Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 271
гр.Г.Оряховица, 14.08.2020г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Горнооряховският районен съд, втори
състав, в заседание на трети август през две хиляди и двадесета година в
състав;
Председател: Еманоел Вардаров
при секретаря С.Димитрова
и в присъствието на прокурора . . . . ., като разгледа докладваното от съдията
Вардаров гр.дело№197/2020г. по описа на Горнооряховския районен съд, за
да се произнесе, съдът взе предвид следното:
Иск с правно основание чл.52 ввр.
чл.51 ввр. чл.45 от ЗЗД.
Ищецът Б.Н.К.(адв.Н.И.
от ВТАК) твърди в молбата си, че на
27.04.2019г. в с.Мерданя Общ.Лясковец, между отборите на ФК„Юнак“(с.
Мерданя) и ФК „Поликраище“(с.Поликраище) се провела футболна среща, като по
време на мероприятието възникнал конфликт, който прераснал в сбиване между
участници и фенове. Твърди се, че в настъпилата суматоха, пострадал се оказал Б.Н.К..
По случая била образувана преписка с вх.№268000-5361/2019г. по описа на РУМВР
Г.Оряховица. В хода на проверката било установено, че виновното лице за
причинените на К. наранявания бил С.М.Н.. Същият нанесъл удар с юмрук по лицето
на Б.Н.К., като му причинил посттравматичен оток и хематом на лява орбита,
слизащ към лява скула; оток и хематом на основата на носа, състояние след
епистаксис, хематом на клепачите на ляво око; хематом, слизащ по лява буза.
Твърди се, че действията на Н. пряко и грубо са засегнали самочувствието на
пострадалия и са накърнили личния му авторитет. По болезнен начин е наранена
самооценката на пострадалия. Б.Н.К.
продължавал да търпи неимуществени вреди, изразяващи се в негативни
преживявания, психически дискомфорт, стрес и страх, болки и страдания с висок
интензитет. Засегната била честта и достойнството на ищеца, като същият се е
почувствал и унизен от нанесения побой. Впоследствие се установило, че
ответникът бил осъждан за побой, домашно насилие и хулиганство, което
допълнително притеснило К. да не би случката да се повтори. След инцидента Н.
не е проявил интерес към здравословното състояние на К.. Извършеното деяние от
ответника било причината за силните и продължителни болки и страдания,
разрушения душевен мир на ищеца, намерило проявление в негативни преживявания,
унижение, психически дискомфорт, неприятни емоции, като за ищеца К. възникнал
правен интерес от предявяване на иск за
присъждане на парично обезщетение за претърпени неимуществени вреди. Предявени
са обективно съединени искове по чл.52 ввр. чл.51 ввр. чл.45 от ЗЗД и
чл.86 от ЗЗД, за: сумата 3500.00лв, представляваща обезщетение за претърпени от Б.Н.К.
неимуществени вреди(физически болки и страдания, негативни преживявания,
унижение, психически дискомфорт, страх и неприятни емоции) в резултат на виновно
и противоправно деяние на 27.04.2019г. в с.Мерданя Общ.Лясковец чрез нанасяне
на удари с ръце по главата от страна на С.М.Н.
по отношение на Б.Н.К., представляващо лека телесна повреда, изразяваща се в
посттравматичен оток и хематом на лява орбита, слизащ към лява скула; оток и
хематом на основата на носа, състояние след епистаксис, хематом на клепачите на
ляво око; хематом, слизащ по лява буза, ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от датата на подаване на исковата молба – 11.02.2020г. до
окончателното и изплащане. Претендира направените по делото разноски.
Ответникът
С.М.Н., представляван от особен представител адв.Г.Г. от ВТАК, оспорва предявените искове. Искът за
неимуществени вреди цели да обезщети пострадалия за претърпените от него болки
и страдания, които да са в причинно-следствена връзка с твърдения деликт, В
случая не била установена причинно-следствена връзка между твърдените от ищеца
неимуществени вреди(болки и страдания) и противоправно поведение на ответника. От
събраните доказателства не би могло да се установи по безспорен начин, както че
С.Н. е автор на нанесения на Б.К. удар, така и, че последният е претърпял
всички твърдени от него неимуществени вреди, тяхната продължителност и
интензитет. Травматичните увреждания на ищеца били със срок на възстановяване
25-30 дни, като през първите няколко дни болките са били със значителен
интензитет, а после са затихнали и отшумели. По този начин логично след 01.06.2019г.
недоказани били твърденията на ищеца, че „продължава да търпи неимуществени
вреди, изразяващи се в негативни преживявания, психически дискомфорт, стрес и
страх, болки и страдания с висок интензитет”. На основание чл.78 ал.5 от ГПК,
прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител
на ищеца.
Съдът,
след като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по делото
доказателства, съобразно разпоредбата на ГПК, приема за установено следното:
На 27.04.2019г. в с.Мерданя Общ.Лясковец, между
отборите на ФК„Юнак“(с.Мерданя) и ФК„Поликраище“(с.Поликраище) се провела
футболна среща, като по време на мероприятието възникнал конфликт, който
прераснал в сбиване между участници и фенове. Около 18h25min. в РУMВР
Г.Оряховица бил получен сигнал от делегат при Зонален съвет към БФС гр.В.Търново,
за това, че по време на футболната среща е възникнал инцидент, нарушаване на
обществения ред на стадиона, изразяващ се в масово сбиване на двете агитки, както
и с участие на футболисти от ФК„Поликраище”(с.Поликраище). Наложило се да се
потърси съдействието на органите на МВР. На място е пристигнал полицейски
автопатрул на РУMВР Г.Оряховица, който е преустановил сбиването. В РУMВР гр.Г.Оряховица
обяснения на участниците в инцидента, а също така и от футболните съдии на срещата, от
председателя и делегата на Зонален съвет
на БФС. В РУМВР гр.Г.Оряховица била постъпила молба с
вх.№268000-6472/29.05.2019г. по описа на РУМВР гр.Г.Оряховица от Б.Н.К.(чрез
адв.Н.И. от ВТАК) относно това, че К. е получил телесни увреди по смисъла на чл.130
от НК по време на футболната среща на 27.04.2019г. в с.Мерданя Общ.Лясковец,
между отборите на ФК„Юнак”(с.Мерданя) и ФК„Поликраище”(с.Поликраище) от
неизвестно лице и предоставяне личните данни на виновното лице за образуване на
частно наказателно дело пред ГОРС. Изготвен бил отговор с №268000-6662/31.05.2019г,
и изпратен на молителя Б.Н.К., като в хода на проверката било изяснено виновното
лице - С.М.Н. ***.Оряховица, за което
имало данни, че е участвал в сбиване с фенове, между които е било и лицето Б.Н.К..
В снето писмено сведение от К., което било приложено към преписката било изяснено,
че точно от това лице е получил телесни повреди по смисъла на чл.130 от НК.
Молбата и отговора са приложени към преписката(неприключила).
Приложена е преписка с вх.№268000-5361/2019г. по описа на РУМВР
гр.Г.Оряховица(прок.преписка№1163/2018г. на ГОРП). В РУМВР гр.Г.Оряховица била заведена молба с
per.№268000-6472/29.05.2019г. по описа на РУМВР гр.Г.Оряховица от Б.Н.К. -
пострадало лице при сбиване на футболна среща, на 27.04.2019г. в с.Мерданя,
между отборите на ФК„Юнак”(с.Мерданя) и ФК„Поликраище”(с.Поликраище) и
предоставяне личните данни на виновното лице за образуване на частно
наказателно дело пред ГОРС. Преписките не са приключили.
При
инцидента, пострадал се оказал Б.Н.К.. На ищеца К. му е
причинен посттравматичен оток и хематом на лява орбита, слизащ към лява
скула; оток и хематом на основата на носа, състояние след епистаксис, хематом
на клепачите на ляво око; хематом, слизащ по лява буза, оток на лявото око
видно от амбулаторен лист№010221/29.04.2019г. и медицинско свидетелство от
29.04.2019г., както и лист за преглед на
пациент в КДБ/СО от 27.04.2019г. Според рентгеново изследване на лицеви кости от 27.04.2019г. в МБАЛ“Св.Иван
Рилски“ гр.Г.Оряховица, по отношение на Б.Н.К. е налице „съмнение за фисура на
орбита вляво по преценка за КТ“. Чрез издаден болничен лист№Е20196817668/29.04.2019г.
за временна нетрудоспособност от „ДКЦ“ЕООД гр.Г.Оряховица, е определен домашен-амбулаторен
режим на лечение по отношение на Б.Н.К. за
периода: 30.04.2019г.-03.05.2019г. във връзка със „съчетани повърхностни
травми, обхващащи няколко области на тялото“.
Приложени са рецепти – 2бр. и фискални
бонове(от 27.04.2019г., 28.04.2019г., 30.04.2019г., 02.07.2019г.) за закупени
медикаменти(таблетки неброн, таблетки медрол, таблетки рутаскорбин, хепароид,
иелокс-капки, арника) на обща стойност 59.52лв.
По
делото е допусната
съдебно-медицинска експертиза. Вещото лице счита, че посочените травматични увреждания(посттравматичен
оток и хематом на лява орбита, слизащ към лява скула. Оток и хематом на
основатa на носа, състояние след епистаксис, хематом на клепачите на ляво око.
Хематомът слиза по лява буза) са в резултат от удар с твърд тъп предмет с
ограничена повърхност, какъвто е и човешкият юмрук и е възможно да бъдат
получени по начин, описан в исковата молба. Посочените травматични увреждания били
довели до търпене на болки и страдания първоначално с висок интензитет(първите дни),
но постепенно са затихнали и отшумели. Според
вещото лице периодът на пълното възстановяване на лицето е okoло 25дни. Съдът кредитира заключението на
вещото лице като обективно и му дава вяра. Същото не е оспорено от страните.
Ищецът Б.Н.К.
лично и по реда на чл.176 от ГПК отишъл да гледа футболната среща с детето си,
в която участвали колегите му във ФК“Поликраище“. Имало подпийнали от агитката
на с.Поликраище и след като напсували човек от агитката на с.Мерданя възникнало
меле. Твърди, че се опитал да ги разтърве. За ищеца било странно, защо бил
атакуван от С.Н., като лично ищецът се опитал да спре хора от с.Мерданя да бият
С.Н.. След удара К. паднал и усетил, че не вижда с едното око. Притеснил се за
детето в тълпата. Помогнали му да се изправи. Дошли полицаи. С един полицай
отишли в полицията, където писал обяснения. Закарали го в болницата, като
едното око му било затворено. Имал кръвоизлив и през първите няколко дни го
боляла главата и получавал световъртеж. Пълното възстановяване на окото с изчистването
на всякакъв кръвоизлив било за около два месеца. От удара ищецът усещал
изтръпване(засегнат бил някакъв нерв).
Ответникът
С.М.Н. лично и по реда на чл.176 от ГПК заявява, че участвал като състезател
във футболната среща. Твърди, че треньорът на ФК„Юнак”(с.Мерданя) през време на
мача постоянно обиждал и псувал хората от с.Поликраище. По време на мача,
второто полувреме(при резултат 2:2), публиката на с.Мерданя скочила да бие двама от публиката от с.Поликраище и тогава се
намесили и футболистите. Ответникът Н. твърди, че скочил да разтървава
публиката(двама човека от с.Поликраище лежали на земята), като помогнал на
св.Ирена Гългълова да прибере детето и в
автомобила. Опитал се да помогне на хората от
с.Поликраище, но получил няколко удара с ритници в ребрата. Отрича да е
удрял Б.К..
По делото
са били ангажирани гласни доказателства. Св.Ц.И.Ж.заявява, че присъствал на футболен
мач между ФК„Юнак“(с.Мерданя) и ФК„Поликраище”(с.Поликраище) на 27.04.2019г. в
качеството си на треньор на ФК„Юнак“(с.Мерданя). Твърди, че „по време на мача
през първото полувреме имало двама пияни от с.Поликраище. Правели проблеми,
викаха, псуваха“. През второто полувреме някой напсувал и „настанало някакво меле между публиката“.
Въпросният господин(посочва С.М.Н.) се изсилил и ударил ищеца К., като го
съборил направо по гръб(ударил го с юмрук в лявото око) и в присъствието на
сина на К., който се уплашил. Б.К. бил част от публиката. а С.Н. бил състезател
от ФК„Поликраище”(с.Поликраище). Свидетелят(бил на около пет метра от
инцидента) твърди, че окото на ищеца
било много надуто, зачервено, с кръвоизливи. Наложило се ищецът да бъде в
болнични една седмица. Понастоящем ищецът
имал още оплаквания. Св.Петър Н.Петров твърди, че участвал във футболната среща на 27.04.2019г.
като играч на ФК„Юнак“(с.Мерданя). Хора в публиката се сбили. Б.К. отишъл да
разтървава биещите се. Свидетелят(бил на 7-8метра от инцидента до тъч-линията)
заявява, че момчето(С.Н.), както играел, изскочил от игрището, засилил се и
ударил с юмрук лицето на Б.К.. С.Н. се нахвърлил и срещу други без да бъде
предизвикан. Св.И.А.Г.твърди, че била със съпруга си, детето и още двама приятели на мача в с.Мерданя. С.Н.
участвал във футболната среща като състезател на ФК„Поликраище”(с.Поликраище).
Свидетелката твърди, че „целият отбор на ФК„Юнак“(с.Мерданя) и агитка от
тридесет човека били върху гърбовете на нейния мъж и на св.Я.К.“. Б.К.
бил наблизо до тях. В мелето свидетелката също получил удари. Не успяла да
вкара детето в колата, а и помогнал С.Н.. С.Н. се опитвал през цялото време да
разтърве налитащата агитка, за да помогне на мъжа и. Футболната среща била
прекратена. Намесили се и органите на МВР. На съпруга и(„целият разкървавен“)
на св.Я.К.(„с изваден лакът“) били съставени АУАН и впоследствие НП. Св.Я.К.твърди,
че имало провокации от страна на агитката на с.Мерданя(домакини). Станало
спречкване между двете агитки. От с.Поликраище били няколко души, като понесли
боя от агитката на с.Мерданя(30-40 човека). Свидетелят не бил виждал Б.К. в
мелето(видял го по време на мача с малко дете). След намесата на полицаите били
съставени актове на участващите в мелето
само от страна агитката на с.Поликраище. Съдът, съобразявайки
разпоредбата на чл.172 от ГПК, кредитира свидетелските показания и им дава
вяра, които са плод на непосредствени
впечатления.
При така
установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Основно
задължение на всеки е да не вреди другиму. То произтича непосредствено от
закона - чл.45 от ЗЗД, като при неговото неизпълнение за увреждащия възниква
задължението да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. При това,
трябва да докаже, че неизпълнението не се дължи на причина, която може да му се
вмени във вина, т.е. да обори установената в негова тежест презумпция за
вина - чл.45 ал.2 от ЗЗД.
За да бъде уважен предявения иск по чл.51 ввр.
чл.45 от ЗЗД е необходимо да се установи наличието на противоправно деяние,
което да е извършено виновно, да са настъпили вредни последици в патримониума
на другиго, както и причинно следствена връзка между деликт и резултат. Непозволеното увреждане е
сложен юридически факт, включващ в състава си: деяние, вреда, причинена от
деянието, противоправност на деянието, причинна връзка - обединяващ елемент на всички останали, за да е
налице фактическият състав на непозволеното увреждане. Причинната връзка не се
предполага, както вината, а следва да бъде доказана от увредения в процеса.
Подлежат
на обезщетяване всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от
увреждането - чл.51 ал.1 изр.I от ЗЗД.
Те могат да са имуществени или неимуществени. В случаите на увреждания
пострадалият понася болки и страдания, които пораждат за него претенцията за
обезвреда на неимуществени вреди.
Доказателственият
материал по делото дава основание без съмнение да се приеме, че на 27.04.2019г. в с.Мерданя Общ.Лясковец, между
отборите на ФК„Юнак“(с.Мерданя) и ФК„Поликраище“(с.Поликраище) се провела
футболна среща, като по време на мероприятието възникнал конфликт, който прераснал
в сбиване между участници и фенове. По време на конфликната ситуация състезател
от един от отборите ударил в лицето с юмрук зрител(Б. Н.К.), присъстващ непосредствено до
футболния терен, при което Б. Н.К. е получил телесни увреждания. По делото не
се спори относно естеството им, относно характера на телесната повреда, в която
са се изразили, както времето и мястото на получаването им. Доказателствените
източници в тази насока са непротиворечиви - свидетелските показания са
затвърдени от обективните данни отразени в медицинските документи(амбулаторен
лист, медицинско свидетелство и болничен лист), изготвени по отношение на
пострадалия при прегледа му непосредствено след инцидента, както и от
заключението на съдебно-медицинската експертиза.
Спорните въпроси в случая са
авторството на извършеното деяние и
какъв е механизмът на физическото стълкновение между страните по делото,
съобразно описаното в обстоятелствената
част на молбата. В тази насока позицията на ответника е, че действително е
участвал като състезател във футболната среща, като при възникналото меле между
зрители от двете села се намесил да ги разтървава, като се опитал да помогне на хората от
с.Поликраище, но получил няколко удара с ритници в ребрата. В същото време отрича
да е удрял Б.К.. В контекста на събрания доказателствен материал, съдът счита,
че обясненията на ответника относно конфликтната ситуация имат своето
доказателствено значение, макар и в определени аспекти интерпретацията му да не
може да се възприеме в цялост, предвид това, че не кореспондира с останалите
доказателствени източници, включително с показанията на св.Ц.И.Ж.и св.Петър
Н.Петров. Св.Ц.И.Ж.и св.Петър Н.Петров са категорични, че лично са възприели
действието на С. М.Н. към ищеца К.: „Н. се изсилил и ударил ищеца К. с юмрук в
лицето и го съборил направо по гръб“, както и че то е било осъществено в
момент, в който зрители и някои
състезатели от двата отбора влезли във
физически сблъсък помежду си. Твърдят, че агресивното действие на С. М.Н. очевидно
било неочаквано за ищеца К., тъй като дори не успял да реагира, за да се
защити. Свидетелите посочват, че това обстоятелство е съчетано с начина, по
който бил нанесен ударът в лицето(след засилване от няколко метра и с юмрук),
като С. М.Н. повалил Б. Н.К. на земята. Показанията на Св.Я.К.и на св.И.А.Г.не
противоречат на изявленията на горепосочената група свидетели. Напротив, в
същинската си част тe излагат възприетите събития по начин, непротиворечащ на
показанията на свидетелите, доведени от ищеца. Доколкото има различия в
интерпретацията на случилото се, тя се отнася до установената от едната група
свидетели словесна провокация между зрителите на футболната среща, в т.ч
поводът, предизвикал конфронтацията извън терена, както и поведението на ответника Н., който според св.Я.К.и на св.И.А.Г.се е
притекъл в защита на зрителите от с.Поликраище и „да ги разтърве“ от атаките на зрителите от с.Мерданя. Съдът
приема твърденията на св.Я.К.и на св.И.А.Г.в посочената част за обективни и не
би могло да бъдат категоризирани като „показания дадени с цел обслужване
защитната позиция на ответника“(в показанията на двамата липсват твърдения във
връзка с нанесния удар върху ищеца К.). Основавайки се на обсъдените
доказателствени източници, съдът приема за безспорно доказан факта на нанесен
удар с юмрук по лицето на Б. Н.К. от страна на С. М.Н., както и че вследствие
на него Б. Н.К. е паднал на земята. Показанията на свидетелите разпитани по
делото са източници на преки доказателствени факти, с непротиворечиво
съдържание са в посочената част, кореспондират на останалите доказателства,
което мотивира съдебният състав да ги приеме за обективни и истинни, и да
основе изводите си от фактическа и правна страна на тях, като убедителна
доказателствена основа.
Това деяние
на ответника Н. е противоправно(чл.130 ал.2 от НК и чл.45 ал.1 от ЗЗД). То е и виновно, защото по делото няма
доказателства, които да са в състояние да оборят презумпцията на чл.45 ал.2 от ЗЗД за виновното му извършване. Нещо повече, от установените по делото
горепосочени негови обективирани действия по извършването му, се налага
изводът, че това му деяние също е извършено от него умишлено, при пряк умисъл,
защото е съзнавал напълно, че нанасяйки удари по главата на Б. Н.К., това ще
причини на ищеца К. посочените увреждания и е искал настъпването им - чл.11 ал.2 от НК. По делото е установено,
че в пряка причинна връзка от това му виновно и противоправно деяние по чл.130
ал.2 от НК, ищецът е претърпял следните телесни увреждания – посттравматичен
оток и хематом на лява орбита, слизащ към лява скула; оток и хематом на
основата на носа, състояние след епистаксис, хематом на клепачите на ляво око;
хематом, слизащ по лява буза, причинили му временно разстройство на здравето,
неопасно за живота, имащи характер на лека телесна повреда по смисъла на чл.130
от НК. Същите са с характеристика на „защитни травматични увреждания” и са причинили всяко едно от тях и в съвкупност
- болка и страдание, като са бързопреходни и след оздравяването им не остават
последствия. Възможно е след краткотраен период пострадалият да изпитва известно време
болки, дискомфорт и неудобства, но те са от такова естество, че не нарушават
функциите на анатомичните структури, които са засегнати. Тези претърпени от
Б. Н.К. болки и страдания несъмнено представляват
неимуществени вреди, пряка и непосредствена последица от извършеното от
ответника Н. противоправно деяние по чл.130 ал.2 от НК. Поради това и за
тяхната обезвреда той следва да отговаря имуществено пред нея, съгласно чл.52 ввр. чл.51 ал.2 ввр. чл.45 от ЗЗД. Ето защо, съдът намира, че предявеният от ищеца иск за обезвреда, е
доказан напълно в своето основание.
От друга
страна, за поведението на пострадалия К. няма данни да е било предмет в наказателното производство. Това
обстоятелство следва да бъде установено в гражданското производство с оглед
приложение разпоредбата на чл.51 ал.2 от ЗЗД. Т.е. следва да се установи дали
пострадалия с поведението си е допринесъл за причинените и вреди и при установяване наличието на такъв принос, да намали размера
на вредите съответно на съпричиняването. Събраните гласни доказателствени
средства, обсъдени по-горе, не дават основание да се приеме съпричастност на
ищеца към причиняването на тези увреждания, тъй като нито едно от лицата
свидетелствали в процеса не установява активно поведение на Б. Н.К., в резултат
на което да е възможно получаването на констатираните увреждания. Така че, в
случая, отчитайки липсата на
доказателства, относими към евентуално
възникнал конфликт между страните, следва да се приеме, че няма действия
извършени от ищеца, които да са допринесли за настъпване на вредоносния за него
резултат. Не се установи кое действие или бездействие на ищеца се намира в
причинно-следствена връзка с уврежданията, които е получил.
Справедливото
обезщетяване, каквото изисква чл.52 от ЗЗД на всички неимуществени вреди,
означава съдът да определи точен паричен еквивалент на болките и страданията,
на трайните поражения върху физическата цялост и здраве на пострадалото лице.
По справедливост се определя не само размерът на следващото се обезщетение за
неимуществени вреди, но и естеството и характерът на страданията, които
подлежат на обезщетяване. От една страна, не всяко неприятно усещане или
чувство и не всяка душевна депресия дават основание за присъждане на
обезщетение за неимуществени вреди, а само тези, които справедливостта изисква
да бъдат възмездени. При това, както по въпросите за размера на обезщетението,
така и по въпроса за естеството и характера на подлежащите на обезщетяване
страдания, съдът прилага не строго субективен критерий, а отразява общите
схващания за справедливост. Проведено е непродължително медикаментозно лечение.
Няма данни ищецът да не е бил в
състояние да обслужва сам обикновените си битови необходимости. Няма данни да е
бил нарушен вследствие инцидента обичайния му ритъм на живот(в т.ч. и предвид
определеният кратковременен домашен-амбулаторен режим на лечение при издадения
му болничен лист). Следва да се има
предвид интензитетът на тези негативни/неприятни усещания - в момента на причиняване
силни, но е нормално тези усещания да отшумяват като при всеки разумен човек,
който е претърпял психическа травма и възприема същата като събитие, което не е
повтарящо се, а случайно. Според приетото и кредитирано от съда заключение на съдебно-медицинската експертиза
възстановителен и оздравителен период за подобни заболявания е около 25дни. Съдът приема, че справедливият размер на обезщетението възлиза
на сумата 800.00лв., който следва да се има предвид, че: -ищецът е млад човек; сравнително непродължителният възстановителен процес; претърпените
негативни усещания, в т.ч. и
посттравматичното стресово разстройство. Този паричен еквивалент включва
причинените вреди - болки и страдания,
както към момента на извършване на
увреждането, както и впоследствие при
самото лечение. Тези съображения мотивират съда да приеме, че пълното обезщетяване на неимуществените вреди – болки и страдания е
възможно със заплащане в размер на 800.00лв., поради което искът следва да бъде
уважен до този размер. В останалата част до пълния предявен размер от
3500.00лв., искът се явява неоснователен и следва да се отхвърли.
Лихвите
върху обезщетенията за непозволено увреждане са компенсаторни - те се дължат от
деня на събитието, като определянето на този момент е задължение на съда. В
рамките на заявената претенция и основание чл.86 от ЗЗД ответникът С.М.Н. следва
да бъде осъден да заплати на Б.Н.К. и законна лихва върху присъдената сума – 800.00лв., считано от
датата на завеждане на исковата молба –11.02.2020г. до окончателното и
изплащане.
При този
изход на делото, съдът намира за основателна претенцията за присъждане на направените
разноски, съобразно чл.78 ал.1 от ГПК. В процесния случай Б.Н.К. е упълномощил
редовно адвокат от ВТАК да го представлява по настоящото дело и последният
реализирал надлежно процесуалното представителство в съдебното производство. В
т.3 от Тълкувателно решение№6/2013г. на ОСГК на ВКС е прието, че при
произнасяне по възражение за прекомерност на договореното и заплатено
адвокатско възнаграждение, на основание чл.78 ал.5 от ГПК, съдът е свободен да
намали възнаграждението до предвидения в същата минимален размер, като вземе
предвид действителната фактическа е правна сложност на делото, но в размер но
не по-малко от минимално определения размер съобразно чл.36 от ЗА, която разпоредба препраща именно
към Наредба№1/2004г. минималните размери на адвокатските възнаграждения,
издадена въз основа на законова делегация, регламентираща правото на органите
на адвокатурата да определят минималните размери на адвокатските
възнаграждения. Няма обаче, законова делегация същите органи да определят
размер на възнагражденията в хипотезите на чл.78 ал.5 от ГПК. Съдът е свободен
да намали възнаграждението до предвидения в същата минимален размер, като вземе
предвид действителната фактическа е правна сложност на делото. Всеизвестно е,
че по принцип общите правни норми, в това число и законовите правни норми,
действат за напред(ex nunc). Последващата редакция на Наредба№1/2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения е с ДВ бр.45/15.05.2020г. с
Решение№13062/03.10.2019г. по а.дело№3586/2016г. на ВАС и
Решение№5419/08.05.2020г. по а.дело№14384/2019г. на ВАС – преди датата на
завеждане на исковата молба(11.02.2020). Осъществената от пълномощника на ищеца
защита се изразява в изготвяне на искова молба и процесуално представителство в
реално две съдебни заседания. За иска за обезщетение, възнаграждението,
съобразно чл.7 ал.2 т.2 от Наредба№1/2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения(изм. ДВ бр.84/2016г. - съгласно чл.7 ал.2 т.2 от наредбата(в
редакцията към момента на уговарянето на възнаграждението) при интерес от
1000.00лв. до 5000.00лв. – 300.00лв. + 7% за горницата над 1000.00лв.) в
минимален размер следва да е 475.00лв., при уговорено и изплатено
възнаграждение – 800.00лв. Съдът намира, че поисканото възнаграждение е около
1.7пъти от минимално регламентирания в наредбата размер и е прекомерно, с оглед
регламентираните в наредбата размери при съответните хипотези, като следва да бъде намалено по смисъла на чл.78
ал.5 от ГПК към размер 650.00лв. При
този изход на делото, на основание чл.78
ал.1 от ГПК, ответникът следва да
заплати на ищцовата страна сумата 219.43лв.,
представляваща направени в производството по гр.дело№197/2020г. на ГОРС
разноски/ДТ по чл.1 от Тарифа към ДТССГПК; адвокатско възнаграждение;
възнаграждение за вещо лице/, съразмерно на уважените искове.
Водим от
изложените съображения и на основание
чл.258 и сл. от ГПК и чл.7 ал.2 от ГПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА С.М.Н. с ЕГН**********, с
адрес: ***.Оряховица, ДА ЗАПЛАТИ
на Б.Н.К. с ЕГН**********,
с адрес: ***: сумата 800.00лв./осемстотин лева/, представляваща обезщетение за
претърпени от Б.Н.К. неимуществени вреди(физически болки и страдания, негативни
преживявания, унижение, психически дискомфорт, страх и неприятни емоции) в
резултат на виновно и противоправно деяние на 27.04.2019г. в с.Мерданя
Общ.Лясковец чрез нанасяне на удари с ръце по главата от страна на С.М.Н. по отношение на Б.Н.К.,
представляващо лека телесна повреда, изразяваща се в посттравматичен оток и
хематом на лява орбита, слизащ към лява скула; оток и хематом на основата на
носа, състояние след епистаксис, хематом на клепачите на ляво око; хематом,
слизащ по лява буза, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
датата на подаване на исковата молба – 11.02.2020г. до окончателното и
изплащане; сумата 219.43лв./двеста и деветнадесет лева и четиридесет и три стотинки/,
представляваща направените по делото разноски.
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от страна
на Б.Н.К. с ЕГН**********, с адрес: ***, против С.М.Н. с ЕГН**********, с
адрес: ***.Оряховица, за
обезщетение за претърпени от Б.Н.К. неимуществени вреди(физически болки и
страдания, негативни преживявания, унижение, психически дискомфорт, страх и
неприятни емоции) в резултат на виновно и противоправно деяние на 27.04.2019г.
в с.Мерданя Общ.Лясковец чрез нанасяне на удари с ръце по главата от страна на С.М.Н. по отношение на Б.Н.К.,
представляващо лека телесна повреда, изразяваща се в посттравматичен оток и
хематом на лява орбита, слизащ към лява скула; оток и хематом на основата на
носа, състояние след епистаксис, хематом на клепачите на ляво око; хематом,
слизащ по лява буза, в останалата част от 800.00лв. до пълния предявен размер
от 3500.00лв.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Великотърновския окръжен съд в двуседмичен срок, считано от
датата на получаване на съобщението, че е изготвено и обявено.
Да се изпрати препис
от решението на страните.
Районен съдия: