№ 266 / 24.7.2020 г.
РЕШЕНИЕ
гр. Монтана, 24.07.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД- гр. МОНТАНА, трети граждански състав, в открито съдебно заседание на 08.07.2020 г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАЛИН ИВАНОВ
при секретаря Силвия Георгиева, като разгледа докладваното от съдия Иванов гр.д.№ 2789 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Разглеждат се положителен установителен иск за собственост с правно основание чл. 124, ал.1 от ГПК.
Ищецът М.Г.М., ЕГН xxxxxxxxxx с адрес: xxx,,Чавдар Мутафов‘‘№ 3 е предявил срещу И.М.С., ЕГН xxxxxxxxxx xxx и К.М.С., ЕГН xxxxxxxxxx xxx,,Цар Борис III‘‘№23, вх.Д, ет.2, ап.25 установителен иск, като се отправя следното искане към съда: да бъде признато за установено спрямо двамата ответници, че М.Г.М. е собственик на следния имот: № 500.406 с площ от 997 кв.м., за който е образуван УПИ XIV в кв.№23 по Кадастралния и регулационния план на с.Гаврил Геново, ЕКАТТЕ: 14283, общ.Георги Дамяново, одобрен със Заповед/Решение/ №287/03.03.1972 г. на ОНС-Михайловград, с площ на УПИ 1 171 кв.м., отреден за жилищно застрояване, при съседи: улица, имот №500.405, заедно с построените в имота две сгради: № 500.406.1-един етаж, масивна, жилищна сграда-еднофамилна с площ от 50 кв.м. и № 500.406.2-един етаж, паянтова, селскостопанска сграда, 30 кв.м. Претендират се разноски.
Ищецът твърди, че през 2007г. се запознал с Калутка Каменова Стоянова/наследодател на ответниците/, като се споразумели последната да прехвърли на ищеца собствеността върху имот № 500.406, подробно описан по-горе, ведно с построените в него две сгради- № 500.406.1 и №500.406.2.
Каменова предала на ищеца М. владението върху имотите в края на м. април 2007 г. Оттогава единствено и само той владеел имота ведно с построените в него сгради, със съзнанието на собственик, обработвал процесното дворно място и събирал плодовете, поддържал и стопанисвал къщата, стопанската постройка и възпрепятствал достъпа на външни лица до имота. В имота съхранявал своите вещи.
Ищецът твърди, че владеел процесните недвижими имоти спокойно, необезпокоявано, явно, непрекъснато повече от 10 години.
Със знанието на Калутка Каменова Стоянова, а също и на двамата ответници, извършил в имотите подобрения, които се изразяват в следното: ремонт на покрив, изграждане на нов канал за мръсна вода/кухня и баня/, смяна на водопровод/кухня и баня/, фаянс и теракот/баня, кухня и коридор/, 3 бр. батерии/баня и кухня/, моноблок/баня/, мивка/баня/, тапети/стаи/, облицовка баня с газобетон, прозорец в банята, нова ел. инсталация 6 кръга до ел. табло, ново ел. табло.
От гореизложените факти и обстоятелства, ищецът намира, че е придобил имотите по давност, доколкото ги владее от края на м. април 2007 г. със съзнанието, че е собственик. Срокът, предвиден в чл. 79, ал.1 от ЗС бил изтекъл в края на м.април 2017 г.-10 години след като заплатил сумата в размер на 8 500,00 лв. и му било предадено владението върху процесните имоти от Калутка Стоянова.
Изпълнена е процедурата по чл. 131, ал. 1 от ГПК. В срок отв.К.М.С. е подал писмен отговор, в който оспорва иска. Твърди, че твърденията, че неговата майка и наследодателка Калутка Каменова Стоянова, б.ж. на с.Гаврил Геново се е споразумяла с ищеца да му прехвърли собствеността върху имота срещу сумата от 8 500,00 лв. и да му предаде владението, както и че ищецът М. бил извършвал подобрения в имота, не отговаря на истината.
През 2010г. Калутка Стоянова постигнала устна уговорка с ищеца М. да ползва гореописания имот, без да плаща наем, но за сметка на това да го поддържа и да поправи В и К и електрическата инсталация.
