РЕШЕНИЕ
Номер 260990 Година 2020 Град ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски Районен съд VІІІ граждански състав
На 22.10
Година 2020
В публично
заседание на 23.09.2020 г. в следния състав:
Председател: ПАВЕЛ ПАВЛОВ
Секретар:
МАРИНА КЪНЕВА
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело
номер 5083 по описа за 2020
година,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Иск с правно
основание чл.357, ал.1 от КТ.
Ищецът С.С.Т. *** моли съдът да постанови решение, с което да признае за
незаконна и като такава да отмени Заповед № ***г. на Д. на ответната страна, по изложените в
исковата молба и в писмена защита съображения. Моли съдът да
присъди в полза на пълномощника му адвокатско възнаграждение при условията на
чл.38 от ЗАдв.
Ответникът Център за спешна медицинска помощ Пловдив – гр. Пловдив, оспорва
иска като недопустим и моли съдът да го остави без разглеждане, а – ако приеме
искът за допустим – да го отхвърли като неоснователен и недоказан, по
изложените в отговора на исковата молба съображения. Претендира разноски –
включително и юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност
на претендираното от пълномощника на ищеца адвокатско възнаграждение.
Съдът, след като
прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед
доводите на страните, намира за установено следното:
Не се спори между
страните, а и от представените в тази насока писмени доказателства се
установява, че ищецът е работил по трудово правоотношение с ответника като „*“
от *г., считано от която дата трудовото му правоотношение е било прекратено на
основание чл.327, ал.1, т.3 от КТ – без предизвестие от работника, със Заповед
№ *г. на Д. на ответната страна, връчена на ищеца на * г.
Макар и след
издаването на процесната Заповед трудовото правоотношение с ищеца да е било
прекратено, съдът намира за неоснователни наведените от ответника доводи за
недопустимост на иска, доколкото към момента на уволнението на ищеца не е било
заличено наложеното му дисциплинарно наказание с процесната по настоящето дело
Заповед, нито е била отменена от самия ответник процесната по настоящето дело
Заповед за налагане на дисциплинарно наказание на ищеца – поради което за него
съществува правен интерес да иска отмяната на дисциплинарното наказание.
С процесната
Заповед, връчена му на * г., на С.Т. на основание чл.188, т.2 от КТ и при спазени
изискванията на чл.189, ал.1, чл.193, ал.1 от КТ и чл.10, чл.11, чл.26, чл.28,
ал.1 и чл.29 от Етичния кодекс на ЦСМП - Пловдив, е било наложено дисциплинарно
наказание „*“. Като конкретни причини за издаването й, в Заповедта е посочено,
че въз основа на публикация в „*“,
обяснения от *и от ищеца, е било установено, че на *г. при обслужване на *ищецът
е допуснал възникване на к.т с г., публикуван в редица *, с което е уронил
авторитета на Центъра, и това в своята съвкупност представлява нарушение на
трудовата дисциплина по чл.187, ал.1, т.8 и т.10 от КТ.
Съгласно
разпоредбата на чл.195, ал.1 от КТ, дисциплинарното наказание се налага с мотивирана
писмена заповед, в която се посочват нарушителят, нарушението и кога е
извършено, наказанието и законния текст, въз основа на който се налага – като
съдът констатира, че никъде в процесната Заповед не е конкретизирано с какви
точно действия ищецът е допуснал „възникването на к. с г.“, в какво точно се е
изразявал този к., в кои * (освен изрично посочената „*“) е бил „публикуван“
този к. и в какво точно се е изразявало уронването на авторитета на Центъра
следствие този к. – което следва да бъде направено именно със самата Заповед за
налагане на дисциплинарно наказание, а не да се установява в хода на
производството по иска за отмяна на дисциплинарното наказание.
При така
установената фактическа обстановка съдът намира, че Заповедта се явява
немотивирана, а оттук - че искът се явява доказан по основание и следва да бъде
уважен.
С оглед на изхода
от спора ответникът следва да заплати на пълномощника на ищеца – а. Т.Д., а.
възнаграждение при условията на чл.38, ал.1, т.2 във връзка с ал.2 от ЗАдв. в
размер на 300 лева, като предвид обстоятелството, че размерът на
възнаграждението по този ред се определя от съда и с оглед на фактическата и
правна сложност на спора – като така определеният размер е минималният такъв по
Наредбата на ВАдв.С. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
съдът намира, че направеното от ответника възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на пълномощника на ищеца е неоснователно и като такова следва да
се остави без уважение.
С оглед
разпоредбата на чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва да заплати в полза на
бюджета на съдебната по сметка на съда ДТ за производството по делото в размер
на 50 лева.
Мотивиран от
горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННА Заповед № ***г. на Д. на Център за спешна медицинска помощ - Пловдив, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Перущица“ № 1, ет.6,
представлявано от Д. И. В.С., с която на основание чл.188, т.2 от КТ и при спазени изискванията
на чл.189, ал.1, чл.193, ал.1 от КТ и чл.10, чл.11, чл.26, чл.28, ал.1 и чл.29
от Етичния кодекс на ЦСМП - Пловдив, е било наложено дисциплинарно наказание
„Предупреждение за уволнение“ на С.С.Т., ЕГН **********,***, *., И като такава Я ОТМЕНЯ.
ОСЪЖДА Център за спешна медицинска помощ - Пловдив, с посочените ЕИК, седалище и адрес на
управление и Законен представител, ДА ЗАПЛАТИ НА полза на бюджета на съдебната
власт ПО СМЕТКА НА Районен съд – Пловдив 50 лева ДТ.
ОСЪЖДА Център за спешна медицинска помощ - Пловдив, с посочените ЕИК, седалище и адрес на
управление и Законен представител, ДА ЗАПЛАТИ НА адвокат Т.К.Д.,***, офис 6, адвокатско
възнаграждение при условията на чл.38, ал.1, т.2 във връзка с ал.2 от ЗАдв. В
РАЗМЕР НА 300 лева.
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ направеното от ответника възражение за прекомерност на на претендираното от пълномощника на ищеца адвокатско възнаграждение.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред ПОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п./ П. Павлов
Вярно с оригинала.
М.К.