№ 19
гр. Ловеч , 13.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ в закрито заседание на тринадесети
май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:МАГДАЛЕНА СТАНЧЕВСКА
Членове:ВАСИЛ АНАСТАСОВ
ПЛАМЕН ПЕНОВ
като разгледа докладваното от ВАСИЛ АНАСТАСОВ Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20214300600130 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, съобрази :
С присъда от 22.02.2021 г., постановена по НОХД № 356/2019 г.
Тетевенският районен съд е признал подсъдимия М. С. К., ЕГН **********
от с.Г., обл.Ловешка, за виновен в извършване на престъпление по чл.129,
ал.1 във връзка с чл.55, ал.1, т.2 , б. „б“ от НК, като го е осъдил на
„Пробация“, изразяваща се в следните пробационни мерки : по чл.42 а, ал.2,
т.1 от НК – „Задължителна регистрация по настоящ адрес“ за срок от 1 /една/
година, като подсъдимият се задължава да се явява и подписва при
пробационен служител или определено от него длъжностно лице, с
периодичност два пъти седмично и по чл.42 а, ал.2, т.2 от НК –
„Задължителни периодични срещи с пробационен служител“ за срок от 1
/една/ година.
Осъдил е подсъдимия М.К. да заплати на гражданския ищец К. М. К.
сумата от 3 000 лева представляващи обезщетение за причинените му от
деянието неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху нея начиная
от датата на увреждането – 10.06.2017 г., до окончателно й издължаване,
1
както и разноските по делото, в размер на 535 лева, като искът до пълния
претендиран размер на сумата от 10 000 лева е бил отхвърлен като
неоснователен и недоказан.
Осъдил е подсъдимия М.К. да заплати по сметка на Районен съд -
Тетевен сумата от 5 332,81 лева, представляваща съдебни разноски за
експертизи, възнаграждение за съдебни заседатели и пътни разноски за
свидетел, 120 лева представляващи дължима държавна такса върху уважената
част на гражданския иск, както и 10 лева държавна такса за служебно
издаване на 2 бр. изпълнителни листи, а по сметка на ОД на МВР - Ловеч
сумата от 63,48 лева за експертизи по ДП, както и 5 лева ДТ за служебно
издаване на изпълнителен лист.
Срещу така постановения съдебен акт, в законноустановения срок е
постъпила въззивна жалба от от М. С. К., чрез упълномощения му защитник
адв. Б. Ц. от ЛАК, с която моли настоящата инстанция да го отмени изцяло,
като оправдае подзащитния му и отхвърли гр. иск в частта в която е уважен.
Развиват се оплаквания за неправилност и необоснованост на присъдата със
събрания доказателствен материал.
Депозирано е и допълнително изложение в подкрепа на жалбата, в
което се излага, че според съда към момента на нанасяне на удара
разположението на подсъдимия и пострадалия е било както следва : нападател
(подсъдим) ляво странично и леко отзад на пострадалия. Твърди, че не е
съгласен с така направените от първоинстанционния съд изводи, тъй като на
първо място по никакъв начин не е установено по безспорен начин
подсъдимия да е носил брадва в себе си, излага аргументи в тази връзка.
На следващо място счита, че от заключението на изготвените по
делото съдебно медицински експертизи е безспорно установено, че
подсъдимият К. си служи приоритетно с лявата ръка, т.е. това е силната му
ръка. Изтъква, че при приетото от съда разположение на телата на
пострадалия спрямо нападателя, нападател /подсъдим/ ляво странично и леко
отзад на пострадалия, удар от страна на човек служещ си приоритетно с лява
ръка е невъзможен. Твърди, че това е мнението на едно от вещите лица от
петорната допълнителна СМЕ, д-р Б.К., който в съдебно заседание от
22.02.2021 г. е заявил, че когато сечива с дълги дръжки се държат с две ръце,
по принцип хора с водеща лява ръка, тя винаги е по близо до режещата част и
2
в такъв случай ударите винаги попадат в дясната половина на пострадалото
лице, а в случая нараняването на пострадалото лице е локализирано в лявата
лопатка, излага доводи в тази връзка.
Счита, че ТРС неправилно е кредитирал показанията на пострадалия
К., свидетеля Щ.И. и свидетеля М.М. в частта досежно нанесения от
подсъдимия върху пострадалия К. удар с брадва. В тази връзка излага, че
съдът в мотивите си е констатирал, че пострадалият К. безспорно е
заинтересован от изхода на делото, предвид обстоятелството, че същият е
подсъдим за причиняване на средна телесна повреда на М.К.. Сочи, че
неговите показания съвсем удобно евоюлират, като от първоначалните
твърдения, че разположението на двамата е било лице в лице, стигат до
удобното за него обяснение,че той се е извъртял с гръб към подсъдимия.
Твърди, че другият свидетел с кредит на доверие по отношение на
показанията от страна на съда - Щ.И., не само е братовчед на пострадалия, но
и при дадените от него показания по време на досъдебното производство,
твърди че изобщо не е бил на мястото, камо ли да види подобни неща.
Изтъква, че тези противоречия между показанията на св. Ивайлов по време на
досъдебното производство и съдебното следствие не са били преодолени по
никакъв начин. Излага, че съдът не е взел предвид факта, че св. М.М. е
племенник на пострадалия и основен участник в станалите инциденти, като
той и неговото поведение фактически са в основата на възникналия конфликт
и последвалия бой между двете групи лица, като ТРС не е взел под внимание
тези факти и е кредитирал с доверие показанията му.
Твърди, че въз основа на изложеното е очевидно, че така формираните
изводи на първоинстанционния съд по отношение на авторството на деянието,
са основани предимно като са кредитирани показанията на свидетели в
близки родствена връзка с пострадалия, които са заинтересовани от изхода на
делото, а от друга страна не е дадено вяра на показанията на лица свидетели
очевидци на инцидента. Счита, че по този начин съдът е направил погрешни
изводи относно авторството на деянието, предвид което постановената от
него присъда е неправилна.
Депозирано е становище от въззиваемия К. М. К., с което моли
настоящата инстанция да остави без уважение въззивната жалба. Счита
3
същата за неоснователна, твърди, че в жалбата се изопачават и превратно
излагат отделни фрагменти от извършената по делото петорна съдебно
медицинска експертиза, която изцяло е била приета от страните. Предлага на
настоящия състав да потвърди обжалваната присъда.
В съдебно заседание въззивникът М. С. К., редовно призован, се явява
лично и с пълномощника си адв. Ц.. Заявява, че подържа казаното от
защитника му и моли съда да бъде оправдан.
Процесуалният представител на въззивника заявява, че поддържа
изцяло жалбата против присъдата на основанията изложени в нея.
Счита, че първоинстанционният съд съвсем неправилно е кредитирал
само показанията, дадени от пострадалия и негови роднини, които несъмнено
са преки участници в събитията, станали на 10.06.2017 г. и са заинтересовани
от изхода на делото, а от друга страна, съвсем без аргументации, не е дал вяра
на показанията на малкото свидетели, които нямат родствена връзка и с двете
страни.
Излага, че съдът не се е съобразил със заключенията на
съдебномедицинската експертиза, която дава няколко възможности, при
които е възможно да бъде нанесена тази телесната повреда и част от тях
съвпадат с показанията на дадените от част на свидетелите по делото. В тази
връзка счита, че така формираните от ТРС изводи са погрешни,
необосновани, което прави постановената присъда неправилна, за което моля
настоящата инстанция я отмени и постанови друга, с която признае
подсъдимия за невиновен, със законните последици от това.
Въззиваемият К. М. К., редовно призован, се явява лично. Заявява, че
подържа изцяло становището, което е представиил и, че е доволен от
присъдата.
Окръжна прокуратура - Ловеч, представлявана от зам. окръжния
прокурор Д. дава становище да бъде постановено решение, с което да се
потвърди присъдата на първата инстанция като правилна, законосъобразна и
4
справедлива. Заявява, че РС-Тетевен е направил един внимателен и
задълбочен анализ на събраните по делото доказателства и най-вече на
свидетелските показания, като в мотивите си е изложил подробни
съображения по отношение на това, на кои от тях е дал вяра, на кои не и защо.
Заявява, че изцяло споделя тези съображения, както споделя и крайният извод
на съда за авторството и вината на подсъдимия К. в извършване на
престъплението, за което е бил предаден на съд и осъден.
Въззивната инстанция, като съобрази постъпилата жалба, становищата
на страните заявени пред съда и събраните по делото доказателства от РС –
Тетевен, и след като провери изцяло правилността на обжалвания съдебен
акт, намира за установено следното :
На 09.06.2017 г. около 20-21 ч. в салона в с. Г., обл.Ловешка, се
провеждала бална вечер, имало много хора, като на празненството присъствал
свидетелят М.М., който е племенник на пострадалият К.К., също и
свидетелите Щ.И., Д.А., А.А., С. К.а, С.М., Д.С., С.М.С., Б.М.С., Д.П., М.Р..
След полунощ в тоалетната на заведението св. М. К. и подсъдимият М.К. се
спречкали, размеиили си удари, като в сбиването се включили и синовете на
подсъдимия – свидетелите С.С. и Б.С.. Свидетелят Щ.И. помогнал на св. М.
К. да се качи в колата за да го закара в дома му. Присъствалата на балното
тържество св. С. К.а се обадила на баща си – пострадалия К.К., като му
съобщила, че подсъдимият, синовете му и св. А.А. бият св. М.М..
Същата вечер на 09 юни 2017 г. пострадалият К.К. и съпругата му
св.А.Р. К.а също били на бал, като присъствали на тържеството до около
12.30 часа, след което си тръгнали и се прибрали в дома си.
Пристигайки пред дома на св. Михаил М., управляващият лекия
автомобил Щ.И. видял, че там на улицата чакали пострадалия К.К. и брат му
св. А. К., които се качили в колата и отишли да разберат защо подсъдимият и
синовете му са нанесли побой на св. М.. Тръгнали към детската градина,
която е близо до стадиона в село Г., засекли подсъдимия и спътниците му,
които пътували в автомобил, марка „Опел“, управляван от свидетеля А.А.. В
автомобила се намирали подсъдимият М.К., синовете му С. и Б.С.и, както и
майката на последните –св. С.М.. Св. Ивайлов спрял колата и слязъл от
шофьорското място, като пострадалият К.К. слязъл от дясната задна врата.
5
Пострадалият и неговият брат А. К. носели брадви и нож, а подсъдимият М.К.
носел брадва. Мястото където се срещнали двата автомобила и посочените
лица, при детската градина близо до стадиона в селото, било осветено от
улична лампа. След като се срещнали пътуващите в леките автомобили мъже
се сбили, като подсъдимият К. замахнал срещу пострадалия К. с брадва
веднъж и му нанесъл удар в областта на лявата лопаткова област. При
замахване с брадвата подсъдимият бил срещу пострадалия на не повече от 1
метър разстояние, като в момента на удара последният се извил на дясната
си страна, тъй като съществувала опасност ударът да попадне в областта на
гърдите му (л.84 –85 показания на св.К.).
Синовете на подсъдимия се биели със свидетеля М.М., както и със св.
Щ.И.. След това пострадалият и неговият брат – св. А. К. нанесли посечни и
порезни рани по тялото на подсъдимия М.К.. В един момент св. А. К.
подгонил с брадвата съпругата на подсъдимия – св. С.М. и тогава св. Д.П. се
намесила помежду им. Подсъдимият М.К. бил паднал на пътя, после станал и
минал през мост над реката. В това време пристигнала и майка му – св. Д.С.,
която помогналага да го натоварят в автомобила на св. С. Р. който откарал
пострадалия до болницата в град Ловеч. От побоя пострадал и подсъдимият
М. К., на когото също били нанесени телесни увреждания. В тази връзка е
било образувано НОХД № 301/2018 г. по описа на РС - Тетевен срещу
въззиваемия К. М. К. по обвинение за престъпление по чл.128, ал.1 от от НК.
От заключенята на изготвените по делото съдебно-медицински
експертизи – единичната, изготвена по време на ДП (л.41-42) и
допълнителната петорна, изготвена по време на съдебното следствие пред РС
- Тетевен (л.286-299) се установява, че вследствие нанесеният от подсъдимия
удар с брадва в лявата лопатна област на гърба на пострадалия К., са
причинени посечна рана, която сама по себе си представлява травматична
увреда, реализираща медико-биологичния квалифициращ признак „временно
разстройство на здравето, неопасно за живота“, както и са били увредени
мускулатурата на лопатката и причинено счупване на литералния ръб на
скапулата, което е довело до реализиране на медико-биологичния
квалифициращ признак „трайно затруднение в движенията на левия горен
крайник и снагата“ за период по-голям от 30 дни от настъпване на самата
увреда.
6
Съдът приема за установена тази фактическа обстановка, въз основа на
събраните по делото писмени и гласни доказателства.
При така описаната фактическа обстановка настоящият състав прави
категоричния и безспорен извод, че въззивникът М. С. К. е осъществил от
обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.129, ал.1 от
НК.
Тетевенският РС обективно е събрал, проверил и подложил на прецизна
преценка, както доказателствата, свързани с тезата на обвинението, така и
тези свързани със защитната теза, аргументирано е посочил въз основа на кои
доказателствени източници основава изводите си, като изложените в тази
връзка доводи се споделят напълно и от въззивния съд и не се нуждаят от
допълване и преповтаряне. Обстойно са обсъдени възраженията направени от
защитата, даден е отговор защо последните не се приемат. На въпроса за
авторството в съответствие с изискването на чл.301, ал.1, т.1 от НПК, съдът е
дал правилен и обоснован отговор, изцяло почиващ на безпристрастно
формираното в хода на съдебното следствие вътрешно убеждение.
Настоящият състав приема частично възраженето на защитата за това,
че изводите на първоинстанционния съд досежно разположението на телата
на пострадалия спрямо нападателя, нападател (подсъдим) ляво странично и
леко отзад на пострадалия, не съвпадали със заключението на допълнителната
петорна СМЕ, както и със заявеното от подсъдимия К., че си служи
приоритетно с лявата ръка, т.е., че това е силната му ръка. В мотивите на
обжалваната присъда (л.332), първостепенният съд е приел, че : „Към
момента на нанисане на удара разположението на подсъдимия и пострадалия
било както следва: нападател /подсъдим/ ляво странично и леко зад на
пострадалия.“. Това разположение на подсъдимия и пострадалия, обаче не
кореспонира с изложеното от въззиваемия К. по време на съдебното следствие
(л.84-85). Именно заявеното от пострадалия, че при замахване с брадвата
подсъдимият бил срещу него на не повече от метър разстояние, като в
момента на удара К. се извил на дясната си страна, тъй като съществувала
реална опасност ударът да попадне в областта на гърдите му, кореспондира и
с отговора на вещите лица по горецитираната експертиза на въпрос № 3, а
именно какво е било взаимното разположение нападател – пострадал.
7
Експертите не изключват възможността нападателят да е бил пред и леко в
ляво странично на пострадалия при извиване на тялото на пострадалия
надясно.
Действително в цитираното заключение вещите лица посочват като
най-вероятно взаимно разположение на подсъдимия и пострадалия, при
момента на нанасяне на процесния удар - нападател ляво странично на
пострадал или ляво странично и леко зад пострадалия, като обаче не
изключват и възможността нападателят да е бил пред и леко в ляво
странично на пострадалия при извиване на тялото на пострадалия надясно,
какъвто е и конкретния случай. В тази връзка следва да се има предвид, че
показанията на К. са били дадени пред съда на 28.02.2020 г., а процесното
заключение е изготвено по време на съдебното следствие и е депозирано в
съда ТРС на 08.02.2021 г. (л.286).
Неправилна е тезата на защитата, че при разпита си пред съда едно от
вещите лица реализирали допълнителната СМЕ, д-р Б.К., е заявило (л.312), че
когато сечива с дълги дръжки се държат с две ръце, по принцип хора с
водеща лява ръка, тя винаги е по близо до режещата част и в такъв случай
ударите винаги попадат в дясната половина на пострадалото лице, като в
случая нараняването на пострадалото лице е локализирано в лявата лопатка,
тъй като същата се основава само на една част от становището на експерта,
касаещо разположението на нападател/пострадал лице в лице. По- натакък в
становището си експертът е категоричен, че : „Тук със сигурност е имало
някакво странично положение на пострадалия, защото зоната на израстъка
на травмата е в областта на неговия гръб, т.е. най – малко той трябва да е
странично завъртян“, което кореспондира с обективните находки по делото и
със заявеното от въззиваемия К..
Приетият от настоящата инстанция механизъм на извършване на
деянието се различава от изводите на първостепенния съд, но това няма
практическо значение за решаване на настоящото дело, тъй като по безспорен
и категоричен начин по делото е установена деятелността на подсъдимия и
причинения от него съставомерен резултат.
Този състав на ЛОС намира за неоснователно възражението на
защитата, за това, че показанията на К. „удобно евоюлират, като от
8
първоначалните твърдения, че разположението на двамата е било лице в лице,
стигат до удобното за него обяснение,че той се е извъртял с гръб към
подсъдимия“, тъй като показанията на въззиваемия пред първо-
инстанционния съд, са напълно последователни и непротиворечиви досежно
разположението му спрямо подсъдимия. В цитираните показания св. К.
еднопосочно заявява : „М. беше насреща и със замахването аз само се извих,
да се предпазя на дясната страна и замахна, разсече ме през мускула“(л.84).
„..В момента на удара, когато замахна той, аз се извих на дясната страна,
иначе щеше да ме разсече направо в гърдите“ (л.85).
Настоящият състав не приема становището на защитата, че липсата по
делото на процесното оръжие (брадва), с което е било нанесено телесното
увреждане на въззиваемия компрометира авторството на деянието, още
повече, че по никакъв начин не било установено по безспорен начин
подсъдимият да е носил брадва в себе си. От показанията на пострадалия К., и
свидетелите Щ.И. и М.М. по безспорен начин се установява извършеното от
страна на подсъдимия нападение с процесната брадва срещу К.К.. В
показанията си последният заявява : „Брадвата беше малка, острието й според
мен е 8-9 см., а дръжката беше около 0.9-1 метър“. В т.2 от заключението на
допълнителната петорна СМЕ е посочено, че експертизата приема, че
предметът, с който са причинени процесните наранявания трябва да бъде
причислен към групата на т. нар. „посечни остри оръжия“, към които се
отнасят брадви, тесли, саби и др. . Макар процесната брадва да не е била
иззета и приобщена като веществено доказателство по настоящото дело, от
горецитираните доказателствени източници по един безспорен и категоричен
начин се установява вида и характера на оръжието, с което е било извършено
престъплението.
На следващо място, въззивният съд не приема възраженията свързани с
надежността на свидетелите обосноваващи обвинителната теза.
Първостепенният съд в съответствие с изискванията на чл.305, ал.3 от НПК в
достатъчна степен за нуждите на наказателния процес е обосновал
съображенията си, въз основа на които е гласувал вяра на показанията на
свидетелите К.К., Щ.И. и М.М. и защо не кредитира с пълно доверие
показанията на другата група свидетели - А.А., Д. Алдинова, С.М., Д.С., С. и
Б.С.и – родственици на подсъдимия. Действително, първата група свидетели
9
включва пострадалия, неговия племеник – св. М.М. и братовчед му – св.
Щ.И.. Заявеното от тях обаче изцяло кореспондира с обективните находки по
делото – установените увреждания на пострадалия, заключението на
допълнителната СМЕ и писмените доказателства по делото. Разгледани
поотделно и в тяхната взаимовръзка, цитираните доказателствени източници
водят до единствено възможния извод за виновността на подсъдимия.
При служебната проверка на обжалвания съдебен акт настоящата
инстанция не открива допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила.
Въззивният състав счита, че така определеното от първостепенния съд
наказание „пробация“ изразяваща се в следните пробационни мерки : по чл.42
а, ал.2, т.1 от НК – „Задължителна регистрация по настоящ адрес“ за срок от
една година, като подсъдимият се задължава да се явява и подписва при
пробационен служител или определено от него длъжностно лице, с
периодичност два пъти седмично и по чл.42 а, ал.2, т.2 от НК –
„Задължителни периодични срещи с пробационен служител“ за срок от една
година се явява справедливо. Правилно решаващият съд се е съобразил, че
именно по жалба на подсъдимия е била отменена постановената предишна
първоинстанционна присъда (по НОХД №232/2018 г.) по описа на РС-
Тетевен срещу подсъдимия К. от друг състав на Тетевенския районен съд и
установената забрана за влошаване положението на подсъдимия, съгласно
чл.355, ал.2 от НПК.
Настоящият състав намира така определеното обезщетение в размер на
3 000 лева, касаещо претърпените от пострадалия болки и страдания
вследствие нанесеното му телесно увреждане за справедливо, съгласно
разпоредбата на чл.52 от ЗЗД и константната съдебна практика. Ето защо,
възраженията на защитата в тази връзка съдът намира за неоснователни.
Предвид изложените съображения, въззивната инстанция приема, че
следва да бъде потвърдена като правилна присъда от 22.02.2021 г.,
постановена по НОХД № 356/2019 г. от Тетевенския районен съд.
Водим от гореизложеното и на основание чл.338 от НПК, съдът
10
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда от 22.02.2021 г., постановена по НОХД №
356/2019 г. от Тетевенския районен съд.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11