РЕШЕНИЕ
№ 459
гр. Варна, 09.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 23 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Милена Трифонова
при участието на секретаря София Н. Маринова
като разгледа докладваното от Милена Трифонова Административно
наказателно дело № 20253110200332 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „Казино 3ВЕ БЕТ“ ООД срещу Наказателно
постановление № 100515/04.11.2024 г., издадено от Хр. Н. Р. на длъжност
заместник – кмет на Община Варна, с което на дружеството на основание чл.
119, ал. 1, т. 1 от Наредбата за управление на отпадъците на територията на
Община Варна (наричана в изложението на настоящото решение Наредбата) е
наложена имуществена санкция в размер на 1400 лв. за нарушение на чл. 10, т.
3 от Наредбата.
В жалбата са изложени съображения за незаконосъобразност на
наказателното постановление поради допуснати съществени процесуални
нарушения и нарушение на материалния закон. Наведен е довод за липса на
компетентност на административноказаващият орган да издава наказателни
постановления. Твърди се, че наказателно постановление не съдържа
реквизитите по чл. 57, ал. 1, т. 2, 4 и 5 ЗАНН, като вместо това съдържа
обсъждане на възраженията на дружеството срещу съставения АУАН. Твърди
се, че наказателното постановление е издадено без да е установено по
несъсмен начин нарушението и самоличността на лицето, което го е
извършило. Твърди се, че субект на административнонаказателна
1
отговорност в случая не може да бъде юридическо лице, а в АУАН и НП не е
посочено конкретното физическо лице, изхвърляло отпадъците. Твърди се, че
липсва пълно описание на нарушението, като не е посочено с какво действие
и последством кое лице дружеството е извършило нарушение на Наредбата за
управление на отпадъците на територията на Община Варна. Отправено е
искане за отмяна на наказателното постановление.
В проведеното открито съдебно заседание дружеството – жалбоподател
чрез процесуалния си представител адв. Д. А. поддържа въззивната жалба и
искането за отмяна на наказателното постановление. Отправя искане за
присъждане на сторените по делото разноски.
В проведеното открито съдебно заседание въззиваемата страна Община
Варна чрез процесуалния си представител юрисконсулт Ст. Д. излага
становище за законосъобразност на издаденото наказателно постановление и
моли за потвърждаване на същото. Отправя искане за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази
възраженията и доводите, изложени от страните, намира за установено
следното:
От фактическа страна:
На 27.08.2024 г. св. Н. Й. Н. (главен инспектор „Управление на
отпадъците“ в Община Варна) и св. Т. Д. К. (главен инспектор „Управление на
отпадъците“ в Община Варна) извършвали проверка, свързана с контрол
върху системата за разделно събиране на отпадъци и опаковки в гр. Варна и
по-конкретно на жълтите и зелените контейтери. Двамата служители на
Община Варна се намирали в района на Колхозен пазар – гр. Варна и Районен
съд – Варна, където на кръстовището на ул. „Неофит Бозвели“ и ул. „Баба
Тонка“ установили изхвърляне на отпадъци от картонени опаковки (кашони 7
бр.) до съдовете за разделно събиране на отпадъци от опаковки. Отпадъците
били надписани с черен флумастер с надпис „Върбата“. Разходили се и
установили, че единственият надпис „Върбата“ се намира на северния вход на
„Казино 3 ВЕ БЕТ“ ООД. Влезли вътре и установили, че в казиното има бар,
където продават алкохол. Показали кашоните с алкохол на представител на
2
дружеството, който заявил, че имат кашони от алкохол, но отрекъл намерените
да са изхвърлени от тях. Контролните органи не намерили в обекта отпадъци,
както и място, където да се съхраняват такива. Представителят на
дружеството заявил, че нямат и сключен договор с лице по чл. 35 от Закона за
управление на отпадъците (ЗУО).
На същата дата св. Н. Н. съставил срещу дружеството АУАН за
нарушение на чл. 10, т. 3 от Наредбата за управление на отпадъците на
територията на Община Варна.
Извън срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН въззивното дружество е депозирало
писмено възражение срещу съставения АУАН, като на 04.11.2024 г. заместник
– кметът на Община Варна Хр. Р. приел идентична фактическа обстановка,
като тази изложена в АУАН, и издал обжалваното наказателно постановление.
По доказателствата:
Гореизложената фактическа обстановка се установи и се потвърди въз
основа на следните гласни доказателствени средства: показанията на св. Н. Й.
Н. и св. Т. Д. К. и писмени доказателства: констативен протокол, извлечение
от Търговски регистър при Агенция по вписванията, 2 броя заповеди на кмета
на Община Варна и веществени доказателства – 4 бр. снимки.
Изхвърлянето на отпадъци от обект, стопанисван от въззивното
дружество, на неразрешено за това място се установява на първо място от
показанията на св. Н. Й. Н. и св. Т. Д. К.. Показанията на посочените
свидетели са последователни, логични и непротиворечиви, като
възпроизвеждат точно и хронологично събитията, които са възприели на
място, а именно на процесната дата установили изхвърляне на отпадъци от
картонени опаковки (кашони 7 бр.) до съдовете за разделно събиране на
отпадъци от опаковки, разположени в гр. Варна, на кръстовището на ул.
„Неофит Бозвели“ и ул. „Баба Тонка“. Отпадъците били надписани с черен
флумастер с надпис „Върбата“. Със същия надпис бил обозначен и порталът
на дружеството „Казино 3 ВЕ БЕТ“ ООД. Надписът обозначавал старото име
на казино (познато на доставчиците на алкохолни напитки с името „Върбата“),
функционирало преди настоящия ползвател на имота, а именно дружеството
„Казино 3 ВЕ БЕТ“ ООД. Показанията на разпитаните по делото свидетели се
потвърждават и от веществените доказателства по делото – 4 бр. снимки, от
3
които се установяват картонени опаковки извън съдовете за разделно събиране
на отпадъци, като върху опаковките има надпис „Върбата“.
Съдът кредитира и събраните по делото писмени и веществени
доказателства като достоверни и допринасящи за разкриване на обективната
истина по делото, доколкото същите по отделно и в своята съвкупност са
непротиворечиви, поради което въз основа на тях и на свидетелските
показания в кредитираните части изгради своите фактически изводи.
От правна страна:
Жалбата срещу наказателното постановление е подадена в установения в
чл. 59, ал. 2 ЗАНН 14 – дневен срок, от надлежна страна, срещу акт, който
подлежи на обжалване, поради което се явява процесуално допустима.
Съдът в рамките на служебната проверка не констатира съществено
нарушение на процесуалните правила, визирани в ЗАНН. Съставеният АУАН
и издаденото въз основа на него НП съдържат законоустановените реквизити
по чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. Същите са издадени в предвидените за това срокове,
като при връчването им не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила. АУАН е издаден от компетентен орган съгласно
приложената към административнонаказателната преписка Заповед №
2438/09.07.2024 г. на кмета на Община Варна, с която е възложено да
актосъставителя Н. Н. (гл. инспектор „Управление на отпадъците“) да
осъществява контрол и да съставя актове за установяване на административни
нарушения по Закона за управление на отпадъците и Наредбата за управление
на отпадъците на територията на Община Варна. НП също е издадено от
компетентен орган предвид приложената в административнонаказателната
преписка Заповед № 2004/11.06.2024 г. на кмета на Община Варна, съгласно
която на Хр. Н. Р. като заместник – кмет на Община Варна е възложено да
подписва наказателни постановления по Закона за управление на отпадъците и
Наредбата за управление на отпадъците на Община Варна. Описанието на
нарушението е достатъчно пълно и ясно, като позволява на санкционираното
лице да разбере за какво деяние е привлечен към
административнонаказателна отговорност и съответно да организира
адекватно защитата си, а именно – посочено е, че е установено изхвърляне на
отпадъци от картонени опаковки (кашони 7 бр.) до съдовете за разделно
4
събиране на отпадъци от опаковки, разположени в гр. Варна, на кръстовището
на ул. „Неофит Бозвели“ и ул. „Баба Тонка“. Отпадъците са надписани с черен
флумастер с надпис „Върбата“. Със същия надпис е обозначен и порталът на
дружеството „Казино 3 ВЕ БЕТ“ ООД. Надписът обозначава старото име на
казино (познато на доставчиците на алкохолни напитки с името „Върбата“),
функционирало преди настоящия ползвател на имота, а именно дружеството
„Казино 3 ВЕ БЕТ“ ООД.
Разпоредбата на чл. 10, т. 3 от Наредбата за управление на отпадъците на
територията на Община Варна забранява изхвърлянето на отпадъци извън
предназначените за целта специализирани съдове и замърсяване на
пространството около тях. Към датата на нарушението е действала и
санкционната разпоредба на чл. 119, ал. 1, т. 1 от Наредбата за управление на
отпадъците на Община Варна, съгласно която се наказва с имуществена
санкция в размер от 1400 до 4000 лв. едноличен търговец или юридическо
лице, което: изхвърля неопасни отпадъци на неразрешени за това места или в
съдове или торби, различни от определените от общината за измерване на
количество битови отпадъци по чл. 67, ал. 8 от Закона за местните данъци и
такси.
На съда е служебно известно, че разпоредбите на чл. 111-123 от
Наредбата за управление на отпадъците на територията на Община Варна са
прогласени за нищожни с Решение № 10467/16.10.2024 г. на Административен
съд – Варна по адв. д. № 1407/2024 г., сред които е и санкционната
разпоредба, приложена в оспореното наказателно постановление. Решението е
влязло в сила, като прогласяването на нищожността е обнародвана по начина,
по който е бил обнародван и актът - съгласно чл. 78, ал. 3 АПК.
Конкретно за чл. 119, ал. 1, т. 1 от Наредбата съдът е констатирал пълното
съответствие с чл. 134, ал. 1, т. 1 ЗУО. Съдът приема, че тези отношения са
уредени от нормативен акт от по-висока степен, поради което Общински съвет
– Варна няма правомощие да издава наредба, с която да ги преурежда, дори и
да касаят въпроси от местно значение, тъй като приемането на такава наредба
е недопустимо съгласно чл. 8 ЗНА, а предвиждането на паралелна
административнонаказателна отговорност за идентични нарушения създава
несигурност в правния мир, както и възможност за неравноправно третиране
на гражданите.
5
Настоящият съдебен състав е длъжен да зечете последиците от
прогласяването на нищожността на санкционната разпоредба, като изпълни
правомощието си по чл. 63, ал. 7, т. 1 от ЗАНН като приложи закон за същото
наказуемо нарушение, без съществено изменение на обстоятелствата на
нарушението (в този смисъл е Решение № 2362/28.02.2025 г., постановено по
КАНД № 2279/2024 г. по описа на Административен съд – Варна).
В конкретния случай санкционираното юридическо лице е осъществило
състава на административното нарушение на чл. 10, т. 3 от Наредбата за
управление на отпадъците на територията на Община Варна, която забранява
изхвърлянето на отпадъци извън предназначените за целта специализирани
съдове и замърсяване на пространството около тях. Състава на нарушението е
осъществен чрез изхвърлянето на 7 броя кашони до съдовете за разделно
събиране на отпадъци от опаковки. От събраните по делото доказателства се
установява по несъмнен начин, че намерените кашони извън съдовете за
разделно събиране на отпадъци са от дейността на дружеството.
Съгласно чл. 22, ал. 1 ЗУО общинският съвет приема наредба, с която
определя условията и реда за изхвърлянето, събирането, включително
разделното, транспортирането, претоварването, оползотворяването и
обезвреждането на битови и строителни отпадъци, включително биоотпадъци,
опасни битови отпадъци, масово разпространени отпадъци, на територията на
общината, разработена съгласно изискванията на този закон и подзаконовите
нормативни актове по прилагането му, както и заплащането за предоставяне
на съответните услуги по реда на Закона за местните данъци и такси. В чл. 32,
ал. 1 от Наредбата е предвидено ползвателите на търговски обекти,
производствени, стопански и административни сгради във всички населени
места на територията на община Варна, да събират разделно образуваните от
дейността им отпадъци от опаковки от хартия и картон, стъкло, пластмаси,
дърво и метали на територията на обекта и ги предават в съответствие с
изискванията на тази наредба. Съгласно чл. 34, ал. 1 от Наредбата лицата по
чл. 32 предават разделно събрани отпадъци: 1. съгласно договор с
организация по оползотворяване, която има изградена система за разделно
събиране на отпадъци от опаковки на територията на община Варна или 2.
като използват подземни и надземни контейнери за разделно събиране на
отпадъци от опаковки на територията на общината, когато количеството на
отпадъците, генерирани от дейността не възпрепятства функционирането на
6
общинската система за разделно събиране на отпадъци по чл. 28, ал. 1, т. 1 или
3. на лица, притежаващи документ по чл. 35 от ЗУО. Съгласно ал. 2 от
посочената Наредба лицата по ал. 1, т. 1 и т. 2 са длъжни да съхраняват на
територията на обекта документи (договори, кантарни бележки, приемо-
предавателни протоколи, покупко-изплащателни сметки и др.), които
удостоверяват предаването на разделно събраните отпадъци и да ги
представят на контролните органи при поискване. В конкретния случай
въззивното дружество е следвало да изхвърли отпадъците поне в контейнери
за разделно събиране на отпадъци от опаковки на територията на общината,
вместо оставянето им извън тях. С посоченото действие дружеството е
осъществило административно нарушение, за което е привлечено към
административнонаказателна отговорност.
Доколкото земята до съдовете за разделно събиране на отпадъци, на която
са били изхвърлени кашони, не е място определено за разделно събиране на
отпадъци от опаковки на територията на общината, то съдът намира, че
процесните отпадъци са изхвърлени на неразрешено място, каквато забрана се
съдържа в чл. 10, ал. 1, т. 1 от Наредбата.
Приложима в случая е санкционната разпоредба на чл. 134, ал. 1, т. 1
ЗУО, съгласно която се наказва с имуществена санкция в размер от 1400 до
4000 лв. едноличен търговец или юридическо лице, което изхвърля неопасни
отпадъци на неразрешени за това места или в съдове или торби, различни от
определените от общината за измерване на количество битови отпадъци по чл.
67, ал. 8 от Закона за местните данъци и такси.
Действително е налице нарушение на материалния закон, за което обаче
законът изрично е предвидил задължение за съда да постанови съдебен акт, с
който да измени наказателното постановление като приложи закон същото
наказуемо нарушение, а именно санкционната разпоредба на чл. 134, ал. 1, т. 1
ЗУО, вместо посочената в НП санкционна разпоредба на чл. 119, ал. 1, т. 1 от
Наредбата.
Неоснователно е възражението на въззивното дружество, че от една
страна не е посочено физическото лице, осъществило нарушението, а от друга
страна административно наказателната отговорност следва да се понесе от
последното, а не от дружеството. Това е така, тъй като се касае за т.нар.
обективна отговорност на юридическите лица, при която без значение са
7
конкретните субективни причини, довели до настъпването на конкретния
резултат.
По имуществената санкция:
Съгласно санкционната разпоредба на чл. 134, ал. 1, т. 1 ЗУО се наказва с
имуществена санкция в размер от 1400 до 4000 лв. едноличен търговец или
юридическо лице, което изхвърля неопасни отпадъци на неразрешени за това
места или в съдове или торби, различни от определените от общината за
измерване на количество битови отпадъци по чл. 67, ал. 8 от Закона за
местните данъци и такси.
При определяне на размера на имуществената санкция съдът отчита, че в
административнонаказателната преписка не се съдържат данни въззивното
дружество да е санкционирано за подобни нарушения, което мотивира съда да
приеме, че нарушението е извършено за първи път, което от своя страна води
до извод за едно като цяло правилно отношение на въззивното дружество към
законоустановения ред в страната.
Съдът не отчете отегчаващи отговорността обстоятелства.
При наличието само на смекчаващи отговорността обстоятелства
правилно наказанието е определено в минималния размер от 1400 лв.
По разноските:
Предвид изхода на спора разноски се следват на въззиваемата страна –
Община Варна, която претендира присъждането юрисконсултско
възнаграждение. С оглед разпоредбите на чл. 63д, ал. 4 вр. ал. 1 ЗАНН вр. чл.
144 АПК вр. чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПрП вр. чл. 27е от Наредба за
заплащането на правната помощ и липсата на правна и фактическа сложност
на делото съдът приема, че дължимото в случая юрисконсултско
възнаграждение за въззивната инстанция е в размер на по 80,00 лв.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, СЪДЪТ
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 100515/04.11.2024 г., издадено
от Хр. Н. Р. на длъжност заместник – кмет на Община Варна, с което на
8
„Казино 3ВЕ БЕТ“ ООД на основание чл. 119, ал. 1, т. 1 от Наредбата за
управление на отпадъците на територията на Община Варна е наложена
имуществена санкция в размер на 1400 лв. за нарушение на чл. 10, т. 3 от
Наредбата за управление на отпадъците на територията на Община Варна,
като вместо санкционната разпоредба на чл. 119, ал. 1, т. 1 от Наредбата за
управление на отпадъците на територията на Община Варна прилага закон за
същото наказуемо нарушение - санкционната разпоредба на чл. 134, ал. 1, т.
1 от Закона за управление на отпадъците.
ОСЪЖДА „Казино 3ВЕ БЕТ“ ООД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление гр. Варна, ул. „Гео Милев“ № 2, ет. 1 ДА ЗАПЛАТИ на Община
Варна, ЕИК *********, сумата от 80,00 лв. (осемдесет лева), представляваща
юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция, на основание чл.
63д, ал. 4 вр. ал. 1 ЗАНН вр. чл. 144 АПК вр. чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПрП
вр. чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд - Варна в 14-дневен срок от получаване на съобщенията
от страните, че решението е изготвено.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
9