№ 111
гр. София, 25.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Цветко Лазаров
Членове:Ралица Димитрова
Нина Стойчева
при участието на секретаря Невена Б. Георгиева
като разгледа докладваното от Цветко Лазаров Въззивно гражданско дело №
20221000500274 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 от ГПК.
С решение № 266195 от 18.10.2021 г., постановено по гр.д. № 9893/2019
г. от Софийски градски съд са отхвърлени предявените от Л. О. Д., ЕГН
********** против М. В. М., ЕГН ********** иск с правно основание чл. 45
от ЗЗД и иск по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, имащи за предмет присъждане на сумата
от 26 000 /двадесет и шест хиляди/ лева, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 31.07.2014 г.
Първоинстанционният съд с посоченото решение е осъдил ищеца Л. О.
Д., ЕГН ********** да заплати направените деловодни разноски на М. В. М.,
ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, в размер на сумата от
1 310 лева.
Решението на първоинстанционния съд се обжалва от ищеца Л. О. Д.,
ЕГН ********** с доводи за неправилност, поради необоснованост,
допуснато нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените
правила
Жалбоподателят поддържа, че ответникът е подал до ръководството на
Служба „Военна полиция“ докладна записка, която по своето естество е
1
донос, тъй като е изложил неверни фактически твърдения за допуснати от
него /ищеца/ нарушения на Военния устав и приписани му престъпления по
НК.
Жалбоподателят поддържа още, че приложените писмени документи по
делото, изходящи от Службата за извършената проверка по случая не
установяват твърденията в доноса и не му е наложено дисциплинарно
наказание, а последващата атестация е завършила с предложение за
присвояване на офицерско звание без необходимост от допълнително
обучение.
Моли въззивния съд да отмени изцяло решението на
първоинстанционния съд и вместо това да осъди ответника да заплати в
пълен размер обезщетението за претърпените неимуществени вреди, ведно
със законната лихва, считано от 31.07.2014 г.
Поискал е присъждане на направените деловодни разноски.
Ответникът по жалбата и по предявените искове, чрез своя процесуален
представител е подал отговор, с който е изразява становище за нейната
неоснователност и моли да се потвърди изцяло атакуваното решение, както и
да му се присъдят направените във въззивното производство деловодни
разноски.
Софийски апелативен съд, след като обсъди доводите на страните и
събраните по делото доказателства, установи следното:
Въззивната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в
срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК от надлежна страна срещу съдебен акт, който
подлежи на обжалване по посочения процесуален ред.
При преценка за основателността на жалбата, съдът взе предвид
следното:
Ищецът - Л. О. Д., ЕГН ********** е предявил против М. В. М., ЕГН
********** иск с правно основание чл. 45, ал. 1 от ЗЗД и иск по чл. 86, ал. 1
от ЗЗД.
Ищецът твърди в обстоятелствената част на исковата молба, че месец
юли е заемал длъжност „технически сътрудник, охранител в Първи сектор
„Охрана на МО”, отдел „Охрана на обекти”, PC „Военна полиция” – София с
чин сержант.
2
Осъществявал охрана на Министерство на отбраната -
административната сграда в гр. София на бул. „Дякон Игнатий”.
Изпълнявал точно поставените му задачи и имал отлична кадрова
справка с препоръка за повишаване в звание и длъжност.
На 31.07.2014 г. ответникът подал докладна записка срещу него, която
записка по своето естество е донос, тъй като в нея били изложени неверни
твърдения за упражнено от него физическо насилие и заплахи.
Обяснява си подаването на тази докладна записка с желанието на някой
хора, включително и на регионалния директор на Служба „Военна полиция“
на неговото щатно място да бъде назначен друг човек, за което бил „съветван
да напусне сам“.
Било му наредено „устно“ незабавно да отиде в поделение на „Военна
полиция“, находящо се в ж.к „Дружба”.
Отнели му служебния допуск до Министерството н отбраната и не му
позволили да си събере личните вещи.
На следващия ден (01.07.2014 г. - петък) той се явил на указаното му
място, но там никой не го очаквал и не знаели какво да му възложат да върши.
На 04.08.2014 г., в понеделник му било наредено да отиде да прекопае
една градинка, което било доста нетипична дейност, както за него, така и за
службата му. Подчинил се, но от тежкия физически труд се изпотил и
зачервил. Около час след като приключил работата му било наредено да се
облече в цивилни дрехи и да отива „доброволно“ на преглед в Клиниката по
психиатрия при ВМА. Дали му да подпише някакъв документ, който той така
и не разбрал какъв е, го качили в служебна кола и заедно с двама кО.и от
службата и психоложката бил транспортиран във ВМА. Там бил посрещнат
от две жени и „бил вкаран не в кабинет за преглед, а директно в спешното
отделение“. Опитал се да обясни ситуацията, но бил „незабавно медиК.тиран
с непознати съставки, които го привели бързо в отпуснато и безволево
състояние“.
Поддържа, още, че:
- лекарите всъщност са били предварително запознати от неговите
началници с подадения срещу него донос и с документи от служебното му
досие, като лекарите са възприели „зачервеното му запотено състояние, като
резултат от някакъв психически афект, а не като резултат от положения преди
малко физически труд“;
- противно на волята му е бил държан и лекуван в Клиниката по
психиатрия при ВМА, като „основната цел на планираното и осъществено
3
мероприятие е да се намерят подходящи оправдания и медицински мотиви за
планираната спрямо него служебна разправа“;
- официални обяснения във връзка с подадения от ответника донос
успял да даде едва след изписването си от болницата на 29.09.2014 г.;
- подал иск по ЗОДОВ срещу Служба „Военна полиция” (СВП), по
който бил образувано адм.д. № 10 166/2014 г. по описа на АССГ – София, но
след като получил извинение дори от Началника на СВП генерал С. делото
било прекратено;
- началниците му обяснили, че единствената причина да постъпят така с
него бил постъпилия донос от ответника;
- поведението на ответника с изложените неверни твърдения за
извършени нарушения от него на Военния устав и за престъпления по НК са
причина за претърпените неимуществени вреди, изразяващи се в стрес, обида,
унижение, накърняване правото му на свободен избор на лечение, загуба на
уважение от кО.ите, препятствие за кариерно развитие;
С предявените искове поискал ответника да заплати обезщетение за
претърпените неимуществени вреди, в размер на сумата от 26 000 лева, ведно
със законната лихва от 31.07.2014 г.
Поискал да се присъдят направените деловодни разноски.
Ответникът М. В. М., ЕГН ********** подал отговор на исковата молба
/л. 20/, с който оспорил основателността на предявените искове и поискал да
се отхвърлят с доводи, че:
- на 31.07.2014 г. е завел докладна записка в съответната регистратура и
докладвал за противоуставно поведение на ищеца;
- на 31.07.2014 г. в регистратурата е заведена втора докладна записка от
старшина Г. С. К. за противоуставно поведение на ищеца и проявена агресия
по отношение на него;
- извършена е вътрешна проверка от директора на регионалната служба
с участието на психолог, на която проверка той, като сержант не е имал
възможност да влияе в каквато и да посока;
- ищецът е командирован не устна, а с писмена заповед от
ръководството да изпълнява задача в друго поделение на службата;
- никой не е „съветвал“ ищеца да напусне доброволно Служба „Военна
полиция“;
- не повлиял и не е имал възможност да повлияе на диагнозата,
поставената на ищеца от лекарския екип на Клиниката по психиатрия при
ВМА;
- подаването на докладна записка, в която честно да изложиш своите
възприятия относно настъпили факти и завеждането им в съответната
4
регистратура за представяне на ръководството не противоправно деяние;
Поискал да се присъдата направените деловодни разноски.
От фактическа страна:
Първоинстанционният съд с доклада по делото е указал на всяка една от
страните да установи със способите и средствата предвидени в ГПК всички
правнорелеванти факти, на които основава своите претенции или възражения.
Внимателно е анализирал събраните доказателства и изложил мотиви,
които въззивният възприема изцяло и постановявайки своето решение
препраща към тях, на основание чл. 272 от ГПК, но за пълнота на настоящото
изложението намира, че следва да се маркират основните правно значими
факти.
От събраните по делото доказателства се установява, че ищецът и
ответникът на 31.07.2014 г. са били служители на Служба „Военна полиция“
и осъществявали въоръжена охрана на Министерството на отбраната.
Ищецът в този ден е влязъл в конфликт с ответника и с друг служител
на „Военна полиция“, старши по звание Г. С. К..
Ответникът и старшина Г. С. К. независимо един от друг завели в
съответната регистратура докладни записки, с които са уведомили
ръководството за поведението на ищеца.
Директорът на РС „Военна полиция“ незабавно е провел беседи с
подалите докладни записки и с ищеца, при която последният е обяснил
отношението и поведението си към М. и К. със съмнения, че вероятно е
упояван от тях с поставяне на неизвестни за него субстанции в храната и
напитките, в резултат на което изпадал в безпомощно състояние и бил
фотографиран от тях с цел да го дискредитират пред другите кО.и“.
5
Директорът на РС „Военна полиция“ с писмена заповед № СФ 4472 от
31.07.2014 г. командировал ищеца в друго поделение на службата също на
територията на гр. София – л. 42 от първоинст. п-во.
Директорът на РС „Военна полиция“ с писмена заповед № СФ 4471 от
31.07.2014 г. назначил комисия за извършване на служебна проверка относно
допуснати нарушения на военна дисциплина по повод двете докладни
записки.
Комисията за превенция на рисково поведение, в която е участвал
психолог, по повод постъпила информация за инцидентите е излязла с
решение, материализирано в протокол рег. № СФ - 4502/04.08.2014 г.,
приложен на л. 117 по адм. дело на АССГ – София, да се насочи ищеца за
консултация с психиатър на ВМА.
Представената по делото епикриза на ищеца, издадена от Клиниката по
психиатрия при ВМА установява, че ищецът е постъпил на лечение на
04.08.2014 г. и е изписан на 22.08.2014 г. с диагноза „акцентрирана личност,
протрахирано разстройство в адаптацията, вредна употреба на алкохол“.
Комисията за превенция на рисково поведение с ново решение,
материализирано в протокол с рег. № СФ – 6020 от 30.09.2014 г., приложен на
л. 230 от приобщеното адм.д. на АССГ , в раздел ІV е отчела, че:
- няма свидетели очевидци на конфронтирането на ищеца с ответника и
старшина Г. С. К., но снетите обяснения от всички служители на „Военна
полиция“, които са носили дежурство този ден в Министерство на отбраната
правят предположения, че някои от събитията, описани в докладните записки
са настъпили;
- медицинската епикриза и поставената на сержант Л. О. Д. диагноза
„акцентрирана личност, протрахирано разстройство в адаптацията, вредна
употреба на алкохол“ е дало отражение на цялостното му поведение, поради
което не следва да му бъде наложено наказание, но е предложено /Раздел VІ,
т. 3/ да бъде изведен от отдел „Охрана на обекти“ и преназначен в отдел
„Контрол и охрана“ на РС „Военна полиция“ - София.
6
С експертно решение по годността на ищеца за военна служба /л. 39 от
първоинст. п-во/, предвид неговата диагноза и Медицинските стандарти е
препоръчано под контрола на лекаря на РС „ВП“ – София да се осъществяват
внезапни проверки на ищеца с техническо средство за алкохол, както и да се
освободи от работа с боеприпаси и оръжие за срок от три месеца.
В първата и във въззивната инстанция са разпитани свидетели,
посочени от ищеца, показанията на които не установяват фактическите
твърдения в обстоятелствената част на исковата молба, за подаден донос, за
недвусмислени съвети от Директора на РС „ВП“ на ищеца доброволно да
напусне службата, за устни заповеди за командироване, за противно на волята
му транспортиране до ВМА и лечение с медиК.ти, за поднесено извинение
лично от началника на Служба „Военна полиция“.
Напротив, в първата инстанция е разпитан старшина Г. С. К., който е
подал втората докладна записка и показанията му, съобразени с посочените
по - горе писмените доказателства изключват осъществяването на тези
фактите, които обосновават реализацията на деликтната отговорност на
ответника.
От правна страна:
Предметът на въззивното производство е очертан с подадената от
ищеца въззивна жалба и спорът се концентрира до наличието на
предпоставките за реализацията на деликната отговорност по отношение на
ответника.
По иска с правно основание чл. 45, ал. 1 от ЗЗД, съгласно който всеки
е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму, като вината
се предполага до доказване на противното.
Уважаването на иска предполага установяване на следния фактически
състав:
- противоправно деяние – действие и/или бездействие на ответника/-
ответниците;
7
- вреди - имуществени и/или неимуществени, причинени на пострадалия
(ищеца/ищците);
- вредите да са пряка и непосредствена последица от деянието;
- вина, която се предполага до доказване на противното;
В случая събраните доказателства /писмени и гласни/, обсъдени
поотделно и в тяхната съвкупност не установяват противоправно поведение
на ответника, не установяват претърпени от ищеца неимуществени вреди и
причинно следствена връзка между поведението на ответника и вредите.
Нещо повече, тези докладната записка, подадена от ответника и от
старшина К. и записка са способствали да се проведе лечение на ищеца и за
непродължителен период от време последният да изведе в друга служебна
среда с по-ненатоварващи задължения и да се избегнат конфликти и
инциденти с огнестрелно оръжие.
Въззивният съд, при така събраните по делото доказателства намира
предявения главен иск, имащ за предмет обезщетяване на претърпените
неимуществени вреди за недоказан по основание, поради което следва да се
отхвърли изцяло.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД , имащ за предмет
присъждане на законната лихва върху обезщетението за неимуществени
вреди:
Съгласно разпоредбата на чл. 84, ал. 3 от ЗЗД, при задължения от
непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без покана, считано от
датата на увреждането.
Неоснователността на главния иск влече неоснователност и на
акцесорния иск за присъждане на законната лихва, считано от 31.07.2014 г.,
който също подлежи на отхвърляне.
С оглед на изложеното въззивната жалба е неоснователна, поради което
следва да се потвърди изцяло решението на първоинстанционния съд.
По разноските:
8
С оглед изхода на делото, ищецът следва да заплати на ответника
направените във въззивното производство деловодни разноски, на основание
чл. 78, ал. 3 от ГПК, в размер на сумата от 800 /осемстотин / лева.
По тези съображения, Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 266195 от 18.10.2021 г.,
постановено по гр.д. № 9893/2019 г. от Софийски градски съд, с което са
отхвърлени предявените от Л. О. Д., ЕГН ********** против М. В. М., ЕГН
********** иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД и иск по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД,
имащи за предмет присъждане на сумата от 26 000 /двадесет и шест хиляди/
лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, ведно със
законната лихва, считано от 31.07.2014 г., както решението в частта за
разноските.
ОСЪЖДА ищеца Л. О. Д., ЕГН ********** да заплати направените във
въззивното производство деловодни разноски на М. В. М., ЕГН **********,
на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, в размер на сумата от 800 /осемстотин/
лева;
Решението може да са обжалва от страните пред ВКС на Р. България, в
едномесечен срок от връчването му, при наличието на предпоставките по чл.
280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9