Р Е Ш Е Н И Е
№ 61 /16.2.2023г.
гр.
Пазарджик
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Пазарджик, ХI състав, в открито заседание на осемнадесети
януари две хиляди двадесет и трета година, в състав:
Председател: Десислава
Кривиралчева
Членове: 1. Георги Видев
2. Дияна Златева - Найденова
при секретаря Антоанета Метанова и при участието
на прокурора Стефан Янев, като разгледа касационно административнонаказателно
дело № 1083 по описа на съда за 2022 г., докладвано от съдия Видев, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Делото
е образувано по касационна жалба на „МП-Агро 2012“ ЕООД, ЕИК ********* против
Решение № 379 от 30.09.2022 г., постановено по нахд № 928/2022 г. по описа на
Районен съд – Пазарджик. С обжалваното решение е потвърдено Наказателно
постановление № ТКО-5/04.05.2022 г. на директора на Областно пътно управление –
Пазарджик, с което постановление за нарушение на чл. 26, ал. 2, т. 2, б. „б“ от
Закона за пътищата, на основание чл. 54, ал. 1, предл. 2 от същия закон, на
касатора е наложена имуществена санкция в размер на 3 000 лв.
Касаторът – „МП-Агро
2012“ ООД
– моли да бъде отменено обжалваното решение и наказателното постановление. Излага
съображения за нарушения на процесуалните правила, като твърди и че са нарушени
материалноправни разпоредби. Поддържа жалбата и в писмено становище, представено
преди проведеното съдебно заседание. Претендира присъждане на разноските,
направени пред първата и касационната инстанция.
Ответникът
– директорът
на Областно пътно управление – Пазарджик – не се явява и не се представлява в проведеното съдебно заседание.
Оспорва жалбата в писмено становище, подадено от процесуалния му представител.
Сочи доводи за законосъобразността и правилността на обжалваното решение. На
свой ред претендира присъждане на разноски.
Прокурорът представя
заключение за неоснователност на жалбата. Намира обжалваното решение за
правилно, обосновано и законосъобразно. Предлага съдът да го остави в сила.
Жалбата е допустима, като подадена в законоустановения
срок от страна в първоинстанционното производство, което е приключило
неблагоприятно за нея.
Районният съд
основателно е приел, че релевантно обстоятелство за наличието на нарушение е
дали процесният търговски крайпътен обект – „агроаптека“, (за който с
наказателното постановление се приема, че се намира в обхвата и обслужващата
зона на републикански път II-37) е
разположен извън границата на урбанизираната територия. Това
е така, тъй като съгласно чл. 2, ал. 2 от Наредбата за специално ползване на
пътищата същата се прилага само по
отношение на обхвата на платното за движение. Тоест разрешителния режим за
процесния търговски крайпътен обект, като дейност от специалното ползване на
пътищата, съгласно посочената като нарушена разпоредба на чл. 26, ал. 2, т. 2,
б. „б“ от Закона за пътищата се прилага само за републикански пътища извън
границите на урбанизираните територии, които именно според чл. 7, ал. 1 от
същия закон имат от двете си страни обслужващи зони.
Независимо от
това е необоснован изводът на районния съд, че процесната агроаптека се намира
извън урбанизираната територия на гр. Пазарджик. Не могат да бъдат приети за
достатъчни за такъв извод аргументите на съда, че административният адрес на
обекта е без улица и номер, нито разположението на пътните знаци, регулиращи
правилата за движение по пътищата. Още повече, че в цитираната от съда скица е
посочено, че процесният имот е с „трайно предназначение на територията:
Урбанизирана“.
Въпросът дали
един поземлен имот се намира в рамките на или извън населеното място, съответно
във или извън границата на урбанизираната територия е от техническо естество и
изисква преценката на действащите планове и техническите правила въведени със
ЗУТ и свързаните с него нормативни актове. Затова при наличието на съмнение,
каквото безспорно е налице в процесния случай, районният съд е следвало да
използва специални експертни знания. Още повече, че жалбоподателят изрично е
поискал назначаването на съдебна експертиза, което искане съдът неоснователно е
отхвърлил, неправилно приемайки за установен въпросът за местоположението на
обекта по отношение на урбанизираната територия.
Следователно,
обжалваното решение е постановено в нарушение на процесуалните правила и следва
в съответствие с чл. 222, ал. 2, т. 1 и т. 2 от АПК да бъде отменено, а делото
– да бъде върнато за ново разглеждане на друг състав на първоинстанционния съд със задължителното
указание да назначи съдебно- техническа експертиза, която да даде отговор на
въпроса дали процесният търговски крайпътен обект – „агроаптека“ е разположен в
поземлен имот, който се намира във или извън границата на урбанизираната
територия.
С оглед на
постановеното връщане на делото на този етап не следва да бъдат присъждани
разноски, а същите (включително за пред
настоящата инстанция) следва да бъдат присъдени при постановяване на повторното
решение на районния съд и съобразно неговия изход.
Затова съдът
Р Е Ш И:
Отменя Решение №
379 от 30.09.2022 г., постановено по нахд № 928/2022 г. по описа на Районен съд
– Пазарджик, с което е потвърдено Наказателно постановление № ТКО-5/04.05.2022
г. на директора на Областно пътно управление – Пазарджик, с което постановление
за нарушение на чл. 26, ал. 2, т. 2, б. „б“ от Закона за пътищата, на основание
чл. 54, ал. 1, предл. 2 от същия закон, на „МП-Агро 2012“ ЕООД, ЕИК ********* е
наложена имуществена санкция в размер на 3 000 лв., като вместо това
постановява:
Връща делото за
ново произнасяне от друг състав на Районен съд – Пазарджик, при спазване на
дадените в мотивите на настоящото решение задължителни указания.
Решението е
окончателно.
Председател:
/п/
Членове:
1. /п/
2. /п/