Окръжен съд - Велико Търново |
|
В закрито заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Маруся Кънева | |
Normal; Производството е по реда на чл.274 вр. чл.278 от ГПК С Определение от 07.06.2011 г постановено по гр.д. № 4967 / 2010г. по описа на ВТРС, е върната исковата молба подадена от Х. Д. Ч. , по която е образуваното гр. д. №4967 / 2010г. по описа за 2010 г и е прекратено производството по делото Против това определение на съда е подадена частна жалба от Х. Д. Ч..С жалбата са направени оплаквания за неправилно и необоснованост на обжалвания съдебен акт.Изложени са следните доводи:Неправилни и незаконосъобразни били правните изводи на съда,че предявените искове в полза на останалите наследници на Димитър Христов Ч. са недопустими, поради липса на процесуална легитимация.Счита,че е налице хипотезата на чл.26 ал.2 от ГПК и съдът бил длъжен да призове като страна лицето, чието право е предявено и след това да прави преценка в какви правоотношения се намирали тези лица, а не да прекратява производството по дело.Излага,че взискателят Катя Йорданова Лолова има само един изпълнителен лист спрямо наследодателят им и спрямо наследниците няма издадени изпълнителни листи и не бил длъжен да преценява и индивидуализира претенцията си , още повече да посочва конкретно сумите, които всяко едно от посочените в петитума лица дължат.Моли съда отмени обжалваното определение и разгледа по същество предявените искове. Съдът, като съобрази оплакванията с жалбата,доводите и съображенията,и данните по делото, провери обжалваното определение, съобразно правомощията си на въззивен съд, приема за установено следното : Частната жалба е допустима-подадена е в срока по чл.275 ал.1 от ГПК, от страна, която има право и интерес от обжалване и срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване с частна жалба. Разгледана по същество частната жалба е частично основателна . Производството по гр.д. № 4967 / 2010г. по описа на Районен съд-В. Т. е образувано въз основа на предявен от Х. Д. Ч. от гр.В.Т. против Катя Йорданова Лолова от гр.В.Т. иск с правно основание по чл.439 от ГПК.В исковата молба се твърди,че заедно с останалите наследници на Димитър Христов Ч.,починал на 01.10.2000 г, не дължи сумите по изпълнително дело № 311 / 2000г. по описа на ДСИ при Районен съд-Габрово. С разпореждане от 25.11.2010г., първостепенният съд е оставил без движение исковата молба , дал е указания на ищеца в лицето на частния жалбоподател да отстрани в срок допуснатите нередовности , като го е задължил 1/ да уточни дали предявява иска само от свое име или и от името на посочените в петитума на исковата молба лица-Еленка Коева Червенакова, действаща лично и в качеството й на ”Ч.-Димитър Ч.-Еленка Червенакова”, и Радко Д. Червенаков2/Да посочи конкретно сумите, които всяко едно от посочените в петитума на исковата молба лица-Х. Д. Ч., Еленка Коева Червенакова , действаща лично и в качеството й на ”Ч.-Димитър Ч.-Еленка Червенакова” и Радко Д. Ч. твърди,че не дължи на ответницата, с оглед наведените в исковата молба твърдения, че сумата се претендира от тях в качеството им на наследници по закон на покойния им наследодател,Димитър Христов Ч., починал на 01.10.2000г. Съдът, след като е констатирал,че нередовностите по предявената искова молба не са отстранени, в указания от съда срок е върнал исковата молба на ищеца и е прекратил производството по делото. Постановеното определение на първостепенния съд е частично правилно и законосъобразно. Оплакванията с жалбата са частично несъстоятелни. Правилни са изводите на съда ,че предявените искове от Х. Д. Ч. в полза на останалите наследници по закон на Димитър Христов Ч. , се явяват недопустими, предвид липсата на процесуална легитимация, тъй като в случая не е налице фигурата на процесуалната субституция, в частност-процесуалното застъпничество, визирана в нормата на чл.26 ал.2 от ГПК, което да обуслови правото на ищеца да предяви чужди права от свое име пред съда и задължението на съда служебно да конституира и носителите на тези права.В случая жалбоподателят прави неправилна интерпретация и тълкуване на фигурата на процесуалната субституция и обикновеното, необходимото другарство.С оглед изложените твърдения с исковата молба между ищеца и останалите наследници, от името, на които, той предявява исковете, са налице само и единствено общи факти касаещи наследяването и наследствения дълг, които с оглед строго личната преценка при упражняването на наследствените права могат да доведат до възникване на обикновено,но не и до необходимо другарство.Процесуалната субституция или т.нар „нетипична” процесуална легитимация, произтичаща от принадлежността на спорното право или на право, което ще бъде накърнено, ако спорното право съществува, при която правото на иск принадлежи по изключение на лице, което не е носител нито на спорното право, нито на право, засегнато от спорното право.Носителят на това извънредно право на иск се нарича процесуален субституент.Очевидно , в случая ищецът по отношение на неследниците на общия им наследодател не притежава това качество.Процесуалното положение на субституента се обуславя от това,че неговото право на иск се отнася до чуждо материално право.Нашето право предвижда два вида процесуална субституция.Процесуално застъпничество-важи доколкото законът не е предвидил друго-наред със субституента, по служебен почин на съда, се конституира като страна и носителят на спорното право.Носителят на спорното право, конституиран като страна, става другар на субституента.Между двамата съществува необходимо другарство.Вторият вид е така наречената процесуална суброгация-което важи по изключение, когато законът разпорежда, че в делото участва само процесуален субституент, а носителят на спорното право не става страна в делото, респ.загубва това качество.Между наследниците съществува само и единствено обикновено другарство, т.е. всеки от наследниците разполага с различна и самостоятелна материалноправна и процесуалноправна легитимация, всеки от тях има самостоятелно право на иск, което следва да бъде надлежно предявено и редовно упражнено, поради което и евентуално постановените решения спрямо отделните наследници могат да бъдат решени различно съобразно различното материалноправно положение на наследниците.При обикновеното другарство важи правилото за самостоятелността на другарите, отстраняващи самостоятелността на тяхното материалноправно положение.Всеки от другарите действа самостоятелно, неговите процесуални действия и бездействия нито ползват, нито вредят на останалите. Ето защо и имайки предвид изясняването на фигурата на процесуалното застъпничество, всеки от другарите разполага и със самостоятелна процесуалноправна легитимицаия и няма как един от наследниците да предявява правото на иск на останалите наследници. Въпреки неизпълнението на дадените указания на съда в определения от закона срок, засягащи абсолютните процесуалноправни предпоставки за надлежното упражняване правото на иск, първоинстанционният съд, неправилно и незаконосъобразно е върнал исковата молба на ищеца изцяло и е прекратил производството по делото. Ищецът неколкократно е уточнил,че предявява иска от свое има като наследник ,приел наследството в което се включва и вземането на ответника кредитор от една страна и от друга е предявил иска и от името на останалите двама ответници при услвията на процесуално застъпничество. След като не е налице процесуално застъпничество по изложените съображения в частта с която ищецът е предявил иска от името на останалите двама наследници за наследствената част от дълга на всеки един от тях искът се явява недопустим. В останалата част касаеща частта от дълга на наследодателя , която по наследство се възлага на ищеца искът е процесуално допустим и неправилно съдът е прекратил делото в тази му част. Освен това при дадените от районния съд указцания за уточняването на иска на ищеца не са дадени указания да уточни размера на частта на дълга от наследството ,която му се възлага с приемане на наследството.Ето защо въз основа на гореизложеното съдът намира,че предявения иск в частта касаеща съществуването на дълга по отношение на другите двама наследници е процесуално недопустим и в тази част определението като правилно следва да се потвърди. В останалата част касаеща съществуването на вземането по отношение частта от дълга на наследството възложена по наследство на ищеца предявения иск е процесуално допустим и следвада бъде разгледан.Затова в тази част определението като незаконосъобразно следва да се отмени и делото се върне на районния съд за разглеждането му, като преди това следва да се дадат указания на ищеца да отстрани нередовността на исковата молба , а именно да конкретизира размера на дълга който му се възлага съответно на наследственита му част от наследствения пасив. Водим от горното,съдът, ОПРЕДЕЛИ : ОТМЕНЯ Определение от 07.06.2011г., постановено по Гр.Д. № 4967 / 2010г. на Районен съд-В. Т. В ЧАСТТА с която е прекратено производството по иска предявен лично от ищеца Х. Д. Ч. за наследената от него част по задължението към кредитора. ПОТВЪРЖДАВА определението в останалата част. Определението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ , в едноседмичен срок от получаване на съобщението. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : |