Р Е Ш Е Н И Е
№ 3111
08.08.2018 година, град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, XIV граждански състав, в публично заседание на осми май две хиляди и осемнадесета година, в
състав
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ТОСКО АНГЕЛОВ
при
участието на секретаря Иванка Чорбаджиева, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 5419 по описа на
съда за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е установителен иск с правна квалификация чл. 124,
ал. 1 ГПК от Държавата срещу В.Ж.В., К.К.В., З.С.З., Д.С.З., С.С.И., С.З.В., М.Т.В., Д.Т.К., В.Т.К., С.В.Н., Й.В.Г., М.В.К., И.Н.А., Б.Н.Т., С.Н.С.,
З.П.В., С.Б.С., Б.Б.К., С.Н.Г., В.Н.Т., С.Н.С., Е.Я.З., В.А.З. и
Д.Н.Н..
Ищецът твърдят, че е с. на недвижим имот със
застроена площ от 1853 кв.м. и терен от 7055 кв.м. в с. Б., о. Р.. Имотът бил
предоставен за управление на Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни
запаси“, преди ГУ „Икономика на отбраната и държавен резерв“ на основание чл.
25 от ПМС от ****. Посоченият имот представлявал складова база ****и се
използвал за нуждите на националната сигурност, като съгласно чл. 24, ал. 2 и 5
ЗСПЗЗ бил държавна с.. По данни на геодезическото заснемана собствения на ищеца
имот се разпростирал върху няколко поземлени имота, един от които с ****. Като
негови с. били записани н.те на З. П. и С. П., както и В.В.. Като основания за
правото им на с. били посочени решение № *** от **. на ПК по чл. 18ж, ал. 1
ППЗСПЗЗ и н. а. за д. *****. Счита, че решението на ПК е нищожно, тъй като
имотът не е следвало да бъде реституиран. През **** били одържавени по ЗНЧИМП
били одържавени м. на два етажа и прилежаща площ от 3000 кв.м. от б.та З. и С. В..
В двата съставени акта за дъражвна с. от **** било записано, че имотът се
предоставя за управление на дирекция „Държавен медицински резерв“. Със заповед
от *** на к. на о. Р. на основание чл. 2, ал. 1 ЗВСОНИ била възстановена с.та
на н.те на двамата б., но без земята. Твърди се, че върху имота в периода 1990-***-
преди влизането в сила на ЗСПЗЗ, било извършено строителство по договор от ***.
и към момента на одобряването на кадастралната карта имотът бил застроен и не
представлявал земеделска земя по смисъла на чл. 2, т. 3 ЗСПЗЗ. Счита, че са
съществували законови пречки за застрояването на терена. За имотът бил издаден и акт за публична държавна с. от ******
Ето защо моли да бъде установено правото му на с. върху ПИ ****
в землището на с. Б., с площ от 5.345 дка. Претендира разнокси.
С Определение от
14.05.2016г.
производството по делото е частично прекратено по отношение на ответниците К.К.В.,
М.Т.В. и С.Б.С., поради *** им преди подаването на исковата молба.
С определение от
23.03.2018г. от о.с.з
производството по делото е частично прекратено по отношение на ответника С.Н.Г.;
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника- В.В., с
който се оспорва предявената претенция. Възразява, че предмет на национализация
и актуване през ***са единствено сгради, но не и земята. Твърди, че държавата
не е с. на терена и оспорването на законосъобразността на решението на ПК било
неоснователно. Оспорва към момента на одобряването на КВС процесният имот да е
бил застроен, което било видно от писма от 1993г. Относно правото на с. на б.та
С. и З. В. се позовава се на извършена делба между п. му съгласно спогодителен
разделителен протокол от ***. по гр.д. 173/1937г. Оспорва се издадения акт за
държавна с. от *** Счита, че няма основания за прилагането на косвен контрол,
тъй като от писмо то 2014г. на Държавна агенция „ДРВВЗ“ ставало ясно, че
заповедта на к. на о. Р. от **. и решението на ***от **. са били обжалвани по
съдебен ред, но производствата са били прекратени. В заключение е поставен
процесуален въпрос, че искът не е бил насочен срещу двама от н.те на З. П.,
които страната намира за задължителни другари в производството. Иска се да бъде
отхвърлен искът.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответницата В.Т.К.,
чрез назначения й о. п.. На първо място, се взема становище за недопустимост на
иска спрямо нея, тъй като тя се е разпоредила с притежаваните в имота идеални
части. По същество, оспорва актът за държавна с. да легитимира ищеца като с. на
терена. Оспорва се и извършването на строителство в имота. Твърди, че
ответницата се е легитимирала като с. на имота като наследник на С. П.. Прави
възражение за изтекла придобивна давност. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника З.З., чрез
назначения му о. п.. На първо място, се взема становище за недопустимост на
иска спрямо него, тъй като той се е разпоредил с притежаваните в имота идеални
части. Освен това изтъква, че е налице влязло в сила решение, с което ГУ
„Държавен резерв и военновременни запаси“ е било осъдено да заплаща на н.те З.
и С. В. обезщетение за неоснователното ползване на имота им. По същество възразява,
че актът за държавна с. е следвало да бъде утвърден от ********или ведомство
съгласно чл. 70, ал. 2 от Закона за държавната с.. Оспорва да има съвпадение
между имота в акта и възстановения на ответника. Твърди, че имотът не попадал в
обхвата на ПМС от 1993г., както и че никога не се е ползвал за нуждите на
отбраната. Оспорва и строителството да е било извършено в периода от 1990 до ***
Претендира, че е придобил правото на с. по реда на ЗСПЗЗ, както и евентуално по
реда на чл. 2, ал. 1 ЗВСОНИ. Твърди, че по реда на Закона за национализация на
частни индустриални и минни предприятия от З. и С. В. е била отчуждена м. и
незастроена площ от 3000 кв.м. Поради това и имотът към момента на отнемането
му не е представлявал земеделска земя. Същият не бил използван като земеделска
земя и не бил включен в ТКЗС, а е предоставен за ползване на околийски
промкомбинат „********“, а по-късно на дирекция „Държавен медицински резерв“,
но само по отношение на постройките. Счита, че имотът е бил възстановен на
основание чл. 2, ал. 2 ЗВСОНИ. Моли да бъде отхвърлен искът.
Третото лице помагач, взема становище за основателност на
предявената претенция.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал.
2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
От представеното с исковата молба решение № *** от **.
на ПК-Раковски се установява, че на н.те на С.В. П. и З.В. П. е било
възстановено правото на с. в съществуващи (възстановими) стари реални граници върху
имот представляващ складов терен от 5.345 дка, четвърта категория, ****“, имот ****
по картата на землището. Решението е издадено по молба от 12.08.1991г. на С.В. П.,
като правото на с. е било удостоверено с ****на ПОС. Към Решението е приложена
скица на имота, върху която не са нанесени никакви обекти. Наличието на такива,
обаче се установява с категоричност от останалите събрани доказателства, като
към този момент няма спор, че е съществувала м.та и останалите помощни
постройки, възстановени на ответниците по реда на ЗВСОНИ. Поради това несъответствие
не може да се приеме, че скицата към решението удостоверява реалната ситуация в
имота към момента на издаването му.
Въпреки това, тя отразява границите и местоположението на
имота и така решението на ПК легитимира н.те С.В. П. и З.В. П. като негови с.. В
действителност се констатират разминавания в посочването на датите в административния
акт, но това обстоятелство не води до неговата нищожност. То представлява
фактическа грешка и е възможно да бъде отстранена.
Съгласно чл. 14, ал. 1, т. 1 ЗСПЗЗ, влязлото в сила
решение на ПК /ОСЗ/, заедно със
скицата към него има силата на констативен н. а. и удостоверява правото на с.
върху земята. Това решение има конститутивно действие за правото на с. върху
възстановения с решението имот. Решението на ПК определя точното местонахождение
и граници на имота, правото на с. върху който се възстановява, и чия с. е той
към настоящия момент. Определените в решението на ПК по реда на чл. 18б, ал. 1 и ал. 2 ППЗСПЗЗ граници на
подлежащите на възстановяване имоти могат да се оспорват по съдебен ред само
чрез обжалване на решението на ПК или по реда на чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ, когато е налице спор
за материално право между лица, заявяващи собственически права върху един и същ
имот или части от имот към момента на образуването на ТКЗС. При повдигнат спор
за с. между тези лица и трето лице, което не заявява права върху земеделския
имот към миналия момент (момента на обобществяване на имота), това трето лице
не разполага с възраженията, че възстановеният по реда на ЗСПЗЗ имот не е точно индивидуализиран, че не
съвпада по местоположение с притежавания от наследодателя имот или че не е бил с.
на този наследодател към момента на внасянето му или включването му в ТКЗС, ДЗС
или друга образувана въз основа на тях селскостопанска организация. Това трето
лице може да оспорва наличието само на тези от предпоставките за реституция,
които са свързани с неговите права върху имота - например невъзможността за
реституция по чл. 10, ал. 7 от ЗСПЗЗ, по
чл. 10б от ЗСПЗЗ, по чл. 24 от ЗСПЗЗ и др. В този смисъл е и
практиката на ВКС: Решение № 360 от
14.10.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1385/2010 г., I г. о., ГК, Решение *7 от
26.01.2011г. по гр. д. № 1687 от 2009 г. на ВКС, Първо г. о., Решение № 709 от 10.12.2010 г.
по гр. д. № 1831 от 2009 г. на ВКС, Първо г. о.,
Решение № 885 от 13.12.2010 г. по гр. д. № 1468 от 2009 г. на ВКС,
Първо г. о., както и разясненията в Тълкувателно решение №9/2012г. от
07.11.2012г. на ОСГК на ВКС. Ето защо възраженията на ищеца относно
действителността и законосъобразността на административния акт, извън заявеното
от него право на с., не могат да бъдат обсъждани и изследвани в настоящото
производството. За неговите цели е достатъчно наличието на решение за
възстановяването на с.та върху земята в стари реални граници, което легитимира н.те
на С.В. П. и З.В. П. като нейни с.. От тук по делото следва да се
изследват единствено заявените пречки за възстновяването на с.та, които
покриват въведеното от ищеца основание за възникването на правото му на с..
Становището на ответниците, че решението на ПК обвързва
Държавата не може да бъде споделено. С
Тълкувателно решение № 5 от 14.01.2013 г. по тълк. д. № 5/2011 г. на ОСГК на
ВКС се прие, че когато върху акта на ПК /респ. ОСЗ/ е упражнен пряк съдебен
контрол по реда на чл. 14, ал. 3 ЗСПЗЗ, постановеното решение обвързва Държавата,
която чрез своя административен орган, издал акта, е била страна в
производството по обжалването му. Само в
този случай е недопустимо отново да се разглеждат предпоставките за
възстановяване на с.та върху имота по реда на ЗСПЗЗ, както и пречките за това,
в т.ч. хипотезите на чл. 24 ЗСПЗЗ, които възражения биха се преклудирани с
решението по чл. 14, ал. 3 ЗСПЗЗ. В този смисъл е и последвалата тълкувателното
решение съдебна практика на ВКС: Решение *98
от 25.03.2014 г. на ВКС по гр.д.№ 3296/2013 г., І г.о., Решение № 85 от
29.04.2013 г. на ВКС по гр.д.*85/2012 г. на І г.о., Решение № 99 от 10.05.2013
г. на ВКС по гр.д.№ 681/2012 г. на І г.о. и др. В настоящия случай, не е
установява правото на с. да е било възстановено след провеждането на съдебна
процедура по чл. 14, ал. 3 ЗСПЗЗ. Административният акт е положителен за
страните в производство (н.те на С.В. П. и З.В. П.) и те нямат интерес
от неговото оспорване. Жалба е била подадена от трето за административната
процедура лице- Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“,
като с определение от 07.12.2012г., по дело 15619/2012г. на ПРС, XIV гр.с. е била оставена без разглеждане. Този съдебен акт е
влязъл в сила на през 2013г., след като е потвърден с определение по чкахд *88/2013г.
на Адм. съд гр. Пловдив- лист 252-255 от том 2 на ПОС. Ето защо гражданският съд може да извърши косвен
контрол за законосъобразност на реституционната процедура. Този контрол не
влиза в противоречие с тезата за конститутивния ефект и зачитането на
обвързващата доказателствена сила на решението на ПК/ОбЗГ като индивидуален
административен акт. Възможността от провеждането на такъв контрол от съда
възниква в рамката на правен спор и конкуриращи права на с. по отношение на
обекта на реституция, с оглед на настъпили през годините промени на характера
на с.та, функционалната характеристика, нуждите, които задоволява и др. Съдът
по реда на косвения съдебен контрол зачита само валидното, съобразено със
закона, възстановяване на с.та. Когато решението на поземлената комисия като
административен акт противоречи на разпоредбите на ЗСПЗЗ за възстановяване на земеделската с.,
съдът не е обвързан с него. В този смисъл
Решение *01 от 30.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 79/2009 г., II г. о., ГК.
По реда на ЗСПЗЗ
на възстановяване подлежи правото на с. върху земеделски земи по смисъла на чл. 2
от този закон, за които е установено, че са принадлежали на лицето,
претендиращо възстановяване на с.та преди образуването на ТКЗС, ДЗС и АПК и за
които не са налице пречките за възстановяване на с.та, които законът изрично
предвижда, че не позволяват реалното възстановяване. В чл. 24, ал. 2,
3
и 4 ЗСПЗЗ
изрично е предвидено, че държавата запазва с.та върху земеделски земи,
предоставени на научни, научно-производствени и учебни заведения, вкл. и на
Министерството на транспорта, на местата за лишаване от свобода, на
семепроизводствени и племенни стопанства, овощни разсадници, пепиниери и
маточници, на горски разсадници и на ловни стопанства и на МРРБ, доколкото са
необходими за тяхната дейност, върху земи, предоставени на Министерството на
отбраната, на Министерството на вътрешните работи и на други ведомства, за
цели, свързани непосредствено с отбраната
и сигурността на страната, както и върху земеделски земи, включени в паркове с
национално значение и природни резервати-изключителна държавна с., определени
по реда на Закона за
защитените територии, както и върху земите под и върху които се
намират неотделими от тях археологически обекти. Тези разпоредби намират
приложение, когато е налице съответно отреждане или проведено мероприятие, което касае съответния обществен
интерес, т. е. служи за задоволяване на важни държавни нужди, нужди на науката,
културата, на сигурността и отбраната на
страната, екологични и благоустройствени нужди на държавата и общините. В този
смисъл: Решение
№ 57 от 4.06.2012 г. на ВКС по гр. д. № 692/2011 г., I г. о., ГК и Решение №
552 от 15.12.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1226/2009 г., II г. о., ГК
За да е налице
пречка за възстановяване на имота в реални граници е достатъчно осъществяване
на мероприятие или извършване на строителство до 01.03.1991 г. Разпоредбите не
въвеждат изискване да е било проведено отреждане на терена за определен вид
строителство. След като е налице застрояване по смисъла на чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ, имотът не се връща,
а бившите с. се обезщетяват по друг начин. Във всички случаи, за да се приеме,
че е реализирано мероприятие по смисъла на чл. 10б ЗСПЗЗ
във вр. с чл. 24 ЗСПЗЗ, имотът следва да е променен до степен да не може да се
приеме, че е запазил земеделския си характер, т. е. предназначението му вече да
е променено и то като последица от застрояване или изграждане на съоръжения. (Решение № 1113 от 14.11.2008 г. на ВКС
по гр. д. № 3789/2007 г., III г. о., ГК).
В настоящия случай
се установява, че още през 1985г. е било предвидено извършването на
строителство върху терена в непосредствена близост до м.та, като е издадена
скица-виза № **за строеж на складови помещения- лист 122 от том 1 на ПОС. Документите
за извършването на самото строителство, не са запазени, като в писмо от
24.10.1995г. (лист 89 от том 1 на ПОС) се сочи, че строителството е било
извършено по договор, сключен на ***. В отчет от 1994г. (лист 401-404 от том 1
на ПРС) е описано извършването на плащания във връзка с изграждането на
складовата база в периода от 13.06.1990г. до 31.12.*** От приложените към
исковата молба дава протокола от 12.10.1993г. (лист 75-79 от том 1 на ПОС) се
установява, че към тази дата с категоричност са били изградени сградите, тъй
като е проведено измерване на заземяването и е направена проверка на
изпълнението на осветлението. От събраните гласни доказателствени средства се
установява, че към 1987г. цялата сегашна площ на м. б.е била оградена и не се е
обработвала. През пролетта на 1990г. е започнала подготовка на терена и изграждането
на две големи халета. Първото било изградено през 1991г. и започнало
изграждането на второто. Последното заедно с административната сграда били
завършени през *** Показания преценени съобразно разпоредбата на чл. 172 ГПК
следва да бъдат кредитирани. Те са конкретни, последователни и непротиворечиви,
като свидетелката възпроизвежда свои лични впечатления. Освен това не
противоречат на останалите събрани доказателства, а косвено се подкрепят от
тях. Възраженията на ответниците в тази насока са неоснователни. Освен
посоченото в писмената защита писмо са налице и други от 05.06.*** и 02.10.1997
(лист 6 и лист 47 от том 1 на ПОС), в които са изложени обстоятелства относно
строителството, съответстващи на показанията. Предвид тези несъответствия в
съдържанието на разменената през годините кореспонденция, не може да се приеме,
че показанията на свидетелката не са достоверни. Тук следва да се отбележи и че
самото възстановяване на с.та не е било извършвано на земеделска земя, а на
складов терен, което подкрепя изложеното от ищеца, че към този момент
предназначението за земята вече е било променено.
По делото е приета
и СТЕ, от която се установява, че върху процесния имот са изградени множество
сгради включени в комплекс-складова база с. Б., като площта на базата попада в множество
имоти по КВС, в това число и част от процесния- 42.137, с 3665 кв.м. Изготвени
за скици на точното местоположение на сградите и оградата спрямо имотите по
КВС. От представените документи се установява, че складовата база е ползвана и
се ползва за цели на отбраната и
сигурността на страната- съхраняване на запаси на държавния медицински резерв.
При така събраните
доказателства съдът намира, че още преди 01.03.1991 г. земята е
загубила земеделското си предназначение с предвиждането й за строителството на
базата, заграждането й за реализирането на това мероприятия и започването на
строителството с бюджетни средства. Налице е проведено мероприятие, което представлява пречка за възстановяване на с.та.
Данните за използването на терена за цели свързани с отбраната и сигурността на
страната, за осъществяването на които е извършено строителството, определят
земята като необходима на гражданската отбрана
на Република България по реда на чл. 24, ал. 3
ЗСПЗЗ. Поради това земята, която
се заема от м. б.не е следвало да бъде реституирана на бившите с. и
решението на ПК е незаконосъобразно в тази му част.
Този извод не се
отнася за целия процесен имот, а само за прилежащия терен на изпълнения обект,
чиито размери се установяват от техническа експертиза и представения акт за държавна с. от *** Съгласно
АДС от *** за нуждите на м. б.е била актувана площ от общо 7055 кв.м. От
приетата СТЕ се установява, че заградената и ползвана площ е по-малко, а именно
6649 кв.м., като от тях 3665 кв.м. попадат в границите на процесния имот. Ето
защо правото на с. на Държавата следва да бъде признато в този обем, а именно
за реална част от имота с площ от 3665 кв.м. между точки 9,10,11,12,13,1,2,3,4,
по скица № * лист 500 от том 2 на ПРС, а след т. 4 с граница по съществуваща на
място ограда (отделяща ползваната за базата площ от ползваната от отвениците),
която е отразена с точки 14, 21, 22, 23, 24 и 15, по скица 2- лист 498 от том 2
на ПРС, а след т. 15 до границата на процесния имот в т. 9 на скица *. Цялата
площ, за която се уважава претенцията е разположена в границите на процесния
имот и е защрихована с жълти линии на скица № * лист 500 от том 2 на ПРС над
границата по точки 9, 10, 11, 12, 13, 1. Конкретизацията в източната граница на
реалната част по скица * се извършва единствено поради липсата на конкретни
точки посочени в скица *.
Претенцията за
останалата част от процесния имот, защрихована със сиви линии на скица *, на юг
до граница по точки 6, 7, 8, 9 е неоснователна, тъй като не се установяват
пречки за реституирането й.
В действителност
не се установява имотът да е включен в ************
(обн. ДВ, бр. 104/1993 г.), но това обстоятелство не е пречка за възникването
на правото на с. на Държавата, тъй като ищецът се позовава и на извършеното
строителство.
Относно
разноските:
Предвид изхода на делото и на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на Държавата следва да бъдат присъдени
разноските по делото съразмерно на уважената част от иска, а именно 1086.39
лева.
Предвид изхода на делото и на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответника В.В. следва да бъде присъдена
сумата от 471.47 лева разноски по делото съразмерно на отхвърлената част от
претенцията.
С оглед изхода на спора и на
основание чл. 78, ал. 6 ГПК, ответниците следва да платят дължимата ДТ за
уважената част от иска в размер на 81.63 лева.
По изложените съображения,
съдът
Р Е Ш И
:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на В.Ж.В.,
с адрес: ***; З.С.З., с адрес: ***; Д.С.З., с адрес: ***; С.С.И., с адрес: ***; С.З.В., с адрес: ***; Д.Т.К., с
адрес: ***; В.Т.К., с адрес: ***; С.В.Н., с адрес: ***; Й.В. ***;
М.В. ***; И.Н.А., с адрес: ***; Б.Н.Т., с адрес: ***; С.Н.С.,
с адрес: ***; З.П.В., с адрес: ***; Б.Б.К., с адрес: ***; В.Н.Т.,
с адрес: ***Д. Т. № 5; С.Н.С., с адрес: ***; Е.Я.З., с адрес: ***;
В.А.З., с адрес: ***; и Д.Н.Н., с адрес: ***, че Държавата, представлявана от М. на р. р. и
бл., чрез о. у.на ******, е с. на
реална
част с площ от 3665 кв.м. от имот ****
по КВС на землището на с. Б., о. Р., целият
с площ от 5.345 дка, *****, с начин на трайно ползване- складов терен, с
граници имоти с номера *****, която
реална част е разположена между точки 9, 10, 11, 12, 13, 1, 2, 3, 4, по
скица * от СТЕ- лист 500 от делото на ПРС, а след т. 4 е с граница по
съществуваща на място ограда по точки 14, 21, 22, 23, 24, 15, по скица * от СТЕ-
лист 498 от делото на ПРС, а след т. 15 по права линия до южната граница на
имота в т. 9 на скица * от СТЕ- лист 500 от делото на ПРС и представлява цялата площ защрихована с жълти линии в границите на имот **** по скица * от
СТЕ- лист 500 от делото на ПРС, като
ОТХВЪЛРЯ иска за останалата част от имот
**** по КВС на землището на с. Б., защрихована със сиви линии на скица * от
СТЕ- лист 500 от делото на ПРС.
Скица *- лист 498 от том 2 на
ПРС и скица № * лист 500 от том 2 на ПРС, от заключението на приетата СТЕ,
подписани от съдията, да се считат неразделна част от решението.
ОСЪЖДА В.Ж.В.,
с адрес: ***; З.С.З., с адрес: ***; Д.С.З., с адрес: ***; С.С.И., с адрес: ***; С.З.В., с адрес: ***; Д.Т.К., с
адрес: ***; В.Т.К., с адрес: ***; С.В.Н., с адрес: ***; Й.В. ***;
М.В. ***; И.Н.А., с адрес: ***; Б.Н.Т., с адрес: ***; С.Н.С.,
с адрес: ***; З.П.В., с адрес: ***; Б.Б.К., с адрес: ***; В.Н.Т.,
с адрес: ***Д. Т. № 5; С.Н.С., с адрес: ***; Е.Я.З., с адрес: ***;
В.А.З., с адрес: ***; и Д.Н.Н., с адрес: ***, да заплатят на Държавата, представлявана от М. на р. р. и бл., чрез о.
у.на Област Пловдив, сумата от 1086.39 лева, разноски
по делото.
ОСЪЖДА Държавата, представлявана от М. на р. р. и бл., чрез о.
у.на Област Пловдив, да заплати на В.Ж.В.,
с адрес: ***, сумата от 471.47 лева, разноски по
делото.
ОСЪЖДА
В.Ж.В., с адрес: ***; З.С.З., с адрес: ***; Д.С.З., с адрес: ***; С.С.И., с адрес: ***; С.З.В., с адрес: ***; Д.Т.К., с
адрес: ***; В.Т.К., с адрес: ***; С.В.Н., с адрес: ***; Й.В. ***;
М.В. ***; И.Н.А., с адрес: ***; Б.Н.Т., с адрес: ***; С.Н.С.,
с адрес: ***; З.П.В., с адрес: ***; Б.Б.К., с адрес: ***; В.Н.Т.,
с адрес: ***Д. Т. № 5; С.Н.С., с адрес: ***; Е.Я.З., с адрес: ***;
В.А.З., с адрес: ***; и Д.Н.Н., с адрес: ***, да заплатят в полза на бюджета на
съдебната власт по актуалната сметка на Районен съд- Пловдив сумата от 81.63 лева, разноски за
държавна такса.
Решението е
постановено при участието на трето лице
подпомагаща страна на Държавата- Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни
запаси“.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
/Тоско
Ангелов/
Вярно с оригинала.
В.С.