№ 354
гр. Червен бряг, 13.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЧЕРВЕН БРЯГ, ЧЕТВЪРТИ ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети ноември през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Тодор Ил. Тихолов
при участието на секретаря М.Ц.Т.
като разгледа докладваното от Тодор Ил. Тихолов Гражданско дело №
20214440101249 по описа за 2021 година
В ЧРС с вх.№4134/19.10.2021г. е заведена искова молба от Г. ЦВ. Г., ЕГН**********
действащ със съгласието на своята майка и законен представител Г. ИВ. ИВ.,
ЕГН********** двамата с адрес в *** срещу ЦВ. Г. П., ЕГН********** от ***
В молбата от непълнолетния се сочи, че ответника му е баща и бивш съпруг на неговата
майка Г.И., която упражнява родителските права. Допълва, че с решение от 02.03.2016г. по
г.д.№ 532/2016г. по описа на РС – Плевен, състав на същия съд е осъдил ответника да
заплаща месечна издръжка понастоящем на непълнолетния чрез неговата майка и законен
представител в размер на 170лв., считано от 28.01.2016г. до настъпване на причинни
условия за нейното изменение или прекратяване. Допълва се, че от определянето на таза
издръжка изминали четири години, през които непълнолетния израснал и с това се
увеличили неговите потребности от лично и образователно естество, и разноските по
тяхното посрещане. Освен това се сочи, че настъпили изменения в пазарната конюнктура,
цените на стоки и услуги, а също така се променила и нормативната уредба на режима на
издръжката с оглед увеличения размер на МРЗ, пряка функция от която се сочи, че бил
минималния размер на дължимата издръжка.
Моли се съда да постанови решение с което на основание чл.143, ал.2 от СК да осъди
ответника да заплаща на непълнолетния ищец действащ със съгласието на родителя си
месечна издръжка в размер на 300лв. за бъдеще време, считано от постъпване на исковата
молба - 19.10.2021г. до настъпване на причини и условия за нейното изменяне или
прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до окончателното й
изплащане и направените деловодни разноски.
Направени са доказателствени искания.
1
Представят се писмени доказателства.
С разпореждане №956/19.10.2021г. на основание чл.131, ал.1 от ГПК, съдът е
разпоредил препис от исковата молба с доказателствата да се изпрати на ответника за
отговор.
За разпореждането на съда ответника е бил уведомен на 21.10.2021г. С вх.
№4425/05.11.2021г. в срок е постъпил писмен отговор от ответника. В отговора от ответника
се сочи, че не оспорва правото на издръжка, но в размера, който се иска да заплаща на
непълнолетния за него липсва физическа и финансова възможност да я изплаша. Твърди, че
е безработен и няма такива доходи, които да му позволяват да заплаща искания размер на
издръжката. Допълва, че би могъл да плаща издръжка в размер на 200лв., за което направил
опит да се свърже с майката на непълнолетния, но не могъл да осъществи контакт с нея по
телефона. Моли съда да постанови решение, с което да допусне увеличение на размер на
издръжката на 200лв., което е в неговите възможности.
От ответника не се представят доказателства, не се правят доказателствени искания.
Съдът, като съобрази становищата на страните и представените по делото писмени
доказателства, прецени ги по реда на чл.235, ал.2 и ал.3 от ГПК по отделно и в тяхната
съвкупност, като прие за установено от фактическа и правна страна следното:
Не се спори между страните, че непълнолетния Г. ЦВ. Г., ЕГН********** е дете на Г. ИВ.
ИВ., ЕГН********** и ЦВ. Г. П., ЕГН**********.
Не се спори между страните и се установява от съдебно решение от 02.03.2016г. по гр.д.
№532/‘16г. на ПлРС, че състав на ПлРС на оснвоание чл.150 от СК е изменил размера на
присъдената издръжката по гр.д.№1486/‘14г. на ПлРС за малолетния по това време Г. ЦВ.
Г., ЕГН********** заплащана чрез неговата майка и законен представител Г. ИВ. ИВ.,
ЕГН**********, като е увеличил размера на издръжката заплащана от бащата ЦВ. Г. П.,
ЕГН********** от 120лв. на 170лв., считано от 28.01.2016г. до настъпване на причини за
нейното изменяне или прекратяване.
За доходите, жилището, в което живее и по отношение на непълнолетния са представени
б
писмени доказателства, от които става ясно, че непълнолетния е ученик в *** клас на ***
за учебната 2021г./2022г., заедно с майка си живее в жилище в *** което е собствено на
родителите на неговата майка, а последната считано от 2018г. не работи по трудово,
служебно или гражданско правоотношение и не реализира доходи от наеми, ценни книги
или други приходоизточници.
Ответникът не е представил доказателства за доходите си, но съда в тази връзка е изискал за
него изготвянето на справка по НАП и справка от община Ч.Бряг за декларираните движими
вещи и недвижими имоти. От тях става ясно, че ответника има декларирани пред общината
лек автомобил и мотопед, а последното му трудово правоотношение е било прекратено на
01.06.2007г. От ответника не са представяни доказателства за това, че е регистриран в БТ.
Същият обаче в отговора си изрично е заявил, че може да заплаща издръжка за
непълнолетния в размер на 200лв.
От страна на непълнолетния и неговата майка не са представяни доказателства, че той има
2
специфични заболявания, във връзка с които са му необходими специални грижи, за които
да се заплащат допълнителни средства.
От страна на непълнолетния и неговата майка не са представяни доказателства, че той
посещава или се обучава в извънкласни дейности, за които се заплащат допълнителни
средства.
От ответника не са представяни доказателства по отношение на имот, в който живее и за
който от него да се плаща наем, както и че същия има низходящи от друг брак или
съжителство, за които да полага грижи и плаща издръжка. Единствено от социалния доклад
се установява, че той живее в жилището на своите родители и разчита на финансова помощ
от тях.
От приетия по делото социален доклад се установява, че непълнолетния и неговата майка
живеят в гр.Плевен в жилище на родителите на майката. Детето няма затруднения в
обучението, но липсват контакти между бащата и непълнолетния, за който факт се посочва,
че активно е съдействала майката, като е ограничила контактите между непълнолетния и
ответника.
При така установеното от фактическа страна, съдът приема следното от правна страна:
По искът с правно основание чл.150 във връзка с чл.143, ал.2 СК:
Имайки предвид правната квалификация на иска за увеличение на присъдена издръжка за
ненавършилото пълнолетие дете Г. ЦВ. Г., ЕГН**********, а именно нормата на чл.150 във
връзка с чл.143, ал.2 СК и съобразно правилата за разпределение на доказателствената
тежест, с оглед разпоредбата на чл.154, ал.1 ГПК, ищецът следва да докаже следните
предпоставки на така претендирания иск, а именно, че ответникът е родител на детето,
нуждата от получаване на издръжка в претендирания размер от 300лв. за Г.Г., материалната
възможност на ответника да дава такъв размер на издръжките и наличие на трайно
изменение на обстоятелствата, при които е била определена първоначалната издръжка
(изразяващо се в нарастване на нуждите на правоимащите от издръжка в претендирания
размер или увеличаване на материалните възможности на задължения родител). Не всяко
изменение, обаче дава основание за промяна на размера на присъдената издръжка, а само
това, което има траен и продължителен характер и по което може да се съди, че няма да се
възвърне състоянието преди настъпването на изменилите се обстоятелства. За допускане
изменение на размера на издръжката е достатъчно да е налице някоя от тези предпоставки,
като изменението на материалните възможности на задължените родители следва да бъде
преценявано с оглед на това дали поисканото увеличение ще бъде основателно за целия
претендиран размер, респ. е възможно и това увеличение да бъде поето от родителя, който
полага непосредствените грижи за отглеждането и възпитанието на ненавършилото
пълнолетие дете Г.Г. (когато са намалели материалните възможности на родителя, от когото
се претендира увеличението на издръжката).
Според чл.143, ал.2 от СК, родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие
деца, независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си,
като размерът на издръжката се определя в зависимост от нуждите на децата и от
възможностите на родителя. Следователно, получаването на издръжката е безусловно, т. е.
3
не е обусловено от каквито и да е допълнителни предпоставки, извън наличие на качеството
"ненавършило пълнолетие дете" и на нужда от издръжка, която не е задоволена изцяло по
друг начин - например чрез получаване от детето на доходи от трудово възнаграждение,
пенсия, доходи от имоти, семейни добавки и други такива (така и т. 2 от ППВС № 5 от
16.11.1970 г. и теорията - Н., Л., "Семейно право на РБ", стр. 488, изд. 1994 г.).
Задължението на родителя за плащане на издръжка обаче не е безусловно, що се касае до
даването на издръжката и зависи от възможността на същия да предоставя такава - арг. от
чл.143, ал.2 СК. Това означава, че родителят дължи издръжка, ако след задоволяване на
собствените си нужди може да отдели средства и за издръжката на своето дете или деца. В
противен случай същите могат да търсят издръжка от лица от друг ред.
По делото безспорно е установено и не се спори, че непълнолетния Г.Г. е дете на ответника.
Съдът намира, че от определяне размера на действащата издръжка е изминал един дълъг
период от време от около пет години, но са настъпили други трайни изменения във
възможностите на двамата родители да дават издръжка на детето, както и че са се
променили социално икономическите условия в страната, които определят от своя страна
разходите по издръжка на непълнолетния. При определяне на размера на дължимата
понастоящем от ответника на ищеца издръжка е съобразено от съда, че към този момент за
2021г. с ПМС №331/26.11.2020г. е определен размер на минималната работна заплата от
650.00 лв. и в тази връзка минималният размер на издръжка за едно дете за 2021г. е
162.50 лв.
Тъй като нито една от страните не е декларирала размер на доходи от положен труд или
други такива, съдът приема, че всеки един от родителите може да реализира доходи в размер
на минималната работна заплата. За непълнолетния по делото не се събраха доказателства
той да реализира доходи от трудово възнаграждение, наеми, ценни книги, пенсия, помощи и
др.
Единствено ответника в отговора на исковата молба е предложил да заплаща за
непълнолетния по-висок размер на издръжката, а именно в размер на 200лв., което навежда
съда на извода, че получаваните от него доходи му позволяват да заплаща по-голяма
издръжка.
Такова изменение е налице и във възможността на майката да осигурява по-висок размер на
издръжката за непълнолетния, от което съдът намира, че след съобразяване на всички
настъпили трайни изменения е във възможността на двамата родители да осигуряват
издръжка в по-висок размер от първоначалния, като с оглед ПМС №331/26.11.2020г. за
определяне на нов размер на МРЗ за страната, съдът намира, че следва този размер да се
определи на 200лв. за непълнолетния.
Относно всички твърдения, изложени от двете страни по делото и ангажирани доказателства
в този смисъл съдът намира, че задълженията не следва да се отчитат с приоритет, като
намаляващо възможностите на родителя за осигуряване на издръжка на ненавършилото
пълнолетие дете. Баланс в тази насока съдът намира в увеличените разходи от страна на
бащата с оглед направеното предложение за по-висок размер на издръжката, а от друга
4
страна липса на съпътстващи нужди и допълнителни дейност от страна на непълнолетния,
които да се заплащат от майката. Задължението за издръжка е общо на двамата родители и
произтича от общото им задължение да се грижат за детето си, поради което съдът следва
преди всичко да определи един общ размер на необходимата на детето издръжка. Установи
се по делото, че и двамата родители нямат други деца, на които да дължат безуслово
издръжка. Ето защо съдът приема, че необходима за издръжката на непълнолетния Г.Г. сума
е в размер на 200лв. по следните съображения:
По делото не бяха ангажирани доказателства за драстично нарасналите потребности на
непълнолетния, не е променяно училището, в което учи и при определяне на предходния
размер на издръжката не са съобразени хроничните заболявания, други специфични нужди
по лечение или хранене. Не се установи настъпването на нови обстоятелства с траен
характер в този смисъл. Установи се обаче, че ответника е безусловно задължен да заплаща
издръжка за детето, няма други ненавършили пълнолетие деца, на които да дължи издръжка.
Макар и не регистриран като безработен, бащата получава доходи, които му позволяват да
изплаща издръжка в този размер, за който е направил предложение в отговора на исковата
молба месечно. Майката не получава доходи по трудово правоотношение, но според съда тя
също разполага със средства, които й позволяват да понася издръжка в предложения размер
без съществени затруднения. Съдът приема, че полагането на лични грижи за детето не
оказва съществено влияние върху разпределяне тежестта на издръжката, като в тази връзка
следва посоченият размер на издръжката за непълнолетния да се поеме по равно между
родителите. За разликата до 300лв., искът по отношение издръжката на непълнолетния Г.Г.
следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан.
На основание чл.242, ал.1 ГПК следва да бъде допуснато предварително изпълнение на
решението.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответника дължи заплащане на непълнолетния ищец,
действащ със съгласието на своята майка на направените от разноски в настоящото
производство съразмерно с уважената част на исковата претенция в размер на 200лв.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК майката на ищеца, с чието съгласие непълнолетния действа
дължи на ответника заплащане на направени разноски съразмерно с отхвърлената част на
претенциите, като в тази връзка с оглед представеното адвокатско пълномощно и договор за
правна защита и съдействие е видно, че явилият се защитник на ответника го е защитавал
безплатно. В тази връзка липсва списък за разноските, поради което такива на ответника не
следва да се присъждат.
На основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на
ЧРС държавна такса върху цената на уважения иск в размер на 21,60 лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ размера на определената с решение от 02.03.2016г. по гр.д.№532/‘16г. на ПлРС
издръжка, която ЦВ. Г. П., ЕГН********** от ***е осъден да заплаща на непълнолетния Г.
5
ЦВ. Г., ЕГН********** действащ със съгласието на своята майка и законен представител Г.
ИВ. ИВ., ЕГН********** двамата с адрес в ***, като го УВЕЛИЧАВА от 170лв. на 200лв.,
считано от 19.10.2021г. ведно със законната лихва за забава за всяка просрочена вноска от
датата на изискуемостта на всяко вземане до окончателното му изплащане, до настъпване на
обстоятелства за изменение или прекратяване на издръжката, като за разликата до
предявения размер от 300лв., отхвърля иска като неоснователен и недоказан.
ПОСТАНОВЯВА, на основание чл.242, ал.1 ГПК, предварително изпълнение на решението
в частта за издръжката.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответника ЦВ. Г. П., ЕГН********** да заплати
на непълнолетния ищец Г. ЦВ. Г., ЕГН********** действащ със съгласието на своята майка
и законен представител Г. ИВ. ИВ., ЕГН********** направените от разноски в настоящото
производство съразмерно с уважената част на исковата претенция в размер на 200лв.
На основание чл.78, ал.6 от ГПК ОСЪЖДА ответникът ЦВ. Г. П., ЕГН********** да
заплати по сметка на ЧРС държавна такса върху цената на уважения иск в размер на 21,60
лв.
Решението подлежи на обжалване пред Плевенски ОС в двуседмичен срок от уведомяването
на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Червен Бряг: _______________________
6