РЕШЕНИЕ
№ 157
гр. Сливен, 28.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Минчо Ст. Минев
при участието на секретаря РОСИЦА ПЛ. ДЗОБЕЛОВА
като разгледа докладваното от Минчо Ст. Минев Гражданско дело №
20222230101569 по описа за 2022 година
В исковата молба се твърди, че А. Н. А. и П. А. З. са познати от дълги години, в
които са си помагали и подкрепяли, вкл. и финансово. През 2018-та, по молба на мъжа,
който имал нужда от парични средства, жената сключила на 23.08. договор с „БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А.“ клон България и получила банков кредит в размер на 15 000лв.
На 14.09. същата година двамата сключили, пред нотариус, договор за паричен заем,
за сумата 15 000лв., която З. се задължил да върне в срок до 05.09.2023г., на 60 месечни
погасителни вноски, всяка по 359.67лв., като освен главницата дължими били и и
застрахователна премия в размер 3 375лв.; такса ангажимент в размер на 525лв.
Също на 14.09.2018г. и пред същия нотариус, З. подписал разписка за вече
получената сума от 15 000лв., предадена му на четири пъти, както следва: на 24.08.18г.- 4
000лв.; на 27.08.18г.- 4 000лв.; на 29.08.2018г.- 4 000лв. и на 31.08.18г.- 3 000лв.
Ищцата признава, че първоначално ответника изпълнявал задълженията си и
своевременно покривал вноските, но от пролетта на 2021г. започнал да ги бави, което
налагало тя да му напомня и да го моли да плати задължението си по кредита. Твърди, че по-
късно сключила с БНП Париба ... споразумение, по силата на което предсрочно погасила
остатъка от задължението по сключения от нея договор за потребителски кредит- 7073.63лв.
След като узнал този факт, З. окончателно престанал да погасява своето задължение по
договора за паричен заем от 14.09.18г., в резултат на което останал да дължи 25 вноски по
359.67лв. или общо 9 351.42лв. По тази причина на 16.10.2022г. А. му връчила, чрез
нотариус, покана да покрие задължението, но и това не дало резултат. Поради това
предявява иск той да бъде осъден да й заплати тази сума, дължима по договора за паричен
1
заем за периода 05.09.21г.- 05.09.23г.
Претендира сторените от нея разноски по делото.
Ответникът своевременно депозира писмен отговор, в който оспорва иска и част от
фактите, на които е основан; друга част от фактите, както и иска- частично- до 6 300лв.,
признава. Така признава, че с ищцата са били в близки отношения, както и че тя е сключила
с БНП Париба ... договор за кредит, по силата на който получила 15 000лв. Признава и че
по-късно е сключил с нея договор за паричен заем, в който е записано, че е получил от
жената 15 000лв., но твърди, че всъщност реално получил от нея само 6 300лв., докато с
останалата част от сумата тя погасила свои задължения. Твърди, че и двамата са били съвсем
наясно, че получава от А. само 6 300лв., а факта, че въпреки това подписал договор за 15
000лв. обяснява с желанието си по този начин да гарантира, че действително ще върне
получените 6 300лв. Твърди още, че е извършвал плащания на месечните погасителни
вноски, предвидени в договора за кредит, направо в БНП Париба ..., но след като при
справка узнал, че вече е погасил своята част от задължението по него /6 300лв./
преустановил вноските. Отстоявайки тезата си, че така е погасил задължението си към А.,
намира предявения от нея иск за неоснователен. Претендира разноски по делото.
След като обсъди събраните по делото доказателства- поотделно и в тяхната
съвкупност, съда установи следните факти:
Не са спорни по делото обстоятелства, а те се установяват и от нарочните
диспозитивни документи- Договор за кредит и Договор за паричен заем, че на 23.08.2018г.
А. А. е сключила с „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“ клон България договор, по силата
на който получила кредит в размер на 15 000лв. Видно от клаузите на същия, освен тази
сума, кредитополучателя дължи и такса и др., като всички трябва да се погасят на 60
месечни погасителни вноски, всяка по 359.67лв. Също, че на 14.09.2018г. А. и З. са
сключили договор за паричен заем, отново за 15 000лв., която З. трябва да върне в срок до
05.07.2023г. В него е записано, че получената от А. по първия от тези два договора сума /15
000лв./ тя е предала на мъжа на няколко транша, с цел подпомагане дейността му в
земеделие и машини. З. пък е поел задължение да погаси задължението на А. пред БНП
Париба .... /не е БНБ, което би трябвало да се чете като Българска народна банка, а БНП-
Банк Национал дьо Пари /Парижка национална банка/, бел. на съда/ по своя сметка, с
месечни погасителни вноски по конкретна банкова сметка по Договора за потребителски
паричен кредит PLAS- 16312947. Освен размера на предадената в заем сума и крайния срок
на връщането й, в чл.1 от договора между физическите лица са предвидени и други негови
съществени параметри: застрахователна премия в размер 3375лв.; такса ангажимент 525лв.
и брой погасителни вноски- 60, всяка по 359.67лв.; годишен процент на разходите и лихвен
процент, като общата стойност на плащанията е 21 580.20лв. В чл.3 ал.2 от договора е
изложен и погасителен план, а с ал.3 П. З. се задължава да внася от името на заемодателя
/А./
2
Договорът за заем е с нотариална заверка на подписите на страните по него.
На 14.09.18г. З. е подписал разписка, с която декларира, че е получил, в брой, от А.
А., следните суми: на 24.08.18г.- 4 000лв.; на 27.08.18г.- 4 000лв.; на 29.08.2018г.- 4 000лв. и
на 31.08.18г.- 3 000лв., общо 15 000лв. Разписката също е с нотариална заверка на подписите
на мъжа и жената.
Видно от документа, представляващ листи №№ 13 и сл. от материалите по делото, на
20.08.2021г. А. е сключила с БНП Париба ... споразумение за пълно предсрочно погасяване
на задължението по договора за потребителски кредит PLAS- 16312947, което е сторено със
заплащането на остатъчна непросрочена главница в размер 6 981.17лв. и обезщетение в
размер 69.81лв., общо 7073.63лв. На 24-ти БНП Париба ... е издало на жената удостоверение,
че към тази дата тя не дължи никакви суми по договора за кредит.
Чрез нотариус /Н.Х./ А. е отправила покана до З. да погаси задължението си към нея в
пълен размер с предупреждение, че ако не го стори, ще потърси правата си по съдебен ред.
Писменото изявление е връчено на адресата му на 16.10.2021г.
Множеството документи- разписки, издавани и представяни за удостоверяване
плащането на парични суми /чрез Easy Pay/ съда няма да коментира като отделни
документи, тъй като те са предмет на изследването, респ.- заключението на вещото лице по
назначената по делото счетоводна експертиза. Една обаче заслужава специално внимание-
тя е в розов цвят /интересна е не поради цвета си обаче/ и представлява лист № 72 от
материалите по делото. Както страните, така и съдията-докладчик, срещнаха непреодолими
трудности в разчитане на датата, на която е съставена. Това наложи да се възложи нарочна
задача на вещото лице в тази връзка и от заключението съда приема, че документа е издаден
на 24.08.2018г. От съдържанието му се установява, че на тази дата А. е получила от
„ОББ“АД, в брой, сумата 6 300лв.
От заключението /в двете му части/ съда приема и че отпуснатия на А. А. по „БНП
Париба …“ кредит е в размер на 15 000лв., като сумата е преведена по личната й банкова
сметка в „ОББ“АД; също, че превод към други банки не е осъществяван. Преведена е
всъщност не тази сума, а 14 475лв. Установи се и че кредита е изцяло погасен, като са
направени вноски за общо 12 588.45лв., а на 20.08.21г. са внесени, предсрочно, наведнъж 7
073.63лв.
От заключението съда приема още, а то е видно и от самите документи, че наредител
по множеството разписки от Изипей, е П. З.. Те са тридесет и четири и на обща стойност 12
588.45лв.
Също, че на 24.08.2018г.- деня, следващ сключването на договора за кредит, са били
извършени няколко операции: първо, осъществен е вътрешно-банков превод от 847.87лв.;
след това изходящ превод в „Ти Би Ай Банк“ на 7 187.23лв. по договор **********; такса за
него от 2.50лв.; изтеглени са 6 300лв. и е платена такса за това в размер на 18.90лв. На
28.08г. oт АТМ са изтеглени 200лв., с което общата им сума е 14 556.50лв. и като крайно
3
салдо са останали 226.17лв.
Заключението съда кредитира.
Всяка от страните се възползва от дадената от процесуалния закон- чл.176 и 177,
възможност и постави въпроси на насрещната страна. От отговорите както на ищцата, така
и на ответника, обаче не се получи полезна за делото информация, тъй като всеки отговор бе
съобразен от отговарящата страна с тезата, изложена от нея в исковата молба, съотв. в
писмения отговор.
Както се спомена по-горе, сключения от А. А. с БНП Париба ... договор също бе
представен по делото, макар и по-късно- в хода му. Това е документът, представляващ листи
№№100 и сл.. От съдържанието му е видно, че е сключен на 23.08.2018г. в гр.Смолян и е с
параметрите, вкл. брой и стойност на месечни погасителни вноски, при които е сключен
след това, между А. и З., договора за паричен заем.
При така установените факти съда прави следните изводи за правото:
Предявен е иск, имащ основание в разпоредбата на чл.240 във вр. с чл.79 ал.1 от
Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/. Ищцата черпи права по него от договор за заем,
който е сключила с ответника. Твърдението й е, че му е предала сумата 15 000лв., която той
се задължил да върне. Всъщност, да върне не на нея лично, а като прави погасителните
вноски- общо шестдесет на брой, предвидени като задължение на А. по сключен от нея, с
БНП Париба ..., договор за кредит- на същата стойност. С доказателствата- писмени, които
ангажира, тя доказа тези факти. Така е, защото и двата договора са факт, като онзи, по който
е кредитополучател е първи по време- от м.08.2018г., а другия, по който е вече кредитор, е
от м.09.2018г. Последният е с нотариална заверка на подписите на страните по него и
поради това съда не може да не приеме, че именно А. и З. са го сключили- в тази част
документа е официален. Съдържанието му не е нотариално заверено, но е ясно, че част от
него е текста, указващ че А. предава на З. сума в размер на 15 000лв., която тя е получила по
първия по време договор. Нещо повече, мъжа се е задължил да върне заема, при това не като
престира на кредитора си, а като прави вноските, представляващи нейни задължения по
сключения от нея с БНП Париба ... договор. Те са същите- както като брой- 60, така и като
единична стойност- 359.67лв. Всички останали параметри на договора за заем също са
идентични с тези на договора за кредит.
Така също, на 14.09.18г. З. е подписал разписка, с която декларира, че е получил, в
брой, от А. А., следните суми: на 24.08.18г.- 4 000лв.; на 27.08.18г.- 4 000лв.; на
29.08.2018г.- 4 000лв. и на 31.08.18г.- 3 000лв., т.е. общо 15 000лв. Разписката отново е с
нотариална заверка на подписите на мъжа и жената. /Заверката на подписа на жената е
абсолютно излишна /разбира се, не и за нотариуса, който така си е събрал по-висока такса//.
При това положение като че ли логично и обяснимо започва да се формира извод за
основателност на ищцовата претенция. Този процес обаче следва да си счита преустановен,
4
пресечен, с възражението на ответника и по-скоро- с ангажираните от него доказателства, с
които опроверга съдържанието на договора за паричен заем /а също и на разписката/. По
тази причина въпреки тях съда приема, че дадената от А. на З. в заем /по процесния договор,
сключен между тях през м.09.2018г./ парична сума е 6 300лв. Така е, защото от
заключението на вещото лице по назначената по делото експертиза се установи, че след като
сключила на 23.08.2018г. договора за кредит с БНП Париба ..., сумата по него или по-точно-
14 475лв., тя е получила, като й е била преведена, по конкретна банкова сметка, на която е
титуляр, в „ОББ“АД. Тази сума е първата индикация, че всъщност ответника не е получил в
заем от ищцата сумата, която тя твърди, че му е предала- 15 000лв.! Далеч по-убедителна, а
за целите на настоящото дело- изцяло убедителна, става тезата на ответника като се вземе
предвид друга част от кредитираното от съда заключение на вещото лице- защото се
установи, че след това „съдбата“ на тези 14 475лв. е следната: първо, бил е извършен
вътрешно-банков превод от 847.87лв.; след това, на следващия сключването на договора
между А. и З. ден, е осъществен изходящ превод в „Ти Би Ай банк“ на 7 187.23лв. по договор
**********, което означава, че със сумата вероятно е погасено задължение по този
договор; такса за превода от 2.50лв.; отново на 24.0818г. са изтеглени, т.е. получени в брой
от А., 6 300лв. и е платена такса за това в размер на 18.90лв. На 28.018г. oт АТМ са
изтеглени 200лв., с което общата сума на транзакциите е 14 556.50лв. и като крайно салдо е
останала сумата 226.17лв.
Т.е., от кредита, за който А. е сключила договора с БНП Париба ..., тя е получила в
брой само 6 300лв. След като тя твърди, а и ответника не оспорва, че е дала на З. в заем
сумата, получената от нея преди това от БНП Париба като кредит, то тя е именно 6 300лв.
Не би могло да е по-голяма, защото само толкова е получила в брой, а почти цялата останала
сума е била преведа в „Ти Би Ай банк“ по конкретен договор. Този извод- че жената е
получила от БНП Париба … в брой само 6 300лв., се затвърждава, изцяло, от документа,
представляващ л.72 от делото- разписката в розово. Тя е точно за тази стойност!, а
документа е от 24.08.2018г.! Така също, съда не намира логиката в това А. и З. да се
уговорят, че първия от тях ще изтегли кредит, в точно определен размер, за да го предостави
на втория, а предаването на парите да се извърши не наведнъж, а на части- на четири пъти, в
различни дни.
Така също, от заключението по делото съда прие, а то е видно и от множеството
представени разписки от Изипей, че наредител по всички тях е П. З., като общата стойност
на тези тридесет и четири превода е 12 588.45лв. в полза на БНП Париба ... Очевидно е при
това положение, че ответника е върнал цялата на ищцата цялата дадена му от нея сума, по
сключения между двамата договор за паричен заем от 14.09.2018г., която е 6 300лв. Това е
цялата получена, но не и цялата дължима, от З. на А. сума, тъй като дължимата е в по-висок
размер от получената- защото мъжа се е задължил да върне паричния заем с лихва и други
разходи. Той все пак е внесъл, в БПН Париба …, общо 12 588.45лв., което гарантира, че е
изцяло е погасил дълга си към А.. Дори вероятно е надвнесъл пари. За съдията-докладчик
5
неубедително и дори нелогично звучи обяснението му за това, че внесъл повече от
дължимото, тъй като поради заетост не бил забелязал, че надвнася /а той има предвид, че е
надвнесъл над 6 300лв./. Житейската логика е, че когато става дума за пари всеки е много
внимателен, особено ако иде реч за връщане на пари. Поради това у съдията-докладчик
остава горчивия привкус, че не цялата истина е установена по делото. За съда един от
двамата- ищцата или ответника, не казва истината - в исковата молба или в писмения
отговор, но за съжаление, при ангажираните доказателства, съда е безсилен да каже кой е
това. Все пак, съда съвсем спокойно и убедено формира становище за неоснователност на
иска- защото правилата на исковия процес изискват ищеца да проведе пълно доказване, т.е
по несъмнен начин да докаже претенцията си. В случая не бе сторено.
Този изход на делото предопределя становището на съда по въпроса за разноските-
по аргумент за противното такива не се следват на ищцата. Полагат се обаче на ответника, в
пълен размер- на осн.чл.78 ал.3 от ГПК. Разноските на З. са за заплатено възнаграждение на
пълномощника -адвокат- 800лв. и общ депозит за вещо лице- 370лв.
Въз основа на изложеното, Сливенски районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като НЕДОКАЗАН и НЕОСНОВАТЕЛЕН предявения от А. Н. А. с
ЕГН: ********** и съдебен адресат адв.П. П. от СлАК иск с пр.осн.чл.240 във вр. с чл.79
ал.1 от ЗЗД да бъде осъден П. А. З. с ЕГН: ********** да й заплати сумата 9 351.42лв.,
представляваща непогасена от последния част от заем, даден му от ищцата по Договор за
паричен заем от 14.09.2018г., който е с нотариална заверка на подписите им.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователно искането на А. Н. А. с ЕГН: ********** да бъде
осъден П. А. З. с ЕГН: ********** да й заплати разноски по делото- по представен от нея
списък по чл.80 от ГПК- 1 774.06лв.
ОСЪЖДА А. Н. А. с ЕГН: ********** и съдебен адресат адв.П. П. от СлАК да
заплати на осн.чл.78 ал.1 от ГПК на П. А. З. с ЕГН: ********** сторените от поседния
разноски в настоящото дело, в пълен размер- 1 170лв. /хиляда сто и седемдесет лева/.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред СлОС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
6