Решение по дело №5430/2020 на Районен съд - Пловдив

 

                                             Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№  260052                             30.03.2023 година                      град Пловдив

 

                                        В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, XXI граждански състав, в публично съдебно заседание на деветнадесети декември две хиляди двадесет и втора, в състав:      

                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИХАЕЛА БОЕВА

                                                            

при участието на секретаря Малина Петрова,

като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 5430 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Съдът е сезиран с искова молба от „Теленор България” ЕАД /с променено наименование на фирмата „Йеттел България” ЕАД/, ЕИК ********* против В.З.И., ЕГН **********, с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр.1 ЗЗД, вр. с чл.342, ал.1 ТЗ. 

 

Ищецът твърди, че между страните бил сключен договор за лизинг от 14.09.2017 г., по който имало неплатена сума от 401,44 лева – дължими вноски за периода м. 05.2018 г. – м. 08.2019 г., с настъпил падеж и предсрочно изискуеми, поради неизпълнение. Моли се за присъждане на сумата. Претендират се разноски.

 

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор, чрез назначения особен представител, с който оспорва иска – нямало облигационна връзка между страните; вещта не била предадена; нямало основание за настъпване на предсрочна изискуемост на вноските, погасяването следвало да се извършва съобразно пог. план; липсвали неплатени суми по договора. Моли за отхвърляне на иска.

 

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

 

От представения договор за лизинг от 14.09.2017 г., съдържащ пог. план, ведно с ОУ, подписани от ответника, се установява възникване на твърдяното облигационно правоотношение, съгласно което операторът е предоставил на изплащане - устройство „Samsung Galaxy А5 2017 Gold” при лизингова вноска от 25,09 месечно за срок от 23 месеца.

Договорът съдържа подписи за ответника, които не са оспорени откъм авторство /в преклузивния за това срок по чл. 131 ГПК, съгл. чл. 193, ал. 1 ГПК/. Същият обвързва страната с предвидените права и задължения.

С оглед горното и приетите доказателства, съдът приема за установено - наличието на валидно облигационно правоотношение между страните по договора за лизинг, по който съответното устройство е било предоставено на лизингополучателя. Ответната страна, върху която лежи тежестта да установи изпълнение на договорните си задължения – да плати цената на предоставената й вещ, не провежда такова.

Възраженията на особения представител, макар принципно обосновани и резонни, отразяващи съответна защитна позиция, не се споделят. Валидно правоотношение е налице, договорът е подписан от потребителя, в него ясно са посочени условията му – цената и падежите за плащане на дължимите вноски, които следва да бъдат спазвани от получателя на вещта.

Съгл. чл. 4 – ответникът е декларирал, че устройството реално му е било предоставено за ползване, във вид, годен за употреба, функционира изрядно и съответства на договорените технически характеристики. Тоест – с полагане на подписа си, ответникът удостоверява, че е получил съответното мобилно устройство, поради което възраженията в ОИМ не се споделят.   

Отделно, според заключението на приетата ССЕ, което се кредитира изцяло като ясно и компетентно изготвено, ответникът е извършвал плащания на вноски по лизинга, което представлява признание на съществуващо правоотношение, съответно потвърждава получаване на вещта, за която се плащат вноските. Съобразно данните в ССЕ, за исковия период – неплатените вноски възлизат именно на търсената сума от 401,44 лева /макар да са налице още неплатени такива според експерта – общо 451,62 лв., те касаят по- голям период, а следва да се съобрази диспозитивното начало в процеса/. Въпросът за предсрочната изискуемост се явява ирелевантен, т.к. още към подаване на ИМ, съответно - към момента на приключване на устните състезания по делото, окончателно е настъпил падежът на всички вноски /вж. зад. разяснения в ТР от 02.04.2019 г. по тълк.д. № 8/17 г. на ОСГТК на ВКС/. Доколкото вещта е предадена за ползване, не се установява да е върната, като са дължими уговорените между страните в договора лизингови вноски, съдът приема, че искът е доказан по основание и размер. Същите са изискуеми и подлежат на плащане в търсения размер – установен и от вещото лице по приетата експертиза. Претенцията е доказана и основателна, при което претендираната сума следва да бъде присъдена.

 

По отговорността за разноски:

С оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане, разноски се дължат на ищеца, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК. Направено е искане и са представени доказателства за плащане на: 50 лева – ДТ; 300 лева – възн. особ. представител и 180 лева – платено адв. възнаграждение, съгл. ДПЗС, от което се вземат предвид само пропорционално на разглеждания иск – 92,62 лв. /180*401,44/780,19/, т.к. възн. е уговорено и платено за всички искове, а по част – делото е прекратено като недопустимо.

 На осн. чл. 78, ал. 6 ГПК, на ответника следва да се възложат платените разноски от бюджета на съда за приетата ССЕ от 150 лева.

Така мотивиран, съдът

                                             Р  Е  Ш  И :

 

ОСЪЖДА В.З.И., ЕГН **********, с адрес: *** да плати на „Йеттел България” ЕАД /с предишно наименование на фирмата „Теленор България”/, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Младост” 4, Бизнес Парк София, сграда 6, следните суми: 401,44 лева /четиристотин и един лева и четиридесет и четири стотинки/ - лизингови вноски за периода м. 05.2018 г. – м. 08.2019 г. по договор за лизинг от 14.09.2017 г., както и общо 442,62 лева /четиристотин четиридесет и два лева и шестдесет и две стотинки/ - разноски за настоящото производство.

ОСЪЖДА В.З.И., ЕГН **********, с адрес: *** да плати в полза на Държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд – Пловдив, сумата от 150 лева /сто и петдесет лева/ - платени от бюджета разноски за приетата ССЕ, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.           

 

Банкова сметка, ***щеца, съгл. чл. 236, ал.1, т.7 ГПК:  IBAN: *** на бюджета на съдебната власт - Районен съд - Пловдив: IBAN: **

 

                                         РАЙОНЕН СЪДИЯ:п

 

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!

МП