Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.
В., .05.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 24
състав, в открито съдебно заседание, проведено на тридесети април през две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГЕНОВЕВА ИЛИЕВА
при участието на секретаря
Веселина Георгиева, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 1793/2019 година на ВРС, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно осн.
чл. 55 ал.1, предл.1 ЗЗД от М.Б. срещу Е.П.П.АД, ЕИК ***, гр. В. за връщане на сумата от 132, 23 лв., претендирана като платена при начална липса на основание по
корекция на потребена, неотчетена и незаплатена
стойност на електроенергия за периода 29.01.2017г. до 27.02.2017г. в обект, находящ се
в гр. В., ***по издадена фактура № ***/21.04.2017г.
Ищецът твърди, че служители на Е.П.М.АД са
извършили проверка на средството за търговско измерване, монтирано в имот
собствен на ищеца, чиито резултати са обективирани в
съставен констативен протокол. Въз основа на констатациите, ответното дружество
е издало фактура за начислена електроенергия, чиято сума ищецът твърди, че не
дължи на електроразпределителното дружество, но я е заплатил.
В срока за отговор ответникът Е.П.П.АД оспорва иска. Излага съображения, че ищецът е
потребител на електроенергия, съгласно влезли в сила ОУДПЕЕМ като при
извършената корекционна процедура са спазени всички
изисквания и методики, предвидени в ОУДПЕЕМ. Отделно, сумата е заплатена
разсрочено въз основа на споразумителен протокол.
Претендира присъждане на сторени разноски.
За да се произнесе
съдът съобрази следното:
Безспорно е между
страните, че ищецът М.Б. е потребител на електрическа енергия за битови нужди
по смисъла на чл. 4, ал. 1 от Общите условия на договорите за продажба на ел.
енергия на „Е.П.П.“ АД.
На 21.02.2017г. служители на „Е.С.“ АД са
извършили техническа проверка на електромер с фабр. №
***, монтиран в ***, чиито констатации са обективирани
в констативен протокол № ***, подписан от М.Б..
В съставения
протокол е посочено, че при проверката е установено, че монтираното средство за
търговско измерване е с повреден дисплей, което е наложило демонтажа му и
изпращането му в БИМ. На мястото на демонтирания електромер е поставен нов с фабр. № ***.
Истинността на така
представения документ е оспорена своевременно, в частта досежно
положение подпис на потребителя М.Б., а от изготвената СГЕ, чието заключение
съдът кредитира, като компетентно и обективно дадено и неоспорено от страните,
се установява, че подписът не е положен от лицето, сочено за негов автор.
Въз основа на така
ангажираните доказателства, съдът приема, че документът е неистински и следва
да бъде изключен от доказателствения материал по
делото, на осн. чл. 194, ал. 2 ГПК.
От констативния протокол
на БИМ, Главна дирекция „Мерки и измервателни уреди“, Регионален отдел – В. се
установява, че е констатирана повреда – липсват сегменти от дисплея, което се
явява пречка за измерване на енергия. Електромерът отговаря на техническите
изисквания, но не съответства на метрологичните характеристики и на
изискванията за точност при измерване на електроенергия.
От заключението по назначената
съдебно – техническа експертиза, което като обективно и компетентно дадено, се
възприема изцяло от съда и от проведения разпит на експерта в съдебно заседание
се установява, че демонтирания електромер с фабр. № *** е монофазен, статичен за активна енергия “МЕ 162 ISKRA”. Корекцията е
извършена на осн. чл. 38, ал. 6 ОУ, а сумата е
математически точно изчислена.
На 21.04.2017г.
ответното дружество е издало фактура № *** на стойност 132, 23 лв.
В същия ден, на
21.04.2017г. е издадено кредитно известие № *** на стойност 41, 50 лв., с което
е намалено задължение към фактура № ***/10.03.2017г., инкорпорираща стойност на
консумирана електроенергия, отчетена чрез електромер № ***, монтиран на
21.02.2017г.
От извлечение за
фактури и плащания /л. 30/ се установява, че със сумата от 41, 50 лв. по
фактура № ***/10.03.2017г. е погасена съответната част от задължението по фактура
№ ***/21.04.2017г. и след погасяване на двете по размера на по-малкото от тях,
е останала дължима сумата от 90, 73 лв., която е погасена на 29.05.2017г. /л.
31/.
В отговора на
исковата молба ответникът заявява основание за извършване на корекция на сметка
за минал период, съобразно чл. 38, ал. 6 от Общи условия на договорите за
пренос на електрическа енергия през електроразпределителните мрежи на „Е.С.“
АД, одобрени с Решение № ОУ-060/07.11.2007 г. на ДКЕВР, изменени и допълнени с
Решение № ОУ-004/06.04.2009 г. на ДКЕВР.
Според посочената
разпоредба в случаите на техническа
неизправност на средствата за търговско измерване електроразпределителното
предприятие извършва корекция. В този случай коригираните количества са равни
на консумираната от потребителя електрическа енергия за аналогичен период от
предходната година.
Спорният по делото
въпрос е съществували възможност за едностранна корекция на подадена ел.
енергия за минал период от време, съобразно ОУ.
По спорния за делото въпрос, а именно налице ли е
възможност от страна на електроразпределителното дружество да извършва едностранни корекции на подадената електрическа енергия и на сметките за
минал период при съответната методика съществува задължителна практика, обективирана в решение № 165 от 19.11.2009г. по т.д. №
103/2009г. , II т.о. на ВКС, Решение №177 от 12.12.2011г.
на ВКС по т.д. № 1008/2010г., II т.о., ТК, Решение № 223 от 12.07.2011г. на ВКС
по т.д. № 124/2010г., II т.о., ТК, Решение № 71 от 23.06.2011г. на ВКС по т.д.
№ 628/2010г., I т.о., ТК, Решение № 29 от 15.07.2011г. на ВКС по т.д. №
225/2010г., II т.о., ТК, Решение № 189 от 11.04.2011г. на ВКС по т.д. №
39/2010г., II т.о., ТК, Решение № 26 от 04.04.2011г.
на ВКС по т.д. № 427/2010г., II т.о., ТК, Решение № 104 от 05.07.2010г. на ВКС
по т.д. № 885/2009г., II т.о., ТК постановено по новия съдопроизводствен
ред и по смисъла на т.2 от ТР 1/19.02.2010г. на Общото събрание на Гражданска и
Търговска колегия, които попадат в обхвата на задължителната съдебна практика.
В цитираните решения е застъпено категорично становище, че извършването на
едностранна промяна в сметките на потребителите за вече доставена и ползвана
електрическа енергия от доставчика на електроенергия е лишена от законово
основание - както при действието на отменените Закон
за енергетиката и енергийната ефективност и Наредба
за присъединяване към преносната и разпределителните електрически мрежи на
производители и потребители, така и след влизане в сила на Закона за енергетиката /обн.
в ДВ бр. 107/09.12.2003 г./ и подзаконовите нормативни актове по неговото прилагане.
Прието е, че коригирането на сметките само въз основа на обективния факт на
констатирано неточно отчитане на доставяната електроенергия от принадлежащите
на доставчика средства за търговско измерване, без да е доказано виновно
поведение на потребителя, препятствало правилното отчитане на ползваната
енергия, е недопустимо, тъй като нарушава принципа за равнопоставеност
на страните в договорното правоотношение и установения в чл. 82 ЗЗД принцип за виновния характер на
договорната отговорност. В решение №
189/11.04.2011 г. по т. д. № 39/2010 г. е отречена възможността доставчикът
да обосновава правото си на едностранна корекция с клаузи, съдържащи се в
приети от самия него и обвързващи потребителя общи условия, като е изразено
разбиране, че заради неравноправния им характер подобни клаузи са нищожни по
силата на чл. 146, ал. 1 ЗЗП и чл. 26, ал. 1 ЗЗД и не обвързват потребителите. Настоящият съдебен състав възприема
изцяло горните разрешения, тъй като макар да са дадени по повод искове на
потребители срещу други доставчици на електрическа енергия, те са относими напълно и към процесния
случай поради идентичността на разглеждания правен спор.
С оглед на изложеното и предвид наличието на
задължителна практика за съдилищата, настоящият съдебен състав намира, че
представеният по делото протокол и извършената въз основа на него корекция на
сметка са съставени в нарушение на закона, поради което не биха могли валидно
да установят наличието на задължение на ищеца спрямо ответното дружество.
По изложените съображения съдът приема, че погасената
чрез плащане на 29.05.2017г. сума от 90, 73 лв., подлежи на връщане при начална
липса на основание, а претенцията по чл. 55, ал. 1, предл.
1 ЗЗД, е основателна и следва да бъде уважена до този размер.
Претенцията за сумата от 41, 50 лв.,
представляваща разлика между пълния претендиран
размер от 132, 23 лв. по № ***/21.04.2017г. и платената сума от 90, 73 лв., следва
да бъде отхвърлена, тъй като ищецът не е погасил, чрез плащане тази част от
начислената сума. Данните по делото сочат, че е извършено прихващане между
сумата от 132, 23 лв., представляваща корекция по чл. 38, ал. 6 ОУ и сумата от
41, 50 лв. до размера на по-малкото от тях, представляваща реално потребена електроенергия, отчетена чрез електромер с фабр.
№ ***, поставен след
демонтажа на метрологично негодното средство за търговско измерване с фабр. № ***.
При този изход на спора в полза на ищеца
следва да бъдат присъдени сторените по делото съдебно – деловодни разноски в
размер на 420, 95 лв., на осн. чл. 78, ал.1 ГПК.
За отхвърлената част от производството в
полза на ответника следва да се присъдят разноски, възлизащи на 191, 45 лв., на
осн. чл. 78, ал. 3 ГПК.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Е.П.П.АД, ЕИК ***, гр. В. ДА
ЗАПЛАТИ на М. Х. Б., ЕГН **********,*** сумата от 90, 73 лв. /деветдесет лева и седемдесет и три ст./, представляваща
платена при начална липса на основание по корекция на потребена,
неотчетена и незаплатена стойност на електроенергия за периода 29.01.2017г. до
27.02.2017г. в обект, находящ се в гр. В., ***по издадена фактура № ***/21.04.2017г.,
на осн. чл. 55, ал. 1, предл.
1 ЗЗД.
ОТХВЪРЛЯ предявения от М. Х. Б., ЕГН **********,*** срещу Е.П.П.АД, ЕИК ***, гр. В. иск за разликата над сумата от 90, 73
лв. до пълния претендиран размер от 132, 23 лв., представляваща
платена при начална липса на основание по корекция на потребена,
неотчетена и незаплатена стойност на електроенергия за периода 29.01.2017г. до
27.02.2017г. в обект, находящ се в гр. В., ***по издадена фактура № ***/21.04.2017г.,
на осн. чл. 55, ал. 1, предл.
1 ЗЗД.
ОСЪЖДА Е.П.П.АД, ЕИК ***, гр. В. ДА
ЗАПЛАТИ на М. Х. Б., ЕГН **********,*** сумата от 420, 95 лв. /четиристотин и двадесет лева и деветдесет и пет ст./, представляваща сторени по делото съдебно –
деловодни разноски, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА М. Х. Б., ЕГН **********,***
ДА ЗАПЛАТИ на Е.П.П.АД, ЕИК ***, гр. В. сумата от 191, 45 лв. /сто деветдесет и един лева и четиридесет и пет ст./,
представляваща сторени по делото съдебно – деловодни разноски, на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред Окръжен съд – В. в двуседмичен срок от връчването на препис от
акта на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: