Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Диана Костова | |
Производството е по . С решение от 23.4.2012г. постановено по гр.д. /2012г. ВТРС е отхвърлил кумулативно съединените искове , предявени от А. С. против Т. АС Е. с правно основание чл. 344 ал 1 т 1 ,чл.225 ал 1 , чл.128 вр с чл. 242 и чл.245 ал 2 от КТ като неоснователни и недоказани и я е осъдил да заплати разноските по делото. Срещу това решение е подадена въззивна жаллба, с която се излагат подробни съображения за незаконосъобразност на атакуваното решение. Моли съда да отмени обжлаваното решение. В срок е депозиран и отговор на въззиванта жалба, в който се твърди, че същата е неоснователна и недоказана. Въззивния съд намира жалбата за допустима - подадена е от страна по спора в законния срок срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, тя е основателна. От фактическа страна е безспорно, че ищцата не се е явила два последователни дни на работа, същото тя признава и в самата иск¯ва молба. Касае се до дисциплинарно нарушение, при което работодателят е в правото си да наложи най-тежкото дисциплинарно наказание, съгласно . В този случай, преценката на работодателя не подлежи на съдебен контрол за съответствие между тежестта на нарушението и наложеното дисциплинарно наказание. Настоящата инстанция не намира ,че въпросът дали е извършено такова нарушение е спорен, тъй като ,твръденията на ищцата, че е бил разрешен двудневен платен отпуск, не намират законово оправдание. Съгласно нормата на , ищцата е следвало писемно да поиска дай се разреши такъв, както и самото разрешение за неговото ползване става с писмена заповед. В тази насока ВТОС споделя изцяло мотивите на ВТРС. Единственият спорен въпрос остава за спазване на нормата на . ВТРС правино е разпределил доказателствената тежест , като в такава на работодателя е да докаже спазването на посочената процедура по изискване на писмени обяснения преди налагане на дисциплинарно наказание уволнение. Съгласно решеине № 137 от 2.3.2010г. на вКС , посатановено по гр.д. 20/2009г., по реда на чл. 290 от ГПК и имащо характер на уеднаквяващо практиката на съдилищата по приложение на този текст, изрично е посочено , Текстът на е приложим и във всички случаи, когато работодателят е поставен в невъзможност да поиска обяснения от работника, в т.ч. случаите, когато работникът не може да бъде намерен на адреса, който е съобщил на работодателя си; не се е явил, за да получи препоръчаната пратка, съдържаща искане за даване на обяснения или по какъвто и да е начин е осуетил възможността изявлението на работодателя с искане за обяснения да достигне до него. Дали на работника е предоставена реална възможност да даде обяснения за нарушението се преценява с оглед обстоятелствата на всеки конкретен случай. Безспорно, когато исканите обяснения са относно обстоятелства - действия или бездействия на работника от сравнително отдалечен период от време или налагат работникът да извърши определени справки, проверка на документи и пр., срокът за обяснения трябва да е съобразен с реалните възможности на работника да ги даде. Когато обясненията са за действия или бездействия, които не налагат обстойна проверка на минали събития, то наказанието може да бъде наложено и непосредствено след като работодателят е поискал от работника обяснения и такива не са били дадени. " Следователно законът не изисква някаква особена форма на поискване на тези обяснения. В конкретния казус за спазване на тази процедура е разпитан самият наказващ , макар и не по реда на чл. 176 от ГПК. Същият не може да бъде свидетел, поради което спазването на тази процедура е останало недоказано в процеса. Обжалваното решение е неправилно. КТ изчерпателно и императивно определя процедурата по налагане на дисциплинарните наказания. Нарушаването й е основание за отмяна на заповедта за дисциплинарно наказание, в който случай съдът не дължи произнасяне по спора по същество. С оглед разпределение на доказателствената тежест по трудовите дела, върху работодателя е възложено задължението пълно и безспорно да установи както спазването на процесуалните правила в производството по налагане на наказанието, така и материалните основания за дисциплинарното наказване на работника или служителя. Съгласно , преди налагане на дисциплинарното наказание, работодателят следва да изслуша работника или служителя или да приеме писмените му обяснения. Законът не поставя ограничение пред работодателя досежно формата и съдържанието на искането за даване на обяснения, поради което в теорията и практиката е възприето единодушното становище, че то може да бъде отправено както устно, така и в писмена форма. То не е необходимо да се мотивира, нито да съдържа индивидуализацията на нарушението от обективна и субективна страна, тъй като изслушването цели информирането на работника или служителя за започналото против него дисциплинарно производство, събирането на доказателства за относимите към нарушението факти и обстоятелства и преценяване на отношението на работника или служителя към същото. В настоящия случай, работодателят писмено е поканил ищцата да даде обяснения за неявяването си на работа в два последователни работни дни, с което не е изпълнил изискването по . С огелд на което нормата на ал 2 на посочения текст е ,че в този случай съдът не разглежда спора по същество и отменя заповедта за дисциплинарон уволенинние на това основание. Затова съдът намира, че е налице неизпълнение на задължението за изслушване и че заповедта подлежи на отмяна, на основание . Процесната заповед е издадена от субекта на дисциплинарна власт, в срока по и има нормативно определеното в съдържание, поради което съдът не следва да се произнесе по спора по същество. След отмяна на заповедта за дисциплинарно наказание, не се иска възстановяване на работа, поради което съдът не се произнася по такова. Досежно претендираното обезщетение по и , съдът намиар ,че са основателни ,като работдателят признава, че последното трудово възнагарждение е 430 лева, като от представеното удостоверение от ТД на НАП, се вижда ,че същата е останала без работа . СЛедователно размерът на този искът е 6 месеца по 430 лева или общо 2580 лева. Върху този размер на обезщетение работодателят дължи заплащане на д.т. в размер на 4% или 83,20 лева и 30 лева за неоценяем иск. Следва да се заплатят и разноските за двете инстанции в размер на 150 лева . По изложените съображения, Окръжният съд РЕШИ: Отменя решение 23.4.2012г. постановено по гр.д. /2012г. ВТРС и вместо него постановява: ОТМЕНЯ Заповед №/29.11.2010г. на управителя на "Т. -АС" Е. клон В.Т., с която на А. Н. С. е наложено дисциплинарно наказания "Уволнение". ОСЪЖДА "Т. -"Е. с ЕИК *023 със седалище гр.В.Т. ул Ст.М. №7Д 5 ап 15 да заплати на А. Н. С. с ЕГН:* гр.В.Т. ул Н. № 8 сумата от 2580/две хиляди петстотин и осемдесет / лева за времето през което е останала без работа и раноски от 150/ сто и петдесет / лева . ОСЪЖДА "Т. -"Е. с ЕИК *023 със седалище гр.В.Т. ул Ст.М. №7Д 5 ап 15 да заплати на ВТОС д.т. в размер на 113,20 -сто и тринадесет лева и двадесет стотинки. Решението може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от съобщаването му на страните. Председател: Членов:1. 2. |