РЕШЕНИЕ
гр.София, 30.10.2018г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, І ГО, 11 с-в, в открито заседание на
двадесет и седми септември две хиляди и осемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ВЕРГИНИЯ МИЧЕВА-РУСЕВА
при
секретаря Диана Борисова като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 695 по
описа за 2017 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е
колективен иск с правно основание чл.186 ал.3 във вр. с ал.2 т.1 във вр. с
чл.143 т.14 и т.16 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП).
Ищецът
Комисия за защита на потребителите (КЗП) твърди, че в общите условия в Ексклузивен
договор за посредничество с купувач, предлаган от ответника се съдържат
неравноправни клаузи - т. 9.1., предложение 1, т. 9.1., предл. 2, т. 9.2 във
вр. т. 4.7., т. 11. Твърди, че увредените лица са потребители. Излага подобни
съображения в исковата молба. Моли съдът да постанови решение, с което да
установи, че в раздел IV, „Общи
условия“ на типов ексклузивен договор за посредничество с купувач предоставен
от ответника, предл. 1, в т. 9.1, предл. 2 в т. 9.1.,
т. 9.2 във вр. с т. 4.7 и т. 11 са неравноправни клаузи по смисъла на чл. 143
от ЗЗП и като такива съдът да ги прогласи за нищожни. Моли съда да отстрани
неравноправните клаузи от типовия ексклузивен договор, да постанови забрана
касаеща бъдещото ползване на неравноправните клаузи в типови договори за
посредничество с купувач и да задължи ответника да огласи по подходящ начин и
за своя сметка съдебното решение или част от него.
В процеса не
са се присъединили други лица, потърпевши от твърдените неравноправни клаузи.
Ответникът „А.н.и.”
АД оспорва предявения иск по допустимост и по основание. Оспорва , че договора,
който е послужил като основание за решението на ищеца не е такъв, сключен при общи условия, а има
конкретно договорно съдържание. Счита, че оспорваните от ищеца клаузи по т. 9.1
и т. 9.2 не могат да бъдат предмет на колективен иск. Счита, че по отношение на
т.11 липсва правен интерес за оспорване. Оспорва по същество твърденията, че
всяка от оспорените клаузи са неравноправни, като излага подробни съображения.
Прави относимост и към съдебна практика. Моли съда да отхвърли предявения срещу
него иск.
Съдът, като
прецени събраните по делото писмени доказателства, установи следното:
КЗП
е колегиален
орган към министъра на икономиката, който съгласно чл.148 от ЗЗП има
правомощия да изготвя насоки или препоръки във връзка с
конкретни неравноправни клаузи в договори с общи условия или в
договори, използвани в определени отрасли или сектори на дейност; да препоръчва
използването на определени клаузи в договорите, използвани в определени
специфични отрасли или сектори на дейност; да води преговори с
представители на сдружения на търговците относно изготвянето на примерни
договори, приложими за определени отрасли или сектори на дейност и да сезира
компетентния съд при наличие на неравноправни клаузи в договорите с общи
условия с искане за обявяването им за нищожни.
На
свое заседание от 27.07.2016г. КЗП е установила наличието на неравноправни
клаузи по смисъла на чл. 143 от ЗЗП, в договор на ответника, а
именно: 1. В раздел IV. “Общи
условия“, в. т. 9.1., предл. 1 е посочено „При забава на ПРОДАВАЧА за заплащане
на цялото или на част от възнаграждението на АДРЕС, той дължи неустойка в
размер на 1% /един процент/ на ден от дължимата сума, но не повече от 10 /десет
процента/“. 2. В раздел IV “Общи
условия“, в т. 9.1., предл. 2 е посочено, че „Ако забавата продължи повече от 1
/един/ месец, или продавачът продаде имота, без посредничеството на АДРЕС,
ПРОДАВАЧЪТ дължи неустойка в размер на 5% /пет процента/ от предложената цена
посочена в настоящия договор.“ 3. В раздел IV “Общи
условия“, в т.9.2. във връзка с т.4.7. от договора е посочено, че „В случаите
на т.4.7. ПРОДАВАЧЪТ дължи неустойка в размер на 3% /три процента/ от
продажната цена посочена в настоящия договор.“ (т.4.7. „Страните след проведено
изрично допълнително договаряне и отчитайки особеностите на конкретния случай,
се съгласяват, че ако в срок от 12 (дванадесет) месеца след прекратяването на
договора, ПРОДАВАЧЪТ продаде имота по т.1 на купувач, представен от Адрес или
свързано с него лице придобие имот, това ще се счита за опит на ПРОДАВАЧА
недобросъвестно да избегне заплащане на възнаграждение.“). 4. В раздел IV. „Общи
условия“, в т. 11 е посочено, че „Всички спорове отнасящи се до настоящия
договор ще бъдат решавани от Арбитражния съд София при сдружение „Правна помощ
и медиация“ съобразно неговия правилник.“
С писмо с изх.
№ Ц-02-969/29.08.2016г., Комисията е дала на ответника 14 дневен срок за
отстраняване на тези неравноправни клаузи в Ексклузивен договор за
посредничество, както и да уведоми по подходящ начин потребителите за
направените промени. Ответникът не е изразил становище във връзка с изпратеното
писмо от КЗП.
На свое заседание от 25.10.2016г. Комисията е взела
решение, документирано с протокол №
27/25.10.2016г., да се заведе колективен иск срещу ответното дружество за
неспазване на препоръките дадени в писмо с изх. № Ц-02-969/29.08.2016г.
Въз основа на така възприетата фактическа
обстановка, съдът прави следните правни изводи:
По
допустимостта на иска.
Ищецът е управомощен от закона субект да защитава груповия интерес на потребителите и да предявява искове по чл.148 т.4 от ЗЗП. Възражението на ответника, че договорът от 11.11.2015 г. , сключен с Ц.В.не е договор с общи условия, защото договорът бил уговорен индивидуално без към него да са приложени общи условия, е неоснователно. От гледна точка на начина на обективиране в материален носител общите условия могат да бъдат изписани на гърба на договора като документ, представляващи обособена, но неразделна част от договора; могат да бъдат оформени като отделна брошура при договори с по-сложно съдържание; или могат да бъдат включени в текста на договора, подготвен едностранно и предложен на другата страна. Съдът приема че сключеният договор при общи условия е от третия вид - общите условия са включени в текста на Ексклузивен договор за посредничество с купувач, който е подготвен едностранно от „А.н.и.” АД, като последния предварително е попълнил своите данни, а е оставил място за данните на потребителя. След като договорът е при общи условия, то КЗП е активно легитимирано лице да предявява настоящия иск, което от своя страна води до неоснователност и на второто възражение на ответника във връзка с допустимостта на иска. Съдът счита, че дали неустойката е в противоречие с добрите нрави следва да бъде разгледано в хода на процеса, като основание за недействителността и. Доколкото изменението на текста чл. 19 ал. 2 от ГПК е влязло в сила след образуването на настоящото дело, то съдът следва да се произнесе в решението си по нищожността на арбитражната клауза. Ответникът не е представил доказателства, че е изключил тази клауза от предлагания от него на потребителите процесен договор.
По
основателността на иска.
Съгласно
чл.143 т.14 от ЗЗП неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е
всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за
добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията
на търговеца или доставчика и потребителя, като налага на потребителя да изпълни
своите задължения, дори и ако търговецът или доставчикът не изпълни своите.
Съгласно чл. 146 ал.1 от с.з. неравноправните клаузи в
договорите са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално. Не са
индивидуално уговорени клаузите, които са били изготвени предварително и поради
това потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им, особено
в случаите на договор при общи условия.
ЗЗП
е приет въз основа на Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година
относно неравноправните клаузи в потребителските договори и преповтаря
разпоредбите й. Чл.143 от ЗЗП е идентичен с текста на чл.3 от Директивата – „В
случаите, когато дадена договорна клауза не е индивидуално договорена, [тя] се
счита за неравноправна, когато въпреки изискването за добросъвестност, […]
създава в ущърб на потребителя значителна неравнопоставеност между правата и
задълженията, произтичащи от договора. Не се счита за индивидуално договорена
клауза, която е съставена предварително и следователно потребителят не е имал
възможност да влияе на нейното съдържание, по-специално във връзка с договори с
общи условия.” Съгласно пар.3 от с.т. приложението съдържа примерен и
неизчерпателен списък на клаузи, които се смятат за неравноправни – основанията
в приложението са идентични с клаузите посочени в чл.143 т.1 - 18. По
приложението на Директивата Съдът на ЕС вече се е произнесъл със задължителна
за страните членки юриспруденция. С решение от 14.03.2013г. по дело
С-415/2011г. Съдът е постановил, че „член 3, параграф 1 от Директива
93/13 трябва да се тълкува в смисъл, че:
– понятието
„значителна неравнопоставеност“ в ущърб на потребителя трябва да се прецени,
като се направи анализ на националните правни норми, приложими при липсата на
уговорка между страните, за да се установи дали и евентуално в каква степен по
силата на договора потребителят е поставен в по-неблагоприятно правно положение
от предвиденото в действащото национално право. За тази цел се явява релевантно
да се разгледа и правното положение на потребителя с оглед на предвидените в
националната правна уредба средства за предотвратяване на прилагането на
неравноправните клаузи,
– за
да се отговори на въпроса дали неравнопоставеността е възникнала „въпреки
изискването за добросъвестност“, е важно да се провери дали, като постъпва
добросъвестно и справедливо с потребителя, продавачът или доставчикът може
основателно да очаква, че потребителят ще се съгласи със съответната клауза при
индивидуални преговори.
Член 3,
параграф 3 от Директива 93/13 трябва да се тълкува в смисъл, че
приложението, към което препраща тази разпоредба, съдържа само примерен и
неизчерпателен списък на клаузи, които могат да бъдат обявени за
неравноправни”.
Въведената
с ЗЗП , респективно с Директива 93/13 система на защита се основава на идеята,
че потребителят е в положение на по-слаба страна спрямо продавача или
доставчика от гледна точка както на преговорните си възможности, така и на
степента си на информираност, като това го принуждава да приема предварително установените
от продавача или доставчика условия, без да може да повлияе на съдържанието им
(така и решение от 14.06.2012г. по С-618/10 на СЕС и цитираните в него
решения).
Тълкуването
на разпоредбите на раздел IV “Общи
условия“, в т.9.2. във връзка с т.4.7. от договора е посочено, че „В случаите
на т.4.7. ПРОДАВАЧЪТ дължи неустойка в размер на 3% /три процента/ от
продажната цена посочена в настоящия договор“ (т.4.7. „Страните след проведено
изрично допълнително договаряне и отчитайки особеностите на конкретния случай,
се съгласяват, че ако в срок от 12 (дванадесет) месеца след прекратяването на
договора, ПРОДАВАЧЪТ продаде имота по т.1 на купувач, представен от Адрес или
свързано с него лице придобие имот, това ще се счита за опит на ПРОДАВАЧА недобросъвестно
да избегне заплащане на възнаграждение.“) – сочи на неравноправна клауза по см.
на чл.143 т.14 от ЗЗП. Този текст налага на потребителя да изпълни своите
задължения като плати за услуга, дори ако ответникът не е изпълнил своите
задължения да му предостави услугата. Т.е. налага на потребителя да плати за
нещо, което не е получил изобщо или е получил некачествено. Тези клаузи създават
в ущърб на потребителя значителна неравнопоставеност между правата и
задълженията, произтичащи от договора и не може да се счита, че такива
договорки биха се постигнали при индивидуално договаряне между потребител и
доставчика на услугата. По силата на договора ОУ потребителят е поставен в
по-неблагоприятно правно положение от предвиденото в действащото национално
право – чл.79 и сл. от ЗЗД.
Искът в тази му част следва да се уважи, като съдът
наложи като адекватни предложените от ищеца мерки по отношение на тези нищожни
клаузи в договора.
Тълкуването на разпоредбите на раздел IV. “Общи условия“, в. т. 9.1., предл. 1 - „При забава на ПРОДАВАЧА за заплащане
на цялото или на част от възнаграждението на АДРЕС, той дължи неустойка в
размер на 1% /един процент/ на ден от дължимата сума, но не повече от 10 /десет
процента/“., и на раздел IV “Общи
условия“, в т. 9.1., предл. 2 е посочено, че „Ако забавата продължи повече от 1
/един/ месец, или продавачът продаде имота, без посредничеството на АДРЕС,
ПРОДАВАЧЪТ дължи неустойка в размер на 5% /пет процента/ от предложената цена
посочена в настоящия договор“ - сочи на
неравноправна клауза по см. на чл.143 т.5 от ЗЗП. Като съобрази т. 3 от ТР № 1/2010
и отчете функцията на неустойката съдът намира, че тази клауза е
недействителна. Съгласно цитираната задължителна
практика неустойката може да се приеме за нищожна като накърняваща
добрите нрави, ако е уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и
санкционна функции. Уговорената в раздел IV. “Общи условия“, в. т. 9.1., предл. 1 и т. 9.1., предл. 2 неустойка служи за извличане на необосновано
високи облаги за ответника, поради което е и нищожна.
Искът
в тази му част следва да се уважи, като съдът наложи като адекватни
предложените от ищеца мерки по отношение на тези нищожни клаузи в договора.
По отношение на арбитражната клауза:
Забраната арбитражен съд да съди потребители
влиза в сила на 26.01.2017 година, а договорът между ответното дружество
и Ц.В.е сключено на 11.11.2015 година, т. е. към момента на сключването си тя
не е в разрез със закона. Производството е образувано на 18.01.2017 г., т.е
преди все още да е в сила изменението на чл. 19 ал. 2 от ГПК. При образуване на
производството тази арбитражна клауза е била действителна, но в един последващ
момент законодателя я обявява за недействителна - нищожна. В член 19, алинея
първа на Гражданския процесуален кодекс е регламентирана недопустимост спор, по
който една от страните е потребител да бъде решен от арбитражен съд. В чл. 143 т.16
от ЗЗП е обявена за неравноправна клауза в договор, сключен с потребител,
всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за
добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията
на търговеца или доставчика и потребителя, като изключва или възпрепятства
правото на предявяване на иск или използването на други средства от страна на
потребителя за решаването на спора, включително задължава потребителя да се
обръща изключително към определен арбитражен съд, който не е
предвиден по закон; ограничава необосновано средствата за доказване, с които потребителят
разполага, или му налага тежестта на доказване, която съгласно приложимото
право би трябвало да бъде за сметка на другата страна по договора.
Неравноправните клаузи в договора са нищожни. Клаузата в раздел IV. „Общи
условия“, т. 11 - „Всички спорове отнасящи се до настоящия договор ще бъдат
решавани от Арбитражния съд София при сдружение „Правна помощ и медиация“
съобразно неговия правилник “ следва да се прогласи за нищожна.
По
разноските.
С оглед основателността на иска, на основание чл.78
ал.1 от ГПК на ищеца са следват направените от него разноски в производството в
размер на 223,20 лв., съобразно представения списък по чл.80 от ГПК,
представляващи 80,00 лв. –ДТ платена по сметката на СГС, 43.20 лв. –
разгласяване на колективния иск чрез вестник „Сега“ и 100,00 лв. –
юрисконсултско възнаграждение.
При
този изход на делото на ответника не се следват разноски.
Воден
от горното, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА за
нищожна, на основание чл.146 ал.1 във вр. с чл.143 т.5 от Закона за защита на
потребителите, неравноправна клауза в раздел IV. “Общи условия“, т. 9.1., предл. 1 на типов Ексклузивен договор за
посредничество с купувач, предоставян от „А.н.и.“ АД, ЕИК ******* , със
следното съдържание: „При забава на ПРОДАВАЧА за заплащане на цялото или на
част от възнаграждението на АДРЕС, той дължи неустойка в размер на 1% /един
процент/ на ден от дължимата сума, но не повече от 10 /десет процента/“ и
ОСЪЖДА „А.н.и.“ АД, ЕИК ******* да отстрани тази клауза
от типовия Ексклузивен договор за посредничество с купувач.
ПРОГЛАСЯВА за нищожна, на основание
чл.146 ал.1 във вр. с чл.143 т.5 от Закона за защита на потребителите, неравноправна клауза в раздел IV “Общи
условия“, т. 9.1., предл. 2 на типов Ексклузивен договор за посредничество с
купувач, предоставян от „А.н.и.“ АД, ЕИК *******, със следното съдържание:
„Ако забавата продължи повече от 1 /един/ месец, или продавачът продаде имота,
без посредничеството на АДРЕС, ПРОДАВАЧЪТ дължи неустойка в размер на 5% /пет
процента/ от предложената цена посочена в настоящия договор.“ и ОСЪЖДА „А.н.и.“
АД, ЕИК ******* да отстрани тази клауза от типовия Ексклузивен договор
за посредничество с купувач.
ПРОГЛАСЯВА за нищожна, на основание
чл.146 ал.1 във вр. с чл.143 т.14 от Закона за защита на потребителите, неравноправна клауза в раздел IV “Общи
условия“, т.9.2. във връзка с т.4.7. на типов Ексклузивен договор за посредничество
с купувач, предоставян от „А.н.и.“ АД, ЕИК *******, със следното
съдържание: „В случаите на т.4.7. ПРОДАВАЧЪТ дължи неустойка в размер на 3%
/три процента/ от продажната цена посочена в настоящия договор.“ и ОСЪЖДА „А.н.и.“
АД, ЕИК ******* да отстрани тази клауза от типовия Ексклузивен
договор за посредничество с купувач.
ПРОГЛАСЯВА за нищожна, на основание чл.
19, ал. 1 ГПК клауза в раздел IV. „Общи
условия“, т. 11 на типов Ексклузивен договор за посредничество с купувач,
предоставян от „А.н.и.“ АД, ЕИК *******, със следното съдържание: „Всички
спорове отнасящи се до настоящия договор ще бъдат решавани от Арбитражния съд
София при сдружение „Правна помощ и медиация“ съобразно неговия правилник “ и ОСЪЖДА „А.н.и.“
АД, ЕИК ******* да отстрани тази клауза от типовия Ексклузивен договор за
посредничество с купувач.
ЗАБРАНЯВА на „А.н.и.“
АД, ЕИК ******* да ползва в бъдеще прогласените за нищожни неравноправни
клаузи в типови договори за посредничество с купувач.
ЗАДЪЛЖАВА „А.н.и.“
АД, ЕИК *******, след влизане в сила на решението, да публикува за
собствена сметка диспозитива на същото в един централен ежедневник, както и
пълният текст на решението на интернет страницата си.
ОСЪЖДА „А.н.и.“
АД, ЕИК ******* да заплати на Комисия за защита на потребителите сумата от
223,20 лв. разноски по делото.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Софийски апелативен съд в 2 седмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия: