жалбата
е подадена от надлежна страна, имаща правен интерес от оспорването, като следва
да се приеме и че същата е подадена в законоустановения срок по чл.215, ал.4 от ЗУТ, поради което жалбата е процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана
по същество е ОСНОВАТЕЛНА.
Предмет на оспорване в настоящото съдебно производство е Заповед №
20/27.05.2021 год. на Кмета на Община С. с описаното по-горе съдържание.
За да може да бъде извършена преценка дали така издадената
заповед отговаря на изискванията на чл.146 от АПК, е необходимо да се посочи,
че в конкретния случай не се касае за изменение на
ПУП – ПРЗ, а за разрешение за изработване на проект за изменение на вече
одобрен ПУП на основание чл.135 от ЗУТ. Процедурата,
регламентирана от цитираната разпоредба, предхожда тази по одобряване на
проекта за изменение на ПУП. В хипотезата на чл.135, ал.3 от ЗУТ
кметът на общината издава заповед, с която разрешава или отказва изработване на
проект на изменение на вече одобрен ПУП. Процедурата е предварителна и започва
по заявление на лицата по чл.131 от ЗУТ
или служебно - чл.135, ал.3 от ЗУТ.
Когато процедурата започва по заявление на
лицата, към заявлението се прилага скица с предложение за изменението му –
чл.135, ал.1 и ал.2 от ЗУТ. В този случай, искането по чл.135, ал.1
от ЗУТ, с представена скица – предложение по ал.2 подлежи на преценката за
съответствие на предложението с правилата и нормите по устройство на
територията, както и с действащия ОУП и ПУП на населеното място, като при
наличие на тези предпоставки се издава положителен акт, а при отсъствието им –
отказ, който следва да бъде подробно мотивиран. Съответно, контрола за
законосъобразност на заповедта, извършван от страна на съда, следва да бъде
съобразен с границите на произнасяне от страна на административния орган,
очертани с искането, тъй като нормата на чл.135 ЗУТ
не дава правомощие на административния орган да се произнася служебно извън
рамката на заявеното изменение с искането по ал.1
и скицата по ал.2 на чл.135 от ЗУТ, т.е. да разрешава /допуска/ изработване на изменение на
ПУП-ПЗ с различни показатели и обхват, за които не е бил сезиран с искането.
Във втория случай, съгласно
чл.135,
ал.5 от ЗУТ: „При наличие на някое от основанията по чл.134, ал.1 и 2
компетентният орган по ал.1 може да нареди служебно със заповед да се изработи
проект за изменение на действащ устройствен план. При наличие на основание по чл.134, ал.1, т.6
компетентният орган по ал.1 нарежда да се изработи служебно проект за изменение
на действащите общ и/или подробен устройствен план за привеждането им в
съответствие с одобрения парцеларен план, разрешен на основание чл.124а, ал.9.”
По
въпроса за компетентността – чл.146, т.1 от АПК:
Съгласно чл.135, ал.1 от ЗУТ, лицата по чл.131 могат да
правят искания за изменение на устройствените планове с писмено заявление до
кмета на общината, а в случаите по чл.124а, ал.3 и 4 - съответно до областния
управител или до министъра на регионалното развитие и благоустройстото. Според
чл.135, ал.3 от ЗУТ „Компетентният орган по ал. 1 в едномесечен срок от постъпване
на заявлението със заповед разрешава или отказва да се изработи проект за
изменение на плана. Съгласно чл.135, ал.5 от ЗУТ „При наличие на някое от
основанията по чл.134, ал.1 и 2
компетентният орган по ал.1 може да нареди служебно със заповед да се изработи
проект за изменение на действащ устройствен план.” От анализа на цитираните разпоредби следва, че независимо
дали производството е по искане на заинтересовани лица или органът действа
служебно, компетентен да издаде заповедта по
чл.135, ал.3 и ал.5 от ЗУТ е кметът на общината и доколкото оспорваният акт се
отнася до имот, намиращ се в с. Драчево, общ. С. и е издаден от Кмета на община
С., същият е постановен от материално и териториално компетентен
административен орган.
По чл.146, т.2,
т.3 от АПК, съдът намира, че оспорената заповед е издадена в писмена форма, но
е немотивирана, тъй като е налице противоречие между
посочените правно основание и фактическо основание, което противоречие следва
да се квалифицира като съществено нарушение на изискването за мотивираност на
административния акт. Постановена е и при съществени нарушение на
административнопроизводствените правила.
Видно
от съдържанието на оспорената заповед, като правно основание за нейното
издаване са посочени разпоредбите на чл.135 ал.3 от ЗУТ, чл.131 ЗУТ, чл.134,
ал.2, т.1, във връзка с чл.208 ЗУТ, а като фактическо основание - мотиви за отказа: 1. Към заявлението не са
приложени документи, от които да се прецени правото на собственост върху
претендираната проектна улица с о.т. 135-136; 2. Не са приложени документи,
удостоверяващи съгласието на заинтересованите собственици засегнати от
евентуална промяна на УПИ IX-360, XVI- ***и ХУП-*** в кв.25; 3. За
УПИ XVI- *** в кв.25, това е единственият достъп до улица премахването на която
би било в противоречие е §5 т.11 от Допълнителните разпоредби на ЗУТ; 4.Не са
изпълнени изискванията на чл.135, ал.2 от ЗУТ, който изисква към заявлението да
се приложи скица - предложение за исканата промяна.
От така посоченото правно основание, следва да се заключи,
че административния орган е приел, че е сезиран с искане с правно основание
чл.134, ал.2, т.1 от ЗУТ, според който текст, влезлите в сила подробни
устройствени планове могат да се изменят, освен на основание по ал.1, и когато
в съответния срок по чл.208 не е започнала процедурата за отчуждаване. Видно от
изложените мотиви обаче, административният орган изобщо не е изложил аргументи
досежно наличието, респ. липсата на предпоставките, посочени в цитираната
разпоредба, за изменение на ПУП - не е посочено налице ли е отчуждаване на част
от имота, предмет на плана, проведена ли е отчуждителна процедура и изтекли ли
са сроковете по чл.208 от ЗУТ за това. Сам по себе си, този пропуск в случая е
съществен, тъй като за изменение на ПУП-ПР, съответно постановяване на отказ на
посоченото основание, е необходимо установяване именно на тези обстоятелства.
Нещо повече, видно от съдържанието на изложените мотиви,
отказа е постановен, тъй като към заявлението не са приложени документи, от които
да се прецени правото на собственост върху претендираната проектна улица с о.т.
135-136; не са приложени документи, удостоверяващи съгласието на
заинтересованите собственици засегнати от евентуална промяна на УПИ IX-360, XVI-
***и ХУП-*** в кв.25; не са изпълнени изискванията на чл.135, ал.2 от ЗУТ,
който изисква към заявлението да се приложи скица - предложение за исканата
промяна. От така цитираните мотиви, следва да се заключи, че административният орган сам е приел, че се произнася по
нередовно заявление, като едновременно с това е приел, че се касае за отправено
искане за започване на процедура по заявление на лицата
по чл.131 от ЗУТ, въпреки че
последното изречение на подадената молба вх. №
Н-94-00-52/20.11.2020 година по описа на Община С. гласи: „На основание
чл.135, ал.5 от ЗУТ, моля да наредите да бъде изработен служебно проект за
изменение на действащият ПУП.” С тези свои действия, на практика, вместо да
предприема действия за изясняване на волята на
молителя, респ. за отстраняване на нередовността на молбата, административният
орган се е произнесъл по същество. Това обстоятелство обосновава извод, че
административният орган е нарушил административнопроизводствените правила,
регламентирани в чл.30, ал.2 от АПК и чл.135, ал.2 от ЗУТ, тъй като съобразно
изискването на чл.30, ал.2 от АПК, е следвало, след като констатира, че молбата
не отговаря на изискванията на закона, да укаже на молителя да отстрани
недостатъците на същата, като му укаже едновременно с това, че неотстраняването
им в указания срок ще предизвика прекратяване на производството. Като не е
сторил това, административният орган е допуснал съществено процесуално
нарушение, което представлява самостоятелно основание за отмяна на акта.
Не на последно място, съдът намира за необходимо да
констатира, че в мотивите на постановения отказ административният орган се е
позовал на
липсата на приложени документи, удостоверяващи съгласието на заинтересованите
собственици, засегнати от евентуална промяна на УПИ IX-360, XVI-
***и ХУП-*** в кв.25, въпреки че хипотезата на чл.134, ал.2, т.6 от ЗУТ
не е посочена в отправеното искането до кмета на
община С. и не е посочена като материално
правно основание за издаване на административния акт. От така направената
констатация отново следва, че е налице противоречие
между посочените правно основание и фактическо основание, както и че административният орган се е произнесъл по нередовна молба, без да изясни волята на молителя – дали
същият е поискал започване на процедура по заявление на лицата
по чл.131 от ЗУТ
или служебно - чл.135, ал.3 от ЗУТ и дали се касае
за искане в хипотезата на чл.134, ал.2, т.6 от ЗУТ.
Така
изложените мотиви, дават основание на съда да приеме, че оспорената заповед е
немотивира и постановена при допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, което налага нейната отмяна, без обсъждане на възраженията, касаещи
нейната материална законосъобразност, както и изводите на вещото лице.
На основание
чл.173, ал.2 от АПК, преписката
следва да бъде върната на административния орган за ново произнасяне при
съобразяване на мотивите на настоящото решение.
Съгласно чл.174
от АПК, когато задължи органа да издаде
административен акт, съдът определя и срок за това. В случая срока е посочен в
специалния закон – чл.135,
ал.3 от ЗУТ и следва да бъде едномесечен,
считано от датата на влизане в сила на съдебното решение.
Относно разноските:
С оглед изхода на спора и предвид
разпоредбата на чл.143, ал.1 от АПК направеното
искане от процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на
направените съдебни разноски следва да се уважи, като ответника му заплати
сумата от 960 /деветстотин и шестдесет/ лева, от които 10 лева заплатена
държавна такса /л.15/, 250 лева депозит за вещо лице и 700 лева заплатено
адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие /л.3/.
Разноски на заинтересованите страни не се дължат, предвид резултата от
оспорването.
Мотивиран от
изложеното и на основание чл.172, ал.2 и чл.173, ал.2 от АПК,
Административен съд -Бургас,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед № 20/27.05.2021 год. на
Кмета на Община С., с която е постановен отказ да се изработи проект за частично
изменение ПУП-ПР на с. Драчево Община С., одобрен със заповед №75/23.09.1992г.,
на улична регулация, на проектна улица с О.Т. 135-136, за достъп до УПИ XVI-*** и УПИ XVII-*** кв.25, отредени за нискоетажно,
индивидуално, жилищно застрояване.
ВРЪЩА административната преписка на кмета на община С. за
произнасяне по повод подадена молба вх. № Н-94-00-52/20.11.2020 година по описа
на Община С. от С.Б., чрез адвокат Д., при спазване на указанията по
тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на съдебното решение, в
едномесечен срок от влизането му в сила.
ОСЪЖДА Община С. да заплати на С.К.Б., ЕГН: **********, с адрес: *** сумата от 960 /деветстотин и шестдесет/ лева – разноски по
делото.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщението
до страните за постановяването му.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: