Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Мария Гаджонова | |
за да се произнесе взе предвид следното: Жалба по чл.2. от ГПК. Жалбоподателят "Е. Б. П." гр.В., чрез адвокатско дружество "Б. и Г.", излага в жалбата до съда, че не е доволен от решение № / 06.02. 2012г. по гр.д. № / 2011г. на ВТРС. Твърди, че решението е неправилно, тъй като мотивите на ВТРС не са съобразени с императивната разпоредба та чл. 46, ал.2 от ЗНА. Същите не кореспондират със събраните по делото доказателства и сочат на едно превратно тълкуване на естеството на проведената корекционна процедура, без съобразяване с основните принципи на гражданското право. На първо място, нито смисъла, нито буквата на закона предвижда въвеждането на дискриминационен режим, поради което и жалбоподателят счита, че практиката на Търговско отделение на ВКС в тази връзка е неправилна. Тази практика се явява в противоречие с чл.46, ал.2 от ЗНА, а така също и с практиката на ВКС - гаржданско отделение. По делото е установено, че процесният електромер е одобрен тип измервателно средство, преминало първоначална проверка, същото е отчитало редовно, без данни за неточно измерване,преди началната дата на корекционния период. Моли съда да отмени обжалваното решение. Претендира за разноски. Насрещната страна А. А. А., чрез адвокат Н. И., оспорва жалбата. В писмено становище се излагат подробни съображения относно законосъобразността на постановеното и обжалвано съдебно решение. Акцентира се на практиката на ВКС и се прилагат множество решения в тази насока. Няма претенции за разноски за въззивна инстанция. Великотърновският окръжен съд, след като взе предвид становищата на страните и доказателствата по делото, приема за установено следното: Предмет на въззивно обжалване е решение № / 06.02. 2012г. постановено по гр.д. № / 2011г. на ВТРС. С решението съдът е приел за установено по отношение на "Е. Б. П." гр.В., че А. А. А. от гр.В.Т. не дължи сумата от 1110,97 лв., представляваща коригирана сума на основание констативен протокол № / 24.03. 2011г. за ползвана електрическа енергия за периода от 02.10. 2010г. до 15.03. 2011г. по партида с клиентски № * за обект намиращ се в гр.В.Т., ул."Д. Н." № 125. Присъдил е разноски. Така постановеното решение се явява правилно. По делото е било установено, че физическото лице е потребител на електрическа енергия на на проверявания обект в гр.В.Т.. По време на проверка на електромера на потребителката е установено, че същият грешно измерва ел. енергията- отчита само 14,18%. Направени са констатации, че грешката при отчитането е в резултат на поставянето на допълнителен тънък меден проводник "шунт" между токовия датчик и електронната платка. В резултат на тези констатации е извършена корекция на сметката на потребителката за сума в размер на 1110,97 лв. за период 02.10. 2010г до 15.05. 2011г. В своите мотиви първоинстанционният съд правилно е обсъдил фактическата обстановка по делото, както и е направил обоснован извод за недължимост на сумата. Правилно първоинстанционният съд е взел предвид практиката на ВКС, постановена по реда на чл. 280, ал.1,т.1 от ГПК, с която е даден отрицателен отговор на въпроса съществува ли законово основание за доставчика на електрическа енергия да коригира едностранно сметките на потребителите за доставена през изминал период електрическа енергия. Тъй като решението се потвърждава не се налага преповтаряне на мотивите изложени от ВТРС, като съдът и на основание чл.272 от ГПК препраща към тях. Настоящият съдебен състав счита, че позоваването на чл..46, ал.2 от ЗНА е неоснователно. Безспорно е, че в чл. 46, ал.2 от Закона за нормативните актове е предвидено, че в случаите на законодателен пропуск гражданско-правния казус следва да бъде решаван, чрез аналогия на закона при съобразяване на целта на закона. Продажбата на ел. енергия, нейното отчитане, отношенията между дружеството доставчик и крайните потребители са дейности уредени и регламентирани в няколко нормативни акта- Закон за енергетиката, Общи условия.., Закон за измерванията, наредби и др. Тези нормативни ак‗ове в своята цялост са уредели всички отношения между страните и не се налага прилагане на ЗНА. От обстоятелството, че конкретна норма от Общите условия е обявена за нищожна не може да се направи извод за липса на нормативна уредба, а оттам и за приложение на закон по анология. Водим от горното и на основание чл.271 от ГПК, съдът: Р Е Ш И : ПОТВЪРЖДАВА решение № / 06.02. 2012г. постановено по гр.д. № / 2011г. на ВТРС, като правилно. Решението е окончателно. Председател: Членове: |