№ 213
гр. Габрово, 15.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ I, в публично заседание на
осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Веселина Топалова
Членове:Ива Димова
Кремена Големанова
при участието на секретаря Весела Хр. Килифарева
като разгледа докладваното от Ива Димова Въззивно гражданско дело №
20224200500325 по описа за 2022 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по постъпила въззивна жалба с вх. № 4392 от 05.07.2022 г. на Н. Г. Г.,
чрез адв. К. Г. от САК против решение постановено по гр.д. № 81/2022 г. по описа на
Габровски районен съд, с което е отхвърлен предявения иск от Н. Г. против „БЕСТ-
ПАНОРАМА” ООД и ищецът е осъден да заплати направените разноски на ответника.
Във въззивната жалба се твърди, че обжалваното решение е постановено при
съществени нарушения на процесуалноправни и материалноправни норми на действащото
ни законодателство и разрешенията дадени в тълкувателните актове на ВКС, както и
относимата практика в решения по чл. 290 от ГПК на ВКС, изразяващи се в избирателно
подбрани факти с правно значение без да обсъди защо пренебрегва едни за сметка на други.
Отказ да разгледа инцидентния установителен иск, предявен от ищеца по реда на чл. 212 от
ГПК, като по този начин е лишил ищеца от възможността да проведе пълна защита на
нарушеното си право. счита, че неправилно съдът е квалифицирал предявения иск. Моли да
се отмени изцяло постановеното решение, като неправилно и незаконосъобразно и да се
присъдят направените по делото разноски.
В срока за отговор по чл. 263, ал. 1 от ГПК на депозираната въззивна жалба от
въззиваемата страна „БЕСТ-ПАНОРАМА” ООД, чрез пълномощника адв. Св. К. от ГАК, е
постъпил отговор, с който се оспорва жалбата като неоснователна, като излага съображения.
Счита, че решението следва да се потвърди като правилно и законосъобразно. Взема
становище по направените възражения във въззивната жалба.
В проведеното открито съдебно заседание въззивникът се представлява от адв. Г. и
поддържат депозираната въззивна жалба.
1
В съдебно заседание въззиваемата страна „Бест-Панорама“ ООД, чрез пълномощника
адв. К. оспорва въззивната жалба и поддържа отговора.
Габровски окръжен съд, след като обсъди събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на страните, и в
съответствие с правомощията си, регламентирани в чл. 269 ГПК, намира следното:
Предявен е иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на
5000,00 лв., която се явява авансово заплатена по договор за изработка с доставка и монтаж
на два броя алуминиеви перголи общо 24,25 кв.м., винилени RAL7016- цвят крем, с
монтирано дистанционно електроуправление и сумата от 500,00 лв. – неустойка по силата
на чл. 8 от договора. Срокът на изпълнение бил определен на 30.10.2021 г., но поради
неизпълнение, възложителят /ищецът/ е прекратил договора на 17.12.2021 г., след
предварително изпратена покана до изпълнителя /ответника/. Снабдил се е с обезпечителна
заповед от 06.01.2022 г. по ч.гр.д. № 73931/2022 г. на СРС и е предприел принудително
събиране на претендиралите суми, чрез налагане на запор по банковите сметки на
ответника. Депозирал е исковата молба пред Габровски районен съд на 17.01.2022 г.
В подадения отговор на исковата молба, ответникът оспорва изцяло твърденията в
исковата молба. Твърди, че причината за забавения монтаж не може да се вмени във вина на
изпълнителя. При проведена среща между страните не са могли да уговорят точните размери
на конструкцията и начина на монтажа на място. Възложителя не е приел предложената от
изпълнителя конструкция на перголите. Следвало е възложителя да даде подходящ срок на
изпълнителя преди да развали договора. Счита, че в случая е налице хипотезата на т.4, изр. 2
от договора и възложителят е анулирал договора едностранно, като изпълнителят има право
да задържи капарото. В най-лошия случай може да се приеме, че договора е развален по
взаимно съгласие, което се извежда от ел.писмо от 18.12.2021 г.
По отношение на претендираната сума на отпаднало основание, взема становище, че
претендираната сума от 5000,00 лв. е преведена по банковата сметка на ищеца на 10.01.2022
г. от управителя на ответното дружество, в израз на добра воля. Към датата на депозиране на
исковата молба в съда – 17.-01.2022 г., сумата от 5000,00 лв. вече е била в патримониума на
ищеца и предявения иск е изцяло неоснователен. Капарото е било задържано, тъй като е
имало основание за това. Поради липса на вина у ответното дружество за прекратяване на
договора, претенцията за неустойка се явява изцяло неоснователна и недоказана.
За да постанови своето решение първоинстанционният съд е приел, че в случая
ищецът е престирал по договора част от договореното възнаграждание от 9350,00 лева в
размер на 5000,00 лева, като с развалянето му с обратно действие, е отпаднало правното
основание тази получена от изпълнителя „БЕСТ-ПАНОРАМА” ООД престация да бъде
задържана. Тя подлежи на връщане в пълния размер. Такова връщане обаче е осъществено и
то преди предявяването на настоящата искова молба. Това означава, че възникналото от
развалянето в полза на Н. Г. Г. притезателно право на вземане от „БЕСТ-ПАНОРАМА” ООД
в обем от 5000,00 лева, е удовлетворено извънсъдебно с плащане, извършено на 10.01.2022
г. – преди предявяването на исковата молба (17.01.2022 г.), което пък означава, че ищецът е
потърсил съдебна защита на вече удовлетворено свое субективно право и затова ответникът
няма основание да се счита, че е дал повод за образуване на производството, а предявеният
иск за връщане на даденото е неоснователен.
Приел е, че провеждането на обезпечително производство има за цел определени
имуществени права на ответника да се извадят от разпоредителната му власт, за да бъде
насочено към тях принудително изпълнение. Това производство подготвя изпълнението, но
не е част от исковия процес и образуването му няма отношение за преценката в кой момент
е извършено плащането. Този момент се преценява само с оглед исковия процес и в случая
го предхожда, поради което категорично ответникът не е дал повод за предявяване на иска.
2
По отношение на претендираната неустойка, съдът е приел, че той също е
неоснователен, тъй като не са налице предпоставките за възникване на съдебно предявено
вземане - наличие на валидно главно задължение, договорено акцесорно задължение за
неустойка, което е действително и неизпълнение на главното (обезпечено) задължение.
При постановяване на решението си, първоинстанционният съд се е позовал на ТР №
7/2013 г. на ОСГТК на ВКС, в което е прието че не се дължи неустойка за забава по чл. 92 от
ЗЗД, когато двустранен договор, който не е за продължително или периодично изпълнение е
развален поради виновно неизпълнение на длъжника. Отхвърлил е предявения иск и е
осъдил на разноски.
Съдът, след преценка на събраните доказателства, касаещи предмета на спора, по
вътрешно убеждение и въз основа на закона, предметните предели на въззивното
производство, очертани с жалбата, приема за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при
наличието на правен интерес от обжалване, поради което е допустима и следва да бъде
разгледана по същество.
Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. При изпълнение на задълженията,
вменени му с разпоредбата на чл. 269 и чл. 270 ГПК, въззивният съд намира, че
произнасянето на съда съответства на заявената за разглеждане претенция и е постановено
от родово компетентен съд, поради което решението е валидно и допустимо.
По отношение на правилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно
разпореждането на чл. 269, ал. 1, изр. второ от ГПК, въззивният съд е ограничен от
посочените в жалбата оплаквания.
Предявен е осъдителен иск, чиято правна квалификация е по реда на чл. 55, ал. 1, пр.
3 във вр. чл. 87 от ЗЗД. По делото е установено, че между страните е възникнало
облигационно отношение по силата на сключен между тях договор за изработване и монтаж
на перголи от 15.09.2021 г. на обща стойност 9350,00 лв. От ищеца са били авансово
заплатени 5000,00 лв. Срокът за изпълнение е бил определен до 30.10.2021 г. С покана от
18.12.2021 г. възложитилят Г. е отправил едностранно изявление до изпълнителя за
разваляне на сключения договор, поради неизпълнение, като предоставил и допълнителен
срок за изпълнение на възложеното до 22.12.2021 г. Предупредил е, че при неизпълнение ще
счита договора за развален. На 10.01.2022 г. изпълнителят „БЕСТ-ПАНОРАМА” ООД е
превел по банковата сметка на Н. Г. Г. сумата от 5000,00 лв. /л.31/. Исковата молба пред
Районен съд – Габрово е подадена на 17.01.2022 г.
С протоколно определение от 12.05.2022 г. първоинстанционният съд е оставил без
уважение искането на ищеца за приемане за съвместно разглеждане в настоящото
производство на инцидентен установителен иск по чл. 212 от ГПК за установяване на
нищожност на уговорки по т.4 от сключения договор, тъй като не са налице предпоставките
за допускане за разглеждане на инцидентен установителен иск за установяване на
нищожност на посочените уговорки по т. 4 от договора, доколкото установяването или не на
тяхната нищожност не е от значение за предмета на спора, а предпоставка за допускане на
иск е чл. 212 от ГПК е именно изхода на делото да зависи изцяло или отчасти от
съществуването или несъществуването на оспореното правоотношение. Обявил е, че
протоколното определение не подлежи на обжалване.
С определение от 27.05.2022 г., първоинстанционният съд е оставил без уважение
искането на ищеца за отмяна на определение от 12.05.2022 г., с което е даден ход на устните
състезание по гр.д. № 81/2022 г. по описа на ГРС, като е приел че не е налице нито един
факт от предвидените в хипотезата на чл. 253 от ГПК. Искането за установяване на
нищожност на клаузата от договора е заявено преди постановяване на определението, с
3
което е даден ход на устните състезания, съответно в молбата не се релевират
доказателствени исканият, нито се ангажират доказателства, които да налагат провеждане на
открито съдебно заседание. В мотивите на съдебното решение, съдът е обсъдил валидността
на клаузата на т. 4 от договора, като е приел, че тя е изцяло ирелевантна за спора, тъй като
евентуалната и нищожност не би се отразила на защитаваното в настоящото производство
субективно право на вземане.
Първоинстанционният съд на два пъти е отказал да приеме за разглеждане
предявения инцидентен установителен иск за прогласяване на нищожност на клаузата на т. 4
от договора, като е приел, че е искането е ирелевантно, а с последвалото определение е
посочил, че по съществото на спора ще се произнесе, което е и сторил в мотивите си. Още
повече, съгласно даденото тълкувателно разрешение в ТР № 1 от 27.04.2022 г. на ВКС, по
тълк.д. № 1/2020 г. на ОСГТК, при нищожност на правните сделки или на отделни клаузи от
тях, които са от значение за решаване на правния спор, без да е направено възражение от
заинтересованата страна, само ако нищожността произтича пряко от сделката или от
събраните по делото доказателства, съдът е длъжен да се произнесе в мотивите си.
Пред въззивната инстанция, въззивният жалбоподател е поискал разглеждането на
инцидентния установителен иск да се счита за възражение за нищожност на предявените
посочени във въззивната жалба клаузи от договора.
Във връзка с направеното възражение във въззивната жалба, настоящият състав
намира, че правилно е определена правната квалификация на предявения иск по чл. 55, ал. 1,
пр. 3 във вр. чл. 87 от ЗЗД, тъй като се иска да се осъди ответника да заплати авансово
платена сума по договор. От изложените твърдения в исковата молба се установява
неизпълнение от страна на ответника, поради което се иска връщане на даденото капаро на
отпаднало основание. При дадена възможност за вземане на становище по предварителния
доклад, процесуалния представител на ищеца не е възразил и същия е бил приет за
окончателен. Съобразно дадената правна квалификация е била разпределена и
доказателствената тежест на страните в процеса. Освен представените доказателства с
исковата молба, други доказателства не е са били ангажирани.
По отношението на претендираната с исковата молба неустойка.
С подадената въззивна жалба е посочено, че се обжалва решението на Севлиевски
районен съд изцяло. Нито в жалбата, нито в последвалите становище по същество на спора
са наведени възражения за порочност на решението по отношение на претендираната
неустойка в размер на 500,00 лв.
Въззивната инстанция следва да постанови решението си при съобразяване на
фактите, установено по делото и действа като ограничен въззив. При бланкетна въззивна
жалба дейността на въззивния съд се изчерпва с извършване на правилната според него
правна квалификация и квалифициране на събрания фактически и доказателствен материал
под приложимата според въззивния съд материалноправна норма. Подадената въззивна
жалба пред Габровски окръжен съд е бланкетна по своя характер и съдържание относно
претендираната неустойка. Не се посочва конкретен порок на решението в тази му част,
който да води до отмяната му, както и конкретизация кой точно материален или
процесуален закон е бил нарушен от районния съд при постановяване на атакуваното
съдебно решение. Съдът не следи и не указва на жалбоподателя, че във въззивната жалба не
са посочени конкретните пороци, от който страда обжалвания акт.
Доколкото въззивникът иска отмяна на решението бланкетно, в частта за
неустойката, то въззивната проверка следва да се ограничи до посочените въпроси, за които
въззивната съдебна инстанция следва да следи служебно, при която служебна проверка се
установи, че първоинстанционното решение е валидно и е допустимо, тъй като обжалваното
решение е издадено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му от закона
4
правораздавателна власт и компетентност, поради което същото е валидно. Предвид
изискванията на процесуалния закон за служебната проверка на постановеното решение в
обжалваната част, не се установяват и нарушения на съдопроизводствените правила във
връзка със съществуване и упражняване правото на иск, /такива не се и твърдят с жалбата/,
поради което първоинстанционното съдебно решение е и допустимо - на ответницата е
дадена възможност за становище по иска и е съставен доклад по реда на чл. 146 ГПК, с
което съдът е предоставил равни възможности на страните за участие в исковото
производство и е постановил съдебно решение по същество.
Настоящият въззивен състав намира, че обжалваното решение е правилно и
законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.
С оглед цитирания правен извод, останалите възражения във въззивната жалба се
явяват второстепенни и подробният им анализ не би довел до промяна на вече възприетата
позиция на въззивния състав, поради което и тяхната отделна преценка не е необходима.
По отношение на разноските в настоящото производство:
Предвид изхода на спора пред въззивната инстанция и в съответствие с направеното
искане за присъждане на разноски, Н. Г. Г. следва да бъде осъден да заплати на въззиваемата
страна сумата от 738,00 лв. с вкл. ДДС, представляваща адвокатски хонорар за процесуално
представителство пред въззивната инстанция, за което е представен договор за правна
защита и съдействие, фактура, преводно нареждане и списък на разноските. Направено е
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, което се явява основателно и
съобразно фактическата и правна сложност на делото, присъденото адвокатско
възнаграждение от 1056 лв. с ДДС се намалява на 738,00 лв. с ДДС. Към датата на
сключване на договора е действала Наредба № 1/2004 в редакция от 31.07.2020 г., поради
което дължимото възнаграждение е определен в този размер.
Воден от гореизложеното Габровски окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260 от 27.05.2022 г., постановено по гр. дело №
81/2022 г. по описа на Габровски районен съд.
ОСЪЖДА Н. Г. Г., ЕГН ********** с адрес в гр. София и сл. адрес за връчване на
книжа гр. София, бул. „**, чрез адв. К. Г. да заплати на „БЕСТ-ПАНОРАМА” ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление в гр. Габрово, ул. „*** представлявано от
управителя *** сумата 738,00 лв. /седемстотин тридесет и осем лева/, представляваща
сторените в настоящото въззивно производство съдебно-деловодни разноски, на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от съобщаването му на
страните при условията на чл. 280, ал.1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5