Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е № 152

 

гр. София, 01.11.2019г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

            Софийският окръжен съд, търговско отделение, I-ви състав, в публично съдебно заседание, проведено на 25.октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:РАДИ ЙОРДАНОВ

 

при секретаря Юлиана Божилова, като разгледа докладваното от съдията т. д. №74 по описа за 2019 година на СОС и за да се произнесе, взе предвид следното:

Ищецът М.П.М. с ЕГН********** *** чрез упълномощения от него процесуален представител адв. М.Н.Т., е предявил иск по чл.432, ал.1 КЗ срещу З. „Б.И.“ АД, ЕИК., със седалище и адрес на управление:***, за осъждането му да му заплати следните суми:

30 000,00лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, болки и страдания, ведно със законната лихва, считано от 17.03.2019г. до окончателното изплащане на сумата и

270,20лв. имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 17.03.2019г. до окончателното изплащане на сумата.

Претендира и присъждане на направените за производството деловодни разноски.

В исковата молба се твърди, че на 21.11.2018г. около 7,45 П. З. Н. при управление на т.а „Пежо“ модел „Боксер с рег. №СА2015АН по път ГП 1-6 в посока от гр.П.към гр.С. в района на 183 км. Губи контрол върху автомобила, напуска платното за движение и се блъска в крайпътен скат. При инцидента като пътник в автомобила е пострадал ищеца М.П.М.. Съставен е Констативен протокол за ПТП от органите на КАТ РУ П.. Пострадалият пътник М.П.М. е транспортиран по спешност до УМБАЛСМ „П.“ със силна болка в дясна раменната става. Настанен е в Клиника по ортопедия и травматология с данни на луксация на дясна раменна става, фрактура на големия тубекул. След стабилизиране на състоянието е пристъпено към закрито наместване на фрактурата под анестезия. Раменната става е имобилизирана с мека превръзка за срок от 35 дни. Проведено е медикаментозно лечение. На 26.11.2018г. е изписан.

В резултат на получените телесни увреждания  - фрактура на горен десен крайник с луксация на раменна става, М.П.М. е претърпял и  търпи понастоящем болки и страдания със значителен интензитет.

Травмата, причинена при произшествието на М.П.М. наложила щадящ режим, което за дълъг период е пречело и а самообслужването и посрещането със собствени сили на елементарните хигиенни и обикновени битови потребности. Обездвижването па доминантния горен крайник му е създало редица неудобства и е повлияло на качеството му на живот в негативен аспект. Прекъснало е спортните му занимания, с които е поддържал форма и тонус. Произшествието е осуетило очакваната зимна ваканция със семейството.

Инцидентът е оставил дълбок отпечатък в психиката на пострадалия. Характера на травмирането - при пътно-транспортно произшествие, последващото лечение и наложения режим на обездвижване пряко се отразили на състоянието му на човек, с активен трудов и социален живот. От социално активна личност с множество контакти, активно спортуващ и държащ на външния си вид се е превърнал в отчаян и апатичен мъж загубил интерес към живота. Изоставил е интересите си преустановил е заниманията и контактите си. Налице е отчужденосг, понижена активност и самоизолация, които се отразяват негативно на психиката и развитието му. Психологическите последици от инцидент изживян стрес и душевни страдания, ще съпътстват пострадалото лице до края на живота му.

Увредите, които е получил, са му причинили не само физическа болка, но и емоционално страдание, като пряко са се отразили на ежедневието му и са осуетили плановете му. Станал е тревожен и изнервен. Болките от травмите са нарушили съня му. Станал е нервен и безпокоен без видима причина. Страхува се да пътува с автомобил.

По отношение на т.а. „Пежо Боксер“, peг. № СА2015АН е налице сключена застраховка “Гражданска отговорност на автомобилистите в З. „Б.И.“АД по застрахователна полица №ВС/02/118000213881 валидна към момента на произшествието, видно от справка от интернет сайта на Гаранционен фонд.

На основание чл.429 от КЗ с договора за застраховка “Гражданска отговорност”, застрахователят се задължава да покрие в границите определената в договора сума, отговорността на застрахования за причинени на трети лица имуществени и неимуществени вреди.

В случая функционално отговорно за вредите причинени от водача на товарен автомобил „Пежо Боксер“, peг. № СА2015АН в качеството на застраховател е З. „Б.И.“ АД.

С претенция вх. № ОК-87941/17.12.2018 г., в съответствие- с разпоредбите на Кодекса за застраховане е депозирано искане за обезвреда от М.П.М.. При ответника е образувана преписка по щета № **********.

Въпреки представените в пълнота документи, установяващи настъпването на събитието и последиците за пострадалия, до момента З. „Б.И.“ АД се отклонява от задължението за плащане на обезщетение.

Ето защо ищецът М.П.М. моли съда да осъди ответника З. „Б.И.“ АД да му заплати следните суми: 30 000,00лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, болки и страдания, ведно със законната лихва, считано от 17.03.2019г. до окончателното изплащане на сумата и

270,20лв. имуществени вреди, за платени оперативни процедури на раменен пояс и горен крайник, ведно със законната лихва, считано от 17.03.2019г. до окончателното изплащане на сумата.

Препис от исковата молба с доказателствата към нея е изпратен на ответника З. „Б.И.“ АД, който в срока по чл.367, ал.1 ГПК е депозирал писмен отговор.

Ответникът оспорва исковете претенции по основание и размер.

С оглед на тежестта на травмите нетрудоспособността за физически труд при счупване на големия туберкул е 1,5-2 месеца, а изкълчването на раменната става 2-3 месеца. От представената медицинска документация не се установяват усложнения.

Ответникът З. „Б.И.“ АД намира, че предявената сума за обезщетение е завишена.

З. „Б.И.“ АД оспорва всички елементи на състава на непозволеното увреждане.

Ответникът смята, че не са представени официални удостоверителни документи, които да доказват с обвързваща сила обстоятелствата, които се твърдят.

 З. „Б.И.“ АД прави възражение за съпричиняване от страна на пострадалия, който е бил без предпазен колан.

В срока по чл.372, ал.1 ГПК, ищецът М.П.М. не е депозирал допълнителна искова молба.

            Софийският окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди във връзка с доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

                Видно от представения с исковата молба констативен протокол №50/21.11.2018г. за ПТП на РУП - Пирдоп е, че на 21.11.2018г. т.а. „Пежо Боксер“, peг. № СА2015АН, управляван от П. З.Н. се движи по път ГП I 6 от П.за С. и в района на 183км. по неизяснени причини губи контрол , върху управляваното от него МПС и напуска платното за движение в дясно и се блъска в крайпътен скат. При ПТП е пострадал пътуващия пътник М.П.М..

От представените с исковата молба епикриза, издадени от УМБАЛ „С.“ АД – С.се установява, че пострадалият М.П.М. при горното ПТП е бил приет на 21.11.2018г. с поставена диагноза луксация на дясна раменна става и фрактура на големия туберкул.

Представи се фактура №**********/26.11.2018г. за малки оперативни процедури на раменен пояс и горен крайник от УМБАЛ „С.“ АД – С. на стойност 270,20лв.

            Установява се по делото, че с молба – претенция от 17.12.1018г., ответникът е уведомен от ищеца за процесното ПТП и е претендирал обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени вреди. С писмо от 27.02.2019г. ответникът З. „Б.и.“ АД намира, че няма основание за заплащане на претендираното застрахователно обезщетение.

                От прието от съда като компетентно и обективно заключение на в.л. по назначената съдебно-медицинска експертиза се установява, че М.П.М. е приет в клиниката по ортопедия и травматологияна 21.11.2018г. със силни болки в дясна раменна става. Установено е луксация на дясна раменна става, фрактура на шийката на десен хумерус, като е извършена репозиция на фрактурата и е наложена мека имобилизация по ДЕЗО. Изписан е на 26.11.2018г. с диагноза фрактура с луксация на дясна раменна става.  Фрактура на шийката на десен хумерус създава трайно затруднение на движението на горен десен крайник за срок от 3-4 месеца. Луксация на дясна раменна става е причинило на пострадалия трайно затруднение на движението на горен десен крайник за срок от 2-3 месеца. Уврежданията са причинили значителни по интензитет болки и страдания, най- силни в началния период, като постепенно намаляват до изчезването им в посочения възстановителен период. В бъдеще ще се наблюдава болезненост при натоварване или рязка промяна на времето. вида на травматичните увреждания може да се получи и при поставен предпазен колан при странично движение на тялото и контакт с части от купето. Няма данни на кое място е пътувал пострадалия и с какъв тип обезопасителен колан е оборудван автомобила.  

