Р Е Ш Е Н И Е

 

     №…….../12.12.2016 г.

гр. Варна

 

 В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно заседание, проведено на осемнадесети ноември през две хиляди и шестнадесета година, в състав:

 

                                                                                                                        СЪДИЯ: МИЛА КОЛЕВА

        

при секретаря Х.А.,

като разгледа докладваното от съдията Колева

търговско дело № 63 по описа за 2016 г.,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявените обективно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1 и чл. 86 от ЗЗД.

 

По изложените в исковата молба обстоятелства, „КОНСОЛИД КОМЕРС" ЕАД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Триадица”, ул. „Княз Борис І” № 24, ет. 4, ап. 12, представлявано от изпълнителния директор Владимир Чавдаров Симеонов, чрез пълномощника адв. Ц.А.М., е поискало да бъде осъдено ответното дружество „ФОРЕКСКО" АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Възраждане”, ул. „Позитано“ № 32, да му заплати сума в размер на 5 021 126,73 лева, представляваща главница в размер на 4 631 580,00 лева, платена на основание т. 1 от Договор за форуърд валутна сделка № FO-003/2006 от 09.06.2006 г. и Допълнително споразумение № 1 от 12.06.2006 г. към същия договор, заедно със законната лихва върху главницата за периода от 04.05.2014 г. до датата на подаване на исковата молба – 04.05.2015 г. в размер на 389 546,73 лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 04.05.2015 г. до окончателното изплащане. Претендира присъждане и на направените по делото разноски.

В исковата молба се твърди, че на 09.06.2006 г. е сключен Договор за форуърд валутна сделка № FO-003/2006 г. между „Консолид Комерс" ЕАД и „Форекско" АД, като в т. 1 от същия е уговорено, че „КОНСОЛИД КОМЕРС" ЕАД като клиент купува, а „ФОРЕКСКО" АД продава 2 500 000 (два милиона и петстотин хиляди) евро срещу български лева с 6 (шест) месечен вальор по предварително уговорен курс - 1.94903. Доставката на валутата се извършва на датата на падежа на сделката.

Сочи се, че на 12.06.2006 г. е сключено Допълнително споразумение № 1 към Договор за форуърд валутна сделка № FO-003/2006 г., с което се променя срокът на действие на описания по-горе договор от 6 /шест/ на 18 /осемнадесет/ месеца, както и договореният курс, по който „Консолид Комерс" ЕАД ще закупи договореното количество евро. Договореният курс за продажба на евро става 1.93597 лева за едно евро.

Излага се, че на 30.11.2006 г. чрез Нотариус В. Г., вписана под № 340 в регистъра на Нотариалната камара, е отправена нотариална покана до „Форекско" АД от С.Б. като временен синдик на „Консолид Комерс" ЕАД, в която указва номер на банкова сметка, по която на Договор за форуърд валутна сделка № FO-003/2006 г. валута, което е точно изпълнение на условието на т. 12 от същия Договор.

Ищецът посочва, че на 16.11.2007 г. под № 26-Ф-23 е заведено в деловодството на Министерство на икономиката и енергетиката писмо, изпратено от изпълнителния директор на „Форекско" АД, с което предлага споразумение във връзка с възникналите трудности при изпълнението на Договор за форуърд валутна сделка между „Форекско" АД и „Консолид Комерс" ЕАД, както и с оглед на окончателното приключване на тази сделка, към което е приложен проект за споразумение. Счита, че изпратеното писмо се явява признание на факти от страна на ответника, а именно: че има валидно сключен договор за форуърд валутна сделка между „Консолид Комерс" ЕАД и „Форекско" АД, че няма изпълнение на поетите договорни задължения от „Форекско" АД, което навежда на извода, че те са безспорно доказани.

В исковата молба се сочи, че на 03.11.2007 г. чрез Нотариус С.К., вписана под № 526 в регистъра на Нотариалната камара, е отправена нотариална покана до „Форекско" АД от М.А. като изпълнителен директор на „Консолид Комерс" ЕАД, с която кани „Форекско" АД да изпълнят поетите от тях задължения по Договор за форуърд валутна сделка № FO-003/2006 година и Допълнително споразумение № 1 към него, като нотариалната покана е надлежно връчена на 28.11.2007 г. на Д.П.Н. - представляващ „Форекско" АД.

Посочено е, че на 05.02.2009 г. е изпратено писмо изх. № 002 от „Форекско" АД чрез изпълнителния директор А. Х. до Е.Т. - временен синдик на „Консолид Комерс" ЕАД, с което се предлага проект на споразумение. В последствие на 29.03.2010 г. е изпратен и друг проект за споразумение.

Ищецът твърди се, че до настоящия момент ответникът нито е предоставил закупената от „Консолид Комерс" ЕАД валута, която е предмет на описания по-горе договор, нито е възстановил получената от него сума въпреки многобройните покани да го стори, т.е. не налице насрещна престация по сключения възмезден писмен договор, с което обосновава правения си интерес за предявяване на настоящите искове.

В срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК ответникът „ФОРЕКСКО" АД е подал писмен отговор, в който е изразил становище за неоснователност на така предявения иск, тъй като претендираното от ищеца вземане, съответно задължение за ответника, не съществува. Твърди, че ищецът не е изпълнил задължението си по т. IV-8 от договора за форуърд валутна сделка № FO-003/2006, като не е превел левовата равностойност на закупената от него валута. При това положение за ответника не е съществувала възможност да изпълни задължението си по т. IV-7, а именно да достави на падежа договореното количество валута, по уговорения с договора курс, тъй като сделката се сключва за сметка на клиента. На следващо място, ответникът е направил и възражение, че претендираното от ищеца вземане е погасено поради изтекла петгодишна давност.

В срока по чл. 372, ал. 1 от ГПК, ищцовата страна е депозирала допълнителна искова молба, в която е пояснила и допълнила първоначалната си молба във връзка с изложеното от ответника. Пояснява договорните отношения между страните, това, че сумата не е платена и вземането е ликвидно и изискуемо.

В допълнителния отговор на допълнителната искова молба по чл. 373, ал. 1 от ГПК, ответникът поддържа становището си по исковете. В срока по чл. 373, ал. 1 от ГПК с последваща молба вх. № 7372/12.03.2016 г. ответникът е оспорил сключените договори с твърдението, че са нищожни.

В съдебно заседание и с писмени бележки процесуалните представители на ищеца адв. Е.Е. и адв. К.Г. поддържат така предявените искове и молят за тяхното уважаване. Претендират присъждане на направените по делото разноски, съгласно представения списък на разноските по чл. 80 от ГПК.

В съдебно заседание ответникът „ФОРЕКСКО" АД не изпраща представител. По делото е представена писмена защита, с която моли предявените искове да бъдат отхвърлени.

 

Окръжният съд, преценявайки събраните по делото доказателства и доводите на страните по реда на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 и ал. 3 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

 

На 09.06.2006 г. между „КОНСОЛИД КОМЕРС" ЕАД и „ФОРЕКСКО" АД е бил сключен Договор за форуърд валутна сделка № FO-003/2006. С този договор „ФОРЕКСКО" АД се е задължило да продаде на „КОНСОЛИД КОМЕРС" ЕАД 2 500 000 евро, които е следвало да закупи със средства на второто дружество при предварително уговорен курс от 1.94903 лева за 1 евро. Срокът за изпълнение на договора е бил 6 месеца, считано от датата на подписването му, поради което е изтичал на 09.12.2006 г. С последващо Допълнително споразумение № 1 от 12.06.2006 г. е променен курса, по който е следвало да бъде закупена валутата, като същият е бил определен на 1.93597 лева за 1 евро, като същевременно срокът за изпълнение на договора е променен на 18 месеца, считано от датата на подписването му, поради което е следвало да бъде изпълнен в срок до 09.12.2007 г. На тази дата „ФОРЕКСКО" АД е следвало да преведе на „КОНСОЛИД КОМЕРС" ЕАД сумата от 2 500 000 евро, която е следвало да закупи със средства на второто дружество по фиксирания в договора валутен курс. Тъй като „ФОРЕКСКО" АД е следвало да закупи валутата със средства на „КОНСОЛИД КОМЕРС" ЕАД, то второто дружество е следвало да преведе на първото дружество сумата, необходима за закупуването на валутата. Това е следвало да стане в срок от 3 работни дни от подписването на договора. Освен това в срок от 15 работни дни преди изтичането на срока по договора „КОНСОЛИД КОМЕРС" ЕАД е следвало да посочи на „ФОРЕКСКО" АД банкова сметка, *** последното дружество в изпълнение на договора суми.

С нотариална покана рег. № 12198/30.11.2006 г. на В. Г. *** действие РС – София, вписана под № 340 в регистъра на Нотариалната камара /л. 13 от делото/, „КОНСОЛИД КОМЕРС" ЕАД е уведомило „ФОРЕКСКО" АД за банковата сметка, по която е следвало да бъдат преведени сумите по договора, която сметка е била открита в „Райфайзенбанк” АД – София. Тази покана следва да се счита връчена на „ФОРЕКСКО" АД по реда на чл. 51, ал. 4 от ГПК /отм./, който намира приложение и за връчването на нотариални покани. Това следва от обстоятелството, че съгласно удостоверението на нотариуса „ФОРЕКСКО" АД е напуснало адреса, като няма вписан нов адрес. Налице е обаче втора нотариална покана рег. № 5433/23.11.2007 г. на С.К. – нотариус с район на действие района на РС – София, вписана под № 526 в регистъра на Нотариалната камара /л. 23/, връчена на ответника на 28.11.2007 г., която дата е преди датата на изтичане на срока на Договора за форуърд валутна сделка № FO-003/2006 от 09.06.2006 г. така, както същия е удължен с Допълнително споразумение № 1 от 12.06.2006 г. С тази нотариална покана ищецът е уведомил ответника, че всички дължими суми по договора следва да бъдат преведени по сметка, открита в „Общинска банка” АД – София, клон „Денкоглу”. Съгласно удостоверението на нотариуса, тази покана е връчена на адресата на 28.11.2007 г. С оглед на това е доказано, че ищецът е уведомил ответника за банковата сметка, по която следва да бъде преведена закупената в изпълнението на договора валута. Наистина, това уведомление е по-малко от 15 дни преди изтичането на срока на договора – 09.12.2007 г., но това отклонение от срока не е съществено и не би повлияло на възможността на ответника да изпълни задължението си да преведе сумата. Доколкото закупуването на валутата, макар и при фиксиран валутен курс, е следвало да бъде извършено със средства на ищеца, същият е трябвало да преведе на ответника необходимата сума в лева за закупуване на еврото. Съгласно уговорения в Допълнително споразумение № 1 от 12.06.2006 г. валутен курс, ищецът е следвало да преведе на ответника сумата от 4 839 925 лв. По делото е представено преводно нареждане за кредитен превод от 12.06.2006 г. /л. 101 от делото/, с което ищецът е наредил да се преведе на ответника сумата от 755 000 лв. в изпълнение на задължението му по договора. Този превод е констатиран и от заключението на изслушаната по делото разширена съдебно-счетоводна експертиза с вещи лица М.В.П. и Г.П.Г.. Тази сума не съответства на сумата, която е следвало да бъде преведена в действителност. Ищецът твърди обаче, че не е следвало да превежда повече от така посочената сума, доколкото между него и ответника са били сключени още два такива договора – първият с № FO-001/2005 от 08.03.2005 г., по който ответникът е следвало да продаде на ищеца сумата от 3 000 000 евро при посочения в договора фиксиран курс и вторият с № FO-002/2005 от 09.12.2005 г., с който ответникът е следвало да продаде на ищеца сумата от 2 000 000 евро при уговорен в договора курс. Ищецът твърди, че е изпълнил задължението си по тези два договора, а „ФОРЕКСКО" АД е превело на „КОНСОЛИД КОМЕРС" ЕАД единствено сумата от 2 000 000 лева по първия от договорите. Разликата между тази сума и пълния размер на задължението на „ФОРЕКСКО" АД до 3 000 000 евро е изкупена обратно от ответника при курс 1.95578 лв. за 1 евро. Срещу задължението на ответника към ищеца по това обратно изкупуване е прихванато задължението на „КОНСОЛИД КОМЕРС" ЕАД да заплати на „ФОРЕКСКО" АД сумата, необходима за изпълнение на задълженията на „ФОРЕКСКО" АД по договора от 09.12.2005 г. Липсват доказателства, че „ФОРЕКСКО" АД е изпълнило задълженията си по договор № FO-002/2005 от 09.12.2005 г. чрез превеждане на дължимата се сума на ищеца. С оглед на тези твърдения, по делото са представени платежни документи от 09.03.2005 г., с които ищецът е превел по сметка на ответника сумата от 5 839 980 лв. по първия договор № FO-001/2005 /л. 94,95/ и такива, с които „ФОРЕКСКО" АД е превело на „КОНСОЛИД КОМЕРС" ЕАД сумата от 2 000 000 лв. по първия договор № FO-001/2005 на 12.12.2005 г. /л. 100/. Тези плащания са констатирани и в заключението на изслушаната по делото разширена съдебно-счетоводна експертиза с вещи лица М.В.П. и Г.П.Г., която е работила по данни от делото, доколкото от страна на ответника не са били предоставени данни как е била организирана счетоводната му отчетност по отделните клиентски партиди на ищеца, какви стопански операции са отразени в счетоводството му, какви финансови разчети са възникнали и съответно закрити, какви вземания/задължения са отразени в счетоводството като салдо след извършване на финансовите операции, като не може да се направи извод, че счетоводството на ответника е водено редовно, а наред с това липсват и публикувани счетоводни отчети в Търговския регистър при Агенцията по вписванията. Въз основа на тези данни, ищецът сочи, че е извършил прихващане на дължимите се по двата договора от 2005 г. суми със задължението му да преведе сумата, необходима за закупуване на валутата по Договор за форуърд валутна сделка № FO-003/2006 от 09.06.2006 г., поради което е превел на ответника само остатъка, който е бил дължим след това прихващане и който е бил в размер на 755 000 лв. Поради това твърди, че е налице изпълнение от негова страна. Съществуването на двата договора от 2005 г. е оспорено по делото от ответника, но това оспорване следва да се счита за неоснователно, доколкото с писмо изх. № 096/15.08.2006 г. /вх. № 26-Ф-23/16.11.2007 г. на МИЕ/ до Министъра на икономиката и енергетиката на Република България /л. 16, 17 и 18 от делото/, който е изпълнявал ролята на принципал на ищеца, ответникът е предложил да бъде сключено споразумение между двете дружества и МИЕ относно изпълнението на договора от 2006 г.  В текста на това проекто-споразумение ответникът е признал съществуването на двата договора от 2005 г., като в т. 2 е записано, че страните - Министърът на икономиката и енергетиката и „КОНСОЛИД КОМЕРС" ЕАД потвърждават, че договорите за форуърд валутни сделка с № FO-001/2005 от 08.03.2005 г., № FO-002/2005 от 09.12.2005 г. и № FO-003/2006 от 09.06.2006 г., между „КОНСОЛИД КОМЕРС" ЕАД и „ФОРЕКСКО" АД са валидни търговски сделки, сключени между търговци при спазване на действащото законодателство в Република България и при наличие на представителна власт на подписалите договорите лица. Поради това по делото е установено съществуването на тези договори и това, че ищецът е изпълнил задълженията си по тях. От своя страна, във връзка с направеното твърдение на ищеца за извършено прихващане на задължението на ответника по тези два договора със задължението на ищеца по договора от 2006 г., ответникът не е ангажирал каквито и да са доказателства, че е изпълнил задължението си по договорите от 2005 г., за което носи доказателствената тежест, съгласно чл. 154, ал. 1 от ГПК. За това следва да бъде прието, че ищецът е изпълнил задължението си да преведе на ответника сумата, необходима за закупуване на валутата по договора от 2006 г. Това следва и от обстоятелството, че нито в това проекто-споразумение, нито в последващите такива, предложени с писма изх. № 002/05.02.2009 г. и изх. № 16/29.03.2010 г. /л. 24 – л. 29/ се съдържат твърдения за това, че ищецът е неизправна страна по договора. Обратното, признава се задължението на ответника към ищеца по договора от 2006 г. и се предлага изпълнението му. Наред с това, с писмо от 19.01.2015 г. /л. 102 от делото/ ответникът е уведомил ищеца, че във връзка с приключване на отношенията им по Договор за форуърд валутна сделка № FO-003/2006 от 09.06.2006 г., в края на м.12.2014 г. е наредено да бъде преведен на ищеца остатъка по клиентската сметка, открита в полза на „КОНСОЛИД КОМЕРС" ЕАД при ответника. Посочено е, че преводът не е могъл да бъде извършен, тъй като банката, обслужваща ответника, го уведомила, че сметката на ищеца в „Райфайзенбанк” АД – София е закрита. Това писмо също съдържа признание за задължения на ответника по договора, като отново липсват твърдения, че „КОНСОЛИД КОМЕРС" ЕАД е неизправна страна. Посочените по-горе договори, платежни нареждания, писма и проекто-споразумения са оспорени от ответника по отношение на авторството и по отношение на съдържанието им. В тази връзка следва да бъде посочено, че оспорените доказателства представляват частни документи и като такива се ползват със задължителна материална доказателствена сила само по отношение на авторството, но не и по отношение на съдържанието им. Със задължителна сила по отношение на съдържанието се ползват само онези частни документи, които установяват неизгодни за издателя си факти. В случая такива са тези, които съдържат признания на задължения на ответника. Оспорването на същите в тази част обаче следва да се извърши при спазване на правилата по чл. 164, ал. 1, т. 6 от ГПК, а не по реда на чл. 193 от ГПК. В случая по делото не са ангажирани доказателства, които да водят до извода, че твърденията на ответника, посочени в документите, съдържащи негово признание, не отговарят на действителността. От друга страна, оспорването на авторството на документите в частта относно подписите, положени за представители на ищеца, не може да бъде извършено от ответника. В тези случаи, ако подписът не е бил положен от представител на ищеца, ще е налице действие без представителна власт и доколкото се касае за търговска сделка, приложение ще намери разпоредбата на чл. 301 от ТЗ. В случая тези доказателства се представят от ищеца и той се позовава на тях, поради което и не е налице оспорване на евентуалната липса на представителната власт. След като самият представляван не оспорва представителната власт, такова оспорване не може да бъде поддържано от трето лице, дори и да е заинтересовано от това. На последно място, обвързващата доказателствена сила на подписаните от представител на ответника частни документи е такава не само за страните, но и за съда, който трябва да приеме, че именно това лице е автор на документа. Поради това, при открито производство по чл. 193 от ГПК за оспорване на авторството, ответникът е следвало да ангажира доказателства, с които да обори тази доказателствена сила на документите, като съдът не е длъжен служебно да събира такива, ако страната бездейства. Във връзка с това оспорване по делото е допусната съдебно-графична експертиза, но същата е заличена поради това, че ответникът в указания от съда срок не е внесъл определения депозит. С оглед на това, ответникът е създал пречка за събиране на поисканите от самия него доказателства, поради което с оглед разпоредбата на чл. 161 от ГПК следва да бъде прието, че направеното от него оспорване по чл. 193 от ГПК не е доказано и следва да бъде оставено без уважение. Освен от посоченото, извод за това, че отношенията между страните по трите договора са уреждани чрез взаимни прихващания, в какъвто смисъл са и твърденията на ищеца, може да бъде изведен и от обстоятелството, че преводът на сумата от 755 000 лв. е извършен в същия ден, в който е било подписано Допълнително споразумение № 1 от 12.06.2006 г., с оглед на което ответникът „ФОРЕКСКО" АД е бил съгласен, че именно тази сума следва да бъде приведена от ищеца в изпълнение на договора и не е направил възражения за неточно изпълнение.

Предвид на горното е налице установено задължение на ответника по Договор за форуърд валутна сделка № FO-003/2006 от 09.06.2006 г. Касае се за парично задължение, установено с писмени документи, поради което и плащането му би могло да бъде доказано само с други писмени документи, съгласно чл. 164, ал. 1, т. 4 от ГПК, каквито по делото не са представени. С ангажираните по делото доказателства ищецът е доказал наличието на договора, както и факта, че е изправната страна по него. Същият не може да бъде задължен да доказва неизпълнението от страна на ответника, тъй като същото е отрицателен факт, който не подлежи на доказване. На доказване подлежат само положителните факти, какъвто е плащането, поради което и доказателствената тежест за същото по силата на чл. 154, ал. 1 от ГПК се носи от ответната страна. Ответникът не е ангажирал доказателства за извършено плащане. С оглед на това следва да бъде прието, че същият не е изпълнил задължението си да преведе на ищеца дължимата се по договора сума. По изложените съображения, искът по чл. 79, ал. 1 от ЗЗД е основателен и следва да бъде уважен.

Ответникът е направил възражение по чл. 120 от ЗЗД като се позовава на изтекла в негова полза погасителна давност. Касае се за задължение, което се погасява с предвидената в чл. 110 от ЗЗД обща петгодишна погасителна давност. Същата съгласно чл. 114, ал. 1 от ЗЗД започва да тече от момента, в който изтича срока на договора, а именно – 09.12.2007 г. С оглед броенето на сроковете, същата би следвало да се счита изтекла на 09.12.2012 г. По силата на чл. 116, б. „а” от ЗЗД обаче давността се счита прекъсната с признаване на вземането от страна на длъжника. Токова признание се съдържа във всяко едно от цитираните по-горе писма, с които се предлагат проекто-споразумения за уреждане на отношенията между страните по договора от 2006 г., както и в писмото от 15.01.2015 г. С изключение на писмото от 15.01.2015 г., всички останали писма са изпратени и приложените към тях проекто-споразумения са направени преди да е изтекъл крайния срок на давността – 09.12.2012 г., като са адресирани до ищеца по делото „КОНСОЛИД КОМЕРС" ЕАД – кредитор по договора. Действително, в тях не се съдържа точно посочване на размера на задължението на ответника „ФОРЕКСКО" АД, но следва да се има предвид това, че той е имал едно задължение – да закупи посочената в договора валута и да я преведе на ищеца. Затова само по себе си изявлението, че ответникът има задължение по договора и не го е изпълнил, а предлага изпълнение, води до извода, че той признава точно това си задължение не само като основание, но и като размер. Още повече, че не съществува друго задължение, което да бъде признавано. Последиците от прекъсването на давността са уредени в чл. 117, ал. 1 от ЗЗД, където е посочено, че от прекъсването на давността започва да тече нова давност. С оглед на това, всяко едно изявление на ищеца, което е съдържало признание на задължението му е водело до прекъсване на давността и е започвала да тече нова давност, която е такава по чл. 110 от ЗЗД. Съпоставяйки датите, на които са правени признанията на задължението от страна на ответника и датата на предявяване на иска - 04.05.2015 г., следва изводът, че давността за задължението на „ФОРЕКСКО" АД не е изтекла към датата на предявяване на иска. Наистина, в хода на производството ищецът не се е позовал изрично на обстоятелства, водещи до спиране или прекъсване на давността, но доколкото е налице възражение за изтекла давност и съдът следва да прецени дали същата е изтекла, то той служебно следва да се произнесе за това дали са налице факти, сочещи на спиране или прекъсване на давността. В този смисъл е и задължителната съдебна практика, обективирана в Решение № 392/10.01.2012 г., постановено по гр. дело № 298/2010 г. по описа на ВКС, ГК, Първо г.о., постановено по реда на чл. 290 от ГПК. С оглед на това, възражението на ответника за изтекла в негова полза погасителна давност е неоснователно.

Предвид на всичко гореизложено, така предявеният иск с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД е доказан по основание. Що се отнася до размера, ищецът претендира присъждане на сумата в български лева. В тази връзка следва да се има предвид обаче, че задължението на ответника по Договор за форуърд валутна сделка № FO-003/2006 от 09.06.2006 г. е да закупи и да предостави на ищеца сумата от 2 500 000 евро, т.е. задължението следва да се изпълни в уговорената между страните валута – евро. В този случай приложение намира даденото с ТР № 4/29.04.2015 г., постановено по тълк. дело № 4/2014 г. на ОСГТК на ВКС тълкуване, съгласно което съдът не може да присъди левовата равностойност на сума, уговорена в чуждестранна валута, освен в изрично предвидените от закона случаи. Извън тези изрично предвидени случаи, ако искът е предявен за левовата равностойност на сума, уговорена в чуждестранна валута, съдът трябва да се произнесе по съществото на спора, като приеме, че е сезиран с иск за заплащане на уговорената в чуждестранна валута сума. В този случай съдът служебно присъжда вземането в уговорената валута, като не се нарушава диспозитивното начало по чл. 6, ал. 2 от ГПК, защото не се променя предметът на делото – не се присъжда друго, а същата стойност, която се претендира от ищеца.

С исковата молба ищецът „КОНСОЛИД КОМЕРС" ЕАД е претендирал заплащане на сумата от 4 631 580,00 лева. Доколкото обаче уговорката между страните по договора е била „ФОРЕКСКО" АД да преведе сумата в евро, то искът следва да бъде уважен като сумата бъде трансформирана в посочената валута. При това договорът е за форуърд валутна сделка, при която уговорената валута се закупува не в момента на сключване на договора, а в един бъдещ момент, но при предварително фиксиран валутен курс, който не подлежи на промяна, независимо от измененията му на пазара. В случая с Допълнително споразумение № 1 от 12.06.2006 г. към договора е уговорено, че този валутния курс е 1.93597 лева за 1 евро, поради което преизчислението на задължението на ответника следва да стане с оглед на този курс. Съобразно него 2 500 000 евро се равняват на 4 839 925 лева. С оглед на това обратният курс е 0,51654 евро за 1 лев /2 500 000 евро разделено на 4 839 925 лева/. С оглед на този обратен курс, претендираната от ищеца сума от 4 631 580,00 лева се равнява на 2 392 396,30 евро. С оглед на това искът по чл. 79, ал. 1 от ЗЗД следва да бъде уважен, като ответникът бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 2 392 396,30 евро.

 

По отношение на претенцията за лихва.

 

Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца и законната лихва за забава върху главницата от 2 392 396,30 евро, считано от датата на предявяване на иска - 04.05.2015 г. до окончателното изплащане на задължението.

По отношение на претендираната лихва за забава върху главницата за периода от 04.05.2014 г. до датата на предявяване на иска - 04.05.2015 г., доколкото главницата се присъжда в евро, лихвата също следва да бъде присъдена в такава валута. Изчислена служебно от съда с помощта на Апис-финанси, лихвата е в размер на 246 107,14 евро. Ищецът обаче претендира заплащане на сумата от 389 546,73 лв. лихва за забава за посочения период. Тази сума също следва да бъде трансформирана в евро, но по фиксирания обратен курс на БНБ /0,511292 евро за 1 лев/, доколкото не се касае до изпълнение на основното задължение по договора, като фиксирания в договора курс намира приложение само за основното задължение, но не и за последиците от забавата. Изчислена по фиксирания обратен курс на БНБ, претендираната от ищеца лихва за забава се равнява на 199 172,12 евро, което е по-малко от изчислената от съда сума. С оглед на това, искът по чл. 86 от ЗЗД за периода от 04.05.2014 г. до датата на предявяване на иска – 04.05.2015 г. е основателен и следва да бъде уважен за посочения период и до претендирания размер от 199 172,12 евро, тъй като е недопустимо съдът да се произнася свръхпетитум.

 

По отношение на разноските:

 

Ищецът претендира присъждане на разноски по делото, за което е представен списък на разноските по чл. 80 от ГПК /л. 607 от делото/. Същият е направил разноски в общ размер на 354 546,00 лв., от които 200 846,00 лв. внесена държавна такса, 153 000,00 лв. заплатено адвокатско възнаграждение, съгласно платежно нареждане от 06.10.2015 г. и 700,00 лв. изплатен депозит на вещи лица, за което са представени надлежни доказателства за извършването им /л. 52 от делото на СГС и л. 608 от делото на ВОС/, които му се дължат изцяло от ответника, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.

Воден от гореизложеното и в същия смисъл, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОСЪЖДА „ФОРЕКСКО" АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Възраждане”, ул. „Позитано“ № 32, да заплати на „КОНСОЛИД КОМЕРС" ЕАД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Триадица”, ул. „Княз Борис І” № 24, ет. 4, ап. 12, на основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, сумата от 2 392 396,30 евро /два милиона триста деветдесет и две хиляди триста деветдесет и шест евро и 30 евроцента/, представляваща неизпълнено задължение по т. 1 от Договор за форуърд валутна сделка № FO-003/2006 от 09.06.2006 г. и Допълнително споразумение № 1 от 12.06.2006 г. към същия договор, заедно със законната лихва върху главницата за периода от 04.05.2014 г. до датата на подаване на исковата молба – 04.05.2015 г. в размер на 199 172,12 евро /сто деветдесет и девет хиляди сто седемдесет и две евро и 12 евроцента/, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 04.05.2015 г. до окончателното изплащане.

ОСЪЖДА „ФОРЕКСКО" АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Възраждане”, ул. „Позитано“ № 32, да заплати на „КОНСОЛИД КОМЕРС" ЕАД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Триадица”, ул. „Княз Борис І” № 24, ет. 4, ап. 12, сумата от 354 546,00 лв. /триста петдесет и четири хиляди петстотин четиридесет и шест лева/ разноски по делото, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски апелативен съд с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването на препис от същото на страните.

           

 

СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: