РЕШЕНИЕ
№ 1356
гр. Пловдив, 21.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Павел Т. Павлов
при участието на секретаря Недялка П. Кратункова
като разгледа докладваното от Павел Т. Павлов Гражданско дело №
20215330119123 по описа за 2021 година
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86 от
ЗЗД.
Ищецът *** - гр. ***моли съдът да постанови решение, с което да осъди ответника да му
заплати сумата 11 289, 53 лева – главница, представляваща стойността на консумираната от
ответника електрическа енергия и начислена цена за достъп до разпределителната мрежа за
периода 28.08.2018 г. - 27.09.2018 г. по партида на ответника за обект на потребление с
ИТН: *** - цех, находящ се в с. ***, *** обл., с клиентски номер ***, по фактура № ***г.,
заедно с мораторна лихва върху тази сума за периода от 11.10.2018 г. до 30.11.2021 г. в
размер на 3 512, 30 лева, заедно със законната лихва върху главницата, по изложените в
исковата молба и в писмена защита съображения. Претендира разноски, включително и
юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът Д. М. С. от с. ***, чрез особения си представител ***. В. К., оспорва исковете и
моли съдът да ги отхвърли като неоснователни и недоказани, по изложените в писмен
отговор на исковата молба съображения. Прави възражение за погасяване по давност на
претенциите на ищеца. Претендира разноски.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно, и с оглед на
наведените от страните доводи, намира за установено следното:
Както се установява от събраните по делото писмени доказателства – включително и тези,
съдържащи се в приложеното гр. дело № *** г. по описа на ПРС – **гр. състав,
заключението от 11.03.2022 г. на ***по ССЕ И.С. и показанията на разпитаната по делото
свидетелка М. С.а – съпруга на ответника (като с оглед разпоредбата на чл.172 от ГПК съдът
1
кредитира показанията й като основани на непосредствени впечатления и подкрепени от
останалите събрани по делото доказателства), ответникът действително е собственик на цех,
находящ се в с. ***, *** обл., където е доставяна електрическа енергия от ищеца – но със
сключен на 01.08.2018 г. в гр. *** Договор за наем, ответникът, в качеството му на
наемодател, е предоставил на „*** – гр. ***, в качеството му на наемател, за временно и
възмездно ползване, посоченият имот, за срок от една година, считано от 01.08.2018 г.,
срещу месечен наем в размер на 700 лева с ДДС, като освен това партидата по посочения
клиентски номер и ИТН е била прехвърлена със съгласието на ответника на дружеството-
наемател.
Поради това, доколкото през процесният период ответникът е отдал имота си под наем,
съдът намира, че задълженията към ищеца следва да отговора именно наемателят на този
имот, а оттук – че за ответника липсва пасивна процесуална легитимация по предявените
искове, което само по себе си е достатъчно основание исковете да бъдат отхвърлени като
неоснователни и недоказани.
Дори да се приеме, че ответникът следва да отговаря за задълженията на наемателя на имота
му, както вече бе посочено, фактурата за задълженията за консумираната от ответника
електрическа енергия и начислена цена за достъп до разпределителната мрежа за периода
28.08.2018 г. - 27.09.2018 г., е била издадена на 30.09.2018 г. и крайната дата за заплащане на
сумите по нея е била 10.10.2018 г., а исковата молба, въз основа на която е било образувано
настоящето дело, е била подадена на 01.12.2021 г. – тоест, след изтичане на приложимия в
конкретния случай тригодишен давностен срок по чл.111, б.В от ЗЗД по отношение на
главницата, а предвид погасяване по давност на главницата – с оглед разпоредбата на чл.119
от ЗЗД, погасени се явяват и акцесорните претенции на ищеца за присъждане на мораторна
и законна лихви върху главницата – поради което съдът намира, че обективно съединените
искове се явяват неоснователни и недоказани и следва да се отхвърлят като такива и на това
основание.
С оглед на изхода от спора ищецът следва да заплати на ответника направените разноски за
производството по делото в размер 1 400 лева – платено адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.***,
против Д. М. СП., ЕГН **********, от с. ***. *** обл., , ул. „***, със съдебен адрес:***– ***
***, **. М.Ч., обективно съединени искове с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86 от
ЗЗД – за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата 11 289, 53 лева – главница,
представляваща стойността на консумираната от ответника електрическа енергия и
начислена цена за достъп до разпределителната мрежа за периода 28.08.2018 г. - 27.09.2018
г. по партида на ответника за обект на потребление с ИТН: *** - цех, находящ се в с. ***,
*** обл., с клиентски номер ***, по фактура № ***г., заедно с мораторна лихва върху тази
2
сума за периода от 11.10.2018 г. до 30.11.2021 г. в размер на 3 512, 30 лева, заедно със
законната лихва върху главницата, както и направените разноски за производството по
делото и юрисконсултско възнаграждение, като НЕОСНОВАТЕЛНИ и НЕДОКАЗАНИ.
ОСЪЖДА „***, с посочените ЕИК, седалище и адрес на управление, ДА ЗАПЛАТИ НА Д.
М. СП., с посочените ЕГН, адрес И съдебен адрес, направените разноски за производството
по делото В РАЗМЕР НА 1 400 лева.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред ПОС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
3