Р Е Ш Е Н И Е №
260529
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, въззивно гражданско отделение, девети състав,
на единадесети
декември две хиляди и двадесета година, след публично съдебно заседание на дванадесети ноември две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА ШИПОКЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ФАНЯ РАБЧЕВА
КОСТАДИН ИВАНОВ
при участието на секретар Пенка
Георгиева, след като разгледа докладваното от председателя въззивно гр. дело № 2192 по описа за 2020 година, и за да се
произнесе,приема следното:
Производство по чл. 258 и сл. от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от ответника Р.Б.Г., подадена чрез адв. Д., против решение № 2351 от 10.07.2020 г., постановено по гр. д. № 9499 по описа на Районен съд Пловдив, V гр.с., с която се обжалва решението, В ЧАСТТА, с която е признато за установено, по отношение на Р.Б.Г., че ищецът П.М.Г., е собственик на следните движими вещи, а именно: хладилник SАMSUNG, модел RT 24VН; готварска печка NEO; холов ъгъл с лежанка - диван принцес, модел лилав с бяла кожа, Princess LVLWT; механизъм за повдигане на матрак, ведно с МДФ дъно за матрак; матрак - 1 брой и гардероб с плъзгащи врати, цвят –Венге; скрин „К.“ с черен гланц и спалня - 164/190, модел „Вени", цвят –Венге, както и пералня Ариели, модел WM - АЕ 800; съдомиялна NEO, модел DW – TS; плазмен телевизор NEO модел PDP -42S1, климатик NEО, фризер малък и е осъден ответника Р.Б.Г., да върне на ищеца П.М.Г., следните негови собствени движими вещи, а именно: готварска печка NEO; холов ъгъл с лежанка - диван принцес, модел лилав с бяла кожа, Princess LVLWT; механизъм за повдигане на матрак, ведно с МДФ дъно за матрак ; матрак - 1 брой и гардероб с плъзгащи врати, цвят –Венге и спалня - 164/190, модел „Вени", цвят –Венге, както и пералня Ариели, модел WM - АЕ 800; съдомиялна NEO, модел DW – TS; плазмен телевизор NEO модел PDP -42S1, климатик NEО, фризер малък.
Заявяват се във въззивната жалба оплакванията на ответника жалбоподател, че първоинстанционният съд е постановил едно неправилно, незаконосъобразно и необосновано решение, както и, че същото е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Заявява се, че основният спорен момент по делото е този за установяване правото на собственост върху процесните вещи и връщането им на ищеца. Съдът бил приел, необосновано за установено, че вещите били собственост на ищеца и, че същите са били в апартамента на ответницата. Заявява се, от жалбоподателя, че в имота не е имало скъпи електроуреди, както и, че ищецът П.Г., до момента на завеждане на настоящото дело не е имал нищо общо с наетия имот и със същото дело се цели изнудване на собственика и облагодетелстване чрез неверни и недоказани твърдения. Заявява се, че този извод на съда не бил направен на базата на всички събрани по делото доказателства, като от една страна се сочи, че съдът превратно е тълкувал доказателствата, а от друга страна е елиминирал основни доказателства по дело – а именно свидетелските показания на ответната страна, очната ставка, а трети доказателства въобще не били ценени и обсъдени. В тази насока се правят разсъждения по същество.
Заявява се, че е неправилен изводът на съда, че Договорът за наем от 01.12.2005 г. следвало да се изключи от доказателствата. Сочи се, че независимо, че Т. Д. не е познал положения подпис върху договора, самият той и приятеля му, а именно ищецът потвърждават наемните отношения като конкретизират в изявленията си и периода на ползването. Обстоятелството, че апартаментът е нает и ползван от Т. Д. и други момчета се потвърждавало, според жалбоподателя, и от показанията на свидетелката М. Х. – домоуправител и непосредствен съсед, която заявила, че познава страните и „Т. беше наемател на Р. от поне 15 години“. Заявява се, че съдът изобщо не бил обсъдил и ценил тези показания. За да достигне до този извод първоинстанционният съд не бил обсъдил събраните по делото доказателства, в тяхната съвкупност и поотделно, а друга част изобщо не бил обсъдил и ценил. В тази насока се заявява, че съдът е изградил решението си на база на показанията само на заинтересованите свидетели, на ищеца. В тази насока отново се развиват съображения по същество. Заявява се, във въззивната жалба и, че съдът не се е мотивирал защо кредитира като достоверни и истинни само показанията на свидетелите на ищцовата страна, а е отхвърлил изцяло свидетелските показания на свидетелите на ответника, като се заявява, че съдът изобщо не бил обсъдил очната ставка между свидетелите на страните, от която ставало ясно, че е имало спор не за вещи, а били водени преговори за закупуване на имота от страна на Т. Д. или П.Г.. Съдът не бил посочил кои писмени и кои гласни доказателства го били мотивирали, за да постанови своето решение. В тази насока отново се правят разсъждения по същество, във въззивната жалба.
Заявява се, че съдът неправилно бил приел, че приемо-предавателния протокол е годно доказателствено средство за прехвърляне на изброените в него вещи. Сочи се, от жалбоподателя, че в мотивите на своето решение съдът явно си противоречи, като от една страна, било ясно заявено, че прехвърлянето на родово определени вещи ставало с предаването им, а за индивидуално определените такива само чрез договор, като се счита, че било ясно в случая, че вещите не са родово определени, поради което и изводите на съда били неправилни, според жалбоподателя. В жалбата се оспорва съдебното решение, в частта, относно размера на присъденото обезщетение за част от вещите. В тази насока се правят разсъждения по същество.
Заявява се, че съдебно- икономическата експертиза е оспорена от ответника - страна по делото, но въз основа на нея съдът бил постановил решението си. В тази насока се заявява, че вещото лице не е видяло и двете групи движими вещи, които следвало да оцени, но е приложило два различни подхода при изследването. В тази насока се прави анализ на заключението на вещото лице и това как трябва да се оценяват вещите на жалбоподателя.
Заявява се и относно съдебно- техническата експертиза, която е приета и неоспорена от страните, че в телефонния чат изобщо не ставало въпрос за скъпи електроуреди, защото такива вещи според жалбоподателя изобщо няма в апартамента.
Първоинстанционният съд не се е мотивирал как приема, че пералня Ариели, съдомиялна НЕО, плазмен телевизор НЕО, климатик НЕО и фризер малък са били в апартамента, и са собственост на ищеца, въпреки липсата на писмени доказателства за собственост и противно на единствените годни свидетелски показания за наличните вещи в апартамента при неговото отваряне от собственика. Заявява се, че мотивите на съда касаят установяване на обстоятелствата това кой е бил наемател в имота към датата на принудителното му освобождаване. Сочи се, че никъде не се държала сметка за това, че наличието на един или друг документ за собственост не е равносилно на наличие на тези вещи в имота към конкретен момент, като единственото доказателство за това какво е имало в имота са, към момента на отваряне се съдържат в показанията на свидетеля О. и косвено можело да бъдат извлечени от показанията на свидетеля П. С.. Не било ясно как съдът бил установил, че всичко изброено в приемо-предавателния протокол било налично в жилището, след като от единствените годни, събрани за този факт доказателства, категорично се потвърждава, че извън неопределени по вид мебели в имота не е имало нито телевизор, нито климатик, нито лаптоп, нито рутер, нито съдомиялна машина, нито пералня, прахосмукачка, домашно кино, ютия и други. В тази насока се заявява, че решението е непълно, необосновано и неоснователно.
Моли да се отмени решението на първоинстанционния съд в обжалваната част и вместо него да се постанови решение, с което да се отхвърли предявеният от П.М.Г., иск. Претендират се разноски. Не се сочат нови доказателства по въззивното дело.
С писмен отговор от П.М.Г., ищец в първоинстанционното производство, чрез адв. К., се взема становище относно въззивната жалба на ответницата, като се заявяват доводи, във връзка с направените във въззивната жалба оплаквания. Сочи се, че същата е неоснователна и се моли да бъде потвърдено решението в тази част. Претендират се разноски.
Постъпила по делото е и частна жалба от адв. К., пълномощник на ищеца П.М.Г., срещу Определение № 8154 от 4.08.2020 г. на Районен съд – Пловдив, по гр. дело № 9499 от 2019 г., с което е било допълнено решение № 2351 от 10.07.2020 г., в частта за разноските, като съдът е определил адвокатски хонорар, в размер на 331.43 лв. за оказана безплатна правна помощ, по реда на чл. 38 от Закона за адвокатурата. Иска се отмяна на обжалваното определение, като се заявява, че същото е неправилно и се взема становище по същество. Счита се, че ответникът П.Г. следва да бъде осъден да заплати още 569.57 лв., в каквато насока е и направено искане в депозираната частна жалба.
Налице е писмен отговор на частната жалба, депозирана от адв. Д., пълномощник на жалбоподателя Р.Б.Г., ответник в първоинстанционното производство, в който се заявява, че жалбата срещу обжалваното определение е неоснователна. Иска се нейното отхвърляне.
Постъпила е и частна жалба от адв. Й.Д., като пълномощник на ответника Р.Б.Г., срещу Определение под № 8154 от 4.08.2020 г., на Районен съд - Пловдив, по гр. дело № 9499 от 2019 г., като се заявява, че обжалваното Определение е недопустимо и незаконосъобразно, поради това, че със своето определение съдът се е произнесъл по вече разрешен от същия състав въпрос, на основание чл. 248 от ГПК, с предходно Определение № 7851 от 28.07.2020 г.
Цитира се, че съгласно чл. 250 от ГПК процедурата за допълване на решението е предвидена като самостоятелно уреден способ, институт и няма нищо общо с искането за изменение на присъдените разноски. Счита се, че искането на основание по чл. 248 от ГПК по отношение на присъдените на ищеца разноски е решено с влязло в сила Определение от 28.07.2020 г. и съответно преклузивният срок по 248 от ГПК за преразглеждане на въпроса е изтекъл, поради което и производството инициирано по частната жалба на ищеца следвало да бъде прекратено. Доказателствени искания в жалбата не се сочат.
Постъпил е писмен отговор от адв. К., пълномощник на ищеца, П.М.Г., с който се взема становище за неоснователност на частната жалба от ответницата в първоинстанционното производство Р.Г.. Допълнително са постъпили по въззивното дело и писмени бележки от адв. Д., пълномощник на жалбоподателя Р.Г..
Нови доказателства и доказателствени искания не се ангажират по въззивното дело, които да са допустими във въззивното производство, както и относими към предмета на делото.
Въззивният състав на ПдОС след като констатира, че въззивната жалба на ответника Р.Б.Г. е допустима – подадена от надлежна страна,в законния срок по чл. 259 ал. 1 от ГПК, срещу подлежащо на обжалване валидно и допустимо решение на районния съд, разгледа въззивната жалба по същество.
Разгледана по същество въззивната жалба се явява неоснователна, поради следното:
За да постанови решението в обжалваната част, с която уважава предявените искове, в производство по предявени обективно съединени искове с правно основание чл. 108 от ЗС – относно движими вещи, и предявени при евентуалност –искове по чл. 521 ал. 2 от ГПК-относно движими вещи, районният съд излага съображения:
От събраните по делото доказателства съдът приема, че считано от 2010 г. между страните по делото са възникнали наемни правоотношения, които и до настоящия момент не са прекратени, доколкото с Анекс от 06.04.2012 г. договорът за наем от 01.12.2010 г. е изменен и същият се счита сключен за неопределен срок. В случая от събраните - писмено доказателство – протокол от 17.07.2018 г. и гласни доказателства чрез разпита на св. Д. и св. М. съдът приема за установено, че Т. Д. е оставил на своя приятел П.Г. находящите се в жилището мебели.
От събраните по делото гласни доказателства чрез разпита на две групи свидетели – на ищеца и на ответника се приема, че се установява по безспорен начин, че в апартамента, след като е бил сменен патронът на входната врата, е имало опаковани следните мебели, а именно: диван и ъглово легло, матрак, спалня, хладилник, гардероб, механизъм за повдигане на матрак и печка. Свидетелите на ищеца дават показания за тези вещи, като сочат, че са опаковали същите и са ги приготвили за изнасяне в коридора. От разпита на св. О. се установява, че от списъка, с който е запознат, е видял легла и спалня, но понеже били разглобени не може да каже колко са били; потвърждава, че е имало фолирани матраци, а в кухнята имало 2 хладилника;от мебелите заявява, че по – запазени били ъгловият диван в хола и матраците, а спалнята била стара, кухненското обзавеждане не било в добро състояние, а печката била захабена, а един от хладилниците пожълтял. Съдът не приема, че става ясно обаче от събраните по делото писмени и гласни доказателства, тези вещи да са унищожени от ответницата, като от разпита на св. П. С. се установява, че при влизането му в апартамента не е имало опаковани вещи. В приемо – предавателния протокол от 01.12.2010 г. не е описан хладилник в кухнята, поради и което съдът приема, че намиралият се в апартамента хладилник, който е изхвърлен от св. С. по нареждане от ответницата, е именно закупеният от наемателите на апартамента и придобит от ищеца. Приема и с оглед на безспорно установеното право на собственост на хладилника и съответно обстоятелството, че същият е унищожен, то следва да се присъди неговата равностойност в размер на 480 лв., така както е установена от вещото лице в приетото по делото заключение на съдебно – икономическата експертиза; като относно печката липсват събрани по делото доказателства същата да е изхвърлена поради и което и приема, че следва да се осъди ответницата да предаде същата.
Съдът счита, че от събраните по делото писмени и гласни доказателства, включително и от признанията на ответницата и дадените обяснения в хода на досъдебното производство безспорно се установява, че към датата на смяна на патрона на входната врата на процесния апартамент, както и в последващ момент при посещението на адв. О. в апартамента, в същия са били собствените на ищеца ъглов диван, който се сочи, че е бил сравнително запазен, гардероб, матрак и повдигащ механизъм за матрак. Тези вещи, макар и към настоящия момент да не се установява да се намират в апартамента, не може да се приеме, че са унищожени или се укриват от ответницата, доколкото от разменената с адв. О. кореспонденция е видно, че е изявявано желание да се вземат находящите се в апартамента вещи, но не се е стигнало до това и поради поведението на ищцовата страна. С оглед липсата на твърдения или доказателства за наличие на обстоятелства обосноваващи разглеждане на претенцията по чл. 521, ал. 2 ГПК, съдът приема, че следва да се уважи предявения иск по чл. 108 ЗС за връщане на описаните в исковата молба спалня, матрак, гардероб и механизъм за матрака от страна на ответницата.
Относно сочения от свидетелите скрин, който е бил в апартамента, доколкото липсва такъв описан в Приемо – предавателен протокол от 01.12.2010 г., то съдът приема, че това именно е скринът, описан от ищеца в исковата молба, за който ответницата признава и от разпита на св. С. се установява, че е изхвърлен, поради и което следва да се присъди неговата равностойност, която от приетото по делото заключение се установява да е в размер на 200 лв., но с оглед диспозитивното начало ще следва да се присъди до размера, претендиран в исковата молба, а именно: 150 лв.
По отношение на част от вещите, а именно: пералня Ариели, модел WM - АЕ 800; съдомиялна NEO, модел DW – TS; плазмен телевизор NEO модел PDP -42S1, климатик NEО, фризер малък, съдът приема, че се установява, че същите са били в апартамента към датата на опаковане на багажа, като на следващия ден е сменен патронът, поради което не се установява същите да са били изнесени от ищеца. Въпреки липсата на писмени документи, то от събраните в тази насока гласни доказателства и обстоятелството, че подобни вещи не са включени в приемо – предавателен протокол към договор за наем от 01.12.2010 г., то съдът приеме, че искът за установяване на собственост върху тези вещи се явява основателен. Доколкото не са събрани доказателства в периода от опаковане на тези вещи от св. М. и ищеца до смяна на патрона и след това тези вещи да са изнесени от ищеца, то се приема, че следва ответникът, като лице, което е имал достъп до собствения си апартамент да бъде осъден да върне същите на ищеца; при което и се приема и че исковите претенции по чл. 108 ЗС в тази част се явяват основателни и доказани. Намира, че нито се установява, нито се твърди тези вещи да са укривани или унищожени от ответницата, като същата чрез упълномощения си представител е канела същия да ги прибере. Действително се установява, че октомври месец не е отворен апартаментът за прибирането им, но с оглед разменената кореспонденция между адв. О. и Т. Д., може да се направи извод, че и двете страни са създавали пречки за доброволно уреждане на отношенията. При което съдът счита, че по отношение на тези вещи не са налице предпоставките за разглеждане на евентуалната искова претенция за присъждане на тяхната равностойност.
Въззивният състав на ПдОС намира за правилен крайния извод на районния съд, както и изложените от него мотиви. От своя страна, въззивният съд след като взе предвид оплакванията във въззивната жалба съгласно правомощието си по чл. 269 изр. второ от ГПК, становището на въззиваемата страна, както и след преценка съгласно чл. 235 ал. 2 и чл.12 от ГПК на приложените по делото и относими към предмета на спора доказателства, приема за установено по делото следното:
Спорни са останали по делото, въведени и в оплакванията на жалбоподателя, въпросите - дали ищецът П.Г. се явява наемател на процесния апартамент на ответника Р.Г., като жалбоподателят, ответник заявява, че свидетелят Т. Д. е наемател на имота, считано от 01.12.2005г., а имотът се ползвал и от двамата като наематели, считано от 01.12.2005г. В т.н. се прави и довод, че е неправилен изводът на съда да изключи от доказателствата договора за наем от 01.12.2005г. Заявява се, че от показанията на разпитаните свидетели - св.М. Х. е видно, че в апартамента живели и други лица- Т., св. И. М..
Спорен е останал по делото, въведен и в оплакванията на жалбоподателя, относно правото на собственост върху претендираните вещи, като според жалбоподателя, ответник, не се доказвало ищецът или Т. Д. да са били собственици на претендираните вещи; в т.н. се счита, че протоколът за предаване на вещи между двамата “наематели“ е частен документ и не установява собственост.
Спорен е въпросът и дали всички вещи са били негодни за ползване по предназначение и изхвърлени по тази причина, като жалбоподателят счита, че тези вещи са били без стойност, като в тази част се оспорва решението на районния съд относно размера на присъденото обезщетение за част от вещите; като в т.н. не се приемат цените,определени от вещото лице по оспорената от жалбоподателя съдебно-икономическа експертиза; като вещото лице не е видяло и двете групи движими вещи, които следва да оцени, но прилага два различни подхода при изследването; не е отчетено действителната амортизация на вещи, закупени преди повече години, а са посочени стойности на нови заместими вещи с минимален процент на амортизация; като по друг начин оценява вещите в приемо-предавателния протокол от 01.12.2010г.
Относно направените оплаквания във въззивната жалба, въззивният съд приема следното:
Неоснователно е оплакването на жалбоподателя, ответник Р.Г., че съдът без правно основание изключва договора за наем между св. Т. Д. и ответника Р.Г., с дата 01.12.2005г.Изводът на съда е правен и се базира на разпоредбата на чл. 193 ал. 3 изр. второ от ГПК, в която хипотеза при доказателствената тежест за доказване истинността на частния документ, /в случая, да е подписан от страна на Т. Д./, носеща се от страната, която го представя – от ответника Р.Г., и при липса на ангажиране на доказателства в тази насока от ответника Р.Г., законосъобразен е изводът на съда, че този документ като неистински следва да се изключи от доказателствата по делото, /арг.чл. 194 от ГПК/. Друг е въпросът, че самият договор за наем в случая би могъл да бъде и неформален такъв, тъй като, поначало, договорът за наем е реален договор, като за сключването му между две страни биха могли да се ангажират и гласни доказателства; но при евентуално направено в т.н. възражение от ответника Р.Г., същата би носила и доказателствената тежест за установяване на такъв наемен договор, /арг.чл. 154 ал. 1предл. последно от ГПК/; като доказателства в т.н., които да водят до несъмнен, положителен извод за установяване сключен наемен договор между ответника и друго лице,в случая, св. Т. Д., въззивният съд не намира да са налице по делото. В т.н., възможно е и други лица, извън, ищецът П.Г. да са обитавали за процесния период апартамента на ответника Р.Г.,в т.ч. св. Т. Д., св. И. М., /според св. М.Х., домоуправител, съсед/,но това обитаване не ги прави наематели относно апартамента, тъй като необходимото за наличие на облигационната връзка съгласие между такъв обитател и ответника Г. не се доказва да е било налице.
Предвид изложеното и предвид представения към исковата молба договор за наем на недвижим имот между ищеца и ответника, сключен от 01.12.2010г., въззивният съд намира за неоснователно възражението на ответника, че този договор за наем е фиктивен и не е пораждал действие; като се приема и от въззивния съд, че считано от 2010г. между страните по делото са възникнали наемни правоотношения, които и до настоящия момент не са прекратени, доколкото с Анекс от 06.04.2012 г. договорът за наем от 01.12.2010 г. е изменен и същият се счита сключен за неопределен срок. Истинността на договора за наем сключен между страните по делото не се оспорва – относно автентичност на положените подписи на страните върху него,/ вж. и писмен отговор на исковата молба/, в т.ч. относно сключване на анекс към договор за наем на недвижим имот, сключен анекс 06.04.2012г. между страните по делото, /лист 5-6,7 от първоинст.дело/.
От своя страна, ответникът Г. признава, че на 05.09.2018г. е сменила патрона на входната врата, като крайна мярка да си върне владението над имота, тъй като преди това е отправяла молби за прекратяване на договора за наем и доброволно освобождаване на имота, /макар и до Т. Д., с когото единствено контактувала/. Отварянето на апартамента е било извършено в присъствие на петима човека-свидетели, според нея.
Спорен остава въпросът какви вещи е имало в апартамента към 05.09.2018г., респ. дали същите съответстват на претендираните от ищеца, като се изключат признатите от ответника движими вещи, едните - предадени от него в приемо- предавателен протокол от 01.12.2010г., неразделна част от договора за наем от 01.12.2010г, а другите, считани от ответника без каквато и да е стойност-амортизирани: два скъсани фотьойла, една табуретка, две малки холни маси, ъглово кухненско диванче, шкаф за обувки и бойлер на терасата.
Неоснователно е и оплакването във въззивната жалба, че не се доказвало ищецът П.Г. да е собственик на претендираните вещи. В тази насока, дори да се приеме, че с приемно-предавателен протокол от 17.07.2018г. подписан между св. Т. Н. Д. и ищеца П.М.Г., не се прехвърля право на собственост на П.М.Г. относно процесните движими вещи-конкретизирани по двадесет и седем пункта, /като от тях са претендирани в иск.молба—двадесет и пет пункта/, то, от една страна, прехвърляне собствеността върху движими вещи – за домашно обзавеждане, не е задължително да е формален акт, а – само консенсуален, като с предаването им с посочения протокол тези движими вещи остават и във владение на П.М.Г., т.е. стават негови собствени, независимо от кого са били закупени преди това – дали от св. Т. Д. и П.Г., поотделно, както и заедно, - относно някои от горецитираните вещи, видно от показанията на св. Т. Д., както и от показанията на св. И. М., който е помагал на П., при закупуване на някои от горепосочените движими вещи.
Неоснователно е и оплакването във въззивната жалба, че въззивният съд кредитирал, само, някои от показанията на разпитаните свидетели, респ. не кредитирал показанията на свидетелите на ответника.
В случая, правно релевантен е моментът, в който ответницата самоволно е запечатала процесния апартамент на 05.09.2018г. като е сменила патрона на входната врата, и към този момент какви от процесните движими вещи, принадлежност на ищеца П.Г., са били останали в този апартамент, и по отношение на които, само, ищецът би могъл да претендира, съответно, връщането им от ответницата, или присъждане на тяхната равностойност. В случая, от страна на ответницата не се ангажират доказателства какви точно движими вещи е намерила в апартамента на 05.09.2018г., когато го е запечатала, тъй като разпитаният неин свидетел адв. Одварков, заявява, че е присъствал, но при отварянето на апартамента, /свидетелят е присъствал „на самото влизане в имота“, „организирал отключването на имота“/, който момент, обаче, е след момента на запечатването му от страна на ответницата. Докато, св. И. М. е участвал лично в събирането на мебелите в апартамента в началото на м.септември, тъй като П. искал вече да се изнася от апартамента поради оставането му без ток,/от страна на ответника Р.Г.-б.м./; свидетелят участвал заедно с П. и в разглобяването на мебелите, както и в опакованите на някои от тях в стреч фолио, готови за изнасяне; но това изнасяне не е могло да стане на следващия ден, защото тогава П. му се обадил и му казал, че патронът на вратата бил сменен и вещите нямало как да ги изнесат, поради което всички останали там.Съгласно показанията на св. М., които се кредитират и от въззивния съд, като такива на очевидец, както и като такива, които не се оспорват от други доказателства по делото, с П. събрали всички мебели –спалня и гардероб, разглобили ги в хола и в коридора ги сложили опаковани в стреч фолио, готови за изнасяне; спалнята била с нощни шкафчета, в хола останал ъглов диван, телевизор, секция скрин, пътеки, в коридора бил и матракът, обувалника, в кухнята останала съдомиялна, готварска печка, хладилник, имало посуди от чини и чаши, вилици, лъжици-тях сложили в два кашона, в малкия коридор – фризер с пералня, и на терасата-климатик останал и бойлер. В тази насока, показанията на другите разпитвани по делото свидетели не съдържат данни относно наличните вещи в апартамента към 05.09.2018г., както и при провеждане на очна ставка между част от свидетелите, поради което и същите не следва да се обсъждат от съда.
Въззивният съд намира за неоснователно и оплакването във въззивната жалба относно дадената оценка на движимите вещи от страна на СИЕ. В случая,вещото лице не е имало за задача да види тези вещи, а доколкото същите са били налични, то това би могло да се осъществи само със съдействието на ответника, каквото, явно, не е осъществено. От друга страна, за оценката на вещите на ищеца са взети данните от показанията на свидетелите, като вещите са новозакупени от магазина, качествени и годни за употреба.
Предвид гореизложените съображения въззивният съд приема, че обжалваното решение на районния съд като обосновано и правилно следва да бъде потвърдено от въззивния съд, ведно със законните последици.
В останалата част, вкл. и в частта, с която искът е отхвърлен, решението на районния съд не е обжалвано, поради което е влязло в сила.
По отношение на обжалваното с частни жалби от страните Определение № 8154/04.08.2020г. на ПдРС,Vгр.състав по гр.д. № 9499/2019г., въззивният съд намира следното:
Последно посоченото определение е постановено в производство по чл. 248 ал. 1 от ГПК, като районният съд се произнася по направено с молба от 15.07.20г. от страна на процесуалния представител на ищеца искане за допълване на решението, като му се присъди възнаграждение по ч. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата, съразмерно на уважените искове. С обжалваното Определение№ 8154/04.08.2020г. на ПдРС,Vгр.състав по гр.д. № 9499/2019г., районният съд допълва Решение № 2351/10.07.2020г. по гр.д. № 9499/2019г.,като осъжда ответника да заплати на адвокат К.Й.К. адвокатско възнаграждение за оказаната на основание чл. 38 ал. 1 т. 2 от ЗА безплатна правна помощ, съразмерно на уважените искове; като определя сумата от 331.43 лева. Този размер съдът определя въз основа на действащата към датата на приключване на първоинстанционното производство – 17.06.2020г., редакция на Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните адвокатски възнаграждения, /съгласно изменение в бр. 45 от 15.05.2020г., в сила от 15.05.2020г./.Този подход на районния съд при определяне на размера на адв. възнаграждение се споделя от въззивния съд,тъй като в случая се касае до сключен между ищеца и пълномощника договор за правна защита и съдействие от 15.05.2019г., в който страните не са посочили конкретен размер на дължимо адв. възнаграждение, а договорът е сключен на основание чл. 38 ал. 1 от ЗА, където в чл.2/1/ от същия е посочено, че „изпълнението на задачата по чл. 1 ще бъде безплатно, като възнаграждението за нея ще бъде определено от съда и възложено за заплащане от ответната страна на основание чл. 38 ал. 2 от ЗА“. И тъй като моментът, в който съдът определя размера на това възнаграждение е към 17.06.2020г., то и към последно посочената дата следва да се вземе предвид размера на адв. възнаграждение, а не – както счита пълномощникът на ищеца, към предходна дата – на самото сключване на договора за правна защита и съдействие. Като определя размера на дължимото адв. възнаграждение по горепосочения начин, районният съд постановява правилно определение. Неоснователно е оплакването и от страна на пълномощника на ответника, че обжалваното определение се явява недопустимо. Именно, поради обстоятелството, че с предходното определение № 7851/28.07.2020г.,макар и в производство по чл. 248ал.1 от ГПК, районният съд, отново, пропуска да се произнесе по направеното своевременно искане от пълномощника на ищеца относно определяне на адв. възнаграждение по чл. 38ал.2 от ЗА, като само се произнася по съразмерност на вече определените разноски в полза на ищеца и на ответника,/без определяне размера на адв. възнаграждение по чл. 38ал.2 от ЗА/, то се явява допустимо произнасянето на съда с ново последно, обжалваното, Определение № 8154/04.08.2020г., именно, по определяне на адв. възнаграждение за пълномощника на ищеца за оказана на осн.чл. 31 ал. 1 т. 2 ЗАдв безплатна правна помощ.
Предвид гореизложени съображения, подадените от страните частни жалби се явяват неоснователни, а обжалваното определение се явява допустимо и правилно и като такова следва да бъде потвърдено изцяло от въззивния съд.
Поради неоснователност на въззивната жалба на пълномощника на въззиваемата страна адв. К. следва да се присъди в минимален размер адв. възнаграждение от 300 лева, съгласно чл. 38 ал. 2 от ЗАдв., съгласно сключен договор за правна защита и съдействие от 10.08.2020г., на осн.чл. 38 ал. 1 от ЗАдв., платимо от страна на жалбоподателя.
Решението на въззивния съд е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл. 280 ал. 3 от ГПК.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 271 ал. 1 от ГПК, Пловдивският окръжен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА постановеното на 10.07.2020г. Решение № 2351 на Пловдивски районен съд, V-ти граждански състав, по гражданско дело № 9499 по описа на съда за 2019 година, В ЧАСТТА, с която се ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Р.Б.Г., ЕГН **********,***, че П.М.Г., ЕГН **********,*** е собственик на следните движими вещи, а именно: хладилник SАMSUNG, модел RT 24VН; готварска печка NEO; холов ъгъл с лежанка - диван принцес, модел лилав с бяла кожа, Princess LVLWT; механизъм за повдигане на матрак, ведно с МДФ дъно за матрак ; матрак - 1 брой и гардероб с плъзгащи врати, цвят –Венге; скрин „К.“ с черен гланц и спалня - 164/190, модел „Вени", цвят –Венге, както и пералня Ариели, модел WM - АЕ 800; съдомиялна NEO, модел DW – TS; плазмен телевизор NEO модел PDP -42S1, климатик NEО, фризер малък; и се ОСЪЖДА Р.Б.Г., ЕГН **********,*** да върне на П.М.Г., ЕГН **********,*** следните негови собствени движими вещи, а именно: готварска печка NEO; холов ъгъл с лежанка - диван принцес, модел лилав с бяла кожа, Princess LVLWT; механизъм за повдигане на матрак, ведно с МДФ дъно за матрак ; матрак - 1 брой и гардероб с плъзгащи врати, цвят –Венге и спалня - 164/190, модел „Вени", цвят –Венге, както и пералня Ариели, модел WM - АЕ 800; съдомиялна NEO, модел DW – TS; плазмен телевизор NEO модел PDP -42S1, климатик NEО, фризер малък.
В останалата част, решението на районния съд не е обжалвано, поради което е влязло в сила.
ПОТВЪРЖДАВА изцяло постановеното в закрито заседание на 04.08.2020г. Определение № 8154 на Пловдивския районен съд, V гр. състав, по гр.дело № 9499 по описана съда за 2019 година, с което допълва Решение № 2351/10.07.2020г. по гр.д.№ 9499/2019г., като осъжда Р.Б.Г. да заплати на адв. К.К.,***, сумата от още 331.43 лева, адв.възнаграждение за оказаната на осн.чл. 38 ал.1 т. 2 ЗАдв. безплатна правна помощ, съразмерно на уважените искове.
ОСЪЖДА Р.Б.Г., ЕГН **********,*** да заплати на адв. К.К.,***, сумата от 300 лева, адв. възнаграждение за оказаната на осн.чл. 38 ал.1 т. 2 ЗАдв. безплатна правна помощ по въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО на въззивния съд е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/
2/