Р Е Ш Е
Н И
Е № 261764
гр. Пловдив, 18.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, XXII състав, в публичното заседание на 19.05.2021
г. в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЛЮДМИЛА МИТРЕВА
при секретаря Величка Грабчева, като разгледа докладваното от съдията гр.
дело № 13805 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл.124 и сл. ГПК.
Образувано е по
искова молба от С.К.Д. срещу „ЕОС Матрикс“ ЕООД, с която е предявен отрицателен установителен иск за признаване за
установено, че ищецът не дължат на ответника сумата в размер
на 278 лева – отразена в
Централен кредитен регистър, като задължение по кредит № *** в полза на
„ЕОС Матрикс“ ЕООД.
В исковата молба се твърди, че при справка в Централен
кредитен регистър ищецът установил, че има вписано задължение в размер на 278 лева
в полза на „ЕОС Матрикс“ ЕООД, с посочено основание договор за кредит № ***. Твърди се,
че не дължи посочената сума на ответника. Счита, че вземането е погасено по
давност, а ако произтича от договор за потребителски кредит то същият е
недействителен. Твърди се, че се е обърнал към ответника да бъде заличено това
задължение от ЦКР, но последният отказал, което пораждал интереса от
предявяване на настоящия отрицателен установителен иск.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответника,
с който оспорва иска като неоснователен. Твърди, че ищецът е длъжник по договор
за кредит от 14.09.2015 г., сключен с „Провидент Файненшъл България“ ООД, по
силата на който му е отпуснат кредит в размер на 250 лева, с общо дължима сума
по договора в размер на 442.35 лева. Вземанията по договора за кредит са
прехвърлени на „ЕОС Матрикс“ ЕООД с договор за цесия от 21.12.2016 г., която
цесия надлежно е съобщена на длъжника. Твърди, че вземането не е погасено по
давност, доколкото падежът му настъпва през 2016 г., както и че договорът за
кредит е действителен. Моли за отхвърляне на иска. Претендира разноски. Прави
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищеца.
Пловдивският районен съд, като прецени събраните по
делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл.
12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е отрицателен
установителен иск с правна квалификация чл.124, ал.1 ГПК.
За да бъде уважен така предявения
иск, ищецът следва да докаже, че ответникът
претендира от него сума в размер на 278 лева, която е отразена в Централен кредитен
регистър, като задължение по кредит № *** в полза на „ЕОС Матрикс“ ЕООД, както и да докаже твърдените
от него положителни факти, в т.ч. правопогасителното си възражение – че е изтекла
предвидената в закона погасителна давност, както и че договорът за кредит е
недействителен.
В тежест на ответника
е да докаже съществуването на задължението, респ. спирането или прекъсването на
предвидения в закона давностен срок. Ответникът следва да докаже, че е сключен
договор за цесия за процесните вземания, цесията е надлежно съобщена на ищеца
от цедента или при надлежно упълномощаване за това – от цесионера.
С Определение от 15.12.2020 г.
като безспорно между страните е отделено, че ответникът претендира от ищеца сума в
размер на 278 лева,
която е отразена в
Централен кредитен регистър, като задължение по кредит № *** в полза на „ЕОС Матрикс“ ЕООД.
Видно от представения от
ответника договор за кредит от *** /л.19/, с него на ищеца - С.К.Д. е отпуснат
кредит в размер на 250 лева от „Провидент Файненшъл България“ ООД, платим на 45
седмични вноски. Общо дължимата сума по договора е 442.35 лева, в която са
включени главница – 250 лева, възнаградителна лихва – 34.15, такса оценка на досие
– 12.50 и такса услуга „Кредит у дома“ – 145.70 лева.
Крайният падеж на задълженията по
договора е 25.07.2016 г.
Не се спори, че вземанията по
договора за кредит са прехвърлени на ответника „ЕОС Матрикс“ ЕООД с договор за цесия, съобщена на ищеца в хода на процеса, което
обстоятелство съдът преценя по реда на чл.235, ал.3 ГПК, като настъпило в хода
на процеса. Видно от Приложение № 1 към договора за цесия /л.34/ са
индивидуализирани вземанията, които са прехвърлени по договора за кредит, а
именно 249 лева – главница, 21.49 лева – договорна лихва и 7.87 лева – такси по
договора.
Ответникът признава, видно от
представена справка за извършени плащания от ищеца по договора за кредит
/л.63/, че последният е погасил по него сума в размер на 83.99 лева – главница,
20.34 лева – договорна лихва, 4.59 лева – такса „Оценка досие“ и 55.08 лева –
Такса „Домашно посещение“. С оглед признанието на ответника за извършените
плащания дължимата главница по договора не може да е в размер на 249 лева,
доколкото съгласно договора е 250 лева, а ответникът признава, че по нея е
платена сума в размер на 83.99 лева, поради което и остатъка от главницата би
следвало да е 166.01 лева.
По доводът за изтекла погасителна
давност на вземанията по договора, съдът намира, че за лихвите, давността е 3-годишна
и същата е изтекла и за последното вземане с падеж 25.07.2016 г., съобразно
погасителния план /л.62/ на 26.07.2019 г., поради което и сумата в размер на
21.49 лева е недължима, поради погасяването й по давност.
По отношение на вземането за
главница погасителната давност е 5-годишна и изтича за всяко едно от вноските
за главница, счита от падежа 5 години напред.
Следва да се посочи, че давността тече и в
настоящия процес, доколкото ответникът не я е прекъснал с предвидените за това
способи в ЗЗД. Ответникът предяви насрещен иск за вземанията по договора, с
който може да се прекъсне давността и който беше отделен в самостоятелно
производство, но делото беше прекратено с влязло в сила определение, поради
което и давността не се счита прекъсната.
Към момента на постановяване на
решението не е настъпила погасителна давност за вземанията за главница с падеж
20.06.2021 г. до 25.07.2021 г., за сума в размер на 58.98 лева.
Тези вземания за главница
не се дължат, доколкото съдът намира, че същите следва да бъдат приспаднати с
платените от ищеца суми по недействителни клаузи такса „Оценка досие“ - 4.59
лева и такса „Домашно посещение“ - 55.08 лева, съобразно разпоредбата на чл.19,
ал.6 ЗПК. Ищецът е направил възражение, че договорът е недействителен, като
съдът преценява и служебно това, доколкото не е сезиран с иск за прогласяване
на недействителност на договора, когато е обвързан от посоченото от ищеца
основание. В случая е предявен отрицателен установителен иск, като по него съдът не само може, но е и длъжен да провери действителността на договора, на който основава
вземането си ответника и на ненаведени от страните основания в
следните хипотези – при нарушение на добрите
нрави, при неравноправни клаузи и при при
нарушаване на императивни правни
норми, които водят до накърняване на установения в страната правов ред, при положение,
че за установяване на нищожността не се изисква събиране на доказателства. Служебното начало
следва да се приложи и при преценка дали клаузите на договора са нищожни - т. 1
и т. 3 от Тълкувателно решение 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК
на ВКС.
Тези клаузи
съдът намира, че попадат в
приложното поле на чл. 10а, ал. 2 ЗПК. Видно от цитираните разпоредби, таксата "Домашно посещение" е
незадължителна за сключването на договора, същата се формира от два компонента
- разходите на кредитора, свързани с разходите за събиране на седмичните вноски
в дома на Клиента /чл. 25 от договора/. Таксата за ползване на тази услуга се
дължи еднократно, при сключване на договора, а заплащането на таксата от
потребителя е разсрочено, като сумата се включва в ежеседмичната вноска. Видно
от характера на услугата, събиране на седмичните вноски в дома на клиента, същата попада в забраната
на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, доколкото е свързана с усвояването на сумата от потребителя, респективно
е свързана с основното задължение на ответника по договора, да предостави
заемната сума. Следователно, е налице нарушение на забраната на чл. 10а, ал. 2 ЗПК на ответника да събира такава такса. Наред с това тези вземания не са
включени в ГПР, а би следвало да бъдат, с което се цели заобикаляне на чл.19,
ал.4 ЗПК.
Относно таксата за оценка на досието,
същата не отговаря на чл. 10а, ал. 4 ЗПК - видът, размерът и действието, за което се
събират такси и/или комисиони, трябва да бъдат ясно и точно определени в
договора за потребителски кредит. Таксата за оценка на досието е уговорена в
чл. 3 от договора – същата е уговорена като задължителна, но от съдържанието й
не става ясно какви услуги ще се предоставят на клиента и какви конкретни
действия ще извърши кредитодателят, които да доведат до дължимостта на таксата.
Уговорката има неясен характер. От една страна, ако услугата е предприета и се
извършва преди сключването на договора, с оглед събиране предварителна
информация за доходите и материалните възможности на кредитополучателя, то
подобна дейност касае преценка на кредитодателя дали да сключи договора,
извършва се в негов интерес и е неясно, защо би се възложил този разход в
тежест на кредитополучателя. От друга страна, ако тази услуга се извършва след
сключване на договора, то същата пряко касае действия относно усвояване и
управление на кредита и също противоречи на чл. 10а, ал. 2 ЗПК. Със същата се цели заобикаляне на чл.19, ал.4 ГПК, би следвало да е включена в ГПР, а не е включена с цел да не се надвишава
определеният в чл.19, ал.4 ГПК лимит от 50 % годишно.
С оглед изложеното тези клаузи са
недействителни и платените по тях суми следва да се удържат от последващи
плащания, съгласно чл.19, ал.6 ЗПК. Сумата от 59.67 лева се удържа от дължимата
главница в размер на 58.98 лева.
По горните съображения не се
дължи и прехвърлената на ответника сума в размер на 7.87 лева – такси по
договора.
Предвид изложените съображения съдът намира,
че предявеният иск е основателен, процесните вземания не се дължат, поради
което и следва да бъде уважен.
По отговорността за разноските:
С оглед изхода от спора право на разноски се
пораждат за ищеца. Същият доказа разноски в размер на 50 лева – платена държавна такса, която ще му се присъди, на
основание чл.78, ал.1 ГПК.
Ищецът се е представлявал по делото от
Адвокатско дружество „Г.“, с което е сключил договор за безплатна правна помощ.
Съдът определи дължимото възнаграждение за адвокатското дружество в размер на 360 лева с включен ДДС, съобразно
минимума, предвиден в чл.7, ал.1, т.1 от Наредбата за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. Адвокатското дружество е регистрирано по ДДС,
поради което на основание пар. 2а от ДР на Наредбата ще му се присъди и ДДС
върху адвокатското възнаграждение.
Така мотивиран, Пловдивският районен съд
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че С.К.Д., ЕГН **********, с адрес: *** НЕ ДЪЛЖИ на „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Рачо Петров - Казанджията“
№ 4-6, сумата в размер на 278 лева – отразена в
Централен кредитен регистър, като задължение по кредит № *** в полза на
„ЕОС Матрикс“ ЕООД, произтичаща
от договор за потребителски кредит от ***, сключен с „Провидент Файненшъл
България“ ООД, вземанията по който са прехвърлени на ответника с договор за
цесия.
ОСЪЖДА ЕОС
Матрикс“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Рачо Петров - Казанджията“ №
4-6 ДА ЗАПЛАТИ НА С.К.Д., ЕГН **********,
с адрес: ***, на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата в размер на 50 лева – разноски в производството.
ОСЪЖДА ЕОС
Матрикс“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Рачо Петров - Казанджията“ №
4-6, ДА ЗАПЛАТИ НА Адвокатско дружество „Г.“,
БУЛСТАТ ***, сумата в общ размер на 360 лева с ДДС – адвокатско
възнаграждение, съгласно чл.38, ал.2 ЗА.
Решението подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от връчването му на страните пред Пловдивския окръжен съд.
Препис от решението да се връчи на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/П/
Вярно с оригинала!ВГ