Р Е Ш Е Н И Е
Гр. София, 16.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, І-17 състав, в открито съдебно заседание на двадесет
и пети март през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
СЪДИЯ: СТИЛИЯНА ГРИГОРОВА
като сложи
за разглеждане докладваното от съдията гр.д. № 3717 по описа на съда за 2020 г.,
взе предвид следното:
Производството
е образувано по подадена от В.А.Г. искова молба, с която е предявил главни
искове срещу ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД за заплащане на обезщетения за
имуществени и неимуществени вреди от ПТП на 04.05.2015 г., ведно със законните
лихви от датата на увреждането, съответно от датата на извършване на разходите
до окончателното изплащане и евентуални искове срещу „Д.Е.Ф.А.Т.“ ЕООД и П.И.С.
за осъждането им да заплатят исковите суми.
Ищецът
твърди, че на 04.05.2015 г. П.И.С., работник в „Д.Е.Ф.А.Т.“ ЕООД, управлявал
служебен товарен автомобил марка „И.-С.“ и ремарке по път Е-75 в посока към гр.
Монтана. Пред него се движил след т.а. „Мерцедес Спринтер 312Д“, управляван от
ищеца В.Г.. Поради неспазване на дистанция и движение с несъобразена скорост и
в нарушение на правилата за движение по пътищата блъснал отзад вляво
управлявания от ищеца автомобил, при което Г. бил изхвърлен извън пътното
платно. По този начин ищецът получил телесни повреди, подробно описани в
исковата молба. Продължително време бил в безсъзнание и в болничното заведение
в гр. Монтана била извършена животоспасяваща операция на главата. Трайно, за
повече от две години, бил с намалена трудоспособност.
Търпените
неимуществени вреди оценява на сумата от 100 000 лева.
В
периода 15.05.2015 г. - 09.07.2017 г. направил разходи за лечение на обща стойност
2 100 лева, които също претендира, ведно със законните лихви от датата на
извършване на разходи до окончателното изплащане.
В
причинна връзка с увредите от противоправното
поведение на П.С. били и пропуснатите от ищеца доходи от полагане на труд.
Вместо трудово възнаграждение, получавал обезщетение за временна
нетрудоспособност, като разликата възлизала на сумата то 15 316.42 лева.
Моли
ответникът З. „О.“ АД да бъде осъден да му заплати исковите суми.
При
условията на евентуалност предявява исковете срещу делинквента
П.И.С. и работодателя му „Д.Е.Ф.А.Т.“ ЕООД (съгласно молба от 21.01.2021 г.).
В срока
по чл. 131 от ГПК ответникът ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД е подал отговор, в
който не оспорва наличието на валиден договор за застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите за т.а. „Ивеко“,
модел „Стралис“, с ДК № ******КС към 04.05.2015 г.
Оспорва механизма на произшествието и вината на водача на т.а. „Ивеко“ П.С.. Оспорва причинната връзка между описаните в
исковата молба увреждания и произшествието. Счита претендираният размер на
обезщетението за неимуществени вреди за завишен.
При
условията на евентуалност възразява за съпричиняване на вредите от ищеца. В.Г. пътувал
без поставен обезопасителен колан. Уврежданията били вследствие свободното
придвижване на тялото на ищеца в пространството на автомобила и вследствие
ударите в предметите и частите на автомобила. Отделно от това, Г. бил неправоспособен
водач, който управлявал неизправно МПС.
Оспорва
и претенциите за заплащане на обезщетения за имуществени вреди.
В
отговора е направено и възражение за погасяване на исковете по давност.
В срока
по чл. 131 от ГПК отговори са постъпили и от „Д.Е.Ф.А.Т.“ ЕООД и П.И.С.. В тях
излагат идентични възражения срещу допустимостта и основателността на исковете,
а именно: вина за настъпване на произшествието имал В.Г.; липсвала
причинно-следствена връзка между описаните от ищеца увреждания и механизма на
произшествието, пострадалият не поставил предпазен колан; към 04.05.2015 г.