По делото е назначена и автотехническа експертиза, от заключението на която, се установява следния механизъм на ПТП:

На 21.11.2018 г. към 7,45 часа по първокласен път №6 от републиканската пътна мрежа в посока от гр. П., към гр. С.се е движил товарен автомобил „Пежо Боксер” тип фургон с регистрационен номер СА 20 15 АН, управляван от П.З. Н.. Във фургона допълнително са били монтирани седалки за превозване на пътници, като в протокола за оглед на местопроизшествие не е определен броя им. В микробуса са пътували пътници, включително и ищецът, но в материалите по делото липсват данни за това кой на коя седалка се е намирал. Платното за движение е било двупосочно, с по една лента за движение в противоположните посоки, отделени една от друга посредством единична непрекъсната линия „М1”. В зоната на произшествието в действие са били пътен знак „А2” - „Опасен завой наляво” и пътен знак „В 24” - „Забранено е изпреварването на автомобили и мотоциклети с кош. Асфалтовото покритие е било мокро.

Придвижвайки се по описания начин, видно от изготвената и приложена към протокола за оглед работна скица, товарният автомобил в началото на хоризонталната крива не е следвал траекторията на платното за движение и не е навлязъл в кривата, а е продължил праволинейното си движение, видно от описаните в протокола за оглед „следи от преминаване на гуми”, при което е навлязъл в дясното крайпътно пространство и с дясната си странична част се е ударил в крайпътен скат.

При ПТП е пострадал ищецът М.П.М.

Техническият анализ на описания по-горе механизъм на възникване и развитие на ПТП дава основание да се направи извода, че причините за ПТП не са от технически характер и би следвало да се търсят в субективните действия на водачът на товарен автомобил „Пежо Боксер” с регистрационен номер СА 20 15 АН, който в зоната на ПТП, не е контролирал пътното превозно средство, което управлява. Във фургона на товарния автомобил не са оборудвани с предпазни колани.

По делото се разпита свидетеля В. А..

На 21-ви ноември 2018г., бил първият му работен ден и пътувал от с. Ч., където бяхме настанени от работодателя ни на хотел. Оттам ги вземал микробус и ги карал във фабриката. Свидетелят бил седнал на последната седалка. Просто като стана катастрофата А.първи излязъл навън, после се върнал да помогне на М.М. да излезе. Ръката му висяла. Помолил да му дръпне дясната ръка, но свидетелят отказал, защото не знаел дали не е счупена. Стояли на пътя и чакали да дойдат да ги вземат. Според него е имало колани в буса, но само на предните седалки. След катастрофата първо ги закарали в П. в Бърза помощ. М. и една жена, които били със счупвания, ги закарали в С. в "С." с Бърза помощ, но свидетелят не бил с тях. Може би след седмица, след като са го изписали М., го видял в хотела. Той тогава изглеждал, меко казано, като премазан с валяк, беше много зле - целият син, ожулен, с превързана ръка. Не можел сам да се обслужва и да се храни. А. му помагал да се обслужва и да се храни, около 25 дена. Човек, като не е свикнал да борави с лявата си ръка, за всичко трябва да му се помага - да му нареже хляб, да му нареже яденето, да го измие, да го изкъпе. Към момента, понеже работят във фабрика за тухли, макар и двамата да са технолози, тухлите съвсем не са леки – имат тухли, които тежат по 18 кг и лабораторията е на единия край на завода, а тухлите са на другия. Няма кой да помогне и се свидетелят се нагърбва с работа на М.М., защото той просто не може. Той не се оплаква много, но до лятото все го боляла ръката. Преди инцидента са се разхождали, ходили са до еко зоната в с.Ч.. Там има ресторант и е на три-четири километра от селото. Ходили са преди пешком, но от тая случка нататък не го е виждал да излиза. М. седял на втория ред седалки, А. седял на третия ред. Отдясно на М. нямало човек.

По делото се представи извадка от Гаранционния фонд видно от която към датата на ПТП 21.11.2018г. т.а. „Пежо Боксер“, peг. № СА2015АН  е застрахован при ответника З. „Б.и.“ АД по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ с полица №ВС/02/118000213881.

            При така установената фактическа обстановка съдът стигна до следните правни изводи:

            Съгласно разпоредбата на чл.429, ал.1, т.1 от КЗ с договора за застраховка „Гражданска отговорност” застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в договора застрахователна сума отговорността на застрахования за причинени от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди. Отговорността на застрахователя се реализира, чрез заплащане на обезщетение на увреденото лице, което обхваща всички имуществени и неимуществени вреди, пряк и непосредствен резултат от увреждането, а също и на лихви за забава, когато застрахованият е отговорен пред увредения за тяхното плащане.

С разпоредбата на чл.432, ал.1 от КЗ е уредено правото на пряк иск в полза на пострадалото лице срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” на прекия причинител, като отговорността на застрахователя е функционално обусловена и тъждествена по обем с отговорността на деликвента. За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл.432, ал.1 от КЗ е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка „Гражданска отговорност”, както и да са налице всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл.45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител – застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди.

В настоящия случай по делото бе установено по несъмнен начин от събраните писмени доказателства и от заключението по назначената автотехническа експертиза , че на 21.11.2018г. т.а. „Пежо Боксер“, peг. № СА2015АН, управляван от П. З. Н. се движи по път ГП I 6 от П. за С. и в района на 183км. по неизяснени причини губи контрол, върху управляваното от него МПС и напуска платното за движение в дясно и се блъска в крайпътен скат. При ПТП е пострадал пътуващия пътник М.П.М..

Ето защо съдът намира, че водачът П.Н. е нарушил правилата за движение по пътищата, регламентирани в чл.20 ЗДвП, „Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват.

Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението“, което е довело до настъпване на ПТП при което пострадалият М.П.М. е получил следните травматични увреждания, констатирани от СМЕ:

Фрактура на шийката на десен хумерус създава трайно затруднение на движението на горен десен крайник за срок от 3-4 месеца. Луксация на дясна раменна става е причинило на пострадалия трайно затруднение на движението на горен десен крайник за срок от 2-3 месеца.

Налице е установена по несъмнен начин причинна-следствена връзка между горните противоправни действия на водача на МПС и настъпилата вреда.

Не се установи по делото възражението на ответника З. „Б.и.“ АД за съпричиняване, по чл.51 ал.2 ЗЗД. Пострадалият М.П.М. не е бил с поставен предпазен колан, но автомобилът не е бил оборудван на задните седалки с такъв, поради което не е допринесъл до съпричиняване на вредоносния резултат.

По делото бе установен и последният елемент от фактическия състав за ангажиране на отговорността на застрахователя по предявения пряк иск по чл.432, ал.1 от КЗ – наличието на валидно застрахователно правоотношение към момента на ПТП между ответника З. „Б.и.“ АД по настоящото дело и виновния водач по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” с полица № №ВС/02/118000213881.

Доказан по основание, предявеният иск по чл.432, ал.1 от КЗ – за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди, е доказан отчасти и по размер.

Съгласно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. При определяне на обезщетението се съобразяват характера и тежестта на вредите Фрактура на шийката на десен хумерус, луксация на дясна раменна става. Пострадалият е изпитвал интензивни и продължителни болки и страдания, след настъпване на травмата, при наместването и до въстановяването, като болките са намалявали. Изпитвал е неудобства, необходимост да бъде обслужван от други лица, за което свидетелства разпитания свидетел и заключението на СМЕ. Към момента на ПТП пострадалият е на 51години, като възстановителният процес е по-дълъг и е продължил около три месеца. Проявлението на тези болки и страдания във времето дават неблагоприятно отражение в патримониума на увреденото лице като пряка и непосредствена последица от получените при ПТП травматични увреждания.

Съобразявайки характера и тежестта на получените травми, интензитетът и продължителността на понесените във връзка с тях болки и страдания, периода на лечение и възстановяване, възрастта на ищеца, както и остатъчните последици от травмите – болки при натоварване и промяна на времето, съдът приема, че ищеца има право на обезщетение за претърпените неимуществени вреди в размер на 20 000 лв. Така определеното обезщетение е съобразено както с изброените по-горе обстоятелства, релевантни за размера му, така и с установения в чл.52 от ЗЗД принцип на справедливостта, като ще допринесе за репариране на неблагоприятните последици от увреждащото събитие в патримониума на ищеца. С оглед на изложеното съдът следва да осъди ответника да заплати на ищеца на осн. чл.432, ал.1 от КЗ и чл.497 ал.1 т.2 КЗ сумата от 20 000 лева, ведно със законната лихва върху нея, считано от 17.03.2019г. до окончателното й заплащане, като отхвърли предявения иск за разликата до пълния му предявен размер от 30 000 лева.

По отношение на иска за имуществени вреди. Искът е основателен. Ищецът е заплатил по фактура №**********/26.11.2018г. оперативни процедури на раменен пояс и горен крайник от УМБАЛ „С.“ АД – С. на стойност 270,20лв., които са в пряка и непосредствена последица от настъпилото ПТП и претърпените от пострадалия увреждания.

            По отношение на държавните такси и разноските по делото:

С оглед изхода на делото и на основание чл.78 ал.1 ГПК ответникът следва да заплати на ищеца направените деловодни разноски в размер на 1210,81лв. и 600,-лв. за САТЕ и СМЕ и съобразно с уважената част от исковете в общ размер на 1212,51лв.

На основание чл.78 ал.1 ГПК, чл.38, ал.1, т.2 от ЗА и чл.7, ал.2, т.4 от Наредба №1/09.07.2004г. ответникът дължи възнаграждение на процесуалния представител на ищеца по договор за правна помощ. Съдът следва да определи размер на адвокатското възнаграждение, като базата за определяне на възнаграждението е уважената част на иска. С оглед на горното съдът определя горното възнаграждение в размер на 756,65 лева, която сума ответникът следва да се осъди да заплати на пълномощника на ищеца.

В хода на производството по делото ответникът З. „Б.и.“ АД е направил разноски в общ размер на 3000 лева (300 лева за възнаграждение на в.л. по САТЕ и 300лв. на СМЕ и 2400 лева с ДДС – адвокатско възнаграждение за процесуално представителство). С оглед на горното и на осн. чл.78, ал.3 от ГПК ищецът М.П.М.  следва да се осъди да заплати на ответника З. „Б.и.“ АД сумата от 991,07 лева, съставляваща деловодни разноски, съразмерно с отхвърлената част на исковете.

С оглед изхода на делото и на осн. чл.78, ал.6 от ГПК ответникът З. „Б.и.“ АД следва да се осъди да заплати, съразмерно на уважената част от иска, по сметка на съда дължимата ДТ в размер на 810,81 лева (4 % от 20 270,20 лева).

Воден от горното, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОСЪЖДА, на основание чл.432, ал.1 КЗ, във вр. с чл.45 от ЗЗД, чл.52 ЗЗД  и по чл.497, ал.1 т.2 КЗ, З.” АД, ЕИК, със седалище и адрес на управление:*** да заплати на М.П.М. с ЕГН. по банкова сметка * лева (двадесет хиляди лева), съставляваща обезщетение за причинените  му неимуществени вреди – болки, страдания, настъпили вследствие на ПТП, възникнало на 21.11.2018г. на пътя П.-С. и наличие на задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ по полица №ВС/02/118000213881, ведно със законната лихва върху сумата от 17.03.2019г.  до окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск В ЧАСТТА МУ за разликата до пълния му предявен размер от 30 000 лева.

ОСЪЖДА, на основание чл.432, ал.1 КЗ, във вр. с чл.45 от ЗЗД и по чл.497, ал.1 т.2 КЗ, З.” АД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление:*** да заплати на М.П.М. с ЕГН********** ***, по банкова сметка *** ***,20лева (двеста и седемдесет лева и двадесет стотинки), съставляваща обезщетение за причинените  му имуществени вреди по фактура №**********/26.11.2018г., настъпили вследствие на ПТП, възникнало на 21.11.2018г. на пътя П.-С. и наличие на задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ по полица №ВС/02/118000213881, ведно със законната лихва върху сумата от 17.03.2019г.  до окончателното изплащане на сумата.

ОСЪЖДА, на осн. чл.78 ал.1 ГПК, З.” АД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление:*** да заплати на М.П.М. с ЕГН********** *** сумата от 1212,51лв. (хиляда двеста и дванадесет лева и петдесет и една стотинки), представляващи деловодни разноски, съразмерно с уважената част на исковете.

ОСЪЖДА, на осн. чл.78 ал.1 ГПК и чл.38, ал.2 от ЗА, З.” АД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление:*** да заплати на адвокат М.Н.Т. от САК сумата от 756,65 лева (седемстотин петдесет и шест лева и шестдесет и пет стотинки), представляващо адвокатско възнаграждение за осъществено безплатно процесуално представителство по делото.

ОСЪЖДА, на осн. чл.78, ал.3 от ГПК, М.П.М. с ЕГН********** *** да заплати на З.” АД, ЕИК., със седалище и адрес на управление:*** сумата от 991,07 лева (деветстотин деветдесет и един лева и седем стотинки), представляващи съдебни разноски, съразмерно с отхвърлената част на исковете.

ОСЪЖДА, на осн. чл.78, ал.6 от ГПК, З.” АД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление:*** да заплати по сметка на Софийски окръжен съд с адрес гр.С. бул. Витоша №2 сумата от 810,81лева (осемстотин и десет лева и осемдесет и една стотинки), представляваща държавна такса.

Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд гр.София в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

СЪДИЯ: