Решение по дело №202/2024 на Административен съд - Шумен

Производството е по реда на чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ и чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е въз основа на касационна жалба на „Профи Кредит България“ ЕООД, [населено място], депозирана чрез главен юрисконсулт Н. Л., против Решение № 118/01.04.2024г., постановено по АНД № 20243630200235 по описа за 2024г. на Районен съд – Шумен. С оспорения съдебен акт е потвърдено Наказателно постановление № В-002501/27.09.2023г. на директора на Р. Д. за областите Варна, Добрич, Шумен, Разград, Силистра и Търговище към КЗП, с което на „Профи Кредит България“ ЕООД, [населено място] е наложена „имуществена санкция“ в размер на 3000 /три хиляди/ лева на основание чл.45 от Закона за потребителския кредит ЗПК/ за нарушение на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК.

Касаторът релевира твърдения за незаконосъобразност на атакуваното решение поради постановяването му в противоречие с материалния и процесуалния закон. Счита, че в хода на административно наказателното производство са допуснати нарушения, опорочаващи санкционната процедура. Оспорва и решаващия извод на съда относно наличие на предпоставките за ангажиране на отговорността му. Поради това отправя искане за отмяна на съдебния акт и на потвърденото с него наказателно постановление. В съдебно заседание, редовно и своевременно призован, жалбоподателят не се явява и не се представлява.

Ответната страна, директор на РД за областите Варна, Добрич, Шумен, Търговище, Разград и Силистра, към ГД „Контрол на пазара“ при КЗП, депозира писмено становище посредством главен юрисконсулт В. П., в което излага аргументи за неоснователност на оспорването. Претендира присъждане на разноски.

Представителят на Шуменска окръжна прокуратура възприема касационната жалба за процесуално допустима, но неоснователна.

Настоящата съдебна инстанция, след като прецени допустимостта на предявената касационна жалба и обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл.218 и чл.220 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е допустима като подадена в законоустановения срок по чл.211, ал.1 от АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл.210, ал.1 от АПК и при спазване на изискванията на чл.212 от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба се явява неоснователна по следните съображения:

Процесното решение е постановено при следната фактическа обстановка:

„Профи Кредит България“ ЕООД, с ЕИК175074752 извършва търговска банкова дейност в обект – офис на „Профи Кредит България“ ЕООД, находящ се в [населено място], [улица], като предоставя потребителски кредити.

По повод постъпила потребителска жалба с вх. №В-03-335/22.02.2023г. на 10.03.2023г. била извършена проверка от служители при КЗП – РД – Варна, [населено място] в офиса на дружеството. По време на проверката длъжностни лица от КЗП – РД – Варна, [населено място] – свидетелите В. К. Г. и Н. И. Й. поискали да им бъде представено становище по потребителската жалба, както и произволно избран договор за предоставяне на потребителски кредит. От страна на дружеството – жалбоподател бил представен Договор за потребителски кредит – стандарт № 40015805181, по силата на който „Профи Кредит България“ ЕООД, отпуснало на клиент кредит в размер на 2000 лева, със срок на издължаване 36 месеца, при размер на вноската по кредита – 96.43 лева, ГПР 49. 04%, годишен лихвен процент 41.00%, лихвен процент на ден 0.11% и дължима сума по кредита 3471.21 лева. В същото време в т.VI на договора, предложение второ било посочено, че по поискана и закупена допълнителна услуга „фаст“ кредитополучателят се задължава да заплати възнаграждение в размер на 1100 лева, което представлява над 50% от стойността на заеманата сума, като тази сума е дължима, заедно с погасителната вноска по кредита. Така общото задължение по този кредит било в размер на 4571.21 лева. Било констатирано, че в общите условия на търговеца към договора за потребителски кредит в точка 15.1 било посочено, че „допълнителната услуга фаст“ представлява услуга, която всеки клиент би могъл да закупи, която представлява приоритетно разглеждане и становище по искането за отпускане на кредит, преди кредитополучателите, които не са закупили посочената допълнителна услуга и в рамките на 1 /един/ час, считано от постъпване на искането за откриване на потребителски кредит в системата на „Профи Кредит България“ ЕООД.

След проверка на Договора за кредит на подателя на сигнала било установено, че става въпрос за идентична ситуация, при която и в двата договора е описана опцията за „Закупуване на допълнителна услуга флекс“. Разликата е била единствено в стойността на тази услуга. При договора с жалбоподателя М. възнаграждението за тази услуга е било 500 лева, а при представения договор по време на извършване на проверката – 1100 лева, което представлява над 50% от стойността на заетата сума. Стойността на тази допълнителна услуга била включена в погасителния план, като по нея се начислявали лихви, в същия размер, в който били договорени и лихвите по кредита и общото задължение по кредита нараствало от 3471.21 лева на 4571.21 лева, като по този начин многократно надхвърляло договореното ГПР, което по договора било в размер на 49.04%.

Резултатите от проверката били отразени в Констативен протокол №К2692791/10.03.2023г., с който представител на дружеството е бил поканен да се яви на 16.03.2023г. за даване на становище по посочената по-горе потребителска жалба и за представяне на екземпляр от сключен потребителски кредит № 40006665938, както и екземпляр от договор за потребителски кредит, сключен през месеците февруари или март 2023г.

На 17.03.2023г. представител на дружеството представил становище по жалбата, Договор за потребителски кредит № 40006665938/17.11.2021г., ведно с принадлежащите към него документи и заверено копие на Договор за потребителски кредит № 40015805184/06.03.2023г., заедно с документите към него.

С оглед констатираното нарушение до дружеството била изпратена покана за съставяне на акт за установяване на административно нарушение, която била получена на 24.03.2023г.

На 28.03.2023г. на дружеството-жалбоподател бил съставен Акт за установяване на административно нарушение № 002501/28.03.2023г., като актосъставителят посочил, че с описаното деяние била нарушена разпоредбата на чл.10а, ал.2 от ЗПК. Актът бил предявен на упълномощено от дружеството лице, което подписало акта, без да изложи възражения. Впоследствие дружеството не се е възползвало от законното си право и в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН не депозирало допълнителни писмени възражения.

Въз основа на така съставения акт впоследствие било издадено и процесното наказателно постановление.

При тази фактическа обстановка съдът приел, че при издаване на АУАН и НП не са допуснати съществени процесуални нарушения на административно производствените правила, които да обуславят незаконосъобразност на процесното наказателно постановление. В тази връзка съдът съобразил обстоятелството, че видно от матиралите по делото, първата покана до дружеството-жалбоподател, с която същият е бил поканен да се яви за съставяне на акт за установяване на административно нарушение, е с изх.№В-03-335/22.03.2023г. /л.18 от АНД № 235/2024г. по описа на ШРС/ и същата, видно от известието, намиращо се на л.17 от АНД № 235/2024г. по описа на ШРС, е била получена от представител на жалбоподателя на 24.03.2023г., като актът за установяване на административно нарушение е бил съставен на 28.03.2023г., т.е. след датата на получаване на поканата за явяване за съставяне на акта. Впоследствие до търговеца била изпратена и втора покана с изх. №В-03-335/30.03.2023г. /л.24 от АНД № 235/2024г. по описа на ШРС/, с която представител на дружеството е бил поканен да се яви за връчване на акта за установяване на административно нарушение, като тази покана е била получена на 03.04.2023г. Съдебният състав не споделил и възражението на лицето за наличие на нарушение на чл.40, ал.1 от ЗАНН, посочвайки че правилно в съставения акт за установяване на административно нарушение като свидетел при установяване на нарушението е вписан свидетеля Н. Й., който е участвал в извършената проверка на дружеството, започнала на 10.03.2023г. и приключила с представянето на изисканите от дружеството писмени документи на 17.03.2023г. Това обстоятелство било отразено и в АУАН. В тази връзка, съдът приел, че не е налице и нарушение при индивидуализиране на датата на извършване на нарушението, а именно 06.03.2023г., когато е бил подписан договора за потребителски кредит, в който като клауза е посочена и изисканата от потребителя такса за допълнителната услуга „фаст“. Същата до този момент все още не е била платена, поради което се налага извода, че същата е изискана именно с подписване на договора за кредит и включването ѝ в дължимите от потребителя суми по посочения погасителен план. Предходната инстанция констатирала също, че нарушението е било описано правилно и подробно, както в съставения акт за установяване на административно нарушение, така също и в издаденото въз основа на него наказателно постановление и не са налице сочените процесуални нарушение, които да са довели до накърняване правото на защита на дружеството и до невъзможност същото да разбере какво нарушение се твърди, че е извършило, на коя дата го е извършило, при какви обстоятелства, а от тук и да организира защитата си по един адекватен начин. По отношение на оплакването на жалбоподателя за допуснати нарушения при връчване на НП, съдът приел, че такива не са налице, доколкото същото е било изпратено на адреса по седалище на „Профи Кредит България“ ЕООД, като същото е било получено в деловодството на дружеството от лице – негов служител. Въззивният съд приел също, че вмененото на дружеството нарушение на чл.10а, ал.2 от ЗПК се явява доказано по несъмнен начин, доколкото с включването на таксата за услуга „Фаст“ в погасителния план и представляваща част от погасителната вноска по кредита, върху която се начислява и съответната лихва, и изискуема едва след разрешаване на кредита и неговото отпускане, същата по своя характер се явява такса за действия, свързани с усвояването и управлението на кредита, а не такса за разглеждане искането за кредит. В тази връзка съдът счел, че с уговорката, която предвижда потребителят да заплати възнаграждение за закупен допълнителен пакет от услугата „Фаст“, кредиторът цели да си набави допълнителни плащания извън предвидените в закона, поради което същите се явяват сключени в противоречие с императивната разпоредба на чл.10а, ал.2 от ЗПК. Воден от тези съображения предходният съдебен състав потвърдил атакувания пред него правораздавателен акт.

Настоящият съдебен състав изцяло споделя фактическите и правни изводи на районния съд, който е обсъдил възраженията на наказаното дружество, които възражения се навеждат и в касационната жалба. Поради подробното и цялостно обсъждане на изложените възражения от въззивната инстанция, съдът счита, че същите не следва да бъдат преповтаряни, поради което и на основание чл.221, ал.2 от АПК касационният състав препраща към мотивите на тази инстанция.

За пълнота на изложението следва да се акцентира, че твърденията на касатора за наличие на множество допуснати съществени процесуални нарушения правилно са били отклонени като неоснователни от районния съд. Актът и НП са изготвени от надлежно оправомощени лица, като резонно предходната инстанция е формирала извод, че актосъставителят стриктно е съблюдавал разписаната в чл.40, ал.1 от ЗАНН и сл. процедура. Закономерно с оглед наличните доказателства се явява становището, че при изготвяне на акта не са осъществени визираните от касатора опущения – същият е бил надлежно призован за съставяне на АУАН, като районният съд правилно е съобразил приложената по делото покана, адресирана и получена своевременно от служител на търговеца, както и наличието на последваща покана за връчването му. Актът е изготвен в необходимата форма и в присъствието на съответната група свидетели, като по никакъв начин не е било засегнато правото на защита на привлеченото към отговорност лице, което е съумяло своевременно да организира защитата си. Касаторът твърди, че то е било засегнато, но не посочва по какъв конкретен начин, доколкото е могъл да отрази възраженията си и да депозира писмени такива в указания за целта срок.

Освен това съдът намира, че деянието и обстоятелствата, при които е реализирано са отразени по надлежния начин в акт и в обстоятелствената част на НП, като поведението на лицето е получило и коректната правна квалификация. Погрешното словесно цитиране на услуга „Флекс“ в акта и в НП в случая не внася решаваща неяснота по отношение на обстоятелствата, при които е допусната простъпката, доколкото в предходен абзац актосъставителят и административно наказващият орган коректно са индивидуализирали услугата като „Фаст“, описващи конкретно в какво се изразява.

Обосновано районният съд е приел също, че деятелността на санкционираното дружество съставлява нарушение по чл.10а, ал.2 от ЗПК. Нормата на чл.10а, ал.2 от ЗПК въвежда забрана за кредитора да изисква заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Касаторът в качеството на кредитор по смисъла на чл.9, ал.4 от ЗПК, съгласно чл.10а, ал.1 от същия закон има правото да събира от потребителя такси и комисионни за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит. Същевременно ал.2 на чл.10а от ЗПК забранява заплащане на такси и комисионни и действия, свързани с усвояване и управление на кредита, като в конкретната хипотеза от представения по делото договор се установяват, че таксата за предоставена допълнителна услуга „Фаст“ се дължи само при отпускане на кредита и очевидно е събрана от размера на кредита. Правилно административният орган е отчел, че заплащането и начисляването на тази такса е действие, което е свързано с усвояване и управление на кредита, в противоречие с разписаната императивна забрана в ЗПК. Таксата за услуга „Фаст“ е включена в размера на погасителните вноски, следователно е предоставена от вече дадено становище за отпускане на кредита, а не от приоритетно разглеждане на искане, без оглед на резултата от това разглеждане. В случай, че действително се касае за реално предоставена подобна услуга, таксата би следвало да се събира от всеки кредитоискател, пожелал приоритетно даване на становище по искането му, а не само от тези, на които се дава положително становище и се предоставя кредит. Така посочената административна такса по същество представлява прикрита такса за действия, свързани с усвояване и управление на кредита, тъй като се начислява само при отпускане на кредит с подписване на договор. В конкретния случай от съдържанието на договор № 400015805181 не става ясно как тази допълнителна услуга е остойностена, по каква методика е формирана цената за ползването ѝ и какви конкретни действия от страна на заемодателя се включват в услугата, за която заемополучателят следва да заплати такса в определен размер. За да се приеме, че това е такса по чл.10а, ал.1 от ЗПК би следвало тя да се дължи от всички лица, подали документи и то предварително, без значение дали се одобрява или не исканият кредит, което в случая не се установява. При това положение касационната инстанция достига до извод, аналогичен на формирания от районния съд, че същата по своя характер се явява такса за действия, свързани с усвояването и управлението на кредита, а не такса за разглеждане искането за кредит.

Тук е мястото да се отбележи, че касационният състав не споделя твърдението на касатора, че ЗПК не предвижда каквито и да е ограничения относно начина, по който да бъдат предлагани допълнителните услуги, като за законосъобразното им предлагане според жалбоподателя е необходимо единствено кредиторът да предостави информация на потребителите за допълнителните услуги и за разходите, свързани с тях. Видно от мотивите на НС за приемане на разпоредбата на чл.10а, ал.2 от ЗПК основната цел е да има яснота и равнопоставеност между кредитора и кредитополучателя, в смисъл да не може кредиторът едностранно да променя, основни компоненти на договора вкл. различни видове такси. Законодателят /видно от мотивите изявени при пленарно парламентарно обсъждане на 06.03.2014г. на законопроекта за изменение и допълнение на ЗПК № 454-01-8 от 30.01.2014г., 42-то НС/ е целил постигане именно на справедлив баланс между интересите на потребители на кредити и на професионалните заемодатели, опериращи на рисков пазар, понасящи загуби от неплатежоспособност на свои клиенти. Нормата не допуска злоупотреба с договорната свобода, при която икономически по-силният участник в оборота /търговец, разполагащ със свободни средства предназначени за извличане на печалба/ да налага на по-слабия си клиент /търсещ спешно финансиране/ условия, при които да реализира необосновано висок приход вкл. чрез предвиждане на разходи, които по същество представляват допълнителен източник на приходи, надхвърлящ обичайната печалба.

При служебна проверка на решението съобразно чл.218, ал.2 от АПК на основания извън посочените в касационната жалба, съдът не намира такива, които да сочат на отмяна на оспорения съдебен акт. Същият е постановен от законен състав, в рамките на заявения спор, при правилно прилагане на материалния закон или въззивното решение е валидно и допустимо.

По тези съображения жалбата следва да се отхвърли, а оспореното решение като правилно да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на делото, на основание чл.63д, ал.4, предпоследно от ЗАНН, жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати в полза на Комисия за защита на потребителите юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 /осемдесет/ лева.

Водим от горното Шуменският административен съд

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 118/01.04.2024г., постановено по АНД № 20243630200235 по описа за 2024г. на Районен съд – Шумен.

ОСЪЖДА „Профи Кредит България“ ЕООД, [населено място], ЕИК *********, да заплати в полза на Комисия за защита на потребителите разноски в размер на 80 /осемдесет/ лева.

Решението е окончателно.