Р Е Ш Е Н И Е
№…….. 22.07.2020
г. гр.Плевен
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
Плевенски окръжен съд, първи въззивен наказателен състав
На двадесет и първи юли две хиляди и двадесета година
В публично заседание в следния
състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:АЛЕКСАНДЪР ГРИГОРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛ БАНКОВ
КРИСТИНА ЛАЛЕВА
Секретар : ЕВГЕНИЯ РУСЕВА
Прокурор : ГЕОРГИ ЛАЗАРОВ
Като разгледа докладваното от член съдия КРИСТИНА ЛАЛЕВА
ВНОХД № 463 по описа за 2020
г., за да се произнесе, взе в предвид следното:
Производството е по реда на глава „Двадесет и първа” от НПК.
Въззивното производство е
образувано по жалба на Д.П.В. срещу Решение № 18 от 27.05.2020 година
постановена по НАХД 126/2019 по описа на Районен съд Никопол.
С обжалваното решение
Никополския районен съд е признал Д.П.В. – роден на *** г. в гр.Никопол, живущ ***, българин,
български гражданин, не осъждан, ЕГН: ********** за виновен в това, че на 02.09.2019г около00:30 часа в с.***
извършил непристойни действия грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи
явно неуважение към обществото – ,поради което основание чл.325, ал.1 от НК,
във вр. чл. 78а от НК го освободил от наказателна отговорност и му наложил
административно наказание ГЛОБА в размер на 1000 лева.
Във въззивната жалба се
съдържа оплакване за неправилност на постановения първоинстанционен акт, тъй
като не се установява извършването на престъплението, за което е внесено
искането с Предложение на Районна прокуратура Никопол за освобождаването на
лицето от наказателна отговорност с налагането на административно наказание по
реда на чл.78а от НК. Навеждат се
съображения за това, че установеното за извършено от обвиняемият по-скоро
съставлява административно нарушение или дребно хулиганство по смисъла на УБДХ.
Пред въззивния съд
представителят на Плевенска окръжна прокуратура посочва, че жалбата е
основателна, макар и на друго основание. Ангажира се становище, че е нарушен
принципа за всяко деяние да се носи едно наказание, като в случая на обвиняемия
е ангажирана административно наказателна отговорност по ЗАНН и е недопустимо да
му се налага второ наказание по реда на чл.78а от НК.
Плевенският окръжен съд
като взе в предвид оплакванията, съдържащи се в жалбата, становищата на
страните и като провери изцяло правилността на невлязлото в сила решение по
реда на чл.314, ал.1 НПК, намира за установено следното:
Въззивната жалба е
подадена в срока по чл.319 НПК, отговаря на изискванията на чл.320 от НПК,
поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана.
Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
Производството
пред Районен съд Никопол е образувано по повод внесено Постановление за освобождаване
от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по реда на
чл78а от НК по водено досъдебно производство срещу признал Д.П.В. – роден на *** г. в гр.Никопол, живущ ***,
българин, български гражданин, не осъждан, ЕГН: ********** за това, че на 02.09.2019г около00:30 часа в с.***
извършил непристойни действия грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи
явно неуважение към обществото – престъпление по чл.325, ал.1 от НК. Производството е
приключило с Решение, което е и предмет на настоящата въззивна проверка.
Извън основанията сочени
от защитата на обвиняемия и процесуалният представител на Окръжна прокуратура Плевен
по същество обжалваното решение е без мотиви, поради което следва да бъде
отменено. Видно от съдържанието на решението районният съд се е ограничил
единствено в преповтаряне на фактическата обстановка установена и изложена от
прокурора в Постановлението, което е инициирало производството пред Районен съд
Никопол. По същество въпреки възраженията на защитата и събраните по делото
доказателства първият съд напълно е игнорирал данните за проведено спрямо
същото лице за същите действия административно наказателно производство развило
се по реда на ЗАНН, в хода на което е бил съставен акт за установяване на
административно нарушение и в последствие издадено наказателно постановление.
