Р Е Ш
Е Н И Е
№…………
гр.Варна,
04.10.2019
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД гр. ВАРНА, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХLIX състав, в публичното заседание на двадесет и четвърти септември две
хиляди и деветнадесета година
в състав :
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ДИМИТЪР ДИМИТРОВ
при секретаря МИЛЕНА
УЗУНОВА, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 14351/2018год.
по описа
на Районен съд гр. Варна,
ХLIX състав, за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството е
образувано по предявени от А.з.к.н.п.з." ООД, ЕИК: ****, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от ****,
чрез процесуален представител: юрисконсулт Десислава Александрова, против И.Б.Й.,
ЕГН: **********,***, кумулативно съединени искове с правно основание чл.415, ал.3 от ГПК, вр. чл.240, ал.1 и чл.86 от ЗЗД за осъждане ответникът да заплати
на ищеца следните непогасени задължения по Договор за паричен заем № 2810817 от
16.05.2017 г., прехвърлен от заемодателя „****" АД в полза н. „А.з.к.н.п.з."
ЕООД с Рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от
30.01.2017 г. и Приложение № 1 към него от 01 юни 2018 г. както следва: сумата
от 924,52 лева, представляваща
дължима главница по договор за паричен заем № 2810217/15.05.2017 г., сключен
между „****“ АД и И.Б.Й.; 43.26 лв.
договорна лихва за периода 25 май 2017 г. до 12 октомври 2017 г.; 424.16 лв. неустойка за неизпълнение на
договорно задължение; 104.29 лв. лихва
за забава /мораторна лихва/ върху непогасената
главница, за периода от 13 октомври 2017 г. датата на последната погасителна
вноска на паричния заем до 02.11.2018 г. - датата на предявяване на осъдетелен иск, ведно със законната лихва върху главницата
от момента на подаване на осъдителния иск до окончателното изплащане на
дължимите суми, които вземания са прехвърлени с договор за цесия от 11.11.2016 г. и приложение № 1/01.06.2018 г., сключен между „****“
АД и „А.з.к.н.п.з.“ ООД.
Предвид
изричното оттегляне на осн.чл.232 ГПК на част от
исковата претенция, с Определение от 17.12.2018г. съдът е прекратил
производството по гр.д. № 14351/2018 г. по описа на Районен съд, град Варна по
отношение на предявените обективно кумулативно съединени искове с правна
квалификация чл. 422 ГПК, за признаване на установено в отношенията между „А.з.к.н.п.з.”
EООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление,*** по реда на чл. 422 ГПК и
И.Б.Й., ЕГН **********, адрес: ***, че ответникът дължи на ищеца сумата от
924,52 лева, представляваща дължима главница по договор за паричен заем №
2810217/15.05.2017 г., сключен между „****“ АД и И.Б.Й.; сумата от 43,26 лева,
представляваща дължима договорна лихва за периода 25.05.2017 г. до 12.10.2017
г.; сумата от 424,16 лева, представляваща неустойка за неизпълнение на
задължение; 74,96 лева, представляваща лихва за забава за периода 13.10.2017 г.
до 19.07.2018 г., които вземания са прехвърлени с договор за цесия от 11.11.2016 г. и приложение № 1/01.06.2018 г., сключен между „****“
АД и „А.з.к.н.п.з.“ ООД, з. които суми е издадена заповед за изпълнение по реда
на чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 11552/2018 г. по описа на Районен съд, град Варна.
Твърди се в
исковата молба, че съгласно Договор за паричен заем с № 2810817 от 15 май 2017
г. между „****" АД като Заемодател и И.Б.Й. като Заемател,
ответникът е удостоверил, че е получил Стандартен европейски формуляр, посочващ
индивидуалните условия по паричния заем и е запознат с всички условия на
индивидуалния договор. Твърди се, че съгласно сключения договор за заем,
Заемодателят/ищец/ се е задължил да отпусне на ответника паричен заем в общ
размер на 1700 лева, като сумата по кредита била предоставена с подписване на
горепосочения договор, с което Заемодателят е изпълнил задължението си. Твърди
се, че с договора страните се съгласяват, че със сключването на същия ще се
рефинансира текущият заем на ответника по Договор за паричен заем 2735027, като
страните са направили изрично изявление за прихващане на насрещни изискуеми
задължения, като в случая процесният договор има сила
на разписка. След извършеното прихващане задължението на Заемателя
се погасява изцяло, а Заемодателят му изплаща остатъка от заемната сума по
договора. Твърди се, че отв. Й. се е задължил да
ползва и върне заемната сума, съгласно условията на сключения договор, като
заплати сума в размер на 1847.58 лв., ведно с договорната лихва на 21
седмична/и и месечна/и погасителни вноски, всяка в размер на 87.98 лв.
(включваща първоначална главница и договорна лихва). Твърди се, че по договора
за паричен заем, отв.Й. е извършвал/а плащания в общ
размер на 1386 лв., като към настоящия момент дължимата главница е в размер на
924.52 лв. Твърди се, че за ползването на предоставената заемна сума по
сключения Договор за паричен заем 2810817 от 15 май 2017 г. между страните,
ответникът дължи договорна лихва, в размер посочен в договора, като в случая
начислената договорна лихва е в размер на 43.26 лв. за периода от 25 май 2017
г. - датата на първата вноска до 12 октомври 2017 г. - датата на настъпване на
падежа на договора. Твърди се, че в сключения между страните договор,
ответникът се е задължил в 3-дневен срок от усвояване на сумата да предостави
на Заемодателя едно от обезпеченията, посочени
изчерпателно в договора, като се е съгласил, че в случай на неизпълнение на
задължението за предоставяне на обезпечение, дължи неустойка, която се
начислява еднократно, след 3 дни, от датата на сключения между страните договор
и се дължи като допълнителна сума към всяка от погасителните вноски, като към
настоящия момент дължимата неустойка е в размер на 424.16 лв. Твърди се, че
разпоредбите на договора предвиждат, че съгласно Тарифа на „****" АД, при
забава на плащане на погасителна вноска с повече от 30 календарни дни, се
начисляват разходи за събиране, представляващи такси и разноски за напомнителни писма, електронни съобщения, телефонни
разговори и посещения на адрес в размер на по 9 лв. за на всеки 30 дневен
период, до максимален размер от 45 лв. Твърди се, че отв.Й.
дължи разходи и такса за извънсъдебно събиране на просроченото задължение в
размер 0лв. Твърди се, че ответникът е трябвало да изплати целия заем на 12
октомври 2017 г.-последната падежна дата, като от тогава до подаването на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист, както и
на настоящата искова молба, сроковете по всички падежи на тези остатъчни вноски
са отдавна изтекли, а ответникът по делото продължава виновно да не изпълнява
задълженията си, поради което същият дължи и обезщетение за забава /мораторна лихва/ върху непогасената главница, в размер на
74.96 лв. от 13 октомври 2017 г. датата на последната погасителна вноска на
паричния заем до датата на подаване на заявлението -19 юли 2018 г. г, ведно със
законната лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението до
окончателното изплащане на дължимите суми.
Твърди се, че
между ищцовото дружество и кредитодателя
на ответника е сключен Рамков договор за прехвърляне на парични задължения
(цесия) от 30.01.2017 г. на основание чл. 99 от ЗЗД и Приложение № 1 към него
от 01 юни 2018 г. между „****" АД, ЕИК ********* и „А.з.к.н.п.з."
ЕООД, ЕИК ****, по силата, на който вземането е прехвърлено в полза н. „А.з.к.н.п.з."
ЕООД изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът е депозирала отговор на исковата молба.
Оспорва размера
на исковите претенции. Намира, че сключения между тях договор
противоречи на добрите нрави. Релевира доводи за наличие
на неравноправност на клаузи от
договора. Оспорва процесуалната
легитимация на ищцовото дружество.
Съдът след като
съобрази събраните по делото доказателства
намира следното от фактическа страна:
От приложеното
ч.гр.д. 11552/2018 г. на ВРС се установява, че в полза н.А.з.к.н.п.з."
ООД е издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу И.Б.Й..
От писмените доказателства
- Договор
за паричен заем с № 2810817 от 15 май 2017 г., Тарифа на ****" АД и Предложение за сключване на
договор за паричен заем, Рамков договор за
прехвърляне на парични задължения (цесия) от 30.01.2017 г. на основание чл.
99 от ЗЗД между
„****" АД и „А.з.к.н.п.з." ЕООД и Приложение
към него, уведомление за цесия, се установява, че: на 15 май 2017 г. между „****" АД като Заемодател и И.Б.Й. като Заемател, е сключен Договор за паричен
заем с № 2810817 за сумата от 1700лв., която била
усвоена изцяло. Връщането следвало да се извърши
на 21 седмична/и и месечна/и погасителни вноски, всяка в размер на 87.98 лв.,
включваща първоначална главница и договорна лихва. Отразено е, че размера на възнаградителната лихва е 40,0 %, лихвен процент на ден,
приложим при отказ от договора - 0.11 %, а годишния процент на разходите – 46.87 %. Общата сума, която следвало да
се върне от Й. е в размер на 1 847.58 лв. Отразено е, че с подписването на договора, страните се съгласяват да
се рефинансира текущия заем на
Заемателя, като същият заявява, че желае да
погаси изцяло задължението си по Договор за
паричен заем № 2735027, в размер на 791.78 лева. Съгласно сключения между страните договор, ответникът се е задължил в 3-дневен срок от усвояване на
сумата да предостави на Заемодателя
едно от обезпеченията,
посочени изчерпателно в договора, като се е съгласил, че в случай на
неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение, дължи неустойка, която се начислява еднократно,
след 3 дни, от датата на
сключения между страните договор и се дължи като
допълнителна сума към всяка от
погасителните вноски, като дължимата неустойка е в размер на 424.16 лв. Разпоредбите
на договора предвиждат, че съгласно Тарифа на „****" АД, при забава на плащане
на погасителна вноска с повече от 30 календарни дни, се начисляват
разходи за събиране, представляващи такси и разноски за напомнителни писма, електронни съобщения, телефонни разговори и посещения на адрес в размер
на по 9 лв.
за на всеки
30 дневен период, до максимален размер
от 45 лв.Ответникът се задължил да
изплати целия заем на 12 октомври
2017 г.-последната падежна дата. На 30.01.2017 год. заемодателят цедирал неплатените си вземания по договора за
заем на обща
стойност 1458,94 лв. на заявителя-ищец, който
уведомил длъжника за цесията с покана към настоящата искова
молба.
Прието
по делото е и пълномощно, с което „****" АД е упълномощило
„А.з.к.н.п.з.” EООД да го представлява във връзка с извършване
на уведомяване по законовоустановения ред на длъжниците
за сключения договор за прехвърляне
на вземанията, сключен между „****"
АД и „А.з.к.н.п.з.”
EООД, сключен на 30.01.2017 г.
По
делото е представено уведомително писмо за извършеното прехвърляне на вземанията до И.Б.Й. от „****" АД, чрез пълномощника „А.з.к.н.п.з.” EООД. Не се съдържат доказателства същото да е връчено
на ответника.
Въпреки отправеното от ищцовото
дружество искане за допускане на съдебно-счетоводна експертиза по делото и
дадената от съда възможност за назначаването й след внасяне на определения
депозит за вещо лице, ищцовото дружество не внесе в
определения му срок този депозит. Предвид неизпълнение на указанията на съда, с
определение в открито съдебно заседание, проведено на 24.09.2019г. съдът
констатира пасивността на ищцовата страна и
неизпълнение на указанията, поради което заличи допуснатата ССЕ от доказателствения материал по делото.
Съдът приема, че ищцовата
страна не доказа твърденията си относно размерите на реално отпуснатия на
ответника кредит, както и относно размера на извършените от него погашения,
респективно на диференцирането на всяко от тези плащания и отнасянето му по
погасяване на различните твърдяни задължения.
Въз основа на така установената
фактическа обстановка, съдът извежда следните
правни изводи :
Предявени са
обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.415, ал.3 от ГПК, вр. чл.240, ал.1 и чл.86 от ЗЗД, за вземане произтичащо
от чл. 79 вр. чл. 99 ЗЗД. Видно от приобщеното ч. гр. д. №11552/2018. 25 състав по описа
на ВРС,
е че в полза на ищеца е издадена
заповед за изпълнение на парично
задължение по реда на чл.
410 ГПК срещу ответника
за сумите, предмет на установителните
искове. Издадената заповед за изпълнение е връчена на ответника по
реда на чл.
47, ал.5 ГПК, поради което съдът в съответствие
с разпоредбата на чл. 415, ал.1, т.2 ГПК е указал на ищеца
да предяви иск за установяване
на претендираните вземания в едномесечен срок от получаване
на разпореждането. При съобразяване на датата на получаване
на разпореждането и на датата на
предявяване на исковата молба, следва изводът, че исковите претенции
са заявени в указания срок по
чл. 415, ал.
1 ГПК.
Съдът е указал, че в доказателствена тежест на ищеца
за уважаване на предявените искови претенции е да установи по
реда на пълно
и главно доказване, следните обстоятелства: съществуването на твърдяното вземане в негова полза по
основание /в т.ч. валиден договор за цесия, имащ
за предмет вземане срещу ответника
в размер на исковата сума; валидно учредено между цедента и ответника договорно правоотношение, изправността на първия по
същото/, както и по размер, длъжник
и падеж, респективно факта на осъществяване
на всички предпоставки за предсрочна изискуемост на кредита, факта и момента на уведомяването на длъжника от
предишния кредитор за извършеното прехвърляне на вземането.
Предвид горепосочените материалноправни норми, на които се основава присъденото със заповедта вземане, уважаването на иска е обусловено от наличието на установено от ищеца наличие на сключен между ответника и третото лице „****" АД валиден формален договор за кредит, по който заемодателя е изпълнил задълженията си и е изрядна страна; размера и основанието на всяко от паричните задължения, включени в прехвърленото вземане на стойност от 1458,94 лв.; наличието на валиден договор за прехвърляне на посоченото в издадената заповед по чл. 410 ГПК вземане със страни ищеца и „****" АД и извършеното по реда на чл. 99 ЗЗД уведомяване на длъжника за извършената цесия, респ. ответинкът следва да установи обстоятелството, че е върнал заетата сума по договора за кредит на цесионера или цедента или, че задължението за връщането й е погасено по друг правнорелевантен способ.
По делото не бе безспорно доказано от ищцовата страна на първо място факта на реалното изплащане в полза на ответника на договорената сума и усвояването й от негова страна. Не бе безспорна доказано изплащането, респ. неизплащането от страна пна ответника на договорените вноски, както и техния падеж.
Предвид горното съдът извежда извод за липсата на валидна облигационна връзка между ответника и „****" АД за отпускане на кредит по силата на Договор за паричен заем с № 2810817 от 15 май 2017 г. Ето защо и установените по размер в настоящото производство вземания на цесионера – ищец не са дължими от ответника. Към датата на прехвърляне на вземането по потребителски кредит № 2810817 от 15 май 2017 г. цедентът е нямал съществуващо вземане към ответника и не е могъл валидно да го прехвърли на ищеца.
Във връзка
с гореизложеното съдът приема, че не
са налице елементите от фактическия
състав на чл.
422, ал. 1 от ГПК,
поради което
, предявеният иск за признаване дължимост от страна на
ответника на вземане в полза на ищеца, предмет
на заповед за изпълнение по
ч.гр.дело №11552/2018год. на
ВРС се явява неоснователен и недоказан, и постановява решение, с което го отхвърля в цялост.
При този
изход на спора в тежест на ищеца следва
да бъдат възложени по реда
на чл. 78, ал.
3 от ГПК сторените
от ответника в производството съдебно деловодни разноски, но доколкото такива липсват, то съдът не следва
да се приознася по тяхна дължимост.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски районен съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ иска н.А.з.к.н.п.з." ООД, ЕИК: ****, със
седалище и адрес на управление:***, представлявано от ****, чрез процесуален
представител: юрисконсулт Десислава Александрова, против И.Б.Й., ЕГН: **********,***,
с правно основание чл.415, ал.3 от ГПК, вр. чл.240, ал.1 и чл.86 от ЗЗД за осъждане
ответникът да заплати на ищеца следните непогасени задължения по Договор за
паричен заем № 2810817 от 16.05.2017 г., прехвърлен от заемодателя „****"
АД в полза н. „А.з.к.н.п.з." ЕООД с Рамков договор за прехвърляне на
парични задължения (цесия) от 30.01.2017 г. и Приложение № 1 към него от 01 юни
2018 г. както следва: сумата от 924,52
лева, представляваща дължима главница по договор за паричен заем №
2810217/15.05.2017 г., сключен между „****“ АД и И.Б.Й.; 43.26 лв. договорна лихва за периода 25 май 2017 г. до 12 октомври
2017 г.; 424.16 лв. неустойка за
неизпълнение на договорно задължение; 104.29
лв. лихва за забава /мораторна лихва/ върху
непогасената главница, за периода от 13 октомври 2017 г. датата на последната
погасителна вноска на паричния заем до 02.11.2018 г. - датата на предявяване на
осъдетелен иск, ведно със законната лихва върху
главницата от момента на подаване на осъдителния иск до окончателното изплащане
на дължимите суми, които вземания са прехвърлени с договор за цесия от 11.11.2016 г. и приложение № 1/01.06.2018 г., сключен между „****“
АД и „А.з.к.н.п.з.“ ООД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване
пред Варненски окръжен съд, в двуседмичен срок от получаване на съобщението от
страните, че е изготвено и обявено.
Препис
от настоящето решение да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението
за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: