РЕШЕНИЕ
№ 104
Гр.
Кюстендил, 22.04.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Кюстендилски окръжен съд, гражданско отделение,
трети състав, в открито заседание на двадесет и шести март две хиляди и
деветнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА САВОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА КОСТАДИНОВА
СИМОНА
НАВУЩАНОВА
При секретаря Росица Стоицова, като
разгледа докладваното от младши съдия С.
Навущанова в.гр.д. № 75 по описа за 2019 година, за да се произнесе
съобрази:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 253 от 22.05.2018 г., постановено по гр. дело № 2192 по описа за 2017 г., Районен съд Дупница е признал за установено, на основание чл.124,
ал.1 ГПК, по отношение на „Синергон Енерджи” ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и
адрес на управление: гр.София, р-н Средец, ул. Солунска №2, че „Димитър
Делийски-ДИМИ” ООД, с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление в
гр.Дупница, ул.Дунав” №10, не дължи сумата от 9334.50 лв., начислена по
издадена фактура №**********/31.10.2017г. на „ЧЕЗ Разпределение България"
АД. Осъдил е „Синергон Енерджи” ЕООД, ЕИК: ***, да
заплати на „Димитър
Делийски-ДИМИ” ООД, с ЕИК: ***, сумата
от 1323.38 лв., представляваща направени разноски в производството. Със същото решение е уважил предявеният
обратен иск с правно основание чл. 219, ал. 3 от ГПК, вр. с чл. 55, ал.1,
предл. 3 от ЗЗД и е осъдил „ЧЕЗ Разпределение България” АД, с
ЕИК:***, да заплати на „Синергон Енерджи” ЕООД, ЕИК:***,
сумата в размер на 9334.50 лева, начислена по фактура №
**********/31.10.2017г., ведно със законна лихва върху сумата от 14.12.2017г.
до окончателното й изплащане и сумата от 1173.78 лв.,
представляваща направени разноски в производството.
С
определение от 01.08.208 г., постановено по гр. дело № 2192 по описа за 2017 г., Районен съд Дупница е оставена без уважение молбата с пр. основание чл.
248, ал. 1 от ГПК, подадена от „Синергон Енерджи” ЕООД, ЕИК:***, в която е обективирано искане за
изменение на постановеното решение, в частта за разноските, като бъде осъдено
третото лице помагач „ЧЕЗ Разпределение България” АД да заплати всички сторени
в производството разноски на осн. чл. 78, ал. 10 от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба на „ЧЕЗ Разпределение
България” АД, с ЕИК:***, подадена чрез юрисконсулт Н.С., с която се обжалва
Решение № 2192 от 22.05.2018 г., постановено по гр.дело № 2192 по описа на
Районен съд- гр. Дупница за 2017 г., в частта, в която е осъден жалбоподателя да заплати на „Синергон Енерджи” ЕООД, ЕИК:***, сумата в размер на
9334.50 лева, начислена по фактура № **********/31.10.2017г., ведно със законна
лихва върху сумата от 14.12.2017г. до окончателното й изплащане и сумата от 1173.78 лв., представляваща направени разноски в производството.
Счита се, че решението е неправилно, незаконосъобразно и необосновано,
постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон и се иска
неговото обезсилване/отмяна в обжалваните части.
Твърди
се, че още в депозирания от жалбоподателя отговор на предявения срещу него
осъдителен иск за заплащане на сумата от 9334.50 лева, е изложено становище, че е издадено
кредитно известие № 3176973/31.01.2018 г. и съответно е извършено прихващане на
кредитната сума с други дължими суми от търговеца „Синергон Енерджи” ЕООД. В
тази връзка се посочва още, че в депозираният отговор е направено искане за
назначаване на счетоводна експертиза, в случай че ищеца оспорва фактът на
извършено прихващане. Същият нито е взел становище, нито е оспорил направеното
прихващане. Въззивникът счита, че неоспорването на този факт от страна на ищеца
е достатъчен за да бъде прието, че тежестта за установяването му не е негова. В
тази връзка, жалбоподателят твърди, че първоинстанционният съд е допуснал
съществено процесуално нарушение, като повдигнатия от жалбоподателя въпрос за
извършеното прихващане е останал неизяснен в хода на производството пред ДнРС.
В изготвения доклад по реда на чл. 146 от ГПК,
първоинстанционният съд не указал на жалбоподателя, че негова е
доказателствената тежест да установи факта на извършеното прихващане и че не
представя доказателства за твърдените от него факти. Счита, че е налице
хипотезата на чл. 266, ал. 3 от ГПК, съгласно която въззивният съд е длъжен да
допусне онези доказателства, които страната е пропуснала да представи поради
допуснати от първоинстанционният съд процесуални нарушения. Представя в тази
връзка и моли да бъдат приети следните писмени доказателства: извадки от
електронна кореспонденция между „Синергон Енерджи” ЕООД и „ЧЕЗ Разпределение
България” АД, фактура № 3180235/28.02.2018 г. на стойност 519 568, 64 лева
и извлечение от сметка от 21.03.2018 г., от което е видно, че „Синергон
Енерджи” ЕООД е получил превод в размер на 510 358, 24 лева, включващ
оставащата сума по фактура № 3180235- 510 234, 14 лева и сумата от 124,10
лева –платени лихви.
Направено е доказателствено искане по реда на чл. 176
от ГПК да бъде задължен представляващия
„Синергон Енерджи” ЕООД да се яви лично пред съда и да даде обяснение
относно факта дали сумата по кредитно известие № 3176973/31.01.2018 г. е
възстановена на „Синергон Енерджи” ЕООД и ако е възстановена по какъв начин е
стореното това. Релевирано е и доказателствено искане за назначаване на
съдебно-счетоводна експертиза, в случай че от страна на въззиваемато дружество
се оспорва факта на извършено възстановяване на процесната сума. Иска се обезсилване на съдебното решение в обжалваната част,
тъй като претенцията се явява недопустима поради извършеното прихващане. В
случай, че съдът приеме същата за допустима се претендира отмяна на решението в
обжалваната част и отхвърляне на предявения иск като неоснователен.
В
законоустановения срок е постъпил отговор на въззивната жалба от адв. К.Г. от САК, в качеството си
на процесуален представител на „Синергон Енерджи” ЕООД, ЕИК:***. Счита подадената жалба за допустима, но по
същество за неоснователна, а постановеното от районния съд решение като правилно,
законосъобразно и обосновано се желае да бъде
потвърдено в обжалваните части. Излагат се подробни съображения за това, че съдът се е
произнесъл съобразно наведените в исковата молба твърдения и събраните по
делото пред първата инстанция доказателства.
Акцентира се на обстоятелството, че в хода на първоинстанционното производство
ответникът не е признавал иска, а е оспорвал същия. Твърди се, че до датата на
последното ОСЗ (25.04.2018г.) същият не е представил доказателства,
установяващи че е извършил плащане на процесната сума, а представя такива едва
с депозираната въззивна жалба. Счита за безспорно установено между страните, че
процесната фактура е заплатена от ищеца след предявяване на исковата молба и
искът следва да бъде отхвърлен поради плащане, с оглед разпоредбата на чл. 235,
ал. 3 от ГПК. Смята, обаче че ответника следва да понесе сторените от ищеца
разноски, както и че следва да бъде осъден да заплати на въззиваемото дружесто
законна лихва върху дължимата главница за периода от датата на предявяване на
иска – 12.12.2017 г. до датата на извършеното прихващане – 20.03.2018 г.
Постъпила е и частна жалба с вх. № 12100/28.09.2018
г., депозирана от адв. К.Г. от САК, в качеството си на процесуален представител
на „Синергон Енерджи” ЕООД, ЕИК:***, срещу Определение от 01.08.2018 г.,
постановено по гр. дело № 2192/2017 г. по описа на ДнРС, с което е оставена без
уважение подадената от жалбоподателя молба по чл. 248, ал. 1 от ГПК, в която е
обективирано искане за изменение на решението, в частта, с която е осъдено
дружеството „Синергон Енерджи” ЕООД да
заплати на „Димитър
Делийски-ДИМИ” ООД, с ЕИК:***, сумата от 1323.38 лв.,
представляваща направени разноски в производството. Счита се за неправилно
становището на ДнРС за неприложимост на разпоредбата на чл. 78, ал. 10 от ГПК,
доколкото в производството е установено, че жалбоподателят има качеството на
посредник в отношенията между електроразпределителното дружество и потребителя.
Смята се, че с поведението си третото лице помагач - „ЧЕЗ Разпределение България” АД е
станало причина за предявяване на иска и разноските следва да бъдат понесени от
него, а не от жалбоподателя. На тази база се иска отмяна на обжалваното
определение и изменение на решението, в частта за разноските, като за сумата
от 1323.38 лв., - разноски на първоначалния ищец „Димитър Делийски-ДИМИ” ООД бъде
осъден „ЧЕЗ Разпределение България” АД. Претендира се и осъждане на „Синергон
Енерджи” ЕООД да заплати на жалбоподателя сторените от него разноски по този
първоначален иск в размер на 930 лева.
Настоящата
съдебна инстанция е взела предвид, че въпросът за съдебните разноски е
обусловен от резултата по подадената въззивна жалба срешу Решение № 2192 от 22.05.2018 г.,
постановено по гр.дело № 2192 по описа на Районен съд- гр. Дупница за 2017 г. и е счела че
въведните с частна жалба с вх. № 12100/28.09.2018 г., оплаквания
следва да бъдат разгледани при произнасяне на съда по същество на
гражданскоправния спор в производството по чл. 258 от ГПК по в.г.д. № 458/2018
г.
В
съдебно заседание, въззивникът „ЧЕЗ Разпределение България” АД,
редовно призован, се представлява от юрисконсулт Лора Топалова, която поддържа
подадената въззивна жалба и иска отмяна на постановения от ДнРС съдебен акт и
претендира разноски, за които прилага списък по чл. 80 от ГПК.
В съдебно заседание въззиваемата страна
и частен жалбоподател „Синергон
Енерджи” ЕООД,
чрез пълномощника си адв. Г., оспорва подадената въззивна жалба и поддържа
подадената частна жалба. Претендира да бъдат присъдени направените пред
въззивната инстанция разноски.
І. По въззивната жалба против решението на районния съд .
Съдът, след като прецени
събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК и взе предвид наведените
във въззивната жалба пороци на обжалвания съдебен акт, достигна до следните
фактически и правни изводи:
Въззивната жалба е подадена в рамките на законоустановения срок за
обжалване по чл. 259, ал. 1 ГПК
от легитимирано лице и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата
е процесуално допустима. Разгледана по същество въззивната
жалба е ОСНОВАТЕЛНА.
Съгласно чл. 269 ГПК
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо в обжалваната
част. Същото е неправилно поради следните съображения:
Предмет на въззивна проверка е
решението на първоинстанционния съд, в частта, в която е осъден жалбоподателя
„ЧЕЗ Разпределение България” АД да
заплати на „Синергон
Енерджи” ЕООД, сумата в размер на 9334.50 лева, начислена по фактура №
**********/31.10.2017г., ведно със законна лихва върху сумата от 14.12.2017г.
до окончателното й изплащане и сумата от 1173.78 лв.,
представляваща направени разноски в производството.
С въззивната жалба ответникът „ЧЕЗ Разпределение България” АД е посочил, че сумата в размер на 9334.50 лева е изцяло
погасена от него чрез извършване на прихващане на 21.03.2018 г. В тази връзка,
жалбоподателят е релевирал възражения, че първоинстанционният съд е допуснал
съществено процесуално нарушение, като повдигнатия от жалбоподателя въпрос за
извършеното прихващане е останал неизяснен в хода на производството пред ДнРС. На осн. чл. 266, ал. 3 от ГПК е представил и описаните по-горе писмени
доказателства и релевирал доказателствени искания по 176 и 1л. 195 от ГПК.
Въззиваемата страна, в депозирания писмен отговор е
признала, че процесната фактура е заплатена от
ищеца след предявяване на исковата молба и е заявила, че искът следва да бъде
отхвърлен поради плащане, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 3 от ГПК. Посочила
е, че ответника следва да понесе сторените от ищеца разноски, както и че следва
да бъде осъден да заплати на въззиваемото дружесто законна лихва върху
дължимата главница за периода от датата на предявяване на иска – 12.12.2017 г.
до датата на прихващането.
С
Определение от 26.02.2019 г., в което е обективиран проекта за доклад, КнОС е
преценил, че доказателствените искания на въззивника за приемане на представените с
въззивната жалба писмени доказателства, за назначаване на съдебно-счетоводна
експертиза и за задължаване
на представителя на въззиваемато дружество да се яви в съдебното заседание, на
основание чл.176 ГПК, за да отговори на поставените от въззивника въпроси са относими и допустими на осн. чл.
266, ал.3 от ГПК. Не е уважил същите, тъй като не са необходими за изясняване
предмета на спора, поради обстоятелството, че с подадения отговор на въззивната
жалба е признат факта на възстановяване на процесната сума. Поради това със
същото определение е обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството,
че сумата в размер на 9334.50 лева, начислена
по фактура № **********/31.10.2017г.
е заплатена от „ЧЕЗ
Разпределение България” АД (ответник
по обратния иск) на ищеца „Синергон Енерджи” ЕООД след датата
на предявяване на иска с правно основание чл. 219, ал. 3 от ГПК, вр. с чл. 55,
ал.1, предл. 3 от ЗЗД. В съдебно
заседание, проведено на 26.03.2019 г., е приета за безспорна и ненуждаеща се от
доказване и датата, на която е извършено процесното прихващане на дължимата
сума- 21.03.2018 г.
При това положение, КнОС намира, че по делото се установява по безспорен начин обстоятелството,
че претендираното от страна на ищцовото дружество задължение е погасено, поради
което и задължението на ответното дружество не съществува към настоящия момент.
На основание чл. 235, ал. 3 от ГПК
съдът следва да вземе предвид и фактите, настъпили след предявяване на иска,
които са от значение за спорното право, поради което и безспорно следва да бъде
отчетен факта, че задължението е погасено и към настоящия момент не съществува.
От друга страна, настоящата инстанция намира, че не би могла да изследва
мотивите за извършеното плащане от страна на въззиваемото дружество, тъй като
това обстоятелство е извън предмета на спора, а и са въведени единствено
твърдения в тази насока, по които съдът не би могъл да се произнесе. Предвид изложеното, искът за главницата подлежи на
отхвърляне, като погасен чрез плащане в хода на процеса и обжалваното решение следва да бъде отменено в
частта за уважаване на иска за главницата в размер на 9334.50 лева и постановено ново за отхвърлянето му, поради плащане в хода на
процеса.
Отхвърлянето на главния иск поради плащане в хода на процеса обаче не води
автоматично и до отхвърляне на предявения акцесорен иск за лихва за забава
върху вземането (чл. 86, ал.1
от ЗЗД). С подадения иск с правно
основание чл. 219, ал. 3 от ГПК, вр. с чл. 55, ал.1, предл. 3 от ЗЗД, ищецът е
поискал присъждане на законна лихва върху сумата от 12.12.2017г. до окончателното й
изплащане. Прието за безспорно установено между страните е, че сумата е
погасена чрез прихващане извършено на 21.03.2018 г. Размерът на обезщетението за забава за претендирания период от датата на депозиране на
обратния иск – 12.12.2017 г. до дата, предхождаща дата на извършеното
прихващане – 20.03.2018 г., изчислен по реда
на чл. 162 ГПК, е в размер на 256.72 лева. Поради това и искът за осъждане на ответника за заплащане на законна лихва за забава следва да бъде уважен, щом са
установени другите му предпоставки.
Решението на ДнРС, в частта, с която е осъдено
ответното дружество „ЧЕЗ Разпределение България” АД да заплати на „Синергон
Енерджи” ЕООД сумата от 1173.78 лв., представляваща направени разноски в производството е
правилно и следва да бъде потвърдено. Аргументът, че при отхвърляне на
иск на ищеца не се дължат разноски съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК, а се присъждат такива на ответника по правилото
на чл. 78, ал. 3 ГПК, е по верен
по принцип, но от това правило съществуват изключения. Съдът следва да следи по
каква причина е отхвърлен искът, като ако е налице плащане в хода на процеса
следва да се приеме, че е налице особени последици, които приличат на тези при
признаване на иска, въпреки че същият се отхвърля поради настъпване на нови
факти (чл. 235, ал. 3 ГПК). В
този случай разноски се присъждат по правилото на чл. 78, ал. 2 ГПК. Такава е еднозначната практика на Върховния
касационен съд, която се ползва с авторитета на тази съдебна инстанция като
ръководно начало при аргументирането на актовете на останалите съдилища.
Изводът е даден в Определение № 688/02.10.2014
г. по ч. т. д. № 2337/2014 г., І ТО, в което се приема, че при иск,
отхвърлен поради плащане в хода на процеса, разноски се дължат на ищеца и за
отхвърлената част. Нещо повече, в Определение
№ 277/14.05.2014 г. по ч. гр. д. № 2432/2014 г., І ГО, се приема, че ако
е бил даден повод за делото от страна на ответника, разноски на ищеца се
дължат, дори и когато искът е оттеглен или е направен отказ от него. Поради това решението на ДнРС в тази част е правилно и не следва да се отменя.
Предвид факта на извършеното плащане на
претендираната сума, следва предявеният иск за сумата от 9334.50 лева да бъде отхвърлен като неоснователен поради плащане в хода на
процеса. Тъй като ответникът е станал причина за завеждане на делото, същият
дължи на ищеца направените от него разноски по делото. Предвид на това, следва
решението на ДнРС да бъде отменено само в частта, с която е осъден „ЧЕЗ Разпределение България” АД да
заплати на „Синергон Енерджи” ЕООД сумата 9334.50 лв., а в
частта за разноските същото следва да бъде потвърдено.
По жалбата срещу определението на
ДнРС за отказ за изменение на решението в частта за разноските, настоящият
съдебен състав намира следното:
Определение от 01.08.2018 г.,
постановено по гр. дело № 2192/2017 г. по описа на ДнРС е правилно и
законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено. Неоснователни са направените в жалбата оплаквания, че неправилно съдът е
отказал да възложи на
третото лице помагач направените по делото разноски, които то е
причинило със своето извънпроцесуално поведение, изразяващо
се издаване на процесната фактура, която в последствие е сторнирало, което пък
според жалбоподателя е станало причина за предявяване на иска. процесуалното си
поведение. Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 10 ГПК, на третото лице помагач не се присъждат
разноски, но то дължи разноските, които е причинило със своите
процесуални действия. Чл.78 ал.10 ГПК
не визира отговорност на третото лице – помагач за действия, които
извънпроцесуално са провокирали завеждането на делото. Нещо повече, такива
доказателства в случая не са и налице. Извършеното от него плащане в хода на
процеса не съставлява противоречащо на интереса на ищеца обстоятелство. Няма
правно / с оглед съдържанието на чл.78 ал.10 ГПК /, а и логично / с оглед
преждеизложеното / основание, за ангажиране отговорността на третото лице –
помагач на ответника в конкретната хипотеза. Третото лице – помагач не е
провокирало търсените за възмедяване разноски със свои процесуални действия. Като подпомагаща страна, третото лице - независимо дали е
встъпило или е привлечено в процеса, може да участва активно и да извършва процесуални действия по делото-
чл. 221, ал. 1 ГПК, включително
и да подава жалби, за да брани пряко, не свое, а чуждо - на подпомаганата
главна страна субективно материално право, което е предмет на спора по делото.
Такова активно участие и извършване на процесуални действия от третото лице - помагач поначало е и в негов
интерес, но в рамките на спора между главните страни по делото. Именно от това
изхожда и законодателят при установяване на правилото на чл. 78, ал. 10 ГПК, като повелява,
че то дължи разноските, които е причинило
с процесуалните си действия, каквато не е настоящата
хипотеза. Следователно,
частната жалба на ищецът „Синергон Енерджи“ ЕООД се явява неоснователна.
По разноските пред настоящата инстанция:
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК,
предвид настъпилото плащане в хода на производството следва да бъде уважено
искането на въззивната страна и да й бъдат присъдени направените по делото
разноски пред настоящата инстанция в размер на 186,69 лева, представляваща държавна
такса и 100 лева юрисконсултско
възнаграждение, съгласно чл.78, ал.8 ГПК, изм.
ДВ бр.8 от 2017г., във вр. с чл.37, ал.1 ЗПрП, във
вр. с чл.25, ал.1 от Наредба за
заплащането на правната помощ.
Настоящото решение не подлежи на
касационно обжалване предвид ограничението по чл. 280, ал. 3 ГПК.
Така мотивиран, Кюстендилският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 253 от 22.05.2018 г., постановено по гр. дело № 2192 по описа на Районен съд Дупница за 2017 г., в частта, с която е осъден „ЧЕЗ Разпределение България” АД, с ЕИК:***, със седалище и адрес на
управление: гр.София 1784, р-н Младост, бул.”Цариградско шосе” №159 да заплати на „Синергон Енерджи” ЕООД, ЕИК:***, със седалище и адрес
на управление: гр.София, р-н Средец, ул. Солунска №2, на осн. чл. 219, ал. 3 от ГПК, вр. с чл. 55, ал.1, предл. 3
от ЗЗД и е осъдил сумата в размер на 9334.50 лева (
девет хиляди триста тридесет и четири лева и петдесет стотинки), начислена по
фактура № **********/31.10.2017г., ведно със законна лихва върху сумата от
14.12.2017г. до окончателното й изплащане, вместо
което ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Синергон Енерджи” ЕООД, ЕИК:***, със седалище и
адрес на управление: гр.София, р-н Средец, ул. Солунска №2, против „ЧЕЗ
Разпределение България” АД, с ЕИК:***, със седалище и адрес на управление:
гр.София 1784, р-н Младост, бул.”Цариградско шосе” №159, иск с правно основание чл. 219, ал. 3 от ГПК, вр. с чл. 55, ал.1, предл. 3 от ЗЗД за сумата от 9334.50
лева ( девет хиляди триста тридесет и четири лева и петдесет стотинки),
начислена по фактура № **********/31.10.2017г., ведно със законна лихва върху
сумата от 14.12.2017г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД,
„ЧЕЗ Разпределение България” АД, с ЕИК:***, да заплати на „Синергон Енерджи” ЕООД, ЕИК:***,
сумата от 256.72 лева (двеста петдесет и шест лева и седемдесет и две стотинки),
представляваща законна лихва за забава върху главницата в размер на 9334.50
лева ( девет хиляди триста тридесет и четири лева и петдесет стотинки),
начислена по фактура № **********/31.10.2017г., за периода от 12.12.2017 г. до
20.03.2018 г., включително.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част, в която е
осъдено „ЧЕЗ Разпределение България” АД, с ЕИК:***, да заплати на „Синергон
Енерджи” ЕООД, ЕИК:***,
сумата от 1173.78 лв., представляваща направени
разноски в производството.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
„Синергон
Енерджи” ЕООД, ЕИК: *** да заплати на „ЧЕЗ Разпределение България” АД,
ЕИК:***, сумата от 286.69 лева (двеста
осемдесет и шест лева и шестдесет и девет стотинки) - разноски пред
въззивната инстанция.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ
частна жалба
с вх. № 12100/28.09.2018 г., срещу Определение от 01.08.2018 г., постановено по
гр. дело № 2192/2017 г. по описа на ДнРС, с което е оставена без уважение молбата
на „Синергон Енерджи” ЕООД, ЕИК: *** за
изменение на Решение № 253 от 22.05.2018 г., постановено по
същото дело в частта за разноските.
В необжалваните части решението е
влязло в законна сила.
Решението е постановено при участието на трето
лице помагач - „ЧЕЗ
Разпределение България” АД, с ЕИК:***.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.