№ 22107
гр. София, 29.05.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 141 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и девети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:СИЛВИЯ СТ.
ХАЗЪРБАСАНОВА
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ СТ. ХАЗЪРБАСАНОВА
Гражданско дело № 20241110124943 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на Д. З. Х., ЕГН ********** срещу
„А.О.“ ЕАД, ЕИК ****, с която е предявен облигационен иск по договор за Договор № РД-
11-00-233 от 11.12.2020 г. за възлагане на управление.
При служебната проверка на допустимостта на исковата молба по чл.129, ал.1 и чл.130
ГПК съдът намира следното.
Съгласно разпоредбата на чл.103 ГПК на районния съд са подсъдни всички граждански
дела, с изключение на тези, които са подсъдни на окръжния съд като първа инстанция.
Според чл.104, т.4 ГПК на окръжния съд са родово подсъдни исковете по граждански и
търговски дела с цена на иска над 25 000 лв. При определяне цената на облигационните
искове приложима е нормата на чл.69, ал.1, т.1 ГПК, съгласно която по искове за парични
вземания размерът на цената на иска е търсената сума.
Възнаграждението на управителя, дължимо от дружеството, е възнаграждение по
граждански договор, а не е трудово възнаграждение, като също е без значение как то е
наименувано, как е оформено счетоводно и какви отчисления и удръжки са правени по него.
Спорът за дължимостта на това възнаграждение следва да се квалифицира като
гражданскоправен спор. Осъдителният иск за заплащането на възнаграждението на
управителя е облигационен – с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1, вр. чл. 286 ЗЗД,
респ. не е налице и иск за заплащане на трудово възнаграждение по чл. 128, т. 2 КТ
(вж. Решение № 306 от 25.06.2012 г. по гр. д. № 1387/2011 г., IV г. о.,
ВКС, Решение № 223 от 05.10.2017 г. по гр. д. № 4063/2016 г., IV г. о., ВКС, Решение № 204
от 28.07.2014 г. по гр. д. № 983/2014 г., IV г. о., ВКС, Решение № 72 от 30.06.2010 г. по т. д.
№ 740/2009 г., I т. о., ВКС, Решение № 247 от 11.01.2013 г. по т. д. № 46/2012 г., II т. о.,
ВКС, Решение № 222 от 10.05.2019 г. по т. д. № 2972/2017 г., I т. о., ВКС и цитираната в
последното съдебна практика).
1
Съобразно твърденията на ищеца се търси неплатено възнаграждение по договор за
възлагане на управлението в размер на 104 550.73 лв., която съставлява размера на цената на
предявения иск, поради което в приложение на посоченото по – горе правило компетентен
по правилата за родовата подсъдност да го разгледа като първа инстанция е Софийски
градски съд.
Ето защо в приложение на чл.118, ал.2 ГПК производството пред Софийски районен
съд следва да бъде прекратено, а делото да бъде изпратено по подсъдност на Софийски
градски съд.
Ръководен от изложеното и на основание чл. 118, ал.2 от ГПК, съдията-докладчик
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 24943/2024 г. по описа на СРС, 141 състав,
образувано по искова молба на Д. З. Х., ЕГН ********** срещу „А.О.“ ЕАД, ЕИК ****, с
която е предявен облигационен иск по договор за Договор № РД-11-00-233 от 11.12.2020 г.
за възлагане на управление.
ИЗПРАЩА на основание чл. 118, ал. 2 ГПК делото по подсъдност на Софийски
градски съд.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в 1-
седмичен срок от връчването му на ищеца.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2