Извън описването на възприетата фактическа обстановка, липсват развити каквито
и да било съображения относно доказателствения материал по делото и пълно
игнориране и не обсъждане на важни и основополагащи факти във връзка с
решението дали е законосъобразно и правилно ангажирането на наказателно
административна отговорност по реда на чл.78а от НК при установените данни за
друга наказуемост. Основателни са и възраженията по жалбата, че съдът не е
изложил никакви мотиви и относно това въз основа на какви доказателства и по
какъв начин е достигнал до извода, че извършеното от обвиняемият съставлява
престъпление по чл.325 от НК. Съобразно
константно възприетата практика на ВКС / Решение № 765/28.12.1990 г.,Решение №
457/03.01.1994г./, в правната доктрина се възприема становището, че съществено
процесуално нарушение не е само пълната липса на мотиви , но и липсата на
такава част от тях, която се отнася до основни въпроси, на които трябва да
отговори присъдата. В този смисъл основните въпроси, на които следва да
отговори съда съобразно императивната разпоредба на чл. 310 ал.І от НПК са тези относно : има ли извършено деяние,
извършено ли е то от лицето, срещу което е повдигнато обвинение и извършено ли
е виновно, съставлява ли деянието престъпление и правната му квалификация. За
да отговори на тези въпроси, съдът следва да посочи в мотивите какви
обстоятелства се считат за установени, въз основа на какъв доказателствен
материал и какви са правните съображения за взетото решение. От внимателния
прочит на мотивите към атакуваното пред настоящата инстанция решение е видно ,
че първоинстанционният съд единствено е
посочил каква фактическа обстановка приема за установена и че тя се подкрепя от
показанията на всички разпитани свидетели. Мотивите изобщо не съдържат анализ
на показанията на свидетелите и останалия събран по делото доказателствен
материал. На практика няма изложени
мотиви относно елементите на престъпното деяние, както от обективна, така и от
субективна страна. Първоинстанционният съд се е ограничил само с декларативното изложение, че при така
установената фактическа обстановка с действията си подсъдимия е извършил
деянието, за което му е повдигнато обвинение. Съдът
не е изпълнил основните си процесуални задължения. Съгласно чл. 14, ал. 1, чл.
107, ал. 5 и чл. 305, ал. 3 НПК, съдът е задължен да направи внимателна проверка
на всички събрани доказателства, след което да вземе решението си по вътрешно
убеждение, основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички
обстоятелства по делото, като се ръководи от закона, като в това му задължение
се включва и отговор на възраженията на страните в производството по основните
въпроси касаещи авторството и вината. Освен това в мотивите следва да се посочи
какви обстоятелства се считат за установени, въз основа на кои доказателствени
материали, след което въз основа на анализа на фактите по делото да се посочи
какви са правните съображения при решаване на въпросите, така както са посочени
в разпоредбата на чл. 301, ал. 1 НПК. Само по този начин могат да бъдат
гарантирани процесуалните права на страните. В този смисъл е и Решение №
164/2000 г. по н. д. № 85/2000 г., ІІ н.о. на ВКС на РБ.
Първоинстанционният съд е
нарушил императивната разпоредба на чл.34 от НПК, според която всеки акт на
съда трябва да има мотиви, които да съдържат фактическите и правните
съображения на взетите с него решения. Изготвянето на мотивите е гаранция, че
съдът взема решенията си по вътрешно убеждение, основано на обективно,
всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото и на закона.
Липсата на мотиви води до невъзможност да се провери правилността на съдебния
акт и затова всякога представлява съществено нарушение на процесуалните правила
по смисъла на чл.348, ал.3, т.2 от НПК. Постановяването на присъда без мотиви е
едновременно с това и съществено нарушение на процесуалните правила по смисъла
на чл.348, ал.3, т.1 от НПК. Правото на жалба на подсъдимия срещу присъда,
която накърнява законните му права и интереси, може да се упражни ефективно
когато се оспорят не само крайните изводи на съда, но и съображенията, върху
които са основани. От тази гледна точка именно липсата на мотиви ограничава
правото на защита на въззивния жалбоподател.
Въззивната инстанция намира, че така описаните нарушения на
процесуалните правила от страна на районния съд са съществени, по смисъла на
чл.348, ал.3, т.1 и т.2 от НПК, не са отстраними във въззивното производство, и
по която причина Плевенският окръжен съд не би могъл да се произнесе по
съществото на обвинението и да постанови нов съдебен акт.
В тази връзка, настоящата въззивна инстанция намира, че следва да отмени
изцяло обжалваното решение и на основание чл.334, т.1, във връзка с чл.335,
ал.2, във връзка с чл.348, ал.3, т.1 и 2 от Наказателно-процесуалния кодекс, да
върне делото на Никополския районен съд за ново разглеждане от друг състав на
съда.
Водим от горното и на
основание чл.338 от НПК, Плюс
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 18 от
27.05.2020 година постановена по НАХД 126/2019 по описа на Районен съд Никопол.
ВРЪЩА делото на Районен съд Никопол за ново разглеждане
от друг състав на съда от стадия на съдебното заседание.
Решението не подлежи на жалба и
протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.