№ 571
гр. Пловдив, 20.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Нестор Сп. Спасов
Членове:Емилия Ат. Брусева
Радка Д. Чолакова
при участието на секретаря Катя Н. Митева
като разгледа докладваното от Емилия Ат. Брусева Въззивно търговско дело
№ 20225001000600 по описа за 2022 година
Производство по чл.258 и сл. от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба вх. №260520 от 07.03.2022 г. от С. Ф. С.
ЕГН ********** от **** и Г. Ф. М., ЕГН ********** от ****, явяващи се
наследници на починалия в хода на производството Ф. С. М. ЕГН
**********, Г. С. М., ЕГН ********** от **** и Ф. С. А. ЕГН ********** от
****, всички представлявани от адв. Р. М., със съдебен адрес: ****, против
Решение №260003 от 10.02.2022г., постановено по т.д. №15/2020г. по описа
на ОС – Х., в частта с която са отхвърлени предявените искове на ищците
против ЗК „Л.И.“ АД – ****, ЕИК ********* за разликата над 60 000 лева до
100 000 лева за Г. С. М. и Ф. С. М. и за разликата над 75 000 лева до 100 000
лева за Ф. С. А. - обезщетения за неимуществени вреди, претърпени от всеки
един от тях вследствие смъртта на баща им С. М. Й., настъпила на
28.08.2018г. вследствие на травмите, получени при ПТП от 27.12.2016г.,
отговорността за настъпване на което е предмет на застраховка, сключена с
ответника, както и в частта, с която са отхвърлени предявените искове на
1
ищците против ЗК „Л.И.“ АД за заплащане на законна лихва за забава върху
обезщетението за неимуществени вреди за периода 30.01.2019г. –
29.04.2019г.
Изразени са съображения за незаконосъобразност на решението в
обжалваната му част, поради неправилно приложение на критерия за
справедливост на определеното обезщетение. Жалбоподателите считат, че
размерите на обезщетенията за претърпените от тях неимуществени вреди от
смъртта на баща им са много занижени и не съответстват на степента на
негативните страдания и преживявания на ищците и не са съобразени със
съдебната практика по сходни казуси. Твърди се, че съдът не е взел предвид
конкретната социално-икономическа обстановка в страната към датата на
инцидента. Считат, че съдът неправилно е отхвърлил претенцията за
заплащане на законна лихва за забава върху обезщетението за неимуществени
вреди за периода 30.01.2019г. – 29.04.2019г. Намират, че началният момент,
от който се дължи лихвата е от получаването на застрахователната претенция
от застрахователя, а не от изтичане на тримесечен срок от отправяне на
претенцията.
Претендират отмяна на решението в обжалваните части и уважаване на
предявените искове на Ф. С. М. и Г. С. М. за разликата над 60 000 лева до
100 000 лева за всеки един от тях и за Ф. С. А. за разликата над 75 000 лева до
100 000 лева, ведно със законната лихва, считано от 30.01.2019г. до
окончателното изплащане на сумите. Претендира се присъждане и на
адвокатско възнаграждение за адв. Р. М. по реда на чл.38 ал.2 т.1 от ЗАдв. за
процесуалното представителство на всеки един от ищците пред въззивния
съд.
По въззивната жалба е постъпил писмен отговор от въззиваемата страна
З.К. „Л.И.“ АД – ****, ЕИК ********* – чрез процесуалния и представител
юрк. Р. Ч., с който е изразено становище за неоснователност на жалбата.
Счита, че по делото не са събрани доказателства, от които да се направи
извод за съществуващи близки отношения между починалия и неговите
родственици, които не са живели с него в едно домакинство и не са
поддържали контакти. Претендира се отхвърляне на жалбата и присъждане на
разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Постъпила е въззивна жалба и от З.К. „Л.И.“ АД – ****, ЕИК *********
2
против Решение №260003 от 10.02.2022г., постановено по т.д. №15/2020г. по
описа на ОС – Х., в частта с която е осъдено дружеството – жалбоподател да
заплати на А. С. А. ЕГН ********* от **** и А. С. А. ЕГН ********** от
**** по 15 000 лева на всеки един от тях – обезщетения за неимуществени
вреди, претърпени от всеки един от тях вследствие смъртта на дядо им С. М.
Й., настъпила при ПТП от 27.12.2016г., отговорността за настъпване на което
е предмет на застраховка, сключена с ответника, ведно със законната лихва
върху обезщетението, считано от 06.06.2020г. до окончателното му
изплащане.
Жалбоподателят счита обжалваното решение за незаконосъобразно в
посочената обжалвана част и моли то да бъде отменено, а по същество –
постановено друго, отхвърлящо изцяло исковите претенции на А. С. А. и А.
С. А.. Съображенията, изложени в жалбата, касаят неправилно приложение на
закона от първоинстанционния съд и необоснованост на акта. Твърди се, че
изводите на съда са в противоречие с приетото в Тълкувателно решение
№1/21.06.2018г. по тълк. дело №1/2016г. на ОСГТК на ВКС, тъй като намира
за недоказани твърденията на ищците за особено близки връзки с починалия
им дядо. Счита, че не е налице изключителност на тази връзка, а нормалната,
обичайна роднинска връзка не обосновава правото им да претендират
обезщетение за вреди. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
По въззивната жалба е постъпил писмен отговор от въззиваемите А. С.
А. и А. С. А., представлявани от адв. Р. М., със съдебен адрес: ****, с който е
изразено становище за неоснователност на жалбата. Претендира се
присъждане и на адвокатско възнаграждение за адв. Р. М. по реда на чл.38
ал.2 т.1 от ЗАдв. за процесуалното представителство на всеки един от
въззиваемите А. С. А. и А. С. А. пред въззивния съд.
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства и доводите
на страните, намира за установено следното:
Обективно и субективно съединени искове с правно основание чл.432
ал.1 от Кодекса за застраховането.
Ищците Ф. С. М., Г. С. М. и Ф. С. А. твърдят, че на 27.12.2016г.,
техният баща С. М. Й. пътувал в лек автомобил марка „Ф.“, модел Г., с рег.
№* **** **, управляван от Х.Ю. като автомобилът се движел по
3
автомагистрала „М.“ в посока към град Х.. Твърдят, че в района на км 97 +
360 водачът на лекия автомобил загубил контрол над него, блъснал се в
лявата разделителна еластична ограда на пътя, след което навлязъл в
насрещното платно за движение и се блъснал в движещия се там товарен
автомобил марка „Р.“, модел „П.“, с турски рег. № ** ** ***. Посочват, че в
резултат на настъпилото ПТП техният баща С. Й. пострадал тежка.о.
Съставен бил констативен протокол за ПТП с пострадали лица и образувано
ДП № 609/2016 г. по описа на РУ - град С. Твърдят, че лечение на баща им
било проведено в МБАЛ - Х., впоследствие и в УМБАЛСМ „Н.И.П.“ - С., но
въпреки това в резултат на получените травматични увреждания, той бил
напълно инвалидизиран — с обездвижване на тялото от раменете надолу
Твърдят че в резултат на травматичните увреждания, получени при
процесното ПТП - тежка гръбначна и гръдна травма, които довели до
състояние на пълно обездвижване и възпалителни процеси, както и
полиорганна недостатъчност, на 28.08.2018г. баща им починал.
Твърдят, че ПТП е причинено от водача Х.Ю., поради нарушаване на
правилата за движение по пътищата. Твърдят, че смъртта на баща им е пряка
и непосредствена последица от пътно транспортното произшествие.
Твърдят, че вследствие на причинената смърт на баща им са понесли
неимуществени вреди – душевни страдания и болки, силна тъга, болка от
загубата на близък човек, който им е оказвал голяма морална и материална
подкрепа. Внуците на починалия – А. и А. твърдят, че са имали изградена
силна емоционална и духовна връзка с дядо си, който е помагал при тяхното
отглеждане, заедно прекарвали празниците и прекарвали време заедно, а след
ПТП помагали в грижите за дядо си. Те също твърдят, че изпитват голяма
болка от загубата му.
Твърдят, че към датата на ПТП гражданската отговорност на
причинителя на вредите е била предмет на застраховка „Гражданска
отговорност” при ответника ЗК „Л.И.” АД по застрахователна полица
№BG/***************, със срок на покритие от 01.07.2016г. до 01.07.2017г.
Ищците Ф. С. М., Г. С. М. и Ф. С. А. твърдят, че са заявили своите претенции
пред застрахователя с молба вх. №1329 от 30.01.2019г., а ищците А. А. и А.
А. твърдят, че са заявили своите претенции пред застрахователя с молба вх.
№3384 от 06.03.2020г., но ответникът не е определил и заплатил обезщетения
4
за всеки от ищците. Ищците Ф. С. М., Г. С. М. и Ф. С. А. считат, че сумата от
100 000 лева за всеки от тях поотделно е справедлива репарация на
претърпените от тях неимуществени вреди, а ищците А. А. и А. А.
претендират обезщетения от по 50 000 лева за всеки един от тях.
Молят съда да осъди ответника З.К. „Л.И.“ АД – ****, ЕИК *********
да заплати по 100 000 лева на всеки един от ищците Ф. С. М., Г. С. М. и Ф. С.
А., представляващи обезщетения за неимуществени вреди, претърпени от
всеки един от тях вследствие смъртта на баща им С. М. Й., настъпила на
28.08.2018г. вследствие на травмите, получени при ПТП от 27.12.2016г.,
отговорността за настъпване на което е предмет на застраховка, сключена с
ответника, ведно със законна лихва считано от 30.01.2019г. - датата на
уведомяване на застрахователя за претенцията за изплащане на обезщетение -
до окончателното изплащане на сумата, както и разноските по делото.
Ищците А. С. А. и А. С. А. молят съда да осъди ответника З.К. „Л.И.“ АД –
****, ЕИК ********* да заплати по 50 000 лева на всеки един от тях,
представляващи обезщетения за неимуществени вреди, претърпени от всеки
един от тях вследствие смъртта на дядо им С. М. Й., настъпила на 28.08.2018г.
вследствие на травмите, получени при ПТП от 27.12.2016г., отговорността за
настъпване на което е предмет на застраховка, сключена с ответника, ведно
със законна лихва считано от 06.03.2020г. - датата на уведомяване на
застрахователя за претенцията за изплащане на обезщетение - до
окончателното изплащане на сумата, както и разноските по делото.
Ответникът З.К. „Л.И.“ АД – ****, ЕИК ********* оспорва предявените
искове. Не оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение
по застраховка „гражданска отговорност”. Оспорва механизма на ПТП, както
и твърдението, че причина за ПТП е поведението на водача на лек автомобил
марка „Ф.“, модел Г., с рег. №* **** **, управляван от Ю.Х.. Оспорва
причинната връзка между ПТП и получените травми и последвалата смърт на
пострадалия. Твърди, че причина за вредоносния резултат е и поведението на
пострадалия, тъй като е бил без поставен обезопасителен колан. Претенциите
за присъждане на обезщетение в размер от по 100 000 лева за всеки от
ищците Ф. С. М., Г. С. М. и Ф. С. А. счита за несправедливо завишени и
неотговарящи за критериите за справедливост. Изцяло оспорва претенциите
на ищците А. А. и А. А. – внуци на пострадалия като се твърди, че те не са от
най-близкия родствен кръг на починалия и взаимоотношенията им приживе
5
не предполагат подлежащи на обезщетяване вреди от неговата смърт.
С допълнителна искова молба ищците оспорват възражението за
съпричиняване и твърдят, че единствено поведението на водача на лекия
автомобил – загубването на контрол и навлизането в насрещното пътно
платно – е причина за ПТП и като резултат - смъртта на техния баща и дядо.
С отговора на допълнителната молба ответникът поддържа
възражението за съпричиняване. Посочва и че претенцията на ищците
надхвърля стойностите на обезщетенията за подобен род вреди, присъждани в
съдебната практика.
Видно от представената молба вх. №1329 от 30.01.2019г. и молба вх.
№3384 от 06.03.2020г. от ищците до ЗК “Л.И.“ АД в същата се съдържа
претенция, отправена до застрахователя от посочените лица за заплащане на
обезщетение за смъртта на баща им, респ. дядо им вследствие на ПТП с
виновен водач Ю.Х.. Не се спори, че застрахователно обезщетение не е
определено, нито изплатено. От представените по преписката на
застрахователя документи може да се направи извод, че ищците са отправили
писмена застрахователна претенция до З.К. „Л.И.“ АД – гр. С. за заплащане
на застрахователно обезщетение. Такова не е заплатено. Горното води до
извод за наличие на предпоставките по чл.380 от КЗ относно допустимостта
на преките искове на ищците против застрахователя.
Видно от представената Присъда №260011/18.02.2021г. по НОХД
330/2020г. на ОС – Х. Ю.А.Х. е признат за виновен в това, че на 27.12.2016г.
при управление на лек автомобил марка „Ф.“, модел Г., с рег. №* **** ** е
нарушил правилата за движение, посочени в чл.20 ал.2 от ЗДвП като не е
съобразил скоростта на движението с хакактера и интензивността на
движението и конкретните условия на видимост, при което изгубил контрол
над управлявания автомобил и по непредпазливост е причинила смъртт на
повече от едно лице, едно от които е и С. М. Й.. С Решение №21/11.06.2021г.
по ВНОХД №185/2021г. на АС – Пловдив цитираната присъда на Х. окръжен
съд е потвърдена. /стр.119 от делото на ОС/.
Съгласно чл.300 от ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е
задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици
от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата
противоправност и виновността на дееца.
6
От представената влязла сила присъда се установява, че процесното
ПТП е причинено в резултат на противоправното поведение на водача на лек
автомобил марка „Ф.“, модел Г., с рег. №* **** ** – Ю.А.Х.. С действията си
той е нарушил конкретни изисквания и норми, предвидени в ЗДвП.
По възражението за съпричиняване на вредоносния резултат от
пострадалия, поради обстоятелството, че е бил без поставен обезопасителен
колан:
Видно от заключението на вещото лице инж. С.П. по допуснатата
съдебна автотехническа експертиза /стр.169-192 от делото на ОС/ от
материалите по делото и от тези по наказателното производство не се
намират категорични данни дали пострадалият е бил без или с поставен
обезопасителен колан. Същият отговор дава и вещото лице д-р Х.Е. по
допуснатата съдебно-медицинска експертиза – че и от гледна точка на
получените травми не може да бъде даден категоричен отговор на въпроса
дали С. Й. по време на ПТП е бил с поставен предпазен колан. При
изслушване на вещото лице в съдебно заседание на 10.01.2022г., то посочва,
че травмите са разпръснати, има множественост и тежест на счупванията,
затова и е невъзможен категоричен отговор. Посочва още, че е налице
гръбначно мозъчна травма по протежение на самия гръбнак, както и травма
на гръдния отдел и от към седалището, т.е. има крайно прегъване на тялото, а
коланът не би могъл да обезопаси такава травма. С оглед на това заключение,
което съдът възприема като обективно, компетентно и неоспорено от
страните, няма основание да се приеме наличие на съпричиняване на
вредоносния резултат от пострадалия. Ето защо възражението за
съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия, поради
обстоятелството, че е бил без поставен обезопасителен колан към момента на
ПТП, е неоснователно.
Причинната връзка между травмите, получени при ПТП и настъпилата
смърт на С. Й. се установява от влязлата в сила присъда. В същата насока е и
заключението на вещото лице д-р Х.Е. по допуснатата съдебно-медицинска
експертиза. Като причина за смъртта той сочи полиорганна недостатъчност
като последица на тежка гръбначна и гръдна травма, довели до състояние на
пълно обездвижване, залежаване, развитие на кожни пролежни рани, тежки
възпалителни процеси в белите дробове, сърцето и бъбреците, картина на
7
общо измършавяване и смърт от сърдечна и дихателна недостатъчност.
Смъртта е последица от усложненията, настъпили след претърпяната
автомобилна травма от 27.12.2016г. и е в пряка и непрекъсната причинно
следствена връзка с нея.
Обстоятелството, че ищците Ф. С. М., Г. С. М. и Ф. С. А. са синове и
дъщеря на починалия в резултат на ПТП С. Й., се установява от
представеното удостоверение за наследници /стр.13 от делото на ОС/.
Показанията на разпитаните свидетели А. И. А., Е. А. Й., С. Х. С. С. А., А. А.
А., и Д. М. Н. Н. Б. и П.П. са обсъдени подробно от окръжния съд. От тях
може да се направи извод, за това, че са били налице близки отношения и
дълбока привързаност между синовете и дъщерята и починалия. Съпругата на
С. е починала отдавна и той останал да живее в едно домакинство с майка си.
Помогнал за построяването на къща на сина си Ф., по 3-4 път седмично си
гостували един на друг. С. работел като строител и помагал на децата си, кой
от каквото има нужда. След ПТП С. не е можел да се движи и всички деца и
майка му са се редували в грижите за него и са го хранели и къпели. Смърттта
на баща им, се е отразила много зле на всички. Били притеснени и
изтормозени. Тъй като загубили рано майка си, баща им бил най-близкия им
човек. Децата му го обичали и много тъгуват за него. Съществували са много
добри отношения помежду им, грижили са се взаимно и са си помагали.
Продължават да изживяват мъката от загубата му до настоящия момент. От
гласните доказателства може да се направи извод за съществуващите близки
отношения между ищците и баща им С. Й., основани на обич и взаимна
привързаност.
От застрахователна полица №BG/***************, със срок на
покритие от 01.07.2016г. до 01.07.2017г., сключена с ответното дружество се
установява наличието на сключен застрахователен договор по застраховка
„Гражданска отговорност“ за лек автомобил марка „Ф.“, модел Г., с рег. №*
**** ** със срок на действие, обхващащ и датата на процесното ПТП.
Следователно е налице застрахователно правоотношение между ответника и
причинителя на увреждането. Ю.А.Х. като водач на лекия автомобил се явява
застрахован при ответника по задължителната застраховка „Гражданска
отговорност” на автомобилистите. В периода на действие на застраховката е
настъпило и увреждането при ПТП, представляващо застрахователно
събитие. Съгласно чл.429 от КЗ с договора за застраховка "Гражданска
8
отговорност" застрахователят се задължава да покрие в границите на
определената в застрахователния договор застрахователна сума
отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица
имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен
резултат от застрахователното събитие.
Съгласно чл.432 ал.1 от Кодекса за застраховането увреденото лице,
спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението
пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" при
спазване на изискванията на чл.380 от КЗ.
За вредите и техния размер: Установява се от свидетелските показания,
че ищците са претърпели значителни болки и страдания, свързани със
загубата на баща им. Те са били в състояние на стрес, изпълнени с тъга и
скръб.
С оглед на така събраните доказателства съдът намира предявените
искове за заплащане на обезщетение за репарация на търпените от ищците
болки и страдания за основателни. Същите са претърпяли значителни по
степен емоционални и психически вреди. Това води до извод за
основателност на заявената претенция за обезщетение.
Като съобрази степента на причинените болки и страдания,
обстоятелството, че се касае за загуба на най-близък човек – баща, който към
момента на ПТП е бил на 65, а към датата на смъртта на 67 години, съдът
счита, че определеният от първоинстанционния съд размер на обезщетението
за всеки от ищците е занижен. За справедлив относно претърпените вреди от
синовете и дъщерята на починалия, съдът намира обезщетения от по 100 000
лева за всеки от тях.
Ето защо следва да бъде отменено обжалваното решение в частта, в
частта с която са отхвърлени предявените искове на ищците против ЗК „Л.И.“
АД – ****, ЕИК ********* за разликата над 60 000 лева до 100 000 лева за Г.
С. М. и Ф. С. М. /починал в хода на производството и заместен от
наследниците си С. Ф. С. и Г. Ф. М./ и за разликата над 75 000 лева до 100 000
лева за Ф. С. А. - обезщетения за неимуществени вреди, претърпени от всеки
един от тях вследствие смъртта на баща им С. М. Й., настъпила на
28.08.2018г. вследствие на травмите, получени при ПТП от 27.12.2016г.,
отговорността за настъпване на което е предмет на застраховка, сключена с
9
ответника, като се присъдят допълнително по още 40 000 лева за Г. С. М. и Ф.
С. М. /починал в хода на производството и заместен от наследниците си С. Ф.
С. и Г. Ф. М./ и още 25 000 лева за Ф. С. А..
По отношение на частта от решението, с която са отхвърлени
предявените искове на ищците Г. С. М. и Ф. С. М. /починал в хода на
производството и заместен от наследниците си С. Ф. С. и Г. Ф. М. и Ф. С. А.
против ЗК „Л.И.“ АД за заплащане на законна лихва за забава върху
обезщетението за неимуществени вреди за периода 30.01.2019г. –
29.04.2019г.:
Не се спори, че ищците са отправили своята застрахователна претенция
пред ответника на 30.01.2019г. На основание чл.493, ал.1, т.5 КЗ
застрахователят следва да покрие спрямо увреденото лице отговорността на
делинквента за дължимата лихва за забава от датата на предявяване на
претенцията от увреденото лице, т.е. от 30.01.2019г., а след изтичане на срока
по чл.496, ал.1 КЗ и при липса на произнасяне и плащане на обезщетение от
застрахователя /както е в случая/, той дължи законната лихва върху
обезщетението за неимуществени вреди за собствената си забава. Ето защо за
периода от 30.01.2019г. до 29.04.2019г., а и до окончателното изплащане на
обезщетението за претърпените неимуществени вреди искът за заплащане на
обезщетение за забава е основателен. Ето защо следва да бъде отменено
решението и в частта, с която са отхвърлени предявените искове на ищците Г.
С. М. и Ф. С. М. /починал в хода на производството и заместен от
наследниците си С. Ф. С. и Г. Ф. М. и Ф. С. А. против ЗК „Л.И.“ АД за
заплащане на законна лихва за забава върху обезщетението за неимуществени
вреди за периода 30.01.2019г. – 29.04.2019г. и съответно – исковете за
заплащане на законна лихва за забава върху обезщетението за неимуществени
вреди следва да бъдат уважени и за периода 30.01.2019г. – 29.04.2019г.
По отношение на частта от решението, с която е осъдено дружеството –
жалбоподател да заплати на А. С. А. ЕГН ********* от **** и А. С. А. ЕГН
********** от **** по 15 000 лева на всеки един от тях – обезщетения за
неимуществени вреди, претърпени от всеки един от тях вследствие смъртта
на дядо им С. М. Й., настъпила при ПТП от 27.12.2016г., отговорността за
настъпване на което е предмет на застраховка, сключена с ответника, ведно
със законната лихва върху обезщетението, считано от 06.06.2020г. до
10
окончателното му изплащане:
Ищците А. С. А. и А. С. А. са внуци на починалия вследствие на
травмите, получени при ПТП С. М. Й..
Съдебната практика обаче, обективирана в Постановления №4/1961г.,
№5/1969г. и №2/1984г. на Пленума на Върховния съд, изключва роднините по
права линия от втора степен от кръга на лицата, легитимирани да получат
обезщетение по чл.52 от ЗЗД за неимуществени вреди в случай на смърт на
техен близък, настъпила в резултат на деликт. В ППВС № 4/61 г., което е
задължително за съдилищата съгласно действащия ЗСВ, е прието, че за
неимуществени вреди следва да бъдат обезщетявани само най-близките на
пострадалия в случай на неговата смърт. Те са изрично посочени -
низходящи, съпруг и възходящи. Направено е и уточнение, че това става след
като се установи, че действително са претърпели такава вреда. Посочено е и
че нямат право на обезщетение за неимуществени вреди близките на
починалия при непозволено увреждане, които са били с него в лоши лични
отношения - родители, изоставили децата си, съпрузи живеещи в дълга
фактическа раздяла.
С ППВС № 5/1969 г. посочения по - горе кръг лица е допълнен и е
посочено, че имат право на обезщетение за неимуществени вреди и
отглежданото, но неосиновено дете, съответно отглеждащият го, ако единият
от тях почине вследствие непозволено увреждане, както и лицето, което е
съжителствало на съпружески начала с починалия при непозволено
увреждане, без да е бил сключен брак, ако това съжителство не съставлява
престъпление и не противоречи на правилата на морала. Пленумът на ВС е
приел, че този принципът на чл.52 от ЗЗД предполага, че на обезщетяване
подлежат лицата, които най-пряко са засегнати от загубата на морална опора
и подкрепа, т.е. най-близките на пострадалия -неговите низходящи, съпруг и
възходящи.
Тази практика обаче не отговаря на променените обществени условия.
Съгласно Директива 2012/29/ЕС от 25.10.2012г. за установяване на
минимални стандарти за правата, подкрепата и защитата на жертвите на
престъпления и по-специално чл.2 пар. 1а, б.i от Директивата „жертва на
престъпление” е: 1. физическо лице, претърпяло вреди, включително
физическо, душевно или емоционално страдание или икономическа вреда,
11
които са пряка последица от престъпление; и 2. членове на семейството на
лице, чиято смърт е пряка последица от престъпление и които са претърпели
вреда в резултат на смъртта на лицето. Разпоредбата на чл.1.б от Директивата
дава легално определение на понятието „членове на семейството“ – това са
съпругът/ата, лицето, което живее с жертвата в ангажирана, постоянна и
стабилна интимна връзка в общо домакинство, роднините по пряка линия,
братята и сестрите, и издържаните от жертвата лица. Директивата съща така
обаче позволява държавите-членки да ограничат броя на членовете на
семейството, които могат да се ползват от правата по нея /т.19/. Цитираните
разпоредби са част от принципите на Европейското деликтно право. Затова и
схващанията в българската правна доктрина и съдебна практика бяха
осъвременени като по въпроса за кръга лица имащи право на обезщетение
през 2018 г. ОСНГТК на ВКС прие и ТР № 1. С него е решено, че материално
легитимирано да получи обезщетение за неимуществени вреди от причинена
смърт на негов близък освен лице от кръга посочен в ППВС № 4/61 г. и
ППВС № 5/69 г. по изключение може и да е всяко друго лице, което е създало
трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт
продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо
да бъдат обезщетени. Изрично е посочено, че обезщетението се присъжда при
доказани особено близка връзка с починалия и действително претърпени от
смъртта му вреди. Следователно като се имат предвид и мотивите на самото
ТР, за да бъде обезщетено едно лице за неимуществени вреди от смъртта на
друго лице, следва да е налице силно изградена връзка между починалия и
увредения, т.е. да е налице връзка, създала степен на близост, която по
принцип е присъща на роднините от най-близкия наследствен кръг-родители,
деца, съпруг.
При претенция за обезщетение, предявена от лице извън този най-
близък кръг, то следва да докаже наличието на изградена трайна и дълбока
емоционална връзка с починалия, която по принцип е характерна с лицата от
най-близкия кръг роднини. Също така следва да докаже, че вследствие на тези
отношения той е претърпял продължителни болки и страдания от загубата на
лицето, за което твърди да му е особено близък.
По конкретния казус претенцията за обезщетение е отправена от внуци
на починалото лице. Обичайно е между дядото и внуците да се изградят и да
съществуват отношения на обич, привързаност и топлота. Нормално е така
12
създадената връзка да продължи да съществува и след като те пораснат,
станат пълнолетни, започнат свой самостоятелен живот и изградят свои
семейства. Тези обичайни отношения обаче според приетото в споменатото
Тълкувателно решение не са достатъчни, за да се формира извода, че
преживелите роднини по права линия от втора степен имат право на
обезщетение за неимуществени вреди. Необходимо е да се установи, че тази
привързаност е по-силна от обичайната и може да се приравни по сила с тази
между прекия кръг лица подлежащи на обезщетяване.
По отношение на близките отношения на ищците с починалия им
брат/внук по делото са допуснати и събрани гласни доказателства.
От показанията на разпитаните свидетели, посочени поименно по-горе,
може да се направи извод, за това, че са били налице близки отношения и
дълбока привързаност между ищците А. и А. и починалия техен дядо, но не
може да се твърди, че тя е изключителна, по-силна от обичайната между дядо
и внуци. Свидетелите посочват, че починалият С. Й. е помагал при
отглеждането на внуците си през част от периода, през който дъщеря му Ф. и
нейния съпруг са работели в Република А.. След инцидента, когато дядо им
имал нужда от грижи, внуците помагали при храненето и хигиената му. И
двамата страдали за него след смъртта му и са били на неговото погребение.
От тези гласни доказателства може да се направи извод за
съществуващите близки отношения между ищците А. и А. и техния дядо,
основани на обич и взаимна привързаност. Те обаче установяват единствено
обичайни взаимоотношения и връзки. Обстоятелството, че дядото е помагал
за отглеждането им като малки и грижите, които те са положили, заедно със
своята майка, когато дядо им останал парализиран, не предполага създаване
на близост по силна от обичайната за такива роднини, още повече че този тип
отношения е обичаен за обичаите в Б., особено по селата. Трябва да се отчете
и обстоятелството, че колкото и да е помагал дядото на майката и бащата,
внуците имат свои родители, които също са ги отглеждали и възпитавали.
Нормалните отношения на уважение и грижа не могат да служат като
основание за изводи, че е налице близост над обичайната. Реакцията на
ищците след смъртта на техния дядо също е нормална и естествена при загуба
на роднина с такава степен на близост и не е основание да се направи
заключение за връзка между тях по силна от обичайната. Те действително са
13
претърпели болки и страдания, свързани със загубата на своя дядо. Те обаче
не подлежат на обезщетяване, тъй като не се установи тази привързаност да е
по-силна от обичайната. Тя не може да се приравни по сила с тази между
прекия кръг лица, които могат да претендират обезщетение.
Гореизложеното прави исковата претенция напълно неоснователна.
Това изключва нуждата от обсъждане на въпроса за размера на дължимото
обезщетение.
Ето защо решението, в частта с която е осъдено дружеството –
жалбоподател да заплати на А. С. А. ЕГН ********* от **** и А. С. А. ЕГН
********** от **** по 15 000 лева на всеки един от тях – обезщетения за
неимуществени вреди, претърпени от всеки един от тях вследствие смъртта
на дядо им С. М. Й., настъпила при ПТП от 27.12.2016г., отговорността за
настъпване на което е предмет на застраховка, сключена с ответника, ведно
със законната лихва върху обезщетението, считано от 06.06.2020г. до
окончателното му изплащане, се явява незаконосъобразно и следва да се
отмени, а исковете на А. С. А. ЕГН ********* от **** и А. С. А. ЕГН
********** от **** против ЗК „Л.И.“ АД – ****, ЕИК ********* следва да
бъдат отхвърлени изцяло.
По отношение на разноските във въззивното производство:
На основание чл.78 ал.1 и 3 от ГПК А. С. А. ЕГН ********* от **** и
А. С. А. ЕГН ********** от **** следва да бъдат осъдени да заплатят на ЗК
„Л.И.“ АД – ****, ЕИК ********* сумата 1050 лева – разноски във
въззивното производство.
На основание чл.78 ал.1 от ГПК и чл.38 ал.2 от ЗА следва да бъде
осъдено ЗК „Л.И.“ АД – ****, ЕИК ********* да заплати на адв. Р. М., с
адрес: **** – пълномощник на ищците Г. С. М. и Ф. С. М. /починал в хода на
производството и заместен от наследниците си С. Ф. С. и Г. Ф. М./ и на Ф. С.
А. адвокатско възнаграждение в размер на 5688 лева за производството
пред въззивния съд /от тях 1536 лева с ДДС за представителството на Ф. А.
и по 2076 лева с ДДС за представителството на Г. С. М. и наследниците на Ф.
С. М. - С. Ф. С. и Г. Ф. М./.
Изменените размери на обезщетенията, определени от въззивния съд,
налагат и промяна в разноските, сторени пред първоинстанционния съд.
14
На основание чл.78 ал.1 от ГПК и чл.38 ал.2 от ЗА следва да бъде
осъдено ЗК „Л.И.“ АД – ****, ЕИК ********* да заплати на адв. Р. М., с
адрес: **** – пълномощник на ищците Г. С. М. и Ф. С. М. /починал в хода на
производството и заместен от наследниците си С. Ф. С. и Г. Ф. М./ и на Ф. С.
А. допълнително /над определеното от ОС възнаграждение от 12480 лева/още
3924 лева - адвокатско възнаграждение за производството пред първата
инстанция.
Ответникът ЗК „Л.И.“ АД – ****, ЕИК ********* следва да бъде
осъдено да заплати още 3000 лева – държавна такса в полза на бюджета на
съдебната власт, по сметка на Апелативен съд – Пловдив.
С оглед на гореизложеното и на основание чл.271 и чл.272 от ГПК,
Пловдивският Апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение №260003 от 10.02.2022г., постановено по т.д.
№15/2020г. по описа на ОС – Х., в частта с която са отхвърлени предявените
искове на ищците против ЗК „Л.И.“ АД – ****, ЕИК ********* за разликата
над 60 000 лева до 100 000 лева за Г. С. М. и Ф. С. М. и за разликата над
75 000 лева до 100 000 лева за Ф. С. А. - обезщетения за неимуществени
вреди, претърпени от всеки един от тях вследствие смъртта на баща им С. М.
Й., настъпила на 28.08.2018г. вследствие на травмите, получени при ПТП от
27.12.2016г., отговорността за настъпване на което е предмет на застраховка,
сключена с ответника, както и в частта, с която са отхвърлени предявените
искове на ищците против ЗК „Л.И.“ АД за заплащане на законна лихва за
забава върху обезщетението за неимуществени вреди за периода 30.01.2019г.
– 29.04.2019г. и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ЗК „Л.И.“ АД – ****, ЕИК ********* да заплати на Г. С. М.,
ЕГН ********** от **** допълнително още 40 000 лева /над присъдения от
ОС размер от 60 000 лева/ - обезщетение за неимуществени вреди, претърпени
15
от него вследствие смъртта на баща му С. М. Й., настъпила на 28.08.2018г.
вследствие на травмите, получени при ПТП от 27.12.2016г., отговорността за
настъпване на което е предмет на застраховка, сключена с ответника, ведно
със законна лихва за забава върху сумата, считано от 30.01.2019г. до
окончателното изплащане на сумата, както и законна лихва за забава върху
обезщетението за неимуществени вреди в размер на 60 000 лева, присъдено от
първоинстанционния съд, за периода 30.01.2019г. – 29.04.2019г.
ОСЪЖДА ЗК „Л.И.“ АД – ****, ЕИК ********* да заплати на С. Ф. С.
ЕГН ********** от **** и Г. Ф. М., ЕГН ********** от ****, явяващи се
наследници на починалия в хода на производството Ф. С. М. ЕГН **********
допълнително още 40 000 лева /над присъдения от ОС размер от 60 000
лева/ - обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от него вследствие
смъртта на баща му С. М. Й., настъпила на 28.08.2018г. вследствие на
травмите, получени при ПТП от 27.12.2016г., отговорността за настъпване на
което е предмет на застраховка, сключена с ответника, ведно със законна
лихва за забава върху сумата, считано от 30.01.2019г. до окончателното
изплащане на сумата, както и законна лихва за забава върху обезщетението за
неимуществени вреди в размер на 60 000 лева, присъдено от
първоинстанционния съд, за периода 30.01.2019г. – 29.04.2019г.
ОСЪЖДА ЗК „Л.И.“ АД – ****, ЕИК ********* да заплати на Ф. С. А.
ЕГН ********** от **** допълнително още 25 000 лева /над присъдения от
ОС размер от 75 000 лева/ - обезщетение за неимуществени вреди, претърпени
от него вследствие смъртта на баща и С. М. Й., настъпила на 28.08.2018г.
вследствие на травмите, получени при ПТП от 27.12.2016г., отговорността за
настъпване на което е предмет на застраховка, сключена с ответника, ведно
със законна лихва за забава върху сумата, считано от 30.01.2019г. до
окончателното изплащане на сумата, както и законна лихва за забава върху
обезщетението за неимуществени вреди в размер на 75 000 лева, присъдено от
първоинстанционния съд, за периода 30.01.2019г. – 29.04.2019г.
ОТМЕНЯ Решение №260003 от 10.02.2022г., постановено по т.д.
№15/2020г. по описа на ОС – Х., в частта с която е осъдено дружеството –
жалбоподател ЗК „Л.И.“ АД – ****, ЕИК ********* да заплати на А. С. А.
ЕГН ********* от **** и А. С. А. ЕГН ********** от **** по 15 000 лева на
всеки един от тях – обезщетения за неимуществени вреди, претърпени от
16
всеки един от тях вследствие смъртта на дядо им С. М. Й., настъпила при
ПТП от 27.12.2016г., отговорността за настъпване на което е предмет на
застраховка, сключена с ответника, ведно със законната лихва върху
обезщетението, считано от 06.06.2020г. до окончателното му изплащане и
вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от А. С. А. ЕГН ********* от **** против ЗК
„Л.И.“ АД – ****, ЕИК ********* иск за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 15 000 лева, претърпени от него вследствие
смъртта на дядо му С. М. Й., настъпила при ПТП от 27.12.2016г.,
отговорността за настъпване на което е предмет на застраховка, сключена с
ответника, ведно със законната лихва върху обезщетението, считано от
06.06.2020г. до окончателното му изплащане.
ОТХВЪРЛЯ предявения от А. С. А. ЕГН ********** от **** против ЗК
„Л.И.“ АД – ****, ЕИК ********* иск за заплащане на обезщетение в размер
на 15 000 лева за неимуществени вреди, претърпени от нея вследствие
смъртта на дядо и С. М. Й., настъпила при ПТП от 27.12.2016г.,
отговорността за настъпване на което е предмет на застраховка, сключена с
ответника, ведно със законната лихва върху обезщетението, считано от
06.06.2020г. до окончателното му изплащане.
В останалата част решението не е обжалвано и е влязло в сила.
ОСЪЖДА А. С. А. ЕГН ********* от **** и А. С. А. ЕГН **********
от **** да заплатят на ЗК „Л.И.“ АД – ****, ЕИК ********* сумата 1050
лева /по 525 лева всеки от тях/ – разноски във въззивното производство.
ОСЪЖДА ЗК „Л.И.“ АД – ****, ЕИК ********* да заплати на адв. Р.
М., с адрес: **** – пълномощник на ищците Г. С. М. и Ф. С. М. /починал в
хода на производството и заместен от наследниците си С. Ф. С. и Г. Ф. М./ и
на Ф. С. А. адвокатско възнаграждение в размер на 5688 лева за
производството пред въззивния съд.
ОСЪЖДА ЗК „Л.И.“ АД – ****, ЕИК ********* да заплати на адв. Р.
М., с адрес: **** – пълномощник на ищците Г. С. М. и Ф. С. М. /починал в
хода на производството и заместен от наследниците си С. Ф. С. и Г. Ф. М./ и
на Ф. С. А. допълнително /над определеното от ОС възнаграждение от 12480
лева/още 3924 лева - адвокатско възнаграждение за производството пред
първата инстанция.
17
ОСЪЖДА ЗК „Л.И.“ АД – ****, ЕИК ********* да заплати още 3000
лева – държавна такса в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на
Апелативен съд – Пловдив.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
съобщаването му на страните, при наличие на предпоставките по чл.280 от
ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
18