свидетелството за управление на МПС на В.Г. било отнето; ищецът управлявал МПС
след употреба на алкохол.
Оспорват
и претенциите за имуществени вреди и възразяват за погасителна давност на
вземанията за лихви.
Съдът, след като обсъди доводите
на страните и прецени събраните по делото доказателства, прие за установено
следното от фактическа и правна страна:
Предявени
са обективно съединени искове с правно основание § 22 от ПЗР на КЗ вр. чл. 226,
ал. 1 от КЗ (отм.) и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД и при условията на евентуалност –
искове по чл. 49 и чл. 45 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
По
отношение на исковете, предявени срещу предпочитания от ищеца ответник ЗК
„ОЗК-Застраховане“ АД нормата на чл. 226, ал 1 от КЗ (отм.) е приложима към
спорното материално правоотношение, предвид § 22 от ПЗР на КЗ: част ІV на КЗ
(отм.) се прилага за застрахователни договори, сключени до влизане в сила на
действащия към момента на постановяване на настоящото решение КЗ (обн. ДВ, бр.
102/29.12.2015 г.).
В случая
исковете за заплащане на обезщетения за имуществени и неимуществени вреди се основават
на сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите
между собственика на т.а. „Ивеко“, модел „Стралис“ с ДК № ******КС и ЗК „ОЗК-Застраховане“ АД, с
което застрахователят се е задължил да покрие в границите на определената в
договора застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от
него на трети лица имуществени и неимуществени вреди.
Съгласно
разпоредбата на чл. 226, ал.1 КЗ (отм.) увреденият, спрямо който застрахованият
по застраховка „Гражданска отговорност“ е отговорен, има право да иска
обезщетението пряко от застрахователя. Отговорността на застрахователя се
изразява в заплащане на обезщетение за претърпените от увреденото лице
имуществени и неимуществени вреди, пряк и непосредствен резултат от увреждането
и е функционално обусловена и тъждествена по обем с отговорността на
делинквента.
За да се
ангажира отговорността на застрахователя по чл. 226, ал.1 от КЗ е необходимо
към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение
по застраховка „Гражданска отговорност“ между прекия причинител на вредата и
застрахователя. С определение от 29.12.2020 г. съдът е отделил като безспорно
между страните обстоятелството, че към 04.05.2015 г. за т.а. „Ивеко“, модел „Стралис“ с ДК № ******КС
е имало валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.
На
следващо място, на установяване подлежат всички кумулативни предпоставки от
фактическия състав на чл. 45, ал. 1 от ЗЗД.
В тежест на ищеца е да докаже осъществяване на всички елементи от фактическия състав на
генералния деликт - противоправно поведение на застрахования,
причинно-следствена връзка между поведението на застрахованото лице и вредите и
техния размер.
Предвид законоустановената презумпция за вина (чл. 45, ал. 2 от ЗЗД), в
тежест на ответника е да я обори, както и направените от него възражения за
съпричиняване на вредоносния резултат.
Елементите
от състава на генералния деликт съдът намира за доказани. Подробното описание
на механизма на ПТП и заключението на авто-техническата част от комплексната експертиза
водят до извода, че вина за настъпване на произшествието има водачът на т.а. „Ивеко“ П.И.С.. Това е така, защото той е управлявал
товарния автомобил зад т.а. „Мерцедес“, модел „Спринтер“. Видимостта е била
добра, при сухо време и без наличие на обекти, които са му пречили да възприема
пътната обстановка пред него. В този смисъл са данните в заключението на вещото
лице инж. А. А., както и показанията на единствения очевидец на произшествието,
разпитан в съдебното заседание на 02.04.2021 г. Б.Б..
Той и П.С. са колеги в „Д.Е.Ф.А.Т.“ ЕООД и пътували заедно на 04.05.2015 г.
Според Б. микробусът пред тях се е движил с по-ниска скорост, поради което са
го настигнали. В този момент С. предприел маневра изпреварване и тогава микробусът
рязко спрял на самото платно. Така дадените показания съдът кредитира, тъй като
са последователни, подробни и съответстват на описания от инж. А. механизъм. От
тези показания се налага изводът, че спирането на т.а. „Мерцедес“ не е причина
за настъпване на произшествието. От достатъчно разстояние зад т.а. „Мерцедес“
водачът на т.а. „Ивеко“ е забелязал, че това превозно
средство се движи с по-ниска скорост. Следователно, С. е могъл и е бил длъжен
да предвиди, че с оглед скоростта, с която е управлявал т.а. „Ивеко“, застигайки това превозно средство, то ще окаже
препятствие, с което е длъжен да се съобрази, като спре или го изпревари.
Задължение на управлявалия т.а. „Ивеко“ водач е било да
избере такава скорост на движение, съобразявайки се със състоянието на пътя и
на превозното средство, с характера и интензивността на движението и с
конкретните условия на видимост, която да му позволи да спре пред всяко
предвидимо препятствие (чл. 20, ал. 2 от ЗДвП), в случай, че е имало насрещно
движещи се превозни средства. В противен случай, предвид единичната прекъсната
разделителна линия М3 (чл. 63, ал. 2, т. 3 от ППЗДвП),
за С. не е съществувала пречка за изпревари т.а. „Мерцедес“. Именно при
извършване на тази маневра П.С. е реализирал противоправно
поведение, като е нарушил нормите на чл. 25, ал. 1 и чл. 42, ал. 2, т. 1 от ЗДвП, задължаващи го при заобикаляне се убеди, че няма да създаде опасност за
участника в движението, който се движи преди него – водачът на т.а. „Мерцедес“
и да извърши маневрата, като се съобрази с неговото положение, посока и скорост
на движение и при изпреварването му осигури достатъчно странично отстояние
между своето и изпреварваното пътно превозно средство.
Вместо
това, водачът на т.а „Ивеко“ е подценил пътната
обстановка, като е реализирал ексцентричен удар с предната дясна част на т.а. „Ивеко“ със задна лява част на микробус „Мерцедес“, при
което за водачът на микробуса В.А.Г. са произтекли вреди.
При
реализиране на всички елементи от състава на непозволеното увреждане се налага
изводът, че следва да бъде ангажирана отговорността на застрахователя на
виновния водач за причинените от деянието на П.И.С. вреди на ищеца.
Размерът
на обезщетението за претърпените неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост (чл. 52 от ЗЗД). Паричният еквивалент на този вид обезщетение
следва да бъде съобразен с характера и тежестта на вредите, интензитетът и
продължителността на понесените болки, проявлението им във времето, възрастта
на пострадалия, прогнозите за възстановяването и др.
Установява
се от заключението в медицинската част на комплексната експертиза, че получените
от ищеца травми, чието обезщетение се претендира в настоящото производство, са с
доказан произход – от ПТП на 04.05.2015 г. Те се изразяват в черепно-мозъчна
травма – контузия на мозъка средна степен на тежест, импресионно
счупване на лява теменна кост на черепа, контузионно-кръвоизливно огнище в
левия теменен мозъчен дял в зоната на счупването, навлизане на въздух в
черепната кухина и разкъсно-контузна рана в лява слепоочно-теменна област на
главата и в травма на гръдния кош – счупване на четвърто и пето ребра вдясно,
без данни за контузия на белодробен паренхим и
развитие на хемо- или пневмоторакс.
Непосредствено
след инцидента Г. е било транспортиран по спешност до МБАЛ „Д-р С.И.“ АД. При
приема е бил в съзнание, но се оплаквал от главоболие, световъртеж и обща
слабост. Липсвали са данни за отпадна неврологична симптоматика. При
констатираната импресионна фрактура по КТ данни се е
наложила спешна оперативна интервенция под обща анестезия. Отстранени са
фрагменти от счупената кост, като е последвал гладък следоперативен период.
Неврологичният статус е бил в норма, а приложеното лечение е включвало прием на
медикаменти и водно-солеви разтвори. На 15.05.2015 г. е бил изписан.
През
ноември 2015 г. е постъпил в УМБАЛ „Иван Рилски“ ЕАД, където е извършена
корекция на костния дефект от импресионното счупване
с поставяне на титаниева мрежа. Операцията е
преминала без усложнения, изменения на неврологичната симптоматика не е имало и
след едноседмичен престой, на 16.11.2015 г. е бил изписан.
Отстраняването
на костните фрагменти е било животоспасяваща интервенция, като несвоевременното
й извършване може да резултира в развитие на
възпалителен процес – менингоенцефалит и дифузен оток на мозъка, които
предвещават летален изход за пострадалия. Този вид черепно-мозъчна травма има
за своя трайна последица енцефаломалатична овална ликвор еквивалентна зона с размери около 22х20х12мм. В нея
липсва нормална мозъчна тъкан, което причинява локална мозъчна атрофия. След
спешната оперативна интервенция на 04.05.2015 г. животът на В.Г. е бил извън
опасност, но до херметизирането на черепа през ноември 2015 г. е бил в
състояние на общо разстройство на здравето. Възстановителният период при този
тип травма обичайно продължава около година – година и половина, като се налага
спазване на хигиенно-диетичен режим.
На Г. е
провеждано двукратно ЕЕГ, като при второто, проведено от вещото лице д-р П. П.Г.
е бил в добро общо състояние, с ясно съзнание, адекватен и всестранно
ориентиран, а неврологичният статус е бил без отпадна неврологична
симптоматика.
Според
вещото лице работоспобността на Г. е била
възстановена след решението на ТЕЛК от 06.01.2016 г.
Времето,
през които Г. е търпял болки е бил около два месеца, най-интензивни
непосредствено след травмата, периода на операцията, при превръзките и
свалянето на конците и през време на болничното лечение. Интензивни са били
болките му и при втората операция за поставяне на титаниевата
мрежа. През останалото време имал главоболия при промяна в атмосферното
налягане и при емоционално и физическо напрежение.
Що се
отнася до травмата в областта на гръдния кош, болки е чувствал при дишане и
движение през две седмици след травмата и при влажно и студено време, за което
приемал обезболяващи препарати.
Разпитаният
по делото свидетел Л.С.разказва, че знае за претърпения от В.Г. инцидент през
2015 г. Заявява, че е негов комшия в гр. Видин. Видяла го 3-4 месеца след
произшествието. Сторил й се неадекватен, забравял, а говорът му бил завалян.
Предвид
данните от съдебно-медицинските експертизи и показанията на свидетеля Л.Л.С., установената продължителност и интензитет на
изпитаните болки, характера на черепно-мозъчната травма, наложил
животоспасяваща оперативна интервенция, трайната неблагоприятна последица за
мозъчна атрофия от липсващата мозъчна тъкан, възрастта на пострадалия – 52 г.
към датата на инцидента, както и обстоятелството, че към момента ищецът все още
изпитва болки и дискомфорт при промяна на времето – главоболие и болезненост в
областта на гръдния кош от счупването на ребрата, както и че нормалният му
начин на живот е бил нарушен за около една година, съдът намира, че 40 000
лева е справедлив размер на обезщетението.
Пострадалият
не се е нуждаел от помощ хигиенно-битовото обслужване, нито такава действително
му е била оказвана. През февруари 2016 г. той е бил работоспособен, макар и с
неопасни за живота си последици (по данни от решение на ТЕЛК № 2318/06.01.2016
г.)
За да
определи обезщетението на тази стойност, съдът взе предвид и лимитите на
застрахователните суми за неимуществени вреди, като от 11.06.2012 г. са
определени следните размери на застрахователните суми по застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите - за неимуществени и имуществени
вреди вследствие на телесно увреждане или смърт: за всяко събитие при едно
пострадало лице - 2 000 000 лв., а за всяко събитие при две или повече пострадали
лица - 10 000 000
лв. (чл. 266 от КЗ (отм.). Конкретните икономически условия и съответните нива
на застрахователно покритие към релевантния за определяне на обезщетението
момент – 04.05.2015 г., когато е настъпилото процесното ПТП, от което са
произтекли вредите, са ориентир за определяне на размера на дължимото
застрахователно обезщетение, независимо от функционално обусловената
отговорност на застрахователя от отговорността на прекия причинител на
застрахователното събитие. В този смисъл са постановени по реда на чл. 290 ГПК
решение № 189/04.07.2012 г., т.д. № 634/2010 г. на ВКС, ІІ т.о., решение №
95/24.10.2012 г., т.т. № 916/2011 г. на ВКС, ІІ т.о.,
решение № 121/09.07.2012 г., т.д. № 60/2012 г. на ВКС, ІІ т.о. и др.
Ищецът
претендира и имуществени вреди, свързани с направените от него разходи за
лечение: закупуване на титаниева мрежа – 2 100
лева, 58 лева потребителска такса за болнично лечение в МБАЛ „Д-р С.И.“ АД, 40.60
лева потребителска такса за болнично лечение в УМБАЛ „Св. Иван Рилски“ ЕАД и
11.60 лева потребителска такса за болнично лечение в УМБАЛ „Света Анна“ АД.
За
извършените разходи са представени разходо-оправдателни документи. Съдът
приема, че три от тях – за сумите от 2 100 лева, 58 лева и 40.60 лева, са
във връзка с необходимото лечение на уврежданията, получени вследствие ПТП на
04.05.2015 г. Не се намира в такава връзка обаче разходът за болничен престой в
УМБАЛ „Света Анна“ АД през юни 2017 г. Видно от заключението на д-р П. П., а и
от медицинската документация по делото, за периода след 06.01.2016 г., когато с
решение на ТЕЛК е оправдана отпуската до 06.01.2016 г. и е продължена с още 30
дни, до 06.02.2016 г. (поради дифузна травма на главния мозък), до 28.07.2017
г. не са налице данни за необходимо болнично лечение, нито за
неработоспособност, свързана с увредите при процесното ПТП. Лечението в УМБАЛ
„Св. Анна“ АД през юни 2017 г. е свързано с получена на 07.06.2017 г. аритмия
при предсърдно мъждене
(така решение на ТЕЛК № 2318/28.07.2017 г.) и извършените разходи за болничен
престой нямат връзка с увредите от ПТП на 04.05.2015 г., поради което сумата за
потребителска такса в размер на 11.60 лева не се дължи от застрахователя.
По иска за
заплащане на пропуснати ползи, изразяващи се в разликата между възнаграждението,
което Г. би получил, ако е работил, и изплатеното обезщетение за временна
нетрудоспособност следва да се присъди за периода 04.05.2015 г. – 06.02.2016
г., тъй като в този времеви отрязък пострадалият е бил неработоспособен
вследствие уврежданията от процесното ПТП.
Пропуснатата
полза представлява бъдещо сигурно увеличаване на имуществото, от което лицето е
лишено (в този смисъл ТР № 3/12.12.2012 г. на ОСГТК
на ВКС). Базата за определяне на разликата между възнаграждението (в случая
осигурителния доход) и обезщетението за временна нетрудоспособност е нетното трудово възнаграждение. Това е така,
защото на обезщетяване подлежи реално претърпяната вреда, която се изразява в
действителното възнаграждение, което пострадалият е следвало да получи, вместо
заместващото плащане за временна нетрудоспособност. Възнаграждение е сумата, която
Г. реално би получил след приспадане на всичко законово предвидени удръжки.
Затова и реалната вреда, която подлежи на репариране, е нетната стойност и тя е
базата при определяне на разликата между нея и обезщетението за временна
нетрудоспособност. (решение № 76/10.07.2012 г. по т.д. № 490/11 г. на I т.о. на
ВКС).
При
осигурителен доход от 902 лева, нетният размер за периода май 2015 г. –
февруари възлиза на сумата от 785.65 лева. При приспадане на изплатените
обезщетения за временна нетрудоспособност за горепосочения период –
5 810.04 лева, разликата е 1 448.64 лева и това е пропусната полза за
ищеца. Искът е основателен и доказан за този размер.
Ответникът е направил възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на В.Г..
По смисъла на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, съпричиняване е
налице, когато с поведението си пострадалият е допринесъл за вредоносния
резултат, като е създал условия или е улеснил настъпването на вредите. Приносът
на пострадалия трябва да бъде конкретно установен (решение № 169/28.02.2012 г.,
т. д. № 762/2010 г. на ВКС, II Т. О.), както и обстоятелството, че без приносът
не би се стигнало до уврежданията.
За този
факт, доколкото възражението е направено от ответника и го ползва при
положителното му установяване доказателствена тежест носи навелият го.
Не се установи ищецът да е бил неправоспособен водач.
Видно от удостоверение рег. № 433200-61733/22.06.2021 г. на СДВР, отдел „ПП“ (л.
230 от делото), от което се установява, че свидетелството за управление на МПС
е върнато на В.Г. на 24.06.2013 г., след изтичане на наложеното му наказание
„лишаване от право да управлява МПС“. Към 04.05.2015 г. той е бил правоспособен
водач с пълен брой точки. Удостоверението представлява официален свидетелстващ
документ, чиято материална доказателствена сила съдът е длъжен да зачете.
Относно възражението, че В.Г. е нарушил нормата на чл.
137а, ал. 1 от ЗДвП:
Според заключението на комплексната експертиза, В.Г. е
бил без поставен предпазен колан. В случая управляваният от ищеца микробус е бил
ударен в задна лява част, а при този удар предпазните колани не сработвали и
съответно нямали превантивно действие. Тялото на Г. се е задвижило назад и
наляво. При инцидента облегалката на шофьорската седалка е паднала назад. В
близост до тази седалка е имало разположени пералня и хладилник, като импресионното счупване на лявата теменна кост е възможно да
се е получило от удар в тези твърди предмети. Докато черепно-мозъчната травма е
възможно да се реализира и при поставен предпазен колан, то получената гръдна
травма, изразяваща се в счупване на четвърто и пето ребра, не би настъпила при
правилно поставен предпазен колан.
При съобразяване на така даденото заключение, съдът
намира за недоказано възражението, че черепно-мозъчната травма е в причинна
връзка с непоставения предпазен колан. Свободното движение на главата позволява
ударът да настъпи и при поставен предпазен колан. При това със степен на
вероятност вещото лице д-р П. сочи както в заключението, така и при
изслушването в съдебното заседание на 28.01.2022 г., че черепно-мозъчната
травма е настъпило именно от удара в тези предмети, а не в други твърди части
на купето. Счупването на ребрата обаче се дължи именно на непоставения
предпазен колан. Поради това определеното обезщетение от 40 000 лева
следва да бъде намалено с ¼, или с 10 000 лева, поради което се
дължи сумата от 30 000 лева.
Признатите разходи за лечение от 2 198.60 лева не
следва да бъдат редуцирани с приетия размер на съпричиняване, тъй като те са
във връзка в лечение на черепно-мозъчната травма, която пострадалият би получил
и при правилно поставен предпазен колан.
На намаляване с ¼ подлежи сумата от 1 448.64
лева, поради което на Г. се дължат 1 086.48 лева.
Неоснователни са възраженията за съпричиняване на вредите
от Г., изразяващи се в управление на технически неизправно МПС. Както стана
ясно, причината за внезапното спиране на т.а. „Мерцедес“ (техническа
неизправност или друга) не е способствало за настъпване на произшествието, вина
за което има водачът на т.а. „Ивеко“ П.И.С..
По изложените съображения, предявените от ищеца искове за
сумите от 100 000 лева, 2 210.20 лева и 15 316.42 лева са
основателни съответно до размерите от 30 000 лева, 2 198.60 лева и 1 086.48 лева.
Обезщетенията за неимуществени вреди и за имуществени
вреди, представляващи пропуснати ползи се претендират със законните лихви от
датата на увреждането – 04.05.2015 г., а разходите за лечение – от датата на
извършването на всяко от плащанията, до окончателното изплащане.
