Решение по дело №98/2023 на Районен съд - Девня

Номер на акта: 145
Дата: 27 септември 2023 г.
Съдия: Димитър Василев Василев
Дело: 20233120100098
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 2 февруари 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта


РЕШЕНИЕ
№ 145
гр. Девня, 27.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДЕВНЯ, ІІ СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ДИМИТЪР В. В.
при участието на секретаря АНТОАНЕТА Д. С.
като разгледа докладваното от ДИМИТЪР В. В. Гражданско дело №
20233120100098 по описа за 2023 година
Предявени са искове с основание чл. 143 , ал.1 и ал.2 вр.чл. 142 от СК
Ищците твърдят, че ответника Й. С. В. е родител на детето И. Й. С., която
е инсулинозависима, и на детето С. Й. С.. Твърди се нуждата от издръжка на
децата е по - голяма от възможностите на майката, а ответника е в добро
здравословно състояние, трудоспособен и няма задължения за издръжка към
други низходящи. Моли се съда, да се осъди ответника да заплаща месечна
издръжка в размер на 300 лева за детето И. Й. С. и в размер на 250 лв. за
детето С. Й. С., считано от предявяване на исковата молба, със законната
лихва за всяка просрочена вноска, до настъпването на основание за нейното
изменение или прекратяване.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответната страна. Излага,
че размера на претендираната издръжка е непосилен за него, тъй като няма
доходи и предлага размер на месечна издръжка от 200 лева. Предявява
насрещен иск с основание чл.127, ал.2 СК, производството по който с
определение на съда с №423/29.05.2023.г. е отделено за разглеждане в
отделно производство съгласно разпоредбата на чл.314, ал.2 ГПК / по реда на
бързото производство не се предявяват насрещни искове / и чл.210, ал.2 ГПК
1
Контролиращата страна Дирекция „Социално подпомагане”-Вълчи дол,
излагат, че жилището на бащата в гр. Суворово е заключено и видимо
необитаемо, поради което не могат да изготвят социален доклад и да изразят
становище по случая на децата
Контролиращата страна Дирекция „Социално подпомагане”-Каолиново,
представят социален доклад, не изразяват становище по същество .
Контролиращата страна Дирекция „Социално подпомагане”-Добрич,
представят социален доклад, излагат становище по отделения за разглеждане
в отделно производство иск с основание чл.127 , ал.2 СК
След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за
установено от фактическа страна следното:
Видно от представени заверени копия от удостоверения за раждане Д. С.
И., ЕГН ********** и Й. С. В., ЕГН **********, са родители на децата И. Й.
С., р. на **.01.20**г. и С. Й. С., р. на **.06.20**г.
Представена е медицинска документация - заверено ВО копие на
Епикриза на И. Й. С. от Първа детска клиника Катедра по педиатрия на
МБАЛ „Св. Марина“ ЕАД – Варна от 01.04.2022г., заверено ВО копие на
експертно решение на ТЕЛК към УМБАЛ Св. Марина-Варна от 14.09.2021 г.
за детето И. Й. С., копие на план-график за детето ползвател И. Й. С., копие
на информирано съгласие за комплексно медицинско наблюдение на дете
диабет, осъществявано по Национална програма за подобряване майчинското
и детското здраве 2021 -2030г. в УМБАЛ Св. Марина Варна ЕАД от С. Д. за
пациент И. С. от 28.03.2022г., от която документация се установява, че детето
И. Й. С. е със заболяване инсулинозависим захарен диабет и 80 % вид и
степен на увреждане с чужда помощ за срок от три години.
Представено е на немски език и в превод на български език копие от
медицински документ за лечение на Д. И. болест на Крон .
В представени по делото социални доклади Дирекция „Социално
подпомагане”-Каолиново и Дирекция „Социално подпомагане”-Добрич са
посочили, че всички потребности на децата като храна, облекло, здравни
грижи и други се осигуряват от страна на майката. Предвид спецификата на
заболяването на детето И. е необходимо да е под наблюдение на възрастен,
както и да му се инжектира инсулин ежедневно, да се храни по режим и да
2
спазва ниско въглехидратна диета. Майката на децата работи като камериерка
в чужбина и получава възнаграждание в размер на 1600 евро на месец.
Споделила е пред социалните работници, че редовно изпраща пари и се
прибира в България веднъж на всеки четири месеца. Дядото на децата по
майчина линия е онкоболен и получава пенсия за заболяването си. Бабата на
децата по майчина линия е назначена като личен асистент на детето И. на
четири часа дневно и получава възнаграждание 420 лв. мсечно, също работи
на смени с възнаграждение от 960 лв., както и 200 лв. под формата на
ваучери. По думи на майката бащата не участва в отглеждането на децата
включително и финансово, през последните пет години той е превел веднъж
сумите от 50 и 100 лева за Коледните празници. Съгласно изложеното в
социалния доклад на Дирекция „Социално подпомагане”-Каолиново г –н Й.
В. наскоро е започнал работа на непълно работно време ,двучасов работен
ден, къдетому заплащат 50 лв надник. Бащата твърди пред социалните
работници, че винаги когато има възможност ще плаща издръжка за децата
си.
По делото са ангажирани и гласни доказателства чрез разпит на един
свидетел на страната на ищците. В своите изявления пред съда свидетелката
Станка Божилова Димитрова, баба на ищците, явства , че детето И. е болна от
диабет. Твърди, че лечението на това заболяване изисква поставяне на
инжекции четири пъти на ден, като сутринта преди първата задължително
трябва да яде, непрекъснато трябва да се мери стойността на инсулина.
Излага, че детето И. е на диета, защото не може да яде всякаква храна.
Твърди, че по здравна каса инсулина, който се отпуска, е 300 единици и се
налага да купуват допълнително количество, освен други лекарства, които
приема например при настинка. Явства, че дъщеря й е в Германия в момента,
да работи, за да може да изхранва децата си, ходи там, връща се, за да може
да бъде добра майка, а бащата никакъв го няма.
Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът достигна до
следните правни изводи:
Предявените искове са с правно основание чл. 143 , ал.1 и ал.2 вр.чл. 142
от СК. Фактическият състав на претендираното от ищците вземане за
издръжка включва следните юридически факти: наличие на родствена връзка
между детето и ответника, наличие на изискуема от закона възраст на детето,
3
което не следва да е навършило пълнолетие, нужда на търсещия издръжка,
съобразена с условията на живот, необходими за развитието на детето и
материалната възможност на задължения да дава издръжка в претендирания
размер.
По делото е безспорно установено от наличния доказателствен материал,
че Й. С. В. е баща на децата И. Й. С. и С. Й. С., които към датата на съдебното
заседание не са навършили пълнолетие, поради което съдът намира, че така
предявените искове са доказани по основание.
Относно размера на същите съдът намира следното:
Критериите за определяне размера на издръжката за едно дете са
посочени в нормата на чл.142 СК, съобразно която размерът се определя от
нуждите на детето и от възможностите на родителя, при съобразяване с
посочения в ал. 2 минимален размер на издръжката на едно дете - една
четвърт от размера на минималната работна заплата за страната/780 лв.за
2023 г/. За определяне нуждите на детето следва да се вземе предвид неговата
възраст, образованието и другите обстоятелства, които са от значение за
случая. Възможностите на лицата, които дължат издръжка, се определят от
техните доходи, имотното им състояние и квалификация.
От доказателствата по делото се установява, че децата се нуждаят от
необходимите средства за задоволяване на текущите нужди съобразно
тяхната възраст – 11г. възраст и 12 г. възраст. Установи се, че детето И. е
диагностицирано с инсулинозависим захарен диабет и спазване на съответен
за състоянието режим. Децата към момента посещават училище, но не са
представени доказателства да посещават и допълнителни образователни
курсове, които изискват повече средства.
По отношение на възможностите на бащата и неговото материално
състояние се намира в трудоспособна възраст и няма данни да страда от
заболявания, които да му пречат, да упражнява труд, следва да се приеме, че
има възможност да реализира доходи в размер поне на средната работна
заплата за страната. Дори да се приеме, че ответника реализира доход в по-
нисък размер с оглед упоменатото в социалния доклад на Дирекция
„Социално подпомагане”-Каолиново, това не го освобождава от
задължението да положи дължимите от моралните и правни норми усилия, за
да осигури издръжка на децата си в размер, който да задоволява техните
4
нужди. Същевременно по делото не се установи, за него да е налице
задължение и към други лица от кръга на изчерпателно посочените в чл.140
от СК.
С оглед изложеното съдът приема, че за издръжката на детето И. Й. С.,
съобразена с индивидуалните личностни и възрастовите особености,
характерни за дете на посочената възраст, месечно са необходими и
достатъчни средства в размер на 460 лева, а за издръжката на детето С. Й. С.,
съобразена с индивидуалните личностни и възрастовите особености,
характерни за дете на посочената възраст, месечно са необходими и
достатъчни средства в размер на 400 лева. Така определеният общ размер на
необходимата за детето издръжка следва да бъде разпределен между двамата
родители, съобразно критериите на чл. 143, ал. 1 СК, а именно техните
възможности и материално състояние.
Предвид изложеното съда намира, че ответника следва да заплаща на
детето С. Й. С., ежемесечна издръжка – в размер на 220 лв., ведно със
законната лихва върху всяка просрочена вноска, до настъпване на
обстоятелства, обуславящи изменението или прекратяването на издръжката и
за детето И. Й. С., ежемесечна издръжка – в размер на 260 лв., ведно със
законната лихва върху всяка просрочена вноска, до настъпване на
обстоятелства, обуславящи изменението или прекратяването на издръжката.
Останалата част от издръжката, ведно с непосредствените грижи за децата
следва да се поеме от майката. А предявените искове в останалата им част до
пълния претендиран размер от 300 лв. месечна издръжка за детето И. Й. С. и
до размера от 250 лева месечна издръжка за детето С. Й. С. следва да бъде
отхвърлен, като неоснователен.
При определяне размера на тази издръжка по отношение на детето И. Й.
С. съдът също взе предвид и обстоятелството относно диагностицираното
заболяване на детето– инсулинозависим захарен диабет със спазване на съотв.
хранителен режим и обстоятелството, че детето И. живее при майката и
същата ще полага ежедневни грижи за него, а ответника е освободен от
полагането на лична грижа за дъщерите си, а също и от поддръжката на
домакинството, в което живеят. Ангажиментът за това е поет изцяло от
майката на децата.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да
5
заплати държавна такса за присъдените издръжки в размер от 691,20 лева.
С оглед изхода на делото ответникът следва да бъде осъден да заплати
вполза на ищците сторените разноски за възнаграждание на един адвокат в
размер на 261,81 лева съразмерно уважената част от исковете
Воден от горното СЪДЪТ
РЕШИ:
ОСЪЖДА Й. С. В., ЕГН **********, гр. С., бул. “ О. “ №**, ДА
ЗАПЛАЩА в полза на детето И. Й. С., ЕГН **********, чрез неговата майка
и законен представител Д. С. И., ЕГН **********, с. О., общ. Д., месечна
издръжка в размер на 260 лева /двеста и шестдесет лева /, считано от датата на
исковата молба – 02.02.2023 г. до настъпване на законно основание за нейното
изменение или прекратяване, ведно със законната лихва от падежа на всяка
просрочена вноска до окончателното изплащане на задълженията, на
основание чл. 143 СК, като ОТХВЪРЛЯ предявеният иск за разликата над 260
лв. до претендирания размер от 300 лв., като неоснователeн.

ОСЪЖДА Й. С. В., ЕГН **********, гр. С., бул. “ О. “ №**, ДА
ЗАПЛАЩА в полза на детето С. Й. С., ЕГН **********, чрез неговата майка
и законен представител Д. С. И., ЕГН **********, с. О., общ. Д., месечна
издръжка в размер на 220 лева /двеста и двадесет лева /, считано от датата на
исковата молба – 02.02.2023 г. до настъпване на законно основание за нейното
изменение или прекратяване, ведно със законната лихва от падежа на всяка
просрочена вноска до окончателното изплащане на задълженията, на
основание чл. 143 СК, като ОТХВЪРЛЯ предявеният иск за разликата над 220
лв. до претендирания размер от 250 лв., като неоснователeн.

ОСЪЖДА Й. С. В., ЕГН **********, гр. С., бул. “ О. “ №**, ДА
ЗАПЛАТИ на децата И. Й. С., ЕГН **********, и С. Й. С., ЕГН **********,
чрез тяхната майка и законен представител Д. С. И., ЕГН **********, с. О.,
общ. Д., сумата от 261,81 лева / двеста шестдесет и един лева и 81 стотинки/,
представляваща реализирани пред настоящата инстанция разноски за защита
и съдействие от един адвокат съобразно уважената част от исковете, на
6
основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

ОСЪЖДА Й. С. В., ЕГН **********, гр. С., бул. “ О. “ №**, ДА
ЗАПЛАТИ по сметка на Районен съд – Девня сумата от 691,20 лева
/шестстотин деветдесет и един лева и 20 стотинки/, представляваща държавна
такса върху уважения размер на исковете за издръжка, както и 5 лева/ пет
лева/ държавна такса при служебно издаване на изпълнителен лист.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – гр.
Варна в двуседмичен срок, считано от 27.09.2023г. /чл. 315, ал. 2 ГПК/.

ПРЕПИС от настоящето решение да се връчи на страните заедно със
съобщението за постановяването му, на основание чл.7, ал.2 ГПК
Съдия при Районен съд – Девня: _______________________
7