РЕШЕНИЕ
№
Гр.Плевен , 30.01.2020
г.
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р О
Д А
Плевенски окръжен съд ,търговско
отделение , в публично съдебно заседание
на двадесет и седми януари , през
две хиляди и двадесета година, в
състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : СТЕФАН ДАНЧЕВ
При секретаря А. С. и в присъствието на Прокурора ................., като
разгледа докладваното от Съдията Данчев т.д.№ 82 / 2019 г. по
описа на ПлОС и за да се произнесе взе предвид:
С исковата молба от Н.Ц.И. ,ЕГН-**********,чрез
пълномощника и адв. Ц.В. е предявен срещу
ЗК „****„ АД ,ЕИК-**** – гр.С. иск с
правно осн. чл.493,ал. 3 във вр. с чл.
432 , ал. 1 от КЗ с цена на иска
100 000 лв.застрахователно обезщетение за причинените и неимуществени вреди
вследствие на ПТП на 23.10.2018г. ,ведно със законната лихва от датата на
изтичане на срока по чл. 108,ал.1 от КЗ -15.02.2019г.до окончателното и
изплащане.
Този
спор съгл. Чл. 104 т. 4 от ГПК с
оглед цената на иска е родово подсъден на Плевенски окръжен съд.
В исковата молба се твърди ,че на 23.10.2018
г. около 09:50 часа в село О., Община Л., област П., на кръстовището между ул.
„***" и ул. „***", А.И.П. при управление на лек автомобил „****",
модел „***" с per. № **** извършва неподсигурена маневра при движение на
заден ход, като поради липсата на достатъчно внимание към останалите участници
в движението реализира пътнотранспортно произшествие с преминаващата през
кръстовището велосипедистка Н.Ц.И.. В резултат на извършеното нарушение на
разпоредбите на ЗДвП от страна на водача П. е пострадала Н.И., която е управлявала велосипед, марка „****"
към момента на настъпване на произшествието и в резултат на което е претърпяла
сериозни телесни увреждания.Сочи се ,че за събитието е съставен Констативен
протокол за ПТП с пострадали лица № **/31.10.2018 г. и е образувано досъдебно
производство № ЗМ 222/23.10.2018 г. по описа на РУ на МВР - гр. Левски при ОД
на МВР - гр. Плевен. След настъпване на
произшествието на 23.10.2018 г., ищцата
е била откарана по спешност в СПО - гр. Плевен, където е приета в силно
увредено общо здравословно състояние, поради което е преминала през множество
прегледи и консултации със специалисти по ортопедия, УНГ и неврохирургия. При
приемането й се е оплаквала от силно главоболие, повърнала е двукратно
кръвениста материя, дишането й е било отслабено, като е имало наличие на видими
отоци по лицето, периорбитален оток и множество охлузвания по лицето, тялото и
четирите крайника, като движенията на последните са били ограничени поради
засиления болков синдром. След извършените прегледи, образни изследвания и
рентгенографии е било установено, че
пострадалата е получила множество телесни увреждания, изразяващи се в контузио
капитис ет корпорис генерализата, фрактура синус максиларис полифрагментам,
фрактура ос назалис, фрактура максиле {Le Fort 2), фрактура ос зигоматикус
декстра, хемосинус, контузио церебри гр. 1, вилнус лацеро-контузум капитис
регио фронталис декстра /многофрагментно счупване на дясната скула и горната
челюст, представляващо счупване на лицевите кости, фрактура на дясна
зигоматична кост, многофрагменти фрактури на лаксиларните синуси, счупване на
носни кости, счупване на тялото на горната челюст тип Le Fort 2, разкъсно-
контузна рана на челото в дясно, множество охлузвания по тялото и крайниците,
оток на лицето, контузия на главата, комоцио/. Установените увреждания са
наложили приемането на пострадалата от СПО в Клиниката по неврохирургия към
УМБАЛ „****" ЕАД ~ гр. Плевен за периода от 23.10.2018 г. до 02.11.2018
г., където поради характера на фрактурата на лицевите кости е било взето
решение за провеждане на оперативна интервенция с оглед правилното й
възстановяване. Засиленото кръвотечение и стичане на секрет по задна
фарингеална стена са наложили поставянето на задна тампонада вдясно и предна
тампонада вляво от страна на УНГ. След клинично обсъждане, 23.10.2018г. е
пристъпено към извършване на оперативната процедура, като след поставяне на
обща анестезия, разкъсно-контузната рана в дясно фронтално е била щателно
почистена с кислородна вода и браунол, извършена е сутура вулнерис,
оперативната рана е била почистена повторно и накрая е била положена стерилна
превръзка за правилното зарастване. Доверителната ми е продължила
възстановяването си в болничното заведение, като й е била назначена и
медикаментозна терапия по отношение на множеството травматични увреждания. На
26.10.2018г. специалист по УНГ е свалил поставената задна тампонада и
същевременно е поставил нова - предна двустранно, поради наличието на
кръвотечение, като са дадени указания същата да бъде свалена три дни по-късно
на 29.10.2018 г. На 30.10.2018 г., поради ограничените движения на четирите
крайника на пострадалата, е била
назначена и проведена на място ЛФК {лечебна физкултура) от страна на
физиотерапевт. На 02.11.2018 г. пострадалата е била изписана от болничното
заведение, като са й дадени съответно указания за продължаване на лечението в
домашно-амбулаторни условия при спазването на лечебно-охранителен режим. Поради
сериозните увреждания, които е получила, доверителката ми е имала нужда от
употребата на тоалетен стол, антидекубитален дюшек, както и използването на
помощни средства за придвижване. Ha
20.12.2018г. и 21.12.2018 r.,ищцата е
преминала през контролни прегледи при УНГ и офталмолог с оглед персистираща
симптоматика, изразяваща се в затруднено
носно дишане, промяна в захапката и двойно виждане, като след извършените
прегледи е установено, че в резултат на процесното произшествие и множеството
сериозни телесни увреждания пострадалата не се е възстановила напълно и се
нуждае от допълнително лечение през продължителен период от време.
Преглеждащият офталмолог е предписал и провеждане на лечение чрез корекционни
очила от страна на доверителната ми поради персистиращата симптоматика. Твърди се ,че претърпяното произшествие и
получените телесни увреждания са довели до изключително негативни последици
за Н.И.. Ежедневието на пострадалата
след произшествието и проведеното лечение в болничното заведение е претърпяло
коренна промяна. Н. се нуждае от помощта на своите близки дори за
най-обикновените за всеки човек ежедневни потребности, движенията й са
ограничени и болезнени, а удовлетворяването на обичайни хигиенни и битови нужди
се явява същинско изпитание за нея. Ищцата се чувства омаломощена и напълно е
загубила обичайния си физически тонус, а в продължение на месеци след
произшествието е приемала само течна храна с оглед множеството травми и
фрактури в лицево-челюстната област. Сънят й също е силно затруднен и споделя,
че е започнала да страда от безсъние, често се буди посред нощ от кошмарни
сънища свързани с произшествия и бедствени ситуации, а освен това в първите
седмици след изписването й за домашно лечение е изпитвала константни болки по
цялото тяло, дори когато тялото й е в покой или легнало положение. Пострадалата
все още трудно асимилира случилото се, като не е очаквала толкова отрицателен
развой на събитията и не е имала никаква вина за настъпилото произшествие.
Близките й споделят, че се е затворила в себе си и не желае да споделя емоциите
си, станала е напрегната и тревожна, а комуникацията й с околните през голяма
част от времето се изразява в размяна на едва няколко изречения от нейна
страна. Твърди се ,че Н. е видимо
дълбоко разстроена от положението, в което е поставена - зависеща от
чужда помощ и грижи, изпитва чувства на малоценност и зависимост от другите,
постоянно се чувства отпаднала и проявява симптоми на депресивни състояния.
Преди произшествието Н. е била лъчезарна и енергична, никога не е оставяла
възрастта й да пречи на активния й начин на живот, често е излизала с
велосипеда си на разходка и се е стараела да поддържа едно нормално ниво на
тонус. Психологическият й дисбаланс оказва влияние и върху мирогледа й, като
пострадалата е започнала да изпитва реален и оправдан страх от моторни превозни
средства, с неохота напуска комфорта и сигурността на жилището си и се
притеснява да се движи по улиците на населени места. Спокойният и позитивен
начин на живот на пострадалата е претърпял пълен обрат, като без помощта и
подкрепата на близките й е силно вероятно доверителката ми да не успее да се
възстанови напълно както физически, така и психически. Към настоящия момент
пострадалата не се е възстановила изцяло, като в обозримо бъдеще ще търпи нови
болки и страдания c оглед възрастта си, както и характерът и степента на
получените множество увреждания по цялото тяло.
Ищцата твърди ,че с молба от 27.12.2018 г.е била предявена извънсъдебна претенция до ЗК „****" АД
за определяне и изплащане на застрахователно обезщетение за неимуществени вреди
, въз основа на която е образувана щета под № ****** - ПТП на 23.10.2018 г. С
оглед на разпоредбата на чл. 496, ал. 3, т. 1 във връзка с чл. 380 от КЗ при
предявяването на извънсъдебната претенция до ответното дружество, бил представен препис от Констативен протокол
за ПТП с пострадали лица № ***/31.10.2018 г. С Писмо изх. № ***/16.01.2019 г.
ответното дружество изискало
представянето на допълнителни документи, с които да бъдат ангажирани
безспорни доказателства относно вината на застрахования водач, поради което с
молба от 24.01.2019 г. на ответника
били представени изисканите на основание чл. 106 от КЗ документи от воденото
досъдебно производство, а именно протокол за оглед и албум на
местопроизшествие, протоколи за разпит на свидетели, автотехническа експертиза
и скица, както и крайния акт на Районна прокуратура Левски.Поради това ищцата счита, че с оглед своевременното
предоставяне на всички налични документи и доказателства, добросъвестно е
изпълнила посочените в разпоредбите на
чл. 106 от КЗ задължения относно предявяването на извънсъдебна претенция за
обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите.
Съгласно разпоредбата на чл. 108, ал. 1 от КЗ при представяне на всички
документи във връзка с чл. 106 от КЗ, застрахователят е длъжен да се произнесе
по предявената претенция в 15-дневен срок, като определи и изплати обезщетение
за претърпените неимуществени вреди отстрана на пострадалото лице или откаже
изплащането на обезщетение, за което следва да изложи и писмени мотиви. Предвид
липсата на определено и изплатено справедливо обезщетение към настоящия момент
и на основание чл. 498, ал. 3 от КЗ ищцата
счита, че има правен интерес от
предявяване на настоящата претенция по съдебен ред.
В исковата молба се сочи също така ,че към датата на събитието -
23.10.2018 г. лек автомобил „***", модел „***", per. № **** е имал
валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност" на
автомобилистите при ЗД „****" АД с полица № ****, валидна от 20.12.2017 г.
до 19.12.2018 г., поради което на основание чл. 432 във вр. чл. 493, ал.1, т.1
от КЗ пасивно материалноправно легитимиран да отговаря по претенцията за обезщетение
е ЗД "*****" АД, поради което ответника следва да бъде осъден да
заплати обезщетение в един справедлив размер по повод гореописаните
неимуществени вреди получени от ищцата в
резултат на процесното ПТП.
В даденият му двуседмичен срок за писмен отговор ответното дружество –
ЗК “**** „ АД е подало писмен отговор.
По съществото на правния спор ответникът оспорва изцяло предявеният
иск както по основание ,така и по
предявения размер.
По същество се оспорват всички
твърдения в исковата молба, касаещи както механизма на осъществяване на
процесното събитие ,така и причинно
–следствената връзка на претендираните неимуществени вреди с процесното
ПТП,както и твърдението за вина на водача на лекия автомобил - А.И.П. за настъпването
на ПТП и на претендираните от ищцата вреди.
Алтернативно ,се прави възражение
,че ищцата с поведението си на
пътя е съпричинила вредоносния резултат
,като е нарушила задълженията си като
водач на велосипеда по чл.20,ал.1 и 2 от
Закона за движение по пътищата да контролира непрекъснато превозното средство
,като при избиране на скоростта се съобразява с атмосферните условия,с релефа
на местността ,със състоянието на пътя и на превозното средство ,с характера и
интензивността на движението ,с конкретните условия на видимост ,както и в
неспазване на задължението по чл. 47 от ЗдВП като водач на ППС приближаващо се
към кръстовище ,да се движи с такава скорост ,че при необходимост да може да
спре и да пропусне участниците в движението ,имащи предимство,както и
неспазване на правилото на чл. 50 от ЗДвП за пропускане на ППС ,които се движат
по път с предимство.
Счита се ,че размерът на претенцията за неимуществени вреди е завишен и в противоречие с принципа на чл. 52
от ЗЗД.Оспорва се също така и претенцията за законна лихва ,в т.ч. и началната
дата от която тя се претендира.
Подадена е и допълнителна искова молба в която е взето отношение по
направените от ответника доказателствени
искания.
След извършената размяна на книжа ,съдът е отделил както безспорно между
страните по делото наличието на застрахователно
правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност" на автомобилистите при ЗД „***" АД с полица № ****,
валидна от 20.12.2017 г. до 19.12.2018 г.,касаеща процесния лек автомобил
,участвал в ПТП.
При разпределението на
доказателствената тежест между страните по делото ,съдът е посочил ,че върху ищеца е доказателствената тежест да
установи и докаже пред съда обстоятелствата
,които обосновават ангажирането на отговорността на застрахователя, а именно :
1. сочения в исковата молба механизъм на
осъществяване на процесното ПТП ,както и вината на водача на лекия
автомобил за неговото настъпване.
2. че има причинно - следствена
връзка между описаното в исковата молба
ПТП и претърпените от ищцата болки и страдания.
3.за вида ,обема ,продължителността
и интензитета на търпените болки и страдания.
Върху ответника пада доказатествената тежест да докаже възраженията си за наличието на
обстоятелства ,които изключват или намаляват неговата отговорност,в т.ч., че е налице съпричиняване от страна на
пострадалата.
При извършената съвкупна
преценка на събраните по делото доказателства ,съдът намира ,че ищцата е
изнесла успешно възложената и доказателствена тежест изцяло по доказване на
основанието на предявения от нея иск и частично по доказване размера му,докато ответникът не е
изнесъл възложената му доказателствена тежест по доказване основателността на
направените от него възражения срещу иска.
В конкретния случай не е налице влязла в
сила присъда на наказателен съд ,която да е задължителна съгласно чл. 300 от ГПК за гражданския съд за това дали е извършено деянието ,неговата
противоправност и за виновността на дееца. Не е спорно между страните по делото , а е видно и от
приложеното досъдебно производство , че
образуваното във връзка с процесното ПТП
за престъпление по чл. 343,ал.1 б.“б“ от НК досъдебно производство ЗМ 222/18г. по опис на
РУ-Левски е било прекратено с постановление от 16.01.2019г. на осн чл. 199, чл.
243,ал.1 т.1 във вр. с чл. 24,т. 9 от НПК и във вр. с чл. 343,ал.2 от НК ,тъй
като пострадалата от престъплението е поискала прекратяване на наказателното
производство.
Поради това се налага изследването на въпросите дали е извършено
деянието ,неговата противоправност и за виновността на дееца да се извърши в
рамките на настоящото исково производство след преценка на събраните годни
доказателства.
В това отношение съдът съобрази на първо място представеният по делото
от ищцата констативен протокол за ПТП с
пострадали лица №** от 23.10.2018г. ,съставен от мл. автоконтрольор В. Н. С.при
РУ- Левски ,който протокол е съставен на осн. чл. 125а ,ал.1 във вр. с
чл. 125 ,т.1 от ЗДП във вр. с чл. 2,ал.1 т.1 от Наредба № Із-41 от 12.01.2009г.
за документите и реда за съставянето им при ПТП и реда за информиране между МВР
,комисията за финансов надзор и Гаранционния фонд .Този протокол представлява официален документ по смисъла
на чл. 179, ал.1 от ГПК ,тъй като е съставен от длъжностно лице в кръга на
службата му по установените форма и ред и съставлява доказателство за
извършените от него и пред него действия.В раздела „ обстоятелства и причини за
ПТП“ на процесния протокол длъжностното
лице е отразило „ На 23.10.2018г. в 09.50 ч. в с.О. по ул. **** на кръстовище с
ул.**** участник № 1 / това е водача на лекия автомобил / управлява като
предприема маневра движение на заден ход без да се увери ,че пътя зад него е
свободен и удря преминаващият през кръстовището зад него колоездач / участник №
2 / като прави ПТП с имуществени и неимуществени щети .“
Констатираното в този протокол относно причините и механизма на
възникване и протичане на произшествието
е подкрепено и от другите писмени доказателства по делото и по
–конкретно от протокола за оглед на местопроизшествието ,както и от приетите от страните без възражения и
оспорвания съдебна автотехническа експертиза и съдебно –медицинска експертиза,
а така също и от показанията на разпитания като свидетел водач на МПС-А.П..
Според заключението на автотехническата експертиза ,изготвена от в.л.
инж.В.И. водачът на лекия автомобил е имал техническата възможност да възприеме
велосипедистката към момента на навлизане в кръстовището,както и че надлъжното разстояние ,което автомобилът
е изминал от момента на възможното възприемане на велосипеда до мястото на
удара е повече от 13 метра ,което пък надвишава определената от в.л. опасна
зона за автомобила ,която е 12,49 м. Поради това вещото лице прави извод ,че
водачът на лекия автомобил е имал техническата възможност да спре преди мястото
на удара и да предотврати ПТП .Вещото
лице също така сочи ,че от техническа гл. т. водачът на лекия автомобил е
реализирал движение на заден ход към кръстовище с ограничени възможности за
възприятия от огледалата за обратно виждане . Самият водач на лекия автомобил –
А.И.П. ,разпитан като свидетел по делото с показанията си също така подкрепя
горната фактическа обстановка ,в т.ч. и обстоятелството ,че при движението си
на заден ход към кръстовището не е подсигурил друг човек за наблюдател ,който
да следи за други преминаващи участници в движението .Свидетелят също така не
отрича ,че за това деяние,след прекратяването на досъдебното производство , е била ангажирана неговата административно
наказателна отговорност ,като му е наложено наказание глоба ,поради това ,че е
шофирал неправилно ,като движейки се на
заден ход не е осигурил човек за наблюдение на пътя .Заедно с това самият
свидетел ,макар да твърди ,че през цялото време на движението си на заден ход е гледал назад ,по нататък в показанията си сочи
,че преди удара с велосипеда не е гледал в огледалата на
автомобила , а се бил извърнал надясно ,а велосипедистката дошла от лявата му страна ,т.е . по този начин той не отрича
,че е извършвал процесната маневра –движение на заден ход без да е могъл да наблюдава пълноценно пътя и кръстовището от
всички негови посоки ,като заедно с това
не е осигурил друго лице ,което да му сигнализира за опасности . По този начин
с поведението си водача на лекия автомобил е нарушил нормата на чл. 40 , ал. 1
и ал. 2 от Закона за движение по пътищата ,тъй като е извършвал движение на
заден ход и то през кръстовище ,без при това да се е убедил ,че няма да създаде
опасност за останалите участници в движението и без да е гарантирал
непрекъснато и пълноценно наблюдение на пътя при движението си на заден ход ,в
т.ч. и чрез осигуряване на друго лице ,което да му сигнализира за появата на
опасности ,като по този начин е проявил непредпазливост при управлението на МПС
,което е довело до причиняването на ПТП в резултата на което пък на ищцата са
били причинени множество травми.Причинната връзка на процесното ПТП и
причинените на пострадалата вреди е безспорно установена като от писмените
доказателства по делото ,така и от заключенията на автотехническата и съдебно
–медицинската експертизи , а също и от показанията на разпитаните по делото
свидетели.
Що се отнася до възраженията на
ответника за съпричиняване на вредите от страна на пострадалата ,то
според ПлОС от събраните по делото доказателства не се установи виновно и противоправно поведение на
пострадалата ,нито пък проява на груба небрежност от нейна страна ,които да
съставляват основание за намаляване на отговорността на ответника.Възраженията
на ответника са в смисъл , че ищцата с
поведението си на пътя е съпричинила
вредоносния резултат ,като е
нарушила задълженията си като водач на велосипеда по чл.20,ал.1 и 2 от Закона за движение по пътищата да
контролира непрекъснато превозното средство ,като при избиране на скоростта се
съобразява с атмосферните условия,с релефа на местността ,със състоянието на
пътя и на превозното средство ,с характера и интензивността на движението ,с
конкретните условия на видимост ,както и в неспазване на задължението по чл. 47
от ЗдВП като водач на ППС приближаващо се към кръстовище ,да се движи с такава
скорост ,че при необходимост да може да спре и да пропусне участниците в
движението ,имащи предимство,както и неспазване на правилото на чл. 50 от ЗДвП
за пропускане на ППС ,които се движат по път с предимство.Не е установено Н.Ц.И.
да е нарушила задълженията си на водач на велосипеда по чл. 20 , ал.1 и 2 от
ЗДП ,доколкото няма твърдения , а и няма доказателства да се е движила със
скорост на велосипеда ,която да не е
била съобразена с конкретните условия на пътя .Не е налице и нарушение на чл.
50 от ЗДвП ,тъй като в случая както се вижда от протокола за оглед на ПТП , а
се потвърждава и в заключението на вещото лице по автотехническата експретиза
,при движението на двамата участници в ПТП ,велосипеда е бил дясностоящ
,съобразно посоката и движението му към
кръстовището спрямо посоката на движение на лекия автомобил с оглед на което
при нерегулирано кръстовище /каквото според протокола за оглед и
автотехническата експертиза се явява кръстовището /предимство има велосипедиста , а не лекия
автомобил. Освен това самият водач на лекия автомобил
,причинил ПТП –А.П. в показанията/ долу на л. 201 от делото/ си пояснява ,че към момента на удара
пострадалата „вече се беше изнесла ,беше в гръб .Беше в последния момент
,когато тя свиваше на четиридесет и пет градуса спрямо кръстовището …Не е
знаела ,че някой ще дойде отляво на нея.,т.е. самият водач на МПС признава ,че
тя не е могла да очаква появата на лекия
автомобил за да предприеме действия по избягване на удара с него.
Що се отнася до размера на
претърпените от ищцата неимуществени вреди , съдът съобрази множеството по вид
травматични увреждания ,които са и били
причинени,значителният обем и тежест на някои от тях,които изискват и
по-значително време за възстановяването на ищцата ,както и това ,че при
една част от получените увреждания
има остатъчни последици ,които продължават да се проявяват и понастоящем
, а според експертните заключения най-вероятно ще се проявяват и в бъдеще ,дори
да бъде предприето и приложено последващо лечение.
Според в.л. неврохирург –д-р
П.П. , на ищцата по делото , от неврохирургичен аспект са били причинени
следните травматични увреждания : лека по степен контузия на мозъка ,счупване
на предна черепна ямка ,травматичен
кръвоизлив в етмоидалните клетки и сфеноидалния синус ; разкъсно
–контузна рана в дясна челна област на лицето и тръвматичен кръвоизлив н същата
област. Според вещото лице, при контузия на мозъка най-изявена е общомозъчната
симптоматика през първите десет-петнадесет дни
през който период главоболието и вегетативната симптомотика –позиви за
повръщане и повръщане , са най-интензивни,след което постепенно оплакванията
намаляват .Заедно с това в.л. сочи ,че макар
при леката по степен на тежест мозъчна контузия възстановителния период
обичайно да е в рамките на година , до година и половина , то в конкретния
случай предвид възрастта на ищцата и другите и съпътстващи заболявания /
хипертония и диабет / ,възстановителния период е удължен примерно до две години ,както уточнява
експерта в с.з. на 09.12.2019г./ стр. 4 от протокола / .
Вещото лице по лицево –челюстна хирургия – д-р Ц.С., изяснява ,че
пострадалата е получила счупване на горната челюст от Втори тип ,изразявящо се в счупване на
горната челюст , носните кости , пода на орбитата , скулите ,като в такива
случаи са налице оплаквания от силна болезненост на целия среден лицев етаж ,
орбитите , главата ,затруднено и болезнено преглъщане ,затруднено до
невъзможност хранене , промяна в захапката ,двойно виждане ,кървене от носа и
устата ,затруднено дишане през носа ,намалено до липсващо обоняние ,намалена до
липсваща чувствителност на кожата на носа ,горната устна ,бузите и горните зъби
. В допълнително депозираното заключение ,след извършен преглед на пострадалата
вещото лице уточнява ,че действително в конкретния случай е налице видима
лицева асиметрия ,дължаща се на по –ниска позиция на дясното око ,хлътнал десен среден лицев етаж ,разширен корен на
носа ,а така също е налице и липса на чувствителност на наличните зъби на
горната челюст ,налице е също така и стеснена лява ноздра ,както и наличие на
леко изразено изкривяване във видимите части на носната преграда ,което не
затруднява дишането. От обясненията на в.л.
дадени в с.з. на 27.01.2020г. става ясно ,че в конкретния случай към
пострадалата не е било приложено специализирано лечение –репозиция и фиксация
на фрагментите в резултат на което е останала видимата лицева асиметрия ,както
и затрудненията в храненето на пострадалата ,които остават и досега .Едновременно
с това вещото лице сочи ,че дори сега да се приложи такова специализирано
лечение ,то няма гаранция че всичко ще се възстанови напълно –т.е .пак може да
останат затруднения в храненето и намалената чувствителност в тази област ,като
в.л. акцентира върху това ,че се касае за една много тежка операция
/реконструкция/ ,каквато би могла да се направи в специализирани клиники в гр.С., а и носи риск за здравето на
пострадалата с оглед напредналата и възраст.
Вещото лице- офталмолог д-р Е.К. сочи ,че пострадалата поради болковия
синдром и първоначалния оток е имала отначало смущения в зрението ,което
впоследствие се възстановява ,но пък остава персистиращо двоене на образите ,което
се дължи на това ,че след костните счупвания и размествания ,клепачните цепки
са останали в различни равнини ,с различни нива на очните ябълки в резултат на
лицевата асиметрия и че това състояние остава във времето ,ако не се извърши
костна реконструкция .В.л. сочи че от
това състояние ,което е налице и към момента на прегледа на пострадалата
, няма пълно възстановяване.
Освен това , от показанията на разпитания като свидетел син на
пострадалата – Д. П.И. / в с.з. на 14.10.2019г. / също така се потвърждава ,че
първоначално след ПТП ,състоянието на майка му е било много тежко- изпитвала е
силни болки и повръщала кръв ,както и че след приемането и в Болница е изкарала
7дни в реанимация , а след това още толкова дни –в общолежащо отделение на
болницата ,след което е била изписана .Свидетелят установява ,че пострадалата е
имала нужда от чужда помощ / придружител за елементарни битови нужди / в
продължение на около месец след изписването и от болницата ,като първоначално
тази помощ е оказвал самият ,той , след това брат му , а по –късно съседка
–санитарка ,която е оставала да спи през нощта при майка му за да и помага при
нужда. Свидетелят установява ,че майка му е започнала да приема по-нормална
храна чак около нова година ,което означава ,че сериозните затруднения в
храненето,които са налагали приемането само на течна храна са продължили около
два месеца .Свидетелят установява ,че
майка му и досега изпитва затруднения в храненето поради променената позиция на
горната челюст и че нощно време слага
топче хартия в устата си за да не и убива от различната позиция на челюстта ,
както и че поради промяната в позицията
на челюстта ,вече не може да ползва долната зъбна протеза ,която е била
изработена за нея преди произшествието.
Свидетелят установява значителни промени в ежедневието на пострадалата
вследствие на получените травми – поради двойното виждане ,тя се страхува да ходи
по улицата и да пресича пътя защото двойното виждане и пречи да преценява
разстоянията до идващите автомобили; не разпознава хората,ако не и се обадят
предварително ; вече не може да се занимава с ръкоделие ,каквото е практикувала
преди уврежданията . Освен това изпитвала страх ,че ще умре сама вкъщи ,без да
я намери някой , какъвто преди не е споделяла .
Разнообразието на причинените и при ПТП травми
, от част от които пострадалата все още не се е възстановила , а и част от
които ще останат да я притесняват и в бъдеще ; първоначалната /веднага след
инцидента и през първите десет –петнадесет дни / значителна
интензивност на търпените болки и
страдания ,продължилата около два месеца невъзможност за пострадалата да приема
нормална храна , както и продължаващите и досега затруднения при храненето,
останалите белези по лицето и видимата
лицева асиметрия , която освен
естетическите проблеми ,води също така и до продължаващо и досега двоене на образите и се отразява върху
функционалността на пострадалата в нейното ежедневие ,появилият се след ПТП
засилен страх от внезапна смърт , според съда обуславят обезщетение на неимуществените вреди в размер на 60 000
лв.
За разликата до претендираните 100 000 лв., обаче ,съдът намира ,че
претенцията е неоснователна . Това е така ,защото не се установяват твърденията
от исковата молба ,че пострадалата се е
затворила в себе си ,че комуникацията и с околните не била възстановена и се
изразявала само в размяна на няколко изречения от нейна страна,както и че проявявала симптоми на депресивни състояния,както
и че е развила страх от МПС. Напротив ,
свидетелят Д. П.И. /неин син / установява ,че тя не е спряла да се вижда със съседите си и че не
е станала по –затворена / показанията намиращи се на л. 166 от делото / ,както
и че поради факта ,че тя е била детска
учителка ,то и досега много хора идват да я виждат,т.е пострадалата не е
загубила социалните си контакти . Свидетелят сочи също така ,че самият
причинител на вредите /водача на лекия
автомобил / ,заедно с майка си идват при майка му, за да и помагат , а тя не ги
отблъсква и общува с тях ,което косвено сочи ,че тя е преодоляла до голяма
степен негативните емоции ,които е естествено да бъдат изпитвани към
причинителя на уврежданията . Свидетелят също така установява ,че майка му
понастоящем живее сама в къщата си в с.Обнова и преимуществено се грижи сама за
себе си ,т.е. в значителна степен тя се е върнала към обичайното
си ежедневие,като се изключат посочените по –горе проблеми при храненето и
поради двойното виждане.Същият свидетел не установява майка му след ПТП да е споделяла някакви притеснения ,когато се
налага да се вози в лек автомобил. Поради
тези съображения ,съдът намира ,че за разликата над 60 000лв. до
100 000 лв. искът следва да бъде отхвърлен .
Ответникът по иска дължи и
законна лихва за забава върху размера на определеното застрахователно
обезщетение,тъй като в случая е налице
хипотезата на чл.497,ал.1 т.1 от КЗ , а именно , от изтичането на срока
от 15 работни дни от представянето на всички доказателства по чл. 106,ал.3 от КЗ . От писмените доказателства по делото
се установява ,че първоначалната молба с която е поискано извънсъдебно/
по чл. 380 от КЗ / обезщетение от застрахователя е била подадена чрез „*****“ на 21.12.2019г. и заведена при ответното
дружество на 27.12.2019г. ,а въз основа
на нея е била образувана преписка по
щета № **** ,но застрахователят със свое писмо от 16.01.2019г. е изискал от молителката да представи допълнителни документи на осн.
чл. 106,ал.3 от КЗ . Тези документи са били изпратени от молителката до
застрахователното дружество на 23.01.2019г. , а както се вижда от изричния
писмен отговор от ответника /на л. 173 от делото / допълнителните изискани
приложения сред които постановлението за прекратяване на наказателното
производство от 16.01.2019г. , протокол
за оглед , албум на местопроизшествието ,протоколи за разпит на свидетели ,
автотехническа експертиза и скица са получени от застрахователя на 24.01.2019г.
Именно от тази дата следва да се отчете 15-дневният срок от представяне на
всички доказателства по чл. 106,ал.3 от КЗ до изтичането на който
застрахователят е следвало да определи и изплати обезщетение .В случая този
срок е изтекъл на 14.02.2019г. без застрахователят да е определил и изплатил
обезщетението.Поради това , от 15.02.2019г. ответникът е изпаднал в забава и
дължи законната лихва върху обезщетението.
С оглед този изход на делото , следва на осн. чл. 38 ,ал.2 от Закона за
адвокатурата да се присъди адвокатско възнаграждение в полза на Адвокатско
дружество В. и Б. , ЕИК-*****,със
съдебен адрес-*** ** -*** офис ***,за оказаната на ищцата от адв.М.М. безплатна правна помощ ,
съразмерно с уважената част на иска , а именно –възнаграждение в размер на 2330
лв. ,определено по реда на чл. 7,ал. 2 т. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. Тъй като е налице
регистрация на адвокатското дружество по ЗДДС ,то върху тази сума следва да се
начисли и 20 % ДДС поради което общият размер на дължимото адвокатско
възнаграждение става 2796 лв.
Ответникът също така на осн. чл. 78, ал. 6 от ГПК следва да заплати д.т.
2400 лв. върху уважения размер на иска , а така също следва да заплати и
съответна част от разноските за вещи лица ,направени от бюджета на
Плюс,съразмерно с уважената част на иска .Тази част от разноските се равнява на 601,80лв. Освен това ,тъй като ответното
дружество до приключване на съдебното дирене по делото не е внесло определеният
от съда допълнителен депозит за автотехническата експертиза в размер на
205,60лв. , то следва със съдебното решение да бъде осъдено да заплати по сметка за вещи лица на ПлОС и тази
допълнителна сума ,за да се изплати възнаграждение на в.л. инж.В.И..
Ответникът също има право на част от направените от него деловодни
разноски ,съразмерно с отхвърлената част на иска ,която отхвърлена част е
40 000 лв.Ответникът е направил 300 лв. разноски за вещо лице/ САТЕ / и 30 лв. депозит за свидетел или 330 лв.
Освен това поради факта,че е бил защитаван от юрисконсулт ,то на осн. чл. 78,
ал. 8 от ГПК във вр. с чл. 37 от ЗПП ответникът има право да му се присъди юрисконсултско възнаграждение . Юрисконсултското
възнаграждение съдът определи на осн. чл. 25, ал.2 във вр. с ал. 1 от Наредбата
за заплащане на правната помощ в размер на 450 лв. ,както е посочено и в
списъка по чл. 80 от ГПК представен от ответника. При това положение ищцата
следва да заплати на ответника деловодни разноски в размер на 312 лв. ,съразмерно
с отхвърлената част на иска.
Поради изложеното , Плевенски окръжен съд
РЕШИ :
ОСЪЖДА на осн. чл. 432, ал.1 от КЗ Застрахователна компания „****„ АД
,ЕИК-**** – гр.С. , бул.“**** „ № ** *** да заплати на Н.Ц.И. ,ЕГН-**********,***,
представлявана от адв. Ц.В. от САК ,със
съдебен адрес *** **-**, офис ** сумата 60 000лв. / шестдесет хиляди лева
/,представляваща обезщетение за причинените и неимуществени вреди вследствие на
ПТП на 23.10.2018г. ,причинено по вина на водача на лек
автомобил „***", модел „****" с peг. № ***, който е бил застрахован
при ответното дружество по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите с полица № ****, валидна от 20.12.2017 г. до
19.12.2018г., ведно със законната лихва върху тази сума ,считано от
15.02.2019г. до окончателното и изплащане ,като ЗА РАЗЛИКАТА над 60 000
лв. до претендираните 100 000 / сто хиляди лева / ,ОТХВЪРЛЯ иска като
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА на осн. чл. 38, ал. 2 от
Закона за адвокатурата Застрахователна компания
„*** „ АД ,ЕИК-**** – гр.С. , бул.“**** „ № *** ** да заплати на „Адвокатско
дружество В. и Б.“ ,с ЕИК-***,със
съдебен адрес-*** ** -**офис **, адвокатско възнаграждение за оказаната на
ищцата от адв.М.М. безплатна правна
помощ , съразмерно с уважената част на иска , в размер на 2796 лв.
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал. 6 от ГПК Застрахователна компания „*** „ АД ,ЕИК-*** – гр.С. , бул.“*** „ № ** **
да заплати в полза на Плевенски окръжен съд
сумата 2400 лв.-държавна такса върху уважения размер на иска , а така
също да заплати и съответната част от разноските за вещи лица ,направени от
бюджета на ПлОС,съразмерно с уважената част на иска ,а именно - 601,80лв. ,както
и да заплати по сметка на ПлОС определеният от съда допълнителен депозит
за автотехническата експертиза, в размер на 205,60лв.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК Н.Ц.И. ,ЕГН-**********,*** да заплати на Застрахователна компания „**** „ АД ,ЕИК-**** – гр.София , бул.“*** „
№ ** **, деловодни разноски в
размер 312лв.
Решението може да се обжалва пред Апелативен съд-Велико Търново в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ в ОКРЪЖЕН
СЪД :