За обезщетяването на вреди от непозволено увреждане
длъжникът е в забава от възникване на главното задължение (чл. 84, ал.3 ЗЗД) –
момента на причиняването на вредата. От този момент той дължи обезщетение за
забавено изпълнение, което когато главното задължение е парично, е в размер
законната лихва – чл. 86, ал. 1 ЗЗД. По силата на чл. 223, ал. 2 КЗ (отм.)
застрахователят заплаща обезщетение, включително за пропуснати ползи, които
представляват пряк и непосредствен резултат от непозволено увреждане, и за
лихви за забава, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред
увреденото лице. Законната лихва върху обезщетенията за неимуществени вреди и
за пропуснати ползи следва да бъде начислена от датата на увреждането –
04.05.2015 г.
Ответникът ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД е направил
възражение за погасителна давност. По отношение на главниците вземанията на
ищеца не са погасени по давност, тъй като искът е предявен преди изтичане на
приложимата съгласно чл. 110 от ЗЗД петгодишната погасителна давност – на
04.05.2020 г.
Основателно е възражението за погасяване по давност на
лихвите. Вземанията за това акцесорно вземане се погасяват с изтичане на
тригодишна давност, съгласно чл. 111, б. „в“, пр. 2 от ЗЗД. Искът е предявен на
04.05.2020 г., поради което лихвите за времето преди 04.05.2017 г. са погасени
по давност. Такива се дължат за период от три години преди датата на
завеждането на исковата молба – от 04.05.2017 г.
Въпреки че в исковата молба е посочен размерът на
мораторните лихви върху обезщетенията, доколкото лихвите се дължат от
изискуемостта на вземането до окончателното изплащане, техният размер е предмет
на изпълнителното производство. В този смисъл е трайно установената съдебна
практика, включително за вреди от непозволено увреждане, на което почива и
основанието за ангажиране на отговорността на застрахователя по застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите.
В исковата молба ищецът е предявил евентуални искове
срещу „Д.Е.Ф.А.Т.“ ЕООД и П.И.С., които да бъдат разгледани при условие, че предявените
срещу главния ответник – ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД искове бъдат отхвърлени.
Увреденото лице може да получи обезщетение само за вредите, които са
останали неудовлетворени, а това са вредите, които не биха били покрити, когато
отговорността на застрахователя е ограничена от лимита на застрахователната
сума по сключената застраховка. Ангажира се отговорността на застрахователя по
сключения застрахователен договор по застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, която е обусловена от отговорността на делинквента. Лимитът на
отговорността е достатъчен да покрие вредите на пострадалия. Източникът на отговорност
на виновния водач и на застрахователя е един и той лежи в противоправното
поведение на С.. Отговорността на възложителя на работата – „Д.Е.Ф.А.Т.“ ЕООД,
е гаранционно-обезпечителна и също е обусловена от противоправното поведение на
делинквента. Вредите на пострадалия са едни и след като са установени в техния
размер, по силата на валидно сключения договор със застрахователя на
гражданската отговорност за собствениците, ползвателите и водачите на т.а. „Ивеко“, главният ответник дължи заплащането им. Основание
да се разглеждат евентуалните искове липсва. Произнасяне по него съдът би
дължал единствено при отхвърляне на главния иск или изчерпване на
застрахователния лимит, като в случая нито една от тези хипотези не е налице.
След като евентуалните искове са с аналогични правни последици, съобразно
гореизложеното, съдът не дължи постановяване на изричен диспозитив
по тях.
В
производството всяка от страните е направила искане за присъждане на разноски.
По
представения от ищеца списък, същите възлизат на сумата от 8 871.06 лева.
Съразмерно на уважената част от исковете, на В.А.Г. се дължат 2 512.40
лева.
Представителят на ищеца е направил възражение за прекомерност на
адвокатските възнаграждения на процесуалните представители на ответниците.
Предвид броя и цената на исковете, на проведените съдебни заседания и
извършените съдопроизводствени действия, претендираните
от адв. И. и адв. К. от 4 680 лева и съответно 4 680.80 лева не са
прекомерни.
От общия размер на разноските от 5 190.80 лева, на З.„О.“ АД се
дължат 3 720.70 лева.
Право на разноски имат и евентуалните
ответници, на основание чл. 78, ал. 4 от ГПК. Всеки от тях е бил представляван
от адв. И., която, макар и от тяхно име да е подала отговори на исковата молба,
те са с идентично съдържание. Оказаната правна помощ и съдействие на П.И. и на
„Д.Е.Ф.А.Т.“ ЕООД е еднаква и се дължи едно адвокатско възнаграждение, което е
заплатено от дружеството и включено в списъка по чл. 80 от ГПК.
Затова и на „Д.Е.Ф.А.Т.“ ЕООД се дължат
разноски на обща стойност 4 740 лева.
П.С. е направил разходи за съдебни
удостоверения в размер на 25 лева.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш
И:
ОСЪЖДА,
на основание § 22 от ПЗР на КЗ вр. чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.), З. „О.“ АД, ЕИК
********, със седалище и адрес на управление *** да заплати на В.А.Г., ЕГН **********, с адрес *** сумата от 30 000 лева,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди увреждания,
получени при ПТП на 04.05.2015 г., изразяващи се в черепно-мозъчна и травма и
травма на гръдния кош, ведно със законната лихва от 04.05.2017 г. до
окончателното изплащане, като отхвърля иска за горницата до пълния предявен
размер от 100 000 лева и за законни лихви до 03.05.2017 г.
ОСЪЖДА, на
основание § 22 от ПЗР на КЗ вр. чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.), З. „О.“ АД, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление *** да заплати на В.А.Г., ЕГН **********, с
адрес *** сумата от 2 198.60 лева, представляваща обезщетение за имуществени
вреди, изразяващи се в разходи за лечение на получените увреждания при ПТП на
04.05.201: 2 100 лева за закупена титаниева мрежа, 58
лева потребителска такса за болнично лечение в МБАЛ „Д-р С.И.“ АД и 40.60 лева
потребителска такса за болнично лечение в УМБАЛ „Св. Иван Рилски“ ЕАД, ведно
със законните лихви от 04.05.2017 г. до окончателното изплащане, като отхвърля
иска за сумата от 11.60 лева потребителска такса за болнично лечение в УМБАЛ
„Света Анна“ АД и за законни лихви върху главниците до 03.05.2017 г.
ОСЪЖДА, на
основание § 22 от ПЗР на КЗ вр. чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.), З. „О.“ АД, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление *** да заплати на В.А.Г., ЕГН **********, с
адрес *** сумата от 1 086.48 лева, представляваща обезщетение за имуществени
вреди, изразяващи се в пропуснати ползи, изразяващи се в разлика между нетното
възнаграждение и полученото обезщетение за временна нетрудоспособност за
периода 04.05.2015 г. – 06.02.2016 г., ведно със законните лихви от 04.05.2017
г. до окончателното изплащане, като отхвърля иска за горницата до
15 316.42 лева и за периода 07.02.2016 г. – 28.07.2017 г. и за законни
лихви до 03.05.2017 г.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, З. „О.“ АД,
ЕИК ********, със седалище и адрес на управление *** да заплати на В.А.Г., ЕГН **********, с адрес *** сумата от 2 512.40 лева
разноски за производството.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, В.А.Г., ЕГН **********, с адрес *** да заплати на З. „О.“
АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление *** сумата от 3 720.70 лева разноски за производството.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 4 от ГПК, В.А.Г., ЕГН **********, с адрес *** да заплати на „Д.Е.Ф.А.Т.“
ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление *** сумата от 4 740
лева разноски за производството.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 4 от ГПК, В.А.Г., ЕГН **********, с адрес *** да заплати на П.И.С., ЕГН **********
сумата от 25 лева разноски за производството.
Решението може да се обжалва пред САС в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: