Решение по адм. дело №387/2025 на Административен съд - Плевен

Производството е по реда на чл. 203 и сл. от АПК вр. чл. 2в от ЗОДОВ.

Административното дело е образувано въз основа на искова молба на Й. Р. П. с [ЕГН] от гр. Левски, обл. Плевен, ***********, с която са предявени искове с посочено правно основание чл.2в от ЗОДОВ, против Държавен фонд „Земеделие“, гр. София, [улица] Върховен административен съд, гр. София, [улица], с цена на исковете в общ размер 34 446 лева, както следва:

- сума в размер 24 446 лева – представляваща обезщетение за претърпени от ищцата имуществени вреди за периода от 09.04.2016г. до 22.04.2025г., изразяващи се в пропуснати ползи – втората част от сумата по проект, коректно изпълнен и приключил на 09.04.2016г., ведно със законна лихва до деня на окончателното плащане на претендираната сума и

- сума в размер на 10 000 лева – представляваща обезщетение за претърпени от ищцата неимуществени вреди за периода от 22.04.2022г. до 22.04.2025г., изразяващи се в продължителен и интензивен психо- емоционален стрес, чувство за безизходица, безсилие и унижение, пълна социална изолация, влошаване на здравословното състояние, които вреди са пряка и непосредствена последица от действия на Държавен фонд „Земеделие“ и Върховен административен съд, нарушаващи правото на Европейския съюз, ведно със законна лихва до деня на окончателното плащане.

В исковата молба са посочени нормите от правото на ЕС, които са нарушени:

Чл.2 от Регламент (ЕО) № 1782/2003;

Чл.2 б. „в“ от Регламент (ЕО) № 1782/2003;

Регламент (ЕС) № 65/2011 относно приключването на проверките по ПРСР с протокол;

Чл.5 и Приложение №1 от Регламент (ЕО) № 1242/2008;

Посочено е, че е нарушено и правото на добра администрация по чл. 41 от Хартата на основните права на ЕС, Принцип на правна сигурност и Принцип на защита на оправданите правни очаквания.

С Определение № 1477/23.04.2025 год. и Определение № 1683/12.05.2025 год. съдът е указал на ищцата да уточни и конкретизира исковата си претенция.

С молба вх. рег. №3127/09.05.2025г. ищцата е уточнила периода, за който претендира имуществени вреди, а именно сума в размер 24 446 лева – представляваща обезщетение за претърпени от ищцата имуществени вреди за периода от 09.04.2016г. до окончателното плащане на заявената с исковата молба сума, като настоящият съдебен състав е приел, че претенцията за обезщетяване на вреди за период, след завеждането на исковата молба /след 22.04.2025г./ е недопустим, тъй като към момента на предявяване на исковата молба не е налице правен интерес от търсената искова защита, тъй като претендираните вреди за този бъдещ период не са настъпили, поради което с определение №1894/30.05.2025г. исковата молба за имуществените вреди за периода след 22.04.2025г., явяващ се бъдещ период, в тази част е върната, а производството прекратено.

В исковата молба се посочва, че на 2 юли 2009 г. Й. Р. П. е подала Заявление за подпомагане по Мярка 112 „Създаване на стопанства на млади фермери“ от Програма за развитие на селските райони /ПРСР/ 2007-2013 г. в Областна дирекция на Държавен фонд „Земеделие", гр. Плевен /ОД на ДФЗ - Плевен/, като заявлението е одобрено и на 9 февруари 2011 г. е подписан Договор № 15/112/06730 между П. и Държавен фонд „Земеделие“.

Посочва се, че през месец май 2017 г. - след като е бил приключил петгодишният период на проекта, чрез нотариус й е връчено Решение № 15/112/06730/3/01/04/01 от 5 май 2017 г., в което Директорът на ОД на ДФ „Земеделие“- Плевен, заявява, че определя финансова корекция на проекта в размер на 48 892 лв., като корекцията се изразява в отказ на второто плащане от 24 446 лв., за което е подала заявка на 9 февруари 2016 г., и изисква връщане на първото извършено плащане от 24 446 лв., с мотив - „нарушаване на договорни и нормативни задължения“.

Посочва се, че този административен акт е обжалван пред Административен съд- Плевен, който го е отменил с Решение № 109/21.02.2018 г., като решението на Административен съд- Плевен, е отменено от Върховния административен съд, с Решение № 4704/22.04.2020 г.

Посочва се, че проектите по мярката са със срок от 5 години, като при подписване на договора се получава първата част от 24 446 лв., а заявката за втората част се подава в двумесечен срок преди края на третата или четвъртата година или в едномесечен срок след края на петата година, когато проектът е приключил. При условие, че бенефициерът е изпълнил всички задължения, в двумесечен срок след подаване на заявката получава вторите 24 446 лв., а ако не ги е изпълнил, връща получените 24 446 лв.

Ищцата сочи, че съгласно договора и анекса е трябвало да подаде заявка за второ плащане в последните два месеца от четвъртата година на проекта - в периода от 9 декември 2014 г. до 9 февруари 2015 г., но поради заболяване не е успяла да направи това и проектът е бил спрян. На 29 юни 2015 г. П. е подала молба до Директора на ДФ „Земеделие” - София, да й се даде възможност да подаде заявката в месеца след петата година на проекта, като представя документи за болестта си и посочва факта, че всички задължения до този момент са изпълнени, като твърди, че е продължила да изпълнява задълженията си за последната година от проекта -2015 г., като е засадила и отгледала през лятото заложените в бизнес плана градински краставици. На 1 октомври 2015 г. е получила Уведомително писмо №01-153-6500/436 от Директор на ОД на ДФ „Земеделие“- Плевен, че молбата й е уважена и може да подаде заявка за второ плащане, а на 7 октомври 2015 г. финансиращата институция е дошла на проверка, като при проверката се проверени и заснети парцелите по проекта, както и закупената техниката.

Посочва, че съгласно Регламент (ЕС) № 65/2011 на Комисията чл.27, т.1 всяка проверка на място завършва с доклад, в който се записват резултатите от проверката, както и констатираните нарушения, като в изготвения доклад не бяха записани никакви нарушения.

Посочва се още, че след като при тази задължителна проверка не са били констатирани нарушения, на 9 февруари - последния ден от петгодишния проект, П. е подала заявката за второто плащане, което е трябвало да се извърши в двумесечен срок, но вместо да бъде извършено това плащане, ДФ „Земеделие“- Плевен, започва една поредица от обвинения, а през месец март 2016 г. са поискани допълнителни документи, свързани с обработваните от ищцата парцели и закупената техника и след това П. е получила писмо, в което е обвинена в нарушение, изразяващо се в изкуствено създаване на условия за предимство пред другите кандидати и функционална несамостоятелност.

Посочва се че, през септември 2016 г. е извършена нова проверка на място-за 2016 г., като петгодишният срок на проекта е бил свършил и съгласно нормативната база и договора, в следващите три години след подаване на заявка за второ плащане бенефицерът трябва да изпълнява определени неща: да не продава закупената по проекта техника, върху парцелите по проекта да се извършва земеделска дейност, като когато заявката се подава след петата година и проектът вече е приключил /както е в случая/, бенефициерът единствено трябва да извършва земеделска дейност, каквато той прецени.

При подаване на заявка за второ плащане, бенефициерът трябва да представи актуализирана анкетна карта за земеделски стопанин, каквито притежават всички лица, занимаващи се със земеделие и в нея стопанинът записва културата/ите, която/ито възнамерява да отглежда през съответната година, като може свободно да замени тази култура с друга, ако засади различна от записаната като намерение култура, трябва само да направи нова актуализация на анкетната карта.

П. посочва, че на 9 февруари 2016 г. е представила такава карта, в която е записано намерение да отглежда тази културата, която е отглеждала през последните години от проекта - градински краставици, но през септември е засадила спанак /като е актуализирала анкетната си карта/ с изградена система за капково напояване, който е трябвало да поникне след 4-5 дни, но в този момент от ОД на ДФ „Земеделие“- Плевен, са дошли на проверка при приключил вече проект, като П. счита, че проектът вече е приключил и може да отглежда каквато култура пожелае и в момента е засят спанак и това е отразено и в анкетната й карта.

На 10 януари 2017 г. П. е отправила писмена покана до ОД на ДФ „Земеделие“- Плевен, да посетят парцелите по проекта с напълно развит спанак, както и да документират отново закупената техника, като на 10 април 2017 г. е отправила и Нотариална покана до ОД на ДФ „Земеделие“ - Плевен, със същите искания, но на 5 май 2017 г. Директор на ОД на ЗФ „Земеделие“- Плевен е наложил финансова корекция на проекта.

Според Решението на ОД на ДФ „Земеделие“- Плевен за налагане на финансова корекция на проекта, потвърдено от Върховния административен съд, нарушените от П. норми са и в двете години: стопанската 2014/2015 г. - последната от петте години на проекта и стопанската 2015/2016 г. - първата от трите години след подаване на заявката за второ плащане, подлежащи на мониторинг.

В решението за финансова корекция, според ищцата основно се набляга на факта, че при извършената проверка през септември 2016 г. на парцелите липсва засадена култура /въпреки, че според П. е засаден спанак/ и поради тази причина е в нарушение през първата година след подаване на заявката за второ плащане, въпреки, че съгласно нормативната база и договора- т. 4.32 и 4.33 през трите години след подаване на заявката за второ плащане върху парцелите, участвали в проекта, ищцата трябва да извършва земеделска дейност, каквато счита че е извършвала.

В исковата молба се посочва, че финансовата корекция на проекта, извършена от ДФ „Земеделие“ и потвърдена от Върховния административен съд на основание проверка от 2016 г. - първата година след края на проекта, е в нарушение на чл. 2 от Регламент (ЕО) № 1782/2003, като се посочват и други норми от правото на ЕС, които са нарушени: чл.2 б. „в“ от Регламент (ЕО) № 1782/2003; Регламент (ЕС) № 65/2011 относно приключването на проверките по ПРСР с протокол; чл.5 и Приложение №1 от Регламент (ЕО) № 1242/2008; като се счита, че е нарушено и правото на добра администрация по чл. 41 от Хартата на основните права на ЕС, Принцип на правна сигурност и Принцип на защита на оправданите правни очаквания.

Иска се от съда да се осъдят ответниците да заплатят претендираните с ИМ суми, като с молби от 14.07.2025г. и 24.07.2025г. е направено и искане за отправяне на преюдициално запитване до СЕС със следните въпроси:

1. Относно Регламент (ЕО) № 1242/2008: Допуска ли тълкуването на Регламент (ЕО) № 1242/2008 на Комисията от 8 декември 2008 г. относно типологията на земеделските стопанства, национален орган да определи икономически размер на земеделско стопанство със стойност 0, без да приложи методиката, предвидена в Приложението към регламента, а въз основа на субективно предположение за липса на доход?

При отрицателен отговор, поражда ли такова нарушение на методиката пряко действие и право на защита за частноправния субект, засегнат от това административно решение?

2. Относно Регламент (ЕС) № 65/2011: Следва ли членове 26 и 31 от Регламент (ЕС) № 65/2011, във връзка с принципа на правна сигурност и защита на оправданите правни очаквания, да се тълкуват в смисъл, че когато при проверка е съставен доклад с положителен резултат и не са установени нови факти, националната администрация не може след повече от година да го използва за противоположен извод и да отмени предимства, възникнали за бенефициента?

3. Относно Регламент (ЕО) № 1782/2003: При тълкуване на член 2, буква „в“ от Регламент (ЕО) № 1782/2003, допустимо ли е националният орган да откаже признаване на „селскостопанска дейност“ по смисъла на регламента, когато земята е обработена и засадена със земеделска култура, но растенията не са поникнали към датата на проверка?

4. Общ въпрос относно правата на частноправните субекти: Когато регламент от вторичното право на ЕС (напр. № 1242/2008 или № 65/2011) възлага ясни, точни и безусловни задължения на националната администрация, свързани с достъп до европейско финансиране, може ли частноправен субект да се позове на тези разпоредби и да търси обезщетение за вреди при неправилното им прилагане от националния орган?

Представен е и отговор на искова молба от ДФ „Земеделие“ чрез гл. юрк. Л. Х., в който се описват фактите относно подаване на заявление за подпомагане, издаване на уведомително писмо за отхвърляне на плащания и развилите се съдебни производства.

Посочва се, че исковете са изцяло неоснователни, като се посочва, че фактическият състав на обективната отговорност на държавата за нарушаване правото на ЕС включва следните предпоставки, които трябва да са налице кумулативно /едновременно/:

а/ Дали твърдяното нарушение е на норма от общностното право, предоставяща права на частноправните субекти:

Ищцата твърди, че са нарушени разпоредбите на: чл. 2 от Регламент (ЕО) № 1782/2003 г.; чл. 2, б. „в" от Регламент 1782/2003 г., Регламент (ЕС) № 65/2011 г., Чл.5 и Приложение № 1 от Регламент 1242/2008 г., Нарушено е правото на добра администрация по чл.41 от Хартата на основните права на ЕС, Принцип на правната сигурност и принцип на защита на оправданите правни очаквания.

Посочва, че в чл. 2, б. „в“ от Регламент 1782/2003 г. на Съвета от 29 септември 2003 година относно установяване на общи правила за схеми за директно подпомагане в рамките на Общата селскостопанска политика и за установяване на някои схеми за подпомагане на земеделски производители и за изменение на Регламенти (ЕИО) № 2019/93, (ЕО) № 1452/2001, (ЕО) № 1453/2001, (ЕО) № 1454/2001, (ЕО) 1868/94, (ЕО) № 1251/1999, (ЕО) № 1254/1999, (ЕО) № 1673/2000, (ЕИО) № 2358/71 и (ЕО) № 2529/2001 (отм.) е дадено легално определение на „селскостопанска дейност“, а именно: „производството, развъждането или отглеждането на селскостопански продукти, включително прибирането на реколтата, доенето, размножаването на животните и отглеждането на животни за селскостопански цели или поддържането на земята в добро селскостопанско и екологично състояние, както е определено в член 5“.

Посочва, че в чл. 5 от Регламент (ЕО) № 1242/2008 на Комисията от 8 декември 2008 година за установяване на типология на Общността за земеделските стопанства (отм.) дава дефиниция за стандартен производствен обем и общ стандартен производствен обем, с препратка към Приложение IV от същия регламент, както и приложение III към Регламент (ЕО) 1166/2008г., а колкото до разпоредбите на Регламент (ЕС) № 65/2011 на Комисията от 27 януари 2011 година за определяне на подробни правила за прилагане на Регламент (ЕО) № 1698/2005 на Съвета по отношение на прилагането на процедури за контрол, както и кръстосано спазване по отношение на мерките за подпомагане на развитието на селските райони (отм.), чл. 28 от него гласи, „че за мярката, предвидена в член 22, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 1698/2005, държавите-членки проверяват спазването на бизнесплана съгласно член 13, параграф 3 от Регламент № 1974/2006 посредством административни проверки и - на базата на извадки - проверки на място“, като чл. 10 от него гласи, „че удостоверяването на спазването на критериите за допустимост се осъществява чрез административни проверки и проверки на място“. В чл. 27 е посочено, „че всяка проверка на място и всяка ex-post проверка съгласно настоящия раздел подлежи на доклад за проверките, за да има възможност да се прегледат детайлите на извършените проверки“, а чл. 26, параграф 1, буква „а“ гласи: „чрез проверките на място държавите-членки се стремят да удостоверят, че исканията за плащане, представени от бенефициера, са подкрепени от счетоводни или други документи, при необходимост включително от проверка за точността на данните в искането за плащане въз основа на данни или търговски документи, държани от трети лица“, и за да е изпълнен бизнес плана, не е достатъчно само да се извърши проверка на място, следва да е подкрепено с документи, още повече че, съгласно параграф 4 от чл. 25 от регламента гласи: „Инспекторите, които извършват проверките на място, не са участвали в административни проверки на същата операция“.

По отношение на твърдението, че е нарушено правото на добра администрация по чл. 14 от Хартата на основните права на ЕС, се посочва, че следва да се има предвид, че с Анекс № 1 от 06.11.2013г. към договора е направена промяна в т.3.1 от същия, с който ползвателят се е задължил да извърши всички инвестиции, основни дейности и цели, предвидени в бизнес плана в срок до 09.02.2015г., като съгласно т. 5.2 от договора, е следвало да подаде заявка за плащане един месец преди изтичане на този срок.

Посочва се, че на основание т.4.4, буква „е” и т.4.7 и т.4.8, буква „а“ от Договор №15/112/06730 и Анекс № 1 от 06.11.2013г. и чл. 8, ал.1, т.6 и чл.33, ал.1 от Наредба №9/03.04.2008г. е издадена Заповед №03-150-РД/119 от 29.04.2015 г. на директора на ОД на ДФ „Земеделие“-гр. Плевен, въз основа на която, ДФ „Земеделие“ отказва да извърши второ плащане и изисква да се възстанови цялата сума на полученото първо плащане, заедно със законната лихва към него, тъй като ползвателят не е изпълнил свое договорно и нормативно задължение, изразяващо се в неподаване заявка за второ плащане в рамките на срока, определен в Наредба № 9 от 03.04.2008г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка 112 „Създаване на стопанства на млади фермери“ по Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013г., като на ползвателката е изпратено Уведомително писмо за отхвърляне на плащанията с изх. №01-153-6500/277 от 29.04.2015 г., получено лично от нея на 07.05.2015г.

С Молба вх. № 02-6500/6113 от 29.06.2015г., входирана в ЦУ на ДФ „Земеделие“- гр. София, Й. Р. П. е заявила желание да подаде заявка за второ плащане в срок от един месец преди края на петата година, тъй като не е имала възможност да подаде заявка за второ плащане в периода февруари - април 2015г. поради заболяване, като към молбата си П. представя етапна епикриза амб. №96 от 21.06.2015г., но реално в периода, в който е следвала да подаде заявка за плащане не са налице документи, че Й. П. е била обективно възпрепятствана да подаде същата. Посочва се, че чл. 15, ал.2 от Наредба № 9 от 03.04.2008 г. гласи, че изискването, да подаде заявката за второ плащане лично даден земеделски стопанин, не се отнася за ползватели на помощта, за които е настъпила временна неработоспособност, налагаща болничен престой, поради: общо заболяване; злополука; професионална болест; лечение в чужбина; санаторно-курортно лечение; карантина; гледане на болен или на карантиниран член от семейството; належащо придружаване на болен член от семейството за медицински преглед; изследване или лечение в същото или в друго населено място, в страната или в чужбина; бременност и раждане, като временната неработоспособност следва да бъде удостоверена с болничен лист. Съгласно ал.3 от същия член: „в случаите по ал. 2 документите могат да бъдат подадени от лице, упълномощено с нотариално заверено изрично пълномощно. Пълномощникът следва да представи и копие от болничния лист пред служителите на РА“ т.е. хипотезите, уредени в ал.2 от същия член, не освобождават земеделският стопанин от задължението да подаде заявка за плащане, а само уреждат възможността да я подаде упълномощено лице. П. е уведомявана за проверките, които следва да се извършат, уведомявана е за открито производство по издаване на РФК и по никакъв начин не са й нарушени правата и законовите й интереси.

Обобщено се посочва, че анализът на цитираните като нарушени разпоредби сочи, че същите не са насочени пряко към предоставяне на права в полза на частноправни субекти, поради което и не могат да бъдат годен обект на нарушение, респ. да съставляват основание на иска по чл. 2в ЗОДОВ вр. чл. 4, § 3 ДЕС. От друга страна, основната материалноправна уредба от правото на ЕС, относима към мерките от ПРСР 2007-2013 г., респ. към правното положение на ищеца, се съдържа в Регламент (ЕО) № 1698/2005 на Съвета от 20.09.2005 г. и Регламент (ЕО) № 1974/2006 на Комисията от 15.12.2000 г. Общият контекст на регламентите и тяхната цел, подробно изложена в съответните преамбюли, навеждат на извода, че те в никакъв случай нямат за цел да задължат държавите членки да отпускат определени помощи, нито да ги задължат да използват всички създадени от тях възможности за дерогация. Те дават обща рамка и насоки за развитие и постигане целите на Съюза в областта на ОСП. Държавите членки прилагат Регламент (ЕО) № 1698/2005 чрез програмите си за подпомагане на развитието на селските райони. Както е видно от член 15 от този регламент, всъщност ЕЗФРСР действа в тези държави чрез посочените програми за развитие на селските райони, като всяка държава членка следва да изготви или национална програма за развитие на селските райони за цялата си територия, или пакет от регионални програми, като тези програми осъществяват стратегия за изпълнение на приоритетите на Съюза за развитие на селските райони и от това следва, че Регламент (ЕО) № 1698/2005 оставя на държавите членки свобода на преценка относно реда и условията за прилагане на предвидените в него помощи, което у нас за процесния програмен период е сторено с Програма за развитие на селските райони на Република България 2007 - 2013 и приетите въз основа на нея подзаконови нормативни актове, в т.ч. и Наредба № 9/03.04.2008 г.

Съгласно разпоредбите за съвместно управление, след като програмите получат одобрението на Европейската комисия, детайлното им изпълнение е отговорност на компетентните органи на държавите-членки, включително разглеждането на заявленията и изборът на проекти за финансиране, т.е. изцяло в правомощията на държавата членка е да определи вида на мерките, както и реда и условията за прилагане на предвидените в Регламента помощи, от което също следва, че относимото в областта съюзно законодателство по себе си не предоставя непосредствено приложимо субективно право, защитимо пряко пред съд.

Посочва се, че с оглед на изложеното липсва норма от европейското законодателство (цитирани в исковата молба), която да предоставя директно права за претендиращия обезвреда от извършено спрямо него нарушение, още по- малко липсва нарушение на такава, а това, от своя страна, означава липса на елемент от фактическия състав на чл. 2в, ал. 1, т. 1 от ЗОДОВ. Следва да се отбележи и че в депозираното заявление за кандидатстване ищцата изрично е посочила, че е запозната с правилата за отпускане на финансова помощ по Програма за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. и след като не е оспорила тези правила, то същата се е съгласила с тях, видно и от положения подпис на декларацията, която е неразделна част от заявлението. Посочва се, че ако действително е допуснато твърдяното нарушение на някои основополагащи принципи на правото на ЕС, от страна на който и да било, същото това нарушение би рефлектирало и върху изхода на развилото се и вече приключило пред ВАС на РБ производство по обжалване на първоинстанционното решение, а доколкото твърдяното нарушение на основни принципи на общностното право не се установи - то не е налице и първата основна предпоставка за реализиране на деликтната отговорност на ответника т.е. предявения пред настоящия съд иск от Й. П. следва да бъде отхвърлен.

б/ Дали нарушението е „достатъчно съществено“: С оглед изложените по- горе съображения се посочва, че логично не е налице и вторият елемент от понятието, а именно - нарушението на тази съюзна норма да с очевидно (достатъчно сериозно, съществено), т.к. същият по съществото си представлява квалифициращ признак по отношение на първия, който, предвид развитата аргументация, липсва.

Посочва се, че от практиката на СЕС могат да бъдат изведени стандартите, въз основа на които се извършва преценката, дали едно нарушение на правото на ЕС представлява достатъчно съществено нарушение, като съгласно Решения на СЕС от 28.06.2015 г. по дело С-168/15 и Решение от 30.09.2003 г. по дело С-224/01, за да се определи дали е налице достатъчно съществено нарушение, следва да се отчитат всички фактори, характеризиращи положението, представено пред националния съд и елементите, които следва да съобразят при преценката за характера на нарушението, са: степента на яснота и прецизност на нарушеното правило; обхватът и степента на свобода на преценка, която нарушената норма оставя на националните органи; съзнателният характер при извършването на нарушението или при причиняването на вредата; извинимият или неизвиним характер на евентуална грешка при прилагане на правото; обстоятелството, че действия на институция на Съюза може да са допринесли за приемане или запазване на национални мерки или практики, нарушаващи правото на Съюза. Според СЕС, при всички положения нарушението на правото на Съюза е достатъчно съществено, когато то е извършено при явно несъобразяване с практиката на Съда в съответната област. Посочва се, че от съдържанието на исковата молба се установява, че е насочена към опит за подновяване на оспорването законосъобразността на постановени административни актове в друго административно производство, протекло между ищцата и ДФЗ, които вече са били предмет на проверка в друго съдебно производство с постановено влязла в сила съдебно решение, като в настоящото производство съдът не извършва поредна проверка за законосъобразност на оспорени в друго производство административни актове (независимо дали става дума за съответствие с националното законодателство или с правото на ЕС), а проверка налице ли е достатъчно съществено нарушение на правото на Европейския съюз от правораздавателна дейност на ВАС и от административна дейност на юридическо лице, от което са причинени пряко и непосредствено вреди на ищеца. Поради което се счита, че Решението на ВАС не обективира изобщо нарушение на правото на ЕС, още по-малко такова с достатъчно сериозен, очевиден характер.

в/ Дали съществува пряка причинна връзка между нарушението и вредата, както и да са налице вреди, каквито се твърдят в исковата молба: Съгласно разпоредбата на чл. 4 §3, ал. 2 от Договора, държавите-членки са длъжни да предприемат всички необходими мерки, общи или специални, за да осигурят изпълнението на задълженията си, произтичащи от договорите или от актовете на институциите на Съюза. Ако не е изпълнила това свое задължение, държавата-членка трябва да предприеме всички необходими мерки да преустанови неизпълнението и да поправи последиците от това неизпълнение. В това се включва и задължението за обезщетяване на вредите, настъпили вследствие от това неизпълнение.

Посочва се, че в конкретния случай, не се установява по предявените от ищцата искове, постановените актове на ДФ „Земеделие“ и ВАС да са в противоречие с общностното право или да не са несъобразени с практиката на Съда на Съюза. В случая, ищецът основава претенцията си против ВАС с неизпълнение на задълженията му да следи служебно за съответствието на първоинстанционното решение с материалния закон, а ДФЗ не носи и не може да носи отговорност, че е бездействал и не е изпълнил свои задължения, произтичащи било от вътрешното законодателство, било от общностното право. Тази особена деликтна отговорност е обективна по характер, а основанието за нейното възникване е предпоставено от наличието на няколко елемента, обединени от един фактически състав - първият от тези елементи е осъществяването на някакво конкретно нарушение на правото на ЕС, на второ място, следва да се установи наличието на обективно настъпил вредоносен резултат (който следва да бъде конкретно установен като проявление и като обем), като важно значение за реализиране на отговорността е установяването на третия елемент от фактическия състав на деликта, изразяващ се в съществуването на пряка причинно-следствена връзка, между настъпването на вредоносния резултат и допуснатото нарушение. Тази причинно-следствена връзка е значима само в случаите, когато е пряка, т.е., когато настъпването на резултата е непосредствена последица от осъществяването на нарушението, като дори да съществува, косвената връзка между неправомерното поведение и настъпилия резултат, няма правно значение като предпоставка за реализирането на деликтната отговорност.

Предвид изложеното се счита, че не е налице първата предпоставка за ангажиране отговорността на държавата по чл. 2в, ал. 1, т. 1 от ЗОДОВ - нарушени правни норма на правото на Европейския съюз, които да предоставят права на частноправните субекти и исковата претенция като неоснователна следва да бъде отхвърлена, като не следва да се излагат мотиви относно факта, дали нарушението е достатъчно съществено и налице ли е причинна връзка, тъй като те ще бъдат хипотетични с оглед извод за липса на нарушение.

По отношение на имуществените вреди в размер на 24 446 лв. и законната лихва от 09.04.2016г. до 22.04.2015 г. - представляваща обезщетение имуществени вреди, изразяващи се в пропуснати ползи, като в исковата молба се твърди, че проекта коректно е изпълнен - втората част от сумата по проекта не представлява гарантирано увеличение в имуществото на ищеца, съответно не е налице изискуемата пряка причинно- следствена връзка с постановеното от ВАС съдебно решение.

По отношение претендираните като неимуществени вреди в размер на 10 000 лв. - представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, пряка последица от действията на ДФ „Земеделие“ и ВАС, ведно със законната лихва за периода от три години, преди датата на подаване на исковата молба- от 22.04.2022 г. до 22.04.2025 г., съгласно трайната съдебна практика неимуществените вреди подлежат на доказване, а не се предполагат, като за настъпването на вредоносния резултат ищецът следва да проведе пълно и главно доказване, като при определяне на дължимите вреди съдът следва да съобразява, че обезщетението не следва да служи за неоснователно обогатяване. Посочва се, че неоснователност на главните претенции, обуславя неоснователност и на акцесорните за присъждане на законни лихви. Предвид изложеното по- горе относно приложението на чл. 2в от ЗОДОВ, в настоящия казус не са налице предпоставките за установяване на отговорност на държавата. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представен е отговор на исковата молба от Върховен административен съд /ВАС/ чрез юрк. В. Х., в който се посочва, че искът е допустим, но неоснователен, тъй като за да бъде ангажирана обективната отговорност на ВАС на соченото от ищеца основание следва да са установят следните кумулативни предпоставки, изведени от юриспруденцията на СЕС: 1. твърдяното нарушение да е на приложима/относима съюзна норма, предоставяща права на частноправните субекти; 2. нарушението на тази съюзна норма да е очевидно (достатъчно сериозно, съществено) и 3. да съществува пряка причинно-следствена връзка между нарушението и претърпяната вреда.

Посочва се, че по отношение на първата предпоставка: Ищецът твърди нарушение на разпоредбите на чл. 3 и чл. 5 от Регламент (ЕО) № 1242/2008 на Комисията от 08.12.2008 г., чл. 2 и чл. 2в от Регламент (ЕО) 1782/2003. както и Регламент за изпълнение (ЕС) № 65/2011 на Комисията относно приключване на проверките по ПРСР с протокол. Разпоредбата на чл. 3 от Регламент (ЕО) № 1242/2008. чрез препратка към съответното приложение, регламентира начина и метода за изчисляване на икономическия размер на стопанството, а разпоредбата на чл. 5, пap. 1 от съшия Регламент (ЕО) № 1242/2008 е дефинитивна, като дава легално определение на понятието за „стандартен производствен обем“. Идентични като характер и съдържание са разпоредбите на чл. 2 и чл. 2в от Регламент (ЕО) 1782/2003, както и Регламент за изпълнение (ЕС) № 65/2011 на Комисията. Регламент (ЕО) 1782/2003 се отнася до установяване на общи правила за схеми за директно подпомагане в рамките на Общата селскостопанска политика и за установяване на някои схеми за подпомагане на земеделски производители и за изменение на Регламенти (ЕИО) № 2019/93, (ЕО) № 1452/2001, (ЕО) № 1453/2001, (ЕО) № 1454/2001, (ЕО) 1868/94, (ЕО) № 1251/1999, (ЕО) № 1254/1999, (ЕО) № 1673/2000, (ЕИО) № 2358/71 и (ЕО) №2529/2001, а разпоредбите на чл. 2 и чл. 2в определя прилаганите дефиниции, докато текстът на чл. 2. буква „в“ дефинира понятието „стопанска дейност“.

Регламент (ЕС) 65/2011 от 27 януари 2011 се отнася до определяне на подробни правила за прилагане на Регламент (ЕО) № 1698/2005 на Съвета по отношение на прилагането на процедури за контрол, както и кръстосано спазване по отношение на мерките за подпомагане на развитието на селските райони, като ищецът не сочи коя разпоредба, предоставяща права на частноправните субекти, от регламента е нарушена е акт на ответника.

Посочва се, че анализът на цитираните като нарушени разпоредби сочи, че същите не са насочени пряко към предоставяне на права в полза на частноправни субекти, поради което и не могат да бъдат годен обект на нарушение, респ. да съставляват основание на иска по чл. 2в ЗОДОВ вр. чл. 4. § 3 ДЕС. От друга страна, се посочва, че основната материалноправна уредба от правото на ЕС, относима към мерките от „Програма за развитие на селските райони“ (ПРСР) за периода 2007-2013 год., респективно към правното положение на ищеца, се съдържа в Регламент (ЕО) № 1698/2005 на Съвета от 20.09.2005 г. и Регламент (ЕО) № 1974/2006 на Комисията от 15.12.2006 г.

Посочва се, че общият контекст на регламентите и тяхната цел, подробно изложена в съответните преамбюли, навеждат на извода, че те в никакъв случай нямат за цел да задължат държавите членки да отпускат определени помощи, нито да ги задължат да използват всички създадени от тях възможности за дерогация, а те дават обща рамка и насоки за развитие и постигане целите на Съюза в областта на ОСП, като държавите членки прилагат Регламент (ЕО) № 1698/2005 чрез програмите си за подпомагане на развитието на селските райони и както е видно от член 15 от този регламент, всъщност ЕЗФРСР действа в тези държави чрез посочените програми за развитие на селските райони. Така всяка държава членка следва да изготви или национална програма за развитие на селските райони за цялата си територия, или пакет от регионални програми, като тези програми осъществяват стратегия за изпълнение на приоритетите на Съюза за развитие на селските райони и от това следва, че Регламент (ЕО) № 1698/2005 оставя на държавите членки свобода на преценка относно реда и условията за прилагане на предвидените в него помощи и което у нас за процесния програмен период е сторено с Програма за развитие па селските райони на Република България 2007 - 2013 и приетите въз основа на нея подзаконови нормативни актове, в т.ч. и Наредба № 9/03.04.2008 г.

Посочва се, че съгласно разпоредбите за съвместно управление, след като програмите получат одобрението на Европейската комисия, детайлното им изпълнение е отговорност на компетентните органи на държавите- членки, включително разглеждането на заявленията и изборът на проекти за финансиране, т.е. изцяло в правомощията на ДЧ е да определят вида на мерките, както и реда и условията за прилагане на предвидените в Регламента помощи, от което също следва, че относимото в областта съюзно законодателство само по себе си не предоставя непосредствено приложимо субективно право, защитимо пряко пред съд.

Посочва се, че липсва норма от европейското законодателство, която да предоставя директно права за претендиращия обезвреда от извършено спрямо него нарушение, още по-малко липсва нарушение на такава, а това, от своя страна, означава липса на елемент от фактическия състав на чл. 2в, ал. 1, т. 1 от ЗОДОВ.

Посочва се, че на следващо място ищецът твърди нарушение на разпоредбите на ХОПЕС и конкретно: чл. 41 от Хартата на основните права на ЕС, като евентуални нарушения на разпоредбите на ХОПЕС (в т.ч. член 41, уреждащ правото на добра администрация) също не могат сами по себе си да са основание на иска по чл. 2в, ал. 1, т. 1 ЗОДОВ. Разпоредбите на Хартата са приложими спрямо действията на държавите членки единствено когато те прилагат правото на Съюза - член 51, параграф 1 от Хартата (вж. решение от 6 октомври 2015 г. по дело Delvigne, С-650/13, ECLI:EU:C:2015:648, т. 25 и цитираната в него съдебна практика). Посочва се, че Хартата не създава нови области на компетентност, нито изменя досегашните области, а изискванията й, свързани със защитата на основните права, обвързват ДЧ само спрямо правоотношения, за които е приложимо правото на ЕС, като Съдът на ЕС е последователен, че „основните права, гарантирани в правния ред на Съюза, се прилагат във всички случаи, уреждани от правото на Съюза, но не и извън тези случаи“ (пак там. т. 26). Когато съответното правно положение не попада в приложното поле на правото на ЕС, разпоредбите от Хартата сами по себе си не са приложими (пак там. т. 27). В тази връзка, липсва основание да се приеме, че разгледаният в производството пред ВАС правен спор попада в обхвата и приложното поле на правото на ЕС по смисъла на член 51, параграф 1 от Хартата, съответно съдебният акт се отнася до тълкуване или прилагане на норма от правото на ЕС, различна от посочените от ищцата разпоредби на Хартата, за да бъде разглеждано евентуално тяхно нарушение като основание на предявения иск по чл. 2в, ал. 1, т. 1 ЗОДОВ. Посочва се, че спорното правоотношение се урежда от нормите на националното законодателство и за него не е приложимо правото на ЕС, или казано с други думи, след като процесният казус не предпоставя никаква материалноправна връзка с правото на ЕС, то и процесуалните гаранции предвидени в Хартата са неприложими, а нещо, което не е приложимо, не може да бъде и нарушено.

Посочва се, че по отношение на втората предпоставка: С оглед изложените по- горе съображения логично не е налице и вторият елемент от понятието, а именно - „нарушението на тази съюзна норма да е очевидно (достатъчно сериозно, съществено)“, т.к. същият по съществото си представлява квалифициращ признак по отношение на първия, който, предвид развитата аргументация, липсва. Посочва се, че за да бъде квалифицирано нарушението по този начин, юриспруденцията задава няколко критерия, сред които явното и тежко неспазване от институциите на пределите, които имат на преценка, неизпълнението на задължението за отправяне на преюдициално запитване, когато това е било задължително съгласно чл. 267, ал. 3 от ДФЕС, както и явното несъобразяване с практиката на Съда в съответната област, като в случая, нито един от посочените критерии, служещи за отправна точка при преценка съставомерността с оглед фактическия състав на отговорността, не е налице. В тази насока липсват дори наведени твърдения, а всички изложени в исковата молба доводи и възражения касаят правилността на постановения от ВАС съдебен акт, като в производство като настоящото извършването на преценка за материалноправната законосъобразност на акта е недопустимо. В този смисъл, се счита че Решението на ВАС по АД 4388/2018 не обективира изобщо нарушение на правото на ЕС, още по-малко такова с достатъчно сериозен, очевиден характер.

Посочва се по отношение на вредите и причинната връзка: Горното обуславя безпредметност на преценката досежно твърдения в исковата молба вредоносен резултат, както и причинно-следствената връзка между него и твърдяното нарушение. Въпреки това се посочва, че в конкретния случай и този елемент от фактическия състав на отговорността не е налице.

По отношение на претенцията за имуществена вреда под формата на пропусната полза, следва да бъде отбелязано, че както първата, така и втората част от сумата по проекта не представляват гарантирано увеличение в имуществото на ищеца, съответно не е налице и изискуемата пряка причинно-следствена връзка с постановеното от ВАС съдебно решение. Заплатените от ищеца съдебни разноски не представляват подлежащи на обезщетяване имуществени вреди по предявен иск за ангажиране отговорността на държавата по чл. 4, § 3 от ДЕС, съотв. по чл. 2в от ЗОДОВ. Посочва се, че съгласно Решение от 20.01.2010 г. на СЕС по дело Т-252/07, Т-271/07 и Т-272/07 „Разходите, направени във връзка с производствата по съдебен контрол, които са от компетентност на общностните съдилища, трябва да се считат за обхванати от решенията относно разноските, приети съгласно приложимите за този тип разноски специфични процесуални правила в съдебните актове, с които приключва производството, и от решенията, постановени в края на специалните производства, предвидени в случай на оспорване на размера на разноските. Тези производства изключват възможността същите суми или суми, изразходвани за същите цели, да се претендират в рамките на иск. свързан с извъндоговорната отговорност на Общността, включително от страна на лицата, които след като са загубили делото, е трябвало да понесат разноските“. Още повече, че по делото не са представени доказателства за тяхното реално заплащане.

Относно претенцията за неимуществени вреди, се посочва, че същата е прекомерна, неотговаряща на критериите за „справедливост“ по смисъла на чл. 52 ЗЗД.

Посочва се, че неоснователността на главната претенция обуславя неоснователност и на акцесорните за присъждане на законна лихва. Отделно, същите са погасени по давност.

Посочва се, че с оглед постановеното по АД № 4388/2018 на ВАС съдебно решение от 22.04.2020 год. и подадената на 28.04.2025 год. искова молба, се счита че така предявените искове са погасени по давност.

С оглед всичко изложено по-горе се счита, че не е доказано наличието на кумулативно изискуемите се елементи по чл. 2в, ал. 1 от ЗОДОВ за ангажиране отговорността на съда за претърпени от ищеца вреди, намиращи се в причинно- следствена връзка с допуснато достатъчно съществено нарушение на правото на ЕС, поради което предявените искове се явяват неоснователни и недоказани и като такива следва да бъдат отхвърлени. Прави се искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 410 лева – 50 лева за подготовка на документи и 360 лева за процесуално представителство.

В съдебно заседание ищцата - Й. Р. П. от гр. Левски, обл. Плевен, *********** не се явява, не се представлява. Представя писмени бележки, в които поддържа изложеното в исковата молба, като прави искане за отправяне на преюдициално запитване до СЕС, а с молба вх. рег. №4618/24.07.2025г. са формулирани конкретни въпроси.

В съдебно заседание ответникът – ДФ „Земеделие“ гр.София не се представлява.

В съдебно заседание ответникът – Върховен административен съд, не се представлява.

В съдебно заседание за Окръжна прокуратура Плевен се явява прокурор Ш., който намира исковата молба за неоснователна.

Административен съд-Плевен, осми състав, като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази доводите на страните и извърши проверка на оспорения акт във връзка с правомощията си по чл.168 от АПК, намира за установено от фактическа страна следното:

Й. Р. П. е бенефициент /ползвател/ по Договор № 15/112/06730 от 09.02.2011 г. за отпускане на финансова помощ по мярка „Създаване на стопанства на млади фермери“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 – 2013 г. /ПРСР/, подкрепена от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони /ЕЗФРСР/ (л..л. 14-22).

С Анекс № 1 от 06.11.2013 г. към договора е направена промяна в т. 3.1 от същия, с който ползвателят се е задължил да извърши всички инвестиции, основни дейности и цели, предвидени в бизнес плана в срок до 09.02.2015 г. (л.23), а с Анекс №2 от 27.11.2014г. са променени образци на таблица за инвестиции в дълготрайни материални активи и таблица за основните дейности и цели (л.л.24-25).

Като доказателства по делото са представени: Докладна записка 05-2-153/421 от 25 септември 2015 г. (л.л.26-27), Уведомително писмо №01-153-6500/436 от 01.10.2015г. (л.28), Контролен лист /доклад от проверка/ от 7.10.2015 г. (л.л.29-34), решение № 15/112/06730/3/01/04/01 от 05.05.2017 г. за налагане на финансова корекция на директор на ОД на ДФ „Земеделие“ гр. Плевен (л.л.35-42), заявление от адв. Д. до Министерство на земеделието, храните и горите (л.43), Отговор от д-р Л. Х. - заместник-министър на земеделието, храните и горите от 16 януари 2018 г. (л.л.44-45).

От доказателствата по делото става ясно, че на 05.05.2017 година е издадено решение № 15/112/06730/3/01/04/01 от 05.05.2017 г. за налагане на финансова корекция на директор на ОД на ДФ „Земеделие“ гр. Плевен, с което на основание чл. 33, ал. 1 във връзка с чл. 8, ал. 1, т. 2 и т. 8 във връзка с чл. 30, т. 2 и т. 4 от Наредба № 9 от 03.04.2008 г., за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка 112 „Създаване на стопанства на млади фермери“ по Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 – 2013 г. и т. 4.7 във връзка с т. 4.4, буква „б“ и „з“, във връзка с т. 4.31 и 4.33 и т. 4.25 във връзка с т. 4.1 от Договор № 15/112/06730 от 09.02.2011 г., Анекс № 1 от 06.11.2013 г. и Анекс № 2 от 27.11.2014 г., и чл. 70, ал. 1, т. 7, във връзка с чл. 72, ал. 1 и чл. 73, ал. 1 във връзка с § 4, ал. 1 от ДР на Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ) е отказано пълно изплащане на финансовата помощ представляваща второ плащане по Договор № 15/112/06730 от 09.02.2011 г., Анекс № 1 от 06.11.2013 г. и Анекс № 2 от 27.11.2014 г., и изисква да се възстанови цялата сума на полученото първо плащане заедно със законната лихва към него, тъй като ползвателят не изпълнява свои нормативни и договорни задължения, като определя финансова корекция в размер на 48 892 лв.(четиридесет и осем хиляди осемстотин деветдесет и два лева), като сумата за възстановяване е 24 446 лева. Мотивите на органа са, че при извършени административни проверки на място преди второ плащане е установено неспазване на условията по договора – при извършена проверка на място на 21.09.2016 година е установено, че земята е в угар, няма растителни отпадъци и не е спазено заложеното в Таблица 2 от приложение 7 и е следвало П. да засади 4 дка градински краставици и икономическият размер на стопанството е 0 икономически единици.

Срещу решение № 15/112/06730/3/01/04/01 от 05.05.2017 г. за налагане на финансова корекция на директор на ОД на ДФ „Земеделие“ гр. Плевен е подадена жалба и е образувано адм. дело № 586 по описа за 2017 година на Административен съд Плевен, по което е постановено решение № 109 от 21.02.2018 година (л.л.46-58), с което е отменено решение № 15/112/06730/3/01/04/01 от 05.05.2017 г. за налагане на финансова корекция на директор на ОД на ДФ „Земеделие“ гр. Плевен.

Решението е обжалвано пред Върховен административен съд и с решение № 4704 от 22.04.2020 г. по адм. дело № 4388/2018 г. ВАС- Четвърто отделение е отменил решение № 109 от 21.02.2018 г. по адм. дело № 586/2017 г. на Административен съд – Плевен, като е отхвърлил жалбата, подадена от Й. Р. П. против решение № 15/112/06730/3/01/04/01 от 05.05.2017 г. за налагане на финансова корекция на директор на ОД на ДФ „Земеделие“ гр. Плевен и решението на ВАС е окончателно (л.л.59-71).

Като доказателства по делото са представени от страна на ищцата и Експертно решение №3553 /ТЕЛК/ от 7 октомври 2014 г. с призната 75 % намалена работоспособност на Й. П. (л.175), Етапна епикриза от 21 юни 2015 г. за Й. П. (л.176), справка за последно експертно решение за лице за Й. П., удостоверяваща 95% постоянна неработоспособност, пожизнен -с чужда помощ по Решение №91426 от 16 май 2024 г. на ТЕЛК (л.177).

Към настоящото дело е приложено адм. дело № 586 по описа за 2017 година на Административен съд Плевен.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

По отношение на искането за отправяне на преюдициално запитване до СЕС с въпроси, както следва:

1. Относно Регламент (ЕО) № 1242/2008: Допуска ли тълкуването на Регламент (ЕО) № 1242/2008 на Комисията от 8 декември 2008 г. относно типологията на земеделските стопанства, национален орган да определи икономически размер на земеделско стопанство със стойност 0, без да приложи методиката, предвидена в Приложението към регламента, а въз основа на субективно предположение за липса на доход?

При отрицателен отговор, поражда ли такова нарушение на методиката пряко действие и право на защита за частноправния субект, засегнат от това административно решение?

2. Относно Регламент (ЕС) № 65/2011: Следва ли членове 26 и 31 от Регламент (ЕС) № 65/2011, във връзка с принципа на правна сигурност и защита на оправданите правни очаквания, да се тълкуват в смисъл, че когато при проверка е съставен доклад с положителен резултат и не са установени нови факти, националната администрация не може след повече от година да го използва за противоположен извод и да отмени предимства, възникнали за бенефициента?

3. Относно Регламент (ЕО) № 1782/2003: При тълкуване на член 2, буква „в“ от Регламент (ЕО) № 1782/2003, допустимо ли е националният орган да откаже признаване на „селскостопанска дейност“ по смисъла на регламента, когато земята е обработена и засадена със земеделска култура, но растенията не са поникнали към датата на проверка?

4. Общ въпрос относно правата на частноправните субекти: Когато регламент от вторичното право на ЕС (напр. № 1242/2008 или № 65/2011) възлага ясни, точни и безусловни задължения на националната администрация, свързани с достъп до европейско финансиране, може ли частноправен субект да се позове на тези разпоредби и да търси обезщетение за вреди при неправилното им прилагане от националния орган?

Съдът приема, че в случая не са налице предпоставките за уважаване на искането за отправяне на преюдициално запитване до СЕС, тъй като според съда повдигнатите въпроси са ирелевантни. Възможността за отправяне на преюдициално запитване следва да бъде преценявана с оглед специфичните характеристики на правото на Съюза, особените трудности при неговото тълкуване и риска от различия в съдебните актове в рамките на Съюза /така: СЕС, решение от 4 октомври 2018, Комисията/Франция (Prйcompte mobilier), C-416/17, ECLI:EU:C:2018:811; СЕО, решение от 6 октомври 1982, CILFIT/Ministero della Sanitа, 283/81, ECLI:EU:C:1982:335; СЕС, решение от 9 септември 2015, Ferreira da Silva e Brito и др. C-160/14, ECLI:EU:C:2015:565; решение от 28 юли 2016, Association France Nature Environnement, C-379/15, ECLI:EU:C:2016:603/.

От друга страна когато националната юрисдикция установи, че надлежното прилагане на съюзното право е толкова очевидно, че не оставя място за каквото и да е основателно съмнение, може да не изпълни задължението за сезиране на СЕС (СЕО, решение от 6 октомври 1982, CILFIT/Ministero della Sanitа, 283/81, ECLI:EU:C:1982:335).

Тълкуването на общностно право и цитираната практика се обосновават и с теорията за ясния акт, според която е ясно, че не е необходимо тълкуване на разпоредбата.

Съдът приема, че в случая се намира в хипотеза на достатъчно ясна разпоредба относно поставените от оспорващата въпроси, освен това по същността на така формулираните въпроси, съдът намира, че с искането на отговор по тях, оспорващата търси произнасяне по фактите, относими към правния спор, висящ пред националния съд, т.е. СЕС да извърши проверка за законосъобразността на акта на националния орган по подпомагане на земеделски производители, което освен, че е недопустимо, е предмет на съдебен контрол от компетентността на националните съдилища.

Преюдициалното запитване следва да има за предмет тълкуване на конкретна общностноправна норма в контекста на определена националноправна уредба и да се отнася до тълкуването или валидността на ПЕС, а не до тълкуването на националните правни норми или до фактически въпроси, повдигнати по главното производство.

Съгласно практиката на СЕС се отклоняват въпроси, когато същите са формулирани по начин, който изисква консултативно становище от СЕС по общи въпроси, а не конкретни с оглед конкретно дело (в този см. дело „С. и Ко“ срещу началник на Столична митница, С-180/2012). Поради което в настоящият случай не е налице основание съдът да отправи искане за преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз.

Предвид посоченото искането за отправяне на преюдициално запитване, като неоснователно, следва да бъде оставено без уважение.

Исковете са предявени от надлежна страна, срещу ответници, които имат надлежна пасивна процесуална легитимация и са процесуално допустими.

Разгледани по същество са неоснователни.

Исковата претенция на ищцата е за присъждане на сума в размер 24 446 лева – представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди за периода от 09.04.2016г. до 22.04.2025г. и сума в размер на 10 000 лева – представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди за периода от 22.04.2022г. до 22.04.2025г.

Законът за отговорността на държавата и общините за вреди в чл. 2в, ал. 1, т. 1 урежда реда за разглеждане на искове срещу държавата за вреди от правораздавателната дейност на административните съдилища от достатъчно съществени нарушения на правото на Европейския съюз (ЕС).

Съгласно чл. 203, ал. 3 от АПК държавата отговаря за вреди, причинени от достатъчно съществено нарушение на правото на Европейския съюз, като за имуществената отговорност и за допустимостта на иска се прилагат стандартите на извъндоговорната отговорност на държавата за нарушение на правото на Европейския съюз.

Фактическият състав на отговорността на държавата за вреди по чл. 2в, ал. 1, т. 1 от ЗОДОВ включва: 1. нарушена правна норма на правото на Европейския съюз, която да предоставя права на частноправните субекти; 2. нарушението да е достатъчно съществено и 3. да съществува пряка причинно-следствена връзка между нарушението и претърпяната вреда. В този смисъл е трайната практика на СЕС /Решение от 19 ноември 1991 г. по дело Francovich и др., съединени дела C-6/90 и C-9/90 на СЕС, Решение от 25 ноември 2010 г. по дело Fus, C-429/09, Решение от 9 декември 2010 г. по дело Combinatie Spijker Infrabouw-De Jonge Konstruktie и др., C-568/08, Решение от 14 март 2013 г. по дело Leth, C-420/11/. Реализирането на отговорността на държавата е обусловено от кумулативното наличие на посочените материалноправни предпоставки. При липса дори само на един от елементите на фактическия състав отговорността на ответника за обезвреда не може да бъде реализирана, като доказателствената тежест за установяване на правопораждащите юридически факти и на връзките между тях лежи върху ищеца.

Правораздавателната дейност на съдилищата е дейност в обществен интерес, затова и всеки съдебен процес следва да бъде справедлив. Следва обаче да се отбележи, че принципът за отговорността на държавата, присъщ на правовия ред на ЕС, изисква обезщетение при нарушено право на защита на участниците в процеса, но не и преразглеждане на съдебното решение, на което се дължи вредата, като гаранция за правна сигурност. Съдебният акт е влязъл в сила и неговата правилност не подлежи на проверка в настоящото исково производство, не подлежат на проверка и установените факти, на които е основан същият.

В решение по дело Kobler, С-224/01 СЕС е имал възможност да се произнесе, че принципът, според който държавите членки са длъжни да поправят вредите, причинени на частноправни субекти от нарушение на общностното правото, за които те отговарят, се прилага и когато, нарушението произтича от решение на юрисдикция, която се произнася като последна инстанция, ако нарушеното общностно правило има за предмет предоставянето на права на частноправни субекти, нарушението е достатъчно съществено и съществува пряка причинно-следствена връзка между нарушението и претърпените от увредените лица вреди. За да определи дали нарушението, което произтича от такова съдебно решение, е достатъчно съществено, компетентният национален съд, като отчита спецификите на юрисдикционните функции, трябва да изследва, дали това нарушение разкрива явен характер.

Съобразно трайно установената практика на СЕС, силата на пресъдено нещо не може да е пречка за реализиране на отговорността на държавата да обезщети вредите от такова нарушение. Изрично в мотивите към решението си по дело № C-173/03 СЕС заключава, че ПЕС се противопоставя на прилагането на национален закон, който изключва отговорността на държавата в случаите, в които нарушението произтича от погрешното тълкуване на правото от страна на националния съд или от погрешната му оценка на фактите и доказателствата, тъй като тези дейности представляват основна част от правораздавателната дейност и неправилното им упражняване може да доведе до явно нарушаване на ПЕС. Невъзможността държавата да бъде подведена под отговорност за нарушаване на правото на ЕС от страна на национален съд в подобни случаи означава принципът за отговорността на държавата да бъде изпразнен от смисъл. Затова в производството по реализиране на тази отговорност сезираният съд е в правомощието си да преценява процеса по събиране и анализ на доказателствата и установяване на фактите във влязлото в сила решение на друга национална юрисдикция от гледна точка на съответствието им с ПЕС.

По отношение на условието относно неправомерното поведение на институция, изисква се да е установено достатъчно съществено нарушение на правна норма, която има за цел да се предоставят права на частноправни субекти (решения от 4 юли 2000 г., по дело C-352/98 P, EU: C: 2000: 361, т. 42 и 43 и решение от 9 септември 2008 г., по съединени дела C-120/06 P и C-121/06 P, EU: C: 2008: 476, т. 173).

В случая се твърди, че вредите са настъпили от неправилно прилагане на разпоредби на общностното право: чл.2 от Регламент (ЕО) № 1782/2003; чл.2 б. „в“ от Регламент (ЕО) № 1782/2003; Регламент (ЕС) № 65/2011 относно приключването на проверките по ПРСР с протокол; чл.5 и Приложение №1 от Регламент (ЕО) № 1242/2008; твърди се, че е нарушено и правото на добра администрация по чл. 41 от Хартата на основните права на ЕС, принцип на правна сигурност и принцип на защита на оправданите правни очаквания.

Съдът обаче намира, че така сочените като нарушени норми от ищцата не предоставят права на частноправни субекти, каквито са и възраженията на ответниците по делото.

Разпоредбата на чл. 2 от Регламент (ЕО) № 1782/2003 съдържа следните дефиниции:

а)

„земеделски производител“ е физическо или юридическо лице, или група физически или юридически лица, независимо какъв статут се предоставя на тази група и на нейните членове от националното законодателство, чието стопанство се намира на територията на Общността, както е посочено в член 299 на Договора и който упражнява селскостопанска дейност,

 

б)	„стопанство“ е всяка производствена единица, управлявана от един земеделски производител, намираща се на територията на една държава-членка,

 

в)

„селскостопанска дейност“ е производството, развъждането или отглеждането на селскостопански продукти, включително прибирането на реколтата, доенето, размножаването на животните и отглеждането на животни за селскостопански цели или поддържането на земята в добро селскостопанско и екологично състояние, както е определено в член 5,

 

г)	„пряко плащане“ е плащане, което се отпуска директно на земеделските производители по силата на схема за подпомагане на доходите, посочена в приложение I,

 

д)

„плащания през дадена календарна година“ или „плащания през референтния период“ са плащанията, отпуснати или които трябва да бъдат отпуснати за въпросната година или въпросните години, включително всички плащания за други периоди, които започват през тази календарна година или тези календарни години,

 

е)	„селскостопански продукти“ са продуктите, изброени в приложение I на Договора, включително памук, но с изключение на продуктите от риболова.

Разпоредбата на чл. 2 б. „в“ от Регламент (ЕО) 1782/2003 предвижда, че „селскостопанска дейност“ е производството, развъждането или отглеждането на селскостопански продукти, включително прибирането на реколтата, доенето, размножаването на животните и отглеждането на животни за селскостопански цели или поддържането на земята в добро селскостопанско и екологично състояние, както е определено в член 5.

т.е. в случая разпоредбите са дефинитивни, даващи легално определение на посочените понятия.

Идентични като характер и съдържание са разпоредбите на Регламент (ЕС) № 65/2011, тъй като с регламента се определят на подробни правила за прилагане на Регламент (ЕО) № 1698/2005 на Съвета по отношение на прилагането на процедури за контрол, както и кръстосано спазване по отношение на мерките за подпомагане на развитието на селските райони, а ищцата не е посочила коя конкретна норма е нарушена.

По отношение на Чл.5 и Приложение №1 от Регламент (ЕО) № 1242/2008 на Комисията:

В чл.5 се дефинира „стандартен производствен обем“ (СПО) и означава стандартната стойност на брутната продукция, като СПО се определя за всеки район, посочен в Приложение IV, и за всяка характеристика на реколтата и животните от изследването на структурата на стопанствата, посочено в Приложение III от Регламент (ЕО) №1166/2008. Методът за изчисляване за определяне на стандартните производствени обеми на всяка характеристика и процедурите за събиране на съответните данни са разяснени в приложение IV към настоящия регламент. Съгласно т.2 Общият стандартен производствен обем на стопанството отговаря на сумата от стойностите, постигнати за всяко производство, и се определя, като стандартните производствени обеми за производствена единица се умножат по броя на съответните единици. Точка 3 предвижда, че за целите на изчисляването на стандартните производствени обеми за изследването на структурата на стопанствата за годината N „референтният период“ обхваща петте последователни години от година N-5 до година N-1 и се означава с N-3. Стандартните производствени обеми се определят, като се използват средните базови стойности, изчислени за един референтен период от пет години, както се посочва в първа алинея. Те следва да се актуализират за отчитане на икономическите тенденции най-малкото всеки път, когато се извършва изследване на структурата на земеделските стопанства. Първият референтен период, за който се изчисляват стандартни производствени обеми, отговаря на референтен период 2007, обхващащ календарните години 2005, 2006, 2007, 2008 и 2009 или земеделските кампании 2005/06, 2006/07, 2007/08, 2008/09 и 2009/10 г.

Съгласно т.4 чрез дерогация от параграф 3 държавите-членки изчисляват стандартните производствени обеми за референтния период 2004 за производствата, изброени в изследването на структурата на стопанствата за 2007 г., както е определено в Регламент (ЕО) № 204/2006 на Комисията. В този случай референтният период обхваща или календарните години 2003, 2004, 2005, или земеделските кампании 2003/04, 2004/05, 2005/06 г.

В Приложение №1 от Регламент (ЕО) № 1242/2008 на Комисията е регламентирана класификация на земеделските стопанства по типове производство в зависимост от тяхната технико-икономическа насоченост.

Горецитираните норми от общностното право дават дефиниция на икономически единици, размер на стопанството, метод на определянето му, период, за който следва да се отчита изпълнението на поетите ангажименти, но те не създават права за частноправни субекти, а служат като основа за компетентните институции на държавите-членки при определяне на правила за отпускане, контрол и заплащане на подпомагане по европейски мерки и не е налице първият елемент от фактически състав за ангажиране отговорността на ответниците.

По отношение на твърдението на ищеца за нарушение на разпоредбите на чл. 41 от Хартата на основните права на ЕС /Хартата/, уреждащ правото на добра администрация, принцип на правна сигурност и принцип на защита на оправданите правни очаквания, съдът намира, че същите не могат сами по себе си да са основание на иска по чл. 2в, ал. 1, т. 1 ЗОДОВ, доколкото разпоредбите на Хартата са приложими спрямо действията на държавите членки единствено когато те прилагат правото на Съюза - член 51, параграф 1 от Хартата (решение от 6 октомври 2015 г. по дело Delvigne, С-650/13, ECLI:EU:C:2015:648, т. 25 и цитираната в него съдебна практика). Хартата не създава нови области на компетентност, нито изменя досегашните области, а изискванията й, свързани със защитата на основните права, обвързват ДЧ само спрямо правоотношения, за които е приложимо правото на ЕС, като Съдът на ЕС е последователен, че „основните права, гарантирани в правния ред на Съюза, се прилагат във всички случаи, уреждани от правото на Съюза, но не и извън тези случаи“. Когато съответното правно положение не попада в приложното поле на правото на ЕС, разпоредбите от Хартата сами по себе си не са приложими.

С оглед на посоченото съдът намира, че не е налице нарушение чл. 41 от Хартата на основните права на ЕС, уреждащ правото на добра администрация, нито на принцип на правна сигурност и принцип на защита на оправданите правни очаквания.

По изложените съображения съдът намира, че не е налице първата предпоставка за ангажиране отговорността на държавата по чл. 2в, ал. 1, т. 1 от ЗОДОВ - нарушени правни норма на правото на Европейския съюз, които да предоставят права на частноправните субекти и исковата претенция като неоснователна следва да бъде отхвърлена, като не следва да се излагат мотиви относно факта, дали нарушението е достатъчно съществено и налице ли е причинна връзка, както и да се обсъжда възражението на процесуалния представител на ВАС, че исковете са погасени по давност, тъй като те ще бъдат хипотетични с оглед извода за липса на нарушение.

За пълнота обаче следва да се посочи, че ищцата не е ангажирала каквито и да било доказателства относно претенцията й за неимуществени вреди, а тежестта на доказване е нейна.

По изложените съображения, предявените искове за обезщетение са неоснователни и недоказани, поради което следва да бъдат отхвърлени. С оглед извода за неоснователност на исковете за обезщетение, неоснователни са и исковете за заплащане на законна лихва, които имат акцесорен характер.

Предвид изложеното, претенцията на П. за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 24 446 лева и имуществени в размер на 10 000 лева, ведно със законната лихва до окончателното изплащане на сумата, следва да бъде отхвърлена изцяло като неоснователна и недоказана.

С оглед изход на делото и искането на пълномощник на ДФ „Земеделие“ гр. София за присъждане на юрисконсултско възнаграждение (л. 196 гръб) и на пълномощник на Върховен административен съд за присъждане на разноски в размер на 410 лева за подготовка и процесуално представителство на основание Наредба за заплащането на правната помощ (л. 205) и представен списък на разноските (л. 206), и с оглед чл. 10, ал. 4 и чл. 25, ал.1 от Наредбата вр. с чл. 2в, ал. 3 от ЗОДОВ, съгласно който съдът осъжда ищеца да заплати на ответника възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, съразмерно с отхвърлената част от иска, а в полза на юридическите лица се присъжда възнаграждение, ако те са били защитавани от юрисконсулт, и на основание чл. 25 от НЗПП, вр. с чл. 37 от ЗПП съдът намира, че претенциите за присъждане на разноски са основателни.

С оглед горното съдът намира, че следва Й. Р. П. с [ЕГН] от гр. Левски, обл. Плевен, ***********, на основание чл. 25 от НЗПП, вр. с чл. 37 от ЗПП на Държавен фонд „Земеделие" разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева и на Върховен административен съд, разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 410 лева.

 

Воден от горните мотиви, Административен съд-Плевен, осми състав

РЕШИ :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Й. Р. П. с [ЕГН] от гр. Левски, обл. Плевен, *********** за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз.

 

ОТХВЪРЛЯ искова молба на Й. Р. П. с [ЕГН] от гр. Левски, обл. Плевен, ***********, с която са предявени искове с посочено правно основание чл.2в от ЗОДОВ, против Държавен фонд „Земеделие“, гр. София, [улица] Върховен административен съд, гр. София, [улица], с цена на исковете в общ размер 34 446 лева, както следва:

- сума в размер 24 446 лева – представляваща обезщетение за претърпени от ищцата имуществени вреди за периода от 09.04.2016г. до 22.04.2025г., изразяващи се в пропуснати ползи – втората част от сумата по проект, коректно изпълнен и приключил на 09.04.2016г., ведно със законна лихва до деня на окончателното плащане на претендираната сума и

- сума в размер на 10 000 лева – представляваща обезщетение за претърпени от ищцата неимуществени вреди за периода от 22.04.2022г. до 22.04.2025г., изразяващи се в продължителен и интензивен психо- емоционален стрес, чувство за безизходица, безсилие и унижение, пълна социална изолация, влошаване на здравословното състояние, които вреди са пряка и непосредствена последица от действия на Държавен фонд „Земеделие“ и Върховен административен съд, нарушаващи правото на Европейския съюз, ведно със законна лихва до деня на окончателното плащане, поради нарушение на чл.2 от Регламент (ЕО) № 1782/2003; чл.2 б. „в“ от Регламент (ЕО) № 1782/2003; Регламент (ЕС) № 65/2011 относно приключването на проверките по ПРСР с протокол; чл.5 и Приложение №1 от Регламент (ЕО) № 1242/2008 както и нарушено право на добра администрация по чл. 41 от Хартата на основните права на ЕС, Принцип на правна сигурност и Принцип на защита на оправданите правни очаквания.

ОСЪЖДА Й. Р. П. с [ЕГН] от гр. Левски, обл. Плевен, *********** да заплати на Държавен фонд „Земеделие“, гр. София, бул. „Цар Борис III“ № 136 разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.

ОСЪЖДА Й. Р. П. с [ЕГН] от гр. Левски, обл. Плевен, *********** да заплати на Върховен административен съд, гр. София, бул. „Александър Стамболийски“ №18 разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 410 лева.

ПРЕПИСИ от решението да се изпратят на страните.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му чрез Административен съд- Плевен.