О П Р
Е Д Е Л Е
Н И Е
№ 2433 11.12.2019г. гр.Бургас
Бургаският
окръжен съд , гражданско отделение,
въззивен състав, на единадесети декември през две хиляди и деветнадесета
година, в закрито заседание в следния
състав:
Председател: Мариана
Карастанчева
Членове:1.Пламена
Върбанова
2.мл.с. Марина Мавродиева
Секретар:
________________
Прокурор:________________
Като
разгледа докладваното от съдията
Пламена Върбанова частно въззивно гражданско дело № 1908 по
описа за 2019 година на
Окръжен съд-Бургас и за да се произнесе взе в предвид следното:
Производството по делото е с правно основание чл.
419,ал.1 ГПК и е образувано по частната жалба на Т. И.П., гражданин на ******* *********, родена на **.**.****г. в К.,предявена
чрез пълномощника й адвокат Цветомир Милатов с кантора-
гр.Бургас,ул.“Ал.Стамболийски“№5,ет.3, ап.5, против Разпореждане за незабавно
изпълнение и за издаване на изпълнителен лист, обективирани в Заповед № 173 за
изпълнение на парично задължение възоснова на документ по чл.417 ГПК от
04.04.2019г. по ч.гр.д.№ 367/2019г. по описа на РС-Несебър.
В частната жалба се твърди, че
разпореждането е незаконосъобразно и неправилно, поради което моли отмяната му.
На първо място сочи, че приложеният договор за управление и поддръжка на общите
части на жилищен комплекс „Златно око резидънс“ от 11.03.2013г. , послужил като
основание за издаване на атакуваното Разпореждане, бил сключен не само с
частната жалбоподателка П., но и със С. В.,
като същите не били солидарно отговорни.На второ място твърди, че Договорът за
управление и поддръжка на общите части на ж.к.“Златно око резидънс“ бил
развален и прекратен с нарочна нотариална покана рег.№ 7113/07.09.2018г. на
нотариус Мария Бакърджиева,връчен на заявителя при условията на чл.47 ГПК на
30.10.2018г. На трето място изтъква, че в
приложеният договор за управление и поддръжка на общите части на жилищен
комплекс „Златно око резидънс“ от 11.03.2013г. не се съдържали задължения за плащане на парични
суми.По изложените съображения моли отмяна на Разпореждане за незабавно
изпълнение и за издаване на изпълнителен лист, обективирани в Заповед № 173 за
изпълнение на парично задължение възоснова на документ по чл.417 ГПК от
04.04.2019г. по ч.гр.д.№ 367/2019г. по описа на РС-Несебър.Предявено е и
особено искане- за спиране изпълнението на обжалваното разпореждане за
незабавно изпълнение и изпълнителен лист.
Постъпил е писмен отговор по
частната жалба от „Голдън Пик“ ЕООД ,предявен чрез адвокат Ж. Д. И. от
АК-Бургас, гр.Несебър, ул.“Иван Вазов“№4, в който се заявява становище за неоснователност на частната жалба. На
първо място се сочи, че обжалваното разпореждане е издадено само срещу
жалбоподателката П.,не и срещу солидарно отговорно друго лице; представената
нотариална покана за разваляне и прекратяване на договора не попадала сред съображенията, които могат
да бъдат извлечени от актовете по чл.417 ГПК,като освен това са изложени и
съображения за това, че договорът за управление и поддръжка не бил
развален.Досежно искането за спиране на изпълнението счита, че същото е
процесуално недопустимо, тъй като подлежало
на заявяване пред първоинстанционния съд по реда и на основанията,
уредени в разпоредбата на чл.420 ГПК.
Частната жалба е
подадена в законоустановения срок, от лице, което има правен интерес от
обжалването,срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и с внесена по сметка на
БОС държавна такса, поради което е допустима.
При разглеждането по
същество на частната жалба на Т.П. съдът намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Производството пред РС-Несебър е образувано по
заявление по чл.417 ГПК, предявено от „Голдън Пик“ ЕООД чрез адвокат Драгомир
Ошавков от АК-Бургас, с искане за издаване на Заповед за изпълнение и на изпълнителен лист срещу Т.
И.П. за парично вземане/ главница, мораторна
неустойка и разноски/, произтичащо от представен със заявлението Договор
за управление и поддръжка на общи части на жилищен комплекс от затворен тип
„Златно око резидънс“, сключен с нотариално удостоверяване на подписите от
11.06.2013г. с рег.№ 6270 от Нотариус Стоян Ангелов с рег.№ 208 на НК и с район на действие-
района на РС-Несебър,договорът вписан в имотния регистър под вх.№ 217,т.2,рег.№
3717/12.06.2013г.
Издадена е Заповед № 173/04.04.2019г. за изпълнение на парично задължение възоснова
на документ по ч.гр.д .№ 367/2019г. на РС-Несебър и изпълнителен лист № 223/12.04.2019г., видно
от отбелязването, направено върху заповедта/л.21 от делото на РС-Несебър/.
Поканата за доброволно
изпълнение,заедно със Заповед № 173/04.04.2019г.
за изпълнение на парично задължение възоснова на документ по ч.гр.д.№
367/2019г. на РС-Несебър и изпълнителен
лист № 223/12.04.2019г., са връчени лично на Т. П. на 25.07.2019г.
На 08.08.2019г. в РС-Несебър е
постъпило възражение от Т. П. ,предявено от нарочно упълмощен адвокат Цветомир
Милатов от БАК, че П. не дължи изпълнение на вземането по издадената заповед за
изпълнение.На същата дата в НРС е входирана и частната жалба на П., по която е
образувано настоящето съдебно производство пред БОС; към частната жалба е
приложена и нотариална покана на П. до
„Голдън Пик“ ЕООД,изпратена за връчване чрез Нотариус Мария Бакърджиева с рег.№
110 в НК с район на действие РС-Несебър, с която се заявява ,че се разваля и прекратява действието на
сключения между страните Договор за поддръжка и управление от 11.06.2013г. по
съображения, изложени в същата покана.
Съгласно разпоредбата на чл.
419, ал.2 от ГПК, частната жалба срещу разпореждането за незабавно
изпълнение може да се основава само на съображенията, извлечени от актовете по чл. 417
от ГПК.
Представеният със
заявлението документ по чл.
417, т.3 от ГПК е договор с нотариална заверка на подписите относно
съдържащо се в него задължение за заплащане на парични суми за управление на
общите части на ж.к „ЗЛАТНО ОКО РЕЗИДЪНС“,дължими на
управителя „ГОЛДЪН ПИК“ ЕООД от С.
Н. и от Т. П. като собственици на
самостоятелен обект в жилищния комплекс
и представляващи годишна такса за
покриване разходите за управлението и обикновената поддръжка на комплекса, в
размер на 12.00 евро за един квадратен метър ,начислена върху застроената площ
на самостоятелни обект, ведно с припадащите му се идеални части от общите части
на сградата.Съгласно т.2.2 от Договора годишната такса се дължи за услугите за
календарната година-01 януари до 31декември на съответната календарна
година.Сроковете за плащане, предвидени в т.3.1 от Договора са както следва: авансово не по-късно от
31март на съответната година- таксата за следващата календарна година; за
текущата година на придобиване- припадащата се част от датата на придобиване до
края на календарната година.В т.8.1. от договора е предвидена санкция при
изпадане в забава от собственика за заплащане на дължимата такса, като е
определена неустойка в размер на 1%
върху дължимата сума за всеки просрочен ден, но не повече от 30% върху дължимата
сума.
В случая е разпоредено
Т.П. да заплати сумата от 688,44 евро,
която представлява незаплатена главница- такса за управление и поддръжка за
2019г. и за 2020 година,както и 206,04
евро, представляваща неустойка в размер на 30% върху дължимата главница съгласно т.8.1 от Договора, както и
разноски в размер на 535 лева, от които 35 лева заплатена д.т. и 500 лева
адвокатско възнаграждение.
Съгласно разпоредбата
на чл.
419, ал.2 от ГПК частната жалба срещу разпореждането за незабавно
изпълнение може да се основава само на съображенията, извлечени от актовете по чл. 417
от ГПК.
Представеният със
заявлението документ по чл.
417, т.3 от ГПК е договор с
нотариална заверка на подписите относно съдържащо се в него задължение за
заплащане на парични суми и установява релевантните обстоятелства за размера на
дълга, същото отговаря на изискванията на закона, редовно е от външна страна,
което обстоятелство не се оспорва и от жалбоподателя.
Според оплакването в
жалбата, Договорът за управление и поддръжка на общи части на жилищен комплекс
от затворен тип „Златно око резидънс“, сключен с нотариално удостоверяване на
подписите от 11.06.2013г., е сключен не само от Т.П., а и от С. Н., които не
били солидарно отговорни по смисъла на чл.121 ЗЗД. Действително, частната жалбоподателка е съсобственик с лицето С. Н. на самостоятелен
обект-апартамент в сградата, намираща се в ж.к.“Златно око резидънс“, за което
е сключен Договора за управление и
поддръжка на общи части на жилищен комплекс от затворен тип „Златно око
резидънс“.Следователно,длъжникът-частен жалбоподател дължи
такса за управление и поддръжка за процесния период от време , но само
съответно на собствената си част, която при липса на други доказателства, и с
оглед отразеното в т.2 от Договора, е 1/2 ид.ч. /съобразно чл.
30, ал. 2 ЗС/,което обстоятелство изрично е заявено от заявителя в т.14 от заявлението по чл.417 ГПК.По тази причина Т.П. дължи половината от посочената годишна такса от 688,44
евро , т.е. сумата от 344,22 евро, а за две календарни години/ за
2019г. и за 2020г./ - в размера от 688,44 евро, за каквато главница е издадена заповедта за
изпълнение.Следва да се отбележи освен това , че солидарна отговорност не е
търсена от заявителя и не е присъдена от съда, а сумата от 688,44 евро
представлява дължимата такса за две години- за 2019г. и за 2020година.
На второ място жалбоподателката
сочи, че Договора за управление и
поддръжка на общи части на жилищен комплекс от затворен тип „Златно око
резидънс“ бил развален и прекратен с
нарочна нотариална покана от
07.09.2918г.,връчена на заявителя „Голдън
Пик“ЕООД при условията на чл.47 ГПК на 30.1.2018г. Връщайки се на
цитираната по-горе разпоредба на чл.
419, ал. 2 от ГПК,предвиждаща
частната жалба срещу разпореждането за незабавно изпълнение да се
основава само на съображенията, извлечени от актовете по чл. 417
от ГПК,настоящият съдебен състав намира за недопустимо в това
производство да бъдат обсъждани
възраженията на длъжника-ответник за разваляне и прекратяване на Договора за
управление и поддръжка на общи части на жилищен комплекс от затворен тип
„Златно око резидънс“.Това е така, тъй като в настоящето производство не се
разрешава правен спор и по тази причина наведените материално-правни доводи за
неоснователност на заявените права по заповедта подлежат на обсъждане в
исковото производство, каквото би било това по реда на чл.422 ГПК, но не и в
това по чл.419,ал.1 ГПК.
Неоснователно е и твърдението на
частната жалбоподателка-че в Договора за управление и поддръжка на общи части на
жилищен комплекс от затворен тип „Златно око резидънс“ нямало регламентирани
задължения за плащане на парични суми.Такива са уговорени, както се посочи
по-горе, като същите са определяеми- изчисляват се по 12 евро на квадратен
метър площ на самостоятелния обект.Досежно
присъдената неустойка и с оглед възражението на жалбоподателката за липса на
съдържащи се в договора задължения за плащане настоящият съдебен състав
съобрази указанията, дадени с т. 4а
от ТЪЛКУВАТЕЛНО
РЕШЕНИЕ № 4/2013
г. от 18.06.2014 год. на ОСГТК на ВКС по т.д.№ 4/2013г. , в която е прието,
че по смисъла на чл.417 ГПК може да се издаде заповед за
незабавно изпълнение и за акцесорни вземания, каквото е обезщетението за вреди
от неточно изпълнение на главното вземане, стига основанието на тези вземания
да е предвидено в документа /уговорена неустойка или лихва/, а размерът да е
определен в самия документ или определяем по посочен в него начин /например
като процент/. Такива вземания се основават на посочените в чл.417, т.2 и 3 ГПК документи, тъй като не се
установяват въз основа на данни, стоящи вън от изпълнителното основание.В случая
от първоинстанционния съд е
присъдена неустойка от 206,04 евро, представляваща неустойка от 30% върху дължимата главница съгласно т.8.1. от
Договора за управление и поддръжка на общите части на ж.к. от затворен тип „златно око резидънс“, изчислена върху дължимата главница от 688,44 евро за 2019г. и
за 2020година.
По изложените
съображения частната жалба срещу
Разпореждането за незабавно изпълнение е неоснователна и като такава следва да
се остави без уважение.
В частната жалба е заявено искане за спиране
изпълнението на обжалваното разпореждане за незабавно изпълнение,което искане
съдът намира за процесуално недопустимо,налагащо оставянето му без разглеждане
и прекратяване на производството по делото в тази му част.Това е така, тъй като
по искане на П. районният съд с определение №
1037/19.09.2019г. е спрял
принудителното изпълнение на Заповед № 173/04.04.2019г. за незабавно изпълнение
, постановена по ч.гр.д.№ 367/2019г. на НРС, за което от данните по делото се
налага извода, че същото поради необжалването му е влязло в законна сила и за
жалбоподателката не е налица правен интерес от
ново искане в тази насока, още повече ,че съгласно чл. 420,ал.2 ГПК
компетентен да се произнесе по такова искане е съдът , постановил незабавното
изпълнение, но не и въззивната инстанция.
Мотивиран от
изложеното Бургаският Окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на Т. И.П., гражданин на ******* *********, родена на **.**.****г. в К.,предявена
чрез пълномощника й адвокат Цветомир Милатов с кантора-гр.Бургас,
ул.“Ал.Стамболийски“ №5, ет.3, ап.5, против Разпореждане за незабавно
изпълнение и за издаване на изпълнителен лист, обективирани в Заповед № 173 за
изпълнение на парично задължение възоснова на документ по чл.417 ГПК от
04.04.2019г.,постановена по ч.гр.д.№
367/2019г. по описа на РС-Несебър.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искането
на Т. И.П., гражданин на ******* *********, родена на **.**.****г. в К.,предявено
чрез пълномощника й адвокат Цветомир Милатов с кантора-гр.Бургас,
ул.“Ал.Стамболийски“ №5, ет.3, ап.5, за спиране принудителното изпълнение на Заповед № 173 за изпълнение на
парично задължение възоснова на документ по чл.417 ГПК от
04.04.2019г.,постановена по ч.гр.д.№
367/2019г. по описа на РС-Несебър и прекратява производството по делото в тази
му част.
В частта, с която се оставя без
разглеждане искане на частния жалбоподател
за спиране на изпълнението, настоящият съдебен акт може да се обжалва с
частна жалба пред ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му; в останалата му
част определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Членове:1/
2/мл.с.