Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 09.04.2021 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско
отделение, VI – 17 състав,
в закрито заседание на девети април две хиляди двадесет и първа година, в следния състав:
СЪДИЯ: ДИЛЯНА ГОСПОДИНОВА
като разгледа докладваното от съдията т.д. № 420 по описа на СГС за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 25 от
Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска
цел /ЗТРРЮЛНЦ/.
Образувано
е по жалба, подадена от „С.Б.“ ООД срещу отказ № 20210222094128/ 23.02.2021 г.
на длъжностно лице по регистрацията при Агенция по вписванията, в частта с
която с него е отказано да бъде вписана в търговския регистър по партида на
дружеството на промяна във вписаните обстоятелства относно начина на
представляване на дружеството от вписаните управители.
В чл. 25, ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ в
редакцията на разпоредбата съгласно измененията обн. в ДВ, бр. 105 от 2020 г.,
които са в сила от 15.12.2020 г., е предвидено, че жалбата срещу постановен от
длъжностното лице по регистрация отказ се подава чрез Агенция по вписванията,
която изпраща незабавно на съда подадената жалба, заедно с приложенията към
нея, постановения отказ, заявлението и приложенията към него, както и
доказателства за връчването му, като агенцията може да подаде и отговор по
жалбата с писмени доказателства по нея. При тълкуване на тази правна норма
съдът намира, че в нея е уредено едно право за Агенция по вписванията, която е
органът, който е компетентен да се произнесе по направено искане за вписване,
обявяване и заличаване в търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, да
подаде становище по постановения отказ, с което да допълни мотивите си, които
по правило следва да са изложени в пълнота в съдържанието на самия акт. Въпреки
че законът е използвал терминът „отговор на жалбата“, не може да се приеме, че
Агенцията по вписванията има право да подаде писмен отговор на подадената жалба
срещу отказа. Това е така, защото такова право възниква само за страната в едно
производство, което се развива пред гражданския съд, но не и за правен субект,
който няма качеството на страна в това производство, а още по-малко за органа,
който е постановил акта, който се обжалва пред съда и подлежи на проверка за
допустимост и правилност. Регистърното производство, което се развива пред
Агенция по вписванията по реда на ЗТРРЮЛНЦ, по своя характер е охранително
гражданско производство, поради което при неговото провеждане важат както
специалните правила, предвидени в този закон, така и общите правила на
гражданския процес, регламентирани в ГПК, към които е налице и изрично
препращане в някои от нормите на ЗТРРЮЛНЦ. В нито един от отделните видове
граждански процеси, които са уредени в ГПК, не е предвидено органът, който е
постановил един акт да участва като страна в производството по неговото
обжалване, да има право да подаде писмен отговор на подадена срещу неговия акт
жалба, както и да има право на жалба срещу решението на съда, с което се отменя
неговия акт. С оглед на това и предвид факта, че в ЗТРРЮЛНЦ няма изрична правна
норма, с която да е предвидено, че Агенция по вписванията участва като страна в
производството по обжалване на откази, постановени от длъжностни лица от нейния
състав, което би противоречало на общите принципи, върху които е изграден
гражданския процес, то трябва да се приеме, че тя няма това качество. Освен
изложеното, следва да се посочи и това, че охранителното производство по своя
характер е едностранно такова, в което участва само едно лице и това е
молителят, който търси съдействие от компетентния за това орган и в него не
участва насрещна страна. Ето защо настоящият съдебен състав счита, че Агенция
по вписванията няма качеството на страна в производството чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ и
следователно не разполага с право да подава писмен отговор. Тя има предоставена
съгласно чл. 25, ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ възможност да подаде единствено становище по
жалбата,
какъвто характер има
и представения по делото отговор по жалба.
Софийски градски съд, след като съобрази изложените от жалбоподателя доводи
и събраните по делото доказателства, намира следното:
Жалбата е подадена в
законоустановения срок срещу акт, подлежащ на обжалване съгласно разпоредбата
на чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ и от лице, което има право и интерес от обжалването, поради
което същата е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Предмет на регистърното
производство, образувано по заявлението на „С.Б.“ ООД, по което е постановен
обжалвания в настоящото производство отказ, е вписване в търговския регистър по
партидата на „С.Б.“ ООД на промяна във вписаните обстоятелства относно начина
на представляване на дружеството от вписаните управители.
При
подаване на заявление за вписване на определени обстоятелства в търговския
регистър длъжностното лице, което е компетентно да извърши вписването,
съответно да постанови отказ, извършва проверка както на редовността на
подаденото заявление – дали то изхожда от оправомощено лице и е изготвено при
спазване на предвидените в закона форма и ред, а също така и за това дали заявените
обстоятелства подлежат на вписване в търговския регистър, както и дали от
представените от заявителя документи се доказва, че те съществуват и че съответстват
на закона, т.е. че не противоречат на императивни законови норми /чл. 21, т. 5 ЗТРРЮЛНЦ
/.
С чл. 4 ЗТРРЮЛНЦ е въведено
правилото, че в търговския регистър и в регистъра на юридическите лица с
нестопанска цел се вписват търговци, клонове на чуждестранни търговци, юридически
лица с нестопанска цел и клоновете на чуждестранни юридически лица с нестопанска
цел, както и свързаните с тях обстоятелства, за които е предвидено със закон,
че подлежат на вписване. Съгласно чл.
119, ал. 2 ТЗ вр. чл. 119, ал. 1, т. 1 ТЗ и чл. 141, ал. 3 ТЗ на вписване в
търговския регистър подлежи името на лицето или лицата, които са избрани за
управители на дружество с правноорганизационна форма ООД. Тогава, когато волеизявяващият
орган на търговското дружество е в състав от повече от един управител, каквато
хипотеза законът допуска /арг. от чл. 119, ал. 1, т. 2 ТЗ/, в търговския
регистър се вписва и начина, по който лицата, избрани за управители
представляват дружеството пред трети лица, който следва да отговаря и на
установените в закона правила за това.
При извършване на служебна
справка за вписаните в търговския регистър обстоятелства е видно, че по
партидата на „С.Б.“ ООД са вписани три лица, които са избрани за управители на
дружеството. Това означава, че в процесния случай на вписване подлежи и начина,
по който тези три лица представляват дружеството и промените в това обстоятелство,
каквато промяна е заявена за вписване със заявлението, за разглеждане на което
е образувано регистърното производство. В случая с подаденото заявление се иска
в търговския регистър по партида на „С.Б.“ ООД да бъде вписана промяна в начина
на представляване на дружеството от всички избрани управители като вместо това,
че те го представляват заедно и поотделно, да се впише, че го представляват
заедно и поотделно, а при сключване на сделки с материален интерес над 50 000
лв. - само заедно с управителя Ивайлов Валериев Георгиев.
В чл. 141, ал. 2 ТЗ е предвидено,
че дружество с правноорганизационна форма ООД се представлява от управителя,
като при няколко управители всеки един от тях може да действа самостоятелно, освен
ако дружественият договор предвижда друго. Съгласно третото изречение на тази
разпоредба други ограничения на представителната власт на управителя нямат
действие по отношение на трети лица. При тълкуване на тази правна норма се
налага извода, че
при множество
управители правилото е, че всеки от тях може да действа самостоятелно и има
правото да представлява сам търговското дружество пред трети лица. Ограничения
в представителната власт на един или някой от избраните управители са
допустими, но предвид разпоредбата на чл. 141, ал. 2, изр. 3 ТЗ те имат
действие само във вътрешните отношения, които възникват между дружеството и
управителя и не могат да се противопоставят на трети лица, освен в една
хипотеза, която е изрично посочена в чл. 141, ал. 2, изр. 2 ТЗ, а именно когато
с дружествения договор е дерогоирано законовото правило, че всеки от
управителите представлява дружеството самостоятелно. Такава дерогация на
правилото на чл. 141, ал. 2, изр. 2 ТЗ ще е налице, когато в дружествения
договор е предвидено, че избраните управители представляват дружеството само
заедно или че един от тях представлява дружеството само заедно с другия управител,
който единствено има правото да действа самостоятелно. Други ограничения на
представителната власт на управителя, извън това, което изключва правилото на
чл. 141, ал. 2, изр. 2 ТЗ, каквито са например ограниченията за някой от
управителите или за всички тях да сключват самостоятелно само определен вид
правни сделки, са такива, които без значение дали са предвидени в разпоредба на
дружествения договор или в решение на върховния орган на дружеството, не могат
да бъдат противопоставени на трети лица. При съобразяване на направеното от
заявителя „С.Б.“ ООД искане за вписване се налага извода, че всъщност с него се
заявява за вписване не правило за съвместно представителство от тримата вписани
управители, което дерогира това по чл. чл. 141, ал. 2, изр. 2 ТЗ, а ограничение
в представителната власт на двама от вписаните управители, което е установено в
дружествения договор и се изразява в това, че тези лица нямат правомощието сами
да сключват определен вид правни сделки, които са с материален интерес над 50
000 лв. Това ограничение обаче е от тези, които не могат да бъдат
противопоставени на трети лица съгласно чл. 141, ал. 2, изр. 3 ТЗ.
Търговският регистър, воден от
Агенция по вписванията, е публичен и основното действие на вписването в него е
оповестително и има за цел да бъдат информирани участниците в търговския и
гражданския оборот за важни обстоятелства, касаещи търговците и за
съществуването на определени правно значими обстоятелства, които могат да им се
противопоставят. С оглед на това и в чл. 7, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ е предвидено, че
всяко едно вписано в регистъра обстоятелство, съответно обявен акт, се смята,
че е станало известно на третите добросъвестни лица от момента на вписването.
Ето защо и на вписване в търговския регистър подлежат само такива обстоятелства,
които могат да се противопоставят на трети добросъвестни лица от момента на
тяхното вписване, защото само така може да се изпълни основната цел на
търговския регистър и на извършваните в него вписвания и обявявания. В
търговския регистър не се вписват тези обстоятелства, които са от значение само
във вътрешните отношения между членовете на дружеството или между дружеството и
лица, на които е възложено неговото управление и представителство и които не
могат да се противопоставят на третите лица, каквото е обстоятелството относно съществуващи
ограничения в представителната власт на някой от избраните управители на дружеството,
извън изключението на чл. 141, ал. 2, изр. 2 ТЗ. В тази насока е и практиката
на Софийски апелативен съд - Решение № 800 от 06.04.2017 г., постановено по т.
д. № 439/2017 г. по описа на САС. Това означава, че заявеното от „С.Б.“ ООД за
вписване обстоятелство, касаещо предвидено в дружествения договор ограничение
на представителната власт на двама от израните управители на дружество,
изразяващо се в забраната да сключват самостоятелно от името на дружеството
правни сделки с материален интерес над 50 000 лв., доколкото е такова, което на
основание чл. 141, ал. 2, изр. 3 ТЗ не може да се противопостави на трети лица,
не подлежи на вписване в търговския регистър, в каквато насока се е произнесло
и длъжностното лице по регистрация с
постановения от него отказ.
По изложените съображения жалбата
се явява неоснователна и като такава следва да се остави без уважение.
Така мотивиран съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ жалбата, подадена от „С.Б.“ ООД срещу отказ №
20210222094128/ 23.02.2021 г. на длъжностно лице по регистрацията при Агенция
по вписванията, в частта с която с него е отказано да бъде вписано в търговския
регистър по партида на дружеството обстоятелството, касаещо предвидено в
дружествения договор ограничение на представителната власт на двама от израните
трима управители на „С.Б.“ ООД, изразяващо се в забраната тези лица да сключват
самостоятелно от името на дружеството правни сделки с материален интерес над 50
000 лв.
Решението подлежи
на обжалване пред Софийски
апелативен съд в 7-дневен срок
от съобщаването му на жалбоподателя.
СЪДИЯ: