НОХД № 331/2020 год.

МОТИВИ:

 

Обвинението е против подcъдимия Г.И.Г. *** за престъпление по чл.343б  ал.1 от НК затова, че на 10.02.2020г. по ул.”3латица” в гр.Пазарджик управлявал моторно превозно средство- лек автомобил „Ауди А4” с ДК№ ***, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1.2 на хиляда, а именно 1.47 на хиляда, установено по надлежния ред - Наредба №1/19.07.2017г. за реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози, посредством проба с  техническо средство „Алкотест Дрегер 7510” с фабр.№0193.

В съдебно заседание подсъдимият се явява лично, признава се за виновен и дава обяснения по обвинението.

Представителят на Районна прокуратура-гр.Пазарджик поддържа изцяло обвинението и излага доводи по същество. Пледира за осъдителна присъда.

          Районният съд обсъди и прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване на разпоредбите на чл.301 от НПК, като прие за установено от фактическа страна следното:

          Подсъдимият Г.Г. притежавал свидетелство за управление на МПС категория В, М и АМ. През последните пет години е наказван по административен ред за нарушения по ЗДП с пет отделни  НП и един фиш.      

С присъда по НОХД № 1806/2015 год. на Несебърския РС, влязла в сила на 25.11.2015г., е бил осъден за престъпление по чл.343б ал.1 от НК, като му било наложено наказание от 5 месеца ЛС, глоба в размер на 200 лева и лишаване от правоуправление за срок от 15 месеца. Изтърпяването на наказанието ЛС било отложено по реда на чл.66 от НК за изпитателен срок от три години. Наказанието лишаване от правоуправление било изтърпяно. Наказанието ЛС не било търпяно ефективно, т.к. в изпитателния срок осъденият не е извършвал друго престъпление. Наказанието глоба не било изтърпяно, т.к. същата не била платена. За събирането й бил издаден ИЛ, който бил присъединен към образувано против подсъдимия изпълнително производство в ТД на НАП-Пловдив, офис Пазарджик. Това станало с разпореждане от 08.12.2015г. След това принудителни действия за събирането на глобата по изпълнителното производство, насочени против длъжника, не били извършвани.

С оглед на казаното до тук следва да се приеме, че за миналото осъждане на подсъдимия е настъпила реабилитация по право по смисъла на чл.86 ал.1, т.1 и т.3 от НК. Това е така, защото за наказанието ЛС изпитателният срок е изтекъл на 25.11.2018 година. За кумулативното наказание глоба, след образуването на изпълнителното производство за събирането й на 18.12.2015г. е изтекла общата изпълнителска давност по чл.82 ал.1, т.5 от НК, което станало на 18.12.2017г., защото не са били извършвани никакви действия, прекъсващи давността.  От този момент глобата е станала несъбираема и е започнал да тече реабилитационния срок от една година по чл.86 ал.1, т.3 от НК, който изтекъл на 18.12.2018г. Считано от тази дата подсъдимият е бил реабилитиран по право за осъждането по горецитираното дело.

На 10.02.2020г. св. С.У. - полицейски служител в РУ-МВР гр.Пазарджик бил на работа със своя колега И.П., като около 23.30 часа се намирали на кръстовище между ул.”Петър Бонев” и ул.”Златица” в гр.Пазарджик.. Полицейските служители видели лек автомобил „Ауди А4” с ДК№ ***, който се движил по ул.”Връх Братия” и водачът бил подал светлинен мигач за завиване наляво по ул.”Петър Бонев”. Когато обаче водачът видял полицейския автомобил той продължил направо по ул.”Златица” въпреки подаденият сигнал за завой наляво. Това съмнително поведение на водача накарало полицейските служители да последват автомобила, който бил спрян на ул.”Златица”. Установено било, че автомобилът се управлява от подс. Г., който лъхал на алкохол и заявил, че  пил две-три бири. Полицейските служители се обадили за съдействие на колегите си от сектор „Пътна полиция” при ОД-МВР Пазарджик, като на място пристигнал св. Д.С.- автоконтрольор. В 23.49 часа на 10.02.2020г. св. С.изпробвал подс. Г. за употреба на алкохол с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510” с инв. №0193, който отчел концентрация на алкохол в дъха на водача от 1,47 промила. Св. С.съставил против подс. Г. АУАН, след което му издал талон за медицинско изследване. Подс. Г. *** АД, където обаче отказал да даде кръвна проба за химически анализ.

По повод на всичко това било отпочнато настоящото наказателно производство.

 

Видно от приложената по делото справка техническо средство „Алкотест Дрегер 7510” с инв.№0193 е било калибровано на 19.11.2019г., с оглед на което е било технически изправно към инкриминираната дата, т.к. подлежи на последваща проверка през шест месеца.

Горната фактическа обстановка съдът възприе изцяло въз основа самопризнанията на подсъдимия и показанията на свидетелите У. и С., както и от писмените  доказателства  инкорпорирани  в доказателствения материал по реда на чл.283 от НПК.

          Съдът кредитира изцяло горепосочените писмени и гласни доказателства, т.к. същите са непротиворечиви, хронологично точни и взаимно допълващи се, като по безспорен начин установяват гореописаната  фактическа обстановка. Поради непротиворечивостта на доказателствата не се налага техният подробен анализ.

С оглед възприетата фактическа обстановка и след анализ на доказателствата съдът прие, че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.343б ал.1 от НК, като на 10.02.2020г. по ул.”3латица” в гр.Пазарджик е управлявал моторно превозно средство - лек автомобил „Ауди А4” с ДК№ ***, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1.2 на хиляда, а именно 1.47 на хиляда, установено по надлежния ред - Наредба №1/19.07.2017г. за реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози, посредством проба с  техническо средство „Алкотест Дрегер 7510” с фабр.№0193.

Подсъдимият е имал представи за всички обективни елементи на състава, като е предвиждал и е допускал настъпването на общественоопасните последици на деянието си. Действал е при евентуален умисъл, тъй като е съзнавал, че е употребил алкохол, чиято концентрация в кръвта му би могла да надхвърля, максимално допустимата по закон и няма право да управлява МПС, но преследвайки пряката си цел - да се придвижи с автомобила от едно място до друго, се е съгласил с настъпването на общественоопасните последици на деянието си.

В нарушение на чл.5 ал.3, т.1 от ЗДП, подсъдимият е управлявал автомобила си, след като е употребил алкохол, като с оглед концентрацията на алкохол в кръвта му – 1.47 промила, нарушението му по ЗДвП съставлява престъпление по чл.343б ал.1 от НК.

Употребата на алкохол е установена в съответствие с изискванията на Наредба №1/19.07.2017г. за реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози.

          При определяне вида и размера на наказанието, което следва да се наложи на подсъдимия съдът взе предвид разпоредбите на чл.36 от НК относно целите на наказанието и на чл.54 и следващите от НК за неговата индивидуализация.

Обществената опасност на деянието е висока с оглед засягането на правната сигурност и установеният правов ред в страната. Включено е в раздел втори на глава единадесета на НК “Престъпления по транспорта  и  съобщенията”. С него се засягат важни обществени и лични интереси. От друга страна съдът прецени обществената опасност на конкретно извършеното от подсъдимия деяние, която е също висока, предвид факта, че управлението на МПС е осъществено по улици в населено място.

Преценявайки личността на подсъдимият съдът отчете, че същият е с относително завишена степен на обществена опасност. Вярно е, че не е осъждан към момента на деянието, т.к. е реабилитиран по право, за което съображения се изложиха по-горе.  Вярно е и това, че по местоживеене е неутрално охарактеризиран. Независимо от реабилитацията обаче, неговото минало осъждане във всички случаи следва да се отчита като негативна характериситична данна за личността му. Това е така, защото според нормата на чл.85 ал.1 от НК реабилитацията заличава осъждането и отменя за в бъдеще последиците, които законите свързват със самото осъждане. В случая, при настъпилата реабилитация законови последици от минало осъждане не би могло да има, но това минало осъждане би могло да се преценява от гледна точка на морала и да охарактеризира негативно подсъдимия в чисто личностен аспект. Отделно от това той се е оформил като системен нарушител на правилата за безопасност за движение по пътищата, предвид предишните извършени от него множество нарушения по ЗДвП, за които е санкциониран по административен ред с НП и фиш.

Причината за извършване на престъплението следва да се търси в личността на подсъдимият, в ниското му правосъзнание и култура, в недисциплинираността му като водач на МПС.

          Като смекчаващи наказателната отговорност обстоятелства съдът прецени чистото съдебно минало, направените самопризнания, оказаното съдействие на полицейските органи по време на проверката, изразеното критично отношение и разкаяние за стореното.  Като отегчаващи обстоятелства се отчетоха негативните характеристични данни и предишните нарушения по ЗДвП.

При тези данни и като съобрази наличните смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, съобразно относителната им тежест, съдът намери, че следва да определи наказанията при превес на първите. На тази база съдът осъди подсъдимия на една година и два месеца лишаване от свобода, което намери за съответно на  тежестта на извършеното и с което ще се постигнат целите на наказанието.

Отделно от това и на основание чл.57 ал.2 от НК съдът наложи на подсъдимия кумулативно предвиденото в закона наказание глоба в размер на 400 лева, което също намери за съответно на извършеното престъпление. Конкретния размер на глобата бе съобразен с наличните смекчаващи и отегчаващи обстоятелства и основно с материалното положение и имотно състояние на дееца.

          С оглед данните за личността на подсъдимия и преди всичко чистото му съдебно минало към инкриминираната дата с оглед настъпилата реабилитация съдът намери, че за постигане целите на наказанието и предмно за неговото поправяне и превъзпитание не се налага ефективно изтърпяване на наложеното наказание ЛС, поради което и на основание чл.66 ал.1 от НК отложи изтърпяването за изпитателен срок от три години.

          Възпитателната работа се възложи на Наблюдателната комисия при Община Септември.

          Съдът  взе в предвид факта, че подсъдимият,  като водач на МПС на инкриминираната дата, се е бил превърнал в една непрекъсната опасност за всички участници в движението. След това отчете отново концентрацията на алкохол в кръвта му и останалите смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, съобразно относителната им тежест, при което намери за необходимо да  упражни по-осезателно въздействие спрямо него по посока спазване на императивните правила, обезпечаващи безопасността при управление на МПС.

          Предвид това и на основание чл.343г от НК съдът лиши  подс.Г. от право да управлява МПС за срок от една година и два месеца, като намери, че именно с този размер на наказанието ще се постигнат неговите цели.

На основание чл.59 ал.4 от НК съдът приспадна времето, през което подсъдимият Г.Г. е бил лишен от право да управлява МПС по административен ред, считано от 10.02.2020г., когато с ПАМ му е било отнето СУМПС, до влизане на присъдата в сила.

С оглед изхода от делото и на основание чл.189 ал.3 от НПК съдът осъди подсъдимия да заплати сторените по делото разноски в размер на 7.41 лв. – платени пътни разходи на св.У. за явяване в с.з., платими  в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – Пазарджик.

По изложените съображения съдът постанови присъдата си.

 

 

                                                                   РАЙОНЕН СЪДИЯ: