№ 3356
гр. София, 26.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 182 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:....
при участието на секретаря ....
като разгледа докладваното от .... Гражданско дело № 20211110164104 по
описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба от „...“ ЕАД против С. Д.
Т., ЕГН **********, за признаване за установено по отношение на
ответницата, че дължи в на „...” ЕАД сумата в размер на 1696,24 лева, от
които 1375,23 лева - главница, представляваща стойност на доставена и
незаплатена топлинна енергия за периода 01.05.2013 г. - 30.04.2016 г., ведно
със законната лихва от 04.05.2017 г. до окончателното изплащане на
вземането, 235,41 лева - мораторна лихва за забава от 15.09.2014 г. до
7.04.2017 г., както и суми за дялово разпределение: 69,96 лева - главница за
периода от 01.06.2013 г. до 30.04.2016 г., ведно със законната лихва от
04.05.2017 г. до окончателното изплащане на вземането, и 15,64 лева - лихва
за периода от 15.09.2014 г. до 07.04.2017 г. – суми за които е издадена заповед
за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 28108/2017 г. по описа на
Софийски районен съд,148 състав. Претендират се разноски.
В исковата молба се твърди, че вземанията са възникнали по повод
консумирана и незаплатена от ответницата топлинна енергия за топлоснабден
имот - гр. .... за процесния период. Сочи се, че ответницата, в качеството си на
собственик на топлоснабдения имот през процесния период, е клиент на
топлинна енергия за битови нужди по смисъла на § 190 от ДР на Закона за
енергетиката. Твърди се, че за сградата - етажна собственост, в която се
намира имотът на ответницата, е сключен договор за извършване на услугата
дялово разпределение на топлинна енергия с „...” ООД, в изпълнение на
разпоредбата на чл. 138б от Закона за енергетиката. Съгласно чл. 155, ал. 1, т.
2, сумите за топлинна енергия за процесния имот били начислявани от ‘...”
ЕАД по прогнозни месечни вноски, като след края на отоплителния период
били изготвяни изравнителни сметки на база реален отчет на уредите за
1
дялово разпределение в съответствие с разпоредбата на чл. 71 от Наредба № 2
от 28 май 2004 г. за топлоснабдяването.
Ответницата в срока по чл. 131 ГПК е подала писмен отговор на
исковата молба, с който оспорва исковете като неоснователни. Оспорва
качеството си потребител на топлинна енергия за процесния топлоснабден
имот. Оспорва основанието за дължимост на сумите, както и размера в
погасителна давност, не оспорва претендирания размер, който не включва
давността. Твърди, че не е доказано изпадането в забава от страна на
ответницата. Оспорва и дължимостта на сумите за дялово разпределение.
Прави се искане предявените искове да бъдат отхвърлени като
неоснователни. Претендират се разноски.
В проведеното по делото открито съдебно заседание ищецът поддържа
предявените искове.
С молба от 02.10.2023 г. (на лист 62) ответницата моли предявените
искове да бъдат отхвърлени.
Като разгледа доказателствата по делото с оглед твърденията и
възраженията на страните съдът намира за установена следната
фактическа обстановка:
С доклада по делото на основание чл. 153 ГПК вр. чл. 146, ал. 1, т. 3 и т.
4 ГПК съдът е обявил за безспорни между страните и ненуждаещи се от
доказване обстоятелствата, че в рамките на исковия период сградата етажна
собственост, в която се намира процесния имот, е била топлоснабдена, както
и че ищецът е доставил до него твърдяното количество топлинна енергия,
чиято стойност се равнява на посочената от ищеца сума.
Съгласно Договор за покупко-продажба на жилище, сключен по реда на
чл. 117 ЗТСУ .... (на лист 178-179 по делото) на 21.05.1981 С. Д. ... е
придобила собствеността върху апартамент, находящ се в гр. .....
Видно от удостоверение, изх. № ..../23.10.2012 г., издадено от „....“
ЕООД (на лист 176 по делото) стар адрес – ж.к. „..... е идентичен с настоящ
адрес: ж.к. „.....
Видно от данъчна декларация за притежаване на недвижими имоти на
територията на Република България по чл. 26 ЗМДТ (на лист 145-156), на
19.03.1998 г. С. Д. Т. е декларирала като собствен апартамент, находящ се в
2
гр. .....
Видно от списък на етажните собственици в сграда на адрес: гр. .... (на
лист 15), приложен към Протокол за проведено общо събрание на етажните
собственици на 09.09.2002 г., като собственик на апартамент № 2 е вписана С.
Д. Т..
Съгласно индивидуална справка за използвана топлинна енергия за
периода 01.05.2013 г. – 30.04.2014 г. (на лист 66) потребената в имота
топлинна енергия е на стойност 568,90 лева.
Съгласно индивидуална справка за използвана топлинна енергия за
периода 01.05.2014 г. – 30.04.2015 г. (на лист 67) потребената в имота
топлинна енергия е на стойност 442,63 лева.
Съгласно индивидуална справка за използвана топлинна енергия за
периода 01.05.2015 г. – 30.04.2016 г. (на лист 68) потребената в имота
топлинна енергия е на стойност 363,73 лева.
Съгласно заключението на съдебно-счетоводната експертиза (на лист
139-141), което съдът кредитира като компетентно изготвено и обосновано,
при извършена проверка в счетоводството на ищеца няма данни за извършени
от абоната плащания на суми за топлинна енергия, касаещи процесния
период. Съобразно действащите цени на топлинна енергия през процесния
период общо начислените и незаплатени суми за топлинна енергия възлизат
на 1375,23 лева, а за услугата „дялово разпределение“ – 69,96 лева. Законната
лихва, изчислена за периода 01.08.2013 г. – 07.04.2017 г. върху главницата за
топлинна енергия възлиза на 235,41 лева, а върху цената на услугата дялово
разпределение – 15,64 лева.
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, съгласно разпоредбите на
235 ГПК, установи следното от правна страна:
Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно кумулативно
съединени установителни искове с правна квалификация по чл. 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
3
По иска с правна квалификация чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ за
цената на доставена топлинна енергия:
По този иск в тежест на ищеца е да докаже съществуването на
облигационно правоотношение между страните през исковия период с
предмет – доставка на топлинна енергия за битови нужди; качеството на
ответника на клиент на топлинна енергия за битови нужди през исковия
период; че до процесния имот, който е топлоснабден, е доставена топлинна
енергия на стойност претендираната сума; че през исковия период е
извършвана услугата дялово разпределение, както и че стойността й възлиза
на претендираната сума.
Първата предпоставка за основателност на иска по чл. 79, ал. 1 ЗЗД, във
вр. с чл. 150 ЗЕ, е наличието на валидно възникнало договорно
правоотношение между страните за продажба и доставка на топлинна енергия
на основание чл. 149 ЗЕ.
Продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на
клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично
известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и
одобрени от ДКЕВР, на основание чл. 150 ЗЕ. Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ,
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да
монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в наредбата по чл. 36, ал. 3 ЗЕ. На основание
чл. 153, ал. 6 ЗЕ, клиентите в сграда – етажна собственост, които прекратят
топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават клиенти на
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните
тела в общите части на сградата.
В конкретния случай, при съвкупната преценка на представените по
делото доказателства – Договор за покупко-продажба на жилище, сключен по
реда на чл. 117 ЗТСУ .... (на лист 178-179 по делото) от 21.05.1981 г., Данъчна
декларация за притежаване на недвижими имоти на територията на Република
България по чл. 26 ЗМДТ (на лист 145-156), на 19.03.1998 г. и списък на
етажните собственици (л.15) съдът приема за безспорно установено, че
4
ответницата С. Д. Т. е собственик на процесния недвижим имот с адрес: гр.
...., ....
Между страните е безспорно, че за периода 01.05.2013 г. – 30.04.2016 г.
сградата етажна собственост, в която се намира процесния имот, е била
топлоснабдена, както и че ищецът е доставил до него твърдяното количество
топлинна енергия на стойност 1375,23 лева. Тези обстоятелства се
потвърждават и от индивидуалните справки за използвана топлинна енергия
за периода.
По възражението за изтекла погасителна давност:
Съгласно задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно
решение № 3/18.05.2012 г. по тълк. дело № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК,
задълженията на потребителите на предоставяните от топлофикационните
дружества стоки и услуги са за изпълнение на повтарящи се парични
задължения, имащи единен правопораждащ факт – договор, чиито падеж
настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите им
са изначално определяеми, независимо от това дали отделните плащания са с
еднакъв или различен размер, поради което същите се погасяват с изтичането
на тригодишен давностен срок – арг. чл. 111, б. „в“ ЗЗД, както и лихвите за
забава.
Срокът на погасителната давност за задълженията в настоящия случай е
бил прекъснат с подаването на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение на 04.05.2017 г. За процесния период са приложими общите
условия, одобрени с решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на ДКЕВР.
Съгласно чл. 33, ал. 1 от Общите условия от 2008 г., купувачите са
длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 30-
дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Съгласно чл. 33,
ал. 1 от общите условия, в сила от 2014 г., клиентите са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за топлинна енергия по чл.32, ал.1 в 30-дневен срок
от датата на публикуването им на интернет страницата на продавача.
От това следва, че денят на изпълнение на задължението за плащане на
цената на топлоенергията е определен и с настъпването му задълженията
стават изискуеми. От този момент започва да тече и давността за тях съгласно
5
чл. 114, ал. 1 ЗЗД. От гореизложеното, се обуславя извод, че погасени по
давност са всички вземания, чиято изискуемост е настъпила до 04.05.2014 г., а
непогасени по давност са вземанията, чиято изискуемост е настъпила след
тази дата. Поради това, погасени по давност са вземанията за топлинна
енергия за периода 01.05.2013 г. – 30.03.2014 г.
Съгласно индивидуална справка за използвана топлинна енергия за
периода 01.05.2013 г. – 30.04.2014 г. (л.66) реално потребената топлинна
енергия за периода е на стойност 568,90 лева. Предвид изложеното, съдът
намира, че погасената по давност част от вземането е в размер на 521,49 лева,
получена като сумата от 568,90 лева бъде разделена на 12, колкото са
месеците в периода 01.05.2013 г. – 30.04.2014 г. и получената сума от 47,4083
бъде умножена по 11, колкото е броят на месеците в периода 01.05.2013 г. –
30.03.2014 г., а вземането за м.04.2014 г. е в размер на 47,41 лева. За периода
01.05.2014 г. – 30.04.2015 г. стойността на потребената топлинна енергия е
442,63 лева (лист 67), а за 01.05.2015 г. – 30.04.2016 г. – 363,73 лева, или
общият размер на непогасената по давност част от вземането възлиза на
сумата от 853,77 лева.
Предвид изложеното, съдът намира, че предявеният иск следва да бъде
уважен за сумата от 853,77 лева, а за разликата над 853,77 лева до пълния
предявен размер от 1375,23 лева искът следва да бъде отхвърлен. Върху
сумата от 853,77 лева се дължи и законна лихва от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 04.05.2017 г. до
окончателното плащане.
По иска с правна квалификация чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ за
цената на услугата „дялово разпределение“:
Съгласно чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда-етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение,
като начинът на извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ
и в действалата към процесния период Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за
топлоснабдяването, обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 г. В отношенията между
страните са приложими общите условия от 2016 г., като според чл. 22, ал.2 от
същите клиентите заплащат на продавача стойността на услугата “дялово
6
разпределение”, извършвана от избрания от тях търговец.
Съгласно чл. 36 от тези ОУ клиентите заплащат цена за услугата
“дялово разпределение”, извършвана от избран от клиентите търговец, като
стойността й се формира от посочените в т. 1 – 3 компоненти. С оглед
изложеното съдът приема, че страните са се съгласили, че именно на
ищцовото дружество следва да бъдат заплатени сумите за дялово
разпределение на топлинна енергия за процесния период. Установява се, че от
представените индивидуални справки за използвана топлинна енергия, че
услугата е била извършвана през процесния период, както и нейният размер
от 69,96 лева.
Възражението за погасяване на задълженията по давност е основателно
за сумите за дялово разпределение за периода 01.06.2013 г. – 30.03.2014 г.,
тъй като към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение – 04.05.2017 г. са изтекли повече от 03 години от настъпване на
техния падеж. Съобразявайки обстоятелството, че сумата от 69,96 лева се
претендира като цена на услугата за дялово разпределение за периода
01.06.2013 г. – 30.04.2016 г., включващ 35 месеца, съдът намира, че
погасената част от вземането възлиза на сумата от 19,99 лева, получена като
сумата от 69,96 лева е разделена на 35 и резултатът от 1,99885 бъде умножен
по броя на месеците в периода 01.06.2013 г. – 30.03.2014 г. /10 месеца/.
Поради това, непогасената част от вземането за цена на услугата „дялово
разпределение“ и за периода 01.04.2014 г. – 30.04.2016 г. възлиза на сумата от
49,97 лева /по 1,99 лева на месец/, която съдът не е прекомерна, съответно
предявеният иск следва да бъде уважен в този размер, а за разликата над 49,97
лева до пълния предявен размер от 69,96 лева искът следва да бъде
отхвърлен. Върху сумата от 49,97 лева се дължи и законна лихва от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 04.05.2017 г.
до окончателното плащане.
По иска с правна квалификация чл. 86, ал. 1 ЗЗД за обезщетение за
забава върху главницата за цена за топлинна енергия:
По този в тежест на ищеца е да докаже съществуването на главен дълг,
изпадането на длъжника в забава и че дължимото обезщетение за забава е в
7
размер на претендираната сума.
По отношение режима на забавата за дължими суми за топлинна
енергия за периода са приложими Общите условия към договора, одобрени с
решение № ОУ-02/3.02.2014 г. на ДКЕВР, в сила от 12.03.2014 г.
Съгласно чл. 33, ал. 1 от ОУ от 2014 г. клиентите са длъжни да
заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 30-дневен срок от
датата на публикуването им на интернет страницата на продавача. На
основание чл. 33, ал. 4 вр. ал. 2 вр. чл. 32, ал. 2 лихва за забава се начислява
единствено след изтичане на 30-дневния срок от датата на публикуване на
фактурите за потребено количество топлинна енергия, определено на база
изравнителните сметки, на интернет страницата на дружеството.
От страна на ищеца не са ангажирани доказателства за датата, на която
сметките на ответника за процесния период са били публикувани на интернет-
страницата му, поради което и с оглед доказателствената тежест по чл. 154,
ал. 1 ГПК ищецът не е установил при условията на пълно и главно доказване,
че ответникът е поставен в забава за изпълнението на процесиите задължения
за заплащане стойността на ползваната в имота топлинна енергия.
Предвид изложеното, предявеният иск за мораторна лихва върху
главницата следва да бъде отхвърлен.
По иска с правна квалификация чл. 86, ал. 1 ЗЗД за обезщетение за
забава върху главницата за цена за услугата „дялово разпределение“:
С общите условия от 2008 и 2014 г., приложими към договора, не е
регламентиран падеж на това задължение, поради което длъжникът изпада в
забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. Ищецът не твърди и не установява
да е отправил до ответника покана за заплащането на цената на тази услуга, с
което действие да го е поставил в забава. Поради това, предявеният иск за
обезщетение за забава върху цената на услугата „дялово разпределение“ е
неоснователен и следва да бъдат отхвърлен.
По разноските:
8
При този изход на спора право на разноски имат ищецът съразмерно на
уважената част от исковете, който е поискал присъждане на такива с исковата
молба, както и ответникът, който е поискал присъждане на такива с отговора
на исковата молба, съразмерно на отхвърлената част от исковете.
Ищецът доказва разноски в исковото производство в размер на 33,92
лева за платена държавна такса (платено нареждане на лист 42 по делото), 10
лева държавна такса за издаване на съдебни удостоверения (платежни
нареждания на лист 137 и 167), 320 лева депозит за изготвяне на съдебно-
счетоводна експертиза (платежни нареждания на лист 58 и 166) и 100 лева
юрисконсултско възнаграждение, определено от съда по реда на чл. 78, ал. 8
ГПК, или общо 463,92 лева. За заповедното производство ищецът доказва
разноски за 33,92 лева държавна такса (платежно нареждане на лист 9 от
ч.гр.д. № 28108/2017) и 41 лева юрисконсултско възнаграждение, или общо
74,92 лева. Съразмерно на уважената част от исковете ответницата следва да
бъде осъдена да заплати на ищеца сумата от 247,17 лева разноски в исковото
и 39,92 лева разноски в заповедното производство.
Адвокат С. К., въз основа на договор за правна защита и съдействие (на
лист 96) претендира заплащане на адвокатско възнаграждение на основание
чл. 38, ал. 2 вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 за оказана безплатна правна помощ на
ответницата в настоящото производство в размер на 400 лева. Съдът намира
за необходимо да посочи, че в тези случаи размерът на дължимото адвокатско
възнаграждение се определя от съда съобразно действителната правна и
фактическа сложност на делото. В преценката си съдът не е обвързан от
Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения, поради това, че
същата е приета от колективен орган на адвокатурата без нормативен контрол
в противоречие с практиката на Съда на ЕС и чл. 101, ал. 1 и 2 ДФЕС
(Решение по съединени дела C-427/16 и C-428/16 ЧЕЗ Електро България), и
не обосновава преценката си на хонорара с определените там размери
адвокатско възнаграждение. Предвид изложеното, съдът намира, че на
процесуалния представител на ответницата следва да бъде определено
адвокатско възнаграждение за настоящото производство в размер на 300 лв.
Съразмерно с отхвърлената част на исковете, ищецът следва да бъде осъден
да заплати на адвокат С. К. сумата от 140,16 лева възнаграждение за оказана
безплатна правна помощ на ответницата в настоящото производство.
9
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявени по реда на чл. 422, ал. 1
ГПК от „...“ ЕАД, установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1,
предл. първо ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ, че С. Д. Т., ЕГН: **********, с адрес: гр. ....,
..., дължи на „...“ ЕАД, ЕИК: ..., със седалище и адрес на управление: гр. ....,
следните суми: 853,77 лева – главница, представляваща стойност на
незаплатената топлинна енергия за периода 01.04.2014 г. до 30.04.2016 г.,
сумата от 49,97 лева – главница за дялово разпределение за периода
01.04.2014 г. г. до 30.04.2016 г., ведно със законната лихва върху двете
главници, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед да изпълнение – 04.05.2017 г. до окончателното изплащане на сумите
– част от задължения, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК по ч.гр.д. № 28108/2017 г. по описа на Софийски районен съд, 148.
състав:
ОТХВЪРЛЯ иска с правна квалификация чл. 79, ал. 1, предл. първо
ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ за главница за незаплатена топлинна енергия за сумата
над 853,77 лева до пълния предявен размер от 1375,23 лева и за периода
01.05.2013 г. – 30.03.2014 г.; иска с правна квалификация чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
мораторна лихва за забава за периода 15.09.2014 г.- 07.04.2017 г. и иска с
правна квалификация чл. 86, ал. 1 ЗЗД за мораторна лихва върху главницата
за услугата „дялово разпределение“, изчислена за периода 15.09.2014 г. –
07.04.2017 г.
ОСЪЖДА С. Д. Т. , ЕГН: **********, с адрес: гр. ...., ..., на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК да заплати на „...“ ЕАД, ЕИК: ..., със седалище и адрес на
управление: гр. ...., сумата от 247,17 лева разноски в исковото и 39,92 лева
разноски в заповедното производство съразмерно на уважената част от
исковете.
ОСЪЖДА „...“ ЕАД, ЕИК: ..., със седалище и адрес на управление: гр.
...., на основание чл. 38, ал. 2 ЗА да заплати на адвокат С. К. К., личен номер
на адвоката № ..., с адрес на кантората: гр. София, ул. „Владайска“ № 35, ет. 3,
офис 1, сумата от 140,16 лева – възнаграждение за оказана безплатна правна
помощ на ответницата в настоящото производство съразмерно на
10
отхвърлената част от исковете.
Решението е постановено при участието на трето лице – помагач - „...“
ООД на страната на ищеца – „...“ ЕАД.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11