МОТИВИ
КЪМ ПРИСЪДА № 6/19.06.2020 г. по н.о.х.д. № 300/2019 г. по описа на Гълъбовски
районен съд
С внесения в Гълъбовски районен
съд обвинителен акт са повдигнати обвинения на подсъдимия както следва:
1/ на
31.07.2019 г., в с. Обручище, Общ. Гълъбово в условията на продължавано
престъпление извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и
изразяващи явно неуважение към обществото, като деянието е съпроводено със
съпротива срещу орган на властта, изпълняващи служебните си задължения по опазване
на обществения ред изразяващи се в:
- в района на
детска площадка в централната част на селото, без повод нанесъл побой над
малолетния Г.Д.Ж., роден на *** г., като отправил към него и Н.П.Н. обидни и
цинични изрази /псувни/ и повредил един брой мобилен телефон марка „Хуавей“
собственост на Д.Д.Ж.
*** да
предостави документи за самоличност и осуетил извършването на полицейска
проверка, отправил обидни и цинични изрази към служителите на РУ Гълъбово Д.Д.,
В.П. и Тодор С.,
Престъпление по чл. 325, ал. 2, вр. ал. 1 НК вр. чл. 26, ал. 1 НК и
2/ през м. юли
2019 г. с. Обручище, Общ. Гълъбово държал огнестрелно оръжие и боеприпаси – 1
брой пехотна пушка, марка „Мосин наган“, калибър 7.62х54 R с фабричен номер на цевната кутия
82708, четири броя фабрично произведени патрони 7.62х54 R за нарезно
огнестрелно оръжие и един фабрично произведен патрон калибър 9х21 мм
предназначен за огнестрелно нарезно оръжие “Winchester” 9х21 мм.,
Престъпление по чл. 339, ал. 1 НК.
В съдебно
заседание представителят на Старозагорска районна прокуратура – териториално
отделение Гълъбово поддържа изцяло така повдигнатото срещу подсъдимия
обвинение. Счита същото за доказано по несъмнен начин, въз основа на всички
събрани в хода на досъдебното следствие доказателства. Предлага при определяне
на наказанието, след като се отчете чистото съдебно минало на подсъдимия, да
наложи на подсъдимия за престъплението по чл. 325, ал. 2, предложение първо и
второ, във връзка ал. 1, във връзка чл. 26, ал. 1 НК наказание от 1 година и 6
месеца „Лишаване от свобода“, което подсъдимия следва да изтърпи при
първоначален „общ“ режим, а за престъплението по чл. 339, ал. 1 НК около 2
години и 6 месеца „Лишаване от свобода“, което подсъдимия да изтърпи при
първоначален „общ“ режим. Поддържа, че са налице основанията по чл. 23 НК на
подсъдимия да бъде определено едно общо наказание като му бъде наложено
по-тежкото от двете – това за престъплението по чл. 339, ал. 1 НК.
Повереникът на
частния обвинител изразява становище, че повдигнатото обвинение е доказано, а
при индивидуализация на наказателната отговорност предлага на подсъдимия да
бъде наложено наказание за първото престъпление по чл. 325, ал. 2, предложение
първо и второ, във връзка ал. 1, във връзка чл. 26, ал. 1 НК в размер на 3
години, което подсъдимия следва да изтърпи при първоначален „общ“ режим, а за
престъплението по чл. 339, ал. 1 НК около 3 години и 6 месеца „Лишаване от
свобода“, което подсъдимия да изтърпи при първоначален „общ“ режим.
Защитникът на
подсъдимия пледира за постановява на оправдателна присъда по повдигнатото
обвинение, касаещо държането на огнестрелното оръжие и боеприпасите, както и по
обвинението, което касае действието описано като хулиганство по посочените
по-горе съображения, тъй като били налице свидетелски показания на самото дете,
на неговите родители, на трети лица, които явно са заинтересовани и са
възприели какво се случва. Алтернативно моли съда да освободи обвиняемия от
наказателна отговорност и да му бъде наложено административно наказание
„Глоба“.
Съдебното
производство е по реда на глава 27 от НПК, в хипотезата на чл. 371, т. 1 НПК.
Съдът, като
съобрази събраните по делото доказателства, от досъдебното производство
приобщени и по реда на чл. 283 НПК намира за установено следното от фактическа
страна:
Подсъдимият И.Р.С.
е роден на *** *** с постоянен адрес:***, българин, гражданин на Република
България, разведен, неосъждан /реабилитиран/, с ЕГН: **********.*** малолетният
свидетел Г.Ж. бил на гости на своите баба и дядо – свидетелите Д.Ж. и Й.Ж..
Около 18,00 часа на същата дата св. Г.Ж. излязъл от дома на своите баба и дядо
и с велосипед се придвижил до детска площадка в централната част на селото.
Намирал се на една от люлките и играел с мобилен телефон марка „Хуавей.
По това време,
св. Николай Н. се намирал в дворното си място /намиращо се на около 20 метра от
детската площадка/ и се занимавал със селскостопанска работа.
Подсъдимият С.,
който преди това бил консумирал алкохол, се приближил до детската площадка и
св. Ж., изтръгнал от него телефона, след което го захвърлил. Подсъдимият свалил
от люлката св. Ж., като с едната ръка го държал за тениската, а с другата ръка
започнал да му нанася множество удари в главата. Едновременно с това го псувал
– „майка ти ще еба“.
Св. Н.
възприел действията на подсъдимия Р. и след като излязъл от двора си се
приближил до детската площадка в опит да спре подсъдимия да бие св. Ж..
Вследствие на тази намеса подсъдимият прекратил побоя като отправил към св. Н.
нецензурни реплики.
Във връзка с
подаден сигнал за инцидента домът на св. Д.Ж. и Й.Ж. бил посетен от св. В.П., Д.Д.,
и Т.С.– служители на РУ Гълъбово. Полицейските служители разговаряли със св. Ж.
и констатирали следи от побой по него.
След това св. В.П.,
Д.Д., и Т.С.се насочили към дома на подсъдимия Р., като го забелязали на двора
на къщата му.
Още при
появата на служителите на РУ Гълъбово подсъдимият Р. започнал да вика по адрес
на полицейските служители – „вие какви полицаи сте, сега ще видите какво ще
стане, боклуци махайте се оттука, мамицата ви мръсна“.
Свидетелите П.,
Д., и С. поискали от подсъдимия да излезе при тях на улицата и да им представи
документа си за самоличност. Подсъдимият отказал да си предаде личната карта,
влязъл в своята къща и се заключил. Не излязъл въпреки отправените покани да
стори това. Нито служебното качество на полицейските служители, нито
добронамереното им поведение мотивирало подсъдимия да излезе от къщата си и
изпълни задължението си за предаване на документ за самоличност при поискване
от полицейски орган. На място пристигнали и св. С.В., Г.К., А.К. и Т.Т.. Дошъл
и кмета на с. Обручище Станислав Габровски. Св. А.К. и Станислав Габровски
убедили подсъдимия да излезе от къщата си. Въпреки това подсъдимият не
позволявал да му бъдат поставени белезници. Дърпал се, блъскал с ръце полицаите
и ги ритал с крака. Накрая на подсъдимия му били поставени белезници и бил закаран
в РУ Гълъбово.
На 05.08.2019
г. в с. Обручище, след дадено разрешение на съдия от Гълъбовски районен съд, на
основание чл. 161, ал. 1 НПК било извършено претърсване и изземване в жилището
на подсъдимия С., като на обитавания от него първи етаж били открити и иззети:
1 брой пехотна пушка, марка „Мосин наган“, калибър 7.62х54 R с фабричен номер
на цевната кутия 82708, пневматична пушка „HATSAN“, модел 125, фабричен номер *********, четири броя
фабрично произведени патрони 7.62х54 R за нарезно огнестрелно оръжие и един
фабрично произведен патрон калибър 9х21 мм предназначен за огнестрелно нарезно оръжие
“Winchester” 9х21 мм., десет броя халосни и газови патрони за газ сигнално
оръжие, пет броя ракетки за газ сигнално оръжие, 75 броя сачми за пневматична
пушка. Всички оръжия и боеприпаси били намерени в на първия етаж от обитаваната
от подсъдимия С. къща. С определение № 77/05.08.2019 г. по ч.н.д. № 177/2019 г.
на Гълъбовски районен съд е одобрен протокола за претърсване и изземване.
В хода на досъдебното
производство е назначена и изготвена съдебно медицинска експертиза Протокол №
285/13.08.2019 г., от заключението на която се установява, че пострадалият Ж. е
получил травматичен оток и кръвонасадяне в дясна слепоочна област, оток и
кръвонасадяне в левия долночелюстен ъгъл и сътресение на мозъка. Необходимото
време за възстановяване е било 2-4 седмици.
От назначената
съдебно оценителна експертиза, вкл. допълнителната такава се установи, че
щетите по мобилния телефон марка „Хуавей“ възлизат на 200,00 лв., а стойността
на апарата е 338,00 лв.
В
хода на досъдебното производство е назначена и изготвена и комплексна
дактилоскопна и съдебно балистична експертиза - Протокол № 452/16.09.2016 г.,
от чието заключение се установява, че представените 1 брой пехотна пушка, марка
„Мосин наган“, калибър 7.62х54 R с фабричен номер на цевната кутия 82708,
четири броя фабрично произведени патрони 7.62х54 R за нарезно огнестрелно
оръжие и един фабрично произведен патрон калибър 9х21 мм предназначен за
огнестрелно нарезно оръжие “Winchester” 9х21 мм., са технически изправно
огнестрелно оръжие и боеприпаси за огнестрелни оръжия, били са изправни и годни
за ползване по предназначение.
По
доказателствата:
Така
възприетата фактическа обстановка се доказва по несъмнен и категоричен начин от
събраните писмени и гласни доказателства в досъдебното производство: протокол
за претърсване и изземване, албум към него, протоколи за разпит на свидетели /Г.Ж.,
Й.Ж., Д.Ж., Д.Ж., Николай Н. Д.Д., В.П., Тодор С., С.В., Т.Т., Г.К., А.К./,
справка за съдимост, докладни записки, съд. балистична експертиза, съд.
медицинска експертиза, съдебно оценителна експертиза – основна и допълнителна,
които бяха приобщени по реда на чл. 283 НПК към доказателствения материал по
делото.
Посочената
съвкупност от доказателствени материали съставомерните факти са безсъмнено
конкретизирани и дават възможност да се направят категорични изводи относно
предмета на доказване по настоящото дело:
В хода на
доказателствения анализ настоящият съд счита за уместно да направи следното
изложение:
Ценят се като
обективни и хронологични показанията на свид. Николай Н., от които се
установява, че около 18,00 часа свидетелят Г.Ж. се е намирал на детската
площадка, като подсъдимият се е приближил откъм гърба му и е започнал да му
нанася побой по главата с юмруци и шамари. Блъскал го е с ръце, като го е
псувал - „майка ти ще еба“. При намесата на свид. Н. подсъдимият спрял
нанасянето на удари, като напсувал и
свидетеля Н. и си тръгнал. Детето било видимо уплашено. В тази връзка следва да
се посочи, че св. Н. е очевидец на инцидента, възприел е пряко същия от
неговото начало до неговия край /вследствие на намесата му/. Изложените от
свидетеля факти за нанасяне на множество удари по главата на пострадалия Г.Ж.
от страна на подсъдимия се подкрепят по категоричен начин и от заключението на
съдебно – медицинската експертиза, съгласно което св. Г.Ж. е имал травматични
увреждания единствено в областта на главата. В тази насока са и показанията на
св. Д.Ж. и Й.Ж., видели пострадалия Ж. непосредствено след инцидента, които
също изясняват, че пострадалия Г.Ж. е имал травми в областта на главата. Същите
обстоятелства изнасят при разпита си и тримата полицейски служители, а именно
св. С., св. Д. и св. П., възприели лично наличието на травми в областта на
главата на пострадалия Г.Ж. при посещението си в дома на пострадалия.
С оглед на
изложеното съдът дава вяра на показанията на свидетеля Н., които са конкретни,
пълни и последователно пресъздаващи действията на подсъдимия, възпроизвеждат
точно събитията на детската площадка на процената дата, и изцяло се подкрепят
от заключението на съдебно медицинската експертиза по писмени данни
установяваща нанесените на св. Г.Ж. травматични увреждания и останалите
свидетелски показания в тази връзка.
Относно втория
инцидент в къщата на подсъдимия С. са налице непротиворечиви показания на седем
полицейски служители – първи са пристигнали в дома на подсъдимия св. П., Д., и С.,
които са били „посрещнати“ от подсъдимия с думите „вие какви полицаи сте, сега ще видите какво
ще стане, боклуци махайте се оттука, мамицата ви мръсна“, след което
подсъдимият влязъл и се заключил в дома си. След пристигането на втори
полицейски екип състоящ се от свидетелите С.В., Г.К., А.К. и Т.Т., както и на
кмета на с. Обручище Станислав Габровски и около двадесет минутен разговор с
подсъдимия С., същият склонил да излезе от дома си. При пристъпване към
неговото задържане подсъдимият оказал яростна съпротива на полицейските
служители, като и седмината свидетели са категорични, че подсъдимият е бил
изключително агресивен, започнал е да рита с крака и да блъска полицейските
служители с ръце. Поради това полицейските служители решили да употребят
физическа сила за поставяне на белезници на подсъдимия.
Съдът дава пълна вяра на показанията на посочените
седем свидетели- полицейски служители относно съпротивата на подсъдимия при
неговото задържане изразяваща се в ритане и блъскане, а по отношение на
отправените реплики „вие какви полицаи сте, сега ще видите какво ще стане, боклуци
махайте се оттука, мамицата ви мръсна“ на св. П., Д., и С.. Показанията на
всички свидетели по отношение на обсъждания инцидент са пълни, непротиворечиви
и взаимнодопълващи се, с оглед възприятията на всеки едни от тях. Така например
показанията на св. П., Д., и С. по отношение на обстоятелството, че подсъдимият
се е заклучил в къщата си са в пълно съответствие с казаното от св. С.В., Г.К.,
А.К. и Т.Т., които при своето пристигане са установили, че подсъдимият се е
заключил в дома си и дълго време е отказвал да излезе. Впоследствие при
показанията на всички свидетели относно обстоятелствата по задържането на
подсъдимия не се констатират противоречия относно фактите в процеса.
По отношение
на намерените в дома на подсъдимия огнестрелно оръжие и боеприпаси /пет
патрона/ следва да се посочи, че с протокола за претърсвате и изземване към
делото са приобщени множество веществени доказателства - 1 брой пехотна пушка,
марка „Мосин наган“, калибър 7.62х54 R с фабричен номер на цевната кутия 82708,
четири броя фабрично произведени патрони калибър 7.62х54 R за нарезно
огнестрелно оръжие и един фабрично произведен патрон калибър 9х21 мм
предназначен за огнестрелно нарезно оръжие “Winchester” 9х21 мм., които след
това са обект на съдебно балистична експертиза /л. 66-75 от ДП/. От
заключението на в. л. по нея се установява, че представената за изследване пехотна
пушка, марка „Мосин наган“, калибър 7.62х54 R е технически изправна, годна да
произвежда изстрели и представлява огнестрелно дългоцевно нарезно оръжие. С
това оръжие могат да бъдат изстрелвани бойни патрони и по този начин то е
придобило характеристики на огнестрелно оръжие. В заключението по експертизата
в. л. е категорично, че пушката представлява огнестрелно оръжие. Относно иззетите
от дома на подсъдимия четири броя патрони, калибър 7.62х54 R, се установява, че
те са предназначени за редица огнестрелни оръжия, вкл. представената за
изследване пехотна пушка, марка „Мосин наган“, калибър 7.62х54 R, като по този
начин те били годни да се използват като боеприпаси. Същото важи и за фабрично
произведен патрон калибър 9х21 мм подходящ за всички подходящи пистолети.
Според
заключението на в.л. всички останали веществени доказателства, иззети по време
на претърсването от дома на подсъдимия - пневматична пушка „HATSAN“, модел 125,
фабричен номер *********, десет броя халосни и газови патрони за газ сигнално
оръжие, пет броя ракетки за газ сигнално оръжие, 75 броя сачми за пневматична
пушка нямат характеристики на огнестрелно оръжие и боеприпаси, поради което не
са включени в обема на обвинението. Съдът изцяло кредитира заключението на
в. л. по назначената и изготвена балистична експертиза като изготвено от
специалист в съответната област, който обосновано и компетентно е изложил
отговорите на поставените въпроси. Няма данни в. л. да е заинтересовано или
предубедено по случая, поради което съдът безрезервно приема изготвеното от
него заключение.
От протокола
за претърсване и изземване се установява, че в дома на подсъдимия са открити
описаните в обвинителния акт огнестрелно оръжие и боеприпаси – конкретно на
първия етаж от къщата обитаван от него. Изявление в протокола за претърсване и
изземване е направил брата на подсъдимия, като е заявил, че негова е единствено
пневматичната пушка и ракетките за нея. Отделно от това подсъдимият се е
възползвал от правото си да не дава обяснения както на досъдебното производство
/което разбира се е негово право/ така и пред съда. Поради това е невъзможно да
бъдат проверени други данни освен описаните в протокола за претърсване и
изземване, свързани с обстоятелството, че в дома на подсъдимия са намерени
описаните в обвинителния акт огнестрелни оръжия, вкл. възраженията на защитата
на подсъдимия, които при това положение представляват единствено предположения
за причините на реално установеното, а именно, че в дома на подсъдимия е
намерено годно огнестрелно оръжие и боеприпаси, за които няма данни да са на
друго лице.
Правна
квалификация:
При така
приетите за установени факти, настоящият съд квалифицира по следния начин
деянията на подсъдимия:
1. Нормата
на чл. 325, ал. 2 от НК представлява
специален, по-тежко квалифициран състав на този по ал. 1 и като такава е
препращаща. Следователно, за да се изследва налице ли е съставомерно деяние
по чл. 325, ал. 2 НК, следва най-напред
да се изясни съдържа ли то всички признаци от обективна и субективна страна на
основния състав по ал. 1 и в допълнение налице ли е квалифициращия признак,
съдържащ се в разпоредбата на чл. 325,
ал. 2 НК, а именно деянието да се отличава с изключителна дързост и цинизъм или
и е съпроводено със съпротива на орган на власт.
1.1. От
обективна страна в условията на продължавано престъпление подсъдимият е
осъществил квалифицирания състав на престъплението по чл. 325, ал. 2 вр. ал. 1 НК, доколкото деянието му е съпроводено от една страна с нанесен побой, без
причина, над малолетно лице, през деня, в центъра на населеното място /първото
деяние/ и от друга страна със съпротива срещу орган на властта, каквито са
полицейските служители, изпълняващи задължения по опазване на обществения ред.
Така приема настоящият съд, защото подсъдимият наред с отправените реплики към
полицейските служители е оказал и съпротива при задържането му, изразила се в
дърпане, бутане и опити за ритане на полицаите /второто деяние/.
По отношение
на първото деяние поведението на подсъдимия С. може да бъде отнесено към тази
по-тежка категория хулигански действия. Нападение без причина над малолетно
лице /осемгодишно дете/, нанасяне на редица удари единствено в главата на
детето, използваните реплики по адрес на детето категорично надхвърля
обективните и субективни признаци на хулиганството от основния му състав. Още
повече, че побоят е преустановен едва след намесата на св. Н. – т.е. дори не е
било ясно колко ще продължи този побой без намесата на свидетеля. Дори при
намесата на свидетеля Н. към него също са били отправени нецензурни реплики,
което води до извода, че подсъдимият ни най-малко не е съжалил са стореното, а
точно обратното – бил е изключително раздразнен от намесата на св. Н., която
обективно вече му е попречила да продължи нанасяния побой над малолетното дете.
Поради това хулиганските действия могат да бъдат отнесени към квалифицирания
състав и подсъдимият следва да носи отговорност за престъпление по чл. 325, ал. 2 НК.
Възраженията
на защитата, по отношение на това деяние се основават единствено на
предположения за причините за действията извършени от подсъдимия С.. По делото
не са налице твърдения или доказателства за провокация или личен мотив за
извършване на побоя. Така, че наличието на такава хипотетична възможност, вкл.
за извършена беля от детето не е достатъчно да обори обвинението при безспорно
установените от обективна страна факти.
Конкретно по
второто деяние съдът намери, че от обективна страна подсъдимия С. е осъществил
състава на престъплението тъй като на 31.07.2019 г. пред дома си в с. Обручище
извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи
явно неуважение към обществото – псувал трима полицейски служители П., Д., и С.
изпълняващи служебните си задължения с думите „вие какви полицаи сте, сега ще
видите какво ще стане, боклуци махайте се оттука, мамицата ви мръсна“, като
деянието по своето съдържание се отличава с изключителна дързост, т. е. подс. И.С.
е извършил непристойни действия, съставляващи изпълнителното деяние по основния
състав на хулиганството - чл. 325, ал. 1 НК. И проявеното буйство и
неприличните ругатни по адрес на двамата полицаи отговарят на примерите за
хулигански прояви, неизчерпателно посочени в П-2/74-Пл. Като съставомерен
резултат това деяние е довело до грубо нарушаване на обществения ред, т.е. до
брутална демонстрация против установения ред, може да се изведе обективно от
неговата насоченост срещу представители на правоохранителните институции.
Нещо повече,
настоящият съд приема, че деянието е съпроводено и със съпротива на орган на
власт – подсъдимият И.С. е съзнавал, че св. П., Д., и С. и по-късно дошлите св.
С.В., Г.К., А.К. и Т.Т., са полицаи, дошли на мястото вследствие на по-ранното
поведение на подсъдимия, но въпреки това е оказал съпротива на седем полицейски
служители при опита им да му поставят белезници.
Неоснователни
са възраженията на защитата, че извършеното от подсъдимия С. представлявало
форма на лично мнение. Гражданите са длъжни да изпълняват полицейските
разпореждания, а за тяхното оспорване е налице определен ред и форма, който не
включва обиди и физическа съпротива. При незаконосъобразност на тези действия
държавата би носила имуществена отговорност. Изразяването на писмено или гласно
мнение не включва физическа съпротива и опити за удари на полицейските
служители. Още повече, че на мястото на инцидента е имало седем полицейски
служители и кмета на селото, но дори това не е било достатъчно да вдъхне
какъвто и да било респект на подсъдимия С.. Не е и необходимо в обвинителния
акт да е налице изрично обвинение, че полицейските служители изпълняват
задълженията си опазване на обществения ред, тъй като от една страна това тяхно
правомощие следва от чл. 2, ал. 1 ЗМВР - дейността на МВР е насочена към защита
на правата и свободите на гражданите, противодействие на престъпността, защита
на националната сигурност, опазване на
обществения ред и пожарна безопасност и защита на населението и от друга
страна съставът на престъплението не включва изискване за наличие на подобно
обстоятелство – достатъчно е наличието на съпротива срещу орган на властта,
каквото несъмнено е МВР, действащо чрез своите служители.
1.2. От субективна
страна деянието на И.С. е осъществено с пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2 НК. Същият е съзнавал, че с действията си, на нанасян побой на публично място над
малолетно дете и впоследствие с отправените реплики и агресивни съпротивителни
действия спрямо полицейските служители при задържането му нарушава грубо
обществения ред и изразява явното си неуважение към обществото, като действията
му се отличават и с особена дързост и цинизъм – нанася телесно увреждане на св.
Ж., обижда и оказва съпротива на полицейските служители опитва се да ги рита и
блъска.
Всичко това
сочи, че подсъдимият поставя себе си и собствените си интереси над всички други
и няма никакво уважение и респект към правата на останалите граждани и закона и
държавността. Именно и поради това неговото поведение, което не е било
провокирано по какъвто и да е било начин от лични отношения между него и св. Ж.,
се отличава като изключително непристойно, грубо нарушаващо обществения ред и
изразяващо явно неуважение не само към св. Ж., но и към всички останали членове
на обществото. Не се установи св. Ж.. да е имал някакви лични свои негативни
отношения към подсъдимия С.. Същевременно И.С. е предприел действия, насочени
не само срещу св. Ж., но и към дошлите вследствие на инцидента полицейски
служители именно защото не се е чувствал обвързан и подчинен на какъвто и да е
било ред и закон и защото е смятал, че неговите интереси могат да бъдат
поставени над тези на другите членове на обществото без значение какви биха
могли да бъдат последиците от това за останалите членове на обществото - в
конкретния случай, поведението му, нанасянето на побой над свидетеля Ж.,
отправените нецензурни изрази и закани, съпротивата при задържането му.
Подсъдимият изобщо не се е интересувал от тези въпроси преследвайки своите
собствени цели и интереси и именно поради това съдът приема, че поведението му
се отличава като изключително грубо такова изразяващо явно неуважение към
обществото.
2. Разпоредбата
на чл. 339, ал. 1 НК е бланкетна и
препраща към правилата на Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества
и пиротехническите изделия /ЗОБВВПИ/. Безспорно е установено, че през месец юли 2019 г. в своята дом в с. Обручище, Общ. Гълъбово,
подсъдимият е държал 1 брой огнестрелно оръжие, годно да произведе изстрел,
както и боеприпаси за огнестрелни оръжия – общо 5 броя патрони - всички годни
да се използват по предназначение, без да има за това надлежно разрешение,
съгласно чл. 50, ал. 3 ЗОБВВПИ. Обществената опасност по този вид престъпления
се обуславя от непосредствения обект, а това са обществени отношения свързани с
общоопасни средства, каквито са процесните огнестрелни оръжия и боеприпаси, засягащи
потенциално живота и здравето на гражданите. В този смисъл и само държането им
при хипотезата на конкретната правна норма представляват престъпление с немалка
степен на обществена опасност, което не следва да се подценява. При уреждане
съставомерните признаци на същата законодателят е отчел действащите в страната
и в момента обществени отношения, необходимостта от по интензивна защита на
телесното здраве на гражданите от увреждане, включително и случайни такива.
Изпълнени са всички елементи от
обективната страна на престъплението. Безспорно се установи, че подсъдимият
няма издавано разрешение
за държане на огнестрелно оръжие и боеприпаси. Налице е заключението на съдебно-балистичната експертиза, според която
пехотна пушка, марка „Мосин наган“, калибър 7.62х54 R е заводско производство - технически изправна,
представлява годно огнестрелно оръжие по смисъла на ЗОБВВПИ, както и че изследваните
общо 5 броя патрони,
описани в изложението на съдебно-балистичната експертиза, от които четири броя фабрично произведени патрони
калибър 7.62х54 R за нарезно огнестрелно оръжие и един фабрично произведен
патрон калибър 9х21 мм предназначен за огнестрелно нарезно оръжие “Winchester”
9х21 мм. са стандартни за вида си и представляват годни боеприпаси по смисъла
на ЗОБВВПИ.
Неоснователни
са възраженията на защитата за липса на обективна страна на извършеното
престъпление, тъй като процесната пехотна пушка била произведена преди 1900 г.,
тъй като при анализ на чл. 4, ал. 1 и 2 ЗОБВВПИ е явно, че оръжия по смисъла на
този закон са огнестрелни и неогнестрелни оръжия, а оръжия произведени преди 31
декември 1900 г. са неогнестрели единствено ако отговарят на изискванията на
чл. 4, ал. 2 , б. „а“, „б“ и „в“ ЗОБВВПИ - преднозарядно, или с разделно
зареждане, или разработено за боеприпас с димен барут и необлечен оловен
куршум. От съдебно-балистичната експертиза се установи, че тези
условия/изключения не са налице, процесната пушка представлява огнестрелно
оръжие.
Изхождайки от
събраните по делото доказателства се налага и извод, че към този момент
подсъдимият е осъществял държане върху горепосоченото оръжие и боеприпаси.
Държането представлява упражняване на фактическа власт върху вещ. Тази
фактическа власт не изисква обаче непременно вещта да се държи реално от
лицето, т.е. да се намира непременно в ръцете му. Същественото е, че те са
намерени в дома на подсъдимия в обитавани от него стаи и това е безспорно
установено.
Законът предвижда специален
разрешителен и регистрационен режим по отношение на притежаването и
съхранението на огнестрелно оръжие и боеприпаси, в частност в чл. 50, ал. 3 вр.
с ал. 1 и ал. 2 ЗОБВВПИ, съгласно който текст – „Лицата по ал. 1 /физически и юридически лица, регистрирани като
търговци по смисъла на Търговския закон; лица, създадени със закон или с акт на
Министерския съвет и културни организации по смисъла на Закона за закрила и
развитие на културата/ и
ал. 2 /български
граждани, граждани на други държави членки, пребиваващи на територията на Р.
България, граждани на трета държава, постоянно пребиваващи на територията на Р.
България и юридически лица с нестопанска цел, регистрирани по реда на Закона за
юридическите лица с нестопанска цел/ могат да придобиват огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях чрез
закупуване, дарение, замяна или по наследство след получаване на разрешение за
придобиване, издадено от директора на ГДНП на МВР или от оправомощето от него
длъжностно лице, или от Началника на РУ на МВР по местонахождението на обекта
за съхранение или по постоянния адрес на физическото лице“.
От субективна
страна, инкриминираното деяние е извършено от подсъдимият виновно, при пряк
умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2, хипотеза първа от НК. Разбирал е свойството
и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си. Съзнавал е
общественоопасния характер на деянието, предвиждал е неговите последици и от
волева страна е целял тяхното настъпване. Интелектуалният момент на умисъла е
включвал представите на подсъдимия С. че няма надлежно разрешение по ЗОБВВПИ и
въпреки това е държал огнестрелно оръжие и боеприпаси в нарушение на
разрешителния режим на закона. Бил е с ясното съзнание, че не следва да държи
процесните боеприпаси - патрони и оръжието без надлежно разрешение за това, тъй
като те, поради същността си се характеризират с висока степен на опасност. Във
волево отношение подсъдимият е желаел да държи без надлежно разрешение
огнестрелното оръжие и боеприпасите.
Безспорно
доказано е, че от обективна страна процесното огнестрелно оръжие и боеприпаси
са били във владение на подсъдимия, а от субективна страна, същият е знаел за
обстоятелството, че са в негово владение, т. е. двете предпоставки които следва
да са налице, за да се квалифицира деянието, за което е предаден на съда по
настоящото дело, като съставомерно по см. на чл. 339, ал. 1 НК.
Предвид изложеното
като пълнолетно вменяемо лице /с нормална психика/ подсъдимият е годен субект
на престъпленията, за което му са повдигнати обвинения.
Налице е
противоправност и наказуемост на деянията, които са обективни елементи от
състава на престъпленията коментирани по- горе, както и причинна връзка между
изпълнителните деяния и настъпилите обществено-опасни последици. Горното
означава доказаност на елементите от състава на повдигнатите обвинения, за
които следва да бъде ангажирана наказателната отговорност на дееца.
Настоящият съд
намира за необходимо да отбележи още, че делото се е развило по реда на чл.
371, т. 1 НПК, т.е. преценявани са единствено доказателствата събрани на
досъдебното производство. В тази връзка са налице и две определения на
Старозагорски окръжен съд постановени в хода на производството по разглеждане
на мярката за неотклонение на подсъдимия, като и двата състава на Окръжния съд
са приели, че в хода на досъдебното производство са били събрани достатъчно
доказателства обвиняемият да е извършил престъпленията, за които е обвинен –
вж. определение № 614/04.10.2019 г. на Старозагорски окръжен съд по в.ч.н.д. №
1221/2019 г. и определение № 181/05.03.2020 г. на Старозагорски окръжен съд по
в.ч.н.д. № 1050/2020 г. Всички доводи на защитата по отношение на
доказаността на извършените от подсъдимия престъпления, които са изложени и
пред настоящия съд, са намерили неколкократен отговор и в тези въззивни частни
производства при анализ на същите доказателства. Други доказателства, които да
разколебаят тези изводи не са събирани пред настоящата инстанция.
Наказателна отговорност:
При определяне
вида и размера на наказанието, съдът се съобрази с двата основни принципа на
наказателно - правната ни система, а именно принципа на законоустановеност и
принципа на индивидуализация на наложеното наказание.
За извършеното
от подсъдимия И.С. престъпление по чл. 325, ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 НК се предвижда наказание „лишаване от свобода“ до пет години.
Степента на
обществената опасност на деянието е завишена, с оглед времето, мястото и
обстоятелствата, при които е извършено престъплнието.
Степента на
обществената опасност на дееца е сравнително ниска от гл. точка на чистото му
съдебно минало, доколкото е реабилитиран за предишното му осъждане. От друга
страна съдът взе предвид начина на извършване на първото деяние то страна
подсъдимия, а именно побоя над малолетното дете обуславящи по-висока обществена
опасност на дееца.
Като
отегчаващо наказателната отговорност обстоятелство съдът взе предвид броя на
действията и деянията, в които се е изразило хулиганството. Също наличието на
удари единствено в главата на осемгодишното дете непрекратени до намесата на
св. Н..
Предвид на
изложените съображения, при усл. на чл. 54 НК и при превес на баланс на смекчаващите
и отегчаващите вината и наказателната отговорност обстоятелства, Гълъбовски
районен съд определи на подсъдимия за това престъпление наказание 1 /една/
година и 6 /шест/ месеца „лишаване от свобода“.
За извършеното
от подсъдимия И.С. престъпление по чл. 339, ал. 1 НК се предвижда наказание „лишаване
от свобода“ от 2 до 8 години. При индивидуализация на наложеното наказание,
съдът се съобрази с обществената опасност на деянието и дееца, мотивите за
извършване на престъплението, степента и формата на вината, както и всички
смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства по смисъла на закона.
Съдът намира
наличие на смекчаващо вината обстоятелство – чистото съдебно минало на
подсъдимия.
Отегчаващи
вината обстоятелства не се намериха.
В обобщение на
изнесеното съдът намери, че следва да определи наказанието при условията на чл.
54 НК, тъй като не установи нито многобройни, нито изключителни, по смисъла,
вложен в разпоредбата на чл. 55 НК, смекчаващи обстоятелства, които да
определят и най-лекото наказание, предвидено в закона като несъразмерно тежко.
Същевременно съдът не определя за основателна претенцията на защитата за
признаване на подсъдимия за невиновен.
Предвид тези
обстоятелства, съдът счита, че на подсъдимия следва да бъде наложено наказание в
минималния размер на 2 /две/ години лишаване от свобода, за извършеното престъпление
по чл. 339, ал. 1 НК.
На основание чл. 23 НК съдът групира така наложените
наказания в едно общо наказание – лишаване от свобода в размер на 2 години „лишаване от свобода“, което да бъде изтърпяно в
затворническо заведение при първоначален строг режим.
Съдът счита, че така определеното и
наложено на подсъдимия наказание ще постигне целите на наказанието визирани в
чл. 36, ал. 1 НК, при строго съблюдаване на нормата на ал. 2 на чл. 36 НК.
Не са налице
условията за използване на възможността за прилагане на института на „условното
осъждане“ – чл. 66, ал. 1 НК предвижда, че когато съдът налага наказание
лишаване от свобода до три години, той може да отложи изпълнението на
наложеното наказание за срок от три до пет години, ако лицето не е осъждано на
лишаване от свобода за престъпление от общ характер и ако съдът намери, че за
постигане целите на наказанието и преди всичко за поправянето на осъдения не е
наложително да изтърпи наказанието. В случая формалните предпоставки наложеното
наказание да е до три години „лишаване от свобода“ и чисто съдебно минало на
подсъдимия са налице. Наложително е обаче подсъдимият да изтърпи наложеното
наказание „лишаване от свобода“ ефективно, тъй като по този начин съдът намира,
че ще бъдат осъществени в най-пълна степен целите на генералната и специалната
превенция и най-вече подсъдимият ще бъде лишен от възможността да извърши други
престъпления.
В допълнение
към това, следва да се посочи, че не формалните изисквания, а поправянето и
превъзпитанието на дееца е с приоритетно значение при преценката на
приложимостта на института на чл. 66, ал. 1 НК, като не може да бъде
пренебрегната преценката за общия превантивен ефект от наказанието. Определеното
наказание, включително и решаването на въпроса за ефективното му изтърпяване
или отлагането му, освен останалото, изразяват негативната обществена оценка за
престъпното деяние и поради това са предназначени да въздействат
предупредително и възпитателно върху останалите членове на обществото. Поради
това, тежестта на извършеното престъпление и неговата морална укоримост не могат да бъдат подминати при решаване
на въпроса за изтърпяване на наказанието, наложено на подсъдимия С. с оглед и
на осъществяване на целите на генералната превенция. Настоящият съд счита,
че начинът на извършване на първото престъпление е изключително тежък –
проявена е сериозна агресия по отношение на малолетно лице /удряно единствено в
главата/, което не е предизвикало подсъдимия, проявена е престъпна упоритост за
незачитане на установения правов ред, извършването на престъпленията след
употреба на алкохол обуславят ефективното изтърпяване на наказанието. Побоят
над малолетното лице не е бил прекратен до намесата на св. Н., което води до
извода, че подсъдимият е нямал никакво намерение да спре сам. Налице е сериозна
агресия към длъжностните лица изпратени във връзка със същия инцидент.
Видно от
материалите по делото подсъдимият е бил задържан по реда на ЗМВР и НПК за
периода 31.07.2019 г. до 19.06.2020 г. включително. Поради това и на основание
чл. 59, ал. 2 вр. ал. 1, т. 1 от НК от така наложеното на подсъдимия И.Р.С.
общо най-тежко наказание две години „лишаване от свобода“ следва да бъде
приспаднато времето на горепосоченото задържане, като един ден задържане се
зачита за един ден лишаване от свобода.
Съдът
постанови отнемане в полза на държавата на основание чл. 53, ал. 2, б. „а“ НК
вещите, иззети като веществени доказателства, а именно: пехотна пушка, марка
„Мосин наган“, калибър 7.62х54 R е заводско производство - технически изправна,
представлява годно огнестрелно оръжие по смисъла на ЗОБВВПИ, както и че
изследваните общо 5 броя патрони, описани в изложението на съдебно-балистичната
експертиза, от които четири броя фабрично произведени патрони калибър 7.62х54 R
за нарезно огнестрелно оръжие и един фабрично произведен патрон калибър 9х21 мм
предназначен за огнестрелно нарезно оръжие “Winchester” 9х21 мм.
Що се отнася
до веществените доказателства - пневматична пушка „HATSAN“, модел 125, фабричен
номер ********* и 75 броя сачми за пневматична пушка следва да бъдат върнати на
Стайко Р.С., а десет броя халосни и
газови патрони за газ сигнално оръжие, пет броя ракетки за газ сигнално оръжие,
75 броя сачми за пневматична пушка /на съхранение в служба КОС при РУ Гълъбово/
следва да бъдат върнати на подсъдимия И.Р.С..
На основание
чл. 189, ал. 3 НПК съдът счита, че следва да възложи направените по делото
разноски в размер на 566,96 лева, като осъжда подсъдимия да ги заплати по
сметката на ОД на МВР-Стара Загора и на основание чл. 189, ал. 3 НПК вр. чл.
78, ал. 1 ГПК да заплати на частния обвинител разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 1500,00 лв.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: