№ 2
гр. Пловдив, 03.01.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в закрито заседание на
трети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Стефка Т. Михова
Членове:Борис Д. Илиев
Николай К. Стоянов
като разгледа докладваното от Борис Д. Илиев Въззивно частно гражданско
дело № 20225300503364 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 274- 279 във връзка с чл. 396 от ГПК.
Делото е образувано по частна жалба на А. М. Р., ЕГН
**********, чрез пълномощника му адв. Я. К., против Определение
№4075 от 10.11.2022г., постановено по гр. д. №2204/2022г. по описа на
Районен съд- Асеновград, IV гр. с-в, с което е допуснато обезпечение на
предявения от жалбоподателя против Районен съд- Пловдив отрицателен
установителен иск за признаване за установено в отношенията между
страните, че А. М. Р. не дължи на Районен съд- Пловдив поради изтекла
погасителна давност следните суми по издаден изпълнителен лист от
03.07.2008г. по НОХД №1550/2007г. по описа на Районен съд Пловдив: 210
лв.- разноски по делото, 120 лв.- държавна такса върху уважения размер на
гражданския иск и 5 лв.- държавна такса за издаване на изпълнителен лист
чрез спиране на изпълнението по изпълнително дело № №20178280400703
по описа на частен съдебен изпълнител Д.М., рег. №828 на КЧСИ, район на
действие – Окръжен съд Пловдив, след внасяне на гаранция в размер на
300 лв. В жалбата се навеждат твърдения за неправилност на обжалваното
определение в частта му, с която обезпечението е допуснато срещу
внасяне на гаранция, като се иска отмяната му в посочената част.
Насрещната страна по жалбата- Районен съд- Пловдив, не взема
становище по нея.
Съдът, като провери обжалваното определение, представените
1
доказателства и изложените оплаквания, намери за установено следното:
Жалбата е подадена в предвидения от закона срок, от легитимирана
страна и срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване, поради което се явява
процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е основателна.
Първоинстанционният съд е бил сезиран с предявен от А. М. Р.
против Районен съд- Пловдив отрицателен установителен иск за признаване
за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на
ответника поради изтекла погасителна давност следните суми по издаден
изпълнителен лист от 03.07.2008г. по НОХД №1550/2007г. по описа на
Районен съд Пловдив: 210 лв.- разноски по делото, 120 лв.- държавна такса
върху уважения размер на гражданския иск и 5 лв.- държавна такса за
издаване на изпълнителен лист, за събирането на които е образувано
изпълнително дело № №20178280400703 по описа на частен съдебен
изпълнител Д.М., рег. №828 на КЧСИ, район на действие- Окръжен съд
Пловдив. С исковата молба ищецът е поискал допускане на обезпечение
на така предявения иск чрез спиране на изпълнението по изпълнителното
дело. С обжалваното определение първоинстанционният съд е приел, че
предявеният иск е допустим и е налице обезпечителна нужда, но е
допуснал поисканата обезпечителна мярка срещу внасяне от ищеца на
гаранция в размер на 300 лв.
В обжалваната му част, с която обезпечението е допуснато срещу
внасяне на гаранция, определението е неправилно. С исковата молба
ищецът е изложил твърдения, че посочените суми, за събирането на
които ответникът е образувал срещу него изпълнително дело, са
погасени по давност, тъй като изпълнителният лист е издаден през
2008г., а изпълнителното дело е образувано през 2017г., а отделно от
това за оспорените вземания е изтекла и абсолютната давност по чл.171,
ал.2 от ДОПК. Според настоящия състав на съда с оглед данните по
делото за датата на издаване на изпълнителния лист- 03.07.2008г. и
годината на образуване на изпълнителното дело- 2017г. би могъл да
бъде направен извод за вероятната основателност на предявения иск. При
това положение не е било необходимо поисканото обезпечение да се
допуска срещу внасяне от ищеца на гаранция. Ето защо в посочената му
част обжалваното определение следва да бъде отменено.
2
Мотивиран от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение №4075 от 10.11.2022г., постановено по гр. д.
№2204/2022г. по описа на Районен съд- Асеновград, IV гр. с-в, в частта му,
с която е била определена гаранция в размер на 300 лв. и е постановено
да се издаде обезпечителна заповед сред представяне на доказателства за
внасянето й.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3