РЕШЕНИЕ
№ 69
28.02.2020г. град
Перник
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият окръжен съд в открито съдебно заседание на 18.02.2020г., в следния
състав:
Председател
: Методи Величков
Членове : Рени Ковачка
Димитър Ковачев
При участието на секретаря Емилия Павлова като
разгледа докладваното от съдия Ковачев въззивно гражданско дело № 35 по описа за 2020г., за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от „Еос матрикс“ЕООД срещу
Решение № 1795 от 08.12.2019г., постановено по гр. д. № 4699/2019г. по описа на
Пернишки районен съд с което е уважен предявения от Д.П. срещу жалбоподателя отрицателен
установителен иск по чл. 439 от ГПК с предмет недължимост на суми, за които има
издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. 8714/2012г. на ПРС и е образувано
изпълнително дело 701/2019г. на ЧСИ А.В..
С жалбата моли решението да бъде отменено и да се
отхвърлят исковете по чл. 439 ГПК.
Изтъкват се съображения за неправилност на решението.
Твърди, че вземанията не са погасени по давност. ПРС игнорирал образуването на
предходно изпълнително дело 80/2013г. на ЧСИ Д. и неправилно приел, че
давността тече от датата на изпълнителния лист. Позовава се на спиране на
давността по силата на Постановление 3/1980 г. на Пленум на ВС, запазило
действие до отмяната му през 2015г. с ТР 2/2013г. на ОСГКТ на ВКС и сочи
съдебна практика в този смисъл. Освен това сочи, че прекратяването на изпълнително
дело нямало отношение към дължимостта на вземанията, а давността означавала
само, че вземането се превръща в естествено задължение и не водело до липса на
основание на вземанията което означавало, че иска е неоснователен.
Постъпил е отговор с който жалбата се оспорва и се иска
потвърждаване на решението.
При проверка по чл. 269 ГПК Пернишки окръжен съд
констатира, че решението е валидно и допустимо, а по отношение на неговата
правилност ПОС е обвързан от оплаквания в жалбата.
От фактическа страна се установява следното: страните
не спорят, че ответника е придобил чрез договор за цесия вземанията предмет на
заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист от 29.11.2012г,
издадени по ч.гр.д. 8714/2012г. на Пернишки районен съд.
От приложените две изпълнителна дела се установява, че
е било образувано изп. дело 80/2013г. на ЧСИ Е. Д..
На 22.02.2013г. е била връчена на ищцата лично
призовка за доброволно изпълнение с отбелязване в нея, че се връчва и заповедта
за изпълнение.
В молбата за образуване на изп.дело 80/2013г. от
08.02.2013г. има посочен изпълнителен способ.
Същевременно след молбата за образуване на
изпълнителното дело от 08.02.2013г срещу ищцата не са предприемани и не са
искани изпълнителни действия.
Новото изпълнително дело при ЧСИ В. с номер 701/2019г.
е образувано на 16.05.2019г.
Исковата молба е депозирана на 12.08.2019г.
При тези данни ПОС приема, че конкретния случай
давността за вземанията за главница е петгодишна, тъй като се касае за вземания
по договор за кредит с банка, който е вид заем и разсрочването му на вноски не
води до периодичен характер на вземането за главница.
Мнозинството от настоящият състав на ПОС приема от
правна страна, че давностния срок по отношение на всички вземания, включително
за лихвите и таксите, по изпълнителния лист е петгодишния по чл. 117, ал. 2 ЗЗД.
Този извод се налага предвид личното връчване на
заповедта за изпълнение и липсата на данни да има възражение по чл. 414 ГПК, при
което заповедта е влязла в сила на 09.03.2013г. Според мнозинството от състава
влязлата в сила заповед за изпълнение формира и сила на присъдено нещо по
следните съображения:
Характерно за влезлите в
сила решения е тяхното установително действие в отношенията между страните -
след влизане в сила на решението страните не могат да продължават спора.
Правното положение е установено и страните са длъжни да съобразяват своето
поведение с решението. Те не могат да се позовават на факти и обстоятелства
възникнали до приключване на устните състезания след които решението е влязло в
сила - такива факти са преклудирани. Изключение представляват институтите на
отмяна на влязло в сила решение и случаите ако след устни състезания са
настъпили нови факти, даващи право на нов иск за спорното право.
Аналогично е положението
при влезлите в сила заповеди за изпълнение. Съгласно практиката на ВКС длъжника
по заповедта не може да оспорва вземането с възражения основани на факти или
обстоятелства, които са му станали известни или са могли да му станат известни
до изтичане на срока за възражения. Следователно влязлата в сила заповед има
установително и преклудиращо действие.
Осъдителните решения имат
изпълнителна сила, каквато имат и заповедите за изпълнение по чл. 417 ГПК.
Както при съдебните решения, така и по отношение на заповедите има възможност
за преразглеждане на съществуването или дължимостта на вземането само на строго
лимитирани основания - по реда на чл. 423 ГПК (аналогичен на чл. 303, ал 1, т.
5 ГПК), чл. 424 или чл. 439 ГПК.
Редът по чл. 439 е приложим
при нововъзникнали обстоятелства, които както при съдебните решения могат да се
релевират чрез иск щом са настъпили след приключване на устни състезания и
съответно не се преклудират.
Основанията по чл. 424 ГПК
са аналогични на основанията за отмяна на влезли в сила решения по чл. 303, ал.
1, т. 1 с особеност, че се релевират по исков ред.
Видно от гореизложеното
чрез разпоредбите на чл. 423, чл. 424 и чл. 439 ГПК законодателят е придал на
влязлата в сила заповед за изпълнение характера на влязло в сила решение за
вземането, защото е ограничил нейното атакуване до степен в каквато е
ограничено и атакуването на влезли в сила решения.
Изрично в Определение № 214 от
15.05.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1528/2018 г., IV Г. О. е
посочено: „Влязлата в сила заповед за изпълнение
формира сила на присъдено нещо и установява с обвързваща
страните сила, че вземането съществува към момента на изтичането на срока за
подаване на възражение.“. Следователно по действащия ГПК няма основание да се
отрече приравняването на влязлата в сила заповед за изпълнение към съдебно
решение по смисъла на чл. 117, ал. 2 ЗЗД. В подобен смисъл са и редица други
актове на ВКС (Определение № 480 от 27.07.2010 г. на ВКС по ч. гр. д.
№ 221/2010 г., IV г. о., ГК, Определение № 443 от 30.07.2015 г. на ВКС по ч. т. д. № 1366/2015 г., II
т. о., ТК; Определение № 576 от 16.09.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4647/2015
г., IV г. о., ГК; Определение № 480 от 19.07.2013 г. на ВКС по ч. гр. д. №
2566/2013 г., IV г. о., ГК).
В подкрепа на становището,
че влязлата в сила заповед е приравнена на съдебно решение по смисъла на чл.
117, ал.2 ЗЗД е и практиката на съдилищата:
Решение № 791 на САС по в. гр. д. № 3948/2012 г. недопуснато до касационно
обжалване; Решение № 36 от
23.02.2017 г. на ВнАС по в. т. д. № 699/2016 г., недопуснато до
касационен контрол; Решение от 28.09.2016г. по в.гр.д. 365/2016г. на ОС
Сливен-недопуснато до касационен контрол; Решение 94/30.03.2017г. по в.гр. д.
1040/2017г. на ОС.
С
оглед на изложеното в конкретния случай давността е прекъсната на 08.02.2013г.
с молбата за образуване на изпълнително дело 80/2013г. Прекъсната е също на
09.03.2013г. с влизане в сила на заповедта.
Същевременно
давността не е текла до 08.02.2015г., както изрично е предвиждало Постановление
3/1980 г. на Пленума на ВС. ПОС споделя становището в практиката на ВКС, че ТР
2/2013г. не намира приложение за изпълнителни производства приключили преди
неговото обявяване на 26.06.2015г. Оплакването в жалбата в тази насока е
основателно, тъй като ПРС не е зачел действието на Постановлението на пленума,
поради което е определил неправилно за начален момент на давността датата на
издаване на изпълнителния лист и не е отчел прекъсващият давността ефект на
факта на влизане в сила на заповедта за изпълнение и нейното спиране до
08.02.2015г. вкл.
След
прекратяването на изп.дело 80/2013г. по силата на закона на 08.02.2015г., а
именно от 09.02.2015г. тече нова петгодишна давност, която е била прекъсната с
молбата за образуване на изп. дело 701/2019г. на ЧСИ В. от 16.05.2019г. и с
молбата за запор върху сметки на 11.07.2019г. и към деня на исковата молба не е
изтекла с оглед на което иска се явява неоснователен, а решението неправилно и
ще следва да се отмени, а иска да се отхвърли.
По
разноските: при този изход на делото на ищеца-въззиваем не се дължат никакви
разноски.
Ответника
има право на сторените разноски за двете инстанции. За първа инстанция е
поискано възнаграждение за юрисконсулт в размер на 300,00 лева. Няма възражения
срещу поискания размер и същият следва да се присъди.
За
въззивното производство ответника жалбоподател има право на държавната такса в
размер на 279,40 лева и възнаграждение за юрисконсулт в размер на поисканите
200,00 лева.
Водим от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ
ИЗЦЯЛО Решение № 1795 от 08.12.2019г.,
постановено по гр. д. № 4699/2019г. по описа на Пернишки районен съд, с което е уважен предявения от Д.Р.П. с
ЕГН ********** и съдебен адрес ***-адв. Р.З. срещу „Еос матрикс“ с
ЕИК ********* и седалище и адрес в гр. София, ж.к. „Малинова долина“, ул. „Рачо
Петров – Казанджията“ N. 4-6, сграда
Матрикс Тауър, ет. 4-6 иск по чл. 439 от ГПК с предмет недължимост на сумите от: 11346,97 лева – главница; 1251,38
лева договорна лихва за периода 07.02.2012г.-27.11.2012г.; 529,10 лева – лихва
за забава за периода 07.02.2012г.-27.11.2012г. и 60,00 лева дължими такси по
договор за кредит за текущо потребление от 21.03.2011г., за които суми има издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. 8714/2012г.
на ПРС и е образувано изпълнително дело 701/2019г. на ЧСИ А.В. КАТО ВМЕСТО ТОВА ОТХВЪРЛЯ предявеният иск
като неоснователен.
ОСЪЖДА Д.Р.П. с
ЕГН ********** да заплати на „Еос
матрикс“ с ЕИК ********* сумата от 779,40 лева разноски за двете инстанции
за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен
касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател : Членове : 1. 2.
/О.М./