През 2015 г. Стоянова заявила на ищеца, че желае да си ползва имота, като го поканила да го освободи. Последният не сторил това и продължил да го ползва с уговорката, че ще го освободи, след като си построи бунгало.
Наследодателката на ответниците била депозирала жалба до РП-Монтана против М.Г.М.. Въз основа на жалбата била образувана пр.пр. №2066/2015г. по описа на РП-Монтана, като прокуратурата отказала да образува досъдебно производство.
След смъртта на Калутка Стоянова, отв.К.С. също поканил ищеца М. да освободи имота, като последният категорично отказал.
Ответникът депозирал жалба до РП-Монтана против ищеца, по която била образувана пр.пр. № 168/2019 г. по описа на РП-Монтана. С Постановление от 07.03.2019 г. прокуратурата направила отказ да образува ДП, тъй като спорът бил гражданскоправен.
Поради гореизложеното отв.К.М.С. моли МРС да отхвърли изцяло иска, като неоснователен.
В законния едномесечен срок е постъпил писмен отговор на исковата молба и от назначения особен представител на ответника И.М.С.- адв.В.. В отговора се твърди, че искът е на първо място процесуално недопустим, тъй като ищецът бил могъл да се сдобие с титул за собственост по реда на чл. 587, ал.2 от ГПК. На следващо място се излагат доводи и за неоснователност на исковата претенция-.
Съдът, въз основа на закона и на събраните по делото доказателства, на основание чл.235, ал.2 от ГПК, във вр. с чл. 12 от ГПК, намира за установено следното:
Предявеният установителен иск е процесуално допустим, като предявен от и срещу надлежна страна в производството.
Разгледан по същество, съдът намира иска за изцяло неоснователен.
Съображенията на настоящият съдебен състав са следните:
По делото са приети писмени доказателства, представени от страните, / допуснати са до разпит и са разпитани пред съда свидетелите: Борислав Крумов Соколов, Петър Славов Петров, Емил Асенов Спасов, Фикрет Али Шакир, Димитър Луканов Найденов и П.Д.А.-всички без дела и родство със страните.
Видно от приложена на л.12 от делото скица на процесния имот №241/21.11.2019г. на Община Георги Дамяново, която е официален удостоверителен документ по смисъла на чл. 179, ал.1 от ГПК с обвързваща съда доказателствена сила до установяване на противното, имот: № 500.406 с площ от 997 кв.м., за който е образуван УПИ XIV в кв.№23 по Кадастралния и регулационния план на с.Гаврил Геново, ЕКАТТЕ: 14283, общ.Георги Дамяново, одобрен със Заповед/Решение/ №287/03.03.1972 г. на ОНС-Михайловград, с площ на УПИ 1 171 кв.м., отреден за жилищно застрояване, при съседи: улица, имот №500.405, заедно с построените в имота две сгради: № 500.406.1-един етаж, масивна, жилищна сграда-еднофамилна с площ от 50 кв.м. и № 500.406.2-един етаж, паянтова, селскостопанска сграда, 30 кв.м. е собственост на наследниците на Калутка Каменова Стоянова, ЕГН xxxxxxxxxx от с.Гаврил Геново, съгласно Нотариален акт № 64/19.02.1966г., издаден от народен съдия/приложен на л.27 от делото/.
Видно от удостоверение за наследници на М. Иванов С./л.29 от делото/, починал на 05.02.2004г., негови и на Калутка Каменова Стоянова/починала на 19.01.2017г./ законни наследници са двамата ответници И.М.С. и К.М.С., като техни синове.
Първо съдът следва да отбележи, че съгласно чл. 154, ал.1 от ГПК, при условията на пълно и главно доказване, ищецът М. следва да установи фактът на давностно владение за процесния имот, продължило непрекъснато повече от десет години.
Владението, коетo води до придобивна давност, има един обективен критерий- фактическа власт върху вещ/corpus/ и субективен-да държи вещта като своя, като собственик/animus/. По делото се установи само обективния критерий, не и субективния елемент на владението, поради което неговият фактически състав не е довършен, поради което няма владение на недвижимите вещи, а само държане, ползване на същите.
Владението, на следващо място, следва да притежава следните компоненти в тяхната свъкупност/кумулативност/: то да е явно, спокойно и необезпокоявано, непрекъснато.
Горепосочените условия, от събраната по делото доказателствена съвкупност не се установиха по един безспорен начин.
Ищецът е получил от Калутка Каменова Стоянова фактическата власт върху имота, едно позволено от нея ползване/corpus/. Липсват обаче доказателства М. да е обърнал фактическата си власт във владение, което е следвало да манифестира по един явен и недвусмислен начин, първо пред Калутка Стоянова, а впоследствие и на двамата нейни наследници и ответници по делото, като последните да не са се противопоставили на това.
Горните изводи съдът направи на първо място от приложените на л.32 и 33 от делото Постановления на Районна прокуратура-Монтана за отказ да се образува досъдебно производство.
Видно от постановлението на РП-Монтана от 14.05.2015г., по пр.пр.№ 2066/2015г., преписката е образувана от прокуратурата по повод жалба на Калутка Каменова Стоянова, в която се иска съдействие за освобождаване на нейн недвижим имот, находящ се в с.Гаврил Геново, обл.Монтана, от лицето М.Г.М.. По-нататък в Постановлението е записано следното:,, Калутка Симеонова Стоянова била собственик на недвижим имот-къща с дворно място, находяща се в с.Гаврил Геново, ул.,,Осемнадесета‘‘ № 22. През 2010г. същата постигнала устна уговорка с М.Г.М. същият да ползва имота без да заплаща наем, но за сметка на това да оправи електрическата и ,,В и К‘‘ инсталации и да поддържа имота. М. ползвал имота необезпокоявано до 2015г., когато Стоянова, заедно с нейни роднини решили да ползват имота, като поканили М. да го освободи. Последният обаче не напуснал имота и продължавал го ползва с уговорката, че като си построи бунгало ще го освободи‘‘.
Гореизложеното по един категоричен начин опровергава твърдението в исковата молба, че ищецът М. е имал устна договорка с Калутка Стоянова да му прехвърли собствеността върху процесния имот, за което й е заплатил сумата от 8 500,00 лв. Относно твърдението за изплатена сума в такъв размер от ищеца на наследодателката на ответниците, не се представиха нито писмени доказателства, нито има свидетел очевидец на предаването на сумата.
Видно от Постановление на РП-Монтана от 07.03.2019г. по пр.пр. № 168/2019г., К.М.С. също е завел жалба за имота, тъй като на свой ред поканил ищецът М. да напусне имота, но последният отказал. К.С. многократно е подканял ищеца да напусне имота, който имот бил занемарен, запуснат. М. обаче бил имал уговорка с наследодателката Стоянова и бил направил ремонт, поради което не желаел да се изнесе.
На следващо място, ищецът не живее постоянно в имота и не го поддържа в добро състояние, което е видно от показанията на свидетеля Димитър Луканов Найденов, които съдът кредитира, като преки, логични, обективни, както и във връзка с останалите доказателства: ,,в имота не живее никой целогодишно, празен е имота‘‘, ,, до преди няколко години живееше М., но после купи къща там на долния край на селото на една циганка и когато си идва той живее в онази къща в същото село‘‘, ,, тази къща е като джунгла, никой не я поддържа‘‘, ,, майката Калутка пусна М. да живее в собствения си дом, докато си направи, той купи един друг имот‘‘.
Свидетелят Фикрет Али Шакир в показанията си излага, че 2007г. е идвал в имота в с.Гаврил Геново, да правят ремонт- правили коридора, кухнята, свалили мазилката, плочки и банята. След ремонта през 2007г. не е ходил в имота, не го е посещавал но никакъв повод и няма наблюдение над него.
Съдът не кредитира показанията на свидетеля Петър Славов Петров, че единствено ищецът М. живее в имота постоянно и го поддържа, тъй като на първо място показанията са в противоречие с останалия доказателствен материал и на следващо, тъй като самият свидетел твърди, че за последните десет години е ходил не повече от два пъти в имота.
Свидетелят Емил Асенов Спасов не живее постоянно в с.Гаврил Геново и няма постоянни наблюдения-,, аз не живея постоянно в Гаврил Геново, от време на време, там си имам вила‘‘, ,, къщата съм я видял за последно преди две години‘‘, поради което съдът не ги кредитира, а също и като показания в противоречие с останалите доказателства, на които съдът дава вяра.
Свидетелката П.Д.А. дори не познава лично ищеца М.,xxx, но не го е виждала. Косвено потвърждава, че ищецът е бил просто държател на процесния имот, а не го е своил ,,за имотите ми е казала/Калутка Стоянова/ така- има къща от баща и дадена на нея некой си М. е живял под наем в нея, тя е там у селото, у Геново. Дали са му къщата под наем, докато той си построи.Уговорката им е била да направи подобрение, нещо там прозорче едно,некаква инсталация‘‘.
Относно показанията на разпитания свидетел Борислав Крумов Соколов, който бил извършил ремонт на ел.инсталацията в имота, от тях не се установява факт на владение от страна на ищеца, тъй като единствено по-съществено в неговите показания е, че ,,доколкото си спомня, имота го е закупил като собственост‘‘.
Съгласно трайно установената и постоянна практика на съдълищата, пребиваването в един имот, дори извършването на ремонтни работи в същия, поддръжка и т.н., не обуславят владение на имота, ясно и недвусмислено намерение имотът да бъде своен/animus/. Владелецът трябва да извърши действия, които да изразяват неговото несъмнено намерение не просто да ползва вещта, а да я владее като своя‘‘. На следващо място, поддръжката и ремонтните работи, които ищецът извършвал, са били част от уговорката му с Калутка Стоянова, като замяна за ползването на имота, без да дължи месечен наем.
Водим от горното, съдът намира, че искът, като изцяло неоснователен и недоказан, следва да бъде отхвърлен.
При този изход на делото, на осн, чл.78, ал.3 от ГПК, в полза на ответника К.М.С. следва да бъдат присъдени реализираните от него деловодни разноски в произодството в размер на 940,00 лв. за адвокатски хонорар.
Водим от горното, съдът, на осн. чл.235, ал.2 от ГПК
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, предявен от М.Г.М., ЕГН xxxxxxxxxx с адрес: xxx,,Чавдар Мутафов‘‘№ 3 срещу И.М.С., ЕГН xxxxxxxxxx xxx и К.М.С., ЕГН xxxxxxxxxx xxx,,Цар Борис III‘‘№23, вх.Д, ет.2, ап.2, с петитум: да бъде признато за установено спрямо И.М.С., ЕГН xxxxxxxxxx xxx и К.М.С., ЕГН xxxxxxxxxx xxx,,Цар Борис III‘‘№23, вх.Д, ет.2, ап.25, че М.Г.М. е собственик на основание давностно владение по реда на чл.79, ал.1 от Закона за собствеността на следния имот: № 500.406 с площ от 997 кв.м., за който е образуван УПИ XIV в кв.№23 по Кадастралния и регулационния план на с.Гаврил Геново, ЕКАТТЕ: 14283, общ.Георги Дамяново, одобрен със Заповед/Решение/ №287/03.03.1972 г. на ОНС-Михайловград, с площ на УПИ 1 171 кв.м., отреден за жилищно застрояване, при съседи: улица, имот №500.405, заедно с построените в имота две сгради: № 500.406.1-един етаж, масивна, жилищна сграда-еднофамилна с площ от 50 кв.м. и № 500.406.2-един етаж, паянтова, селскостопанска сграда, 30 кв.м., като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.3 от ГПК М.Г.М., ЕГН xxxxxxxxxx с адрес: xxx,,Чавдар Мутафов‘‘№ 3 ДА ЗАПЛАТИ на К.М.С., ЕГН xxxxxxxxxx xxx,,Цар Борис III‘‘№23, вх.Д, ет.2, ап.25 940,00 лв. деловодни разноски, направени по делото за заплатено адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд- Монтана в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: