№ 14
гр. Радомир, 16.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАДОМИР, ІV СЪСТАВ, в публично заседание на
осми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:РОСЕН ПЛ. АЛЕКСАНДРОВ
при участието на секретаря М.Д.М.
като разгледа докладваното от РОСЕН ПЛ. АЛЕКСАНДРОВ
Административно наказателно дело № .231730200033 по описа за 2023
година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на П. С. А., в., против наказателно постановление № . г. на
директора на РИОСВ, гр. София, с което на жалбоподателя на основание чл. 166, т. 3, вр. чл.
165, ал. 2 от Закона за опазване на околната среда е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 3000 лева за нарушение на чл. 14, ал. 4, вр. чл. 166, т. 3 от Закона за
опазване на околната среда.
По подробно изложени във въззивната жалбата и в ход на съдебните прения
съображения и правни доводи процесуалният представител на жалбоподателя моли съда да
отмени атакуваното наказателно постановление, като неправилно и незаконосъобразно.
Навеждат се доводи за това, че АНО неправилно е ангажирал
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя и се оспорва фактическата
обстановка, описана в АУАН и НП, като се твърди, че А. не е извършил административното
нарушение, за което е санкциониран с атакуваното НП.
Въззиваемата страна – РИОСВ, гр. София, редовно призована, не изпраща
представител в съдебно заседание.
Като прецени процесуалната допустимост на жалбата, взе предвид становищата на
страните и обсъди събраните по делото доказателства, съдът намери следното:
Жалбата е процесуално допустима – предявена е в преклузивния срок по чл. 59, ал. 2
ЗАНН, против подлежащ на съдебен контрол акт, от лице с правен интерес, а разгледана по
същество е неоснователна.
Това е така по следните съображения:
1
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
По повод постъпил сигнал в РИОСВ – София, на 18.01.2022 г. контролните органи на
РИОСВ са извършили проверка на територията на община Радомир, землището на с. С., м.
„В. с.“, където проверяващите на място са установили незаконно сметище, като на площ от
повече от 3 дка са натрупани големи купчини със смесени битови отпадъци, строителни
отпадъци и изрязана храстова растителсност, които са примесени и запръстени с
пясъкоподобен материал с бежово-сив цвят, наподобяващ каменно брашно. Проверяващите
са констатирали наличието на неопасни отпадъци от различен произход – предимно с битов
характер – бутилки, бидони и пр.; текстилни отпадъци – дюшеци, възглавници, килими, вкл.
едрогабаритни отпадъци (фотьойли, дивани и табуретки), както и строителни отпадъци –
купчини счупени керемиди и тухли. Проверката е обективирана в съставения на място
констативен протокол № ККФОС-ЛД-1/18.01.2022 г. С цел установяване собствеността на
заетата с описаните отпадъци площ, са снети координати с GPS-устройство и са изпратени
писма до СГКК – Перник, откъдето е представена справка за ПИ с идентификатор ..,
представляващ публична общинска собственост съгласно акт за публична общинска
собственост № . г. Във връзка с тези констатации, на кмета на община Радомир е дадено
предписание за почистване на установените нерегламентирани замърсявания, а именно:
„кметът на община Радомир да организира почистването на образувалото се незаконно
сметище вляво на пътя след указателната табела за с. Д. Р. в посока към с. К. в м. „В. с.“, за
което писмено да уведоми РИОСВ - София. Срок: 25.02.2022 г.“
На 23.03.2022 г. е извършен последващ контрол от органи на РИОСВ по изпълнение
на даденото предписание. При извършената проверка на място същите са установили, че
замърсяванията не са почистени, като при извършения оглед се установило, че част от
отпадъците, съществуващи при предходната проверка, не са налични (напр.
едрогабаритните отпадъци) и на обекта се забелязват множество следи от тежкотоварна
техника, използвана за подравняване на терена. Наред с това, вдясно от довеждащия път до
сметището, по периферията на подравнената му площ на разстояние от около 300 м са
налични затрупани отпадъци със земни маси и с количества пясъкоподобен материал с
бежово-сив цвят. На място е констатирано наличието на строителни отпадъци (купчини
счупени тухли и керемиди, купчина счупено плоско стъкло), излезли от употреба гуми,
текстилни отпадъци (килим в червен цвят, парцали и др.).
Проверяващите са отразили в протокола, че в рамките на удължения срок до
21.03.2022 г. предписанието не е изпълнено.
С оглед на гореизложените обстоятелства, е съставен АУАН № . г. и въз основа на
него е издадено и атакуваното НП № . г., с което на жалбоподателя П. А., в., е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 3000 лева на основание чл.166, т. 3, вр. чл.
165, ал. 2 от Закона за опазване на околната среда, за нарушение на чл. 14, ал. 4, вр. чл. 166,
т. 3 от същия закон.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Преди да пристъпи към разглеждане на правния спор по същество съдът следва
2
служебно да провери дали са налице допуснати съществени процесуални нарушения при
издаване на обжалваното НП и процесния АУАН. Настоящият състав на решаващия съд
намира, че не са допуснати от АНО съществени процесуални наушения при съставяне на
АУАН и издаване на НП от АНО. На първо място, съдът счита, че както АУАН, така и НП
са съставени от компетентни органи – Л. И. Д. – ст. експерт в отдел ККФОС при РИОСВ –
София, съгласно заповед № РД-16/07.02.2022 г., съответно директора на РИОСВ – София по
силата на чл. 168 от ЗООС. Съставените АУАН и НП съдържат всички реквизити,
предвидени в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, поради което съдът счита, че в хода
на административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила. Както в АУАН, така и в издаденото въз основа
на него НП, са посочени точно и ясно: собственото, бащиното и фамилното име на
съставителя и длъжността му; датата на съставяне на акта; датата и мястото на извършване
на нарушението; описание на нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено;
законовите разпоредби, които са нарушени; собственото, бащиното и фамилното име и
възрастта на нарушителя, точния му адрес, единен граждански номер; имената и точните
адреси на свидетелите. При издаване на АУАН и НП са спазени и сроковете по чл. 34 от
ЗАНН.
При разглеждане на жалбата по същество съдът констатира, че
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана за нарушение
на чл. 166, т. 3, във вр. чл. 14, ал. 4 от ЗООС. Съгласно първата цитирана разпоредба, с
наказанията по чл. 165 ЗООС се наказват лицата, които не изпълняват предписанията,
дадени в индивидуалните административни актове и констативните протоколи по чл. 155
или чл. 157б, издавани от министъра на околната среда и водите, директорите на РИОСВ,
директорите на басейновите дирекции, директорите на националните паркове или от
упълномощени от тях длъжностни лица. По делото безспорно се установи, че длъжностно
лице, определено със заповед на директора на РИОСВ – София, е дало предписание до кмета
на община Радомир в срок до 21.03.2022 г. да организира почистването на
нерегламентирано сметище, образувано в имот - публична общинска собственост.
Предписанията по ЗООС, дадени от компетентни контролни органи, имат задължителен
характер. Същите представляват индивидуални административни актове, с които се създават
задължения за адресата и се предписва конкретно поведение, скрепено с осъществяваната от
контролните органи административна принуда. На 23.03.2022 г. експертите от РИОСВ са
извършили проверка по повод даденото предписание, при което са установили, че същото не
е изпълнено. В тази връзка съдът намира, че жалбоподателят е осъществил вмененото му
нарушение. Предписанието не е било изпълнено в указания срок и в тази връзка съдът
приема, че описаното в акта и в наказателното постановление нарушение безспорно е
осъществено както от обективна, така и от субективна страна. Причините за неизпълнението
на дадените предписания са ирелевантни. Правилно административнонаказващият орган е
приложил и санкционната норма. Според нея, с наказанията по чл. 165 се наказват
длъжностните лица, които не изпълняват предписанията, дадени в индивидуалните
3
административни актове и констативните протоколи. Кметът на община е длъжностно лице,
отговорно да организира управлението на отпадъците на територията на общината, съгласно
нормата на чл. 15, ал. 1, т. 3 от ЗООС.
Съдът счита, че при преценка дали се касае за маловажен случай е необходимо да се
обсъди степента на обществена опасност на нарушението, като негово обективно качество,
за да бъде социално необходимо и оправдано да се прибегне до прилагане на
административнонаказателната отговорност. В конкретния случай съдът намира, че
конкретното нарушение не може да се квалифицира като маловажно, тъй като то по нищо не
се отличава от останалите от същия вид. Следвало е жалбоподателят да има дължимото
законосъобразно поведение за спазване на принципите на ЗООС.
Административнонаказващият орган е определил и наложил на жалбоподателя
административно наказание „глоба“ в размер на 3000 лева на основание чл. 166, т. 3, вр. чл.
165, ал. 2 от ЗООС. Правилно е приложена административнонаказателната разпоредба, като
в тази връзка следва да се отбележи, че независимо, че АНО е посочил като санкционна
норма разпоредбата на чл. 165, ал. 2 ЗООС, предвиждаща административно наказание за
юридически лица, допуснатото нарушение не е от категорията на съществените, тъй като
разпоредбата на чл. 166 ЗООС препраща към чл. 165 от същия закон, която разпоредба в
двете си алинеи предвижда наказание „глоба“, съответно „имуществена санкция“ в един и
същ размер, а именно от 2000 лева до 20 000 лева.
По отношение въпроса за индивидуализацията на наказанието съдът, без да
пренебрегва значимостта на засегнатите обществени отношения, намира, че размерът на
наложеното административно наказание не е съобразен в достатъчна степен с разпоредбата
на чл. 27 от ЗАНН. Безспорно е, че жалбоподателят е предприел, макар и не достатъчно
ефективни мерки за почистване на нерегламентираното сметище. Съдът намира, че размерът
на наложеното административно наказание следва да бъде изменен и определен такъв в
размер на 2000 лева. Според съда административно наказание в този размер би изпълнило в
пълен обем целите на индивидуалната и генерална превенция и е справедливо.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, във вр. с чл. 143, ал.
1 от АПК, всяка от страните има право на разноски, но доколкото липсва искане за
присъждане на такива, съдът не дължи произнасяне в настоящия съдебен акт.
По изложените съображения и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № . г. на директора на Регионалната
инспекция по околната среда и водите, гр. София, с което на П. С. А., с ЕГН: **********, в.,
със служебен адрес: гр. Радомир, пл. „С.“ № . е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 3000 лева (три хиляди лева) на основание чл. 166, т. 3, вр. чл. 165, ал. 2
4
от Закона за опазване на околната среда, за нарушение на чл. 14, ал. 4, вр. чл. 166, т. 3 от
Закона за опазване на околната среда, като намалява размера на наложеното
административно наказание и определя такова в размер на 2000 лева (две хиляди лева).
Решението подлежи на обжалване по реда на АПК пред Пернишкия
административен съд в 14 – дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено с
мотивите.
Съдия при Районен съд – Радомир: _______________________
5