Р Е
Ш Е Н
И Е
№
...........
град Шумен,
21.01.2020г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен
съд – град Шумен, в
публичното заседание на тринадесети януари две хиляди и двадесета година в
състав:
Председател: Кремена Борисова
Членове: Христинка Димитрова
Маргарита Стергиовска
при секретаря Светла Атанасова и с участие на прокурор Павлин Вълчев при Окръжна
прокуратура – Шумен, като разгледа докладваното от административен съдия
Х.Димитрова КАНД № 318 по описа за 2019г. на Административен съд - Шумен,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.63, ал.1, предл.второ от Закона за административните нарушения и наказания
(ЗАНН) и чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Образувано въз основа на
касационна жалба от ТД на НАП – гр. Варна, депозирана посредством процесуален
представител h..юрисконсулт В.М., срещу
решение № 623 от 05.11.2019г., постановено по ВАНД № 1706/2019г. по описа на Районен
съд – Шумен. С обжалвания акт е отменено Наказателно постановление № 441125-F478829/07.06.2019г. на началник «Оперативни дейности» – Варна в
ЦУ на НАП, с което на основание чл.185, ал.2, във вр. с ал.1 от Закона за
данъка върху добавената стойност (ЗДДС) на «Б.Е.А. ЕООД с ЕИК по БУЛСТАТ *********,
със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Т.П.Г., е наложена имуществена
санкция в размЕ.на 600 (шестстотин) лева за нарушение на чл.3, ал.3, във връзка с ал.2 от Наредба № Н-18 от
13.12.2006г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез
фискални устройства
на МФ (Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. на МФ), във връзка с чл.118, ал.4, т.3 и
т.6 от ЗДДС.
В жалбата се сочи, че решението е незаконосъобразно, тъй като е постановено при
неправилно приложение на материалния закон. Касаторът твърди, че по делото са
събрани достатъчно доказателства за осъществяване на санкционираното
неизпълнение на задължение към държавата, като в хода на административно
наказателното производство не е допуснато съществено нарушение на процесуалните
правила. Навежда доводи, че санкционираната деятелност, осъществяваща
административно наказателния състав, визиран в чл.185, ал.2, във вр. с ал.1 от ЗДДС, не съставлява маловажен случай по смисъла, вложен в чл.28 от ЗАНН, поради
което доводите на районния съд за маловажност, са неоснователни. Въз основа на
изложените в жалбата аргументи е отправено искане за отмяна на въззивното
решение и за постановяване на ново, с което да бъде потвърдено наказателното
постановление.
Ответникът - «Б.Е.А. ЕООД ***, в
депозирана писмена молба рег.№ ДА-01-119/10.01.2020г. оспорва касационната
жалба като неоснователна и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила,
като излага подробни аргументи, обосноваващи законосъобразност и правилност на
съдебния акт.
Според представителя на
Шуменската окръжна прокуратура касационната жалба е допустима, но по същество –
неоснователна. Предлага решението на ШРС да бъде оставено в сила.
Настоящата съдебна инстанция,
след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея
оплаквания, становищата на страните, събраните по делото доказателства и
извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл.218 и
чл.220 от АПК, намира за установено следното:
Жалбата е подадена от надлежна
страна - участник във въззивното производство, в законния срок, до компетентния
съд, което я прави допустима. Съгласно чл.63, ал.2
от ЗАНН, административният съд разглежда касационните жалби срещу
решенията на съответните районни съдилища по реда на глава ХII от АПК. Чл.218 от АПК свежда предмета на касационната
проверка до посочените в жалбата пороци на решението, но същевременно задължава
касационната инстанция да следи и служебно за валидността, допустимостта и
съответствието на решението с материалния закон. Воден от така определения
предмет на настоящото касационно дело, съдът намира жалбата за неоснователна,
по следните съображения:
С обжалваното решение районният
съд е отменил Наказателно постановление № 441125-F478829/07.06.2019г., издадено
от началник «Оперативни дейности» – Варна в ЦУ на НАП, с което на основание
чл.185, ал.2, във вр. с ал.1 от ЗДДС на «Б.Е.А. ЕООД ***, е наложена
имуществена санкция в размер на 600 лева за това, че търговецът, в качеството
си на лице по чл.3, ал.2 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ, не е предавал на
НАП по установената дистанционна връзка данни, които дават възможност за
определяне на наличните количества горива в резервоарите за съхранение и данни
за извършените продажби за периода от 11.01.2019г. до 01.03.2019г. в търговски
обект – бензиностанция, находяща се в с.Браничево, обл.Шумен, ул.Септември № 2
- нарушение на чл.3, ал.3, във връзка с ал.2 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г.
на МФ, във връзка с чл.118, ал.4, т.3 и т.6 от ЗДДС. Нарушението е установено
на 01.03.2019г. при извършена проверка от органи по приходите, които са
констатирали, че последният генериран Z отчет чрез установената дистанционна
връзка в НАП е от дата 10.01.2019г. Описаното неизпълнение на задължение е
квалифицирано като административно нарушение на чл.3, ал.3, във връзка с ал.2 от
Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. на МФ, във връзка с чл.118, ал.4, т.3 и т.6 от ЗДДС, за което е съставен АУАН №F478829/24.03.2019г. и е издадено процесното
наказателно постановление. Въз основа на събраните по делото доказателства,
въззивният съд е приел за безспорно установено, че търговецът е извършил визираното в НП
нарушение, като в хода на административно наказателното производство не са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Наказващият орган е
действал законосъобразно, квалифицирайки констатираното неизпълнение като
административно нарушение по чл.185, ал.2 от ЗДДС, във вр. чл.185, ал.1 от с.з.
Приел е също, че макар и съставомерна по приложения административно наказателен
състав, санкционираната деятелност съставлява маловажен случай по смисъла,
вложен в чл.28 от ЗАНН. От свидетелските показания съдът е приел за установено,
че към момента на проверката в обекта е имало едно регистрирано работещо,
отговарящо на законовите изисквания устройство, което не е давало по никакъв
начин индикации, че данни в НАП не се предават. Самите проверяващи са
констатирали този проблем едва след нарочно обаждане до свои колеги, които пък
са извършили проверка в системата на НАП. Констатираният проблем е отстранен
веднага, още в деня на проверката, а самото нарушение не е довело до вреди за
фиска. Съдът е посочил, че от страна на дружеството не е извършено нито едно
действие, което да е довело умишлено или небрежно до преустановяване на
връзката с НАП, нито пък е налице бездействие, т.е. всички да са наясно, че
данни в НАП не отиват, но да не предприемат действия по тяхното отстраняване. В
обобщение съдът е приел, че макар и формално да е осъществен състава на
административно нарушение, с оглед посочените
смекчаващи обстоятелства, деянието разкрива по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид,
при което налагането на глоба макар и в почти минимален размер се явява
несъразмерно тежка. По тези съображения въззивният съд е отменил Наказателно
постановление № 441125-F478829/07.06.2019г., издадено от началник «Оперативни
дейности» – Варна в ЦУ на НАП, с което на основание чл.185, ал.2, във вр. с
ал.1 от ЗДДС на «Б.Ер А. ЕООД *** е наложена имуществена санкция в размер на 600
лева.
Настоящата съдебна инстанция
намира, че решението е правилно и законосъобразно, като споделя доводите, че
санкционираното неизпълнение на задължение съставлява «маловажен случай» по
смисъла на чл.28 от ЗАНН.
Касационният съдебен състав
приема на базата на събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в
съвкупност, че с описаната в АУАН и НП деятелност санкционираният правен субект
формално е осъществил санкционираното неизпълнение на задължение към държавата
по смисъла на чл.185, ал.2, във вр.с ал.1 от ЗДДС, във вр. чл.3, ал.3, във
връзка с ал.2 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. на МФ, във връзка с чл.118,
ал.4, т.3 и т.6 от ЗДДС. Съгласно цитирания подзаконов нормативен текст, всяко
лице по ал.2 е длъжно да предава на НАП по установената дистанционна връзка и
данни, които дават възможност за определяне на наличните количества гориво в
резервоарите за съхранение в обектите за търговия на течни горива. За тази цел
като средство за измерване от одобрен тип се използва нивомерна измервателна
система за обем на течни горива с информационен изход за свързване към
централно регистриращо устройство на ЕСФП и подлежи на метрологичен контрол. В случая
дружеството е изпълнило изискването на закона, като в обекта има въведено в
експлоатация 1 бр. ЕСФП модел «Дайс–КL» с изградена дистанционна връзка с НАП,
рег. № 3783163, с централно регистриращо устройство «РС и ФПр. FP 05P-KL» с ИН
на ФУ DS004232 и ИН на ФП 35004761. Доколкото при проверката е установено по
несъмнен начин, че последният генериран Z отчет чрез установената дистанционна връзка с НАП е от датата 10.01.2019г.,
съдът приема, че търговецът не е изпълил задължението си да предава на НАП по установената
дистанционна връзка данни, които дават възможност за определяне на наличните
количества горива в резервоарите за съхранение и данни за извършените продажби
за периода от 11.01.2019г. до 01.03.2019г. в проверения търговски обект. По
този начин е осъществил административно наказателния състав, регламентиран в
чл.185, ал.2, във вр.с ал.1 от ЗДДС.
Както правилно е отбелязал
районният съд обаче, въпросната деятелност съставлява маловажен случай по
смисъла на чл.28 от ЗАНН. От събраните по делото материали се установява, а и
по същество не се оспорва от страните, че се касае за първо по ред нарушение,
при липса на данни за извършени други нарушения на данъчното законодателство от
санкционирания субект, както и, че в резултат на санкционираната деятелност не
са настъпили каквито и да било неблагоприятни последици. От съществено значение
при преценка тежестта на констатираното нарушение е обстоятелството, че
непредаването на данни от обекта към НАП по установената дистанционна връзка не е било известно на
дружеството (и на неговите служители), доколкото ФУ, с което е бил оборудван
обектът е функционирало, без да дава индикации, че не предава данни на НАП и в
издадените от него фискални бонове се е съдържала изрична отметка, че е налице
успешна връзка с мобилен оператор («успешна връзка с МО!»), при липса на
обективна възможност търговецът да
проследява дали изпращаната от него информация достига до НАП. Този извод се
потвърждава от показанията на св.Х.Ч.– сервизния техник, обслужвал фискалния
апарат, който обяснява, че устройството е работело нормално, като от същото не
е било видно, че не се предават данни в НАП по установената дистанционна
връзка. В подкрепа на този извод са и показанията на свидетелите Т.А.и П.П.-
служителите на НАП, извършили проверката, които също обясняват, че
регистрираното фискално устройство в бензиностанцията е функционирало нормално,
а те са установили непредаването на данни в НАП едва след нарочна справка в
отдел «Селекция», която са извършили в изпълнение на дадени им указания при
извършване на подобен вид проверки да проверяват и дали фискалното устройство
има дистанционна връзка с НАП, респективно дали подава данни към НАП. Т.е. от
показанията на органите по приходи, извършили проверката става ясно, че самите
те видимо също не са могли да установят неподаването на информация по
дистанционната връзка с НАП, доколкото за установяване на това обстоятелство се
е наложило обаждане в отдела, ангажиран с обслужването на сървъра на НАП. Свидетелят
Х.Ч.сочи, че най-вероятната причина е технически проблем, без да може да се
установи къде е възникнал този проблем – в устройството на оспорващото
дружество или в сървърите на НАП. Наред с това, събраните по делото
доказателства сочат, че през целия период дружеството е издавало дневни и
месечни отчети. Тези
факти са отчетени от въззивния съд и въз основа на същите, както предвид липсата
на каквито и да било данни в резултат на нарушението да са настъпили
неблагоприятни последици, съдът е обосновал правилния извод за по-ниска степен
на обществена опасност на констатираното деяние, в сравнение с обикновените
случаи на нарушение от този вид. При направената преценка районният съд е
съобразил и предприетите от страна на дружеството действия за изпълнение на
задължението непосредствено след констатиране на нарушението и преди
подвеждането му под административно наказателна отговорност, което означава, че
визираната в чл.12 от ЗАНН цел на наказанието по линия на специалната превенция
е постигната много преди факта на неговото налагане. Изложените обстоятелства,
преценени в тяхната съвкупност, характеризират деянието като «маловажен случай»
по смисъла, вложен в чл.28, б. «а» от ЗАНН. При това положение, административно
наказващият орган е следвало, вместо да санкционира дружеството с предвиденото
в чл.185, ал.1 от ЗДДС административно наказание, да му отправи предупреждение,
че при повторно нарушение от същия вид ще му бъде наложено визираното в
санкционната разпоредба административно наказание. Като не го е сторил,
наказващият орган е приложил неправилно материалния закон, постановявайки
незаконосъобразен правораздавателен акт, който правилно е отменен от въззивния
съд.
По изложените съображения Шуменският
административен съд намира касационната жалба за неоснователна, а решението на
Районен съд – гр.Шумен като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено
в сила.
Водим от горното Шуменският
административен съд
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 623 от 05.11.2019г., постановено по ВАНД
№ 1706/2019г. по описа на Районен съд - гр.Шумен.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:........................ ЧЛЕНОВЕ: 1. ...........................
2. ...........................
Забележка:Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване. Влязло в сила на 21.01.2020 г.