№ 340/ 20.05.2022г., гр.Хасково
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ХАСКОВО, в открито съдебно заседание на двадесети април две хиляди
двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСИЛКА ЖЕЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ЦВЕТОМИРА ДИМИТРОВА
2. ПАВЛИНА ГОСПОДИНОВА
Секретар:
Ивелина Въжарска
Прокурор:
Петър Мидов
като
разгледа докладваното от съдия П.Господинова к.а.н.дело №102 по описа на съда
за 2022г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.63 от ЗАНН
във вр. с Глава Дванадесета, чл.208 и сл. от АПК.
Образувано е по касационна жалба на И.В.Н. *** против
Решение №170/20.12.2021г., постановено по анд №423/2021г. по описа на РС Димитровград.
Твърди се, че решението е постановено в нарушение на материалния закон и при съществено
нарушение на процесуалните правила, а наложеното наказание с потвърдения
електронен фиш било явно несправедливо. Съдът не бил съобразил, че в обжалвания
фиш не била посочена датата на издаване, а и погрешно приел, че субектът на
административнонаказателна отговорност бил ясен. Не било обсъдено възражението
относно неточната правна квалификация на нарушението. Не било съобразено и
коментирано от съда изтъкнатото в жалбата възражение относно неспазването на
реквизитите на по чл.189, ал.4 от ЗДвП при съставянето на фиша, в който не било
посочено точното място на извършване на нарушението. Освен това ЕФ не бил
връчен по надлежния ред и липсвали доказателства за издаването му на
10.05.2021г. Оспорва се датата на издаване на ЕФ, като се навежда довод, че
снимката към него от 10.05.2021г. не доказва съставяне на фиша на тази дата. Представената
по делото снимка, за която се твърдяло, че е от момента на извършване на нарушението,
нямала номер, като същата не можела да се обвърже с протокола за АТСС, както и
с каквото и да е друго доказателство по делото. По този начин било допуснато
съществено процесуално нарушение, което ограничило правата на наказаното лице. А
и на снимката не се виждал рег.номер на автомобила. Имало неяснота за това как
точно било установено, че именно посоченото МПС, в посочения час и дата, на
посоченото място, било управлявано с превишена скорост, като на снимката липсвал
подпис, не била посочена измерената скорост, максимално допустимата такава,
посоката на движение, GPS координати, дата и час, място на
извършване, вид и номер на АТСС и т.н. Представената на отделна страница
информация към ЕФ, също не можела да се обвърже със снимката, тъй като в тази
страница липсвали горепосочените реквизити. Неправилно било прието и че местоизвършването
на нарушението е в границите на населеното място, като това не било доказано. В
протокола по чл.10 от Наредба №8121з-532 от 12.05.2015г. липсвали съществени реквизити
и били налице съществени противоречия – сочело се, че няма пътен знак,
ограничаващ скоростта, а от друга страна било записано, че максимално
допустимата скорост - съгласно пътен знак, била 50 км/ч. Също така било
посочено, че разстоянието от пътния знак до АТСС било 150 метра. Не можело да
се направи връзка между протокола и представения по делото клип/снимка, а протоколът
бил нечетлив. От административния орган не била спазена разпоредбата на чл.10,
ал.3 от Наредба №8121з-532 и липсвали доказателства за снимка на разположението
на АТСС TFR1-M №596, с
което се твърдяло установяване на нарушението. В случая следвало да се състави
АУАН и издаде НП, тъй като за установяване на нарушението било използвано
мобилно АТСС и при наличието на контролни органи. Твърди се и че нарушението представлявало
маловажно по смисъла на чл.28 от ЗАНН, тъй като скоростта на МПС била засечена
в изключително голяма близост до знака, с който било въведено ограничението, на
по-малко от 150 метра. Иска се да бъде отменено обжалваното съдебно решение,
като бъде постановено друго, с което да бъде отменен ЕФ, а в условията на
евентуалност се претендира отмяна на решението и връщане на делото на друг
състав на РС Димитровград с указания за прилагането и тълкуването на закона,
както и се претендират направените по делото разноски.
Ответната страна – ОД на МВР Хасково, не вземат
становище по
касационната жалба.
Окръжна Прокуратура Хасково счита, че решението на РС Димитровград
и ЕФ следва да бъдат отменени поради допуснати нарушения на
административнопроизводствените правила и материалния закон.
Хасковски административен съд, след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея
оплаквания, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното
решение съобразно разпоредбите на чл.218 и чл.220 от АПК, намира за установено
следното:
Касационната жалба е допустима, като
подадена в законоустановения срок по чл.211, ал.1 от АПК от легитимирано лице,
имащо право и интерес да обжалва съдебния акт – чл.210, ал.1 от АПК, и при
спазване на изискванията на чл.212 от АПК.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
С обжалваното решение Районен съд Димитровград е
потвърдил като законосъобразен Електронен фиш за налагане на глоба за
нарушение, установено с автоматизирано техническо средство, серия *, №*******, издаден от
ОД на МВР - Хасково, с който на И.В.Н. *** – представител на фирма „АУТО БОКС“
ЕООД, за нарушение на чл.21, ал.2, във вр. с чл.21, ал.1 от ЗДвП и на основание
чл.189, ал.4 от ЗДвП, е наложено административно наказание Глоба в размер на 400,00
лева. Въззивният съд приел, че обжалвания пред него електронен фиш не
противоречи на материалния и процесуалния закон. Посочил, че не е спорно обстоятелството
кой управлявал заснетия автомобил, като правилно към административнонаказателна
отговорност бил привлечен законният представител на юридическото лице - И.В.Н.,
който бил едноличен собственик на капитала му. Въззивният съд счел, че административнонаказващият
орган правилно насочил административното обвинение към представляващия
дружеството, с пояснение, че обвинението е към него в качеството му
представител на юридическото лице - собственик. Според РС Димитровград ЕФ
съдържа всички изискуеми по закон реквизити, като били изписани мястото,
времето и начина на извършване на нарушението достатъчно ясно. Ясно било
описано и че скоростта, за която се предявявало административното обвинение била
87 км.ч. – наказуемата скорост. Не били допуснати нарушения и при издаването на
протокола за използване на АТСС, които да водели до извода за опорочаване на
предвидената процедура. Обосновано въззивният съд счел, че процедурата по
издаването била съобразена с предвиденото в чл.189, ал.4 от ЗДвП. РД
Димитровград отчел, че представената снимка не съдържа конкретни данни за
времето и скоростта, с която движил автомобила, като било посочено единствено,
че снимката била от видеоклип към обжалвания електронен фиш с посочен номер, но
тъй като на същия лист с представена снимка - на втората страница, била
отпечатана таблица с конкретизиращите данни, а именно: датата, часът на
засичане и заснемане, вида и номера на техническото средство, извършило
измерването, мястото на засичане на скоростта, заснетото превозно средство,
регистрационният му номер и това, че същото било разпознато от АТСС, то не били
приети възраженията в тази посока на жалбоподателя. Снимката била достатъчно
ясна, с възможност за разчитане на рег.номер, което обстоятелство в съвкупност
с описанието, че МПС било разпознато от АТСС, водело до извода за категоричност
на представените и описани обстоятелства със снимката и документите към нея.
Въззивният съд счел, че АНО описал разпоредбата на чл.21, ал.2 във вр. ал.1 от ЗДвП, като ал.2 от този текст предвиждал нарушение на скоростта на движение при
ограничение с пътен знак, а в ал.1 били предвидени хипотезите за скоростта на движение
в и извън населено място, като това описание обаче не представлявало съществено
процесуално нарушение, доколкото не пречило на нарушителя да разбере вмененото
му нарушение и да организира защитата си. По изложените съображения въззивният
съд не приел възраженията на
жалбоподателя за съществени и потвърдил обжалвания ел.фиш.
Така постановеното решение е неправилно.
При извършената служебна проверка, в съответствие с разпоредбата на чл.218, ал. 2 от АПК и с оглед правомощията
на касационната инстанция настоящият състав намира, че оспореният съдебен акт е
валиден, като постановен от надлежния районен съд, съобразно правилата на
родовата и местната подсъдност, в надлежен съдебен състав и в рамките на правораздавателната
власт на този съд. Решението на Районен съд Димитровград, също така, е
допустимо, като постановено по подадена от надлежно легитимирано лице и в
законоустановения срок жалба, срещу електронен фиш за налагане на глоба, който
подлежи на съдебен контрол, т. е. не са налице процесуални пречки, изключващи
допустимостта на проведеното пред съда производство и не са налице основания за
неговата ревизия в този смисъл. Жалбоподателят е призован на посочения съдебен
адрес в жалбата, като в съдебните заседания както пред въззивната, така и пред
настоящата инстанция, е представляван от упълномощен адвокат, който именно е
посочения като съдебен адрес.
Жалбоподателят твърди незаконосъобразност на решението по отношение
изводите за процесуално
нарушение при съставянето на протокол по чл.10 от АУАН и липса на доказателства
за извършеното нарушение.
Настоящата инстанция не споделя извода на районния съд
за безспорна доказаност на нарушението, установено с ЕФ серия *, №*******.
Задължението да докаже явно и несъмнено
всеки един от признаците на нарушението е изцяло в тежест на административнонаказващия
орган. Липсват каквито и да е доказателства по делото, от които да се установи
явно и несъмнено конкретният размер на скоростта, с която се твърди от административнонаказващия
орган, че е бил засечен да се движи процесният автомобил, управляван от
жалбоподателя. В приложения по постъпилата преписка снимков материал има
посочен номер издадения фиш, като на гърба на снимката е посочена дата на
нарушението, рег.номер на автомобила, вид превозно средство, място на
нарушението, издател на фиша и идентификационен номер на уред, както и
отбелязване за „разпознато от АТСС“. В конкретния случай изобщо никъде не е посочен
размерът на установената според ЕФ скорост на заснетия автомобил, а наред с
това липсват и задължителните за АТСС географски координати на пътния участък,
което също е задължителен реквизит и поради това не може да се съпостави и
провери с отбелязването в представения протокол по чл. 10 от Наредбата. На
представената снимка не е разпознаваем рег.номер на автомобила. За посочените
писмени данни, но на обратната страна на листа, а не отстрани на самата снимка,
в конкретния случай се установява, че са възпроизведени след снемане на
изображението, тъй като в тях фигурира номера на съответния ел.фиш. В
действителност тези установени данни са приложение в изпълнение на задължението на
административнонаказващия орган по чл.189, ал.8 от ЗДвП, касаещо
комплектоването на преписката за съда. На приложената снимка данни за
установената скорост на движение на процесното МПС, а още по-малко за скорост,
надвишаваща допустимата, няма. Това определя
вещественото доказателство – снимка, като обективно негодно да установи дори
ориентировъчно стойността на измерената
скорост /няма писмени данни за измерена скорост/, тъй като единствено в
оспорения ЕФ е посочено конкретната възприета от органа скорост от 87км/ч. Липсата
на означение на снимката каква е скоростта на движение, е основание съставеният
ел.фиш да бъде определен като издаден като незаконосъобразен, поради което и
следва да бъде отменен, тъй като нарушението е абсолютно недоказано от
обективна страна. Макар в представената преписка да се съдържат други писмени
доказателства - Удостоверение за одобрен тип, протокол от периодична проверка, Протокол
по чл. 10 от Наредба №8121з-532 от 12.05.2015г., справка за
собственост/, нарушението се явява недоказано от
обективна страна. Изводите на въззивната инстанция и на административнонаказващия
орган относно установена скорост са неправилни, непочиващи на годно създаден и
приложен снимков материал, тъй като няма доказаност на скоростта на движение на
автомобила.
Настоящата
инстанция намира за правилен извода на районния съд, че обжалваният Електронен
фиш съдържа всички необходими реквизити съгласно чл.189, ал.4 от ЗДвП. Спазени
са и изискванията за съставяне на Протокол по чл.10 от Наредбата, като и при
осъществяването на контрол на участниците в движението по пътищата е използвано
АТСС, което е в действие по реда на Закона за измерванията, притежава
удостоверение за одобрен тип и вписан в регистъра на Българския институт по
метрология. Няма нарушение и при определянето на административноотговорното
лице във връзка с установената собственост на МПС. Но при вече установеното относно
измерена в момента на заснемането скорост на движение на процесния автомобил и
липсата на такива данни в приложеното изображение, последното се явява от
съществено значение за преценката налице ли е превишение на скоростта и
наличието на нарушение.
Така при липсващите данни за скоростта на движение на
процесния автомобил в момента на заснемането не може да се приеме, че вмененото
на касатора административно нарушение е безспорно установено и доказано, а като е приел противното, районният съд е постановил акта
си в несъответствие със събраните по делото доказателства, респ. в нарушение на
материалния закон.
По
изложените съображения решението на районният съд следва да бъде отменено и
вместо него да се постанови друго, отменящо електронния фиш, като следва да
бъде уважено искането на касационния жалбоподател да му бъдат заплати
направените по делото разноски пред двете съдебни инстанции – общо 1600 лева,
платено адв.възнаграждение.
Мотивиран така и на основание чл.221, ал.2, пр.2 от АПК,
съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение №170/20.12.2021г.,
постановено по анд №423/2021г. по описа на РС Димитровград, като вместо него
постановява.
ОТМЕНЯ Електронен фиш серия *, №****** на ОД МВР Хасково, с който на И.В.Н.,
ЕГН **********,***, на основание чл.189, ал.4 във вр. с чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП е наложена глоба от 400,00 лева, като незаконосъобразен.
ОСЪЖДА ОД МВР Хасково да заплати на И.В.Н., ЕГН **********,***, направените по делото разноски пред въззивната и касационна
инстанции – общо 1600 лева.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване и протестиране.
2.