№ 194
гр. Дупница, 26.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, III-ТИ СЪСТАВ НО, в публично
заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Светла В. Пейчева
при участието на секретаря Росица К. Кечева
като разгледа докладваното от Светла В. Пейчева Административно
наказателно дело № 20231510200136 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на И. А. Д., от гр. Д..... жк. В.......... № .....,ет...., ап..... с
ЕГН********** против Наказателно постановление № 22-0348-000323, издадено от
Началник група в ОДМВР Кюстендил, РУ Дупница, на 02.06.2022 г., с което на
основание чл. 174, ал.3, пр.1 от ЗДвП му е наложено административно наказание глоба в
размер на 2 000 (две хиляди) лева и лишаване от право да управлява МПС за 24 (двадесет и
четири) месеца, като на основание Наредба № Iз – 2539 от 17.12.2012г. на МВР са му отнети
общо 12 контролни точки.
Недоволен от така наложените му наказания Д. е обжалвал в законоустановения срок
наказателното постановление. По изложени в депозираната по делото въззивна жалба
съображения, както и тези изложени в хода по същество моли съда за отмяна на
наказателното постановление като неправилно и незаконосъобразно. Оспорва се изцяло
описаната в НП фактическа обстановка. В процеса се представлява от адв. Д., като
претендира деловодни разноски, представляващи възнаграждение за един адвокат.
Въззиваемата страна, редовно призована не се явява, като е изразила писмено
становище по жалбата и моли съда да потвърди обжалваното НП като правилно и
законосъобразно. В случай, че жалбата бъде уважена е направено възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение. Не се представлява в процеса. Не петендира
деловодни разноски.
Съдът като взе предвид становищата на страните и като
прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.14 и чл.18 от НПК, приема от
1
фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, поради което същата е допустима
и съдът дължи разглеждането й по същество.
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА
В АУАН серия AД, бл. № 132603/10.05.2022 г. е отразено от фактическа страна, че на
10.05.2022 г. в 01.35 часа, в с. Ресилово, по ул. „Омуртаг“, посока ул. „3-ти март“
контролните органи при УП гр. Сапарева баня –актосътавител И. К., на длъжност – мл.
инспектор и И. Д. при извършена проверка на жалбоподателя И. А. Д. са констатирали, че
управлява л.а. „.........“, с рег. № ....... собственост на Г.Г. Д.а, като при проверката са
установили, че жалбоподателят силно лъха на алкохол, има нестабилна походка и
нечленоразделна реч, като категорично отказва да бъде изпробван с техническо средство
„Алкотест дрегер“ 7510, с фабричен номер 0411 за установяване концентрацията на алкохол
в кръвта. Издаден му е Талон за медицинско изследване на кръвта № 0017299. Отразено е че,
водача е сам в автомобила.
На жалбоподателя бил връчен препис от АУАН срещу подпис, като отразил в
графата за обяснения и възражения, че не е карал автомобила. Същият отказал да получи
препис от талона за медицинско изследване и да бъде изсрледван по един от двата начина
посочени в талона.
Като е взел в предвид съставения АУАН, писмените доказателства и доказателствени
средства административнонаказващият орган е издал атакуваното наказателно
постановление № 22-0348-000323 на 02.06.2022 г., с което на основание на основание чл.
174, ал.3, пр.1 от ЗДвП на Д. са му наложени две кумулативни административни наказания
глоба в размер на 2 000 лева и лишаване от право да управлява МПС за две години, както и
на основание на 2 000 (две хиляди) лева и лишаване от право да управлява МПС за 24
(двадесет и четири) месеца, като на основание Наредба № Iз – 2539 от 17.12.2012г. на МВР
са му отнети общо 12 контролни точки за нарушението по чл. чл. 174, ал.3, пр.1 от ЗДвП.
Наложените наказания са съобразени с разпоредбите на закона, действащ към момента на
нарушението.
В хода на съдебното следствие са разпитани актосъставителя И. К. и свидетеля по
акта -И. Д., които потвърждават установената в АУАН фактическа обстановка, ведно с
изготвената по случая Докадна записка.Допуснатите свидетели на жалбоподателя- св.
Галина Д.а –съпруга на жалбоподателя и св. Красимир Грозданов- приятел на семейството,
излагат противоположни факти на описаната в АУАН фактическа обстановка, като твърдят
че автомобилът е бил собственост преди това на св. Грозданов, който го продал на
жалбоподателя, но само с един ключ, т.е. този автомобил е бил без резервен ключ, както и
че тримата отишли на събор в с. Ресилово на въпросната дата, порди която причина
паркирали в странични улички на селото, като по някое време жалбоподателят отишъл да
провери дали управлявания от съпругата му автомобил е бил заключен, тъй като често го
оставяла незаключен. Отричат жалбоподателя да е имал у себе си ключ от автомобила и да
2
го е управлявал.
По АНП е приложена изготвената докладна записка, в която изрично е отразено, че
при извършения от тях обход в центъра на с. Ресилово установили два автомобила, които се
движат по ул. „Омуртаг“, като патрула започнал да намалява скоростта на движение. При
тзи ситуация единия лек автомобил, марка и модел „Тойота Рав“, завил рязко в дясно и се
насочил в посока с. Самораново, поради която причина служителите на реда последвали
движещия се лек автомобил марка и модел „.........“, с рег. № КН 5923 ВХ. Водачът на
автомобила „.........“ излязъл от ул. „Омуртаг“ и се насочил към ул. „Хан Крум“, като след 20
метра водачът спрял, слязъл от автомобила, затворил шофьорската врата и се насочил към
полицейския патрул, която също била спряла. Служители, след като се представили,
поискали документи за проверка. Установили, че лицето видимо е употребило алкохол, но
отказало да бъде изпробвано с техническо средство, държал се словесно арогантно към тях.
Приложена е справка за нарушител/водач.
Приложено е Решение № 42/02.03.2-23 г. по Адм.дело № 209/2022 г. по описа на
КнАС, с което е отменена Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №
22-0348-000068/10.05.2022 г.
ОТ ПРАВНА СТРАНА
Преди да пристъпи към разглеждане на правния спор по същество съдът следва
служебно да провери дали са налице допуснати съществени процесуални нарушения при
издаване на обжалваното НП и процесния АУАН. Съдът намира, че при провеждане на
административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, атакувания АУАН и НП са издадени в съответствие с
императивните изисквания на чл. 57 и чл. 42 от ЗАНН. Посочени са и всички факти, които
са относими към съставомерните елементи и на нарушителя е била ясна фактическата
рамка, в която следва да организира защитата си. Посочени са доказателствата, въз основа
на които е направен извод за извършените нарушения и авторство им, като както в АУАН,
така и в НП са описани и доказателствата. Издаденият талон за изследване № 0017299 от
контролните органи към момента на проверката е по утвърдения образец Наредба №
1/19.07.2017 г. за реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества
или техни аналози. В тази връзка обаче, настоящият състав следва да отбележи, че видно от
приложения Талон за медицинско изследване № 0017299 надлежно е вписано от
контролните органи данните на проверявания водач, както и отказа му да бъде изпробван с
техническо средство за употреба на алкохол. Посочени са датата и часа, отразено е по
надлежния ред, че жалбоподателят отказва да получи талона за изследване, като е
удостоверено това обстоятелство с подписа на един свидетел, което е предвидено в
разпоредбата на чл. 6, ал. 8 от Наредба № 1/19.07.2017 г. Единствено в талона не е отразено
в кое медицинско заведение следва да се яви нарушителя до 40 минути, считано от
връчването му. Доколкото лицето изрично е отказало да получи препис от талона, като и да
избере един от двата начина на изследване, то настоящият състав на съда намира, че АНО
не е допуснал съществено процесуално нарушение довело до нарушаване правото на защита
3
на жалбоподателя. Жалбоподателят е санкциониран за това, че е отказал тестване с
техническо средство Алкотес 7510, медицинското изследване е посочено като алтернатива в
разпоредбата на чл.174, ал.3 ЗДвП, а и видно от АНП и приложения Протокол за
медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или
наркотични вещества или техни аналози. По същество на спора настоящият състав на съда
намира, че от показанията на св. И. К. -актосъставител и св. И. Д. -свидетел по акта се
установява, по безспорен начин обстоятелството, че жалбоподателят е отказал както
изпробване с техническо средство „Алкотест дрегер“ 7510, с фабричен номер 0411, също
така е отказал да подпише изготвения от контролните органи талон за медицинско
изследване, като и да вземе екземпляр от него. Показанията на свидетелите Кавачки и Д., са
напълно кореспондиращи, както помежду си, така и с приложените в АНП писмени
доказателства поради което съдът им дава вяра. Освен това от страна на жалбоподателя не
бяха ангажирани доказателства опровергаващи фактическата обстановка, като съдът следва
да отбележи, че не кредитира показанията на св. Галина Д.а и на св. Красимир Грозданов.
От една страна св. Д.а твърди за час различен от посочения в АУАН. Същата заяви, че
съпругът й отишъл да провери към 11.30 ч. вечерта дали автомобила е заключен, като се
насочил от центъра на селото, където бил събора, към улцата на която паркирала преди това
автомобила, а нарушението е установено в 01.35 ч., т.е. два часа по-късно. Св. Грозданов
пък твърди, че двамата със св. Д.а се придвижвали след жалбоподателя, който вървял преди
тях, за да провери дали автомобилът е бил заключен, като документите и ключа от
автомобила били у св. Д.а. Житейски нелогични са показанията на двамата свидетели, от
една страна, че е налице драстично разминава във времето описано в АУАН и това, което св.
Д.а споделя, близо около два часа е разминаването във времето. От друга страна нелогично е
едва в 01.35 ч. жалбоподателят да се досети, че след като отишли на събор, където играли и
хора, че може би автомобилът не е заключен. Не на последно място в докладната записка
ясно и категорично е описано от актосъставителя, че са установили два движещи се
автомобила от центъра на с. Ресилово, по посочената от тях улица, като са проследили само
един от тях, доколкото другия е поел в друга посока, различна от маршрута им. В
приложимата и посочена за нарушена правна норма на чл. 174, ал. 3 от Закона за движение
по пътищата се съдържат няколко отделни хипотези, като при наличието на всяка една от
тях се налага предвидената в нормата санкция. В конкретния случай безспорно е установена
една от тези хипотези, а именно - отказ от страна на водача да му бъде извършена проверка с
техническо средство за установяване употребата на алкохол. Този отказ е осъществен на
дата 10.05.2022 г. Нарушението по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП може да се осъществи от водач на
МПС при две отделни хипотези, предвидени алтернативно, а не кумулативно. Отказът да
бъде извършена проба с техническо средство е въздигнат от законодателя в съставомерно
деяние.
Съдът намира, че събраните писмени и гласни доказателства, са достатъчни за
доказаност на нарушение по първото предложение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, за което е
наказан Д.. Двете предложения на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП са разделени със съюза „или“, тоест
4
достатъчно е да се докажат фактите, изпълващи състава, на която и да е от хипотезите, за да
се ангажира отговорността по посочената разпоредба. След като е установено, че водача е
отказал да бъде тестван с техническо средство и да получи предоставения му талон за
медицинско изследване, то неговото поведение осъществява състава на нарушение по чл.
174, ал. 3, пр.1 от ЗДвП. Съдът приема за безспорно доказана описаната в АУАН и НП
фактическа, тъй като тя се потвърждава напълно от събраните в хода на съдебното
следствие доказателства и тези приложени в административнонаказателната преписка.
Както бе посочено по-горе в настоящия съдебен акт. Фактическата обстановка се установява
по безспорен начин от събраните в хода на съдебното следствие гласни доказателства.
Показанията на свидетелите К. и Д. са логични, непротиворечиви и напълно
кореспондиращи помежду си, пресъздаващи една и съща фактическа обстановка, поради
което съдът им дава вяра. Предвид горното съдът намира, че е установено безспорно, че Д. е
отказал да бъде изпробван с техническо средство Алкотест 7510 за установяване употребата
на алкохол в кръвта, както и да подпише и получи талон за медицинско изследване на
кръвта.
Процесният АУАН е изготвен надлежно от контролните органи като в него са
посочени освен свидетелите присъствали при установяване на нарушението, така и свидетел
по отказа на жалбоподателя да го подпише и да получи препис от същия, като последното
обстоятелство, а именно отказа на Д. е удостоверено от свидетеля И. Д., чиито имена са
вписани в АУАН, като свидетел по отказа и същият е подписал последния в това си
качество. В разпоредбата на чл.43, ал.2 от ЗАНН е посочено от законодателя, че когато
нарушителят откаже да подпише акта, това се удостоварява чрез подписа на един свидетел,
името и точния адрес, на който се отбелязват в акта. Процесуалният закон – ЗАНН урежда
четири категории свидетели, които е допустимо да присъстват при съставяне на акта и да го
подпишат. Първата - свидетели, присъствали при извършване на нарушението, а именно
лицата, възприели пряко и непосредствено един или повече елементи от състава на
нарушението и/или личността на нарушителя, и които в най-голяма степен биха могли да
допринесат за изясняване на обективната фактическа обстановка. Втората - свидетели,
присъствали при установяване на нарушението, а именно лицата, възприели факти и
обстоятелства относими към датата, мястото и условията, при които съответния контролен
орган е възприел елементи от състава на нарушението или данни за неговия извършител, и
чиито показания биха могли да дадат ясна представа за това, дали възприетите факти и
обстоятелства са надлежно обективирани в акта. Третата - свидетели, присъствали при
съставяне на акта, а именно това са лица, както от посочените по - горе две групи, така и
лица, които не са възприели нито факта на извършване на нарушението, нито условията, при
които то е било установено, а единствено обстоятелствата, свързани с реда на изготвяне на
акта. Четвъртата - свидетели на отказа на нарушителя да подпише акта, а именно това са
лица, чието участие се налага, само в случай, че лицето, посочено като нарушител, се
възползва от процесуалната възможност по чл. 43, ал.2 от ЗАНН, какъвто е и св. Д..
Предвид гореизложеното съдът намира, че АНО е доказал по безспорен начин, че
5
жалбоподателя И. Д. е извършил адм.нарушение по чл.174, ал.3, пр.1 от от ЗДвП и
обжалваното НП в тази му част като правилно и законосъобразно следва да бъде
потвърдено. Разпоредбата на чл. 174, ал.3 от ЗДвП установява два състава на
административни нарушения. Субект и на двете нарушения е лице с качеството „водач“.
Смисълът на това понятие е правно регламентиран в § 6, т. 25 от Допълнителните
разпоредби на ЗДвП. Жалбоподателя е притежавал качеството „водач“ предвид показанията
на свидетелите К. и Дасколов. Жалбоподателя е осъществил състава на нарушението по чл.
174, ал.3, пр.1 от ЗДвП, за което нарушение е и наказан с атакуваното НП. Същият е
управлявал МПС и има качеството „водач“, именно в това си качество жалбоподателя е
отказал да му бъде извършена проверка за употреба на алкохол с техническо средство.
Поведението на жалбоподателя е било ясно и не е възникнало съмнение за проверяващите.
Единствено въпрос на желание от страна на проверяваното лице е да бъде извършена
пробата с техническо средство за употреба на алкохол. След подробно разясняване на
начина и причините за извършване на проба, както и последиците при отказ,
жалбоподателят по никакъв начин не е съдействал на контролните органи, поради което е
налице отказ от негова страна. В чл. 6, ал.1, т. 3 от Наредба № Iз - 2539 на МВР е
предвидено за отказ на водач, който управлява МПС, трамвай или самоходна машина, да му
бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол или
упойващи вещества или неизпълнение на предписанието за медицинско изследване на
концентрацията на алкохол в кръвта му чл. 174, ал.3 от ЗДвП да се отнемат 12 контролни
точки, поради което е правилно е съобразено и това обстоятелство предвид установеното
нарушение. Следователно броят на точките също е съобразен с изискванията на цитираната
Наредба. По отношение вида и размера на наложеното административно наказание, то за
констатираното нарушение законодателят в санкционната разпоредба на чл.174, ал.3 от
ЗДвП предвижда точно фиксирани по размер две кумулативни наказания, а именно
лишаване от право да управлява МПС за срок от 2 години и глоба от 2000 лв., изключващо
възможността за преценка от съда на обстоятелствата по чл. 27, ал.2 от ЗАНН. В случая
именно такова наказание е наложено на И. Д..
Предвид всичко гореизложено настоящият състав намира, че обжалваното НП като
правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено изцяло, като претендираните о
жалбоподателя разноски не му се дължат, поради което и на основание чл. 63, ал. 2, т.5 от
ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 22-0348-000323, издадено от
Началник група в ОДМВР Кюстендил, РУ Дупница, на 02.06.2022 г., с което на
И. А. Д., от гр. Д..... жк. В.......... № .....,ет...., ап..... с ЕГН **********, на основание чл. 174,
ал.3, пр.1 от ЗДвП, му е наложено административно наказание глоба в размер на 2 000 (две
6
хиляди) лева и лишаване от право да управлява МПС за 24 (двадесет и четири) месеца, като
на основание Наредба № Iз – 2539 от 17.12.2012г. на МВР са му отнети общо 12 контролни
точки, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване, по реда на на Глава дванадесета от
Административно-процесуалния кодекс, пред Кюстендилски административен съд, в 14-
дневен срок, считано от получаване на съобщението от страните.
Съдия при Районен съд – Дупница: _______________________
7