№ 27864
гр. София, 20.10.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 166 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:М.С.Д.
като разгледа докладваното от М.С.Д. Частно гражданско дело №
20211110165240 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК.
Образувано е по молба вх. № .................../12.07.2022 г. подадена от
длъжника В. К. Е. чрез процесуалния представител адв. С. Д. за изменение на
постановеното по делото Определение № 10778 от 28.04.2022 г. в частта за
разноските. Счита, че съдът неправилно е определил дължимо адвокатско
възнаграждение в заповедното производство в размер на 50,00 лева. Излага
подробни съображения и моли съда да уважи искането и да измени
определението в тази насока.
В срока за отговор насрещната страна „фирма” АД изразява становище
за неоснователност на молбата.
Съгласно разпоредбата на чл. 248, ал. 1 ГПК в срока за обжалване, а ако
решението е необжалваемо – в едномесечен срок от постановяването му,
съдът по искане на страните може да допълни или да измени постановеното
решение в частта му за разноските. Предвид направеното от длъжника искане
и императивните законови разпоредби, настоящият състав счита подадената
молба по чл. 248 ГПК за процесуално допустима – подадена в срок от активно
легитимиране страна чрез надлежно упълномощен процесуален представител
срещу подлежащ на обжалване акт. С подаденото възражение представен
списък с разноски по чл. 80 ГПК.
В постановеното определение съдът е заел становище за дължимия
размер адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ,
което становище остава непроменено. Доколкото издадената по делото
заповед за изпълнение е била обезсилена поради постъпило възражение и
непредявяване на установителен иск в срок, в пола на длъжника следва да
бъдат присъдени разноски, а на адвоката предоставил безплатна правна
помощ – да бъде определено адвокатско възнаграждение. В Наредба № 1 за
минималните адвокатски възнаграждения не е уредена хипотезата на
подаване на възражение по чл. 414 ГПК, но на основание на § 1 от ДР на
Наредбата следва размерът да се определи по аналогия. Подаването на
1
възражение в заповедното производство се извършва в съответна бланка
утвърдена от Министъра на правосъдието, ето защо за извършените от
адвоката действия по изготвянето му, по аналогия следва да намери
приложение разпоредбата на чл. 6, т. 5 от Наредбата № 1, а именно
възнаграждения за изготвяне на книжа и молби, чиито минимален размер е 50
лева. Още повече – подаването на възражение е една от възможностите да
защита на длъжника срещу заповедта и адвокатското възнаграждение за нея
не може да бъде обусловено от материалния интерес.
С оглед горното не могат да бъдат споделени доводите на
жалбоподателя, че въпросното възнаграждение подлежи на определяне по
правилото на чл. 7, ал. 7 от Наредба № 1 за минималните адвокатски
възнаграждения. Според преобладаващата съдебна практика, която се
споделя и от настоящия състав, разпоредбата на чл. 7, ал. 7 от Наредба №
1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е
неприложима по отношение на минималното адвокатско възнаграждение на
пълномощника на длъжника в заповедното производство, тъй като
разпоредбата касае минималното адвокатско възнаграждение на
пълномощника на заявителя.
По гореизложените мотиви, настоящият състав на Софийски районен
съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № .................../12.07.2022 г.
подадена от длъжника В. К. Е., ЕГН ********** за изменение на
Определение № 10778 от 28.04.2022 г. постановено по ч.гр.дело №
65240/2021 г. по описа за СРС, ГО, 166 състав в частта за разноските КАТО
НЕОСНОВАТЕЛНА.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване в едноседмичен срок от
връчването му на страните.
ПРЕПИС от определението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2