Р Е Ш Е Н И Е № 261
гр. Сливен, 18.11.2022 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
СЛИВЕН, в публично заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и втора
година, в състав:
Административен съдия: Детелина
Бозукова
при секретаря Радостина
Желева, като разгледа докладваното от съдия Бозукова адм. дело № 351/2022
г. по описа на Административен съд Сливен, за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е по реда
на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 172, ал. 5 от Закона
за движението по пътищата (ЗДвП).
Образувано е по жалба на
Р.К.Д. *** срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 22-0804-000584
от 19.09.2022 г., издадена от Началник Сектор
„Пътна полиция“ към ОД на МВР – Сливен, с която по отношение на жалбоподателя е
наложена ПАМ по чл. 171, т. 1 б.
"в" от ЗДвП – временно отнемане на свидетелството за управление на
моторно превозно средство на водач до успешно полагане на проверовъчен
изпит, считано от 19.09.2022г.
В жалбата се излагат
доводи за материална и процесуална незаконосъобразност на оспорената заповед. Моли
съда да отмени обжалваната заповед. Претендира разноски.
В съдебно заседание
оспорващият, редовно и своевременно
призован, се явява лично и се представлява от упълномощен представител - адв. М. К. ***, който поддържа жалбата. Оспорва приетата от
АО фактическа обстановка. Твърди, че не е извършил нарушението, поради
незнание. Изтъква, че д. било с н. т., не било възможно поставянето му в детско
столче. Моли съда да отмени обжалваната заповед.
В съдебно заседание
административният орган - Началник Сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР – Сливен не се явява и не се представлява.
Административен съд
Сливен, като взе предвид становищата на страните и доказателствата по делото,
включително тези в административната преписка, обсъдени поотделно и в тяхната
съвкупност намира за установено от фактическа страна следното:
При извършване на
патрулно – постова дейност в с.Градец на изхода към с. Ичера на 19.09.2022г. в 10.55 ч. полицейски
служители установили движещо се МПС - Опел „Вектра“ с
рег.№ ******, в което на предната седалка пътувало дете на 7 годишна възраст
без обезопасителна система – детско столче. Спрели МПС
за проверка, при която установили самоличността на водача – Р.К.Д., както и
обстоятелството, че в автомобила няма обезопасителна система за деца, като д. било
и без поставен обезопасителен колан. Срещу Д. бил
съставен Акт за установяване на административно нарушение GA № 657136/19.09.2022г. /л.17/ за това, че на 19.09.2022г.
в 10.55ч. полицейски служители установили движещо се МПС -
Опел „Вектра“ с рег.№ ******, в което на предната
седалка пътувало дете на 7 годишна възраст без да използва система за обезопасяване на деца. В акта е отбелязано, че
нарушението е допуснато от водача, поради незнание и непознаване на правилата
за движение по пътищата, като на водача е зададен въпрос как се превозват деца,
но същият заявил, че не знае. При такива фактически установявания служител при
ОД на МВР – Сливен квалифицирал в акта извършеното като административно
нарушение по чл. 133 ал. 2 от ЗДвП.
На 19.09.2022 г. Началник
сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – Сливен издал Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № 22-0804-000584, с която за нарушение на чл. 133 ал. 2 от ЗДвП и на основание чл. 171, т. 1 б.
"в" от ЗДвП наложил на Р.К.Д.
*** принудителна административна мярка - "временно отнемане на
свидетелството за управление на МПС на водач" до успешно полагане на проверовъчен изпит. /л.12/
Заповедта била връчена
на Д. на 21.09.2022 г. /л.12/. Жалбата срещу тази заповед е подадена до
настоящия съд на 29.09.2022 г./л.2/
Към доказателствата по
делото са приобщени АУАН GA № 657136/19.09.2022г. /л.17/; докладни записки
до началник група „ПП“ ОДМВР Сливен от 19.09.2022г./л.18 / и от 27.09.2022г./л.20/;
възражение вх.№ 804000-8414/20.09.2022г. от Р.Д./л.22/, Заповед № 343з-3031/31.12.2021
г. на Директор ОД МВР – Сливен /л.24/, Справка за нарушител/водач на Р.К.Д. /л.14/,
сведение /л.23/.
По делото по искане на
оспорващия е разпитана като свидетел М. П. Д., от показанията на която се
установява, че с оспорващият Д. имат дете на 7 години, което е едро за
възрастта си и с н. т.; По принцип пътувало на задната седалка с поставен
колан, но въпросния ден било на предната седалка без поставен обезопасителен колан, без да е поставено в обезопасително столче, защото не се побирало в него.
По делото е приобщен
талон за проведен профилактичен преглед на 08.11.2022г., издаден Д-р М. Х.„АИБМП
д-р П.“ ЕООД, съгласно което от извършения профилактичен преглед на П.Р. К. на
7 год. е установено, че д. е с тегло ** кг. и ръст *** см. /л.27/.
Приложен е и акт за
раждане на П.Р. К., род. на ***г./л.28/
Приложено е и
свидетелство за завършено основно образование на Р.Д. с № 143-9/15.06.2012г.
издадено от Основно училище „Кап. Петър Пармаков“
с.Градец, общ.Котел /л.29/.
При горната фактическа
обстановка, съдът формира следните изводи от правно естество:
Жалбата е допустима за
разглеждане по същество, като подадена от активно легитимирана страна, при
наличие на правен интерес от оспорване, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол
и в рамките на преклузивния законов срок по чл. 149, ал. 1 от АПК.
Съобразно разпоредбата
на чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът не се ограничава само с
обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а проверява
законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК.
Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП принудителните административни
мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква "а", т. 6 и 7 се
прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност
или от оправомощени от тях длъжностни лица. Със
Заповед № 343з-3031/31.12.2021 г. директорът на ОДМВР – Сливен на основание чл. 172, ал. 1 от ЗДвП и в изпълнение на Заповед №
8121з-1632/02.12.2021 г. министърът на вътрешните работи е оправомощил
различни служители при ОД на МВР – Сливен да прилагат принудителни
административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква "а", и т. 6 и т. 7 от ЗДвП, като в т. 1. 5 от заповедта е
посочен началник сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР Сливен. Следователно
оспорената заповед е издадена от материално, териториално и персонално
компетентен административен орган. Същата е постановена и в изискуемата писмена
и предметна форма и съдържа фактически и правни основания за нейното издаване,
вкл. чрез препращането към констатациите, обективирани
в АУАН GA № 657136/19.09.2022г.
Ето защо настоящата
съдебна инстанция приема процесната заповед за
валидна и постановена при спазване на всички съществени административнопроизводствени
правила.
Атакуваният
административен акт е постановен и при правилно приложение на материалния закон
и съответствие с целта на закона, при следните съображения:
Принудителните
административни мерки по чл. 171, т. 1 б.
"в" от ЗДвП се налагат за осигуряване безопасността на движението по
пътищата и за преустановяване на административните нарушения по този закон, поради което те са
преустановяващи ПАМ по смисъла на чл. 22, предложение второ
от Закона за административните нарушения и наказания. Издадената заповед за
прилагането на принудителна административна мярка по правното си действие има
характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК, като при липса на предвидено
друго в специалния закон - ЗДвП, на основание чл. 2, ал. 1 от АПК и във вр.
с чл. 23 от ЗАНН, се прилага редът на глава пета, дял първи от
АПК.
Предпоставка за
издаването на заповед с правно основание по различните състави на чл. 171 от ЗДвП е извършено от водача на МПС
административно нарушение, предвидено в хипотезата на същата, което се
установява с АУАН, съставен от компетентните длъжностни лица по реда на ЗАНН.
Съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, редовно съставените АУАН имат доказателствена сила до доказване на противното. В
конкретния случай жалбоподателя оспорва приетата от органа фактическа
обстановка, като излага твърдения и ангажира доказателства в тяхна подкрепа.
Съгласно разпоредбата на
чл. 171, т. 1 б.
"в" от ЗДвП, посочена като правно основание за издаване на процесната заповед, се отнема временно свидетелството за
управление на МПС на водач, който поради незнание е извършил немаловажно
нарушение на правилата за движение - до успешното полагане на проверочен изпит.
Следователно, за да бъде законосъобразно приложена посочената административна
мярка, е необходимо наличието на следните кумулативни предпоставки: водач,
който е извършил нарушение на правилата за движение, това нарушение да не е
маловажно и да е извършено от водача поради незнание на правилата за движение.
В случая от събраните по
делото доказателства, включително и от свидетелските показания на М. П. Д.,
безспорно се установява, че жалбоподателят, при управление на МПС е превозвал д.
П.Р. К. на 7 год. на предната седалка, като д. не е било обезопасено по никакъв
начин. Съгласно нормата на чл.137б ал.1 от ЗДвП системите за обезопасяване на
деца в зависимост от теглото на децата, за които са предназначени, се
класифицират в пет групи:1. група 0 - за деца с тегло под 10 kg;2. група 0+ - за деца с тегло под 13 kg;3.
група I - за деца с тегло между 9 и 18 kg;4. група II
- за деца с тегло между 15 и 25 kg;5. група III - за
деца с тегло между 22 и 36 kg. Действително както в оспорената
заповед, така и в акт АУАН GA № 657136/19.09.2022г. не е
отразено д. П.Р. К. от коя група е и с какво тегло е, съответно – коя точка от
разпоредбата е нарушена, но този пропуск не е съществен, доколкото по делото не
се спори, че д. не е било обезопасено по никакъв начин - нито е било с поставен
обезопасителен колан за възрастни, нито е било с
допълнителна обезопасителна седалка. Съгласно приобщения по делото талон за
профилактичен преглед от 08.11.2022г. д. П.Р. К. е на 7 год., с ръст *** см и тегло
** кг. Удостоверяването на теглото на д. обаче е към датата на съдебното
заседание по делото - 08.11.2022г. и няма данни какво е било теглото му към
датата на проверката – 19.09.2022г. Горното обстоятелство и анализът на нормата
на чл.137б ал.1 от ЗДвП налагат извод, че в конкретния случай следва да намери приложение
изискването за ползване на система за обезопасяване на деца, предвидена в
нормата на чл.137 б ал.1 от ЗДвП, а в
случай, че д. не попада в нито една от трите групи – да ползва система за
обезопасяване за възрастни. Ето защо съдът приема, че е налице нарушение, което
е извършено от Р.Д. поради незнание, в каквато насока са констатациите, обективирани в АУАН GA № 657136/19.09.2022г., съгласно които жалбоподателят не може да отговори
как се превозват деца.
Незнанието на закона не
освобождава от отговорност като същото "незнание" след като бъде
надлежно установено е основание на лицето да бъде наложена ПАМ, която ще
предотврати възможността поради незнание водачът да извърши и други нарушения
на правилата за движение, което е необходимо с оглед изпълнение целта на закона
– опазване на живота и здравето на участниците в движението. Съставителят на
акта, който безспорно е упълномощено съгласно чл. 165, ал. 1 ЗДвП лице има право да контролира
спазването на правилата на движение от всички участници в движението - т. 1 на
същия текст. Съдържанието на това негово правомощие неминуемо изисква преценка
и за познаване на правилата за движение. Като констатират извършване на
нарушение контролните органи имат право да предприемат подходящи превантивни
мерки за предотвратяване на бъдещи нарушения, което е в съответствие със
задължението им по чл. 165, ал. 1, т. 7 ЗДвП и целта на закона. Както се
отбеляза по - горе чл. 189, ал. 2 от ЗДвП придава доказателствена
сила на установеното в актовете за установяване на административни нарушения по
този закон, до доказване на противното.
Както в хода на административното производство, така и в настоящото съдебно
такова оспорващият не ангажира годни доказателства оборващи констатациите в акта.
Предмет на преценка в настоящото съдебно производство е законосъобразността на
ПАМ, респ. наличието на законовите предпоставки за нейното прилагане –
установено по надлежния ред с акт и доказано от фактическа страна
административно нарушение, извършено поради незнание и немаловажност на същото.
В този смисъл при
цялостна преценка на доказателствата – поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира,
че е налице втората изискуема предпоставка – нарушението да е извършено поради
незнание на закона, както и третата, изискуема от чл. 171, т. 1 б.
"в" от ЗДвП предпоставка – "немаловажно нарушение". По
аргумент от § 6, т. 32 от ДР на ЗДвП, "маловажно" е
нарушението, което, макар и с незначителни отклонения от нормативно
предписаното поведение на участника в движението, при друга пътна обстановка би
могло да доведе до настъпване на пътнотранспортно произшествие. В случая по
делото бе установено, че превозването на д. на предната седалка се осъществява
след като същото не е обезопасено по
никакъв начин, нито с обезопасително столче, нито с
поставен колан за възрастни, поради което е било налице свободно движение на д.
между седалките в транспортно средство. Следователно само по себе си този начин
на превозване би могъл да провокира пътно – транспортно произшествие поради
разсейване на водача, а и би могло да резултира
евентуална травма на д. като пътник.
Следователно така
постановената принудителна административна мярка е наложена и в съответствие с
целта чл. 171,
т. 1 б. "в" от ЗДвП – за предотвратяване на възможността поради незнание
водачът да извърши други нарушения на правилата за движение до доказване по
надлежния ред - чрез полагане на проверочен изпит, на компетентността си да
управлява МПС като правнорегламентирана дейност.
С оглед гореизложеното
съдът намира обжалвания административен акт за законосъобразен като постановен
при спазване на изискванията за форма на административния акт, в съответствие с
материалния закон, при липса на съществени нарушения на
административно-производствените правила и в съответствие с целта на закона.
Жалбата на Р.Д., като
неоснователна, следва да бъде отхвърлена.
При този изход на
делото, разноски на оспорващия не се дължат, а от органа не се претендират,
поради което не се присъждат.
Водим от горното и на
основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд - Сливен
Р Е Ш
И:
ОТХВЪРЯ жалбата на Р.К.Д.
*** срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 22-0804-000584
от 19.09.2022 г., издадена от Началник
Сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – Сливен, с която по отношение на
жалбоподателя е наложена ПАМ по чл. 171, т. 1 б.
"в" от ЗДвП – временно отнемане на свидетелството за управление на
моторно превозно средство на водач до успешно полагане на проверовъчен
изпит, считано от 19.09.2022г.
Решението на основание
чл.172 ал.5 изр. второ от ЗДвП е окончателно.
Препис от решението да
се изпрати на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: